Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 06.11.2020 г.
СГС, VI-4 състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
При участието на секретар Анелия Груева, като разгледа докладваното от съдията т.д. № 1351/2020 г., взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 625 ТЗ. СГС е сезиран с молба от длъжника „Д.П.Е.И.“ ЕООД, с която се иска да се открие производство по несъстоятелност на длъжника. Твърди се от молителя, че е в състояние на „неплатежеспособност“ и не може да изпълни свои изискуеми публични задължения. Иска се от молителя да се обяви неплатежеспособността и да се открие производство по несъстоятелност, а при условията на евентуалност се иска обявяване на молителя в „свръхзадълженост“.
Представен е ревизионен акт N Р-22220319005150-091-001/26.05.2020 г., с който е констатирано, че за периода 01.09.2017 г. – 30.04.2019 г. молителят има задължения по ЗДДС в размер на 461274,17 лв. – главница и в размер на 82 080,82 лв. – лихви, т.е общо 543354,99 лв.
Установява се от заключението на ССЕ, че коефицентът за обща ликвидност за 2017 г. е със стойност 1,0328; за 2018 г. е 1,03280; за 2019 г. е 0,000; към 31.07.2020 г. е 0,000; коефицентът за бърза ликвидност за годините, е 1,6277; 1,6277; 0,000 и 0,000; коефицентът за незабавна ликвидност е 0,9472; 0,9472, 0,000, 0,000, 0,000; коефицентът за абсолютна ликвидност е с нулеви стойности.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на производството пред първоинстанционния съд е искане на длъжника с правно основание чл.625 ТЗ.
От страна на молителя са направени фактически твърдения за непогасени парични публичноправни задължения към НАП, а в подкрепа на тези твърдения е представен ревизионен акт N Р-22220319005150-091-001/26.05.2020 г., в който е констатирано, че за периода 01.09.2017 г. – 30.04.2019 г. молителят има задължения по ЗДДС в размер на 461274,17 лв. – главница и в размер на 82 080,82 лв. – лихви, т.е общо 543354,99 лв.
Вземането
на държавата за дължим данък по ЗДДС е публично вземане, защото попада
сред посочените в нормата на чл.162 ал.2 ДОПК вземания. Тези публичноправни задължения на молителя за дължим данък по
ЗДДС произтичат от извършваната от него търговска дейност, защото обект на
облагане с този данък са предоставяните възмездно стоки и услуги – чл.2 ЗДДС,
насочени към печалба, които са в обхвата на извършваната от молителя търговска
дейност.
Доколкото няма данни за
погасяване на данъчните задължения по ЗДДС, съдът приема за доказано, че
молителят е в неизпълнение на изискуеми парични публичноправни
задължения. При тези факти съдът намира за доказано по несъмнен и категоричен
начин наличието непогасени от молителя публичноправни
задължения, свързани с извършваната от него търговска дейност.
От събраните по делото доказателства се
установяват факти, които сочат, че длъжникът е в продължително обективно и
трайно състояние на неспособност да изпълнява текущите си задължения с
наличните краткотрайни активи. От неоспореното заключение на ССЕ се установява,
че към 31.12.2019 г. краткосрочните задължения на молителя надвишават по
стойност неговите краткотрайните активи. Коефицентите
за обща и бърза ликвидност са с нулеви стойности, а коефицентът
за обща ликвидност е основен индикатор и има водещо значение за способността на
предприятието да посреща задълженията. Неговите ниски нива /под единица/ за 2019
г. и към 31.07.2020 г., когато е съставен
междинният баланс преди подаване на молбата по чл.625 ТЗ, е основание за
фактическия извод, че е налице недостиг на краткотрайни активи, който не
позволява на длъжника да покрива краткосрочните си задълженията.
Коефициентът на обща ликвидност има водещо
значение и се изразява в съотношението на всички краткосрочни активи към
краткосрочните пасиви, а при другите коефициенти на ликвидност се включват само
определена група или сбор от няколко от групите краткотрайни активи, но не
всичките групи. Нивата на този коефицент /под единица/ показват по категоричен и несъмнен
начин, че е налице трайно и обективно състояние на невъзможност длъжникът да
изпълнява с наличното бързо ликвидно имущество своите краткосрочни парични
задължения.
При тези факти съдът приема за
установено по несъмнен и категоричен начин, че длъжникът се намира в трайно
състояние на обективна невъзможност да покрива краткосрочните си парични
задължения със своите налични краткотрайни активи. Тази обективна невъзможност
е в резултат на трайно и продължително състояние на недостиг на бързоликвидни
имуществени блага, който е причината за неизпълнението на изискуемите парични задължения.
В подкрепа този извод са показателите на коефицента за бърза ликвидност, които също към 31.12.2019
г. и към изготвяне на междинния баланс на 31.07.2020 г. са под референтните
стойности.
Коефицентите
за абсолютна и незабавна ликвидност са спомагателни, поради което техните лоши
показатели в конкретния случай /нулеви/ към 31.12.2019 г. и към изготвяне на
междинния баланс на 31.07.2020 г., при ниски показатели на общата и бързата
ликвидност, също са в подкрепа на фактическия извод за състояние на
неспособност длъжникът да покрива с наличните краткотрайни активи текущите си
задължения.
