№ 79
гр. Разград , 01.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на седемнадесети май, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Ирина М. Ганева
Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева
като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно гражданско
дело № 20213300500076 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „Прима-М“ ЕООД гр. Разград чрез пълномощник
против Решение № 45/ 05. 02. 2021 г. по гр. д. № 1344/ 2020 г. по описа на РС Разград, с
което е отхвърлен предявения иск от въззивника „Прима-М“ ЕООД против С. В. В. от гр.
Разград за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 675 лв. за престой
и съхранение на МПС, марка „Тойта Версо“ с рег. № 2442 ВС за периода от м. 05. 2018 г. до
31. 07. 2020 г., като неоснователен.
Изложени са доводи, че решението е необосновано и незаконосъобразно, тъй като
съдът е обсъдил събраните по делото доказателства в нарушение на закона и е достигнал до
необосновани правни изводи. Моли решението да бъде отменено и да бъде постановено
друго от въззивния съд, с което да бъде уважен предявения иск.
Въззиваемата страна С. В. В. не е депозирал писмен отговор на въззивната жалба. В
съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна.
Излага доводи, с които моли да бъде потвърдено обжалваното от въззивника решение.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните
и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
1
Обжалваното решение е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него,
разгледана по същество се явява неоснователна.
Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети
за установени от районния съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и са
основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към
решението на първоинстанционния съд и препраща към тях на осн. чл. 272 от ГПК, като се
има предвид и следното:
По съществото на правния спор въззивният съд дължи произнасяне в рамките на
обжалваната част и доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно
нормата на чл. 269, предл.2 от ГПК.
В обстоятелствената част на исковата молба и в открито съдебно заседание,
проведено на 24. 11. 2020 г. пред районния съд ищецът твърди, че след претърпяно ПТП,
ответникът закарал с „Пътна помощ“ и оставил автомобила си , марка „Тойта Версо“ с рег.
№ 2442 ВС в автосервиза на ищеца, за да бъде ремонтиран.Уговорено било между страните,
първо да бъде ремонтиран автомобил с рег. № РР 2828 АТ, също собственост на ответника,
след което последният да заяви какви ремонтни действия да се извършат по първия –
процесен автомобил. Ответникът не се явил, за да заяви какъв ремонт желаел да се извърши.
С нотариална покана, връчена на ищеца на 29. 07. 20 г. ответникът поискал да му бъде
предаден автомобила, но поради неуредени финансови отношения, не му бил предаден от
ищеца. Последният претендира да му бъде заплатено обезщетение в размер на 675 лв.,
представляваща сумата, с която неоснователно се е обогатил ответника, поради лишаване
ищеца от правото да ползва собствения си недвижим имот. При тези фактически данни
съдът приема, че правната квалификация на иска е чл. 59 от ЗЗД и правилно е определена от
районния съд.
Ответникът твърди, че автомобилът е оставен за ремонт и е престоявал, за да бъде
изготвена оферта от ищеца, относно нужните ремонтни дейности и тяхната стойност. Такава
оферта не била изготвена и след като ответникът установил, че автомобила няма да бъде
ремонтиран, поискал да си го вземе, но ищецът отказвал да му го предаде.
Св. Герасимов – служител на ищеца, дава показания, че през м. април 2018 г.
процесният автомобил бил оставен в сервиза за ремонт. Автомобилът пречел на работата в
сервиза, защото имало и други коли за ремонт. Ответникът отишъл с „Пътна помощ“ през
лятото на 2020 г. да си вземе автомобила, но нещо се разправяли с шефа му и не могъл да
вземе автомобила.
Св. Максимов е работил в сервиза на ищеца до м. декември 2018 г. и дава
показания, че ответникът докарала с „Пътна помощ“ автомобила в сервиза и го оставил за
ремонт, защото бил ударен. Преди това автомобила бил на Водната централа, ответникът им
2
се обадил, служители на ищеца отишли да го видят и бил докаран в сервиза. В сервиза
имало три автомобила на ответника за ремонт и управителя на ищцовото дружество и
бащата на ответника се уговорили кой автомобил да се ремонтира по-бързо. Процесният
автомобил имал почти 70 % поражения и трябвало да се разглоби, за да се направи оферта за
необходимия ремонт и докато свидетелят бил на работа при ищеца, ремонта не бил
започнат. Автомобилът пречел и постоянно го местели.
Св. Гецов дава показания, че процесният автомобил бил оставен в сервиза за
ремонт. В продължение на година и половина автомобила престоял без да бъде извършен
ремонта, като през това време ответникът многократно, включително и придружаван от
свидетеля посещавал сервиза и се интересувал кога ще бъде ремонтиран. След година и
половина И.М. казал, че ремонта ще струва 3500 лв. Ответникът и свидетеля поискали през
лятото на 2020 г. да вземат автомобила, но Марков ги и изгонил и отказал да го предаде.
Св. Валентин В. – баща на ответника твърди, че всички техни автомобили се
обслужвали от сервиза на ищеца, затова и процесният бил откаран в този сервиз за ремонт.
Марков му казал, че ремонта ще е скъп и с ответника очаквали да получат оферта. След като
по автомобила не се вършело нищо, от друг сервиз му направили оферта и ответника
отишъл с „Пътна помощ“ да вземе автомобила. Марков отказал да го предаде, тъй като имал
финансови претенции във връзка с други техни автомобили.
Предпоставките за уважаване на предявения иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД са ищецът да е
собственик на процесния имот и ответникът да го е ползвал за исковия период без
основание.За да се дължи обезщетение е необходимо още да е настъпило в резултат на
ползването обедняване на ищеца и обогатяване на ответника.
Не съществува спор между страните, че ищецът е собственик на автосервиза, в
който престоявал автомобила на ответника. Основният спор между страните се свежда до
въпроса ползвал ли е ответникът без правно основание имота на ищеца, където е престоявал
собствения му автомобил марка „Тойта Версо“ с рег. № 2442 ВС за периода от м. 05. 2018 г.
до 31. 07. 2020 г.
От показанията на всички разпитани по делото свидетели се установява безспорно, че
ответникът е предал на ищеца процесния автомобил, за да му бъде извършен ремонт, т. е. на
основание сключен между страните договор за изработка по смисъла на чл. 258 и сл. от ЗЗД.
Според уговорените условия, необходимо било автомобила да се разглоби, да се прегледа,
да се прецени какви са необходимите ремонтни дейности и ищецът да изготви оферта.
Доказателства, че е изготвил и предоставил оферта на ответника, че е извършил
необходимия ремонт на автомобила, не са ангажирани от ищеца, чиято е доказателствената
тежест в процеса. От гласните доказателства не се установява бездействие на ответника без
правно основание, с което да е пречил на ползването от ищеца на собствения му имот.От
събраните по делото доказателства се установява, че ответникът е развалил договора и с
нотариална покана, връчена на ищеца на 29. 07. 20 г., поискал да му бъде предаден
3
автомобила, но ищецът отказал.
Неоснователно е изложеното оплакване във въззивната жалба, че районният съд не е
обсъдил представените от него решение по гр. д. № 1409/ 2019 г. по описа на РРС и
протокол, съдържащ разпит на свидетели. По гр. д. № 1409/ 2019 г.е разгледан предявен иск
от същия ищец, но срещу друг ответник и с друг предмет. На осн. чл. 298, ал.1 ГПК силата
на пресъдено нещо на влязлото в сила съдебно решение се формира само между същите
страни, за същото искане и на същото основание.Източник на силата на пресъдено нещо е
диспозитивът на влязлото в сила решение, а мотивите, в които се съдържат констатации
относно доказателствените и правноревантните факти и преюдициалните правоотношения,
необхванати от спорния предмет, не се ползват със сила на пресъдено нещо. Позоваването
от ищеца на съдебното решение по гр. д. № 1409/ 2019 г. по описа на РРС е ирелевантно за
спора, тъй като не се ползва със сила на пресъдено нещо, относно настоящото
правоотношение между страните.
Предвид изложеното, въззивната инстанция намира, че оплакването за неправилна
преценка на събраните по делото доказателства, което според жалбоподателя е довело
районния съд до неправилни изводи, е необосновано, поради което в това отношение не е
налице порок на обжалваното решение. Районният съд е извършил подробно обсъждане и
преценка на всички събрани по делото доказателства, въз основа, на което е стигнал до
законосъобразни правни изводи, поради това постановеното от него решение, като
обосновано и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода от спора пред въззивния съд, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК въззивникът
дължи на въззиваемия разноските по делото в размер на 400 лв. за адвокатско
възнаграждение. Неоснователно е възражението на въззивника за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение. Според чл. 7, ал. 2, т. 1 от НМРАВ, при интерес до
1000 лв., какъвто е настоящият случай, минималният размер на адвокатското
възнаграждение е 300 лв. Заплатеното адвокатско възнаграждение от 400 лв. не превишава
значително минимално определения размер и предвид действителната фактическа и правна
сложност на случая и явяването на процесуалния представител на въззиваемия в две
съдебни заседания, не може да се приеме за прекомерно.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд на осн. чл. 272 от ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 45/ 05. 02. 2021 г. по гр. д. № 1344/ 2020 г. по описа на
РС Разград.
ОСЪЖДА „ПРИМА-М“ ЕООД, ЕИК ********* гр. Разград, ул. „Бели Лом“ № 35А,
вх. Б, ап. 19, представлявано от И.М. да заплати на С. В. В., ЕГН ********** сумата 400
4
лева разноски по делото пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5