Р Е Ш Е Н И Е №
Гр. Разград, 06. 10. 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на двадесет
и първи октомври през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анелия Йорданова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Ирина Ганева
2.
Атанас Христов
при секретаря С. ИЮ.ва разгледа
докладваното от съдията Анелия Йорданова в. гр. дело № 155 по описа за 2020 г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила
е въззивна жалба от Ю.А.М. и Х.А.Х. чрез пълномощник против Решение № 100 от 08. 04. 2020 г. по гр. д. № 145/ 2018 г. по описа на РС Разград в
частта, с която е изнесен на публична продан недвижим имот: поземлен имот с
идентификатор 61710.502.654 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. Разград с площ от 430 кв. м. с находящите се в него сгради с идентификатори
61710.502.654.1, 61710.502.654.2, 61710.502.654. 3 и 61710.502.654. 4, подробно
описан. Моли въззивната
инстанция да отмени решението и да постанови друго, с което да уважи искането
по чл. 353 ГПК, като разпредели имотите между съделителите без теглене на
жребий.
Постъпила е въззивна жалба от М.И. М. срещу същото решение в частта, с която
съдът е отхвърлил исковете за заплащане на подобрения срещу всеки един от
двамата ответници над размера от 93, 72 лв. до предявения размер от 1906, 25
лв. Излага доводи, че в тази част решението е необосновано и незаконосъобразно.
Моли исковете да бъдат уважени в пълния размер. В писмен отговор, инкорпориран
в жалба е заявила становище, че въззивната жалба, подадена от ЮЮ.
А.М. и Х.А.Х. е основателна.
Разградският
окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните и след
проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Обжалваното
решение е валидно и допустимо, а жалбите депозирани срещу него, разгледани по
същество се явяват съответно: Подадената въззивна
жалба от Ю.А.М. и Х.А.Х. неоснователна, а от М.И. М. - основателна.
От
събраните пред районния съд писмени доказателства безспорно се установява, че с
влязло в сила Решение № I/ 24. 01. 2019 г. по гр. д.
№ 145/ 2018 г. по описа на РС Разград е допуснат до делба следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 61710.502.654 по кадастралната карта и кадастрални регистри на
гр.Разград с административен адрес: гр.Разград, ул.“Вит“ № 15 с площ от 430 кв.
метра и начин на трайно ползване-ниско застрояване, при съседи:ПИ-
61710.502.649; ПИ-61710.502.7125; ПИ-61710.502.655; ПИ-61710.502.656 и
ПИ-61710.502.653, заедно с построените в него: еднофамилна жилищна сграда с
идентификатор 61710.502.654.1, построена в северната част на имота на уличната
регулация със застроена площ от 76 кв.метра, състояща се от: кухня със склад с
вход от север; стая за живеене/дневна-спалня/ с вход от запад от двора и
санитарно помещение в обема на сграда с външен вход от запад; сграда
преустроена и ползвана като жилищна с идентификатор 61710.502.654.2 изградена в
южната част на имота, състояща се от: кухня, баня-тоалетна, две жилищни стаи
една след друга, достъпни през кухнята, а крайната стая с вход откъм двора;
сграда с идентификатор 61710.502.654.3, състояща се от една стая, преустроена
за живеене с вход от двора и сграда с идентификатор 61710.502.654.4, състояща
се от помещение с антре с вход от двора, ползвана за живеене, както и стопанска
сграда в дъното на имота с две складови помещения, при квоти по 9/ 72 идеални
части за ищците М.И.М. и Б.И.Х. и по 27/ 72 идеални части за ответниците Ю.А.М. и Х.А.Х..
С нотариален акт от 24.02.2020 г. на нотариус
с рег.№ 312 и район на действие РС Разград Б.И.Х.
продава на ищцата М.И.М.
правото си на собственост върху 1/8 идеални части от поземлен имот с
идентификатор 61710.502.654
ведно със сградите, които са изрично посочени. С оглед на това прехвърляне на
правото на собственост върху цялата идеална част на Б.И.Х., съдът е прекратил
производството спрямо същата.
В
първото по делото съдебно заседание след допускане на делбата ищцата М.М. е поискала на основание чл.349,
ал.2 от ГПК да й бъде възложена еднофамилна жилищна сграда с идентификатор
61710.502.645.1, построена в северната част на имота на уличната регулация или
същата да й бъде разпределена в дял по реда на чл.353 от ГПК.
В
същото о.с.з. ищцата М.М. е предявила и
претенция по сметки по
реда на чл.346 от ГПК срещу
двамата ответници в размер на по 1906,25 лв. Тези суми претендира за това, че
през 1999 г. родителите й са построили в имота
дневна-спалня/всекидневна/ на стойност 20 000 лв., навес към жилищната
сграда с идентификатор 61710.502.654.1
на стойност 8 000 лв. и външна тоалетна на стойност 1000 лв., а през 2015
г. е направила ремонт на водната инсталация на жилищната сграда с идентификатор
61710.502.654.1 с обща стойност 1500 лв. Конкретно сумата 1906,25 лв., която се
претендира от всеки от ответниците е сбор от сумите 1250 лв. за
дневната-спалня, 500 лв. за навеса, 93,75 лв. за нова водна
инсталация и 62,50 лв. за външната тоалетна. По отношение на всички подобрения
твърди, че същите са извършени в имота със знанието и съгласието на останалите
съсобственици, както и че
посочените суми включват труда и материалите, вложени от ищцата.
Ответниците искат да им бъдат възложени в
реален дял съответно сграда с идентификатор 61710.502.654.2 на първата ответница Ю.М. и сграда с идентификатор 61710.502.654.4 на втория
ответник Х., а сградата с идентификатор
61710.502.654.3 да бъде поставена в общ дял на двамата. По отношение на
дворното място, ответниците са поискали да бъде разпределено на два реални
дяла, като за двамата бъде определен общ дял.
Считат, че претенциите на ищцата за
подобрения са погасени по давност, като заявяват това възражение непосредствено
след заявяването на претенциите по сметки в първото по делото о.с.з. след
допускане на делбата.
Пред районният съд в първата фаза на делбата е била
назначена техническа експертиза, относно статута на съществуващите към
настоящия момент сгради в имота. Съгласно заключението на вещото лице, сграда с
идентификатор № 61710.502.654.1 с площ
от 76 кв.метра се намира в северната част на имота, на уличната регулация, може
да се определи като полумасивна едноетажна жилищна сграда, състои се от: кухня
със склад/вход от север/; стая за живеене/дневна-спалня/ с вход от запад от
двора и санитарно помещение в обема на сграда с външен вход от запад. В дъното
на имота/запад/ има започнато строителство на нова сграда, която няма
разрешителни книжа, на границата е със съседен имот, което е недопустимо,
изградени са основи и частично тухлени стени. В другата, южна половина на имота
има няколко постройки, обособени за самостоятелно ползване: сграда с
идентификатор № 61710.502.654.2 обозначена на кадастралната карта като
стопанска сграда, но е преустроена като жилищна сграда и се ползва като такава,
състои се от: кухня, баня-тоалетна, две жилищни стаи-една пред друга, достъпни
през кухнята, крайната стая има вход и откъм двора. Сграда с идентификатор
№61710.502.654.3 е била стопанска сграда, преустроена е в стая за живеене с
вход от двора. Сграда с идентификатор № 61710.502.654.4 на картата е отбелязана
като жилищна, състои се от едно помещение с антре и вход от двора, ползва с за
живеене, застрашена е от самосрутване и не е жилище по смисъла на чл.40 от ЗУТ.
В дъното на южната половина от имота е имало стопанска сграда, която се съборила, частично възстановени са две
помещения с неясно предназначение, в лошо състояние, най вероятно складови, а
на границата с южните съседи има изградена външна тоалетна. За всички сгради
липсват строителни книжа и времето на изграждането им не е установено.
Съдебно-техническата експертиза, изготвена
във втората фаза на делбата, дава заключение, че допуснатият до делба поземлен
имот не е реално поделяем съобразно частите на съделителите,
тъй като разпоредбата на чл.19, ал.1, т.1 и ал.4 от ЗУТ изисква
минимални размери при урегулиране на поземлени имоти за
ниско жилищно застрояване в градовете, които са 11,20 м. лице и 240 кв.м.
площ. Делбеният имот е с площ от 430 кв.
м. и е с лице около 16, 5 м. към ул. «Вит».
По-малките дялове са 9/ 72 ид. ч. , т. е. по 107, 5 кв. м. от дворното
място и лице 4, 125 кв. м. , което не отговаря на техническите правила и норми.
В съдебно заседание, вещото лице е пояснило, че поземленият имот не е реално
поделяем и на два дяла, както са поискали страните. Пазарната цена на
поземления имот е определена на 26 400 лв., а на сградите съответно: сграда 61710.502.654.1 – 27 100 лв., сграда 61710.502.654.2 –
10 300 лв., сграда 61710.502.654.3 – 2 700 лв., сграда
61710.502.654.4 – 5 600 лв. и стопанската сграда – 3 500 лв. Общата
стойност на поземления имот ведно със сградите в него е 75 600 лв.
Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна
страна съдът приема следното:
Неоснователна е претенцията на ищцата М.М. на
основание чл.349, ал.2 от ГПК да й бъде възложена еднофамилна жилищна сграда с
идентификатор 61710.502.645.1, тъй като не са представени доказателства, че при
откриване на наследството е живяла в имота и не притежава друго жилище.
Съдебна
делба на съсобствена сграда, жилище или друг обект се извършва само ако
съответните дялове могат да бъдат обособени в самостоятелни обекти без
значителни преустройства и без неудобства, по-големи от обикновените, при
спазване на строителните правила и нормативи. Според чл.201,
ал. 2 от ЗУТ, урегулираните поземлени имоти са
неподеляеми, когато не може да се изготви проект за разделянето им на две или
повече части, без да се създава недопустимо по закон разположение на
съществуващи сгради или на разрешени строежи и без да се създават урегулирани
поземлени имоти с лице и повърхност под минимално установените по закон за
определените с плана за застрояване за разделяния имот характер и начин на
застрояване. От заключението на вещото лице,неоспорено от страните, в частта
касаеща поделяемостта на имота допуснат до делба, се установява, че процесният имот е неподеляем
съгласно чл. 19, ал.1, т.2 и
ал.4 от ЗУТ,тъй
като не му достига нито лице,нито площ,за да се извърши реална делба на два
дяла, според собственическите права на
съделителите и заявената претенция от ответниците по отношение на тях
да се образува общ дял от поземления имот.
Обстоятелството, че дворното
място е реално неподеляемо не е пречка за това, тъй като законът допуска при
извършване на делбата да се създаде етажна собственост. Земята ще придобие
статут на обща част, по отношение на която квотите на етажните собственици ще
се определят по правилото на чл. 40, ал. 1 ЗС,
но в случай, че е налице самостоятелен обект на правото на собственост за всеки
от съделителите. В случая, такива самостоятелни обекти на правото на
собственост, които да подлежат на разпределение, съобразно волята и квотите на съделителите не са налице. Според
заключенията на СТЕ, сграда с идентификатор № 61710.502.654.1 с площ от 76 кв.метра, може да се определи
като полумасивна едноетажна жилищна сграда.
Сграда с идентификатор № 61710.502.654.2
и според двете заключения на СТЕ е селскостопанска, въпреки, че се
ползва като жилищна. Като съдържание, отговаря на изискванията за жилищна
сграда. Сграда с идентификатор
№61710.502.654.3 е била стопанска сграда, преустроена е в стая за живеене с
вход от двора. Сграда с идентификатор № 61710.502.654.4 на картата е отбелязана
като жилищна, състои се от едно помещение с антре и вход от двора, ползва с за
живеене, застрашена е от самосрутване и не е жилище по смисъла на чл.40 от ЗУТ.
Предвид изложеното, съдът приема, че сгради с идентификатор №61710.502.654.3 и
№ 61710.502.654.4, имат характер на постройки на допълващо застрояване.
Постройка на допълващо застрояване /чл. 41 и сл. ЗУТ/ в
урегулиран поземлен имот не представлява самостоятелен обект на правото на
собственост и не може да се придобива самостоятелно на каквото и да е
основание, а по силата на приращението - чл. 92 ЗС става
собственост на собствениците на дворното място и го следва.
При тези данни по делото, както
и предвид заключението на съдебно-техническата експертиза,че допуснатия до
делба недвижим имот е неподеляем чрез обособяване на два отделни урегулирани
поземлени имоти, съгласно изискването на чл. 201 ЗУТ, както
и че двете постройки по същество представляват постройки на допълващо
застрояване и няма толкова самостоятелни обекти на правото на собственост, колкото е броят на съделителите, единственият
възможен начин да се извърши делбата е имота да се изнесе на публична продан.
По изложените съображения,
въззивната жалба от Ю.А.М. и Х.А.Х. е неоснователна.
По отношение на извършените
подобрения, заключението на СТЕ приема, че претендираните
от ищцата подобрения са налични в еднофамилната жилищна сграда с
идентификатор 61710.502.654.1 Тяхната стойност е 13 216,00 лв. Тези
обстоятелства са установени и от събраните пред районния съд гласни
доказателства и предвид липсата на въззивна жалба от Ю.А.М. и Х.А.Х., този
въпрос не е въведен като предмет на спора пред въззивния съд. Няма спор, че
ответниците живеят в същия поземлен имот. Явно е, че са знаели за извършените
подобрения в имота от родителите на ищцата М.М., от нея и семейството й. Не са
ангажирани доказателства ответниците да са давали съгласие за извършване на
подобренията. Св. Сахер А. дава
показания, че около 2000 г. , когато още баба й била жива, разговаряла с
майката на ответниците и последната казала ищцата и семейството й да не строят,
докато не се разберат за мястото, но те продължили да строят. Трайна и
последователна е съдебната практика, че по отношение правата на съсобственика, извършил подобренията намират
приложение правилата за водене на чужда работа без пълномощие по чл. 60 - 63 ЗЗД, ако са
извършени без съгласие на останалите съсобственици,
но и без противопоставяне от тяхна страна, какъвто е настоящият случай. Без
значение са наведените доводи във въззивната жалба, че ищцата владяла имота
като свой, за което се снабдила с нотариален акт по давностно владение.
Нотариален акт № 38, т. 6, рег. № 9321, дело № 927 от 2010 г., с който ищцата е
била призната за собственик въз основа на давностно владение и наследство върху
1/ 2 идеална част от дворното място с идентификатор 61710.502.654 и реално
върху построената сграда с идентификатор 61710.502.654. 1 е отменен над размера
на 7/ 72 идеални част с влязло в сила решение по гр. д. № 650/ 2015 г. по описа
на РС Разград. Когато владелецът се снабди с нотариален
акт по обстоятелствена проверка, той се счита за собственик на имота,
освен ако правата му не са отречени с влязло в сила съдебно решение по спор за
собственост с действителния собственик на имота. В случай, че с това решение
бъдат отречени правата на владелеца, който се е снабдил с нотариален акт по обстоятелствена проверка, той
се третира като недобросъвестен владелец в отношенията по повод извършените от
него подобрения в чуждия имот, освен ако не е налице хипотезата на чл. 74, ал. 2 ЗС.
/В този смисъл Определение № 544 от 3.12.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1983/2018
г., I г. о., ГК,др./.
Основателен е изложеният довод
във въззивната жалба, относно началото на погасителната давност за вземането на
ищцата М.М. за
извършени подобрения в делбения имот. В общия
случай, спрямо претенцията по чл. 30, ал. 3 ЗС се
прилага общата погасителна давност (чл. 110 ЗЗД), като
на основание чл. 114, ал. 1 ЗЗД
давността тече от деня в който вземането е станало изискуемо, а това е датата
на извършване на подобренията.
Разпоредбата на чл. 70 от ЗС
разграничава добросъвестното владение, основано на годно придобивно основание
/валидна прехвърлителна сделка, материализирана в съответен документ/ от
недобросъвестното владение, за което не се изисква основание на владението.
Когато владелецът се снабди с нотариален акт
по обстоятелствена проверка, той се счита за собственик на имота, освен ако
правата му не са отречени с влязло в сила съдебно решение по спор за
собственост с действителния собственик на имота. В случай, че с това решение
бъдат отречени правата на владелеца, който се е снабдил с нотариален акт по обстоятелствена проверка, той
се третира като недобросъвестен владелец в отношенията по повод извършените от
него подобрения в чуждия имот, освен ако не е налице хипотезата на чл. 74, ал. 2 ЗС.
