Номер 1928.08.2020 г.Град П.
Окръжен съд – П.Първи граждански състав
На 27.08.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ
Членове:РОМАН Т. НИКОЛОВ
МАРИЕТА С. ДИНЕВА
Секретар:ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
Сложи за разглеждане докладваното от МАРИЕТА С. ДИНЕВА Въззивно гражданско дело
№ 20201700500458 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Вместо жалбоподателката E.П., в качеството на майка и законен представител на
малолетното дете М. С. А. се явява адв. К.М..
Жалбоподателят С.А. се явява лично и с адв. Р.А..
Жалбоподателят адв. В.К. в качеството и на особен представител на малолетното
дете М. С. А. се явява лично.
За Дирекция социално подпомагане гр. П. се явява социален работник от “Отдел
закрила на детето” П.И..
Явява се свидетелката Ю.П..
Същата беше отстранена от съдебната зала.
Адв. М. – да се даде ход на делото.
Жалбоподателят С.А. – да се даде ход на делото.
Адв. А. – да се даде ход на делото. Моля да бъде допуснат в качеството на
свидетел Д.Д.Д., който е очевидец на случилото се на 28.09.2019 г.
Адв. К. – да се даде ход на делото.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Адв. М. – възразяваме срещу направеното искане за свидетеля. Беше установено
в Пернишки районен съд кои са присъствали на срещите с детето. Лицето Д.Д. няма
данни да е присъствал на срещите.
Адв. К. – присъединявам се към казаното от колегата М..
Адв. А. – срещите са били на публични места, това е Т.та улица на гр. П.,
наоколо има много магазини и кафета. Това е свидетелят, който се е срещнал вчера
съвсем случайно с моя доверител и го е попитал, как е и как е детето и при разговора,
клиента ми е споделил, че има дело за датата 28.09.2019 г, за която дата, майката
твърди, че той е дърпал детето на обществено място. Тогава свидетеля му е казал, че
той е присъствал точно на тази дата и е предложил да свидетелства.
Съдът намира, че следва да бъде допуснат до разпит и посочения свидетел,
поради което
ОПРЕДЕЛИ:
Допуска да бъде разпитан като свидетел Д.Д.Д..
Сне самоличността на свидетелката, както следва:
Ю. Е. П. – на 63 години, българка, с българско гражданство, неосъждана. Майка
съм на E.П.. Желая да свидетелствам.
Предупреди свидетеля за отговорността по чл. 290 от НК. Обеща да говори
истината.
Била съм свидетел на двете дати 15.09.2019 г. и 28.09.2019 г. На 15.09.2019 г. на
ул. Т. излязохме от бл. 30 вх. А. Това беше малко преди 11.00 ч. аз, дъщеря ми и детето
М.. Вървяхме по Т. на около метър след входа видяхме, че бащата се задава от към
кафене Ф.. Беше със светло синя риза и тъмен панталон. Дъщеря ми спря. М. видя
баща си и каза “мамо дай ръка” и се хвана за ръката и. Приближи се до нея и докато тя
говореше бащата пристигна. Нищо не каза на детето, не е поздравил. Застана в гръб на
детето, хвана го от страни с двете си ръце и го вдигна високо. Детето се разплака,
разпищя се и започна да вика “мамо, мамо”. Той го гушна и го понесе по улица Т. в
посока към площада. Когато стигна края на зелената площ на бл. 30 детето казваше
„мамо ела“. Майката тръгна след детето и казваше „миличко спокойно, тук съм“.
Бащата жестикулираше с ръка и каза на Е. да отиде при него, а на мен ми каза да
остана. След това продължи в посока към площада, майката вървеше след тях, а аз
вървях след майката. На нИ. кафене Ф. към него се присъедини баща му М.Н. и така
продължихме до площада. С.М. седна на една пейка, заедно с детето и започна да му
показва нещо на телефона. Детето плачеше и продължаваше да вика „мамо, мамо“. Аз
включих телефона да снимам. С. каза, „остави я да снима“, може би каза на неговия
баща. След което започна да запитва детето, къде е джипа, който ти подарих, майката
ли го продаде или го подари“. Детето продължаваше да плаче и не му отговори нищо.
Бащата каза на детето, че ще качи детето в колата. А то започна да вика и плаче. Детето
каза мамо “викай полиция”. Когато детето каза „мамо викай полиция“, те двамата с
дядото се изсмяха и казаха „ооо ти много си много квалифициран“. Бащата С.М. каза
да отиваме в полицията, след което започна да се разхожда, да го кара към количките.
След това дядото от другата страна ме удари с ръка по китката на дясната ми ръка. Аз
изпищях от болка, телефона падна. Аз си взех телефона и прецених, че това е
неприемлИ. поведение. Аз се обадих на телефон 112 и съобщих, че съм ударена от
едно лице М.Н. и, че се намирам на площада. Те ми казаха, че ще ми изпратят кола за
съдействие. Те като чуха това нещо и С. и баща му М. се изнесоха към кафене „Джой“,
което се намира в близост до Банка ДСК. Бащата беше гушнал детето или го беше
сложил на конче. То беше вече замлъкнало и само хълцаше. Отидоха да му купят
играчка от магазина до Банка ДСК. Излязоха от там с играчка и се настаниха на една от
масите в кафене „Джой“. Масата беше отвън на площада. В един момент той - С.М.
попита един клиент през маса, „Вие видяхте ли някой да удря“. Той каза „не съм
видял“. С.М. се обърна към мен и ми се изсмя. Искам да кажа, че удара на бащата по
моята китка беше на около 20 метра от масата, на която седеше този човек. По късно
попитах жената с количките дали е видяла, тя каза, че не е видяла удар, но е чула как
съм изпищяла. То няма как да се види, защото в този периметър няма видимост.
Изчакахме патрулната кола. Дойдоха двама полицаи и аз им обясних за какво става
въпрос. Единия от тях отиде при дъщеря ми да я помоли да говори по начин, да не се
стресира детето. Полицая отиде пред витрините на ДСК. Там отиде и бащата С. и
двамата поговориха малко. След това дъщеря ми помоли полицая да я придружи до
масата, където беше детето с неговия дядо, за да си вземе довиждане и да не мисли
детето, че е изоставено. Отидохме, аз дъщеря ми и полицая близо до масата, като
полицая беше в гръб на детето. Когато приближихме М. веднага тръгна към майка си,
но бащата вдигна настрани двете си ръце и му препречи пътя и му казва „не няма да
ходиш“. Ние се отказахме за да не се травмира детето и си тръгнахме. Отидохме при
полицаите и те ни казаха какво трябва да се направи. Ние се запътихме към полицията,
където Е. искаше да подаде жалба. Тя обясни какво се е случило на един полицай,
който си беше купил продукти за обяд, но явно, че той се познава със С. и каза, че не
може да вземе отношение и, че това е сценарии. Аз не съм сигурна, дали полицая
познава С., но по думите му, така ми се стори. Като чух това, аз казах на Е. по-добре да
се откаже. Полицая каза на дъщеря ми, ако иска да си напише жалба в къщи и да я
донесе. Тя си тръгна, а аз отидох в болницата. Ходих в спешно отделение. Прегледа ме
доктор и ме изпрати на рентгенова снимка. След това на 15.09.2019 г. бащата и дядото
доведоха детето някъде към 18.00 ч. Те бяха закъснели около един час и ние ги
чакахме. Прибрахме се и детето ме попита дали ме боли, където ме ударил дядо му. Аз
му казах, че нищо ми няма за да не се тревожи. Когато бяхме на ул. Т. Е. говореше по
телефона и не е казала на детето нищо. Когато бащата водеше детето към площада,
майката само говореше и успокояваше детето. Още като вдигна детето и го изплаши,
всички хора се обърнаха. Очите на детето бяха пълни с едри сълзи. Когато ходеха по
ул. Т., хората се обръщаха и излизаха от магазините. Минувачите се спираха и се
обръщаха да видят, защо плаче това дете.
На въпроси на адв. А..
Свидетелката П. – не бих оставила дъщеря си и внучето си в тази ситуация. Не е
имало случай, майката да казва пред детето, че ще повика полиция. На 14.09.2019 г.
бащата дойде с полиция. Детето видя всичко това. Видя, че полицаите бяха добри с
него, но те си отидоха без да може бащата да го вземе. На 14.09.2019 г. тя трябваше да
заведе детето и го заведе, но детето започна да бяга от него и каза, че не иска да отиде.
Детето има режим на свиждане от събота от 10.00 ч. до неделя 17.00 ч. В неделя
на 15.09.2019 г. не е имало час за предаване и след като детето се разплака предния ден
и категорично отказа да отиде с него, това и нас ни изненада. На 15.09.2019 г. нямаше
час за предаване на детето.
На 28.09.2019 г. пак трябваше да бъде заведено детето на среща с бащата. Имах
уговорка с моя братовчедка да заведа моята майка да се видим всички, с нейната майка.
Аз я изчаках на срещата 9 часа и нещо. Срещата беше на ул. Т., точно в кафето срещу
нашия блок. Те закъсняха и когато дойдох,а вече беше станало 10 часа и нещо. Дъщеря
ми беше тръгнала да заведе М. за срещата. Вървяхме заедно по Т., като аз вървях по
назад, заедно с майка ми, която трудно ходи. Движехме се бавно. Стигнахме до пейката
в близост до жилището на братовчедка ми Ц.В. и там спряхме на пейката. Е. изчакваше
явно да остави детето на бащата, за да можем да се видим всичките. Беше около 10.30
ч. и аз се върнах за няколко минути към нашия блок, като погледнах да не би бащата да
е дошъл на паркинга на нашия блок и да не се разминем. Качих се за минутка в
апартамента и като се върнах ги заварих на същото място. Там бяха бащата на детето
С.М., неговата сестра и Ц.В. говореше нещо с него. Аз я дръпнах настрана и я помолих
да не се намесва. Детето стискаше майка си с ръчички и отказваше да тръгва. Той го
подканяше и го пипаше с ръка. Той хвана с две ръце детето през кръста и силно го
издърпа. Последва плач, детето се разхлипа. Аз включих на запис телефона и се вижда,
как детето плаче и викаше майка си. Той го носеше в ръце, до него беше сестра му и
вървяха в посока към площада. Е. тръгна към детето да го успокои. Когато стигнахме
до пешеходната пътека се отказахме. Аз тръгнах след Е.. Върнахме се и отидохме на
роднинското парти. Там стана въпрос, за това което се е случил. Преди това не бях
запознавала моите роднини с тези обстоятелства. Единствено Ц.В. знаеше, че дъщеря
ми и нейния мъж, не са заедно вече. Точно преди бащата да издърпа детето Ц. се
обръщаше към сестрата на бащата му и му каза “защо му причинявате това нещо, то
може нещо да отключи”.
Тогава бащата беше само със сестра си и не съм видяла други техни роднини
или лице, което да познавам. Познавам И.Т.. На 28.09.2019 г. не съм го виждала И.Т..
На 28.09.2019 г. не сме сядали на масите на кафене Ф.. Всичко се разви за няколко
минути. Не е имало момент, в който детето да е тръгнало към баща си, докато аз съм
била там. Детето беше върнато на майката на следващия ден – неделя около 19.00 ч. от
бащата. Детето хич не прие добре това нещо, което се случи. Беше много
разтревожено. Започна да плаче нощно време, заспиваше от изтощение и след това се
напикаваше. По тези причини беше направено изследване на детето на урината, но се
оказа, че няма никакви физиологични причини. След това личната лекарка беше дала
направление на дъщеря ми за детски невролог. Аз ги закарах до детския невролог, с
колата. Той изрази мнение, че това е битов травматизъм и, че се преодолява с едно
сиропче на билкова основа – алое и препоръча психологически беседи за успокояване,
които са провеждани. Детето започна да си гризе ноктите, да бъде едно умислено,
тревожно, оглеждаше се преди да излезе от входа, дали го има тате. Питаше дали
алармената инсталация е пусната. Пита ме за един висок човек, дали това е тате. Към
настоящия момент детето е много по спокойно.
На въпрос на адв. А..
Свидетелката Ю.П. – към месец септември 2019 г. не сме живели с дъщеря ми
заедно. Оставам понякога при нея когато се наложи да гледам внучето и когато има
тревожна ситуация. Аз живея в кв. П. в собствено жилище, а дъщеря ми живее с
детето, в блока, който описах на ул. Т.. При дъщеря ми не живее моята майка, тя си
има собствено жилище на ул. К., където живее. Водено е друго предходно дело за
домашно насилие между дъщеря ми и нейния съпруг и аз съм била свидетел по това
дело. Дъщеря ми и нейния съпруг поддържат минимална комуникация – с есемеси по
телефона. Той по телефона я нарича, с най грозни суми. Не зная кога за последно са
комуникирали по телефона. Не винаги присъствам на срещите, при които се предава
детето от майката на бащата. Понякога присъства нейна приятелка, понякога присъства
моята майка. Колкото пъти бащата е имал право по съдебното решение, толкова пъти
детето е преспивало при него през 2019 г., преди тези случай.
Съдът отстрани свидетелката Ю.П. от съдебната зала.
Сне самоличността на свидетеля Д.Д..
Д.Д.Д. - на 47 години, българин, българско гражданство, неосъждан, без родство
и дела със страните.
Предупреди свидетеля за отговорността по чл. 290 от НК. Обеща да говори
истината.
Познавам С., а Е. я познавам само по физиономия от една година. Нея я
познавам от 28.09.2019 г., а С. го познавам от около две и половина - три години.
Имаме наши общи познати. В деня, в който ги видях, аз и моето семейство бяхме на
разходка. Имахме планове за деня, защото за нас е по особен тоя ден, празнуваме
годишнина.
