РЕШЕНИЕ
№ 140
гр. Троян, 17.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, II-РИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Светла Ив. Иванова
при участието на секретаря Емилия П. Петрова
като разгледа докладваното от Светла Ив. Иванова Гражданско дело №
20244340100302 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени кумулативно
субективно съединени искове с правно основание чл. 200, ал. 1 от Кодекса на
труда.
В исковата молба, процесуалният представител на ищеца по делото
развива съображения, че между страните бил сключен на *** г. трудов договор
№ ***г., като длъжността, която е заемал ищеца е „***". Сочи, че съгласно
подписаният договор, същия бил срочен, със срок за изпитване от 6 /шест/
месеца, считано до датата на сключването му, като изпитателния срок бил в
полза и на двете страни. След изтичане на срок на изпитване, сключения
трудов договор се превърнал в договор за неопределено време при условията
на чл. 69 от Кодекса на труда.
Излага, че на 29.11 2022г. около 22:00 часа, ищецът започнал работа на
работното си място в производствен цех „*" намиращ се в ***, като работната
му смяна трябвало да приключи около 05.00 часа, но машината, на която
работил загряла и около 02:00ч. на *** година, работата следвало да се
прекъсне временно. Твърди, че по разпореждане на прекия му началник му
било възложено да отиде в друга част на работното помещение, където да
започне мелене на отпадъчен материал. Около 04:30часа, ищеца изпълнил
възложената му работа и началника на смяната го пренасочил към друга
машина - ножова мелница за преработка на отпадъчен материал, на която
ищецът започнал работа, но около десет минути по-късно, машината
1
започнала да издава нетипичен звук и той натиснал аварийния стоп-бутон за
да я спре, след което развил болта и отворил капака за да премахне
пластмасовите стърготини, които трябвало да бъдат отстранени, за да може
барабанът с ножовете да се върти и машината да заработи отново /каквато
била практиката в такива случаи/. Опитал да избута ножовете в горната част
на отвора за да освободят барабана от стърготините, но валът на машината се
завъртял /въпреки, че машината била изключена/ и ножовете преминали през
пръстите на лявата му ръка. Вследствие на това били отрязани втори, трети и
четвърти пръст на нивото на дланта и пети пръст на нивото на първата
междуфалангеална става на лявата ръка.
Излага се, че след настъпване на инцидента, същият е откаран и приет в
МБАЛ „Проф. Д-р Параскев С." АД - гр. Ловеч в изключително тежко
състояние и със значителна загуба на кръв, където били констатирани
следните увреждания - ампутация на втори, трети, четвърти и пети пръст на
ниво проксимална фаланга с разкъсно-контузни рани, проксимално и
артротомия на проксимална интерфалангеарна стана на пети пръст. Сочи, че
при извършена оперативна интервенция е открита артротомия на дисталанта
интерфалангеална стана на пети пръст, след което е зашита капсулата,
оформени са ампутационните чукани на втори, трети и четвърти пръст.
Престоят му в болницата бил до 07.12.22година, след което е изписан за
домашно лечение.
Излага, че в следствие на получените увреждания, изпитвал силни болки
по време на инцидента и дълъг период след това. По време на
възстановителния период, изпитвал множество неудобства и се чувствал
непълноценен, тъй като бил изцяло зависим от грижите на близките си,
включително за поддръжката на личната си хигиена и физиологическите си
нужди. В този период не можел да използва изобщо лявата си ръка, бил
лишен не само от възможността да извършва някои елементарни човешки
дейности без чужда помощ, но и коренно променил обичайния си начин на
живот, тъй като постоянно се съобразявал с естеството на уврежданията.
Твърди, че освен чисто физическите болки и страдания, претърпяната
злополука повлияла изключително негативно и на психиката му, тъй като
осъзнавал, че вследствие на загубата на четири пръста на лявата си ръка той
остава инвалид за цял живот и никога няма да бъде пълноценен човек, а от
друга страна - лявата му ръка била по-силната и водеща, тъй като бил
левичар и тепърва трябвало да се учи да борави изцяло с дясната си ръка.
Сочи, че загубил изцяло хватателната си способност с лявата ръка, което му
създава проблеми и неудобства, както в ежедневните дейности от битов
характер, така и в професионалния живот. Към датата на инцидента е бил на
40 годишна възраст, т.е. в разцвета на силите и полученото увреждане
променило изцяло живота му. Твърди, че настъпилата злополука е довела до
депресия, самосъжаление, чувство на непълноценност, комплекси и
затвореност, притеснения и срам от начина по който изглежда лявата му ръка
и начина, по който го приемат другите, близките и приятелите му, като чисто
2
психологически, ищеца не бил в състояние да преживее случилото се и всеки
път, когато погледнел ръката си, преживява инцидента отново и отново.
Моли да бъде постановено решение, с което ответника „***" ООД, ЕИК
***бъде осъден да заплати сумата 47 500 лева, представляваща претърпени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от ***г. /денят, в който е
настъпил инцидента/ до окончателното й изплащане. Претендира заплащане
на разноски за настоящото производство. Ангажира доказателства, прави
доказателствени искания.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Не се оспорват обстоятелствата, че ищецът и ответното дружество са
били страни по трудово правоотношение и на процесната дата ищеца е
работил нощна смяна в цех на ответното дружество, находящ се в село ***.
Процесуалният представител на ответното дружество оспорва изцяло
предявените по делото искове, както по основание, така и по размер.
Твърди се, че „***" ООД е имало сключена задължителна едногодишна
застраховка „Трудова злополука" с ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД, ЕИК №
***, обективирана в полица №***/18.01.2022г. по описа на гореописаната
застрахователна компания, като персоналният и обхват обхваща всички
работещи в дружеството лица, включително и пострадалия работник.
Излага се, че на 20.02.2023г. е сключено тристранно споразумение
между „***" ООД, застрахователя и пострадалия, като страните се
споразумели „ДЗИ- Общо застраховане" ЕАД да заплати на пострадалия Р. Е.
Б. обезщетяване на злополуката в пълен размер на 12 500 /дванадесет хиляди
и петстотин/ лева, която сума впоследствие му е изплатена изцяло от
застрахователя. Сочи се, че споразумението е сключено почти З/месеца/ след
претърпяване на злополуката, одобрено и подписано от потърпевшият
работник, който бил удовлетворен от договорените условия, като видно от
текста на споразумението, всички отношения във връзка със злополуката на
*** г. с пострадал Р. Е. Б. се считат от страните за напълно и окончателно
уредени, като същите няма да имат никакви финансови претенции една
спрямо друга.
