Р Е Ш
Е Н И Е
№
………/22.11.2021 г. , гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВАРНА-ХХХІІІ , в публично съдебно заседание на трети ноември две
хиляди и деветнадесети първа година, в
състав:
СЪДИЯ:
М. ГАНЕВА
при секретаря като
изслуша докладваното от съдията адм. дело № 628 по описа за 2021 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.*6 и сл. на глава ХІХ на Данъчно- осигурителния процесуален кодекс
/ДОПК/ .
Образувано е по
жалба на А.Х.С. с ЕГН ********** и съдебен адрес *** , срещу ревизионен акт /РА/
№ Р-03000320003162-091-001/29.12.2020 г. , издаден от органи по приходите при
ТД на НАП гр.Варна , в частта в която са
му установени задължения по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за данъчен период 2019
г. в размер на 37864.00 лв. и лихва за забава в размер на 2556.02 лв.
Релевира се
некомпетентност на издателите на оспорения акт. Твърди се неспазване на чл. 12 ДОПК по установяване на обективната истина .
Необосновани са изводите на ревизиращият екип, тъй като не се основата на задълбочен анализ на доказателствените
източници. Приетите за доказани факти не са градят на събраните доказателства,
аса интерпретирани „произволно“. Необосновани за изводите на приходната
администрация за съществуване на предпоставките
на чл.122 от ДОПК, понеже липсват данни са съществуването на хипотезата на
чл.122, ал.1 т. 7 от цитирания нормативен акт.
Оспорва се достоверността на изготвена в хода на ревизията експертна
оценка поради липса на събрани доказателства за
сходни аналози. Погрешно органите по приходи са събирали доказателства
за пазарна цена към 05.09.2019 г. вместо
към 04.12.2018 г. / датата на издаване на нот. акт № 179/04.12.2018 г. / .
Отправеното към
съда искане е за отмяна на ревизионния акт с
присъждане на направените от страната разноски.
В съдебно заседание
оспорващото лице лично и чрез своя проц. представител поддържа жалбата на
изложените в нея основания . В депозирани писмени бележки подробно се
аргументира тезата за
незаконосъобразност на оспорената част от издадения рев. акт.
Ответната страна-
директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика"
гр.Варна при ЦУ на НАП, депозиране писмено становище за неоснователност на
оспорването като се претендира
присъждане на юриск. възнаграждение /л.** от делото/.
Съдът, въз основа на събраните по делото
доказателствата , приема за установено следното :
По
допустимостта на жалбата:
С оспорения рев. акт
се установяват данъчни задължения за А.С.
и това произнасяне покрива критериите за индивидуален адм. акт по смисъла на
чл. 21 , ал.1 от АПК. Налице е годен обект на съдебен контрол за
законосъобразност . Съществува пряк, личен и непосредствен правен интерес за
подателя на жалбата от провеждане на съдебната проверка за законосъобразност .
Жалбата е депозирана след изчерпване на задължителната процедура по
административно обжалване на РА, приключила с потвърдително решение на
горестоящия адм. орган относно определените задължения по чл. 48, ал.1 от ЗДДФЛ
за д.п. 2019 г . Потестативното процесуално право на жалба е упражнено
срочно, тъй като решението на ответника е съобщено на С. на *.03.2021 г. / л.9/
, а жалбата до териториално компетентния адм. съд по зададените признаци на чл.
133 от АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК е подадена на 22.03.2021г. В обобщение
оспорването е процесуално допустимо.
При изследване
основателността на жалбата съдът
съобрази следното:
Ревизионното производство е било образувано по изпълнение на ЗВР заповед за възлагане на ревизия №
Р-03000320003162- 020-001/02.06.2020г, с която е разпоредена ревизия на
жалбоподателя по ЗДДС и по ЗДДФЛ като в
частта на ДДФЛ е за данъчните периоди 2018 г. и 2019 г. За ръководител на
ревизията е определен гл. инспектор Б Б , а срокът на
рев. производство е 3 месеца от връчване на ЗВР, която в случая е
връчена на 04.06.2022г. С последващи заповеди
№№Р-03000320003162-020-002/08.06.2020г. и Р-03000320003162-020-003/01.09.20 г.
срокът на ревизията е бил удължен до 04.11.2020 г. Посочената по-горе ЗВР от
02.06.2020 г. е била издадена от
началник „Ревизии“ при ТД на НАП- Варна , оправомощен да издава на ЗВР
по силата на заповед № Д-2273/20.12.2019 г. на директора на ТД на НАП-Варна.
На 04.11.2020 г. на РЛ е било връчено
уведомление по чл. 124 , ал.1 ДОПК
заедно с декларация по чл.124, ал.3 от същия кодекс, но С. не е представил писмени обяснения, включително
попълнена декларация.
На 18.11.2020 г. рев. екип e изготвил ревизионен доклад /РД/ ,
връчен на ревизираното лице по електронен път на 03.12.2020 г. , а на
29.12.2020 г. е бил издаден РА с установени задължения по чл. 48, ал.1 от ЗДДФЛ
за д.п. 2019 г.
Приходна администрация е
установила съществуване на условията на
чл.122, ал.1 ,т. 2 ДОПК за д.п. 2019 г. , тъй като А.С. е придобил непаричен доход от прехвърляне на права върху недвижимо имущество по чл.10, ал.1 т. 5 ЗДДФЛ , който доход е
укрит такъв , понеже не е бил деклариран
от С. в подадената ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за 2019 г. Според рев. екип към 05.09.2019 г. С. е
получил непаричен доход от разпореждане с ограничено вещно право на строеж в
полза на "Алекс Груп 79 " ЕООД по нот. акт № 179/04.12.2018 г. като
пазарната цена на този доход е 412 349 лв. С прилагане на методиката на
чл.33 ЗДДФЛ облагаемият доход от придобито имущество в жилищната сграда в гр.
Варна, ул. „Св. Екатерина“ №11 е 371 072,85 лв. /412 303.17 - (412 348 -44,83)
*10% /.
Предвид изложените констатации с
обжалвания РА за 2019г. е била установена данъчна основа за облагане с данък
върху доходите по чл.17 от ЗДДФЛ в размер на 378 647,16 лв., представляваща
сбора от данъчните основи на доходите от прехвърляне на права върху недвижимо
имущество /7574,31 лв. + 371 072,85 лв./. Върху така определената данъчна
основа е бил начислен данък по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ в размер на 37864,00лв. и
лихви за забава в размер на 2556,02 лв.
За ревизирания период А.С. , в качеството му на местно физическо
лице , е подал ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ/ л. 379 от преписката/, като в раздел „
Доходи от прехвърляне на права или имущество/
е декларирал продажна цена от 55349.17 лв. , цена на придобиване –
55349.17 лв. , положителна разлика – 0 лв., облагаем доход – 0 лв.
Съгласно нотариален акт за
учредяване право на строеж и прехвърляне на идеални части от поземлен имот
срещу задължение за строителство № 179/04.12.2018 г./л.204/, раздел І А.Х.С.
учредява на „Алекс Груп 79” ЕООД, правото на строеж за самостоятелно обособени
обекти от жилищна сграда, предвидена за изграждане, съгласно Разрешение за
строеж№2*/07.11.2017г. /л.228/ в поземлен имот е идентификатор 101*.2575.** по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна с адрес гр. Варна,.
ул. „Света Екатерина № 11 с площ 617 кв. както следва: апартамент № 1 на първи
етаж, със застроена площ 54,74 кв.м.; апартамент № 4 на втори етаж, със
застроена площ 74,73 кв.м.; апартамент № 5 на втори етаж, със застроена площ
52,80 кв.м., апартамент № 6 на втори етаж, със застроена площ 76,39 кв.м.
Със същия НА в раздел II, А.Х.С.
прехвърля на „Алекс Груп 79" ЕООД 248,05 кв.м. ид. части от ПИ с
идентификатор 101*.2575.** по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. Варна с адрес гр. Варна, ул.,.Света Екатерина" № 11 с площ 617 кв.м. с
начин на трайно ползване ниско застрояване /до 10 м./, стар идентификатор 101*.2575.**
и 101*.2575.**, номер по предходен план **, кв. 10, парцел XXXII.
В раздел III на НА А.Х.С.
учредява на „Алекс Груп 79" ЕООД правото на строеж на описаните имоти в
раздел I и прехвърля на „Алекс Груп 79" ЕООД идеални части от описания в
раздел II ПИ, срещу задължението на дружеството да построи до етап „груб
строеж“ жилищната сграда, предвидена за изграждане в описания ПИ. А.Х.С. си
запазва правото на строеж на всички на всички останали самостоятелни обекти от
предвидената за изграждане жилищна сграда.
Съгласно представено
площообразуване на обект: жилищна сграда в УПИ XXXII-** по плана на
кв."Виница", гр.Варна, ул."Света Екатерина" №11 /л.397/, А.Х.С.
ще придобие следните самостоятелни обекти:
- апартамент
2 на 1 етаж с площ 53,24 кв.м.
- апартамент
3 на 1 етаж с площ 49.83 кв.м. и изба № 3 с площ 1,76 кв.м.
- апартамент
7 на 3 етаж с площ 74.73 кв.м.
- апартамент
8 на 3 етаж с площ 52.80 кв.м.
- апартамент
9 на 3 етаж с площ 76.39 кв.м.
- апартамент
10 на 4 етаж с площ 73,20 кв.м. и изба №10 с площ 2.93 кв.м.
На 05.09.2019. е строежът е бил
реализиран до степен „груб строеж предвид протокол по чл.181, ал. 2 от ЗУТ с
рег. № У086867ПР_001ПР/05.09.2019г. /л.421/.
На *.05.2019 г. А.С. е извършил
продажба на недвижим имот в гр. Варна. ул. „Света Екатерина" № 9 и
по-специално апартамент № 2 на ет. 1 с
площ 44.85 кв.. изба с площ 2,90 кв.м. 62.00 кв.м. ид. части двор. от поземлен
имот с идентификатор 101*.2575.2030 на цена 36 000,00 евро, равностойността на
70 409,88 лв.. от които 58674.90лв. данъчна основа и 11734.98 лв. ДДС. За
извършената продажба е издадена фактура № **********/*.05.2019 г. на обща
стойност 66 419,00 лв. в т.ч. данъчна основа 55 349.17 лв. и ДДС 11 069,83 лв.
Съгласно изготвена в хода на
ревизията експертна оценка /л. 5**-577 от преписката/ пазарната цена на придобитите от А.Х.С.
самостоятелни обекти в жилищна сграда с адрес гр. Варна, ул. ‘'Света Екатерина”
№11 към 05.09.2019г. е 412 348,00 лв. пир ползване на метода на сравнимите
неконтролирани цени между независими търговци.
Според изготвено заключение по
допусната съдебно-оценителна експертиза / 62-72/ към 04.12.2018г. пазарната цена
на услугата по построяване на апартаменти №№ 2,3,7,8,9,10 в жилищната сграда в
поземлен имот с ид . 101*.2575.** по КККР на гр. Варна, административен адрес
гр. Варна, ул. „Св. Екатерина,, № 11 към 04.12.2018 г. е 66 014 лева, а към
05.09.2019г.- 110 3* лева. Процесните апартаменти към 04.12.2018г. съгласно
строителните книжа са били в процес на строителство - достигнат трети етаж на
сградата. Вещото лице е използвало за оценката към дата 04.12.2018 г.
информацията за стойност на строително-монтажни
работи от „Строителен обзор „
2018 г. и 2019 г. .За определяне на пазарната цена към 05.09.2019 г. е
използван метода на сравнимите
неконтролирани цени и данни за пазарни
аналози по представени от ответника нотариални актове / л. 73-105/ .
В първото открито съд. заседание
пълномощникът на жалбоподателя твърди, че нот. акт № 179/04.12.2018 г.
обективира замяна на вещни права между А.С. и „ Алекс груп 79“ЕООД , а с
последваща писмена молба не поддържа това свое правно твърдение, като посочва
,че с този нотариален акт С. учредява
на посоченото търговско дружество право
на строеж, прехвърля му идеални части от
поземлен имот, а дружеството поема правно задължение за изпълнение на
строителна услуга – построяване на
жилищна сграда до етап „груб строеж“ / л. 31 от делото/.
При извършената
проверка по чл. 184 ал. 2 ГПК вр. §2 от ДР на ДОПК съдът в присъствието на
системния администратор И. М установи представения по делото електронен носител
съдържа 5 бр. архивни папки и 5 файла,
формат AdobeAcrobat. Всяка една от архивните папки съдържа файл във формата –
pdf и файл със същото име, съдържащ електронния подпис/и във формат – PKCS#7.
При проверка на подписа със StampIT се установява, че:
1. Заповед за
възлагане на ревизия № Р-03000320003162-020-001 / 02.06.2020 г. е подписана от Н
И Б на 02.06.2020г. При зареждане на удостоверението към файла с електронния
подпис се установява, че това е електронният подпис на Н И Б , както и че
електронният подпис е издаден от „B-Trust Operational CA QES” и е валиден от
18.12.2019 г. до 17.12.2020 г.
2. Заповед за
изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р-03000320003162-020-002 /
08.06.2020 г. е подписана от Н И Б на 08.06.2020 г. При зареждане на
удостоверението към файла с електронния подпис се установява, че това е
електронният подпис на Н И Б , както и че електронният подпис е издаден от
„B-Trust Operational CA QES” и е валиден от 18.12.2019 г. до 17.12.2020 г.
3. Заповед за
изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р-03000320003162-020-003 /
01.09.2020 г. е подписана от Н И Б на 01.09.2020 г. При зареждане на
удостоверението към файла с електронния подпис се установява, че това е
електронният подпис на Н И Б , както и че електронният подпис е издаден от
„B-Trust Operational CA QES” и е валиден от 18.12.2019 г. до 17.12.2020 г.
4. Ревизионен акт №
Р-03000320003162-091-001 / 29.12.2020 г. е подписан от Б Т Б на 29.12.2020 г.
При зареждане на удостоверението към файла е електронния подпис се установява,
че това е електронният подпис на Б Т Б., както и че електронният подпис е
издаден от „B-Trust Operational CA QES” и е валиден от *.12.2020 г. до *.12.2021
г. Ревизионният акт е подписан и от Н И Б на 29.12.2020 г. При зареждане на
удостоверението към файла с електронния подпис се установява, че това е
електронният подпис на Н И Б , както и че електронният подпис е издаден от
„B-Trust Operational CA QES” и е валиден от *.12.2020 г. до *.12.2021 г.
