Р Е Ш Е Н И
Е № 260724
гр. Пловдив, 05.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, XV граждански състав, в публично заседание на осми
септември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАТЯ БОЕВА
при секретаря Катя Янева, като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 1129 по описа за 2020
г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
Подадена е искова молба от „ЕВН
България Топлофикация” ЕАД срещу Й.М.П. ***, с която се иска да бъде признато
за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 138,75
лв., представляваща стойността на разпределената топлинна енергия за периода
01.08.2017 г. – 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране
в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 16.10.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането; сумата от 15,74 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода 03.10.2017 г. – 15.10.2019
г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК № *****/ 18.10.2019 г. по ч.гр.д. № 16754 по описа за 2019 г. на
Районен съд Пловдив, XXII гр.с. Претендира се присъждане на сторените разноски в
заповедното и в исковото производство.
Ищецът твърди, че в качеството си на
енергийно предприятие е единственото търговско дружество, притежаващо лицензия
за производство и пренос на топлинна енергия на територията на гр. Пловдив,
като съгласно чл.150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се осъществявала при
публично известни общи условия. Посочва, че ответникът бил клиент на топлинна
енергия по отношение на обект на потребление, находящ се в гр. ****, *******************.
Поддържа, че за процесния период от 01.08.2017 г. – 30.04.2019 г. била
доставена от ищеца и била разпределена от търговеца, извършващ дялово
разпределение, топлинна енергия на обща стойност 154,49 лв., включваща главница
за периода 01.08.2017 г. – 30.04.2019 г. в размер на 138,75 лв., както и
обезщетение за забава в размер на 15,74 лв. за периода 03.10.2017 г. – 15.10.2019
г. Посочва, че за процесните суми била
издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 16754 по
описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, XXII гр.с. Доколкото
заповедта за изпълнение била връчена при условията на чл. 47 ал.1 ГПК, на
ответника било указано да предяви иск по чл. 422 ГПК.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на
исковата молба от ответника.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и
доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата
на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По
допустимостта на предявените искове:
Видно
от приложеното ч.гр.д. № 16754 по описа за 2019 г. по описа на Районен съд
Пловдив, XXII гр.с, образувано по депозирано от „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД – гр. Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена заповед № ****/
18.10.2019 г. Заповедта за изпълнение е връчена при условията на чл. 47 ал.1 ГПК, поради което с Разпореждане от 06.01.2020 г. на длъжника е указано да
предяви иск по чл. 422 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият
иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта
за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова предявените
искове са допустими.
По
основателността на предявените искове:
За
основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК, във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ищцовото дружество
следва да докаже при условията на пълно и главно доказване на основание чл.154,
ал.1 ГПК наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по
доставката на топлинна енергия през процесния период, че ответникът е
потребител (собственик или ползвател) на услугите за исковия период на обекта,
находящ се в гр. *****, *******************, че ищецът е изправна страна по
договора, както и да установи размера на претенциите.
Облигационното правоотношение, което възниква
и на което ищецът основава претенцията си, произтича от договор за продажба на
топлинна енергия при общи условия, който се счита за сключен с конклудентни
действия – арг. чл.150, ал.1 ЗЕ. Общите условия следва да бъдат публикувани в
един централен и един местен ежедневник в градовете с битово топлоснабдяване,
което в случая е сторено. Съгласно изричната норма на чл.150, ал.2, изр.2 ЗЕ
общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. По делото са ангажирани
доказателства за публикуването на общите условия в един национален и един
местен ежедневник преди процесния период. Изложеното води до извода, че е спазена изискуемата
от закона процедура по приемането и публикуването на общите условия за продажба
на топлинна енергия.
За да
бъде обвързан от договора, ответникът следва да е титуляр на правото на собственост,
респективно на вещно право на ползване, за процесния период върху обект,
находящ се в сграда в режим на етажна собственост – чл.153, ал.1 ЗЕ. Това
обстоятелство се установява от приложения по делото Нотариален акт за
доброволна делба на недвижими имоти от ***** г. /л.32-35/, видно от който на
ищцата е учредено право вещно право на ползване върху процесния имот. Поради
изложеното, несъмнено се установи, че ответницата е потребител на
предоставената от ищеца услуга, респ. между страните е възникнало валидно
облигационно отношение.
Досежно
размера на претенцията за заплащане на топлинна енергия, от страна на ищеца се
посочва, че в хода на исковото производство ответницата е изплатила
задълженията за заплащане на главница, обезщетение за забава и законна лихва,
като единствено неизплатени са останали задълженията за заплащане на разноски в
двете производства – заповедно и исково. Касае се за направено признание на
факт по смисъла на чл. 175 ГПК и доколкото съдържа неизгодни за страната факти
и обстоятелства, следва да се цени като годно доказателствено средство.
Поради
изложеното настоящият съдебен състав намира, че ответницата е погасила
претендираните задължения към ищцовото дружество, поради което предявеният иск
следва да бъде отхвърлен като погасен чрез плащане.
По
отношение на разноските:
При този изход на спора, по арг. от чл. 78 ал.2 ГПК,
право на разноски има ищецът, доколкото задълженията са изплатени в хода на
исковото производство, респ. ответникът е дал повод за завеждане на делото. Ищцовото
дружество се представлява от юрк., поради което на основание чл. 78, ал.8 ГПК
има право на присъждане на разноски за юрк. възнаграждение, определено от съда.
Съгласно посочената разпоредба размерът на присъденото възнаграждение не може
да надхвърля максималния размер на съответния вид дело, определен по реда на
чл.37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ за защита по дела с определен материален интерес
възнаграждението е от 100 лв. до 300 лв. Съдът намира, че с оглед фактическата
и правна сложност на делото, следва да се определи възнаграждение в размер на
100 лв. Затова в полза на ищеца следва да се присъдят разноски пред първата
инстанция в общ размер от 175 лв. съгласно представен списък на разноските, от
които 75 лв. за държавна такса и 100 лв. за юрк. възнаграждение. В общата сума
на дължимите разноски следва да се включат и разноските в заповедното
производство в размер на 75 лв., тъй като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, срещу Й.М.П.,
ЕГН: **********, за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца на основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл. 153, ал. 1
ЗЕ, във вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, във вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, сумата от 138,75 лв., представляваща стойността на
разпределената топлинна енергия за периода 01.08.2017 г. – 30.04.2019 г., ведно
със законната лихва от датата на депозиране в съда на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение – 16.10.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането; сумата от 15,74 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане
върху главницата за периода 03.10.2017 г. – 15.10.2019 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № ****/ 18.10.2019
г. по ч.гр.д. № 16754 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, XXII гр.с.,
като погасен чрез плащане в хода на производството.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78 ал. 2 ГПК Й.М.П., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********,
сумата в размер на 175 лева, представляваща разноски в исковото производство, и
сумата в размер на 75 лева, представляваща разноски в заповедното производство
по ч. гр. д. № 16754 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, XXII гр.с.
Решението може да бъде обжалвано от
страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен
съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/ Катя Боева
Вярно с оригинала!
КЯ