Началото на погасителната давност за вземането за подобрения обаче е еднакво по
отношение на добросъвестните и недобросъвестни владелци и то е моментът на
прекъсване на владението, от превръщането му в държане със съгласие на
собственика, или най-късно от деня, когато владението бъде смутено от
собственика по исков ред. /Решение № 976 от 20.08.2007 г. на
ВКС по д. № 1293/2006 г., V г. о., Решение
№ 1735 от 11.11.2002 г. на ВКС по гр. д. 2049/2001 г., IV г. о. И др.
В случая гр. д. № 650/
2015 г. по описа на РС Разград е образувано по
предявени на 09. 04. 2015 г. искове на настоящите ответници срещу ищцата по чл.
124, ал. 1 и чл. 537, ал. от ГПК по отношение на делбения имот. От този момент
следва да се приеме, че е смутено по исков ред упражняваното от ищцата
давностно владение. Следователно към
20.01.2020 г., когато са предявени претенциите по сметки по отношение на подобренията, сочени за
извършени през 1999 г. от наследодателите на ищцата като съсобственици на
имота, не е изтекла общата
5-годишна погасителна давност по чл.110 от ЗЗД. Като цяло сумата, с която е увеличена
стойността на имота в резултат на подобренията е по-голяма от стойността на
тези подобрения, според заключението СТЕ. Стойност на извършените подобрения през 1999 г. след приспадане на
овехтяване е следната: За построяване на дневна – спалня в сграда с идентификатор
61710.502.654. 1 е изразходвана сумата 9 044 лв.; За подновяване на навес
към сградата – сумата 2 480 лв.; Построяване на външна тоалетна –
1 035 лв., или общо сумата 12 559 лв. Съответната част от тази сума, която следва да бъде заплатена от
ответниците съобразно притежаваните от тях по 27/72 идеални части е 4 709, 62 лв. Претенциите на ищцата срещу двамата ответници са в размер на по
1906, 25 лв., поради което са основателни и до този размер следва да бъдат
уважени. Обжалваното решение в частта, в която претенциите на ищцата са
отхвърлени над размера от 93, 72 лв. До размера на 1906, 25 лв. следва да бъде
отменено и да бъдат уважени предявените искове в цялост до първоначално
предявения размер.
Воден от изложеното,
Разградският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№ 100 от 08. 04. 2020 г. по гр. д. № 145/ 2018 г. по описа на РС Разград в
частта, с която съдът е отхвърлил исковете от М.М. за заплащане на подобрения срещу
всеки един от двамата ответници Ю.А.М.
и Х.А.Х. над размера
от 93, 72 лв. до предявения размер от 1906, 25 лв. и ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
Ю.А.М., ЕГН **********
*** да заплати на М.И.М., ЕГН **********
*** сумата 1 812, 53 / хиляда осемстотин и дванадесет лева, 53 ст./ лева
за извършени подобрения в съсобствения имот.
ОСЪЖДА Х.А.Х., ЕГН ********** *** да заплати на М.И.М., ЕГН ********** *** сумата 1 812,
53 / хиляда осемстотин и дванадесет лева, 53 ст./ лева за извършени подобрения
в съсобствения имот.
ОСЪЖДА Ю.А.М., ЕГН ********** и Х.А.Х., ЕГН **********
да заплатят на М.И.М., ЕГН ********** сумата 72, 50 лв. разноски по делото пред
въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Ю.А.М., ЕГН ********** и Х.А.Х., ЕГН **********
да заплатят по сметка на Разградския окръжен съд сумата 26, 25 /двадесет и шест
лв., 25 ст./лева всеки от тях държавна такса за уважения иск по сметки.
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 100 от 08. 04. 2020 г. по гр. д. № 145/
2018 г. по описа на РС Разград в останалата обжалвана част, с която е изнесен на публична
продан недвижим имот :
Поземлен имот с идентификатор 61710.502.654 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Разград с площ от 430 кв. м. с административен адрес гр. Разград, ул. „Вит“ № 15
с находящите се в него сгради с идентификатори 61710.502.654.1, 61710.502.654.2, 61710.502.654. 3 и 61710.502.654. 4.
В
останалата част, като необжалвано решението е влязло в сила.
Решението
подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните с касационна жалба пред
ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
ДГ