Коефициентите на финансова автономност
и задлъжнялост
са също
помощни, а техните нулеви стойности към
31.12.2019 г. и към изготвяне на междинния баланс на 31.07.2020 г. потвърждават
извода за лошото финансово състояние на търговското предприятие на молителя.
Лошите показатели на коефицента за финансова автономост /с норматив 0,33/, при ниски показатели на коефицентите за
обща и бърза ликвидност, сочат на състояние на неплатежеспособност на търговеца.
От събраните по делото
доказателства не се установяват факти,
които да сочат, че към настоящия момент молителят длъжник е преодолял
влошеното финансово състояние, в което се намира през последните няколко
години.
За начална дата на неплатежеспособността следва да се определи 31.12.2017 г.,
защото от събраните по делото доказателства, преценени в съвкупност се
установява, че още към тази дата молителят не е бил в състояние да покрива с
наличните краткотрайни активи своите парични задължения. Важно е да се
отбележи, че представеният по делото ревизионен акт N Р-22220319005150-091-001/26.05.2020 г., с който е констатирано, че за периода
01.09.2017 г. – 30.04.2019 г. молителят има задължения по ЗДДС в размер на 461274,17
лв. – главница и в размер на 82 080,82 лв. – лихви, т.е общо 543354,99 лв.,
има констативно действие. Задължението за плащане на ДДС възниква за търговеца за всеки месец с
факта на осъществяване на съответна доставка, а не с издаване на ревизионния акт.
От представения ревизионен акт
се установява, че за 2017 г. за молителя е възникнало задължение за ДДС в
размер на 41 795,27 лв., но видно е от заключението на СИЕ, че това
задължение не е било включено в пасива на изготвения от молителя баланс, в
който фигурират задължения със стойност 61, от които 60 - задължения към
доставчици, а 1 - са други задължения. След като към размера на задълженията за
2017 г. със стойност 61, които са включени в пасива по баланса, се включи публичното задължение от 41 795,27 лв. – със
стойност 41, текущите задължения за 2017 г. са на стойност 102. При
стойност на краткотрайните активи в размер на 63 и стойност от 102 на текущите задължения, коефицентът
за обща ликвидност за 2017 г. възлиза на 0.6176 / 63 : 102/, поради което съдът
намира, че още към 31.12.2017 г. молителят е бил в състояние на неплатежеспособност, защото с наличните краткотрайни активи
на стойност 63 не е бил в състояние да покрие текущите задължения, които съдът
приема, че са със стойност 102.
По отношение на 2018 г. следва да се спомене,
че при стойност на текущите задължения от 3087 и стойност от 223 на
краткотрайните активи се получава нулев
показател / 223 : 3087 - 0.0722/ на коефициента за обща ликвидност.
При тези факти съдът намира, че от 31.12.2017 г. е проявено влошеното финансово
състояние на молителя, при което не е бил в обективно състояние да покрива с
наличните краткотрайни активи своите изискуеми задължения, а това състояние се
е задълбочило и през следващата 2018 г.
С определение от 17.09.2020 г., вписано в книгата по чл.634в ТЗ на
24.09.2020 г., съдът е указал на основание чл.629б ТЗ на молителя длъжник и на
неговите кредитори, че в едноседмичен срок следва да внесат сумата от 5000 лв.
по сметка на СГС, която е необходима за покриване
на началните разноски,
ведно с предупреждение, че при
непредставяне в едноседмичен срок на
документ за внасяне на сумата
ще настъпят последиците по чл.632 ал.1 ТЗ. Тъй като не е представен документ за
внасяне на определената от съда сума, необходима за покриване на началните
разноски, следва да се постанови решение по чл.632 ал.1 ТЗ.
С оглед на изложеното съдът
намира, че следва едновременно длъжникът
да се обяви
в неплатежеспособност и в несъстоятелност и да се постанови прекратяване на дейността,
а производството по несъстоятелност следва да се спре.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖЕСПОСОБНОСТТА на „Д.П.Е.И.“ ЕООД, ***, офис 1.
ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА
на неплатежеспособността – 31.12.2017 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по
отношение на „Д.П.Е.И.“ ЕООД, ***, офис 1.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на „Д.П.Е.И.“ ЕООД, ***, офис 1
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ
„Д.П.Е.И.“ ЕООД, ***, офис 1.
СПИРА
на основание чл.632
ал.1 ТЗ производството по несъстоятелност на длъжника „Д.П.Е.И.“ ЕООД,
ЕИК *******, по т. дело № 1351/20 г. на СГС, VI-4 състав.
УКАЗВА на длъжника „Д.П.Е.И.“ ЕООД и на неговите кредитори, че спряното
производство по несъстоятелност може да бъде възобновено
в срок от една година от
вписването на решението, по молба
на длъжника или на кредитор,
ако удостоверят, че е налице достатъчно
имущество или се предплатят началните
разноски в размер на 5000 лв.
При непоискване да бъде възобновено спряното производство по несъстоятелност в едногодишния срок по чл. 632 ал.
2 ТЗ, производството
ще бъде прекратено
и ще бъде постановено заличаване на длъжника от
търговския регистър.
ОСЪЖДА „Д.П.Е.И.“ ЕООД, ***,
офис 1, на основание чл.78 ал.6 ГПК да заплати по сметка на СГС държавната
такса в размер на 250 лв.
Решението да се впише в
книгата по чл.634в ТЗ и да се изпрати за вписване в ТР.
Решението може да се обжалва пред САС в 7-дневен срок от вписване в ТР.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: