ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1852
гр. Пловдив, 03.11.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, I състав, в
закрито заседание на трети ноември през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА
разгледа
докладваното от председателя частно адм. дело № 2711 по описа на съда за 2020 год., взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 41 ал. 3, във
връзка чл. 127ж, ал. 1 от ДОПК.
Образувано е по жалба на „АГРОСТАР 2016” ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: с. Първенец, община Родопи, област Пловдив, ул. „Родопи
“ № 2, представлявано от А.З.Ч.,чрез адвокат С.Х.,***, против действия на органи по приходите при дирекция
„Фискален контрол” при ЦУ на НАП, обективирани в протокол
за извършена проверка на стоки с висок фискален риск №
161601656233_3/16.09.2020 г., издаден от С.Т.С.- ***и А.Д.С.- ***, с
месторабота Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП,потвърдени
с Решение № 314/30.09.2020г. на Директора на ТД на НАП-Пловдив.
Жалбоподателят твърди,
че действията на органите по приходите са необосновани, а направените изводи не
се подкрепят от събраните доказателства и не намират опора в закона. Моли да
бъдат отменени като незаконосъобразни обжалваните действия, като претендира за
присъждане на разноски по производството, представляващи държавна такса и
адвокатско възнаграждение.
Ответникът по жалбата – директорът на ТД на НАП – гр. Пловдив, в
представено писмено становище чрез процесуалния си представител юрк. К. оспорва подадената жалба като неоснователна и моли
съда да я остави без уважение, като претендира и присъждане на възнаграждение
за осъществената юрисконсултска защита.
Съдът като прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата
на страните и представените по делото доказателства, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в ТД на НАП – гр. Пловдив по пощата на 12.10.2020г.,
срещу Решение на директора на ТД на НАП – гр. Пловдив, връчено по електронен
път на 05.10.2020г., от лице, имащо правен интерес от обжалване и е процесуално
ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните за това
съображения:
От събраните по делото доказателства се установява, че от служители на
дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП е извършена проверка на „АГРОСТАР
2016” ЕООД. При проверката е установено, че дружеството е получател на 6100.00
кг. султански стафиди, представляващи стока с висок фискален риск по смисъла на
Приложение № 1 към Заповед № ЗМФ-4/02.01.2014 г. на министъра на финансите,
относно: утвърждаване списък на стоки с висок фискален риск.
На 16.09.2020г., е установено още, че транспортното средство е пристигнало
на мястото на разтоварване/получаване в декларираните от водачите час, дата и
място. В хода на проверката е видно, че поставеното техническо средство за
контрол на транспортното средство е с ненарушена цялост. При разтоварването е
установено пълно съответствие между декларираното и установеното количество па
стоката.
В последствие са предприети действия по обезпечаване на доказателства по
реда на чл. 121а, ал. 3 във връзка с чл. 121а, ал. 2 от ДОПК, както и е
съставен Протокол за проверка на стоки с висок фискален риск / ПИПСВФР/№ 161601656233_3/16.09.2020
г., с който е определено обезпечение в размер на 9259,80 лева - представляващо
30 % от пазарната стойност на стоката,като са изложени съображения за
определяне на пазарната оценка на база документи и при изпълнение на разпоредби
на Наредба № Н-9 от 14.08.2006г. за реда и начините за прилагане на методите за
определяне на пазарните цени на МФ с прилагане на метода на сравнимите
неконтролирани цени между независими търговци.
На основание чл. 121а, ал. 3 от ДОПК, във връзка с чл. 121а, ал. 2 от ДОПК,
по реда на чл. 40 от ДОПК, органите по приходите предприемат действия за
обезпечаване на доказателства със срок на действие до 72 часа без разрешение на
съда, като стоката и документите се изземват и е наложена забрана за разпореждане
със същата на основание чл—13, ал. 3, т. 4 от ДОПК. Стоката е оставена на
отговорно пазене в обект, използван от дружеството.
Горните действия са предприети поради факта, че при извършен анализ в
информационните масиви на НАП, органите по приходите от дирекция „Фискален
контрол” са установили, че при последващо
разпореждане със стоката, събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или
значително ще се затрудни. Като мотив в протокола е посочено, че дружеството не
притежава ДМА, наличие на доставки, за които са установени несъответствия в
базата данни - „Дневници за покупки и продажби на регистрирани по ЗДДС лица“.
От дружеството е представено преводно нареждане за извършено плащане по
банковата сметка на ТД на НАП - Пловдив, покриващо определения размер на
обезпечението, в срок. След което на основание чл. 10, ал. 3 от Наредба Н-2 от
30.01.2014 г. за условията и реда за осъществяване на фискален контрол върху
движението на стоки с висок фискален риск на територията на РБ и изискванията
към фискалните пунктове в сила от 04.02.2014 г. е снета забраната за
разпореждане със стоката.
При проверката са събрани като доказателства ЧМР за осъществения превоз,
търговски документ за произход на стоката, фактура, които са съпровождали
стоката и др.
Впоследствие, от „АГРОСТАР 2016”
ЕООД е подадена жалба срещу действията на органите по приходите от Дирекция
"Фискален контрол" до директора на ТД на НАП – гр. Пловдив. По тази
жалба решаващия орган по чл. 41, ал. 3, изр. 1 от ДОПК се е произнесъл с
решение, с което я е отхвърлил. Това решение и потвърдените с него действия на
органите по приходите са предмет на съдебен контрол по настоящото съдебно
производство.
Действията на органите по приходите при извършване на фискален контрол като
проследяване и контролиране на стоките, определени като такива с висок фискален
риск и правомощията на тези органи, които следва да се предприемат с оглед
обезпечаване на фиска и пресичане на възможността за извършване
на данъчни измами са регламентирани в Глава петнадесет "А" от ДОПК, озаглавена
"Фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск" чл. 127а – чл. 127з от ДОПК, като отделно са регламентирани
правомощия на тези органи в чл. 121а от ДОПК, носещ заглавие "предварително
обезпечаване при фискален контрол". Както действията по реда на Глава петнадесет "А", така и тези по чл. 121а от ДОПК, е регламентирано да се извършват от
органи по приходите, оправомощени със заповед на
изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, могат да извършват
фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията
на Република България, без да е необходимо изрично писмено възлагане.
В конкретния случай, служители в Главна дирекция "Фискален
контрол", които са извършили проверката, са предприели обезпечителните
действия и са документирали същите посредством изготвянето на протокола, като
са действали в рамките на правомощията, предоставени им посредством Заповед
№ЗЦУ-159/10.02.2014г., чието съдържание е служебно известно на съда. По този
начин са спазени изискванията по чл. 127а от ДОПК, определящ кръга на приходните органи,
осъществяващи фискалния контрол на стоки с висок фискален риск. Обжалваните
действия, обективирани в ПИПСВФР № 161601656233_3/16.09.2020
г., са извършени от оправомощени органи и в рамките
на тяхната компетентност, въведена с разпоредбите на чл. 12, ал. 2 и ал. 6 от ДОПК. Длъжностите лица, които са извършили
действията и съставили посочения протокол, който ги обективира,
имат качество на органи по приходите, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП.
Решението на горестоящия административен орган
също е постановено от компетентен орган –директор на ТД на НАП – гр. Пловдив,
надлежно оправомощен със Заповед № ЗЦУ – 1149/25.08.2020г..
на изпълнителния директор на НАП.
Органите на Дирекция "фискален контрол" са се позовали на
хипотезата на чл. 121а, ал. 2 от ДОПК, а именно – при последващо
разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или
значително ще се затрудни. Тези изводи са обосновани в ПИПСВФР с посочване на
обстоятелствата, че дружеството не притежава ДМА, наличие на доставки, за които
са установени несъответствия в базата данни - „Дневници за покупки и продажби
на регистрирани по ЗДДС лица“.
В решението на горестоящия административен орган допълнително
е посочено, че при жалбоподателя липсва достатъчна кадрова обезпеченост като
брой трудово заети лица – общо 15 бр.вписани ,действащи трудови договори, чрез
които да се осъществят търговски сделки с постъпилите стоки с фискален риск.
Съдът намира, че нито едно от посочените обстоятелства не е относимо към основанията за налагане на спорните
обезпечения.
Между страните не се формира спор, че жалбоподателят реализира продажби на
стоки при осъществяване на дейността си и извършва разплащания. В решението на
директора на ТД на НАП – гр. Пловдив е посочено, че в дневниците за покупки на
„АГРОСТАР 2016“ ООД се установява дублиране на изброени фактури, т.е. упражнено
е неправомерно право на приспадане на ДК в общ размер 21461,82 лв,като така направените констатации и уточнения се правят
за първи път в решението на директора на ТД на НАП-Пловдив.
Горната информация служела като индикация,че при последващо
разпореждане със стоката ,събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или
значително ще се затрудни,което налагало
да се защити интереса на фиска и да се гарантира
събирането на тези данъци ДДС и ЗКПО
като се наложат мерките ,предвидени в чл.40 от ДОПК и се изиска съответното
обезпечение.
Както многократно е посочвано в съдебната практика по казуси аналогични на процесния, в административният акт не е ясно какви са тези
данъчни задължения, които ще бъдат дължими, на кое законово основание, кога ще
настъпи техния падеж, а и липсват всякакви данни за техен предполагаем размер,
както това се прави в производството по чл. 121 от ДОПК. Няма изрично нормативно изискване за
това, но винаги, когато се обезпечават бъдещи задължения, по реда на чл. 121 или чл. 121а от ДОПК, следва да са налице дори предварителни
данни за основанието и размера на задължението, без да става дума за неговата
ликвидност или безспорност. Тези изисквания следва да се спазват с оглед
зачитането на основните правни принципи в административния процес,
регламентирани в Глава първа на ДОПК.
Нито в протокола за обезпечаване на доказателствата, нито в решението на
органа по чл. 41, ал. 1 от ДОПК се съдържат данни за това. Само въз
основа на по-горе посочените данни, без дружеството да има непогасени публични задължения и/или да
нарушават счетоводното и данъчно законодателство, не може да следва извод, че
жалбоподателят ще осъществява сделки, чиято цел е отклонение от данъчно
облагане. Не би могло автоматично да се
прилагат разпоредбите на чл. 121а от ДОПК, без да се изясни дали в конкретния
случай поведението на субекта ще доведе до отклонение от данъчно облагане,
каквото основание в случая води посочената в чл. 121, ал. 2, пр. първо от ДОПК хипотеза.
Следва да се посочи още, че изнесените
данни, които се твърдят за първи път в решението на горестоящия
административен орган, не се установяват от събраните по делото доказателства и
не представляват общоизвестни или служебно известни на съда факти. На второ
място, дори изнесената информация да се приеме за достоверна, то това отново не
обосновава извод, че в конкретния случай с посочените стоки ще се извършат
действия, водещи до невъзможност да се съберат или да се затрудни събирането на
дължимите данъци, свързани с последващото
разпореждане със стоката.
В съставените актове липсват каквито и да са данни за какво е предназначена
стоката – за продажба на вътрешния пазар, преработка, ВОД или износ; кои са
лицата получатели и дали те могат да извършат с нея действия на
преработка/продажба; тези лица дължат ли данъци, имат ли имущество, други
задължения, каква дейност осъществяват, т. е. все факти, от които може да се
направи извод за това кой е платец по едно данъчно задължение или негов
носител, както и да се направи обосновано предположение/каквото изисква
законът/ дали това лице има обективна възможност да погаси това задължение. При
положение, че не се споменават дори едно лице, за което въз основа на
разпоредби от материален данъчен закон да възникне данъчно задължение, няма как
да се провери като краен резултат правилността на направеният извод, дори и да
съществува абстрактната възможност този извод да е правилен. Поради това
обжалвани актове и действия се явяват незаконосъобразни.
При този изход на делото основателни са претенциите на жалбоподателя за
присъждане на разноски по производството, представляващи внесена държавна такса
в размер на 50лв. и заплатен адвокатски хонорар в размер на 960 лв. Не се
констатира прекомерност на адвокатското възнаграждение, същото е съобразено с
материалния интерес по делото /размера на наложеното обезпечение/.
Водим от горното и на основание чл. 41, ал. 3, вр.
с чл. 127ж, ал. 1 от ДОПК, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ по жалбата на „АГРОСТАР
2016” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Първенец,
община Родопи, област Пловдив, ул. „Родопи “ № 2, представлявано от А.З.Ч.,чрез
адвокат С.Х.,***, действия на органи по
приходите при дирекция „Фискален контрол” при ЦУ на НАП, обективирани
в протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск №
161601656233_3/16.09.2020 г., издаден от С.Т.С.- ***и А.Д.С.- ***, с
месторабота Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на
НАП,потвърдени с Решение № 314/30.09.2020г. на Директора на ТД на НАП-Пловдив.
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ – гр. София да заплати на „АГРОСТАР 2016” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: с. Първенец, община Родопи, област Пловдив, ул.
„Родопи “ № 2, представлявано от А.З.Ч.,чрез адвокат С.Х.,***, сумата в размер
на 1010/хиляда и десет/ лева направени по делото разноски.
Определението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
СЪДИЯ: