Р Е
Ш Е Н
И Е
№51
гр.
Перник, 25.02.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди и
двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ЛОРА СТЕФАНОВА
С
участието на секретаря Н. С., като разгледа административно дело № 755/2019 г.
по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 – чл. 178 от АПК, във вр. с чл. 118, ал. 3, във вр. с ал.
1 от КСО.
Образувано
е по жалба, подадена от Р.К.К., ЕГН **********, с адрес: *** срещу Решение №
1040-21-512/16.10.2019 г., издадено от Директора на Териториално поделение –
София град при Националния осигурителен институт, с което са отхвърлени жалби с
вх. №№ 1012-21-1367/07.08.2019 г., 1012-21-1366/07.08.2019 г.,
1012-21-1603/11.09.2019 г. срещу разпореждания, с №№ Д-21-999-00-**********/26.06.2019
г., Д-21-999-00-**********/10.07.2019 г., , Д-21-999-00-**********/05.08.2019
г., всички издадени от ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите
при Териториално поделение – София град на НОИ, с които е спряно изплащането на
парични обезщетения за временна неработоспособност, поради общо заболяване по
болнични листове с №№ ***за периода 24.05.2019 г. – 22.06.2019 г., *** за
периода 23.06.2019 г. – 22.07.2019 г., *** за периода 23.07.2019 г. –
21.08.2019 г.
Наведени
са оплаквания за незаконосъобразност на оспореното решение, поради неправилно
приложение на материалния закон. Сочи се, че потвърдените с него разпореждания
са издадени без да е налице някоя от предпоставките, посочени в чл. 40, ал. 4
от КСО. Искането към съда е да отмени обжалваното решение на директора на ТД на
НАП – София град и разпорежданията на ръководителя по изплащането на
обезщетенията и помощите, с които са спрени административните производства по
изплащане на обезщетения за временна неработоспособност.
В
съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се е явил и не е бил
представляван. Докладвана е молба от пълномощника му – адв. Р., в която
заявява, че поддържа жалбата и моли съда да отмени обжалваното решение и
потвърдените с него разпореждания.
В
съдебно заседание ответникът – Директор на териториално поделение – София град
на Националния осигурителен институт, чрез процесуалния си представител –
юрисконсулт С. оспорва жалбата. Излага съображения за законосъобразност на оспореното
решение и потвърдените с него разпореждания. Моли съда да отхвърли жалбата.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд – Перник, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе
предвид становищата на страните и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа
на събраните по делото доказателства провери законосъобразността на оспорения
акт на всички основания по чл. 146 от АПК, намери следното:
Жалбата е подадена от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК,
чиито права са засегнати от оспорения административния акт, при спазване на
срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 118, ал. 1 от КСО, срещу
подлежащо на съдебен контрол на основание чл. 118, ал. 1 от КСО решение на
директора на ТП на НОИ – София град, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество е основателна по следните съображения:
С писмо изх. №
1030-13-625/20.11.2018 г. директорът на ТП – Перник на НОИ е предоставил
информация на директора на ТП – София – град на НОИ за несъответствие на данни
по чл. 5, ал. 4 от КСО и уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ за Р.К.К.. Посочено
е, че същата на 05.09.2018 г. е подала декларацията за промяна на
обстоятелствата за изплащане на парично обезщетение за безработица, в която е
декларирала, че упражнява трудова дейност, считано от 03.09.2018 г. Уведомлението
по чл. 62, ал. 5 от КТ е подадено на 04.09.2018 г. за трудов договор, сключен
на 03.09.2018 г. Осигурителят ****ЕООД е подал данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за месец август 2018 г., с начало на осигуряването 20.08.2018 г. В писмото
е посочено, че на 18.09.2018 г. е издаден болничен лист от УМБАЛ
„Александровска“ ЕАД на Р.К. за периода 27.08.2018 г. – 18.10.2018 г., включващ
23 дни болничен режим и 30 дни домашен режим на лечение, по който е изплатено
обезщетение. Поискано е извършване на проверка на осигурителя. Към писмото е
приложена декларация с вх. № 131-01-363-4/05.09.2018 г. за промяна на
обстоятелствата във връзка с изплащане на обезщетение за безработица, подадена
от жалбоподателката до директора на ТП на НОИ – Перник.
