Р Е Ш Е Н И Е

№260098

 

Димитровград, 13.05.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд-Димитровград в публичното заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

Председател: ОГНЯН ГЪЛЪБОВ

                                                           

Секретар: С.Д.

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№46 по описа за 2021г., за да се произнесе взе предвид:

 

                Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК  – установителен за вземане.

В искова молба се твърди, че ищецът „ЮБЦ“ЕООД предявява исковата си претенция срещу ответника Д.П.А. въз основа на договор за цесия от 01.10.2019г., с прехвърлител на вземанията „С.Г.Груп“ООД, който от своя страна е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018г. с прехвърлител „БТК“ЕАД. Мобилният оператор с търговска марка „БТК“ЕАД е прехвърли вземания спрямо физически и юридически лица, подробно описани в Приложение №1 от Договора. Поддържа, че между „БТК“ЕАД и ответника е бил сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски №********** от 08.08.2014г. за ползване на далекосъобщителна услуга за мобилен №**********. С допълнително споразумение от 17.08.2015г. абонатът подновява условията по договора, като са избрани тези на тарифен план VIVACOM Net&Call M с месечна абонаментна такса от 19,99 лева, като е добавена интернет услуга по тарифа VIVACOM Net 20 за 15,80 лева и +BG&Europe L, с месечна абонаментна такса в размер на 17,80 лева, както и +Xtra Net M на срочен абонамент за 1,90 лева месечно, при срок на споразумението 24 месеца. На същата дата 17.08.2015г. потребителя е добавил услугата VIVACOM Net 20 към номер ********* за 15,80 лева за срок от 24 месеца. Въз основа на сключените договори за предоставени мобилни услуги с индивидуален клиентски №********** между ответника и „БТК“ЕАД били издадени 7бр.фактури за период на потребление от 15.06.2017г. до 14.01.2018г. на стойност 95,30 лева, представляваща цена на месечни абонаментни такси и ползваните към тях отстъпки. Задълженията по тези фактури не били заплатени от абоната. Незаплащането в срок на тези фактури дали основание на „БТК“ЕАД да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната Д.П.А., считано от 31.12.2017г. Издадена била крайна фактура №**********/15.01.2018г. с начислена обща сума за плащане в размер на 95,30 лева. Тази главница била формирана, след като за периода от м.11.2017г. до м.01.2018г. ответникът не платил месечните абонаментни такси за предоставените му мобилни услуги.

Поддържа, че след извършените цесии на вземането на „БТК“ЕАД към ответника, последният е бил надлежно уведомен за тях с приложените към исковата молба уведомления.

Доколкото ответника не изпълнил задълженията си по горепосочения договор, на 27.10.2020г. ищецът депозирал в РС-Димитровград Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. В тази връзка било образувано ч.гр.д.№1294/2020г., по което на 30.07.2020г. съдът издал Заповед №260167 за изпълнение на задължение по чл.410 от ГПК. Със същата на ответника било разпоредено да заплати на ищеца сумата от 95,30 лева-неплатено задължение по договори за предоставяне на мобилни услуги от 08.08.2014г. и от 17.08.2015г., сключени между него и „БТК“ЕАД, лихва за забава за периода от 31.01.2018г. до 13.10.2020г. в размер на 26,09 лева, ведно с направените деловодни разноски в размер на 205 лева. Тази заповед била връчена на ответника, който в законоустановения срок депозирал в съда възражение по чл.414 от ГПК, в което заявил, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. Съдът указал на ищеца възможността да предяви иск против Д.П.А. за установяване на своето вземане по отношение на него. Предвид това, в дадения му срок, ищецът иска съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че Д.П.А. дължи на „ЮБЦ“ЕООД  сумата от 95,30 лева, предстадвляваща главница- неплатено задължение за предоставени далекосъобщителни услуги по договорите, сключени с „БТК“ЕАД, както и лихва за забава за периода от 31.01.2018г. до 13.10.2020г. в размер на 26,09 лева, визирани в горепосочената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№1294/2020г. по описа на РС-Димитровград.Претендира присъждане и на направените в настоящото и заповедното производство разноски.

В срока по чл.131 от ГПК, ответникът Д.П.А. депозира отговор на исковата молба, в който поддържа, че предявения против него иск е неоснователен. Не оспорва, че между страните е съществувало облигационно отношение през процесния период. Оспорва обаче, че през същия период „БТК“ЕАД му е доставял уговорените мобилни услуги, чиято стойност не съответствала на посоченото в представените с исковата молба фактури. Заявява, че не е ползвал мобилни услуги през процесния период и не дължи суми за тях. Твърди ,че договорните му отношения с „БТК“ЕАД са продължили само в срока на договора, като през това време е заплащал всички дължими суми в срок. Посочва, че на 18.08.2017г. посетил магазин на „Виваком“ в Димитровград, намиращ се в сградата на магазин „Кауфланд“, като помолил с изтичане на договора, а именно от 17.08.2017г. да подаде заявление за прекратяване на договора. От офиса му казали, че няма проблем и не е нужно да попълва заявление, понеже договора бил изтекъл и абоната можел да премести номера си където пожелае. Ответникът носел със себе си и модема за интернет с намерение да го върне, но от офиса му казали, че трябва да отиде с модема при тях следващия месец, тъй като сега не можели да му дадат приемо-предавателен протокол. Твърди, че от 18.08.2017г. прехвърлил мобилен телефон №********** към фирма „Ай Пи Груп Медикъл“ЕООД, която била абонат на мобилния оператор „А1“. При прехвърлянето нямало проблем и никой не го уведомил, че има задължения към „БТК“ЕАД. На 08.09.2017г. по пощата получил Покана за доброволно плащане от „БТК“ЕАД, в която му било указано, че има просрочени задължения в размер на 47,50 лева, която сума включвала неплатени задължения по сметка от 15.08.2017г. за мобилен №**********. Представените от „БТК“ЕАД фактури с исковата молба не съответствали на доставените и ползвани от абоната мобилни и електронни услуги за период от 15.08.2017г. до 15.01.2018г., тъй като оператора прекратил достъпа си до тях, както и договора, още на 15.09.2017г. Предвид това, прави и възражение за изтекла погасителна давност за цялото задължение, за което претендира ищеца. Поддържа, че не било налице и надлежно уведомяване на ответника за извършената цесия. 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложения по ч.гр.д.№1294/2020г. по описа на РС-Димитровград Споразумение за заместване на страна по Договор за електронни съобщителни услуги от 08.08.2014г., ответникът Д.П.А. е заместил абоната на „БТК“ЕАД А.П.А., като страна по Договора, като всички задължения, възникнали след влизане в сила на споразумението се фактурират на новия абонат, с клиентски №**********. На същият са предоставени за ползване мобилни услуги и интернет услуга, като телефонния номер за мобилните услуги е *********. С допълнително споразумение от 17.08.2015г. към Договор за електронни съобщителни услуги Д.П.А. подновил условията по договора, като са избрани тези на тарифен план VIVACOM Net&Call M с месечна абонаментна такса от 19,99 лева, с добавена интернет услуга по тарифа VIVACOM Net 20 за 15,80 лева и +BG&Europe L, с месечна абонаментна такса в размер на 17,80 лева, както и +Xtra Net M на срочен абонамент за 1,90 лева месечно, при срок на споразумението 24 месеца. На същата дата 17.08.2015г. между „БТК“ЕАД и ответника е подписано и второ Допълнително споразумение към Договора за електронни съобщения и услуги, съгласно което абоната е добавил услугата VIVACOM Net 20 към номер ********* за 15,80 лева.

Съгласно приетата като доказателство по делото Месечна сметка №**********/15.07.2017г., за предоставени му мобилни и интернет услуги ответника дължи на „БТК“ЕАД общо сумата от 24,70 лева, като плащането следвало да се извърши до 01.08.2017г.

