РЕШЕНИЕ
№ 22
гр. Пловдив, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно гражданско
дело № 20225300502737 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК
********* против решение № 2856 от 28.07.20122г., постановено по гр. д. № 10333 по описа
за 2021г. на Пловдивски районен съд, IX гр. с., с което са отхвърлени предявените от „ЕВН
България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК ********* против Й. В. Г., ЕГН **********, искове с
правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1, от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
за установяване на паричните притезания, за които е издадена Заповед №
262427/14.12.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №
16613/2020г. по описа на Районен съд Пловдив, XIV гр. с., а именно: сумата в размер на 4
815, 26 лева – главница, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за
периода от 01.10.2018г. до 30.04.2020г. по партидата на длъжника за обект с ИТН ***,
находящ се в гр. П., ж. к. ***, както и обезщетение за забавено плащане на главницата, в
размер на законната лихва за периода от 14.12.2018г. до 10.12.2020г. в размер на 557, 04
лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в
съда – 11.12.2020г. до окончателното й изплащане.С решението се осъжда „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, ЕИК ********* да заплати на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. във вр. с
чл. 7, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, на адв. Р. Н. Г. от АК Пловдив, сумата от 600 лв. адвокатско
възнаграждение за осъществено процесуално представителство по гр. д. № 10333/2021г. по
описа на РС Пловдив, IX гр. с.
С въззивната жалба решението се обжалва изцяло като неправилно.Оспорва се извода
на първоинстанционния съд, че ответникът в първоинстанционното производство не е
клиент на топлинна енергия, респ. че между него и топлофикационното дружество не е
налице валидно облигационно правоотношение, тъй като върху процесния имот имало
1
учредено право на ползване на родителите му, които на основание чл. 57 от ЗС следвало да
заплащат разноските, свързани с ползването на имота, вкл. и доставената до него топлинна
енергия.Моли се за отмяна на обжалваното решение, вместо което да бъде постановено
друго, с което исковете да бъдат уважени.Претендират се разноски за двете съдебни
инстанции.
С писмения отговор на въззиваемия чрез пълномощника му се изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба.Моли се същата да бъде оставена без уважение, а
оспорваното решение като правилно и законосъобразно, да бъде потвърдено.Претендират се
разноски за въззивната инстанция.
Пловдивският окръжен съд, в настоящия си съдебен състав, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и в
съответствие с чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от страна с правен интерес,
в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата
е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
След извършена служебна проверка по чл. 269 ГПК въззивният съд намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо и следва да се произнесе по съществуващия
между страните правен спор.
Предмет на настоящето въззивно производство съгласно чл. 269 от ГПК е
материално-правният спор, разрешен със съдебния акт, предмет на въззивно обжалване по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК, чието решаване по същество дължи и въззивният съд, а именно
предявените искове за установяване съществуването на вземане с правно основание чл. 422,
ал. 1 от ГПК.Видно е от приложеното заповедно производство, че издадената заповед за
изпълнение № 262427/14.12.2020г. е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК
чрез залепване на уведомление, с оглед на което на заявителя са дадени указания за
предявяване на установителен иск по отношение на вземането, удостоверено в заповедта за
изпълнение.
В исковата молба, с която е бил сезиран районният съд, се твърди, че дружеството, в
качеството си на енергийно предприятие по см. на 126, ал. 1 и чл. 129 от ЗЕ, е единственото
търговско дружество, притежаващо лицензия по чл. 43, ал. 2 от ЗЕ за производство и пренос
на топлинна енергия за обособената територия на гр. Пловдив.По силата на раздел II от
публично известни и влезли в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди, одобрени от ДКЕВР, „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД било длъжно да
доставя в абонатните станции на сградите топлинна енергия за отопление и горещо
водоснабдяване.Ответникът Й. В. Г. имал качеството на клиент на топлинна енергия по
отношение на обект на потребление, находящ се в гр. П., ж. к. *** и съгласно чл. 34, ал. 1 от
ОУ бил длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставената топлинна енергия и
сумата за дялово разпределение на топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичането на
периода, за който се отнасят.Съгласно чл. 35, ал. 1 от ОУ, при неизпълнение в срок на
задължението по чл. 34, ал. 1, клиентите на топлинна енергия дължали на дружеството
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.В изпълнение на
законоустановените си задължения на топлопреносно предприятие, ищцовото дружество
доставило до сградата, а търговецът, извършващ дялово разпределение на топлинна енергия,
разпределил за имота на ответника топлинна енергия за отопление, за битово горещо
водоснобдяване и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, на обща стойност
5372, 30 лева, включваща главница в размер на 4815, 26 лв., представляваща стойността на
разпределената топлинна енергия за периода 01.10.2018г. – 30.04.2020г., ведно с
обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 04.12.2018г. – 10.12.2020г. в
размер на 557, 04 лева.
2
С писмения отговор на ответника чрез пълномощника му адв. Р. Г. от АК Пловдив,
исковете са оспорени изцяло по основание и размер.Направено е възражение, че ответникът
не е потребител на топлинна енергия.Направено е и възражение за неправомерна
едностранна промяна на титуляра на партидата за процесния имот от ищцовото
дружество.От фактическа страна ответникът не е оспорил, че с нот. акт № 145, том II, рег. №
2157, дело 322 по описа на нотариус В. Б. с рег. № 057 и район на действие Пловдивски
районен съд, родителите му В. Й. Г. и М. Й. Г., запазвайки си пожизнено правото на
ползване, са му дарили процесния имот.Към тази дата, а и след това партидите за всички
консумативни сметки за имота, били на името на баща му В. Г., който продължавал
единствен да живее в процесния имот през последните 10 години и бил задължено лице към
„ЕВН България Топлофикация“ ЕАД.Въпреки това на 28.07.2020г. ответникът получил две
уведомителни писма с изх. № 8818073 и изх. № 8818083 относно служебна смяна на
клиентски данни за ИТН: ****, кл. № *** по отношение на процесния имот, на основание
чл. 153, ал.1 от ЗЕ, чл. 1, т. 4 от ОУ на договорите за продажба на ел. енергия на
топлопреносното дружество и нот. акт № 145, том II, рег. № 2157, дело 322 по описа на
нотариус В. Благоева с рег. № 057 и район на действие Пловдивски районен съд.Във връзка
с получените писма ответникът подал възражения, в които разяснил, че е носител на „голата
собственост“, като апартаментът се обитавал единствено от баща му, а той самият през
периода от 2010г. до 2016г. е живял и работил в чужбина.Ответникът още с писмения
отговор е направил и възражение, че през процесния период в имота не е ползвана
топлоенергия, тъй като отоплителните тела в него били изцяло премахнати.
Районният съд е приел за установено от фактическа страна, че ответникът е придобил
собствеността по отношение на процесния имот по силата на договор за дарение, като с
нотариалния акт за изповядване на сделката, е учредено съвместно право на ползване върху
имота в полза на В. Й. Г. и М. Й. Г..С оглед на това е заключил, че ответната страна е
лишена от правомощието да ползва имота, доколкото това вещно право е учредено в полза
на трети лица, като за последната остава „голата собственост“ върху недвижимия имот.След
анализ на относимите разпоредби на чл. 150, ал. 1, чл. 153, ал. 1 и § 1, т. 2а от ДР ЗЕ, съотв.
съобразявайки задължителните разяснения в Тълкувателно решение № 2/17.05.2018г. по
тълк. дело № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, районният съд е достигнал до извод, че законовата
уредба свързва качеството потребител с правото на собственост или учредено право на
ползване, като от значение е реалното ползване на съответния вид енергия.Този извод
според решаващия съд се налага от изричното разграничаване на хипотезата на учредено
вещно право на ползване в законовата дефиниция и определянето на титуляра на същото
като потребител на доставяната в имота топлинна енергия.Обосновал е, че възприетото в
специалния закон разрешение съответства и на общата уредба на задълженията на носителя
на ограниченото вещно право по чл. 57 от ЗС, възлагаща в негова тежест разноските,
свързани с ползването на вещта.Поради това е направил извод, че когато за един имот има
учредено вещно право на ползване, потребител на топлинна енергия не е собственикът на
имота, а титулярът на вещното право, който го упражнява.В този смисъл е приел, че в
случая ответникът не е задължен да погасява разноските, свързани с ползването на вещта,
тъй като няма качеството на потребител по см. на чл. 153 от ЗЕ.
Настоящият съдебен състав споделя фактическите и правни изводи на
първоинстанционния съд, вкл. за начина, по който следва да се ценят събраните по делото
доказателства.Поради това и на основание чл. 272 от ГПК настоящата инстанция препраща
към мотивите на обжалваното решение.
Във връзка с наведените оплаквания във въззивната жалба, съдът намира следното:
Безспорно е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата-етажна
собственост, в която същият се намира, е била присъединена към топлопреносната
мрежа.През процесния период 01.10.2018г. – 30.04.2020г. абонатната станция, обслужваща
3
жилищния блок в гр. П., ж. к. ****, е работила, като е подавала топлоенергия за отопление и
БГВ, което се установява от приетото заключение на съдебно-техническа експертиза в
първоинстанционното производство.През процесния период в ап. 16/98 1 бр. отоплително
тяло е било присъединено към топлопреносната мрежа в блока и не е било снабдено с ИРУ
за дистанционен отчет.През имота на ответника не преминава щранг лира.Поради липса на
уред за отчет, ТЕ за отопление се е начислявала по максимална нормативна мощност на
отоплителното тяло.
Основният спорен въпрос по делото е съществуването на валидно облигационно
правоотношение между страните по договор за доставка на топлинна енергия, по който и
настоящата инстанция намира, че не е проведено успешно доказване от ищеца.При
систематическо тълкуване на разпоредбите на чл. 153 от ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР ЗЕ и според
настоящия състав се налага извод, че при конкуренция на вещни права, потребител на
енергията, се явява лицето, което реално ползва имота/ в този см. и решение №
35/21.02.2014г. по гр. д. № 3184/2013г. на ВКС/.
При пораждането на ограничено вещно право на ползване възниква т. нар.
конститутивна сукцесия (учредително правоприемство), тъй като собственикът отделя от
притежаваното от него абсолютно сложно субективно право на собственост едно вещно
правомощие и го предоставя да бъде упражнено от друг правен субект, който има право да
ползва чуждата вещ по предназначение и да извлича естествените и гражданските плодове,
които тя дава – арг. от чл. 56, ал. 1 от ЗС.Съгласно чл. 57, ал. 1 от ЗС ползвателят е длъжен
да плаща разноските, свързани с ползването, вкл. данъците и другите такси.Следователно
лицето, което е носител на т. нар. „гола собственост“ не се явява страна по твърдяното
материално правоотношение, възникнало от договор за продажба на топлинна енергия.По
настоящето дело не се твърди и не се установява вещното право на ползване да е
прекратено.Поради това следва да се приеме, че ищецът не е доказал пасивната материално-
правна легитимация на ответника да отговаря по предявения иск.
Предвид гореизложеното обжалваното решение е правилно и следва да бъде
потвърдено, а въззивната жалба против него като неоснователна следва да се остави без
уважение.
Предвид изхода на делото пред настоящата инстанция, в полза на адв. Р. Г. от ПАК
– предоставил безплатна правна помощ на въззиваемия Й. В. Г., следва да се присъди
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв. в размер на 780
лева за процесуално представителство във въззивното производство.
Предвид
гореизложеното Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2856 от 28.07.2022г., постановено по гр. д. № 10333 по
описа за 2021г. на Пловдивски районен съд, IX гр. състав.
ОСЪЖДА „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, на адвокат Р. Н. Г. от АК Пловдив, с
личен № ***, с адрес: гр. П., бул. „***, партер, сумата от 780 лева – адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ във въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5