Твърди се, че пострадалият е приел, подписвайки доброволно
споразумението, че това е целият размер на дължимото му обезщетение за
злополуката и той е обезщетен напълно и изцяло. Отделно работодателят е
изплатил още 1500 лева на работника, срещу РКО от 02.12.2022г., поради
което моли исковата претенция като неоснователна да бъде отхвърлена
изцяло.
При условия на евентуалност, ако съдът приеме иска за основателен, не
оспорва, че действително е имало трудова злополука и тя се е случила по
подобен на описания в исковата молба начин, като се правят следните
уточнения: Пострадалият е работил на мелница за пластмаса, където са се
нарязвали на ситно, с цел повторна употреба пластмасовите производствени
отпадъци, но се твърди, че ищецът е допуснал грубо „отклонение от
3
нормалните действия и условия и материалния фактор, свързан с тези
отклонения - не е натиснат стоп-бутон при почистване на мелницата".
Сочи, че на лицето са провеждани няколко инструктажа: -на
20.03.2022година-начален, по безопасност, хигиена на труда и
противопожарна охрана; -на 20.04.2022г. на работното му място, -на
04.08.2022г. периодичен.
Твърди се, че „Азбучно правило на инженер-конструкторите за
осигуряване безопасността при работа машина е при проектирането на коя да
е машина да се осигури наличието на т.нар. „авариен стоп бутон"“, който по
стандарт винаги е с червен цвят, кръгла форма и е открояващо се издаден над
околната повърхност. Излага се, че всяка машина, според сложността, разМ.те
си и потенциално опасните за работа зони, има поне един такъв бутон,
възможно е обаче те да са и три, четири, дори пет, като характерното за този
авариен стоп бутон е обстоятелството, че веднъж натиснат, той блокира
моментално работата на съответния агрегат, а повторното му обикновено
натискане обаче не води до възможен пуск на машината. Сочи също, че е
необходимо той не само да бъде натиснат надолу, но и в същия момент да
бъде завъртян поне половин оборот в посока на часовниковата стрелка, като
едва след това физическо действие съответната машина може да бъде
задействана чрез последващо натискане на стандартния пусков бутон, който е
винаги е физически отделен от стоп бутона. Излага, че в настоящия случай
пострадалият работник не е обезопасил машината, преди да отвори
намиращият се в долната й част предпазен капак, който в затворено
положение прави невъзможен достъпа на човек до режещите плоскости, не е
натиснал аварийния бутон за спиране на работа / "гъбата"/, преди да се наведе
и да бръкне с лявата си при ножовете на машината. Твърди, че при самото си
навеждане, вероятно за да облекчи натоварването на кръста от собственото му
тегло, той се подпира с дясната си ръка на пулта, където с намира пусковия
бутон, като с това си действие сам пуска машината да работи. Оспорва се
твърдението, че „валът на машината се завъртял", като невярно и
конструктивно невъзможно, тъй като завъртането на вала е възможно, само
ако върху него действат силите на задвижващия електродвигател, което е
възможно при нейно пускане.
Сочи, че с поведението си ищецът грубо не се е съобразил с
елементарните правила за безопасно боравене с машината. Той небрежно се е
опитал да я почисти, без да се увери, че същата е спряна и без да съобрази, че
не трябва да я пуска в работен режим, докато се опитва да я почисти от
събрана пластмаса.
Счита, че пострадалият е допринесъл за увреждането си, като е
допуснал груба небрежност, която не се отличава по форма /според
субективното отношение към увреждането/, а по степен, тъй като грубата
небрежност представлява неполагане на грижата, която би положил и най-
небрежният човек, зает със съответната дейност, при подобни условия.
4
Твърди, че когато при трудовата злополука има съпричиняване при допусната
груба небрежност /липса на елементарно старание и внимание и
пренебрегване на основни технологични правила за работа и безопасност/,
отговорността на работодателя трябва да се намали в съответната степен.
Степента се определя от обективното съотношение на допринасянето за
трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства,
които са всъщност и критериите за намаляване на обезщетението.
Следователно, грубата небрежност на пострадалия е предпоставка за
компенсация на вината, но критерий при определяне на процента на
съпричиняване е конкретният принос на увредения. В този смисъл, колкото
повече едно лице е допринесло за настъпването на вредата, толкова по-голямо
трябва да е неговото участие в обезщетяването й.
Твърди се, че това е констатирано безпротиворечиво от тричленна
нарочна комисия, като е обективирано в Протокол от 01.12.2022г. за
резултатите от извършеното разследване на станала на ***г. трудова
злополука. В случая, пострадалият, без това да се изисква от него, се е
поставил в ситуация на повишен риск, застрашавайки себе си в резултат на
собственото си невнимателно поведение.
Моли, ако съдът приеме иска за основателен, претендираното
обезщетение да бъде намалено с оглед наличието на проявена от страна на
ищеца груба небрежност, със сумата от 12 500 лева, изплатени му от
застрахователя, както и със сумата от 1500 лева, платени му от работодателя и
като се приспадне съпричиняване.
С протоколно определение № 310 от 17.06.2024 година, постановено по
настоящото дело е конституирано в качеството на трето лице – помагач „ДЗИ-
Общо застраховане" ЕАД, ЕИК ***, ***, на страната на ответника - „***"
ООД, ЕИК ***.
Процесуалният представител на дружеството оспорва изцяло
предявените искове, както по основание, така и по размер.
Развива съображения, че на 18.01.2022 г. между „ДЗИ-ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД и „***" ООД, е сключен застрахователен договор по
задължителна застраховка „Трудова злополука" за служителите и работниците
на застраховащия, обективиран в застрахователна полица №***, с покрити
рискове: смърт от трудова злополука; инвалидност от трудова злополука и
временна неработоспособност от трудова злополука, по силата на който са
застраховани работниците и служителите на застраховащия по списък, като не
е налице покритие за претърпени имуществени и неимуществени вреди от
страна на застрахованите. Твърди се, че между „ДЗИ-ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД и „***" ООД, ЕИК:***не са налице договори за
застраховка „живот" и „Отговорност на работодателя" за периода, в който е
настъпило застрахователното събитие.
Сочи се, че на 19.01.2023 година пострадалия е уведомил Застрахователя
за настъпила на ***година злополука, приета за трудова по чл. 55, л. 1 от КСО
5
с разпореждане №51041001 от 09.01.2023 на НОИ ТП Л., образувана е
претенция №*** година, но към датата на настъпване на злополуката,
пострадалият не е бил застраховано лице по полица №***.
Твърди се, че на 01.12.2022година, Застраховащият е уведомил
застрахователя за промяна в списъка на лицата, подлежащи на застраховане за
трудова злополука, като за промяната, с подписан анекс, в сила от 02.12.2022
г., в списъка на застрахованите лица е включен пострадалия Р. Е. Б..
В отговор на претенцията, застрахователят е уведомил Р. Б. с писмо изх.
№0-92-3115/09.02.2023 г., че същият не е застрахован и няма основания за
изплащане на обезщетение, но във връзка с дългогодишното партньорство с
неговия работодател е взето решение за плащане по изключение на сума в
размер на 12 500 лева, която ще бъде преведена по посочена от лицето
банкова сметка, след подписване на Споразумение за плащане.
В представеното от ответника тристранно Споразумение от 20.02.2023г.
страните са заявили, че след изпълнение на споразумението за плащане на
сумата от 12 500 лв. по сметка на Р. Б., напълно и окончателно уреждат всички
отношения помежду си във връзка със злополуката от *** година. Твърди се,
че „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД уведомява Р. Б. с писмо изх. №0-92-
4353/23.02.2023 г., че на 21.02.2023 г. по посочена от него банкова сметка е
преведена сума в размер на 12 500лева, съгласно сключено Споразумение за
плащане от 20.2.2023 година.
В заключение считат, че нямат правен интерес от встъпване в делото,
респективно не са налице законовите основанията за привличането им като
подпомагаща страна.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, че ищецът и ответното дружество са били
страни по трудово правоотношение по силата на сключен на ***г. трудов
договор № ***година, като ищецът заемал длъжността „***" /л.6/.
Не се оспорва обстоятелството, че на *** година, ищецът работил
нощна смяна в цех на ответното дружество, находящ се в село *** и при
изпълнение на трудовите си задължения е настъпила процесната злополука.
От приложеното към настоящото дело ДП№405/2022г. на РУ-Троян е
видно, че същото е образувано за извършено престъпление по реда на чл.134
ал.1 т.2 НК, по повод възникналата в „***" ООД злополука с Р. Е. Б..
Въз основа на подадена от РУ-Троян информация до Дирекция
„Инспекция по труда“ по водено ДП№405/ 2022 година по описа на РУ-Троян
за настъпила трудова злополука е извършено разследване, за което по
досъдебното производство е приложен Протокол ПР2241309 от
21.12.2022година на Дирекция “Инспекция по труда“-Ловеч за резултатите от
извършеното разследване на злополуката, станала на *** година /л.64-65 от
ДП№405/2022година/. Установява се, че са констатирани нарушения на чл.
6
16, ал.1, т. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд във връзка
с чл. 3, т.3 от Наредба №5, както и нарушения свързани с реда, начина и
периодичността на извършване на оценката на риска, като са дадени
задължителни предписания на работодателя.
С Разпореждане № 5104101 от 09.01.2023 година на ТП на НОИ - Ловеч
/л.8/, на основание чл. 60, ал. 1 КСО, декларираната злополука, станала с Р. Е.
Б. на *** година е приета за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО.
Със Заповед №25 от 01.12.2022г. на управителя на ответното дружество
е определена комисия, която да извърши проверка за обстоятелствата на
настъпилата злополука /л.35/, която е обективирала в Протокол от
01.12.2022година резултатите от проверката /л.35- гръб и л.36/.
От приложените по делото Застрахователна полица "Трудова
злополука" №***от 18.01.2022година /л.42-43; л.151-153/, Списък на
застрахованите лица по задължителна застраховка "Трудова злополука" в
„***" ООД по застрахователна полица №*** и Добавък №1/01.12.2022година
към полица №*** /л.160/, Списък на персонала от „***“ ООД по застраховка
трудова злополука №*** към ***година / л.161-л.166/ се установява, че
ответното дружество е сключило с ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД
задължителна застраховка "Трудова злополука", със срок на същата от
19.01.2022г. до 18.01.2023 година за работниците и служителите в
дружеството, подлежащи на задължително застраховане за риск "Трудова
злополука, но ищецът Р. Б. не е в списъчния състав на застрахованите лица.
На 19.01.2023 г. пострадалия е уведомил Застрахователя за настъпила на
*** г. злополука, приета за трудова по чл. 55, л. 1 от КСО с разпореждане
№51041001 от 09.01.2023 на НОИ ТП Ловеч и е образувана претенция
№71151012300005/19.01.2023 година.
В отговор на претенцията, застрахователят уведомява Р. Б. с писмо изх.
№0-92-3115/09.02.2023 г., че същият не е застрахован и няма основания за
изплащане на обезщетение.
От т.4.7 на приложената по делото застрахователна полица №***се
установява, че при промяна в списъка на лицата, Застраховащият уведомява
писмено Застрахователя, след което застрахователят издава и се подписва от
страните Анекс към полицата.
Представен е Добавък № 1/ 01.12.2022г., заедно със списък на персонала
на ответника, от който е видно, че Р. Б. фигурира под номер 69, който добавък,
влиза в сила от 02.12.2022година.
Представено е тристранно Споразумение от 20.02.2023 г., от
съдържанието на което се установява, че след подписване на същото, на Б. ще
бъде изплатена сумата от 12 500 лева, с което страните напълно и окончателно
уреждат всички отношения помежду си във връзка със злополуката от *** г.
Представено е платежно нареждане от което се установява, че по сметка
на Б. е преведена сумата от 12 500 лева от „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ"
7
ЕАД.
Представени са РКО за сумата от 1000.00 лева, който носи подпис на
получател и РКО за сумата от 500.00 лева, който не носи подпис на
получателя.
Представена е служебна бележка №11 от 20.03.2022година за проведен
на Б. начален инструктаж.
По делото са приложени и други писмени доказателства, неотносими
към предмета на спора.
В проведените на 11.09.2024 година и на 28.02.2025г. съдебни
заседания са събрани гласни доказателства.
Свидетелката Д. А. И. - майка на ищеца заявява, че узнала за настъпилия
инцидент на *** г. към 05:30 часа сутринта, когато синът и се обадил по
телефона и плачейки я уведомил, че машината му отрязала четири пръста.