Председателят на съдебния състав към свидетеля.
Каква годишнина, от брака ли?
Свидетелят Д.Д. – да. На Т. срещнах моя познат и приятел И.Т. и се разбрахме да
се видим след около един час на площада, за да отидем в парка. Ние бяхме с малкото
дете и той ми сподели, че е хубаво да отидем заедно, защото С. чака неговото дете и е
хубаво да отидем заедно. С. беше със сестра си на ул. Т., между кафене Ф. и Пощенска
банка. И. дойде при мен. Разбрахме се да се видим заедно. През това време дойде друг
общ наш приятел и останахме да говорим. И. ми показа, че идва детето на С. и тогава
видях жена му. Направи ми впечатление, че детето плачеше, но се обърнах и ги видях
как отиват заедно да седнат на Ф.. Видях, че детето иска да отиде при баща си. В
кафене Ф. седнаха И., С. и сестрата на С.. Детето беше първо при майката, а после
отиде при бащата в кафене Ф.. Аз и моето семейство бяхме на десетина крачки. Жената
на С. беше заедно с още две жени и общо трите седнаха в кафене Ф. на масите отвън.
Всички бяха на масите отвън. Не съм видял да има дърпане между С. и детето. След
това в парка бяхме заедно аз, жена ми с малкото ми дете, С., сестра му, И. и детето на
С.. Събрахме се на кафето срещу двореца на културата, точно до моста. Към 10 ч.
сутринта видяхме С., когато ние се разхождахме по Т..
На въпрос на адв. М..
Свидетелят Д.Д. – аз живея постоянно в гр. П.. Във Ф. не сме сядали, аз, жена ми
и детето. Аз чаках жена ми да изтегли пари от банкомата на Пощенска банка. Да съм
стоял около десетина минути, когато говорих с другия приятел. Аз видях, когато С.,
сестра му и детето станаха и тръгнаха към нас в посока центъра.
На въпроси на съда.
Свидетелят Д.Д. – аз стоях между кафене Ф. и Пощенска банка. Аз говорех с моя
приятел на ул. Т.. Аз видях срещата между С., сестра му, детето, жената на С. и още две
жени. Едната от тези жени преди малко излезе от съдебната зала. Те седнаха на масите,
след малко станаха и отидоха към нас – в посока към площада. След като дойде детето,
И. отиде при С. и сестра му и седнаха тримата на една маса, а майката с детето и още
две жени седнаха до тях на друга маса. Мен И. ме е запознал със С. и за мен И. и С. са
много близки. Когато станаха от масата бяха И., С., сестра му и детето. Те си ходеха
като група, а ние успоредно до тях ходехме. Вече като седнахме на кафето пред
двореца бяхме заедно всички. Не съм видял трите жени да тръгват в същата посока
като нас.
Адв. М. – тъй като в днешното съдебно заседание са налице изключително
големи протИ.речия в показанията на свидетелите, то моля да допуснете очна ставка
между двамата свидетели, най вече по отношение на обстоятелството дали са сядали
изобщо майката и детето на кафене Ф. и дали детето е отишло при баща си само. Също
така считам, че днес има нова обстановка изказана от свидетеля, затова моля да
допуснете до разпит свидетелката В., която да каже, дали майката на Е. и Е. са сядали в
кафене Ф. на 28.09.2019 г.
Адв. А. – по отношение на доказателствените искания, ще Ви моля да ги
оставите без уважение. По отношение, че в днешното съдебно заседание се сервира
нова обстановка, това не е вярно пред Пернишки районен съд са събирани множество
доказателства в подкрепа на нашата теза и фактическата обстановка, която се е развила
на датата 28.09.2019 г. Отделно от това искането не е конкретизирано, за какво точно
се иска тази очна ставка и точно по какъв въпрос. По отношение искането за преразпит
на свидетелката В. считам, че настоящия съдебен състав на два пъти се произнася,
касателно нейния преразпит. Считам, че няма основания и нови обстоятелства, които
да налагат нейния преразпит, тъй като същата пред Пернишки районен съд е заявила
ясно, всичко какво знае конкретно за тази дата. Имам доказателствено искане, което
сме искали и пред Районния съд, но не е допуснато, за назначаване на Съдебно
психологична експертиза на детето, тъй като настоящото производство е именно за
психическо и емоционално насилие и считам, че за попълване на делото с
доказателства следва да се допусне.
Адв. М. – твърдяното от нея, че не е нова обстановка. Абсолютно нова
обстановка е твърдението на свидетеля, че детето е плачело преди да пристигнат,
когато е отишло при баща си се е успокоило. На въпроса сядали ли са в кафенето E.П.,
детето, свидетелката Ю.П. и В., както и С. и сестра му на 28.09.2019 г.
Съдът намира, че следва да бъде извършена очна ставка по реда на чл. 174 от
ГПК между разпитаните в днешното съдебно заседание свидетели.
Искането на адв. А. за назначаване Съдебно психологичнеска експертиза следва
да бъде оставено без уважение, тъй като настоящото дело касае домашно насилие и
предмет на същото е именно, дали такова е упражнено. Назначаването на такава
експертиза не касае пряко предмета на настоящото дело, а евентуално други съдебни
спорове, които се установи, че се водят между страните.
Искането на адв. М. за преразпит на свидетелката В. също следва да бъде
оставено без уважение, тъй като същата вече е разпитвана и нейните свидетелски ще се
преценяват заедно в съвкупност с всички останали доказателства по делото, поради
което,
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя без уважение искането на адв. адвокат А. за назначаване на Съдебно
психологическа експертиза.
Оставя без уважение искането на адв. М. за препазпит на свидетелката В..
Постановява да бъде извършена очна ставка по реда на чл. 174 от ГПК между
разпитаните в днешното съдебно заседание свидетели.
Съдът извършва очна ставка между свидетелката Юлиана Евтимова П. и Д.Д.Д..
Въпросът към двамата свидетели е: на 28.09.2019 г. имало ли е сядане на С. М.
А. , неговата сестра, Ивайло Тасев, на Ю.П. и нейните роднини, включително и E.П. и
детето М. А. на маси в кафене Ф. на ул. Т. около 10.00 часа, както и какво е било
поведението на малолетното дете М. А. по същото време.
Свидетелката Ю.П. – в кафене Ф. ние не сме влизали, аз съм отсъствала около 4-
5 минути. Във времето, в което бях и чаках. Аз съм отсъствала 5 минути. През
останалото време стояхме до пейката на кафене Ф.. Не сме сядали изобщо в това кафе.
Е., моята братовчедка и моите роднини бяха на пейката до кафене Ф.. Когато отсъствах
и се завърнах, тях пак ги заварих на пейката пред кафене Ф.. Детето се беше хванало с
две ръчички за врата на майката, не искаше да тръгва и бащата в един момент го грабна
и го понесе. Детето много лошо се разплака и се разпищя. Бяха само С. и неговата
сестра и си тръгнаха заедно с детето.
Свидетелят Д.Д. – това което се казва, не е вярно. Както си ходеха госпожата,
която сега е до мен, имаше още една госпожа и съпругата на С.. Детето плачеше. Това
се развива на десет метра от мен. Аз ги видях как се събират и тръгнаха към кафене Ф.
и седнаха на масите. Не става въпрос за пейка. Нещата се развиха бързо от 5 до 10
минути. Те се срещнаха пред кафето и седнаха на масите в кафето, които са на
тротоара. С. и сестра му и И. седнаха заедно, а на друга маса - съседна на тази на
госпожата и детето. Детето отиде при баща си и там, то се успокои и спря да плаче.
На въпрос на адв. М..
Свидетелката Ю.П. - аз не съм виждала този човек тогава там и не го познавам.
Въобще не сме били в кафе Ф. за да поръчвам нещо там. Майка ми е на 88 години.
Считам, че и майка ми следва да бъде разпитана.
Свидетелят Д.Д. – на 28.09.2019 г. тя беше там и сега, когато излезе още от
залата я видях, че е същата. Така, като си спомням никой не е поръчвал нищо в кафене
Ф.. Трите жени бяха нормално облечени. Дъщерята е по ниска от майката, а другата
жена беше висока, колкото свидетелката. Другата жена беше на годините на госпожата,
която е тук, а съпругата на С. е младо момиче. Жената на С. е руса. Другата жена също
беше със светла коса, доколкото си спомням, защото не ми е направило впечатление да
е черна.
Адв. М. – с оглед протИ.речията в показанията на свидетелите, моля да се изиска
служебна справка за свидетеля, за неговото семейно положение и за постоянния адрес.
Твърди, че има годишнина, нека да го проверим. Още един очевидец, който не е
разпитан до момента в производство е бабата на Е., която е била там и е очевидец че
следва да бъде разпитана само за въпроса, сядали ли са в кафенето Ф. и за срещата с
баща му.
Адв. А. – по отношението искането за справка на свидетеля, който беше поискан
от нас не възразявам, но моля да не се извърши служебна справка, а да се запита самия
свидетел на коя дата е сключил граждански брак, за да може да се установи това
обстоятелство. По отношение искането за разпит на бабата на Е. възразявам да бъде
допусната до разпит. Такова искане направи и свидетелката Ю.П. в хода на
проведената очна ставка. Отделно от това бабата е в роднинска връзка с E.П. и Ю.П.