С Месечна сметка №**********/15.08.2017г., издадена от „БТК“ЕАД, на ответника било начислено за плащане задължение за ползване на мобилни и интернет услуги в размер общо на 22,80 лева, а за предходен период било посочено и задължение за плащане в размер на 24,70 лева. Общата сума от 47,50 лева била дължима до 01.09.2017г.

На 15.09.2017г. от „БТК“ЕАД на името на ответника била издадена и Месечна сметка №**********, съгласно която той трябвало да заплати за предоставени му услуги сумата от общо 67,24 лева, а за предходен период било посочено и задължение за плащане от 47,50 лева. Общата сума от 114,74 лева била дължима до 02.10.2017г.

Съгласно Месечна сметка №**********/16.10.2017г., за предоставени му мобилни и интернет услуги ответника дължи на „БТК“ЕАД общо сумата от 1,89 лева, лихва за забавено плащане от 0,55 лева и задължение от предходни периоди- 90,75 лева, като общо дължимата сума от 93,19 лева следва да се заплати до 01.11.2017г.

Видно от Месечна сметка №**********/15.11.2017г., издадена от „БТК“ЕАД, на ответника е било начислено за плащане задължение от предходни периоди 93,19 лева, както и лихва за забавено плащане от 0,71 лева. Не са начислени задължения за предоставени мобилни и интернет услуги. Общата сума от 93,90 лева била дължима до 02.12.2017г.

На 15.12.2017г. от „БТК“ЕАД на името на ответника била издадена Месечна сметка №**********, съгласно която той няма начислени задължения за предоставени услуги, като дължи за предходни периоди сумата от 93,90 лева и лихва за забава от 0,69 лева. Общото задължение в размер на 94,59 лева е можело да бъде платено до 01.01.2018г.

С Месечна сметка №**********/15.01.2018г., издадена от „БТК“ЕАД, на ответника било начислено за плащане предходно задължение в размер на 94,59 лева и лихва за забава от 0,71 лева. Не са начислявани задължения за предоставени на абоната мобилни услуги. Общата сума от 95,30 лева била дължима до 01.02.2018г.

Видно от представената от ответника Покана за доброволно плащане, Покана за погасяване на просрочени задължения от 07.09.2017г., „БТК“ЕАД е уведомило Д.П.А., че има непогасени просрочени задължения за ползвани телекомуникационни услуги в размер на 47,50 лева. Тези задължения били по сметка №**********/15.08.2017г. На абоната е бил предоставен 7-дневен срок за плащане на задължението, като той е уведомен, че при неплащане в този срок „БТК“ЕАД ще прекрати договорите за предоставените му услуги.

Видно от представения с исковата молба Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.10.2018г., „БТК“ЕАД е прехвърлила в полза на „С.Г.Груп“ООД свои вземания, произтичащи от договори, описани в Приложение №1 към Договора.

С нотариално заверено пълномощно от 24.10.2018г. „БТК“ЕАД е упълномощило „С.Г.Груп“ООД, в качеството му на цесионер по Договор за прехвърляне на вземания от 16.10.2018г. да изпрати уведомителни писма по чл.99 ал.3 от ЗЗД до лицата, чиито задължения са предмет на прехвърляне по договора.

Ищецът представя по делото и Потвърждение за прехвърляне на вземане по чл.99 ал.3 от ЗЗД, съгласно което „БТК“ЕАД по силата на Договор за прехвърляне на вземания от 16.10.2018г. е прехвърлило на „С.Г.Груп“ООД вземането си по отношение на Д.П.А. в размер на 95,30 лева, като цесионера има правата на кредитор по отношение на него и е упълномощен да го уведоми ца цесията.

На 01.10.2019г. между „С.Г.Груп“ООД и „ЮБЦ“ЕООД бил сключен Договор за прехвърляне на вземания /цесия/, съгласно който на ищеца били прехвърлени вземанията, които първото дружество придобило по силата на договори за прехвърляне с първоначалните кредитори, сред тях и Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.10.2018г., сключен между „БТК“ЕАД и „С.Г.Груп“ООД. Съгласно чл.6 ал.2 от Договора, „С.Г.Груп“ООД се задължило да уведоми длъжниците за извършеното прехвърляне, както и да упълномощи „ЮБЦ“ЕООД да извършва уведомяване на длъжниците от негово име и за собствена сметка.

