№ 3387
гр. София, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-10 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Десислава Зисова
при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова
като разгледа докладваното от Десислава Зисова Гражданско дело №
20211100105948 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от Р. И. И., с която са
предявени срещу Ю.Б. АД и П.Н.И. ЕООД, при условията на пасивна
солидарност, искове, както следва:
главен иск с правно основание чл. 99, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 26556,48 лв., представляваща възнаграждение за строително-
монтажни работи, извършени в недвижим имот, представляващ магазин
№И102, находящ се в многофункционален затворен комплекс в УПИ I-
414,415,416, кв. 64, местност „Манастирски ливади – изток“ по плана на гр.
София, р-н Триадица, Софийска община, възложени със споразумение от
03.10.2016 г., сключено между Б.П.Б. АД и К. ЕООД.;
при условията на евентуалност – иск с правно основание чл. 99 ЗЗД вр.
чл. 61, ал. 2 ЗЗД за сумата от 26556,48 лв., представляваща обезщетение за
извършени строително-монтажни работи без натоварване в описания по-горе
недвижим имот.
Ищецът, че по силата на договор за цесия, сключен от 15.02.2021 г., е
придобил от дружеството К. ЕООД вземане за процесната сума, което
представлява възнаграждение по договор за изработка - за изпълнение на
1
строително-монтажни работи (СМР), като за цесията е уведомен ответникът
Ю.Б. АД. Твърди, че праводателят му К. ЕООД е титуляр на учредено в
негова полза право на строеж, за което е издадено разрешение за строеж
№113/25.01.2007 г. на сграда, състояща се от 330 апартамента, 60 магазина,
450 паркоместа и вътрешно блокови пространства. За финансиране строежа
на обекта е предоставен банков кредит №367 от 07.04.2008 г. от Б.П.Б. АД,
който е обезпечен с ипотека върху част от недвижимите имоти, находящи се
в сградата, сред които и магазин № И102. Поради неизпълнение на
задълженията по договора за кредит, банката е инициирала изпълнително
производство, в което е проведена публична продан на ипотекираните в полза
на банката недвижимите имоти, включително и на магазин № И102, за
купувач на които е обявена банката – взискател на основание постановление
за възлагане от 07.04.2016 г., влязло в сила на 22.04.2016 г. За въвода на
купувача в имотите е съставен Протокол за въвод във владение № 1881 от
07.11.2016 г. по изп. д. № 20147900400021 на ЧСИ Р.М., с рег. № 790 при
КЧСИ. Твърди, че е сключено споразумение от 03.10.2016 г. между Б.П.Б. АД
и К. ЕООД, на основание на което банката е предоставила на К. ЕООД
фактическата власт и държането върху недвижимите имоти и му е възложила
да извърши довършителни СМР до степен на завършеност Акт 16 –
въвеждане на търговския обект в експлоатация (чл. 4 от споразумението).
Твърди, че СМР са извършени качествено и в срок и да са приети, за което да
е съставен протокол обр. 16 от 27.09.2017 г. за установяване годността на
строежа. Твърди, че споразумението не е фикс-сделка и не са налице
основания за прекратяването му. С уточнителни молби от 22.11.2021 г. и
12.04.2022 г. обосновава претенцията си на договорно основание с твърдение,
че процесните СМР са извършени до 31.01.2017 г. Твърди К. ЕООД да е
инициирало обезпечително производство по чл. 207 ГПК по гр.д. №
17083/2020 г. по описа на СРС, ГО, 28 с-в, за обезпечаване на доказателствата
относно извършените необходими и полезни разноски за процесния магазин,
в което счита за установено, че СМР са извършени качествено и в срок и са
приети. Твърди извършените СМР да са увеличили стойността на имота,
представляващ магазин, със сумата от 26556,48 лв., формирана като разлика
между цената на имота към датата на изготвяне на допълнителната
техническа експертиза на магазина в размер на 39331,88 лв. и цената, на която
го е придобила банката съгласно постановлението за възлагане – 12775,40 лв.
2
(без ДДС). При условията на евентуалност, ако се приеме, че СМР не са
извършени на договорно основание, твърди, че ответниците са се обогатили
за сметка на К. ЕООД, извършило строително-монтажните работи. В
уточнителна молба от 03.11.2021 г. твърди, че СМР във всички случаи е
следвало да бъдат извършени, тъй като разрешението за строеж е издадено за
всички обекти в комплекса и без довършването на който и да е конкретен
обект е било невъзможно да се въведе в експлоатация изцяло комплекса от
над 500 апартамента и над 50 магазина. Обосновава пасивната легитимация на
Ю.Б. АД с това, че е универсален правоприемник на Б.П.Б. АД, а на П.Н.И.