разпитаната в днешното съдебно заседание свидетелка така, че нейните показания с
оглед преценката не биха довели до изясняване на фактическата обстановка по делото.
С оглед на това моля да оставите това искане без уважение.
Съдът намира, че искането на адв. М. за разпит на ненаименоватата свидетелка -
баба на E.П. се явява неоснователно, тъй като по делото пред Пернишки районен съд са
разпитани осем свидетели, а пред въззивния съд са разпитани двама свидетели и е
проведена очна ставка между тях.
Свидетелят Д.Д. следва да бъде задължен да представи за следващото съдебно
заседание удостоверение за сключен граждански брак по реда на чл. 192 от ГПК.
Водим от гореизложеното,
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя без уважение искането на адв. М. да допускане до разпит на бабата на Е.
Г. П. .
Задължава току що влезлия в съдебната зала свидетел Д.Д. да представи в
следващото съдебно заседание удостоверение за сключен брак.
Свидетелят Д.Д. – с жената, с която живеем нямаме сключен граждански брак.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Отменява свое определение, с което е задължил свидетел да представи
удостоверение за сключен граждански брак.
Адв. М. – няма да соча нови доказателства и нямам доказателствени искания.
Адв. А. - няма да соча нови доказателства и нямам доказателствени искания.
Адв. К. - няма да соча нови доказателства и нямам доказателствени искания.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Приключва събирането на доказателствата и дава ход на съдебните прения.
Адв. М. – моля да постановите решение, с което да отмените
първоинстанционното решение в обжалваните от мен и E.П. части, като постановите
всичките, поискани в молбата за защита от домашно насилие мерки и установите че и
на двете процесни дати на 15 септември 2019 г. и на 28 септември 2019 г. ответникът е
извършил актове на домашно насилие по отношение на малолетното дете М. Стилянов
А.. Моля да ми дадете възможност с оглед на много събраните доказателства да
представя писмена защита, както и да ми дадете възможност да се снабдя с незаверени
преписи от протоколите от предишното и сегашното съдебно заседание.
От много събраните доказателства в днешното съдебно заседание категорично се
потвърди изложеното в молбата на E.П. за извършените актове на домашно насилие от
страна на ответника на 14 септември и на 28 септември 2019 г. Това се потвърди от
показанията на свидетелката Илона П.. Що се отнася до показанията на свидетеля на
ответника Д.Д., моля неговите показания да не бъдат кредитирани с оглед тяхната
очевадна недостоверност. На първо място ответникът заяви, че същия идва като
свидетел едва сега, тъй като вчера се били срещнали и случайно разбрал, че свидетеля
Д.Д. е бил очевидец на случилото се на 28 септември 2019 г. Това категорично
кореспондира с изложеното от самия Д., че на същия ден са прекарали 4-5 часа заедно.
Очевидно няма как взимането на детето да не е било предмет на разговора и няма как
да не се е установило, че свидетеля е бил очевидец на случилото се. До този момент
едва ли не, не е споменавано от нито един свидетел, в нито един момент, че е
присъствал на 28 септември 2019 г., включително не е споменавано от свидетеля И.Т.,
който беше разпитан и в нито един миг той не е споменал името на Д.Д., напротив в
неговите показания се споменаваше, че са били той, Стилян А. и неговата сестра. На
второ място следва да спомена, че си спомня датата 28 септември, тъй като била
годишнина от сватбата им, очевидно смятайки, че това няма да бъде проверено от съда.
След като беше изискано удостоверение за граждански брак се оказа, че двамата
въобще нямат брак. Освен това налице са множество протИ.речия съвсем нови тези –
за първи път свидетеля каза, че детето плакало при майка си, а като отишло при баща
си се успокоило – нещо, което освен, че не се подкрепя от никакви доказателства е и
крайно нелогично, тъй като детето живее с майката и няма никаква логика то да плаче
при майка си, а пък да се успокоява при баща си, когото вижда два пъти в месеца. По-
подробни съображения ще изложа в писмена защита в даден от вас срок.