Съгласно приложеното към делото Уведомление за цесия, „БТК“ЕАД, в качеството си на цедент по Договор за цесия от 16.10.2018г., действащо чрез пълномощника „С.Г.Груп“ООД и „ЮБЦ“ЕООД, в качеството си на цедент по Договор за цесия от 01.10.2019г. уведомява Д.П.А., на основание чл.99 ал.3 от ЗЗД, че по силата на Договор за цесия от 16.10.2018г., сключен между „БТК“ЕАД и „С.Г.Груп“ООД задължението му към първото дружество по договори за мобилни услуги в размер на 95,30 лева е прехвърлено към „С.Г.Груп“ООД. На основание чл.99 ал.3 от ЗЗД, „С.Г.Груп“ООД уведомява Д.А., че по силата на договор за цесия от 01.10.2019г. дружеството е прехвърлило вземането си спрямо него на „ЮБЦ“ЕООД. Единствен титуляр и разпоредител на вземането е „ЮБЦ“ЕООД. На ответника е указано, че следва да плати задължението си, ведно с всички направени съдебни разноски на „ЮБЦ“ЕООД.

Към уведомлението за цесия е представено и Извлечение от 17.12.2020г. от Приложение №1 към Договор за цесия от 01.10.2019г., съгласно което между „С.Г.Груп“ООД и „ЮБЦ“ЕООД е сключен Договор за прехвърляне на вземания от 01.10.2019г., по силата на който вземането на „ЮБЦ“ЕООД към Д.П.А., произтичащо от договори за мобилни услуги, подписани преди датата на сключената цесия от 01.10.2019г. и в размер на 95,30 лева, е прехвърлено на „ЮБЦ“ЕООД, като в качеството си на цесионер това дружество има всички предвидени в законите на България права на кредитор.

Тъй като ответникът по делото не заплатил на ищцовото дружество задълженията си по процесния договор и допълнителни споразумения, на 27.10.2020г. в РС-Димитровград било депозирано Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по отношение на Д.П.А.. Образувано било ч.гр.д.№1294/2020г., по което на 30.10.2020г. съдът издал Заповед №260167 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която разпоредил на Д.П.А. да заплати в полза на заявителя сумата 95,30 лева - незаплатено задължение по Договори за предоставяне на мобилни услуги от 08.08.2014г. и 17.08.2015г., сключени между длъжника и „Българска телекомуникационна компания“ЕАД, лихва за забава за периода от 31.01.2018г. до 13.10.2020г. в размер на 26,09 лева, ведно с направените деловодни разноски в размер на 205 лева. В законоустановения срок длъжникът депозирал възражение по чл.414 от ГПК, в което заявил, че не дължи изпълнение на вземането, посочено в заповедта. Поради това, за заявителя възникнал правен интерес да предяви против него настоящия иск за установяване на своето вземане.

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

С предявения установителен иск по чл.422 ал.1 от ГПК ищецът претендира да бъде признато съществуването на вземането му по отношение на ответника, визирано в Заповед №260167/30.10.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена от РС-Димитровград по ч.гр.д.№1294/2020г.

Безспорно установено по делото е, че между БТК“ЕАД и ответника Д.П.А. са възникнали договорни отношения във връзка с подписани между страните договор за електронни съобщителни услуги и споразумения към него. От страна на ответника не се оспорва, че не е заплатил посочените суми за предоставени му мобилни услуги в процесните фактури, като се твърди, че той не дължи плащане на посочените в тях задължения. Между страните няма спор и относно това, че договорните им правоотношения са били прекратени още преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от ищеца в съда.

Спорно е предоставял ли е мобилния оператор през процесния период мобилни услуги и интернет на ответника; на коя дата са били прекратени договорните отношения между страните; погасени ли са задълженията на абоната към мобилния оператор поради изтичане на погасителна давност; уведомен ли е бил надлежно ответника за извършената цесия на вземането, което „БТК“ЕАД е имало към него. 

На първо място, съдът намира възражението на ответника, че през процесния период не е ползвал мобилните услуги на „БТК“ЕАД, описани в представените по делото месечни сметки, тъй като те не му били предоставени от мобилния оператор, за неоснователно. Видно от сключените между страните Допълнителни споразумения към Договора за електронни съобщения и услуги от 17.08.2015г. е, че срока на същите е 24 месеца, от датата на подписването им, т.е до 16.08.2017г. По делото не се установи така възникналите правоотношения да са били прекратявани предсрочно от някоя от страните, поради което не имало причина мобилния оператор да преустанови предоставянето на мобилни и интернет услуги на своя абонат поне до 16.08.2017г. След тази дата, съгласно условията по Договора, той автоматично продължава своето действие за неопределен срок и при същите условия, в случай, че не бъде прекратен с 30-дневно писмено предизвестие. Доколкото по делото липсват данни за депозиране на такова предизвестие от някоя от страните, то следва да се приеме, че договорните отношения между тях са станали безсрочни. В отговора на исковата молба от Д.П.А. се посочва, че на 08.09.2017г. той е получил покана за доброволно плащане от страна на „БТК“ЕАД, с която е уведомен, че ако не плати задължение за предоставени му услуги в размер на 47,50 лева в срок от 7 дни договора между страните ще бъде прекратен, но дори и в този случай предоставянето на мобилни услуги на абоната не е било преустановено поне до 16.09.2017г., когато е изтекъл срока за плащане.

Предвид изложеното, съдът приема, че до 16.09.2017г. между страните са съществували договорни отношения, като „БТК“ЕАД е предоставяло на своя абонат мобилни и интернет услуги, които той е трябвало да заплаща. Действително след 18.08.2017г. мобилния номер на ответника е бил прехвърлен към друг мобилен оператор, но това само по себе си не прекратява автоматично договорите му с „БТК“ЕАД, тъй като за целта е било нужно едномесечно предизвестие, през което време предоставянето на мобилни услуги не е било прекратено.

Видно от приетите като доказателства по делото месечни сметки, издадени през периода от 15.07.2017г. до 15.10.2017г. е, че за отчетния период от 15.06.2017г. до 14.07.2017г. ответника е трябвало да заплати предоставени му мобилни и интернет услуги в размер общо 24,70 лева, като за това му е издадена Месечна сметка №**********/15.07.2017г. За отчетния период от 15.07.2017г. до 14.08.2017г. за предоставени му мобилни услуги и интернет той е трябвало да заплати 22,80 лева, както и задължение от предходен период в размер на 24,70 лева, като общо дължимата сума е 47,50 лева. За тази сума е била издадена Месечна сметка №**********/15.08.2017г., която е била посочена в представената от ответника по делото Покана за доброволно плащане за сумата от 47,50 лева, получена от него на 08.09.2017г. За следващия отчетен период от 15.08.2017г. до 14.09.2017г., според приетата по делото Месечна сметка №**********/15.09.2017г. ответника е дължал на „БТК“ЕАД за предоставени му услуги 67,24 лева, както и задължение от предходен период 47,50 лева или общо 114,74 лева. На последно място, доколкото договорните отношения между страните са били прекратени считано от 16.09.2017г., то за последния ден от тяхното действие- 15.09.2017г., на ответника е била начислена за плащане за предоставени му мобилни услуги сумата от 1,89 лева. Издадена е била Месечна сметка №**********/16.10.2017г., съгласно която освен сумата от 1,89 лева той дължи и задължения от предходни периоди 90,75 лева, както и лихва за забавено плащане от 0,55 лева или общо сумата от 93,19 лева.

Съгласно приложените по делото Месечни сметки, след 16.09.2017г. на ответника не са били начислявани задължения за предоставени му мобилни и интернет услуги, което съответства и на неговите твърдения, че е преустановил отношенията си с „БТК“ЕАД и е пренесъл мобилния си номер към друг мобилен оператор. Въпреки това, върху дължимата от него сума по предходните месечни сметки до 16.09.2017г. в размер на 93,19 лева, е била начислявана ежемесечно лихва за забава, която за периода от 15.10.2017г. до 14.11.2017г. е в размер на 0,71 лева /Месечна сметка №**********/15.11.2017г./, а за периода от 15.11.2017г. до 14.12.2017г. е 0,69 лева /Месечна сметка №**********/15.12.2017г. На 15.01.2018г. е била издадена последна Месечна сметка №**********, съгласно която за периода от 15.12.2017г. до 14.01.2018г. на абоната е начислена лихва за забава в размер на 0,71 лева, като общо дължимата от него сума за плащане на мобилния оператор е 95,30 лева. По делото не се представиха доказателства за плащането на тази сума от ответника, а и той не оспорва това обстоятелство.

По направеното от Д.П.А. възражение, че не дължи горепосочената сума, поради изтекла погасителна давност на въпросното задължение, съдът намира същото за неоснователно. Действително съгласно разпоредбата на чл.111 б.“в“ от ЗЗД, както посочва и ответника в отговора на исковата молба, с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за лихви и други периодични плащания, каквито се явяват и задълженията за ежемесечните плащания за предоставени мобилни и интернет услуги, които претендира ищеца по делото. Видно от месечните сметки, представени по делото е, че на Д.П.А. са били предоставени мобилни и интернет услуги до 15.09.2017г., след което договорните му задължения с „БТК“ЕАД са били прекратени, съгласно посоченото от мобилния оператор в Покана за доброволно плащане, връчена на абоната на 08.09.2017г. В този смисъл, давностния срок за събиране на вземането за доставени мобилни и интернет услуги започва да тече от 16.09.2017г. и изтича на 15.09.2020г., след което длъжника има право да направи възражение за погасяване на задължението му по давност пред „БТК“ЕАД респ.цесионера „ЮБЦ“ЕООД. От друга страна, депозирането на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в съда не прекъсва тази давност, тъй като към 27.10.2020г. тя вече е била изтекла. В настоящият случай обаче в България са били въведени извънредни мерки със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание то 13.03.2020г. и за преодоляване на последиците. В чл.3 т.2 от Закона се посочва ,че за срока от 13.03.2020г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти. В този смисъл давност за периода от 13.03.2020г. до обявяване на края на извънредното положение- 14.06.2020г. не е текла. След последната дата, давностния срок се счита продължен с още три месеца, като този касаещ ответника по настоящото производство, вместо на 15.09.2020г. вече изтича на 15.12.2020г. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е депозирано в съда на 27.10.2020г., като с него е бил прекъснат давностния срок по чл.111 б.“в“ от ЗЗД. Предвид изложеното, възражението на ответника, че вземането по отношение на него е било погасено по давност се явява неоснователно.

На следващо място, неоснователно се явява и възражението на ответника, че не е бил уведомен надлежно за извършената цесия на вземането, което „БТК“ЕАД е имало към него. Действително преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в съда ответника не е бил уведомен за извършената цесия на неговото вземане, но това е станало в последствие с връчване на същия на препис от процесните два договора за прехвърляне на вземане, пълномощно с нотариална заверка на подписа, с което „БТК“ЕАД упълномощава „С.Г.Груп“ООД, в качеството му на цесионер да уведоми лицата, чиито задължения са били предмет на прехвърляне по договора за цесия, потвърждение за прехвърляне на вземане по чл.99 ал.3 от ЗЗД по отношение на Д.П.А., издадено от „БТК“ЕАД, извлечение от Приложение №1 към Договор за цесия от 01.10.2019г., както и изрично уведомление за цесия, с което ответника е уведомен за това, че вземането, което „БТК“ЕАД е имало по отношение на него е прехвърлено първоначално в полза на „С.Г.Груп“ООД, а в последствие и в полза на „ЮБЦ“ЕООД, на което следва да заплати задължението си.   Връчването на исковата молба на длъжника, към която са приложени и документи, удостоверяващи прехвърлянето на вземането от цедента на цесионера, се явява надлежно уведомяване на длъжника за цесията по чл.99 ал.4 от ЗЗД. В практиката на ВКС е прието, че исковата молба сама по себе си не може да се счете за уведомление по смисъла на чл.99 ал.4 от ЗЗД, но когато към нея е приложено уведомление, макар и до тогава невръчено на длъжника, се приема, че съобщаване на цесията все пак е осъществено. В настоящия случай е безспорно установено, че уведомлението за цесия, приложено към исковата молба, изхожда от цесионера, като същото е отправено до длъжника от името на цедента, който изрично е упълномощил цесионера да извършва уведомяване по чл.99 ал.3 от ЗЗД от негово име. Не се представиха доказателства, че Д.П.А. е изпълнил задължението си на „БТК“ЕАД или на „С.Г.Груп“ООД към датата на връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея. Поради това, след този момент длъжникът вече не би могъл да прави възражение, че цесията не му е била съобщена надлежно и да твърди, че е изпълнил задължението си на стария кредитор. Обстоятелството, че ответника не е изпълнил задължението си до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, както и към момента на подаване на исковата молба в съда, обуславя правния интерес на кредитора-ищец в настоящото производство за установяване на наличието на съществуващо и изискуемо вземане по реда на чл.422 от ГПК.   

Предвид изложеното, съдът счита, че ответника е бил надлежно и изрично уведомен от страна на ищеца за извършеното прехвърляне на вземането в размер на 95,30 лева, което мобилния оператор „БТК“ЕАД е имало по отношение на него във връзка с неплатените задължения по 7бр. месечни сметки, издадени от 15.07.2017г. до 15.01.2018г. Доколкото не бяха представени доказателства, че Д.П.А. е изпълнил това си задължение до приключване на устните състезания по делото, съдът намира предявения против него иск с правно основание чл.422 от ГПК за основателен и доказан.

На последно място, с предявения иск ищецът иска съдът да признае за установено, че ответника му дължи и обезщетение за забава върху сумата от 95,30 лева за периода от 31.01.2018г. до 13.102020г. в размер на 26,09 лева. Доколкото този иск е основателен, но няма достатъчно данни за неговия размер, съобразно разпоредбата на чл.162 от ГПК, съдът определи същия с помощта на електронен калкулатор от сайта https://www.calculator.bg. , като установи, че лихвата за забава за въпросния период е в размер на 26,09 лева. Предвид това, предявения от ищеца иск и в тази му част- за признаване на установено, че ответника дължи на ищеца и лихва за забава в размер на 26,09 лева, се явява основателен и доказан.

При този изход на делото, в полза на ищеца следва да се присъдят направените деловодни разноски, от които 25 лева- платена държавна такса и 180 лева – адвокатско възнаграждение.

На последно място, ответникът трябва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените деловодни разноски по ч.гр.д.№1294/2020г. по описа на РС-Димитровград, които също са в размер на 205 лева.    

Водим от горното, съдът

Р   Е   Ш   И :

 

 ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.П.А., с ЕГН **********,***, че ДЪЛЖИ на "ЮБЦ” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в ********************************, представлявано от Ю.Б.Ц., сумата от 95,30 лева /деветдесет и пет лева и тридесет стотинки/ главница- незаплатени електронни съобщителни услуги по договори за предоставяне на мобилни услуги от 08.08.2014г., и 17.08.2015г., сключени между длъжника и „Българска телекомуникационна компания“ЕАД, лихва за забава за периода от 31.01.2018г. до 13.10.2020г. в размер на 26,09 лева /двадесет и шест лева и девет стотинки/, за която сума е издадена Заповед №260167/30.10.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1294/2020г. по описа на РС-Димитровград.

 

ОСЪЖДА Д.П.А., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на "ЮБЦ” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в ********************************, представлявано от Ю.Б.Ц., сумата от 205 лева /двеста и пет лева/, деловодни разноски по настоящото дело, както и 205 лева /двеста и пет лева/ разноски по ч.гр.д.№1294/2020г. по описа на РС-Димитровград.

 

            Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС- Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                                                          СЪДИЯ: