№ 4
гр. Царево , 15.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на седми януари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Минчо Т. Танев
Секретар:Нели Г. Стоянова
като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Административно
наказателно дело № 20202180200333 по описа за 2020 година
Съдебното производство е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания и е образувано е по жалба на Г. И. К., ЕГН **********, срещу
наказателно постановление № 42 от 05.08.2020 год. на директора на РИОСВ- Бургас.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление и се иска неговата отмяна. Предлага алтернативно съда да преквалифицира
деянието като маловажен случай и да намали размера на наложената санкция.
Пред съда жалбоподателят не се явява.
Ответникът по жалбата, чрез своя процесуален представител, счита същата за
неоснователна и пледира за потвърждаване на наказателното постановление. Ангажира
гласни доказателства.
По делото бяха събрани множество писмени доказателства. Разпитани
са актосъставителя.
Въз основа на събраните доказателства, съдът установи от фактическа
страна следното:
На 27.04.2020 год. актосъставителят, съвместно с колегите си-
служители на РИОСВ- Бургас и служители на Гранична полиция- извършвали
контрол и проверки в резерват „Ропотамо“. Когато стигнали до устието на
1
река Ропотамо, видели в на брега, акостирала лодка. При извършената
проверка се установила собствеността на лодката, но същата не се
управлявала от собственика, а се управлява от жалбоподателя.
Констатираните нарушения мотивирали актосъставителя да състави на
жалбоподателя АУАН № 42 от 07.07.2020 год. в който нарушението било
описано ясно, точно, подробно и изчерпателно. АУАН бил съставен в
присъствието на жалбоподателя, връчен му бил лично, с отбелязани в него
възражения от страна на жалбоподателя.
Наказващият орган, като не приел възраженията на жалбоподателя, въз основа на
съставения АУАН издал атакуваното, в което нарушението е описано по идентичен с АУАН
начин. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 17, ал. 1 от Закона за защитените
територии и Заповед № 318/ 07.05.1992 год. на МОС и санкционирано на осн. чл. 81, ал. 3,
вр. чл. 81, ал. 1, т. 1 от ЗЗТ.
Горната фактическа обстановка съда прие за безспорно установена от
приетите по делото писмени доказателства, както и показанията на свидетеля.
Съдът кредитира изцяло свидетелските показания на този свидетел. Същите
са логични, последователни, кореспондират с другите събрани по делото
доказателства, както вътрешно и по между си и взаимно се допълват.
Допринасят за изясняването на фактическата обстановка по делото, досежно
събитията установяващи извършването на нарушението. Изясняват всички
отделни елементи на нарушението- времето на неговото осъществяване,
мястото, предмета и неговото авторство. Дадени са под страх от наказателна
отговорност и не е налице индиция за тяхната заинтересованост.
При така установената фактическа обстановка и след като съобрази
разпоредбите на закона, съда прие от правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в
наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което
същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество обаче, жалбата е неоснователна.
Настоящото производство е от административно- наказателен характер.
Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да
2
представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, това
деяние извършено ли е от лицето посочено в акта и наказателното
постановление като нарушител, както и дали деянието е извършено от това
лице виновно. Следва и да се отбележи, че актовете за установяване на
административни нарушения нямат обвързваща, доказателствена сила, т.е.
посоченото в акта не се счита за доказано, тъй като при това производство се
прилагат съответно правилата на НПК, съгласно чл. 14 от НПК обвиняемият
/в случая административно отговорното лице/ се счита за невинен до
доказване на противното. /ППВС № 10/ 1973 год./. Това от своя страна
означава, че в тежест на административно наказващия орган е да докаже по
безспорен начин пред съда, че има административно нарушение. Освен това,
за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е
необходимо стриктно да бъдат спазени изискванията на ЗАНН относно
съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.
В конкретния казус, съда съобрази следното:
В настоящият случай, актът за установяване на нарушението е съставен
от служители на РИОСВ- Бургас, а атакуваното наказателно постановление е
издадено от Директор на РИОСВ- Бургас, надлежно упълномощен, т.е. в
съответствие с разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН.
В настоящото производство, жалбоподателя на не спори фактическата
обстановка по делото.
От събраните по делото доказателства, съда намира за безспорно
установено и доказано извършеното нарушение, за което жалбоподателя е
привлечен към административнонаказателна отговорност.
Съдът намира възраженията на жалбоподателя за допуснати
процесуални нарушения за неоснователни.
При внимателен прочит на АУАН и атакуваното НП, съда констатира,
че както при съставянето на АУАН, така и при издаването на обжалваното
НП, са спазени всички процесуални правила и норми. Същите са постановени
от оправомощени лица, в кръга на тяхната материална и териториална
компетентност, при спазване на изискванията за форма и съдържание.
Посочените в него фактически обстоятелства са безспорно установени в хода
3
на съдебното производство. Правилно са приложени и съотносимите
законови разпоредби към установеното административно нарушение. При
индивидуализация на санкцията са спазени изискванията на чл. 27, ал. 1 и 2 от
ЗАНН, същата е в рамките на закона.
Разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е неприложима- нарушението е
формално.
Ето защо, наказателното постановление- като законосъобразен акт,
следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 42 от 05.08.2020 год.
на директора на РИОСВ- Бургас.
ОСЪЖДА Г. И. К., ЕГН ********** да заплати на РИОСВ- Бургас,
сумата от 80,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване, в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните, пред Административен съд- Бургас.
Съдия при Районен съд – Царево: _______________________
4