Адв. А. – моля да откажете издаването на заповед за защита по подадената
молба и да обезсилите издадената заповед за незабавна защита. Съображения подробно
съм изложила във въззивната жалба и в отговора, депозирани в делото. Искам да
допълня следното във връзка със събраните в днешното съдебно заседание главни
доказателства. Моля да не кредитирате показанията на свидетелката Ю.П. в предвид
роднинската й връзка с E.П. – майка на малолетното дете. Оказа се, че тя е била
свидетел по предходно дело по домашно насилие и тя се явява постоянния свидетел по
делата които са образувани от майката по закона за домашно насилие като смея да
твърдя, че целта им е една единствена - бащата да бъде препятстван да изпълнява
режима на лични контакти с детето. След навършване на 4 годишна възраст, детето
следва да отива при баща си с преспиване съответните уикенди. Детето е преспало при
баща си 1 или 2 пъти след навършване на 4 годишна възраст. По отношение на
разпитания в днешното съдебно заседание свидетел Д.Д. следва да бъдат кредитирани
неговите показания. Първо липсват каквито и да било доказателства за евентуална
негова заинтересованост. Отделно от това неговите показания се подкрепят и от
показанията на свидетеля И. Тасков и Дария Атанасова, касателно датата 28.09.2019 г.
Отделно от това искам да отбележа, че закона за защита от домашно насилие е
наистина един много хуманен закон и той е насочен към това да гарантира сигурността
наистина на малтретирани психически и физически, сексуално хора. Ако всеки от нас
си зададе въпроса дали когато води детето си на преглед при лекар или зъболекар, и
детето е на възрастта на малолетния М., което не желае да влезне в лекарския или
зъболекарския кабинет, и родителят го дръпне за ръката, за да го вкара в кабинета, едва
ли някой от нас и от вас ще сметне, че това е домашно насилие. Отделно от това
поведението на майката, насочено към нежеланието й детето да поддържа контакт с
бащата, само по себе си нанася емоционална травма на детето, което е от мъжки пол и
за което е от особена важност контакта с бащата, за да изгради един модел на мъжко
поведение. Така че, ако трябва да говорим за някой който да носи вина, вина в тези
отношения с децата имат и двамата родители, а най-вече вина има отглеждащия
родител, защото съда е дал на него право и доверие, че той може да възпитава детето си
в любов и уважение и към другия родител. По делото не се събраха никакви
доказателства майката да прави опити за комуникация с бащата, за да може ако детето
не желае да ходи при бащата, или не иска, да прави опити самата тя детето да може да
преодолее това свое нежелание, защото то е само на 4-5 години, то затова е и
малолетно. Свидетелката П. днес заяви, че комуникацията се свежда до едни есемеси
между страните и че даже не си спомня кога е бил последния. Това са едни родители,
които тепърва още 14 години ще бъдат родители на това дете. Не мога да се съглася, че
мнението на едно дете на 4-5 годишна възраст дали иска да отиде някъде или не иска,
би могло да се квалифицира като причинено от другия родител емоционално или
психическо насилие. Всички ние имаме деца. Знаем, че единия от родителите е лош
другия добър. Лошия просто се кара, изисква, това означава ли, че той упражнява
домашно насилие над детето. С оглед на това моля да постановите вашето решение.
Жалбоподателят С.А. - първото което искам да кажа е че това не е против този
съд в никакъв случай или против друг съд, нито против неговите служители, тук към
само за едно – за защита на моето дете. Най-прекрасното, най-красИ.то същество което
съм виждал в жИ.та си. Не съм тук да се защитавам срещу декларации и протоколи.
Като член на управителните съвети на две от най-големите дружества на територията
на П. срещу мен се пускаха много сигнали, декларации. Отговора на прокуратурата го
имате. Няма нарушение. Така наречената ищца не е виновна, а е виновна тази госпожа
Ю.П. – режисьора на всичкото това, което ви се представя, това е тъжна картина. Аз не
мога да си представя, незнам за вас като юристи може да е ежедневие, колко и каква
енергия и сила срещу мен трябват, за да може с две декларацийки да ми се образува
дело за отнемане на родителски права. Това е нечовешко. Искам да се обърна към вас
като мъже и трябва ли да бъдем „възнаграждавани“ от една декларация и можем ли да
бъдем осъждани всеки един път, когато майката желае. Аз мисля, че не. Това, че сме
мъже не сме престъпници. Тук съм само единствено заради М.. Този случай с
отчуждаването не е траел 2-3 пъти, а то трае 4 години. След 4-годшнината разликата е
режима на виждане тези 20 дни през лятото. Пуснах надлежно декларация, уведомих
майката, че ще го взема 1 седмица във В.. Разликата е, че през тези години майката
винаги е знаела колко обичам детето, но тази година разбра колко детето мен обича.
Когато идвах на срещите детето тичаше от 50-100 метра, откъсваше се от ръцете й и се
хвърляше с голяма сила в ръцете ми. Възрастни баби се чудеха както се случва. Още
тогава видях ехидната усмивка на Юлияна и знаех, че ще има такива последствия. Не
вярвам, че една майка толкова може да не обича детето си. Когато го връщах винаги
му купувах нови дрешки и играчки, нови обувчици. Майка му го посрещаше със
стиснати зъби и „Казах ли ти да не ги взимаш тези неща?“. Това е тежко. Тази година
когато го взимах в къщи в София, то ми казваше „Повече с колата – не“. Аз в началото
го питах защо не с колата, а той ми казваше, че „с колата ме връщаш на майка ми“. На
28.09.2019 г. го взех и то игра. Съдът разполага със снимка и видеоклипове от датата,
на която свидетеля Д. присъства и което ясно се вижда, че аз съм на масата ди сестра
ми и неговото семейство. М. игра с неговото дете. Живея за този уикенд да се видя с
детето, броя часовете за да се видя с него. Искам всичко да му дам, нищо не искам да
му отнема. Ю.П. иска да излъже вас. Мен не може. Госпожо младша съдия, бих искал
да се обърна към Вас. Вижте тези 5 статии те оформят цялото поведение, уникална
прилика на това, което описва Вашата колежка, която е имала честта, силата,
достойнството, независимостта и не на последно място майчинския инстинкт да
изкрещи институционално безсилие пред родителското отчуждение. Родителското
отчуждение е истинското престъпление в този процес. Категоричен съм, че Ю.П. иска
да узаконите нейното престъпление, да й дадете индулгенция да продължава да
извършва същото да й осигурите доказателства по делото за родителски права.
Господа, за развитието на едно общество можем да съдим по начина, по който то
съумява да се погрижи за децата. Едни много мъдри думи на колежката ви от Варна. Тя
е описала целия този процес – уникална прилика с моя случай. Поведението на някои
майки е описано от психолозите, но случая не е юридически, случая е психологически.
Случая е тежък, но аз няма да се предам, няма да се предам заради детето ми. Имам
първи братовчеди които са израснали без баща, били са отличници, но жИ.та ги
унищожи за това, защото нямат баща. Отхвърляйки бащата една руска психоложка
доста добре е описала какво се случва с децата: тежко невротично разстройство,
мигрена, припадъци, протИ.законно поведение. Аз ви моля, когато съдите съдете мен,
защото осъдените в тези дела са само едни – само децата, мен ме съдете колкото
искате, но не по циничен начин, че аз съм причинил вреда на детето си. Искам да ви
обърна внимание какво сме ние без нашите бащи, щяхме ли да бъдем мъже? Мъжкото
е много повече от приликата със собствения баща, мъжкият принцип е законът,
духовността, честта и достойнството, чувството за мярка - това е възможно само ако в
жИ.та си човека е имал положителен поглед към баща си. Моето дете има, знам колко
ме обича и колко ме чака. Ако отидете на ул. Т. ще видите, че моето дете има няколко
колела, електрически колички и ходи на най-хубавите ресторанти. Както се казва
треперя над него.
Адв. К. – моля да постановите решение, с което да отмените решението на
Районен съд – П., като неправилно и незаконосъобразно. Моля да уважите молбата и да
наложите поисканите мерки. От събраните по делото доказателства, считам, че молбата
се явява основателна и доказана и считам, че налагането на мерките ще бъде в интерес
на малолетното дете.
Социален работник П.И. – поддържам представения социален доклад, изготвен
от социален работник Десислава Борисова и замествам същата, тъй като е в планиран
годишен отпуск. Нямам какво да допълня.
Адв. М. – по повечето от казаното от процесуалния представител на ответника
няма да взема становище, тъй като нямат нищо общо с настоящото дело. Единствено
по отношение на днес разпитаната свидетелка Ю.П. и възражението на колегата, че
нейните показания не трябва да бъдат кредитирани, тъй като тя е в роднински връзки с
E.П.. На първо място искам да кажа, че E.П. не е молител, а молител е само детето М.
А.. E.П. няма искане за защита от домашно насилие. Точно това е аргумент за това
възражение да не се кредитират нейните показания. По същата логика не следва да се
кретидират на нито един от свидетелите на ответника, тъй като бяха разпитани баща
му, сестра му и И.Т., който е щатния свидетел на С.. Затова считам, че искането е
неоснователно. Моля да ми дадете срок за писмена защита.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Приключва устните състезания и обяви, че ще се произнесе с решение на
28.09.2020 г.
Съдът дава възможност на адв. М. в едноседмичен срок да представи писмена
защита.
Да се изпратят преписи от протоколите от съдебните заседания пред Пернишки
окръжен съд на електронния адрес посочен от адв. М. и на електронния адрес на адв.
Р.А..
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 13.30 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________