Със заповед №
ЗР-5-21-00530415/26.02.2019 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО при
ТП – София – град при НОИ на основание чл. 107 от КСО и чл. 29, ал. 1 от
Инструкцията за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност
от контролните органи на Националния осигурителен институт е възложена проверка
по разходите на държавно обществено осигуряване на ****ООД – София, ЕИК
*********, която да се извърши от контролен орган за срок от 20 дни, считано от
датата на връчване на заповедта. В хода и е констатирано, че считано от
11.10.2017 г. едноличен собственик и управител на дружеството е Б. Б. А., с
адрес гр. ***. Изпратените на постоянния и настоящия и адрес съобщения са
върнати с отбелязване, че пратката не е потърсена. Изпратените съобщения на
адреса на управление на осигурителя – гр. ***са върнати с отбелязване
„непотърсено“, а при извършените посещения на място от контролните органи не са
открити лица, извършващи дейност от името на осигурителя или упълномощени да го
представляват. Установен е контакт с жалбоподателката, която обяснила, че ****ООД
осъществява дейност на адреса си на управление. Било установено, че на нейния
адрес в с. Старо село, общ. Радомир е регистрирано друго дружество – „***“ ЕООД,
чийто едноличен собственик и управител също е Б. Б. А.. По сведение на кмета на
с. Старо село посоченото дружество е собственост на сина на жалбоподателката –
Александър Милчев, който пред органите по контрол на НОИ се е представил и за
счетоводител на ****ООД. Посочените обстоятелства са обективирани в писмо изх.
№ 4023-21-444#9/22.07.2019 г., подписано от директора на ТП – София
– град при НОИ и адресирано до директора на ТП – Перник на НОИ.
Видно
от представена с жалбата на хартиен носител справка в официалната страница на
НОИ/https:apps1.nssi.bg/reportegnpopdoodocsandpayment по реда на
чл. 7, ал. 1 от Наредба за реда за представяне в Националния осигурителен институт на
данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им в
Електронния регистър на болничните листове и решенията по обжалването им са
постъпили данни за болнични листове, съответно с №№ ***, ***, ***, издадени на Р.К.К. за периодите:
от 24.05.2019 г. до 22.06.2019 г.; от 23.06.2019 г. до 22.07.2019 г.; от
23.07.2019 г. до 21.08.2019 г.
В Информационната система за електронен
обмен на документи и данни, в съответствие с изискването на чл. 8, ал. 1 от Наредба за
паричните обезщетения
и помощи
от държавното обществено осигуряване, осигурителят ****ЕООД е представил
удостоверения относно правото за изплащане на парично обезщетение на
жалбоподателката по болничните листове, с входящи №№ ***/25.06.2019 г., ***/09.07.2019
г. и ***/04.08.2019 г.
При преценка правото на парично
обезщетение и размера му по отношение на жалбоподателката и наличие на
основание за осигуряване на последната по чл. 10, ал. 1 от КСО, ръководителят
по изплащането на обезщетенията и помощите при ТД – София град на НАП е приел,
че възложената със заповед № ЗР-5-21-00530415/26.02.2019
г. проверка на осигурителя ****ЕООД и наличните в
информационната система на НОИ данни за невнесени осигурителни вноски, голям
брой лица, наемани за кратък период от време, за които са подавани данни по чл.
5, ал. 4 от КСО с осигурителен доход близък или равен на максималния, включен в
периода, от който следва да се изчисли размера на обезщетението, обосновават
извода за наличие на доказателства, които могат да доведат до издаване на
разпореждане за отказ за изплащане на претендираното обезщетение за временна
неработоспособност. По тези съображения и на основание чл. 40, ал. 4 от КСО е
издал разпореждания с №№ Д-21-999-00-**********/26.06.2019
г., Д-21-999-00-**********/10.07.2019 г., Д-21-999-00-**********/05.08.2019 г.,
с които е спрял производствата по изплащане на парично обезщетение на
жалбоподателката по издадените болнични листове, с №№ ***, ***, ***.
Разпорежданията са връчени на осигуреното
лице съответно на 31.07.2019 г. и на 02.09.2019 г. и в срока по чл. 117, ал. 2,
т. 2 от КСО са обжалвани с жалби, с вх. №№ 1012-21-1367/07.08.2019 г.,
1012-21-1366/07.08.2019 г., 1012-21-1603/11.09.2019 г. Ръководителят на ТП-София град на НОИ е издал решение № 1040-21-512/16.10.2019
г., с което е отхвърлил същите, като неоснователни. То е предмет на съдебен
контрол в настоящото производство.
В хода на
съдебното производство ответникът е представил декларация с вх. № 1030-13-625#13/04.09.2019 г., подадена от едноличния собственик
на капитала и управител на осигурителя ****ЕООД – Б. Б. А., в която е посочила,
че е закупила ****ЕООД, „***“ ЕООД и „***“ ЕООД срещу сумата от 150 лв., като
не разполага с никакви документи, касаещи трите фирми, не е упълномощавала
никой да я представлява, не е развивала търговска дейност чрез дружествата, не
е назначавала лица по трудови договори и не е подавала информация към НАП.
При така
установеното, настоящият състав на Административен съд - Перник, прави следните
правни изводи:
Оспореното
решение е валидно и допустимо. Издадено е след надлежно сезиране с жалби, с вх. №№ 1012-21-1367/07.08.2019
г., 1012-21-1366/07.08.2019 г., 1012-21-1603/11.09.2019 г., по реда на чл. 117,
ал. 1 от КСО и в срока за обжалване по чл. 117, ал. 2, т. 2 от КСО. Постановяването
му след изтичането на срока по чл. 117, ал. 3, изр. 1 от КСО не се отразява на
законосъобразността му, тъй като същият не е преклузивен и няма
правопрекратяващ ефект по отношение на правомощието на директора на ТП на НОИ
да разгледа по същество жалбите, с които е сезиран.
Решението
е издадено от компетентен орган съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО – Директор на ТП
– София град на НОИ. Обективирано е в посочената в същата разпоредба писмена
форма и е със съдържание, регламентирано в чл. 59, ал. 2 от АПК. Отговаря на
изискването за мотивираност съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО. Означен е органът,
който го е издал. Отразени са направените от него при осъществената контролна
дейност фактически и правни изводи. Формулиран е ясен диспозитив. Съдържа
информация за реда, срока и органа, пред който подлежи на обжалване. Датиран и
подписан е. От обстоятелствената част недвусмислено се изяснява, че
контролиращият административен орган споделя извода на издателя на административните
актове за наличие на предпоставките по чл. 40, ал. 4, т. 2 от КСО за спиране на
административните производства по отпускане/изплащане на парични обезщетение за
временна неработоспособност по болнични листове с №№ ***, ***, ***.
Настоящият състав
намира, че така направеният извод не съответства на закона. Разпорежданията на
ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – София
град, предмет на съдебен контрол са издадени на основание чл. 40, ал. 4 от КСО.
Цитираната разпоредба урежда правомощието на длъжностното лице, на което е
възложено ръководството по изплащането на паричните
обезщетения и
помощи от ръководителя на ТП на НОИ да
спре производството по отпускане и изплащане на обезщетение за временна
неработоспособност, при наличие на някоя от изрично и изчерпателно изброените предпоставки
в точки 1, 2 и 3. Издателят на разпорежданията, при посочване на правното
основание, не е конкретизирал, на коя от алтернативите на чл. 40, ал. 4, т. 1,
т. 2 или т. 3 от КСО се позовава. Това става ясно от изложените фактическите
основания – наличие на доказателства, които могат да доведат до издаване на
разпореждане за отказ за изплащане на претендираното обезщетение за временна
неработоспособност, което сочи, че е приложена нормата на чл. 40, ал. 4, т. 2
от КСО. Конкретизация в този смисъл е извършена и от осъществяващият контрол за
законосъобразност административен орган – Директор на ТП – София град на НОИ. В
решението, предмет на съдебен контрол е прието, че правното основание за
спиране на административните производства по изплащане на обезщетения за
безработица е чл. 40, ал. 4, т. 2 от КСО. Според законовата норма длъжностното
лице, на което е възложено ръководството по изплащането на обезщетенията и
помощите издава разпореждане за спиране на производството по отпускането или
изплащането на обезщетенията за временна неработоспособност, когато са
представени доказателства, които могат да доведат до издаване на разпореждане
за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението. В случая фактите,
изложени като основания за издаване на разпорежданията не сочат за наличие на
основание по чл. 40, ал. 2, т. 2 от КСО. Нормата е приложима когато в хода на
производството по отпускане/изплащане на обезщетение са събрани доказателства
по смисъла на чл. 37 от АПК - конкретни данни за правно-релевантни факти,
представляващи основание за отказ/прекратяване изплащането на обезщетение.
Посочените в разпорежданията обстоятелства, че по отношение на осигурителя ****ЕООД
е възложена и се провежда проверка от контролните органи на ТП на НОИ не
представлява доказателство по смисъла на чл. 40, ал. 2, т. 2 от КСО и не е
основание за спиране на производството по отпускане/изплащане на обезщетение за
временна неработоспособност на осигурено лице. Възложената проверка и
извършените в хода и действия, за които са представени доказателства от
ответника, сочат единствено за съмнение у административния орган за спазване на
осигурителното законодателство от осигурителя ****ЕООД, което не е сред
изчерпателно изброените предпоставки в чл. 40, ал. 2 от КСО за спиране на
производството./в този смисъл Решение № 4929 от 3.04.2019 г. на ВАС по адм. д.
№ 9298/2018 г., Решение № 5003 от 3.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11628/2018
г./
Независимо, че в разпорежданията, предмет на
съдебен контрол, като допълнително основание за издаването им е посочено
наличието на данни в информационната система на НОИ, които могат да доведат до
издаване на отказ за изплащане на претендираното обезщетение, доказателства за
такива не са ангажирани нито в административното, нито в съдебното
производство. Освен това те не са и индивидуализирани, за да може да се приеме,
че действително касаят относими към административно правния спор факти, които
от своя страна представляват основание за отказ да се отпусне заявеното
обезщетение.
Не
може да се преценява като доказателство за наличие на основание по чл. 40, ал.
4, т. 2 от КСО представената от ответника в съдебното производство декларация с
вх. № 1030-13-625#13/04.09.2019
г., подадена от едноличния собственик на капитала и управител на осигурителя ****ЕООД
– Б. Б. А.. Тя не е била налична към момента на издаване на разпорежданията,
поради което е обективно невъзможно да е тяхно фактическо основание.
Независимо, че подаването и предшества постановяването на обжалваното решение
на директора на ТП на НОИ – София град, тя не е обсъдена в мотивите му и не е
послужила като основание за формиране на решаващия извод.
Предвид
изложеното настоящият състав намира, че ръководителят по изплащането на
обезщетенията и помощите неправилно е приложил разпоредбата на чл. 40, ал. 4, т. 2 от КСО и е спрял
производствата по изплащане на обезщетения, без да е налице предвидената в
нормата предпоставка. Като е потвърдил същото по реда на административния
контрол по чл. 117, ал. 3 от КСО, директорът
на ТП на НОИ – София град е издал незаконосъобразен акт. Затова постановеното решение и потвърдените с него разпореждания следва да
бъдат отменени.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал.
2 от АПК Административен съд - Перник
Р Е
Ш И
ОТМЕНЯ Решение №
1040-21-512/16.10.2019 г., издадено от Директора на Териториално поделение –
София град при Националния осигурителен институт и потвърдените с него
разпореждания, с № Д-21-999-00-**********/26.06.2019 г., с №
Д-21-999-00-**********/10.07.2019 г. и с № Д-21-999-00-**********/05.08.2019 г.,
всички издадени от ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при
Териториално поделение – София град на НОИ, с които са спрени производствата по
изплащането на парични обезщетения за временна неработоспособност, поради общо
заболяване на Р.К.К., ЕГН **********, с адрес: *** по болнични листове с № ***за
периода 24.05.2019 г. – 22.06.2019 г., с № *** за периода 23.06.2019 г. –
22.07.2019 г. и с № *** за периода 23.07.2019 г. – 21.08.2019 г.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно на основание чл. 119, във вр. с чл. 117, ал. 1, т. 2, б. Ж от КСО.
СЪДИЯ:/П/