Изложената
фактическа установеност налага следните правни изводи:
|
Според чл. чл. 112, ал. 2, т. 1
ДОПК ревизията може да се възлага от орган по приходите, определен от
териториалния директор на компетентната териториална дирекция. Приложената
към адм. преписка заповед № Д-2273/20.12.2018 г. на директора на ТД на НАП-
Варна /л.1/ сочи за валидно учредено
подобно правомощие на административния орган , възложил ревизия . Автори на обжалвания РА са началникът сектор „Ревизии“ при ТД на
НАП-Варна , възложил ревизията и
ръководителят на ревизията по издадените ЗВР . Съгласно правилото на чл. 119, ал.2 от ДОПК
ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията, и ръководителя на
ревизията в 14-дневен срок от подаването на възражение или от изтичането на
срока за подаване на възражение. |
Адм. орган , възложил ревизията , не попада сред кръга от субекти по
чл.118, ал.2 от ДОПК, но предвид постановеното тълкувателно решение
5/13.12.2016 г по тълк. дело № 10/2016 г. на ВАС не е налице некомпетентност на
възложителя на рев. производство.
В обобщение издателите на оспорения рев. акт са
разполагали с материална компетентност и такава по степен . Налице е и
териториална компетентност на авторите
на акта , които са част от териториалната дирекция на НАП гр. Варна, която е
компетентна териториална дирекция по критериите на чл. 8, ал.1 т.1 от ДОПК, тъй
като РЛ е с постоянен адрес *** .
Атакуваният ревизионен акт ,
чиято неразделна част е ревизионния доклад / РД/ , обективира както
фактическите основания на органа по приходите във връзка с определените
задължения за данъци на РЛ, така и правните основания за неговото издаване .
Публичните вземания са конкретизирани в достатъчна степен на яснота по
основание, размер , данъчни периоди и субект .
Извършената съдебна
проверка по чл. 184 от ГПК във вр. С §2 от ДР на ДОПК установи съставени като
електронни документи РД и РА , които са
подписани с валиден квалифициран електронен подпис от техните
издатели.
Електронният
подпис е приравнен на саморъчен съгласно изричното указание на чл.13, ал.4 от
ЗЕДЕП, като документите са подписани в срока на действие на удостоверението по
чл.24 от ЗЕДЕП. По
определението на чл.13,ал.1 от Закона за електронния подпис и електронния
документ, електронен подпис е всяка информация в електронна форма, добавена или
логически свързана с електронното изявление , за установяване на неговото
авторство. Квалифициран електронен подпис съгласно чл.13,ал.3 и ал.4 от ЗЕДЕП е
усъвършенстван електронен подпис, който отговаря на изискването на чл.16 от
Закона и той има значение на саморъчен подпис. За установяване на наличието на
квалифициран електронен подпис е необходимо съгласно изискването на чл.16,ал.1
от ЗЕДЕП да е придружен от издадено от доставчик на удостоверителни услуги
удостоверение за квалифициран електронен подпис, отговарящо на изискванията на
чл.24 удостоверяващо връзката между автора и публичния ключ за проверка на
подписа, и да е създаден посредством устройство за сигурно създаване на
подписа. Удостоверението за електронен подпис е средство за електронна идентификация
и потвърждаване на самоличността на лицето, подписващо даден документ /файл/ .
Удостоверението за електронен подпис е законово признато за еквивалент на
саморъчен подпис за лицата, които притежават такова удостоверение. От
представените удостоверения , като прикачен файл е видно, че подписите са
положени от съответните лица, в периода на срока на действие на
удостоверението. В тази връзка се установи, че РА е подписан с електронен
подпис от лицата ,посочени като негови издатели , с КЕП и в периода на действие
на удостоверението.
В контекста на изложеното съдът приема частично оспорения по
съдебен ред РА за съответстващ на законовите изисквания за форма на рев. акт по
чл. 120 от ДОПК.
В подадената до съда жалба се
заявява необоснованост на рев.акт като допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила , но необосноваността има касателство към материалната
законосъобразност на акта, защото от обосноваността на твърдението за съществуването
на възприетите от рев. екип юридически
факти се черпи упражненото от ответната страна по спора публично право по
установяване на данъчни задължения.
Възложената ревизия е проведена в рамките на определения
срок на адм. производство по издадените ЗВР и при съблюдаване на срока за извършване
на ревизия по чл. 114, ал.1 и 2 от ДОПК. Спазено е предписанието на чл. 124,
ал.1 ДОПК като на С. е било връчено уведомление за провеждане на ревизията по
особения ред на чл.122 ДОПК. Рев. доклад е изготвен на 18.11.2020 г. при
спазване на срока по чл. 117, ал.1 от ДОПК. Докладът е връчен на РЛ като е
гарантирана възможността на С. да подаде
писмено възражение. С рев. акт са установени задължения по ЗДДФЛ за периоди,
който попадат в обхвата на
ревизията. Частично оспорения рев. акт е
издаден на 29.12.2020 г. при съобразяване с нормативно определения срок в чл.
119 , ал.2 от ДОПК.
Лишено от основание е бланкетното
оплакване на С. за неспазване на чл. 12 от ДОПК
по „разкриване на обективната истина“, тъй като в посочената правна
норма са изброени правомощията на
органите по приходи и сред тях няма такова по разкриване на обективната
истина. На следващо място , ако се приеме ,че всъщност се твърди неспазване на
принципа за обективност, регламентиран в чл. 3 ДОПК, то няма изложени твърдения
кои конкретни юридически факти, относими
към случая, не са били изяснени от приходната администрация. Фактическото твърдение на рев. екип за укрити
доходи е аргументирано със събрани доказателствени данни и сочи за процесуална активност, но не и пасивност на
органите по приходи за изясняване на относимите за казуса факти. Освен това съгласно чл.37 ДОПК РЛ е
длъжно да представи всички доказателства , отнасящи се до неговите права и до подлежащите на установяване факти. От бездействието на С.
в тази насока , включително по подаване на декларация по чл. 124, ал.3 ДОПК ,
същият не може да извлича благоприятни за себе си правни последици.
Поради изложените съображения
съдът счита, че не са допуснати
съществени нарушения на разписаната адм. процедура , рефлектиращи върху
законосъобразността на издадения РА.
При проверка на материалната
законосъобразност на оспорената част на
рев. акт по ЗДДФЛ и изследване основателността на заявените оплаквания
оплаквания от жалбоподателя съдът съобрази
следното:
Жалбоподателят
оспорва становището на приходната администрация за съществуването на предпоставките на чл. 122, ал.1 т. 7 ДОПК
като твърди липса на превишение на разходите спрямо приходите му, но видно от
изготвения рев. доклад / л. 857-8** от преписката/ приходната администрация не
е констатирала превишение на неговите разходи спрямо получени приходи за данъчната 2019 г. , а
само за 2018г. / л. 857-8** от
преписката/ . Съдът дължи проверка за обоснованост и законосъобразност на рев.
акт само в обжалваната част, а това в случая е ДДФЛ за д.п. 2019 г. и лихва за
забава на това вземане. В останалата част , касаеща определените публични вземания , вкл. за 2018
г. на основание чл.122, ал.1 т. 7 ДОПК , ревизионният акт е придобил стабилитет
и е влязъл в законна сила.
С.
оспорва фактическите констатации на рев.
екип за укрити непарични доходи , считайки че пазарната цена на тези доходи
следва да бъде определена към 04.12.2019г., когато е изповядана сделката по
нот. акт № 179/ 2019 г., а не към датата 05.09.2019 г., когато е завършена до
степен „груб строеж“ сградата в гр.
Варна, ул. Св. Екатерина “ № 11 .
Законодателят допуска съществуването на парични и
непарични доходи / чл.10 ал.2 ЗЗДФЛ/, като изрично предписва, че непаричните
доходи се остойностяват в български левове към датата на придобиването им по
пазарна цена.
Жалбоподателят твърди приложимост
на нормативното правило на чл.11, ал.2 ЗДДФЛ , според което в случаите на продажба, замяна
или друго възмездно прехвърляне на права или имущество по чл. 33, ал. 3 доходът се смята за придобит към датата на
прехвърлянето.
В проведеното първо
открито съдебно заседание на 02.06.2021
г. пълномощникът на С. заяви, че нот. акт № 179/04.12.2018 г. обективира замяна /л. 28 от делото /, но в предоставения
му срок за доказване на това свое правно твърдение същият не посочи кое вещно
право е прехвърлило търговско дружество „ Алекс груп 79“ ЕООД в полза на А.С.
по нотариалния акт , а се задоволи да възпроизведе съдържанието на
споменатия акт /л. 31 от делото/. Този
нотариален акт свидетелства за учредена от А.С. суперфиция в полза на „Алекс
груп 79“ ЕООД, както и прехвърляне от А.С. на същото дружество на идеални части
от правото му на собственост върху поземлен имот.
Замяната
е договор, с който едната страна се задължава да прехвърли на другата страна
собственост върху една вещ или друго право срещу задължението на другата страна
да прехвърли собственост или друго право. Това е комбинация от две продажби,
като и двете страни са продавачи и вместо да престират пари е достатъчно всеки
един от тях да престира някаква вещ.
В конкретния случай
„Алекс груп 79“ ЕООД не е прехвърлило на А.С. вещни права върху движими или
недвижими вещи.. Посоченият нотариален акт документира сключен договор за
изработка , по който „Алекс груп 79“ ЕООД е изпълнител на СМР по изграждане на жилищна страда до степен „груб строеж“ . Този договор е част
от съдържанието на нотариалния акт, защото в същия има и съглашение между
същите страни по прехвърляне на право на
собственост и учредяване на право на строеж от А.С. , а за тези правни сделки
се изисква спазване на нотариална форма / арг. чл. 18 ЗЗД/.
Именно поради тази специфика на обективираните в нотариалния акт правни сделки същият не е
наименуван като нотариален акт за замяна , а като такъв за учредяване на право
на строеж и прехвърляне на идеални части
от имот срещу задължение за
строителство . В обобщение не е налице
замяна.
Посоченият нотариален акт свидетелства за сключена възмездна правна
сделка . При подобна сделка всяка от страните поема задължение за осъществяване
на имуществена престация , защото насрещната страна й дължи имотна облага / П М. , Гражданско право ,
стр. 463/.
В конкретния случай А.С. поема правно задължение да учреди право на
строеж в полза на търговско дружество , а „Алекс груп 79“ ЕООД поема задължение
да построи жилищна сграда , включително СМР по изграждане на 6 броя апартаменти със степен на завършеност „груб строеж“,
които С. получава , запазвайки си право
на строеж върху тях. По този договор получената престация от С. е
натурално-веществена т.е. непаричен доход .
Съществуващата правна конструкция в случая е следната: учредяване на
право на строеж срещу задължение за построяване на сграда, при което
суперфициантът – собственик на земята си запазва правото на строеж за
определени, избрани от него обекти в бъдещата сграда, които той ще придобие в собственост след построяване на сградата като обезщетение
за учреденото от него право на строеж. Налице е престация с отложено
изпълнение от страна на суперфицианта – строител, който се задължава да построи
със собствени средства и труд бъдещата сграда, като предостави на собственика
на земята завършени самостоятелни обекти в нея, за които последният си е
запазил правото на строеж.
Правната сделка по учредяване на суперфиция срещу получаване на имущество
не може да се разглежда като продажба,
защото учредяването на вещно право е различен деривативен способ за придобиване
на вещни права от продажбата, при която се дължи заплащане на цена . В случая за друго лице се създава вещно право върху вещта, което
ограничава упражняването на
собствеността / виж В П. , „Ново вещно право“, стр. 76/.
В контекста на гореизложеното
несъстоятелна е тезата на С. за приложимост
на чл.11, ал.2 от ЗДДФЛ , защото не са налице изброените юридически
факти в хипотезиса на тази правна норма- няма продажба, няма замяна, няма и
възмездно прехвърляне на права или имущество по чл. 33, ал.3 /облагаем
доход от продажба или замяна на акции, дялове, компенсаторни инструменти,
инвестиционни бонове и други финансови активи, от търговия с чуждестранна
валута/. В тази връзка важи общото
правило на чл.11, ал.1 т. 3 във вр. с чл. 10 , ал.4 ЗДДФЛ по остойностяване на непаричния доход па
пазарни цени към момента на получаване на престацията . А.С. е получил
имуществото срещу отстъпеното от него право на строеж на 05.09.2019 г. , когато „Алекс груп 79“ ЕООД
е изпълнило договорената услуга по изграждане на жилищна сграда в имота на жалбоподателя в гр.
Варна , ул. Св. Екатерина “ №11 до степен „груб строеж“. Този юридически факт
се доказва от съставения констативен
протокол по чл.181, ал.2 ЗУТ №
У086867ПР-001ПР/05.09.2019 г. на Община -Варна , чиято истинност не беше
оспорена в съдебното производство , респ. съдът е обвързан от материалната
доказателствена сила на този официален свидетелстващ документ.
Правилна е позицията на органите по приходи ,че пазарната
цена на непаричния доход следва да се установи към 05.09.2019г., но рев. екип е ползвал като доказателствен
източник за пазарна цена на дохода към тази дата експертна оценка , която не
следва да бъде кредитирана.
Според § 1 т. 9 от ДР
на ЗДДФЛ „Пазарна
цена" е пазарната цена по смисъла на § 1, т. 8 от
допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс , а според §1 т.10 от споменатия
нормативен акт "Методи за определяне на пазарните цени" са:
а) методът на сравнимите
неконтролирани цени между независими търговци;
б) методът на пазарните цени,
където обичайната пазарна цена е цената, използвана в процеса на продажба на
стоки и услуги в непроменена форма на независим партньор, намалена с разходите
на търговеца и с обичайната печалба;
в) методът на увеличената
стойност, при който обичайната пазарна цена се определя, като себестойността на
продукцията се увеличи с обичайната печалба;
г) методът на транзакционната
нетна печалба;
д) методът на разпределената
печалба.
Редът и начинът за прилагане на
методите се определят с наредба на министъра на финансите - Наредба №
Н-9/14.08.2006 г.
В цитираната експертна оценка, събрана в хода на ревизията, се
обективира заключение за пазарна цена на получения от А. С. непаричен доход от
412 349 лв. , която е определена при ползване на метода на сравнимите неконтролирани цени / л. 568 от преписката/ , но същевременно
вещото лице е ползвало като пазарни
аналози събрани данни за цени на недвижими имоти в пресата / л. 567 от
преписката/. Подобен подход е в нарушение на чл.14 , ал.1 от Наредба № Н-9/14.08.2006 г., , защото методите за
определяне на пазарни цени, към които се причислява и метода на
сравнимите неконтролирани цени по аргумент на чл. 7 от същия подзаконов
нормативен акт , се прилагат на базата
на съпоставими неконтролирани сделки, осъществени през годината, в която се осъществява контролираната сделка или в друг период. Законодателят изисква да
се ползват като допустими информационни източници само извършени правни сделки , но не и офертни цени. Позоваването
на обявени продажни цени на пазара на недвижими имоти не гарантира, че тази цена
е била постигната в действителност в отношенията между независими
търговци и поради тази причина такъв подход не
гарантира определяне на пазарна
цена според изискванията на закона . В
този смисъл е последователната практика на Върховния адм. съд / адм. дело
№№2921/2019 г. ; 1*62/2020 г. ; 4100/2018 г. /.
В контекста на изложените съображения експертната оценка не е обективен
източник на сведение за пазарна цена на
непаричния доход. Такъв е заключението по назначената в съдебната фаза
съдебно-оценителна експертиза , тъй като вещото лице е ползвало за определяне на пазарна цена към 05.09.2019
г. допустим метод по чл. 3 от Наредба № Н-9/2006 г. - методът на сравнимите
неконтролирани цени . За пазарни аналози са послужили извършени сделки по продажба на недвижими имоти,
надлежно вписани от служба по вписванията гр. Варна. Продажбите са за имоти до
степен на завършеност „груб строеж“, до който етап на строителство е била
процесната сграда в гр. Варна, ул. „Св. Екатерина“ №11 към 05.09.2019 г.
Ответникът по правния спор
оспорва това заключение, но вещото лице е ползвало данни за пазарни
анализи от нотариалните актове , които
ответникът е представил по делото.
Неоснователно е възражението на
решаващия орган , че експертът е приел за пазарна цена на кв.м. към 05.09.2019
г. най-ниската от пазарните аналози /782 лв. / , тъй като видно от приложение № 2 към заключението най-ниската
цена на аналозите е тази на аналог № 1- 628.03 лв. . Посочената сума от 782 лв./кв.м.
е получената средно аритметичната стойност от цените на ползваните четири аналога.
Лишено от основание е оплакването
на ответника за необоснованост на
извършени корекции от вещото лице . Първо, ползването на корекции преследва
легитимна цел по отстраняване на различия между
контролираната и съпоставимите
неконтролирани сделки . Второ , вписаната информация в табличен вид по приложение № 2 към заключението дава
нужната информация както за установените при изследването различия между
оценяваното имущество и сравнителните обекти по следните характеристики:
местоположение , етажи, подобрения,
наличие на паркоместа , така и за размера на корекциите. Именно за да се
постигне в максимална степен сходство на
предмета на оценяване и
неконтролираните правни сделки експертът
е ползвал корекция от 5 % за местоположение , отчитайки факта, че предметът на
оценяване и пазарните аналози не са в близост, но се намират в един и същ
квартал на гр. Варна . Липсата на паркомясто в процесната сграда в гр. Варна,
ул. „Св Екатерина“№11 , а съществуването на такива във всеки един от ползваните
четири аналога правилно е съобразено от вещото лице като основание за прилагане
на корекция от 5%. Съществуването на допълнителни подобрения в сградите –
предмет на неконтролирани сделки , за разлика от процесната сграда, която на
05.09.2019 , е била само до степен на завършеност „ груб строеж“ правилно е
отчетено като аргумент за прилагане на корекция от 5%. Разположението на
оценяваните обекти в сградата и на
пазарните анализи правилно е обосновало ползването на корекционен коефициент от
5%.
В обобщение заключението на СОЕ
съдът счита за обективен доказателствен източник , даващ обоснован отговор за
пазарна цена на непаричния доход предвид ползваните информационни данни и
нормативна уредба.
Изложението по-горе навежда на извод за укрит непаричен доход от А.С. през данъчната 2019
г. в размер на 110 3* лв. Получаването на такъв вид доход е правопораждащ
юридически факт по упражняване от приходната администрация на публичното право
по определяне на данъчни задължения по реда на чл.122, ал.2 във вр. с ал.1 т. 2 ДОПК.
При съдебно обжалване на
задължения за данъци , установени по този особен ред, фактическите констатации в акта се смятат за
верни до доказване на противното / арг. чл. 124, ал.2 ДОПК/. Доказването ,
което следва да проведе РЛ за оборване
на цитираната законна презумпция , е обратно доказване. Успешното обратно
доказване винаги е пълно доказване, т.е. не поражда съмнения в съда относно
настъпване на твърдените юридически факти.
Процесуалната активност на жалбоподателя не покрива стандарта на обратно
доказване, тъй като не обори верността на събраната информация от органите по
приходи за съществуването на укрити непарични доходи. В тази връзка правилно рев. екип е пристъпил към определяне на
данъчна основа по реда на чл.122, ал.2 ДОПК като в същата е включил и придобит
доход от продажба на имущество през 2019 г. от 7574.31 лв. Съществуването на
такъв доход и неговия размер А.С. не
отрича .
В тази връзка съдът приема за безспорно между страните и установено на база събрани в хода на
ревизията писмени доказателства , че А.С. е извършил продажба на недвижим имот
в гр. Варна, ул. „Света Екатерина” № 9 с Нотариален акт № 180/*.05.2019 г.:
апартамент № 2 на ет. 1 с площ 44,85 кв., изба с площ 2,90 кв.м. 62,00 кв.м.
ид. части двор от поземлен имот с идентификатор 101*,2575.2030 на цена 36
000,00 евро, равностойността на 70 409,88 лв. За извършената продажба е била
издадена фактура № **********/*.05.2019 г. на обща стойност 66 419,00 лв. в
т.ч. 55 349,17 лв. и 11 069,83 лв. Погрешно ревизираното лице е определило
данъчната основа, която е посочена като облагаем доход в ГДД за годината.
След коригирането на дължимия ДДС за
доставката продажната цена на посочения недвижим имот възлиза на 58 674,90 лв.
Пазарната цена на
придобиване на имота в гр. Варна , ул. „Св. Екатерина“ № 9 е
50 259 лв. съгласно експертна оценка вх. № ВхК-11173#1 /27.10.2020 г. за
определяне пазарните цени. Тази оценка не се оспорва от А.С. . Същият в своята
жалба е изложил единствено оплаквания относно пазарна цена на имуществото , находящо се в гр. Варна, ул. „Св.
Екатерина„ №11. Разликата между посочената продажна цена и цена на придобиване
е 8 4*.90 лв. След приспадане от тази стойност на нормативно признати разходи
от 10 % се получава облагаем доход от
7 574.31 лв.
Предвид изложените
по-горе фактически данни в основата за облагане с данък върху доходите на
физическите лица следва да се включат доходът от 7574.31 лв. и 99 305.98 лв. / 110 3* – (110 3*-44.83)*10
% / лв. или общо 106 880.29 лв.
Ставката на данъка според
чл. 48 ЗДДФЛ е 10 на сто или 10 688.03 лв. в настоящия случай.
Според регламентация на
чл. 175 ДОПК във вр. с чл.1 от ЗЛДТДПДВ
се дължи лихва за забава за това публично вземане , която изчислена при
ползване на лихвения калкулатор в портала на НАП за електронни услуги, е 721.50 лв.
В
обобщение обжалвания ревизионен акт в
частта на установените публични вземания
– ДДФЛ и лихва за забава за 2019 г. подлежи на отмяна за размер на главницата,
надвишаващ 10 688.03 лв. и за законна лихва над размера от 721.50 лв.
Поради частичната основателност
на оспорването и своевременно
направеното искане и от двете страни за присъждане на разноски съдът следва
да удовлетвори същите по критериите на
чл. 161 от ДОПК . При материален интерес по делото от
40 420.02 лв. и отхвърлена част от жалбата в общ размер от 11409.53
съобразно правилото на чл. 8 от Наредба №1/2004 г. за минималните адвокатски
възнаграждения на ответната страна се дължат разноски в размер на 487.93 лв. На
жалбоподателя съобразно уважената част от жалбата следва да се възстановят
направени разходи по водене на делото в размер на 1476 лв. След прихващане НАП
дължи възстановяване на разходи на А.С. в размер на 988.07 лв.
Платеният от
бюджета на Административен съд - Варна депозит за СОЕ в размер на *0 лв.
следва бъде възстановен от страните съобразно
правилото на чл. 161 ДОПК като жалбоподателят
заплати 98 лв. , а НАП – 252 лв.
Мотивиран от изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ ревизионен
акт № Р-03000320003162-091-001/29.12.2020 г. , издаден от органи по приходите
при ТД на НАП гр. Варна , в частта на установени задължения по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за данъчен период 2019 г. както следва : за разликата в главницата над
10 688.03 лв. и за разлика в размера на закъснителната лихва над 721.50 лв.
ОТХВЪРЛЯ
жалбата в останалата й част.
ОСЪЖДА Национална агенция за
приходите да заплати на А.Х.С. с ЕГН **********
сумата от 988.07 лв. , представляваща съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА А.Х.С. *** с ЕГН
********** да заплати в
полза на Административен съд Варна сумата от 98 лева , представляваща платен
депозит за съдебна експертиза от бюджетните средства от посочения съд.
ОСЪЖДА Националната агенция за
приходите да заплати в полза на Административен съд гр. Варна сумата от 252 лева , представляваща платен депозит за съдебна експертиза от
бюджетните средства от посочения съд.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от неговото съобщаване на
страните.
Административен съдия: