Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………… 2021г. гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Варна, ІІ касационен състав, в публичното
заседание на трети
юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА СТАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ГЕРГАНА СТОЯНОВА
ДИМИТЪР МИХОВ
при секретаря Наталия Зирковска
в присъствието на прокурора Александър
Атанасов
като разгледа докладваното от съдия Д.
Станева кас. адм. нак. дело
№ 782/2021г. по описа на Административен съд – Варна, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.208
и сл. от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба
на П.Н.Г. ***, чрез адв. Р.Е., против Решение № 260265/24.02.2021г.,
постановено по НАХД № 2353/2020г. по описа на ВРС, с което е потвърдено
Наказателно постановление № 19-0819-007019/02.01.2020г. на Началник група към
ОДМВР – Варна, сектор Пътна полиция, с което му е
наложено административно наказание за нарушение на чл.6,т.1 от ЗДвП, на
основание чл.179 ал.2, вр. ал.1, т.5, предл.1 и 2 от с.з. глоба в размер на 200лв.
Жалбоподателят счита решението на ВРС за неправилно и незаконосъобразно,
постановено в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила.
Изложени са доводи, че е допуснато преквалифициране на нарушението по чл.6, т.1
от ЗДвП. Посочва, че не става ясно защо въззивният съд е приел, че е налице
нарушение на маркировка М11, като такава маркировка в кръговото кръстовище не е
положена. Твърди се че съдът не е обсъдил схема-чертеж, издадена от Дирекция
инженерна инфраструктура и благоустройство към Община Варна. Навежда доводи, че
съгласно чл.25, ал.2 от ЗДвП, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни
средства, които се движат по пътната лента. В този смисъл с предимство е
водачът, който се намира в дясната пътна лента. Касатора се позовава на чл.35
от ЗДвП, според която разпоредба, когато се извършва маневра завиване надясно,
това трябва да става от най-дясната пътна лента по посока на движението.
Касатора посочва, че при навлизане в кръгово кръстовище се е движил в дясна
пътна лента, с налична видима пътна маркировка за движение само надясно,
обозначена с маркировка М10. Поради това моли съда да отмени обжалваното
решение, както и да отмени процесното наказателно постановление. В съдебно
заседание и по съществото на спора, жалбоподателят чрез пълномощника си
поддържа жалбата. Претендира присъждане на разноски.
Ответната страна, редовно
призована не изпраща представител в съдебно заседание. В депозирана по делото
молба - становище, чрез процесулания си представител оспорва жалбата и моли
съда да я отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на
ю.к.възнаграждение. В случай, че се уважи жалбата и се претендира адвокатско
възнаграждение прави възражение за прекомерност.
Представителят на ВОП изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Варненският административен съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на
страните прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба, по която е образувано
настоящото съдебно производство, е постъпила от легитимирано лице, в законния
срок поради което е допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.63 ал.1 от ЗАНН,
първоинстанционното решение подлежи на касационно оспорване на основанията,
предвидени в НПК, като в чл.348 ал.1 от НПК са изброени 3 касационни основания:
нарушен е законът, допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила
или наложеното наказание е явно несправедливо. Съгласно чл.218 от АПК
касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за
неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и
служебно. От тук по аргумент на противното следва, че за за явна
несправедливост на наложеното наказание съдът ще следи, само ако е било
изложено в жалбата като касационно основание.
Настоящата инстанция намира подадената
касационна жалба за неоснователна.
Производството пред Районен съд Варна е
образувано след постановяване на Решение № 1323/18.09.2020г. по КНАХД №
1414/2020г. на Административен съд Варна, с което е отменено Решение №
666/19.03.2020г., по НАХД № 252/2019г. на Районен съд Варна и делото е върнато
за разпределяне на друг съдебен състав, при спазване на дадените указанията при
новото разглеждане жалбата на П.Н.Г., против горепосоченото НП.
За да потвърди процесното НП първостепенният
съд е приел за установено следното от фактическа страна:
На 23.12.2019 год. в 14,10 часа в гр.Варна, П.Г. управлявал л.а Пежо Боксер с
рег. № **, собственост на РДПБЗН Варна, по бул.“Левски“ в посока от бул.“Сливница“
към „бул.Владислав Варненчик“. В кръговото кръстовище до Автогара Варна
навлязъл в дясна пътна лента, предназначена и обозначена с пътна маркировка М
11 от ЗДвП, за завиване на дясно. Вместо това, той не завил надясно на първия
изход, а продължил движението си в кръговото кръстовище. В същото време в
кръговото движение в лява лента се движил л.а „Фолксваген поло“ с рег. №
В1238ВМ, който за да напусне кръстовището извършил маневра завиване на дясно в
посока бул.“Вл.Варненчик“ , към изхода на гр.Варна. За горното бил съставен
АУАН Серия GA№ 166603/23.12.2019г. В обстоятелствената част на същия е отразена
горепосочената фактическа обстановка. Нарушението било квалифицирано по чл.6,
т.1 от ЗДвП. АУАН бил надлежно връчен на въззивникът, като в законоустановения
срок не постъпили възражения. Описаната фактическа обстановка и правна
квалификация на деянието била изцяло възприета от АНО, който ангажирал
отговорността на въззивника, като му наложил съответно глоба в размер на
200лв., на основание чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5, пр.1 и 2 от ЗДвП.
Горната
фактическа обстановка, описана в съдържанието на акта за установяване на
административно нарушение и възприета от административно наказващия орган в НП,
се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото
доказателства, представени с административната преписка.
Районният съд е преценил, че в хода на проведеното
административно-наказателно производство не са били допуснати съществени
процесуални нарушения. Съставените АУАН и НП съдържат реквизитите, изискуеми по
ЗАНН и са издадени при спазване на сроковете по цитирания закон. Посочил е, че
нарушението е установено въз основа на събраните доказателства и същото е
безспорно доказано. Изложил е мотиви, че правилно е определена квалификацията
по ЗДвП и вида на административното наказание. Произнесъл се е и по направените
в жалбата възражения.
Така постановеното решение е
правилно.
Настоящият касационен състав
счита, че правилно районният съд е приел, че наказаното лице е осъществило
състава на нарушението, за което е привлечено към административно-наказателна
отговорност. Фактическата обстановка е установена въз основа на надлежно
събрани в хода на съдебното следствие доказателства. Съдът не е допуснал
нарушение на процесуалните правила и правилно е интерпретирал събраните по
делото доказателства, като спрямо тези факти правилно е приложил материалния
закон. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон
имат доказателствена сила до доказване на противното. По същество възраженията
на жалбоподателя са останали или недоказани или са били неотносими. Съдът е
изложил подробни съображения във връзка с оценката на доказателствения материал
– от една страна, а от друга - за относимостта на твърдените от жалбоподателя
факти към състава нарушението, за което е ангажирана отговорността му. Въз
основа на установената фактическа обстановка правилно е приложен материалния
закон, като е прието, че деянието на жалбоподателя е наказуемо на основание чл.
179, ал. 2 от ЗДвП. Мотивите в тази връзка също са подробни и обстоятелствени и
не следва да се преповтарят. Правилна е преценката, че при издаването на
наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения –
такива, които ако не бяха допуснати биха променили фактическите и правни изводи
на административно-наказващия орган.
Направените изводи от решаващият
съд се споделят изцяло от касационната инстанция, още повече, че за тяхната
обоснованост в делото са налице доказателства. Съдът е разпитал свидетел, за да
установи фактическата обстановка по делото. Събраните писмени доказателства,
възраженията на страните и показанията на свидетелите са обсъдени от ВРС.
Наведените в касационната жалба възражения и твърдения, останаха недоказани,
тъй като от страна на касатора не бяха ангажирани доказателства в тази насока.
В тази връзка следва да се посочи,
че издаденият АУАН е редовно съставен и поради неопровергаването на
фактическите обстоятелства, доказателствената му сила относно съдържащите се в
него констатации следва да се зачете от съдебния състав.
Неоснователни са твърденията в
касационната жалба, че въззивният съд, като е приел, че в кръстовището
положената маркировка е М11, а не М10, е допуснато нарушение на материалния
закон. Както правилно е посочил въззивният съд, страната се защита срещу
фактите, задължение на съда е да квалифицира правилно административното
нарушение. Касатора навежда доводи, че органа неправилно е посочил, че е налице
пътна маркировка М10, вместо М11, като не посочва с какво това ще допринесе за
промяна на фактическата обстановка. Безспорно по делото е, че от дясна пътна
лента в кръгово кръстовище, не може да се продължи направо/непосредствено преди
кръстовището за отбиване в дясно/, а трябва задължително да се завие надясно.
Към правилно установените факти,
районният съд е приложил правилно материалния закон. Не е налице според
касационния съд пропуск на ВРС да констатира допуснато при съставяне на АУАН
съществено процесуално нарушение – допуснатото такова във връзка с неправилната
квалификация по чл.6 т.1 от ЗДвП/според касатора/ представлява процесуално
нарушение, което не е съществено, тъй като съществените процесуални нарушения
са само тези свързани с фактите, а не с тяхната правна квалификация. В това
отношение касационният съд намира, че разпоредбата на чл.53 ал.2 от ЗАНН е била
правилно приложена. Не става ясно какво е имал предвид касатора, като е
посочил, че е допуснато процесуално нарушение при квалифициране на нарушението
по чл.6, т.1 от ЗДвП.
Настоящият касационен състав
намира, че цитираната от касатора разпоредба на чл.25, ал.2 от ЗДвП е
неотносима в настоящия случай. От текста на разпоредбата се разбира, че при
извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в
съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства,
които се движат по нея. Когато такава маневра трябва едновременно да извършат
две пътни превозни средства от две съседни пътни ленти, с предимство е водачът
на пътното превозно средство, което се намира в дясната пътна лента. В конкретния
случай не е налице навлизане в съседна пътна лента, защото на кръговото
кръстовище, както и за навлизане по бул.“Вл.Варненчик“ има продължение на
пътните платна, поради което не е необходимо единия автомобил да навлезе в
лентата на другия. Касатора е санкциониран, защото е продължил посоката на
движение направо, при положение, че пътната маркировка изрично указва/задължава
движението единствено надясно. Именно това е предизвикало настъпване на ПТП, а
не че автомобила на пострадалото лице е навлязъл в неговата пътна лента, както
се опитва да интерпретира фактите. При наличие на продължение на пътните платна
от кръговото кръстовище по бул.“Вл.Варненчик“, при спазване на пътната
маркировка, не е необходимо единия автомобил да пропусне другият, защото пътните
платна от кръговото кръстовище продължават и по самия бул.“Вл.Варненчик. Именно
поради това всеки автомобил се движи в своето платно, но при неспазване на
пътната маркировка, продължаване направо от страна на касатора, предизвиква
настъпилото ПТП. Продължението на двете пътни платна от кръговото кръстовище
към бул.”Вл.Варненчик” ясно се виждат от приложения Екзекутив към част
Постоянна организация и безопасност на движението. От приложения Екзекутив се
вижда, че преди навлизане в кръговото кръстовище има знак М11, а вътре в самото
кръгово кръстовище знакът е единствено възможна посока надясно! Касатора
неправилно се позовава на пътен знак М10, според който възможната посока е
направо и надясно.
Настоящият касационен състав не
намира основания да приеме, че са налице сочените от касатора касационни
основания за незаконосъобразност на обжалваното решение.
От процесуалния представител на ОД на МВР –
Варна е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В настоящото производство юрисконсулт е
извършил процесуално представителство, делото не е с фактическа и правна
сложност, поради което на основание чл.78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр.
чл. 27е от НЗПП, вр. чл. 144 от АПК,
следва на ОД на МВР – Варна да се
присъди ю.к.възнаграждение в размер на 80лв. която следва да се заплати от
жалбоподателя.
По изложените по-горе съображения,
съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №
260265/24.02.2021г., постановено по НАХД № 2353/2020г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА
П.Н.Г., ЕГН **********,***,
да заплати на ОД на МВР – Варна сумата от 80лв./ осемдесет/, представляваща
ю.к.възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.