Заявява, че през цялото време била до него, тъй като не можел да се обслужва
сам, понеже бил активен с лявата ръка, „..а с дясната ръка нищо не
правеше…. Обличах го, къпех го, хранех го. Болки имаше постоянно…
Постоянно плачехме и двамата…“. Твърди, че след инцидента се затворил в
себе си, не излизал, осъзнавайки, че останал инвалид. Заявява, че и към
момента изпитва болки в ръката когато работи и се натоварва.
Свидетелят К. А. Т. посочва, че работи в „***“ от почти 12 години, в
момента на възникналия инцидент с ищеца работил на позиция „началник
смяна“. Подробно обяснява механизмът на работа на машините „…Трябва да
се изключи шалтера…., има така наречена „гъбка“, има един предпазител и
след това се отварят. Трябва на няколко места да се отвори и да се почисти.
Трябва да се наведе в долната част, където под ножовете има сито с отвори,
където падат смлените неща. Там има един винт, който трябва да се
развие….“. Твърди, че за да се пристъпи към почистване на машината, трябва
задължително първо да се изключи двигателя, след това „гъбката“ и шалтерът
на машината. Твърди, че работникът, ако има проблем с някоя машина трябва
да го потърси. Уточнява, че във фирмата има между 20-30 машини, „… като
всеки работник трябва да може да работи на всяка една машина…“. Твърди, че
инструктаж се провежда „цялостно, за всички машини….Те са много машини
и не се провежда инструктаж за всяка една от тях……На работниците е
известно, извършвани са инструктажи, но за всяка една мелница не е
извършван инструктаж…“. Уточнява, че не е бил очевидец на инцидента „…
намирах се на 30-40 м с гръб към ищеца…“. Свидетелят сочи, че е участвал в
назначената със Заповед на управителя на „***“ комисия, която да извърши
проверка по повод възникналия на *** година инцидент.
Свидетелят Г. И. Р. посочва, че работи в „***“ от 12 години на длъжност
„началник цех“, но не е бил очевидец по време на инцидента. Подробно
обяснява механизма на почистване на машините, като заявява, че
почистването става само от „началник смяна“ и от „оторизирани оператори“.
„….Не съм виждал други работници да извършват почистване. Ако е
8
блокирала мелницата работниците са длъжни да уведомяват началник
смяна….“. Сочи, че освен ищеца, не е виждал друг работник да почиства
машините. Твърди, че имат общ инструктаж на машините, „…но конкретно за
тази машина няма.….“. Свидетелят сочи, че е участвал в назначената със
Заповед на управителя на „***" комисия, която да извърши проверка по повод
възникналия на ***година инцидент.
Свидетелката Е. И. П. заявява, че 25 години работи в ответното
дружество. Към датата на инцидента е работила като специалист „човешки
ресурси“, но съвместявала и други задължения. Познава ищеца, знае, че
претърпял злополука, постъпил в болница и след изписването му „…две лица
от фабриката – началника на цеха И. Р. и настройчика, ми поискаха пари, че
отиват в дома на болния да го видят и да му занесат сумата от 1000 лева….“,
като уточнява, че това е първата сума, която е дала от касата за Б., но ордерът
за сумата от 1000 лева е издаден на Р. Б. и подписан от него. Вторият ордер
който е издала за сумата от 500.00 лева е по нареждане на управителката,“..
Написала съм ордер, отидох, занесох й ги, оставих й ги на масата. Тя каза, че
сумата ще бъде изпратена по лицето А. М., което лице работи в цеха и са
семейни приятели. …..После управителката ми е върнала ордера, но подпис
върху РКО няма нито на управителката, нито на А. М., нито лицето Б.…“.
От приетата по делото съдебно-почеркова експертиза /л.147- л.148/ се
установява, че Р. Е. Б. е полагал подписи в официални документи с дясна ръка
и преди ***година /преди настъпилата на ***г. трудова злополука/.
От заключението на приетата по делото съдебно-медицинска
експертиза /л.209-л.210/ се установява, че при настъпилата трудова
злополука, на Р. Е. Б. са причинени: травматична ампутация на
проксималните фаланги на четири пръста на лявата ръка, артротомия на
ставите на пръстите на същата ръка на ниво длан, повреда ПРИЧИНИЛА на Б.
ОСАКАТЯВАНЕ НА ЛЯВАТА РЪКА с невъзможност за хватателна дейност
на същата ръка. По отношение на травматичните изменения - открити рани в
областта на пръстите, експерта е констатирал, че има пълно възстановяване на
чуканчетата на ръката, с видими белези на пръстите на лявата ръка, видно от
представените снимки, но възстановяване целостта на ръката никога няма да
се получи. Д-р М. Г. е категорична, че установените изменения са се отразили
отрицателно на психическото здраве на пострадалия, ХВАТАТЕЛНАТА
СПОСОБНОСТ НА ЛЯВАТА РЪКА Е НАПЪЛНО НЕВЪЗМОЖНА и с „…
оглед на това, че Б. е левичар, се отразява напълно отрицателно, като същият
не може да извършва всекидневните си дейности, както и да работи с пълни
обороти както преди произшествието….“. Експерта посочва, че установените
изменения са от травматично естество, дължат се на действието на тежък и
остър предмет и могат да се получат по начин, съобщен от пострадалия.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Отговорността по чл. 200 и следващите от Кодекса на труда е уредена
9
като самостоятелен и отделен вид гражданска отговорност, като за
неуредените в КТ въпроси се прилагат субсидиарно правилата на
гражданската деликтна отговорност, предвидени в чл. 45-54 ЗЗД. Въпреки
това, отговорността е договорна, доколкото същата произхожда от трудова-
правната връзка и се различава съществено от деликтната отговорност.
Легално определение на понятието "трудова злополука" се съдържа в
разпоредбата на чл. 55 КСО, съгласно която трудова злополука е всяко
внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод
на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на
предприятието, което е причинило временна неработоспособност, трайно
намалена работоспособност или смърт.
Ищецът по делото е материално легитимиран да претендира
обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 200, ал. 1 КТ от
възникналата на ***година трудова злополука, при която му е причинена
травматична ампутация на проксималните фаланги на четири пръста на лявата
ръка, артротомия на ставите на пръстите на същата ръка на ниво длан, повреда
причинила на Б. ОСАКАТЯВАНЕ НА ЛЯВАТА РЪКА с невъзможност за
хватателна дейност на същата ръка.
Приема се, че обезщетението за неимуществени вреди от трудова
злополука възмездява страданията или загубата на морална опора и подкрепа,
понесена от пострадалия.
В случая по делото не е спорно, а и от събраните по делото
доказателства безспорно се установява, че към *** година между ответното
дружество и ищеца Р. Б. е съществувало валидно трудово правоотношение,
като по време и във връзка с извършване на възложената от работодателя
работа, свързана с почистване на машина - ножова мелница за преработка на
отпадъчен материал на „***“ ООД, ***, работникът е претърпял трудова
злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО.
Видно от Разпореждане № 5104101 от 09.01.2023 година на ТП на НОИ -
Ловеч /л.8/ на основание чл. 60, ал. 1 КСО декларираната злополука, станала с
Р. Е. Б. на ***година е приета за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО.
Съгласно разпоредбата на чл. 201, ал. 2 КТ отговорността на
работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата
злополука, като е допуснал груба небрежност. С отговора на исковата молба
ответното дружество изрично се позовава на наличието на груба небрежност
от страна на Б., която е довела до трудовата злополука. В константната
практика на ВКС, в това число в решение № 252 от 30.09.2016 година по гр.д.
№ 1364 от 2016 година на IV г.о. на ВКС и останалите цитирани в него
решения, се приема, че при трудова злополука обезщетението може да се
намали, ако пострадалият е допринесъл за увреждането си, като е допуснал
груба небрежност. Тя не се отличава по форма /според субективното
отношение към увреждането/, а по степен, тъй като грубата небрежност
представлява неполагане на грижата, която би положил и най-небрежният
10
човек, зает със съответната дейност, при подобни условия. Намаляване на
отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при
допусната груба небрежност – липса на елементарно старание и внимание и
пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност
/Решение № 178 от 02.01.2019 година по гр.д. № 4579/2017 година на III г.о. на
ВКС/. Когато при трудовата злополука има съпричиняване при допусната
груба небрежност /липса на елементарно старание и внимание и
пренебрегване на основни технологични правила за работа и безопасност/,
отговорността на работодателя трябва да се намали в съответната
степен. Степента се определя от обективното съотношение на допринасянето
за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства,
които са всъщност и критериите за намаляване на обезщетението.
Следователно, грубата небрежност на пострадалия е предпоставка за
компенсация на вините, но критерий при определяне на процента на
съпричиняване е конкретният принос на увредения. В този смисъл,
колкото повече едно лице е допринесло за настъпването на вредата, толкова
по-голямо трябва да е неговото участие в обезщетяването й.
Следва да бъде съобразено и обстоятелството, че институтът на "грубата
небрежност" при настъпила трудова злополука е неприложим в случаите,
когато работодателят допуска постоянна практика, нарушаваща правилата за
безопасна работа. Тогава работниците и служителите действат в интерес на
работата и ако пострадат, обезщетението им не следва да се намалява.
Превенцията на риска от трудова злополука е отговорност и двете страни по
трудовото правоотношение, но ролята на работодателя е водеща. Надлежното
обезопасяване на работните места и условията на труд е негово задължение и
включва система от мерки, само част от които се свеждат до правила за
безопасност, пряко вменени на изложените на риска негови работници и
служители. В този смисъл при преценката за наличието на съпричиняване на
вредите от пострадал от трудова злополука работник следва да бъде
съобразено допуснати ли са от работодателя нарушения на правилата за
безопасност на труда и имат ли те отношение към причините, довели до
трудовата злополука и съответно ако отговорът е положителен - изключват ли
те грубата небрежност на работника /Решение № 187 от 29.10.2020 година по
гр.д. № 4559/2019г. на IV г.о. на ВКС/.
В случая, от приложените по делото писмени доказателства не се
установява, кога и какъв конкретно инструктаж за безопасност на труда е
провеждан на Б., респективно - проведено ли му е специализирано обучение
за извършване на конкретната работа. Нещо повече, от събраните в хода на
производството гласни доказателства се установи, че нструктаж изцяло
свързан с работа с машините, подобни на тази, на която е станал инцидента не
е извършван и не се извършва. Свидетелят Г. Р. /началник цех/ заяви: „Имаме
общ инструктаж на машините, но конкретно за тази машина няма." Свидетеля
К. Т. /настройчик, а към момента на инцидента началник на смяна/ изцяло
потвърждава този факт, твърдейки: „……..„ Отделно на него не се провежда
11
инструктаж, а цялостно се провежда инструктаж за всички машини. Те са
много машини и не се провежда инструктаж за всяка една от тях... На
работниците е известно, извършвани са инструктажи, но за всяка една
мелница не е извършван инструктаж... Има инструктажи, но на всяка една
машина поотделно не правим инструктаж…." Отново от показанията на
свидетелите става ясно, че е имало наложена практика този тип машини, да се
почистват ръчно /свидетеля К. Т. заяви: „Ръчно се почиства машината... С
ръце ги махам, който иска и с ръкавици, но аз ръкавици не ползвам, защото не
ми е удобно, но валчето е малко, не е голямо….“.
Видно от приложения по ДП№405/2022г. на РУ-Троян Протокол
ПР2241309 от 21.12.2022година на Дирекция “Инспекция по труда“-Ловеч за
резултатите от извършеното разследване на злополуката, станала на
***година са констатирани нарушения на чл. 16, ал.1, т. 1 от Закона за
здравословни и безопасни условия на труд във връзка с чл. 3, т3 от Наредба
№5, както и нарушения свързани с реда, начина и периодичността на
извършване на оценката на риска, като са дадени задължителни предписания
на работодателя.
Установено е, че работодателят не е осигурил ефективен контрол на
*** г. при извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин
за работещи при производството на пластмасови изделия в цех „*" като е
допуснал мелница за пластмаса № 106 да бъде почиствана без да бъде
спряна, което е довело до трудова злополука с Р. Е. Б., на длъжност машинен
оператор пластмасови изделия - отрязване на четири пръста на лява ръка, с
което е нарушена разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 6 от ЗЗБУТ във връзка с чл.
191, ал. 1 от Наредба № 7 от 23.09.2019г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
използване на работното оборудване. При проверката е установено, че е по
време на инцидента „мелницата“ е работила въпреки отворения долен капак,
което е нарушен чл. 173, ал. 1 във връзка с чл. 179, ал 3 от Наредба № 7 от
23.09.11 минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд на работните места и при използване на работното оборудване. В тази
връзка са дадени задължителни предписания на работодателя, който следва да
приложи техническо решение, пускането на мелницата в движение да е
възможно само при затворен долен капак, като за целта бъде предвидена
блокировка, на основание чл. 173, ал. 1 във връзка с чл. 179, ал 3 от Наредба
№ 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд на работните места и при използване на работното
оборудване. В заключение, работодателят следва да предприеме мерки за
осигуряване на ефективен контрол за извършване на работата без риск за
здравето и по безопасен начин на работещите при производството на
пластмасови изделия в цех „*", съгласно чл. 16, ал. 1, т. 6 от ЗЗБУТ във връзка
с чл. 191, ал. 1 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд работните места и при използване
на работното оборудване.
12
Отделно от всичко изложено по-горе, следва да бъде съобразено, че
както работодателят е задължен да осигури на работниците безопасни условия
на труд, така и работникът е длъжен да спазва изискванията за безопасност. В
случая, основните причини за настъпване на злополуката са именно
обстоятелствата, че на Р. Б. /а и на останалите работници/ не е било проведено
специализирано и адекватно обучение за този вид работа, работодателят не е
обезопасил работата на машина- тип мелница, като не е предвидил
„блокировка“ на машината, при което пускането на мелницата в движение да е
възможно само при затворен долен капак, допуснал е почистването на
машината /мелница за пластмаса № 106/ да се извършва без да бъде спряна.
Безспорно се установи от показанията на свидетелите на ответното
дружество, че се провежда „цялостно“ инструктаж за всички машини и
понеже са много, „…не се провежда инструктаж за всяка една от тях…. за
всяка една мелница не е извършван инструктаж... Има инструктажи, но на
всяка една машина поотделно не правим инструктаж….".
В настоящия случай на Б. не е било проведено специализирано
обучение, съответно - не са били спазени и задължителните по Наредба № 7
от 23.09.1999 година минимални изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд на работните места и използване на работно оборудване.
В тази връзка настоящият състав следва да отбележи, че представената
от ответното дружество служебна бележка до ръководителя на цех/отдел „*“
при „***“ООД за проведен на Р. Б. начален инструктаж / л.39/ е от дата ***2
година, т.е. почти един месец, преди да възникнат трудови правоотношения
между страните, което е видно от сключения трудов договор №*** година.
Както бе посочено по-горе, в константната практика на ВКС се приема,
че щом не са били осигурени от работодателя безопасни условия на труд, не
може да се приема, че злополуката се дължи на груба небрежност. Тази
хипотеза касае случаите когато самото поведение на работника се дължи на
неосигурени от страна на работодателя безопасни условия на труд и самите
действия на работника или служителя са в интерес на работодателя. В случая,
от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че
работодателя не е осигурил безопасни условия на труд. В тази връзка следва
да бъде съобразено и Решение № 60 от 05.03.2014 година по гр.д. № 5074/2013
година на IV г.о., в което ВКС изрично приема, че когато трудовата злополука
е настъпила в резултат на работа с необезопасени машини и съоръжения или
без да е проведен точен инструктаж за технологичните правила и правилата за
безопасност при работа, то поведението на работника не може да бъде
окачествено като груба небрежност, освен когато от обстоятелствата е било
несъмнено ясно, че определени негови действия могат да доведат до
злополука, увреждаща здравето му.
Следва да бъде отбелязано, че от събраните по делото гласни
доказателства се установи, че „наложената практика“ от ответника е всеки
работник да може да работи на всяка една от тези машини. Свидетелят К. Т.,
13
заяви: „Всеки ден може да работи на различни места един работник... Между
20-30 машини във фирмата, като всеки работник трябва да може да работи на
всяка една машина."
Съдът не кредитира с доверие показанията на свидетелите Т. и Р.
досежно обстоятелството, кой, кога и как може да извършва почистване на
машините, като ги намира в тази част за заинтересовани и взаимно
противоречиви, а именно: Свид. Г. Р. заяви: „Почистването на тези машини
става само от „началник смяна" и от „оторизирани оператори", а К. Т. заяви:
„Почистването на мелниците, като цяло аз ги почиствам или някой, който е
упълномощен само за тази работа, не всеки един трябва да пипа мелницата.
Прави се инструктаж как се работи с мелницата, защото там трябва да се
спазват някои неща..." Първото противоречие е че се прави инструктаж за
работа с мелниците, т.е. за работа с тези машини, а в същото време се твърди,
че инструктаж за работа с тези машини не се прави, като се правело само общ
инструктаж. Второто противоречие е че според Г. Р. почистването на тези
машини се правело само от началник смяна и от оторизирани оператори без да
бъдат посочени, а К. Т. заяви, че само той ги почиства.
Съдът намира, че поведението на ищеца не следва да се квалифицира
като лекомислено и самонадеяно, тъй като видно и от материалите към
приложеното по настоящото дело досъдебно производство и извършено
разследване във връзка с инцидента е установено, че ищеца е изключил
машината преди да предприеме почистването, но след като е премахнал
натрупалите се остатъци, които са блокирали ножовете, вследствие на
освободената механична енергия се е завъртял вала, докато ръката му е била
още там, което е довело до отрязването им. Че ищеца е изключил напълно
машината преди да предприеме почистването й се установява и от
обстоятелството, че отрязаните пръсти са в били в цялост, а не са надробени,
което би било в случай, че машината е работела към момента на инцидента.
С оглед всички изложени по-горе обстоятелства и предвид механизма на
настъпване на злополуката, настоящият съдебен състав приема, че не е налице
принос на работника в съпричиняването на вредоносния резултат. Ако
работодателят е бил предприел необходимите мерки за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд - до злополуката не би се стигнало.
Претърпените от Р. Е. Б. неимуществени вреди, вследствие на трудовата
злополука подлежат на обезщетяване по реда на чл. 200, ал. 1 КТ от
работодателя му.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде
определено от съда по справедливост. Справедливостта не е абстрактно
понятие, а зависи от преценката на обективни обстоятелства като естеството
на увреждането, начина на получаването му, интензитет и продължителност
на негативните преживявания, трайни последици, възраст и др.
/Постановление № 4 от 23.ХІІ.1968г. на Пленума на ВС/. При преценката,
съдът следва да съобрази данните за конкретната личност, която е засегната,
14
начинът, по който тя е преживяла случилите се събития и отраженията, които
те са оказали върху нея.
От събраните по делото гласни доказателства на Д. А. И. – майка на
ищеца се установява начина, по който същият е възприел получените
увреждания „…НаМ.хме го в Л., в болницата, в ортопедията, плаче,
стресиран, прежълтял….“ Установява се как се е променил начина му на
живот „….не можеше да се обслужва….Обличах го, къпех го, хранех го….“.
Установяват се болките и страданията, които е понесъл и продължава да
носи „…Болки имаше постоянно…. И сега усеща болки в пръстите на ръката.
Когато работи и се натоварва, както ви казах, той повече с лявата ръка и усеща
болки в ръката…“. Установяват се притесненията, че получените увреждания
ще го бележат за цял живот „….Постоянно това казваше, че остава инвалид,
че не може да се обслужва…….Не излизаше…. Постоянно плачехме и
двамата…“.
Съдът внимателно анализира показанията на свид. И., съобразно
разпоредбата на чл.172 ГПК, с оглед евентуална заинтересованост, като майка
на ищеца, но счита, че същите са обективни, непосредствени и
непротиворечиви, поради което ги кредитира с доверие.
При така приетото, при определяне размера на дължимото обезщетение
за претърпените от ищеца неимуществени вреди съдът взе предвид характера
и тежестта на увреждането на здравето – загуба на втори, трети и четвърти
пръст на нивото на дланта и пети пръст на нивото на първата
междуфалангеална става на лявата ръка, която повреда според вещото лице по
допуснатата съдебно-медицинска експертиза е причинила на Б. осакатяване на
лявата ръка с невъзможност за хватателна дейност на същата, като съобрази,
че възстановяване целостта на ръката никога няма да се получи, че
установените изменения са се отразили отрицателно на психическото здраве
на пострадалия, хватателната способност на лявата ръка е напълно
невъзможна, характера и обстоятелствата, при които са получени
травматичните увреждания, наложената хирургична интервенция,
причинените неудобства в битов и личен план – нуждата от чужда помощ и
негативните емоционални изживявания. Съобразявайки възрастта, на която Б.
е претърпял злополуката - 40 г., трудоспособна възраст, съществуващите в
страната обществено - икономически условия към момента на настъпване на
злополуката - 2022 г., и съдебната практика по сходни казуси, настоящият
съдебен състав намира, че с определянето на обезщетение в размер от 475000
лв. ще бъде постигнат справедлив баланс между вредите и паричното
измерение на нуждата от обезвреда съобразно принципа, въведен в чл. 52 ЗЗД.
Във връзка с твърденията на ответника за действащ застрахователен
договор между него и „ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД, съгласно който ищеца
е сред застрахованите, безспорно се установи, че ищеца не фигурира като
застрахован към датата на инцидента, което обстоятелство е установимо от
представената полица № ***/ 18.01.2022г. и списъка към нея, ищеца не
15
фигурира. В проведеното на 28.02.2025г., съдебно заседание, освен описаните
полица и списък беше представен и Добавък № 1/ 01.12.2022г., заедно със
списък на персонала на ответника. Видно от този списък ищеца фигурира под
номер 69, но представения добавък влиза в сила от 02.12.2022г., т.е. след
датата на който е настъпил инцидента, а именно - ***г. Представеният списък
към добавъка е от *** г., а самата застрахователна премия е заплатена на *** г.
в 17:20 часа, видно от представения документ - сметка № ***.
Към датата на настъпилата трудова злополука - *** година, ищецът не е
бил включен в тази застраховка, а списъкът и представения добавък са след
датата на трудовата злополука.
В подкрепа на този извод се явява и приложеното по делото
споразумение, от което се установява, че ищеца не е бил застрахован и
застрахователя /трето лице в настоящия процес/ е заплатил определена от него
сума без основание. В точка „С" от споразумението е посочено, че: „На
01.12.2022г. застраховащия е уведомил застрахователя за промяна в списъка на
лицата, като застрахованите лица са общо 229. За промяната в списъка е
издаден анекс, в сила от 02.12.2022г. Въз основа на издадения анекс, в списъка
на застрахованите лица е включен пострадалият." Видно от точка „Е" изрично
е посочено, че: „Към датата на настъпване на злополуката, пострадалият не е
бил застраховано лице по полица № ***/ 18.01.2022г., с оглед на което
застрахователя не дължи изплащане на застрахователно обезщетение".
Това се потвърждава и от приложеното на л.100 от делото писмо изх.
№0-92-3115/09.02.2023 г. от „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, с което
уведомяват Р. Б., в отговор на предявена от него претенцията за заплащане на
суми за трайно намалена работоспособност, че същият не е застрахован и
няма основания за изплащане на обезщетение, но във връзка с
дългогодишното партньорство с неговия работодател е взето решение за
плащане по „изключение“ на сума в размер на 12 500 лева, като същата ще
му бъде преведена по посочена от него банкова сметка, след подписване на
Споразумение за плащане.
Съгласно чл. 200, ал. 4 КТ дължимото обезщетение се намалява с
размера на получените суми по сключените договори за застраховане на
работниците и служителите, а съгласно определението, дадено в ал. 3 на чл.
200 КТ, дължимото обезщетение е разликата между причинената вреда -
неимуществена и имуществена, вкл. пропусната полза, и обезщетението и/или
пенсията по общественото осигуряване. Следователно, дължимото
обезщетение за вреди от трудова злополука се определя от сбора на
претърпените имуществени вреди (претърпени загуби и пропуснати ползи) и
неимуществените вреди. Имуществените вреди се установяват по вид и
размер и са кумулират, а неимуществените вреди се определят по
справедливост, и от получената обща сума се намалява полученото
обезщетение и/или пенсията по общественото осигуряване. Последното
намаляване на дължимото обезщетение според чл. 200, ал. 4 КТ се извършва
16
само в случаите, когато пострадалият работник или служител е получил
парична сума по сключени договори за задължително застраховане на
работниците и служителите за риска "трудова злополука" за сметка на
работодателя при условията на чл. 57 от Закона за здравословни и безопасни
условия на труд. В случай на изплатено застрахователно обезщетение от
набраните вноски, които работодателят е превел в интерес на работника или
служителя, за настъпило застрахователно събитие, изплащането от страна на
работодателя на пълния размер на дължимото обезщетение би довело до
двукратно обезщетяване за една и съща вреда, поради което законът
предвижда, че дължимото от работодателя обезщетение се намалява с
получената парична сума по застрахователния договор.
Когато разпорежда, че по посочения начин се намалява "дължимото
обезщетение", законът не предвижда намаляването да се извършва само в
случаите на предявени претенции само или и за имуществени вреди. В този
смисъл е и трайната съдебна практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290
ГПК, обективирана в решение № 227/25.10.2016 г. по гр. д. № 1405/2016 г. на
ВКС, IV г. о., в което е даден положителен отговор на въпроса "следва ли
заплатеното обезщетение по задължителната застраховка "трудова
злополука", сключена от работодателя, да се приспада от обезщетението,
определено по иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди",
по подобен начин е прието и в решение № 125/04.05.2016 г. по гр. д. №
4417/2015 г. на ВКС, IV г. о., решение № 67/22.07.2021 г. по гр. д. № 562/2020
г. на ВКС, IV г. о.
От приложените по делото доказателства – включително и такива
представени от „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД безспорно се
установява, че Р. Б. към датата на настъпване на трудовата злополука – ***г.
не е застрахован и няма основания за изплащане на обезщетение. Независимо
от горното, застрахователят е решил по „изключение“, във връзка с
дългогодишното партньорство с неговия работодател да преведе по сметка на
Б. сумата от 12500 лева, която сума не следва да се приспада от присъденото
обезщетение.
В тази връзка настоящият състав споделя изложените от пълномощника
на ищеца аргументи досежно нищожността на въпросното споразумение,
съгласно разпоредбата на чл. 26, предл. 2, т. 2 от ЗЗД , в смисъл липса на
основание и предмет.
По отношение на въведеното възражение от ответника за приспадане на
сумата от 500.00 лева, обективирана в разходен касов ордер №219 /без дата/,
съдът намира същото за неоснователно, поради следните съображения:
В представения разходен ордер № 219 липсва подпис на получател и
дата, на която са изплатени средствата. В хода на процеса беше разпитана
свидетелката Е. И. П. която заяви, че е издала въпросният ордер по нареждане
на управителката, „… в обедната почивка управителката ми звънна и каза да й
занеса 500 лева за лицето Р. Б.. Написала съм ордер, отидох, занесох й ги,
17
оставих й ги на масата. Тя каза, че сумата ще бъде изпратена по лицето А. М.,
което лице работи в цеха и са семейни приятели. Ако не се лъжа А. М. беше
началник смяна, не, тя е началник смяна, в която работеше Р. Б.. Това знам.
После управителката ми е върнала ордера, но подпис върху РКО няма нито на
управителката, нито на А. М., нито лицето Б.."
Ответникът не ангажира доказателства, от които да бъде установено по
безспорен и категоричен начин, че сумата е изплатена /или предоставена/ на
ищеца, още по-малко, че същата е във връзка с настъпилата на *** година
трудова злополука.
По отношение на въведеното възражение от ответника за приспадане на
сумата от 1000.00 – хиляда лева, представляваща изплатена с Разходен касов
ордер №213 от 02.12.2022г. „финансова помощ“, съдът намира за
неоснователно, тъй като не беше установено от ответната страна основанието,
на което е изплатена финансовата помощ. В тази връзка следва да бъде
отбелязано, че финансовата помощ, в смисъл на предоставяне на средства от
едно лице, организация или институция на друго лице, организация или
институция може да бъде под формата на безвъзмездни средства, заеми,
гаранции, субсидии или други форми на финансова подкрепа, предназначени
да помогнат на получателя да постигне определени цели или да преодолее
финансови затруднения. По делото не бяха ангажирани доказателства, от
които да бъде установено финансовата помощ коя от изброените форми
покрива- безвъзмездни средства, заем, гаранции или други. Следва да бъде
отбелязано, че изключително често в практиката работодателите изплащат
различни помощи и награди на своите служители, включително и с цел –
данъчни облекчения. Липсата на ангажирани от ответната страна
доказателства, че посочената в Разходен касов ордер №213 от 02.12.2022г.
„финансова помощ“ от 1000.00 лева е във връзка с настъпилата трудова
злополука води до единствения извод за неоснователност на претенцията за
приспадането и.
При този изход на делото, претенцията на Р. Е. Б. за присъждане на
разноски по реда на чл. 38, ал. 1 т.2 от Закона за адвокатурата се явява
основателна. Предвид основателността на предявения от него иск и с оглед
нормата на чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 година за минималните
разМ. на адвокатските възнаграждения, във връзка с § 2а. (Нов - ДВ, бр. 43
от 2010 г., изм., бр. 28 от 2014 г., доп., бр. 84 от 2016 г.) от ДР на наредбата,
ответното дружество следа да заплати на процесуалния представител на Р. Б.
сумата в размер на 4450.00 лева.
Предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК, ответното дружество следва
да бъде осъдено да заплати по сметка на Районен съд - Троян дължимата за
производството държавна такса върху уважената искова претенция или сумата
в размер на 1900.00 лева, както и сумата от 449.50 лева, разноски за
експертиза.
Водим от горното, съдът
18
РЕШИ:
ОСЪЖДА „***" ООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от управителя М. И. П., ДА ЗАПЛАТИ на Р. Е. Б. с ЕГН
**********, с постоянен адрес: *** СУМА в размер на 47 500 /четиридесет и
седем хиляди и петстотин/ лева, представляваща приетия от съда справедлив
размер на дължимото обезщетение по чл. 200, ал. 1 КТ за неимуществени
вреди от трудова злополука, настъпила на ***година, за претърпени от него
болки и страдания, ведно със законната лихва от датата на увреждането – ***
година до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА "„***" ООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление
*** , представлявано от управителя М. И. П. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Районен съд - Троян сума в размер на 1900.00 /хиляда и деветстотин/ лева
дължима ДТ, както и сумата от 449.50 /четиристотин четиридесет и девет лева
и петдесет стотинки/ лева, разноски за експертиза.
ОСЪЖДА "***" ООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от управителя М.И.П. ДА ЗАПЛАТИ на адв. Р. Р. вписан
във ВТАК, личен номер ***със съдебен адрес: *** СУМАТА в размер на
4450.00 /четири хиляди четиристотин и петдесет/ лева, представляваща
възнаграждение за осъществяваното в полза на Р. Б. безплатно процесуално
представителство по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
Решението е постановено при участието на привлечено от ответника
трето лице-помагач „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Ловеч в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Троян: _______________________
19