ЕООД – с това, че процесният имот е прехвърлен на това дружество при
отделянето му от Б.П.Б. АД.
Ответникът Ю.Б. АД оспорва исковете. Не оспорва твърденията, че
между Б.П.Б. АД и К. ЕООД е сключен договор за кредит №367/2008 г., на
основание на който К. ЕООД е получило финансиране в размер на един
милион евро, за обезпечаване на който е учредена ипотека върху част от
недвижимите имоти в сградата, описана от ищеца в исковата молба. Не
оспорва твърденията, че кредитът не е обслужван редовно; че Б.П.Б. АД е
участвала в публичната продан на недвижимите имоти, ипотекирани в полза
на банката, включително на процесния магазин № И-102, че същите са
възложени на Б.П.Б. АД с постановление за възлагане, влязло в сила на
22.04.2016 г. Не оспорва, че на 07.11.2016 г. е изготвен протокол за въвод във
владение на банката в закупените имоти. Не оспорва да е подписано
споразумение от 03.10.2016 г. между Б.П.Б. АД и К. ЕООД, с което страните
са се съгласили К. ЕООД да извърши СМР в придобитите от Б.П.Б. АД
имоти, включително в магазин № И-102. Навежда доводи, че не е
правоприемник на Б.П.Б. АД относно процесното вземане, тъй като на
02.05.2019 г. чрез отделяне от Б.П.Б. АД е образувано дружеството П.Н.И.
ЕООД, в резултат на което към новото дружество са преминали недвижими
имоти, подробно описани в Плана за преобразуване, сред които и магазин №
И-102, а правоприемството на Б.П.Б. АД и Ю.Б. АД e настъпило след
гореописаното отделяне. Оспорва от страна на К. ЕООД да са извършвани
каквито и да било СМР. Твърди, че К. ЕООД не е изпълнило сключеното
споразумение от 03.10.2016 г., поради което същото е прекратено. Твърди
още, че със споразумението не е уговорено задължение за плащане на
3
възнаграждение от страна на Б.П.Б. АД, а единствено погасяване на дълга по
договора за кредит – престацията на банката се изразява в намаляване на
дълга, отпуснат на К. ЕООД. Оспорва да е налице и извъндоговорна
отговорност за неоснователно обогатяване. Оспорва производството по чл.
207 ГПК, както и изводите на вещото лице по приетата в това производство
експертиза. Твърди, че предмет на заключението по допуснатата експертиза е
да се установи стойността на подобренията – необходими и полезни разноски,
а не стойността на договорно възнаграждение за СМР. Оспорва по делото да е
доказано извършване на каквито и да било строителни работи от страна на К.
ЕООД в процесния магазин. Оспорва представения договор за цесия. Прави
възражение, че вземането е погасено по давност.
Ответникът П.Н.И. ЕООД оспорва исковете. Твърди, че не е яснo какви
са конкретните СМР, за които е заведена претенцията, както и кои от
извършените СМР са необходими и кои – полезни разноски. Оспорва ищецът
да е собственик на имота, както и в негова полза да е учредено право на
строеж за построяване на сградата. Оспорва съществуването на договор за
цесия. Не оспорва твърденията Б.П.Б. АД да е станала собственик на
процесния имот с влязло в сила на 22.04.2016 г. постановление за възлагане
по изпълнително дело на ЧСИ Р.М., както и сключеното между К. ЕООД и
Б.П.Б. АД споразумение от 03.10.2016 г. Оспорва К. ЕООД да е изпълнило
споразумението. Твърди договорът за цесия от 15.02.2021 г. да е нищожен
поради липса на предмет. Оспорва представените съдебно-технически
експертизи по гр.д. №17083/2020 г. на СРС, 28 с-в, образувано по чл. 207 ГПК
поради това, че не е участвал в производството. Твърди, че при отделянето на
П.Н.И. ЕООД от Б.П.Б. АД процесния магазин е прехвърлен в П.Н.И. ЕООД с
отчетна стойност в размер на 14649,17 лв. Твърди, че считано от 06.08.2020 г.
не е собственик на процесния имот, тъй като се е разпоредил с него в полза на
трети лица. Оспорва уведомлението за извършеното прехвърляне на вземане
от К. ЕООД до Ю.Б. АД. Прави възражение за изтекла погасителна давност за
вземанията.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по
делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
4
По процесуалната легитимация на страните:
Ищецът обосновава пасивната процесуална легитимация на
ответниците с твърдения, че същите са правоприемници на Б.П.Б. АД и, че
ищецът е частен правоприемник на дружеството К. ЕООД, което има вземане
срещу банката. Не е спорно по делото, а и се установява от справка в
ТРРЮЛНЦ, че дружеството П.Н.И. ЕООД възниква на 02.05.2019 г. чрез
отделяне от Б.П.Б. АД. От обявения в ТРРЮЛНЦ план за преобразуване се
установява, че към новоучреденото дружество са прехвърлени всички обекти
на недвижима собственост, придобити от Б.П.Б. АД, чрез принудително
изпълнение върху предоставени от длъжници на банката обезпечения. От
плана за преобразуване, приложен в ТРРЮЛНЦ към документите за
отделянето на П.Н.И. ЕООД от Б.П.Б. АД, се установява, че страните са се
договорили към новоучреденото дружество да преминат всички неуредени
вземания и висящи задължения, възникнали по повод прехвърлените
недвижими имоти. Тъй като исковете касаят задължения на Б.П.Б. АД на
договорно основание, а при евентуалност – на извъндоговорно основание,
възникнали по повод недвижим имот, преминал към П.Н.И. ЕООД, то, П.Н.И.
ЕООД е процесуално легитимиран ответник по настоящите искове. На
основание чл. 263л, ал. 1, изр. първо ТЗ, съгласно който за задълженията,
възникнали до датата на преобразуването, отговарят солидарно всички
участващи в преобразуването дружества освен прекратените, Б.П.Б. АД е
останала отговорна за спорните вземания, солидарно с П.Н.И. ЕООД. Не е
спорно и се установява от справка в ТРРЮЛНЦ, че на 12.11.2019 г. Б.П.Б. АД
се влива в Ю.Б. АД. На вече посоченото основание – чл. 263л, ал. 1, изр.
първо ТЗ задълженията, за които е отговаряла Б.П.Б. АД, са преминали към
Ю.Б. АД. Следователно, двамата ответници са правоприемници на Б.П.Б.
АД (частен и универсален) и отговарят солидарно за задълженията на
Б.П.Б. АД, възникнали по повод процесния недвижим имот.
По делото е приложен договор за прехвърляне на вземане (цесия) от
15.02.2021 г., на основание на който, ищецът твърди да е частен
правоприемник на К. ЕООД за вземанията му срещу ответниците. Съгласно т.
1 от договора цедентът (К. ЕООД) прехвърля възмездно на цесионера (Р. И.
И.) вземането си в размер на 26556,48 лв., представляващо дълг на Ю.Б. АД, в
5
качеството на универсален правоприемник на Б.П.Б. АД към 15.02.2021 г.,
който дълг представлява вземане на увеличената стойност на магазин № И-
102 вследствеие на подобрения, представляващи необходими и полезни
разноски, извършени от К. ЕООД, в качеството му на добросъвестен владелец
на основание предоставена фактическа власт и владение от собственика
Б.П.Б. АД в споразумение от 03.10.2016 г. Съгласно т. 2 прехвърлянето на
описаното по т. 1 вземане преминава към новия кредитор, заедно с всички
привилегии и обезпечения, бъдещи лихви и изтекли лихви. Съгласно т. 3
цесионерът Р. И. И., ГН ********** встъпва изцяло в правата на кредитора
към длъжника Ю.Б. АД, ЕИК **** по прехвърленото вземане, включително
всички негови привилегии, лихви и права върху имота като упражнява в
пълен обем материалните и процесуални права съгласно този договор и
гражданското законодателство. Съгласно т. 4 цедентът се задължава да
уведоми писмено и валидно длъжника Ю.Б. АД, ЕИК **** за извършеното
прехвърляне на вземането. При тълкуване на клаузите на договора се
установява, че страните са договорили прехвърляне на цялото вземане на К.
ЕООД, възникнало поради направени подобрения в процесия магазин.
Изрично е посочено, че вземането преминава върху новия кредитор
заедно с всички обезпечения, каквото представлява пасивната
солидарност (в т.см. решение №241 на 20.02.2018 г. по т.д. № 985 /2017 г., II
т.о.). Следователно, макар, че като длъжник да е посочено само Ю.Б. АД, при
тълкуване на клаузите на договора, се установява, че предметът му включва
цялото вземане, ведно с обезпеченията и цесионерът встъпва във всички
права на досегашния кредитор, поради което следва да се приеме, че е
прехвърлено вземането и срещу П.Н.И. ЕООД.
От формулировката на договора следва, че прехвърленото вземане е за
подобрения в процесния магазин, без да е ограничено само до тези, които са
извършени на договорно основание (референцията в т. 1 към споразумението
от 03.10.2016 г. е относно основанието, на което К. ЕООД е получил достъп
до процесния магазин, а не основанието, на което са извършени
подобренията). От писмените доказателства се установява, че на 09.03.2021 г.
К. ЕООД е уведомило Ю.Б. АД за извършената цесия. П.Н.И. ЕООД следва да
се счита за уведомено с връчване на исковата молба и приложените
доказателства в хода на производството. Следователно, на основание чл.99,
ал.4 ЗЗД, прехвърлянето е породило действие спрямо длъжниците Ю.Б. АД и
6
П.Н.И. ЕООД. Следователно, ищецът Р. И. И. е активно процесуално
легитимиран да предяви процесните искове.
По иска с правно основание чл. 99, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД
срещу Ю.Б. ЕАД:
Не е спорно по делото, а и се установява от писмените доказателства, че
между Б.П.Б. АД (заличен търговец, считано от 12.11.2019 г. видно от
дистанционна справка в ТРРЮЛНЦ по ЕИК на банката) и К. ЕООД е сключен
договор за кредит №367/2008 г. от 07.04.2008 г., на основание на който,
банката се е задължила да предостави на К. ЕООД банков кредит в размер на
1 000 000 евро. Не е спорно, а и се установява от писмените доказателства, че
за обезпечаване на задълженията по договора за кредит e учредена на
25.10.2012 г. договорна ипотека върху дванадесет недвижими имота
(магазини) в степен на завършеност - „груб строеж“, находящи се в жилищен
комплекс с апартаменти, ателиета, подземни гаражи, мазета, магазини и
трафопост в УПИ I-414,415,416 от кв. 64 съгласно действащия към датата на
нотариалния акт за ипотека план за регулация на гр. София, СО, р-н
Триадица, местността „Манастирски ливади – изток“, между които е
процесният магазин № И102, находящ се на първи етаж в секция „И“, на кота
+/- 0,00 м., със застроена площ от 25,20 кв.м.
Не е спорно, че задълженията по договора за кредит не са обслужвани
редовно и поради забава в плащанията Б.П.Б. АД е инициирала заповедно
производство, по което са издадени заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист. Не е спорно, а и се установява от писмените
доказателства, че на основание издадения изпълнителен лист е образувано
изпълнително производство № 20147900400021 на ЧСИ Р.М., с рег. № 790 на
КЧСИ, в което е проведена публична продан на ипотекираните в полза на
Б.П.Б. АД недвижими имоти. Банката е обявена за купувач, включително на
магазин № И102 с постановление за възлагане, влязло в сила на 22.04.2016 г.
От писмените доказателства се установява, че на 07.11.2016 г. е изготвен
протокол за въвод във владение на купувача.
Не е спорно, че на 03.10.2016 г. е сключено споразумение между Б.П.Б.
АД и К. ЕООД, съгласно което К. ЕООД се е задължило, в качеството на
изпълнител на строителни дейности, да извърши СМР по отношение на
придобитите от Б.П.Б. АД недвижими имоти и тяхното привеждане до степен
7
на завършеност акт 16, обективиран под формата на разрешение за ползване
(чл. 4, ал. 1 от споразумението). В ал. 2 на чл. 4 на споразумението е уговорен
общият размер на фактурираните разноски, изчислен съгласно оферти,
съдържащи план-сметка на разходите, които ще бъдат извършени от К. ЕООД
във връзка с извършването на СМР и други дейности по въвеждане на
описаните имоти в експлоатация да е 169171,82 лв. с ДДС. От договора се
установява, че страните са постигнали съгласие Р. И. И. (ищец в настоящото)
да погаси конкретно посочен размер от задълженията по договора за кредит в
качеството му на солидарен длъжник (чл. 2 и чл. 3). В чл. 10, ал. 1 от
споразумението страните са уговорили, че споразумението е със срок на
валидност до 31.01.2017 г. В чл. 5 и 6 е уговорено задължение на К. ЕООД да
предоставя на банката до определени дати доклад за дейността по
извършването на строително-монтажните работи и на банката - да не продава
недвижимите имоти, за които е предвидено извършването на СМР до срока на
действие на споразумението, а именно до 31.01.2017 г. Съгласно чл. 7, че след
като К. ЕООД изпълни задълженията по чл. 4, представи всички доклади
съгласно чл. 5, както и оферти, съдържащи план сметка на разходите,
задължението на К. ЕООД по договора за кредит, изчислено към датата на
представяне на Акт 16, ще бъде прихванато от банката до размера на сумата
от 169171,82 лв. с ДДС. Страните изрично са се съгласили, че целта на
споразумението е цялостно регулиране на правоотношенията по договор за
кредит №367/2008 г. от 07.04.2008 г. и анексите към него (чл. 1 от
споразумението). С ал. 2 на чл. 10, ал. 1 страните са уговорили
споразумението да се счита за автоматично прекратено, без необходимост от
правни действия по уведомяване на страна, в случай, че до 31.01.2017 г. не
бъде изпълнен който и да е от ангажиментите на страните по него,
обективирани в чл.2-чл.7 от споразумението. От клаузите на чл. 6 и чл. 10
следва, че страните са се споразумели договорът да бъде автоматично
прекратен (без предизвестие), в случай, че не са изпълнени задълженията,
уговорени в чл. 2 – чл. 7. Тази уговорка между страните не противоречи на
императивни разпоредби на закона и съответно – е допустима (арг. чл. 9 ЗЗД).
Доколкото в споразумението изрично е посочено, че недвижимите
имоти са със степен на завършеност Акт 14, то налице е признание от
праводателя на двамата ответници неизгоден за страните факт, което
признание и се ползва с доказателствена стойност. От удостоверение,
издадено от р-н Триадица – СО също се установява, че след сключване на
споразумението, към 24.11.2016 г. сградата, в което е процесният магазин, е
изградена в етап „груб строеж“. От писмените доказателства се установява,
че разрешението за ползване на сградата, в която е процесният магазин, е
издадено на 02.10.2017 г., а съгласно споразумението е следвало да бъде
издаден до 31.01.2017 г. От доказателствата по делото не се установяват
обстоятелства, които да обосновават невиновна невъзможност на К. ЕООД за
спазване на договорения срок. Следователно, недоказани са твърденията на
ищеца, че процесните СМР са извършени до 31.01.2017 г., който е последният
8
ден от срока на споразумението.
Тъй като страните изрично са уговорили срок за изпълнение на СМР,
който не е бил спазен, споразумението е прекратено с изтичане на уговорения
срок. Следователно, дейностите по привеждане на процесния магазин до
степен на завършеност Акт 16, обективиран под формата на разрешение за
ползване, извършени след тази дата, не са били извършени при действие на
договор между страните и съответно – в изпълнение на този договор. Не се
установява и СМР, извършени за процесния магазин, да са приети от банката.
По изложените съображения съдът приема, че не е доказано в полза на К.
ЕООД да е възникнало вземане за възнаграждение за извършени СМР за
процесния магазин на договорно основание – по силата на споразумението,
съответно - не е възникнало вземане в полза на ищеца като частен
правоприемник на К. ЕООД. Поради това, искът следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
По евентуалния иск с правно основание чл. 99 ЗЗД вр. чл. 61 ЗЗД:
Поради отхвърляне на главния иск, налице са предпоставките за
разглеждане на евентуалния.
1. По правната квалификация на вземането:
Въпрос на правна квалификация, която се дава от съда, е подвеждане на
претендираните права под определена правна норма. В Тълкувателно
решение № 85/2.12.1968 г. на ОСГК на ВС се приема, че лицето, което е
извършило подобрения в чужд имот, без да е било обвързано със собственика
на имота с договор, когато не е владелец и не е държател, урежда своите
отношения със собственика за подобренията съобразно правилата за водене
на чужда работа без пълномощие. При условие, че твърденията на ищеца по
евентуалния иск са, че праводателят му (К. ЕООД) е извършил строителни
работи в интерес на Б.П.Б. АД, без да е имало действащ договор (без
натоварване) и банката се е обогатила от извършените СМР за сметка на К.
ЕООД (извършени са подобрения в собствения й имот), то евентуалният иск
следва да се квалифицира като водене на чужда работа без пълномощие по
чл. 60 и сл. ЗЗД.
Установява се от протокола за опис на недвижим имот от 04.06.2015 г. и
протокола за въвод във владение от 07.11.2016 г., че към датата на
изготвянето им процесният магазин, ведно с другите описани имоти, е бил в
степен на завършеност „груб строеж“. В сключеното между страните
споразумение от 03.10.2016 г. изрично е посочено, че към датата на
9
споразумението имотите, между които е процесният магазин, са със степен на
завършеност Акт 14. Както беше посочено по-горе, установено е от
писмените доказателства, че за сградата, в която е процесният магазин, е
издадено разрешение за ползване от 02.10.2017 г. От Акт обр. 15 от
20.05.2016 г. се установява, че строител на сградата е К. ЕООД. От
показанията на свидетеля Р.Ж.Б. се установява, че строителните дейности в
сградата, където се намира процесния магазин, включително в периода 2016-
2017 г. са извършвани от К. ЕООД, с цел - да завърши обектите в сградата и
същата да бъде въведена в експлоатация. От писмените доказателства се
установява, че на 27.09.2017 г. е издаден Акт обр. 16 за установяване
годността за ползване на строежа. От съвкупната преценка на събраните
доказателства, съдът приема, че в периода от придобиване от страна на
праводателя на ответниците на процесния магазин (22.04.2016 г.) до датата на
издаване на Акт обр. 16 (27.09.2017 г.) в процесния магазин са извършени
строително-монтажни работи, в следствие на които от етап на завършеност
„груб строеж“ същият е приведен в етап годен за въвеждане в експлоатация.
Не се установява друго лице, освен К. ЕООД, да е извършило строително-
монтажните работи в имота – ответниците не твърдят праводателят им сам да
е извършил работите или да е възложил другиму да ги извърши. От събраните
гласни доказателства – разпита на свидетеля Б., се установява, че
строителните дейности в сградата, където се намира процесния магазин,
включително в периода 2016-2017 г., са извършвани от К. ЕООД, с цел - да
завърши обектите в сградата и същата да бъде въведена в експлоатация. Ето
защо съдът приема за доказано, че К. ЕООД е извършило строително-
монтажни работи, необходими за въвеждане в експлоатация на сградата, в
това число – в процесния магазин.
Б.П.Б. АД е била заинтересована от въвеждане в експлоатация на
процесния имот, на който е собственик. Няма наведени твърдения, а и не се
установява от доказателствата по делото, банката да се е противопоставила на
извършването на СМР след прекратяване на споразумението. От изложеното
следва, че К. ЕООД е предприел управление на чужда работа в интерес на
собственика на процесния магазин (Б.П.Б. АД), без възлагане и с намерение
да се обслужи интересът на собственика, като последиците от извършването
са настъпили в чуждата правна сфера. Следователно, налице е фактическият
състав на водене на чужда работа без пълномощие по чл. 60 и сл. ЗЗД. В
10
уточнителна молба от 03.11.2021 г. ищецът твърди, че процесните СМР е
следвало да бъдат извършени, за да се въведе в експлоатация целият
комплекс. В този смисъл (че трябва да се завършват всички обекти, за да
може да се въведе комплекса в експлоатация) са и показанията на свидетеля
на ищеца – Р. Б.. Следователно праводателят на ищеца (К. ЕООД) е
предприел процесните строително-монтажни работи и в собствен интерес.
Ето защо съдът приема, че отношенията между страните следва да се уредят
по правилата на чл. 61, ал. 2 ЗЗД, съгласно която норма, ако работата е била
предприета и в собствен интерес, заинтересованият отговаря само до размера
на обогатяването му. От формулировката „само до размера на обогатяването
му“ в ал. 2, преценена във връзка с разпоредбата на ал. 1 на чл. 61 ЗЗД следва,
че в този случай се прилагат принципите на неоснователно обогатяване. Ако
работата е предприета уместно и е добре управлявана в чужд интерес,
заинтересованият (собственик) дължи да обезщети управителя на работата за
поетите лични задължения и да му върне необходимите и полезни разноски
(чл. 61, ал. 1 ЗЗД). В случай, че управителят е действал и в свой интерес,
какъвто е процесният случай (интересът му е да получи разрешение за
ползване на цялата сграда, на която е строител и в която е собственик на част
от изградените обекти), заинтересованият отговаря за поетите задължения,
необходимите и полезни разноски, но само до размера на обогатяването му
като под „обогатяване“ се има предвид увеличената стойност на имота.
Следователно, отговорността се ограничава до по-малка сума между
направените разходи и обогатяването (така решение № 461 от 12.V.1986 г. по
гр. д. № 570/85 г., II Г. О., решение № 69/08.02.2011г. по гр. д. № 44/2010г. на
ВКС, ГК, ІV Г. О. и др.). Това е така, защото се дължи възстановяване
стойността на полезните разноски на извършилия подобрението, а не
увеличената стойност на имота, ако тя е по-голяма от първата стойност.
Обратно, ако обогатяването (увеличената стойност на имота) е по-малко по
размер от този на полезните разноски, се дължи по-ниската стойност на
обогатяването (в т.см. решение № 339/10.10.2011г. по гр. д. № 1072/2010г. на
ВКС, ГК, I г. о., решение № 487/30.11.2011г. по гр. д. № 1503/2010г. на ВКС,
ГК, I г. о., решение № 743/11.01.2011г. по гр. д. № 1811/2009г. на ВКС, ГК, III
г. о., решение № 315/25.10.2012г. по гр. д. № 1189/2011г. на ВКС, ГК, I г. о. и
решение № 308/30.10.2012г. по г. д. № 271/2012г. на ВКС, ГК, I г. о. по
въпросите „какви суми се суми се присъждат по реда на чл. 61, ал. 2 ЗЗД“).
11
По делото е присъединено гр.д. № 17083/20 г. на СРС, 28-ми с-в,
образувано по повод на молба за обезпечавана на доказателства на К. ЕООД
срещу Ю.Б. ЕАД на бъдещ иск за присъждане на полезни разноски –
подобрения, извършени в процесния магазин. В това производство са приети
заключения на вещо лице по допусната техническа и допълнителна
техническа експертиза. Събраните доказателства се ползват със същата
доказателствена сила в отношенията между ищеца и Ю.Б. ЕАД, която биха
имали, ако биха били събрани в настоящото производство. От заключението
на вещото лице по техническата експертиза – инж. Е.Ц. се установява, че в
процесния имот са извършени СМР, представляващи изградени зидове,
включително оформяне на санитарно помещение, таванът е бетонова плоча,
стените са измазани и шпакловани, има инсталации - ЕЛ/ВиК и ОВ до точка,
вкл. електрическо табло. На пода е направена циментова замазка, а към
фасадата има остъклена витрина/композиция от врата и прозорци. Според
вещото лице без описаните СМР процесният магазин не би могъл да
функционира като търговски обект. От заключението се установява, че
стойността на посочените СМР към момента на извършването им през 2017 г.,
е 5314,38 лв. като съгласно разясненията на вещото лице, оценката е
направена по пазарни строителни показатели (Еталон 1 от Стройексперт -
средни примерни анализни цени за сгради и части от сгради). От
заключението и допълнителното заключение на вещото лице по чл.207 ГПК
се установява, че повишената стойност на имота към датата на издаване на
разрешението за ползване, е по-висока от стойността на направените
разноски (вещото лице сочи варианти - 13039 лв. или 20971,98 лв., в
зависимост от начина на изчисляване, но доколкото и двете суми са по-
високи от размера на разходите, безпредметно е да се излагат съображения
коя от двете следва да се съобрази).
От заключението на вещото лице по допуснатата в настоящото
производство експертиза – инж. Т. К., както и от изслушването на вещото
лице в съдебно заседание се установява, че стойността на изпълнените СМР
за привеждане на сградата от „груб строеж“ до степен на завършеност „годна
за ползване на строежа и издаване на Акт обр. 16“ по пазарни строителни
показатели (Еталон 1 от Стройексперт - средни примерни анализни цени за
сгради и части от сгради), но с корекционен коефициент от 1,1 (тъй като
еталонът е за пететажна жилищна сграда без мазета, а процесната сграда е с
12
два подземни етажа), е в размер на 5064 лв. с ДДС. И съгласно това
заключение сумата, с която се е увеличила стойността на процесния имот,
също превишава многократно стойността на СМР. Предвид съображенията
по-горе, че отговорността се ограничава до по-малка сума между направените
разноски и обогатяването, е безпредметно да се обсъжда кой от начините за
изчисляване на повишената стойност на имота следва да се съобрази.
Съдът приема, че следва да се кредитира заключението на инж. Т. К.,
доколкото същото е прието с участие на всички страни в процеса (в
производството по чл.207 ГПК не е участвал ответникът П.Н.И. ЕООД), както
и по съображения, че заключението е убедително аргументирано и защитено
от вещото лице при разпита в съдебно заседание.
Ето защо съдът приема, че по делото се установява, че К. ЕООД е
извършило в процесния магазин СМР, необходими за привеждането му до
степен на завършеност – издаване на Акт обр. 16, както и че тези дейности са
предприети, както в интерес на собственика на имота, така и в собствен
интерес (доколкото К. ЕООД е собственик на други обекти в сградата и има
интерес от издаване на Акт 16, който се отнася за цялата сграда). Периодът, в
който са извършени работите е 03.10.2016 г. - 27.09.2017 г., а стойността им -
5064 лв.. Следователно искът следва да бъде уважен за сумата от 5064 лв., а
за остатъка до пълния предявен размер – отхвърлен като неоснователен.
По възражението за погасителна давност:
Възражението е неоснователно. За вземането, произтичащо от воденето
на чужда работа без пълномощие, се прилага общият 5-годишен срок по чл.
110 ЗЗД. Давността започва да тече от момента на извършване на
подобренията (в т.см. решение № 41/24.02.2014 г. по гр. д. № 6652/2013 г., I
ГO, решение № 65/19.07.2017 г. по гр. д. № 3114/2016 г. I ГO, решение №
160/05.12.2019 г. по гр. д. № 948/2019 г., I ГO, решение № 72/01.10.2020 г. по
гр. д. № 3485/2019 г., I ГO). В протокола за въвод във владение от 07.11.2016
г. се установява, че процесният магазин е в етап на завършеност „груб
строеж“. От изявленията на страните, обективирани в сключеното между тях
споразумението от 03.10.2016 г. се установява, че към този момент имотът не
е въведен в експлоатация. На 27.09.2017 г. е издаден Акт обр. 16 за
установяване годността за ползване на строежа. Следователно, извършването
13
на строителните работи е запшочнало най-рано на 03.10.2016 г. и е
приключило на 27.09.2017 г. Към датата на исковата молба (11.05.2021 г.) не е
изтекъл 5-годишният давностен срок спрямо всяка от двете дати. Ето защо
вземането не е погасено по давност.
По разноските:
Ответникът П.Н.И. ЕООД не претендира разноски.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът Ю.Б. АД има право на
разноски за юрисконсултско възнаграждение съобразно отхвърлената част на
иска – за сумата от 80,93 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК и съобразно уважената част от иска,
ответниците следва да заплатят в полза на Софийски градски съд дължимата
държавна такса за уважената част от иска – в размер на 202,56 лв., както
платено с бюджетни средства на съда възнаграждение за вещо лице в размер
на 800 лв. (доколкото експертизата е свързана с установяване на възникване
на вземането и необходимостта от нея не зависи от размера му), или общо
сумата 1002,56 лв.
Поради което, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. И. И., ЕГН **********, срещу Ю.Б. АД,
ЕИК ****, и П.Н.И. ЕООД, ЕИК ****, в качеството на правоприемници на
Б.П.Б. АД, ЕИК **** (понастоящем заличен търговец), иск с правно
основание чл. 99, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД за сумата от 26556,48 лв.,
представляваща възнаграждение за строително-монтажни работи, извършени
в недвижим имот, представляващ магазин №И102, находящ се в
многофункционален затворен комплекс в УПИ I-414,415,416, кв. 64, местност
„Манастирски ливади – изток“ по плана на гр. София, р-н Триадица,
Софийска община, възложени със споразумение от 03.10.2016 г., сключено
между Б.П.Б. АД и К. ЕООД., което вземане е прехвърлено на ищеца с
договор за цесия от 15.02.2021 г. от К. ЕООД, ЕИК ****.
14
ОСЪЖДА Ю.Б. АД, ЕИК **** и П.Н.И. ЕООД, ЕИК ****, като
правоприемници на Б.П.Б. АД, ЕИК **** (понастоящем заличен търговец) да
заплатят солидарно на Р. И. И., ЕГН **********, на основание чл. 99 ЗЗД вр.
чл. 61, ал. 2 ЗЗД, сумата от 5064 лв., представляваща обезщетение за
извършени строително-монтажни работи без натоварване в недвижим имот,
представляващ магазин № И102, находящ се в многофункционален затворен
комплекс в УПИ I-414,415,416, кв. 64, местност „Манастирски ливади –
изток“ по плана на гр. София, р-н Триадица, Софийска община, което вземане
е прехвърлено на ищеца с договор за цесия от 15.02.2021 г. от К. ЕООД, ЕИК
****, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от
26556,48 лв.
ОСЪЖДА Р. И. И. , ЕГН **********, да заплати на Ю.Б. АД, ЕИК
****, основание чл. 78, ал.3 ГПК, сумата от 80,93 лв., представляваща
съдебни разноски.
ОСЪЖДА Ю.Б. АД, ЕИК **** и П.Н.И. ЕООД, ЕИК ****, да
заплатят по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК,
сумата от 202,56 лв., представляваща дължима държавна такса и сумата от
800 лв., представляваща разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
15