РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1318
гр.Пловдив, 22.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Пловдив, ІХ състав, в
публично заседание на осми юли, две хиляди и двадесета година в състав:
Административен съдия: Любомира Несторова
При секретаря М.Г.
Като разгледа
докладваното АД № 2025 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 215 ЗУТ, вр. с чл. 145, ал. 1 АПК.
Образувано е по жалба, подадена
от кооперация „Всестранна кооперация
Свети Власий" , с ЕИК *********, със седалище: с***,
представлявана от председателя В.Г., против Заповед № РД-09-809/04.06.2019 г.,
издадена от и.д. кмет на община „Марица", с която на основание чл.178,
ал.6 във връзка с чл.223, ал.1, т.6 от ЗУТ е забранено ползването и достъпът на
строеж: „Дърводелска работилница", попадаща в северозападната част на
сграда с идентификатори № 73242.501.77.4 и №73242.501.77.1 по кадастралната
карта, намиращ се в УПИ II, зеленина и КОО от кв.92 по плана /ПИ № 73242.501.77
по КК на с. Труд, Община „Марица", обл. Пловдив, , както и на основание
чл.223, ал.1, т.6 и т.7 от ЗУТ е наредил на КЕЦ Калояново и В и К ЕООД Пловдив
да преустановят подаването на ел. енергия и вода към строежа.
Жалбоподателят намира оспорената заповед за
незаконосъобразна.
Твърди, че се касае
за помещение в част от сграда, собствена на кооперацията, което помещение е
неясно идентифицирано по описа в мотивната част на заповедта /северозападна
част от сграда с идентификатор 73242.501.77.4/ В графичната част на констативен
акт № 36/15.04.2019 год. е защрихована площ, която не може да се възприеме като
северазападна такава, а е разположено в западната
част на сградата с посочения идентификатор. Това помещение се ползва като
дърводелски цех от края на шестдесетте години на миналия век, въведено в
експлоатация като такова по реда на тогава действащия Закон за планово
изграждане на населените места. Било е обект на принудително изпълнение - въвод в наша полза по повод присъждане по дело № 2805/1997
год. на Пловдивски окръжен съд. При изпълнението са именувани „сушилня",
„лаково помещение" „пресово отделение за ръчно производство", „гатерно помещение" „помещение
за плетене на мрежи"с опис в протокола на дърводелски машини.
Процесуалният представител на жалбоподателя,
в съдебно заседание, проведено на 08.07.2020г. претендира отмяната на оспорената
заповед и разноски по делото.
Представя и подробни писмени съображения. Сочи,
че неправилно със заповедта си административният орган е приел, че
предназначението на сградата е „за селскостопанска сграда“, а в действителност
тя се ползва с предназначение „дърводелска работилница“, поради което е приел,
че е налице нарушение на чл.178 от ЗУТ. Счита, че от събраните по делото
доказателства ясно е категорично се доказва, че сградата никога не е била с
предназначение „за селскостопанска сграда“, а се е ползвала като дърводелска
работилница. Единствените данни за това, че сградата е била с предназначение
„за селскостопанска сграда“ са от Кадастралната карта на с.Труд, обл. Пловдив,
на което доказателство се позовава и административният орган. Според
представителя на жалбоподателя предназначението на дадена сграда или на
самостоятелен обект се определя от строителните книжа – разрешение за строеж,
инвестиционен проект, акт за узаконяване, а не от отразяването в КККР, които са
вторични данни. Счита, че съобразно редакцията на ЗКИР към момента на
издаването на оспорената заповед, посоченото в кадастралния регистър има
констативно, но не и конститутивно значение, тъй като
предназначението на самостоятелните обекти не е сред изброените данни в чл.2,
ал.1 и ал. 2 ЗКИР. Според жалбоподателя СГКК не определя предназначението на
обектите, а само го класифицират според посоченото в строителните книжа.
Потвърждение за това, че предназначението на всеки строеж се определя от
строителните книжа е и нормата на чл.222, ал.1, т.7 и чл.223, ал.1, т.7 от ЗУТ,
както и пар.5, т.45 от ДР на ЗУТ.
Ответникът – кметът на Община Марица, чрез
процесуалния си представител, моли да се
отхвърли жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съображения по съществото на спора са изложени в депозираната писмена защита.
Административен съд Пловдив в настоящият си
състав намира, че жалбата е подадена от лице, което е адресат на оспорената
заповед и собственик на строежа, чиито права и законни интереси неблагоприятно
и пряко се засягат от нея, в преклузивния 14-дневен срок от съобщаването.
Връчването е съобщено с известие за доставяне от 20.06.2019 г., а жалбата е
подадена чрез Община Марица на 02.07.2019 г. / л.1 и л.4 по делото/, поради което
жалбата е допустима.
Административното производство е започнало
въз основа на жалби и сигнали от съседи на кооперацията. След извършена
проверка на 15.04.2019 г. от длъжностни лица при общинската администрация, за
което е бил съставен констативен акт № 36/15.04.2019 г. В същия се посочва, че
строежът с предназначение „селскостопанска сграда“ в северозападната част на
сградата с размери 28.20м/6.70, с височина около 3,60м се ползва с
предназначение дърводелска работилница- рязане на плоскости, кантоване, сглобяване на мебели, намиращи се в УПИ II,
зеленина и КОО от кв.92 по плана /ПИ № 73242.501.77 по КК на с. Труд, Община
„Марица", който не се ползва по предназначение - за селскостопанска
сграда, а дърводелска работилница. Към
КА е изработена окомерна скица. Посочено е, че са нарушени разпоредбите на чл.
178, ал.4 от ЗУТ.
Констатирано е, че строежът е собственост
на ВК „Свети Власий" с нотариален акт вписан
10071, №148, том 33, дело №7503 /2006 год. в Службата по вписвания Пловдив.
КА № 36 от 15.04.2019г. е подписан от
проверяващите служители и от присъствалия на проверката В.Г.-председател на „Всестранна
кооперация Свети Власий".
На 22.04.2019г е депозирано възражение от В.Г.-председател
на „Всестранна кооперация Свети Власий" относно
констатациите, обективирани в КА № 36 от 15.04.2019г., което е обсъдено в
мотивите на оспорената заповед и не е прието, тъй като не са представени нови
доказателства.
Съставен е и Констативен протокол от
15.04.2019г. относно извършена проверка на място в изпълнение на Заповед №
РД-09-416 от 20.03.2019г. на Кмета на Община „Марица“.
Последвало е издаването на процесната Заповед
№ РД-09-809/04.06.2019 г. от и.д. кмет на община „Марица", с която на
основание чл.178, ал.6 във връзка с чл.223, ал.1, т.6 от ЗУТ е забранено
ползването и достъпът на строеж: „Дърводелска работилница", попадаща в
северозападната част на сграда с идентификатори № 73242.501.77.4 и
№73242.501.77.1 по кадастралната карта, намиращ се в УПИII, зеленина и КОО от
кв.92 по плана /ПИ № 73242.501.77 по КК на с. Труд, Община „Марица", обл.
Пловдив.
По административната преписка е
представена Заповед № РД-09-764 от 27.05.2019г. на Кмета на Община Марица, с
която П. Минков, на длъжност-заместник кмет е определен за изпълняващ
длъжността кмет на Община Марица в периода от 28.05.2019г. до 11.06.2019г.
включително.
В изпълнение на указанията на Съда,
процесуалният представител на ответника представи и по делото е прието писмо с
изх. № 06-00-53/27.05.2019г. на Кмета на Община Марица до Областен управител с
административен център-Пловдив /л.106/, с което последният е уведомен, че
кметът ще ползва платен годишен отпуск от 28.05.2019г. до 11.06.2019г
включително. Представено е и доказателство за регистрацията на цитираното писмо
в Областна администрация-Пловдив /л. 107/.
В хода на съдебното производство са приети
писмени доказателства, представени от жалбоподателя: съдебно решение по
гр.д. 2805/1997г. на ПОС и писмо изходящо от Кмета на Кметство с. Труд, община
Марица /л.55/.
В хода на съдебното производство са
изслушани свидетелските показания на А. Димитров Кузев. Съдът не кредитира
свидетелските показания на Кузев, тъй като същите са неясни, откъслечни и не
водят до изясняване на правния спор.
В хода на съдебното производство е
изслушана и приета СТЕ, изпълнена от вещото лице инж. Я.Р., неоспорена от
страните, която Съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена и в
съответствие с доказателствата по делото, ведно с приложенията към нея.
Вещото лице посочва, че в процесния имот
има няколко стари сгради. В две от тях - дълга сграда в посока север-юг /сграда
№1 по КК/ и дълга сграда в посока изток-запад /сграда №4 по КК/, разположени с
една от страните си, по северната имотна граница е организирано дърводелско
производство. Двете сгради са свързани през общата си стена, където са
направени два отвора: в южния край с размери 2,90м./2,40м. и след плътна стена
1,25м. още един отвор с ширина 1,30м. О измерванията на място експертът
установява, че процесният строеж, описан в актовете на ответника и даден в
окомерна скица към констативния акт, обхваща три помещения: едно в западно
стоящата сграда №1 по КК и две в тази на изток от нея - сграда №4 по КК.
В съществуваща стара едноетажна сграда, с
дълга страна по северната имотна граница /сграда №4 по КК/, в западната й част,
е била организирана дърводелска работилница, заемаща две помещения /не цялата
площ на сградата/. Заедно с тях и едно помещение, от разположената западно
друга стара сграда /сграда №1 по КК/, е включено към общ производствен процес на
дървообработване.
Изрично пояснява, че в момента на огледа машини
не са налични, електрозахранването е прекъснато и сградите не се ползват.
Вещото лице сочи, че в северния край, на
западната ограждаща стена, на сграда №1 по КК, има монтирана голяма стоманена
двукрила врата с размери 2,40м./2,60м., от които е ставало подаването на суров
дървен материал на трупи откъм двора на имота. Част от помещението, след
влизане от тази врата, е било "гатерно", в
което на монтираната машина - гатер, се е осъществявало биченето на трупи до
получаването на дъски. Това помещение е първото от общо три процесни помещения
по обжалваната заповед. Разделено е на две - от север е "гатерното", а от юг е оформено помещение за ел. табла,
като преградата е от дъски, има отвор, но без монтирана врата. Самата машина
"гатер" е демонтирана в момента на огледа и от нея има следи само на
пода на помещението. В общата стена за сгради №1 и №4 има отвор, през който е
ставало подаването на дъски към първото помещение от сграда №4 с функция на
монтажно помещение, в което се е заготвял и довършвал
крайния продукт /врати, прозорци, спортни гребла и др./. При необходимост от
оформяне на профилен дървен елемент /огъване до дъги или кривини/, дървеният
материал предварително се е изтеглял във второто помещение на сграда №4 -
монтажно помещение с престой за напрягане на елементите до получаване на
нужната огъвка. Трите помещения са представлявали общ
производствен процес. Всъщност целият процес е бил още по-широк. В сграда №1 по
КК, от юг на гатера и помещението за табла се намират други помещения, в които
също се извършва обработка на дървен материал, предварително разбичен на гатера. В тях и в момента се намират монтирани
дървообработващи машини: банциг, плана, фреза, шлайф
и петоперационна дърводелска машина. Като цяло двете
сгради са били едно дърводелско производство.
Експертът изрично посочва, че в текстовите
части на описанието на строежа, в констативния акт и в обжалваната заповед, има
несъответствие.
В
акта се чете, че северозападната част на сграда №4 се ползва като дърводелска
работилница и тя има размери 28,20м./б,70м. и височина около 3,б0м. /рязане на
плоскости, кантоване и сглобяване на мебели/. Чете се
също, че част от тази работилница е разположена и в северозападната част на
сграда №1 - 7,27м./б,70м., като тези размери са част от общите размери
28,20м./б,70м., описани преди това.
В обжалваната заповед номерата на сградите
са обърнати спрямо описанието на размерите и описанието коя част в коя сграда
се намира. Какво се има предвид всъщност се разбира от окомерната скица към
констативния акт /л.18/. Там е отразена обща дължина на процесния строеж по
северната имотна граница 28,20м. при ширина б,70м. Дадената "фасада
север" е грешна, тя не кореспондира с наклоните, видими на място, нито на
сграда №1, нито на сграда №4.
Сграда №1 е с общи
размери 10,00м./31,20м.-32,40м. От нея процесна /съгласно описанието по
констативния акт и обжалваната заповед/ е само част от най-северното помещение.
Това е така, тъй като по измерване на място означеното на окомерната скица към
констативния акт помещение като обхват е с размери: ширина 10,00м. /колкото е
ширината на сградата/, дължини 7,60м. и 8,70м. и светла височина 3,40м. В
актовете на ответника същите размери са 6,70м./7,27м., каквото цяло помещение
на място не се констатира. На Приложение №1 към експертизата е отразен обхвата
на процесния строеж по окомерната скица с точно дадените в нея размери. Сграда
№1 по КК е стара, масивна, с тухлена зидария с дебелина 25см. /35см. с мазилки/
за ограждащи и преградни стени /където има такива/ и дървена покривна
конструкция, образуваща двускатен покрив. Покривната
конструкция е от дървени ферми с покритие от керемиди и без окачен таван от
вътрешната страна. Височината на сградата е 4,00м. при корниза, а билото е на височина
5,90м. от нивото на терена.
Сграда №4 е с общи размери: дължини 40м. и
36,00м. съответно на южната и северната стени, ширина 7,30м. От общата дължина
заета с процесните две помещения е дължина от 21,15м. и 20,50м. съответно по
южната и северната стени. Различават се две отделни конструкции, които
показват, че сградата в началото не е била построена във вида, в който е в
момента. Източната част на сградата е по-стара, стените са изпълнени от кирпич
с дебелина 30см., а покривната конструкция е от стоманени ферми с едностранен
наклон на север. Вътре светлата височина е 3,60м. във високия южен край и
3,00м. в северния нисък край. Фазерна обшивка е монтирана над фермите. Между
тази стара сграда с кирпичени стени и сграда №1 по КК преди време е изпълнено
пристрояване и свързване на двете сгради при общата им стена. Пристрояването е
изпълнено с тухлена зидария с дебелина 25см. /30см. с мазилките/ и представлява
едно общо помещение без вътрешно преграждане. Външният вид и физическото
състояние на материалите за пристройката показват, че изпълнението е преди
много години. Тук покривната конструкция е дървена, светлата височина е 3,00м.,
има стар окачен таван от фазерни плоскости с топлоизолация. Покривът е с
едностранен наклон на север, както на старата сграда от изток. Цялата сграда по
северната граница, сега отразена в КК като сграда 4 има общо покривно покритие
с трапецовидна ламарина.
Заснемането на помещенията от процесния
строеж с размерите му от извършените измервания на място е отразено в
Приложение №1 към експертизата, като са показани и границите на сградите от
кадастралната карта. Показано е точното местоположение на процесиите помещения
в рамките на двете сгради. Показани са обхвата и размерите на процесния строеж
по обжалваната заповед и констативния акт към нея.
В съществуваща стара едноетажна сграда с
дълга страна по северната имотна граница /сграда №4 по КК/, в западната й част
е била организирана дърводелска работилница, заемаща две помещения /не цялата
площ на сградата/. Заедно с тях и едно помещение от разположената западно друга
стара сграда /сграда №1 по КК/ е включено към общ
производствен процес на дървообработване. В момента на огледа машини не са
налични, електрозахранването е прекъснато и сградите не се ползват.
В северния край на западната ограждаща
стена на сграда №1 по КК има монтирана голяма стоманена двукрила врата с
размери 2,40м./2,60м., от които е ставало подаването на суров дървен материал
на трупи откъм двора на имота. Част от помещението след влизане от тази врата е
било "гатерно", в което на монтираната
машина - гатер, се е осъществявало биченето на трупи до получаването на дъски.
Това помещение е първото от общо три процесии помещения по обжалваната заповед.
Разделено е на две - от север е "гатерното",
а от юг е оформено помещение за ел. табла, като преградата е от дъски, има
отвор, но без монтирана врата. Самата машина "гатер" е демонтирана в
момента на огледа и от нея има следи само на пода на помещението. В общата стена
за сгради №1 и №4 има отвор, през който е ставало подаването на дъски към
първото помещение от сграда №4 с функция на монтажно помещение, в което се е заготвял и довършвал крайния продукт /врати, прозорци,
спортни гребла и др./. При необходимост от оформяне на профилен дървен елемент
/огъване до дъги или кривини/, дървеният материал предварително се е изтеглял
във второто помещение на сграда №4 - монтажно помещение с престой за напрягане
на елементите до получаване на нужната огъвка. Трите
помещения са представлявали общ производствен процес. Всъщност целия процес и
бил още по-широк. В сграда №1 по КК, от юг на гатера и помещението за табла се
намират други помещения, в които също се извършва обработка на дървен материал,
предварително разбичен на гатера. В тях и в момента
се намират монтирани дървообработващи машини: банциг, плана, фреза, шлайф и петоперационна
дърводелска машина. Като цяло двете сгради са били едно дърводелско
производство.
Вещото лице посочва, че в текстовите части
на описанието на строежа в констативния акт и обжалваната заповед има
несъответствие.
В акта се чете, че северозападната част на
сграда №4 се ползва като дърводелска работилница и тя има размери
28,20м./б,70м. и височина около 3,б0м. /рязане на плоскости, кантоване и сглобяване на мебели/. Чете се също, че част от
тази работилница е разположена и в северозападната част на сграда №1 -
7,27м./б,70м., като тези размери са част от общите размери 28,20м./б,70м.,
описани преди това. В обжалваната заповед номерата на сградите са обърнати
спрямо описанието на размерите и описанието коя част в коя сграда се намира.
Какво се има предвид всъщност се разбира от окомерната скица към констативния
акт /л.18/. Там е отразена обща дължина на процесния строеж по северната имотна
граница 28,20м. при ширина б,70м. Дадената "фасада север" е грешна,
тя не кореспондира с наклоните, видими на място нито на сграда №1, нито на
сграда №4.
Сграда №1 е с общи
размери 10,00м./31,20м.-32,40м. От нея процесна /съгласно описанието по
констативния акт и обжалваната заповед/ е само част от най-северното помещение.
Това е така, тъй като по измерване на място означеното на окомерната скица към
констативния акт помещение като обхват е с размери: ширина 10,00м. /колкото е
ширината на сградата/, дължини 7,60м. и 8,70м. и светла височина 3,40м. В
актовете на ответника същите размери са 6,70м./7,27м., каквото цяло помещение
на място не се констатира. На Приложение №1 към експертизата е отразен обхвата
на процесния строеж по окомерната скица с точно дадените в нея размери. Сграда
№1 по КК е стара, масивна, с тухлена зидария с дебелина 25см. /35см. с мазилки/
за ограждащи и преградни стени /където има такива/ и дървена покривна
конструкция, образуваща двускатен покрив. Покривната
конструкция е от дървени ферми с покритие от керемиди и без окачен таван от
вътрешната страна. Височината на сградата е 4,00м. при корниза, а билото е на
височина 5,90м. от нивото на терена.
Сграда №4 е с общи
размери: дължини 40м. и 36,00м. съответно на южната и северната стени, ширина
7,30м. От общата дължина заета с процесиите две помещения е дължина от 21,15м.
и 20,50м. съответно по южната и северната стени. Различават се две отделни
конструкции, които показват, че сградата в началото не е била построена във
вида, в който е в момента. Източната част на сградата е по¬стара, стените са
изпълнени от кирпич с дебелина ЗОсм., а покривната
конструкция е от стоманени ферми с едностранен наклон на север. Вътре светлата
височина е 3,60м. във високия южен край и 3,00м. в северния нисък край. Фазерна
обшивка е монтирана над фермите. Между тази стара сграда с кирпичени стени и
сграда №1 по КК преди време е изпълнено пристрояване и свързване на двете
сгради при общата им стена. Пристрояването е изпълнено с тухлена зидария с дебелина
25см. /ЗОсм. с мазилките/ и представлява едно общо
помещение без вътрешно преграждане. Външният вид и физическото състояние на
материалите за пристройката показават, че
изпълнението е преди много години. Тук покривната конструкция е дървена,
светлата височина е 3,00м., има стар окачен таван от фазерни плоскости с
топлоизолация. Покривът е с едностранен наклон на север, както на старата
сграда от изток. Цялата сграда по северната граница, сега отразена в КК като
сграда 4 има общо покривно покритие с трапецовидна ламарина.
Заснемането на помещенията от процесния
строеж с размерите му от извършените измервания на място е отразено в
Приложение №1 към експертизата, като са показани и границите на сградите от
кадастралната карта. Показано е точното местоположение на процесните помещения
в рамките на двете сгради. Показани са обхвата и размерите на процесния строеж
по обжалваната заповед и констативния акт към нея.
Вещото лице проследява и действащите планове в
хронология за процесния имот:
Действащ ПУП - План за
регулация: ПУП - ПР за територията на с.Труд е одобрен със Заповед
№ИК-1238/30.07.1986г. на Общински народен съвет - Пловдив. Одобрена е дворищна
регулация, като процесният имот е отреден за УПИ II - озеленяване, кв.92 и
обхваща целия имот пл.№77 и част от имот пл.№79. От юг на този имот, за имот
пл.№78 и част от имот пл.№79 е отреден УПИ III - клуб, магазин, обществ. хранене. Със Заповед №РД-09-144/09.04.199бг. е
одобрена промяна в регулационните граници на двата имота. Имоти №77 и 79
образуват УПИ II - КОО и зеленина от кв.92, а имот пл.№78 е отреден за УПИ III
- магазин и ООД.
За ПИ с идентификатор 73242.501.77 по КК
на с.Труд действащият регулационен план е отредил УПИ И - КОО и зеленина, кв.92
по последната промяна със Заповед №РД-09-144/09.04.199бг. Сградите, в които се
намират процесните помещения са отразени като съществуващи в кадастралната
основа на плана от 198бг. със сигнатура "мс".
На Приложение №3 към експертизата, върху
извлечение от регулационния план и одобреното изменение са отразени процесните
помещения в сградите с размерите им от заснемане на място.
Действащ ПУП - ПУР - План за улични
регулации:
С решение №24, взето с Протокол №4/18.12.2003г.
на Общински съвет "Марица" е одобрен ПУП - ПУР за територията на
населеното място. Планът е изготвен по одобрен преди това Кадастрален план със
Заповед №РД-02-14-2221/27.12.2000г. за с.Труд. Процесните сгради са отразени
като съществуващи в този кадастрален план със сигнатура "МС".
На Приложение №5 към експертизата, върху
извлечение от Плана за улични регулации от 2003г. са отразени процесните
помещения в сградите с размерите им от заснемане на място.
По
предходен /обезсилен/ план за процесния имот:
Преди действащия регулационен план за
с.Труд е одобрен само един предходен регулационен план през 1928г. С Указ
№233/1928г. е одобрен план за улични регулации, а с Указ №1350/1928г. е одобрен
план за дворищна регулация.
Процесният имот първоначално попада в
кв.39, представляващ един общ парцел с отреждане "За кооперативни
цели" с три сгради в него - една с надпис "Работилница", на
изток от нея на разстояние втора сграда с надпис "склад" и трета с
надпис "Магазин" в южната част на имота. В средата на парцела е
показан навес. По късно в кв.39 са обособени два парцела - п.1 - ТПК
"Обединение" със сградите "Работилница" и "склад"
и навеса в него и п.И - за ПК "Съгласие" със сградата "Магазин".
Процесните три помещения попадат: първото от запад - в сградата, надписана като
"Работилница", третото - в сградата, надписана като
"склад", а средното между тях попада в празното пространство между
двете сгради, в което през 1928г. не е имало застрояване. Тези сгради са в
парцела с отреждане за п.1 - ТПК "Обединение", кв.39.
На Приложение №6 към експертизата, върху
извлечение от обезсиления план от 1928г. са отразени процесните помещения в
сградите с размерите им от заснемане на място.
Вещото лице е извършило справка по
Кадастралната карта на с.Труд, Община "Марица" и посочва следното:
Кадастрална карта и кадастрални регистри на
с.Труд, Община "Марица" са одобрени със Заповед
№РД-18-76/20.11.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК - София. За процесния
имот не е одобрявано изменение на кадастралната карта. Налична е следната
информация за поземления имот и съществуващите сгради в него, в които се намира
помещението по обжалваната заповед:Поземлен имот 73242.501.77
с. Труд, община
Марица, ул. "Цар Калоян" № 16; Вид собственост - Частна
Вид територия –
Урбанизирана; НТП - За друг вид производствен, складов обект; Площ - 4311
кв.м., Стар № 77, квартал 92, парцел II; Сграда 73242.501.77.1 – процесна
сграда с. Труд, община Марица, ул. "Цар Калоян" № 16, Вид собственост
– Частна; Функционално предназначение - Селскостопанска сграда брой етажи -1,
Застроена площ - 320 кв.м.;Сграда 73242.501.77.4 – процесна с. Труд, община
Марица, ул. "Цар Калоян" № 16, Вид собственост – Частна; Функционално
предназначение - Селскостопанска сграда; Брой етажи -1, Застроена площ - 280
кв.м.
Вещото лице посочва, че в Приложение №1 към
експертизата, върху извлечение от кадастралната карта са ситуирани процесните
помещения в сградите, в които те са разположени с размерите им от заснемане на
място.
Вещото лице посочва, че процесиите сгради са
отразени като съществуващи в действащия КРП, одобрен със Заповед
№ИК-1238/30.07.198бг. и изменението в регулацията по Заповед
№РД-09-144/09.04.1996г. Отразяването на сграда №1 не е както в кадастралната
карта /31-32м./, а е на цяла дълга сграда в посока север - юг, с ширина 10м.
/изток - запад/. Тя се простира с дължината си /около 60м./ по западната
граница на имот пл.№77, от северната до южната регулационни граници на УПИ II -
КОО и зеленина, като с промяната от 1996г. вече не е разположена по
регулационна граница от запад. Фактически не е отразен съществуващият проход
приблизително в средата на дължината й, над който покривът продължава, но са прекъснати
ограждащите стени. Проходът е за връзка между източната и западната част на
имота, който иначе би бил преграден изцяло от сградата. В кадастралната карта
проходът е взет предвид и дългата 60м. сграда е разделена на две отделни сгради
с отделни идентификатори на сгради - №1 и №2. Отразяването на сграда №4 в РП от
198бг. също не е както в кадастралната карта. В плана сградата е по-къса с 14м.
Двете процесни помещения в тази сграда попадат изцяло в отразената в плана
сграда със сигнатура "мс".
В
кадастралния план, одобрен със Заповед №РД-02-14-2221/ 27.12.2000г., който е
основа за одобрения ПУП - ПУР с Решение №24 по Протокол №4/18.12.2003г. на
Общински съвет "Марица" двете процесни сгради са показани идентично
на кадастралната карта. Мястото на съществуващия проход в сграда №1 е означено
със сигнатура на навес и са отразени две сгради "МС" - на север и на
юг от прохода.
Преди 198бг. за територията на с.Труд е
одобрен само един КРП през 1928г. по укази за одобряване на улична и дворищна
регулация. Процесната сграда №1 по КК е показана в кадастралната основа като
съществуваща и е надписана като "Работилница". Дължината й в южна
посока е по-малка от тази по кадастралната карта. Сградата на юг е показана
като достигаща до навес, който още през 198бг. не съществува, а на негово място
е изпълнена масивна сграда по южната имотна граница. Процесната сграда №2 по КК
попада върху отразената сграда с надпис "склад" и върху незастроени
части от имота от изток и запад на този "склад". Едно от процесните
помещения заема сградата "склад" от плана от 1928г., другото заема
празното пространство между нея и сградата с надпис "работилница".
Очевидно пристрояването между двете сгради е изпълнено в периода между 1928г. и
198бг.
Така сравнението в параметрите на сградите
по различните планове показва: За сграда №1 - през годините на това място е
съществувала масивна сграда с ширина 10м., построена преди 1928г. с начин на
ползване, определен с надпис в кадастъра "Работилница", в имот с отреждане
"За кооперативни цели". Дължината на сградата тогава е около 50м. и
достига на юг до навес. В разписната книга на плана от 1928г., части от която са
запазени в Община "Марица", но са изключително разкъсани и с липсващи
парчета от листите, за имот №39 са вписани като собственост: "Общинско -
за кооперативни цели" и "Всестранна кооперация". Снимка на
страницата от разписната книга от 1928г. е приложена към експертизата като
Приложение №7. В кадастралния план от 198бг. сградата е дълга от северната до
южната граница на имота /около 60м./ и е означена като "мс". В
разписната книга по този план собствеността на имот №77 - двор е записана на
"Асенова крепост - за резервни части", добавено по-късно -"Кред. к-ция "Св. Власий" - н.а. 161, т.8/47г., като още по-късно е
добавено "Изгрев - 66"АД - сгради - №56, T.IV, 06г. Снимка на
страницата от разписната книга от 198бг. е приложена към експертизата като
Приложение №4. През 2000г., в одобрения кадастрален план сградата е показана с
размери както сега в кадастралната карта. Сигнатурата й е "МС".
За сграда №2 - за част от застроената площ
на сградата е видно, че още в плана от 1928г. е имало построена сграда с надпис
"склад". Графично измерена по плана тя е с дължина 14м. и ширина
както на сегашната сграда №4 - 7,30м. Пристрояването от запад на тази сграда
"склад" очевидно става в годините след 1928г. и преди 198бг., като в
плана от 198бг. сграда №4 вече е отразена с по-голяма дължина - 25м. Към 1986г.
все още не е била построена най-източната част от сграда №4, която част намира
първо отразяване в кадастралния план от 2000г. Процесните помещения заемат
най-старата част от сграда №4 /сега в средата на сграда/ и пристрояването от
изток, изпълнено преди 1986г. Относно записите в разписните книги към отделните
планове важи казаното по-горе, тъй като двете сгради са в един УПИ.
Вещото лице посочва, че при прочит на
обжалваната заповед /л.5 по делото/ и Констативен акт №3б/15.04.2019г., въз
основа на който тя е издадена /л.17,18 по делото/ не констатира различия между
двата акта и установеното на място. Малките разлики в размерите по измервания
на експертизата и по окомерната скица към акта са несъществени, още повече че
сградата има много вътрешни чупки, кривини и появили се неравности и дефекти от
дългата експлоатация. В акта помещенията са ситуирани на мястото, където ги
установява и експертизата и отразяването им на окомерната скица не навежда на
съмнение за неясното в определяне на местоположението им. Текстовото описание
отговаря на окомерната скица.
Вещото лице определя и идентичността на обектите по опис на обжалваната
заповед и диспозитива на съдебно решение по гр.д. 2805/1997г. на ПОС и писмо
изходящо от Кмета на Кметство с. Труд, община Марица.
Посочва, че на л.64,65 по делото е приложено
Решение на Пловдивски окръжен съд от 13.03.2002г. по гр.д. №2805/1997г. и
скица, изготвена от вещо лице към СТЕ по това дело /л.9/. С решението се
задължава ответникът по делото - ТПК "Единство - 48" - с.Труд да
отстъпи собствеността и предаде владението на ВС "Св. Власий"
- с.Труд на описани недвижими имоти. От това описание е видно, че процесни са
били: имот пл.№77, отреден за п. II - КОО и зеленина в кв.92 по плана на с.Труд
и няколко сгради в него. Тази идентификация съвпада и с имота, в който се
намира процесната сграда по настоящото производство.
От скицата на вещото лице е видно, че с №3 е
показана сградата №1 по КК. В решението за сграда №3 е дадено описание:
"Северната част от сградата, разположена в западната част на имота със
застроена площ 358 кв.м., състояща се от гатерно
помещение, помещение за плетени мрежи и покрит
западен вход, обозначена под №3 и колорирана в
синьо.". Това описание съвпада с местоположението на процесната сграда. В
квадратурата на сградата 358 кв.м. е включена и площта на прохода, която
измерено по плана е около 35 кв.м. В кадастралната карта сграда с идентификатор
73242.501.77.1 е отразена с площ 320 кв.м. и заедно с прохода общо площта би
възлязла приблизително на 355 кв.м. В скицата на л.9, част от делото на ПОС,
проходът не е означен като такъв, а дължините на сгради №3 и №6 показват, че
той е включен като част от сграда №3. В решението се изреждат помещения с
функции: гатерно помещение и помещение за плетени
мрежи. Много е вероятно под "гатерно
помещение" да се има предвид най-северното помещение на сграда №1 по КК,
на пода на което има следи от демонтирана машина, за която жалбоподателят
твърди, че е представлявала гатер със захранване с дървен материал през вратата
в западната ограждаща стена.
От скицата на вещото лице е видно, че с
№1и №2 общо е показана сградата №4 по КК. Процесните помещения се намират в
сграда с №2 по скицата, за които в съдебното решение е дадено описание:
"Сграда на северната граница на имот с площ 180 кв.м., представляваща
работилница /лаково помещение/, отделение на ръчно производство, обозначена под
№2 и колорирана в зелено". Това описание съвпада
с местоположението на двете процесни помещения в сграда №4 по КК, за които
жалбоподателят твърди, че са представлявали част от непрекъснат производствен
процес за дървообработване и изготвяне на крайни продукти - прозорци врати,
гребла. Средното от трите помещения е определено в съдебното решение като
"лаково помещение", източното като "отделение на ръчно производство".
Жалбоподателят ги определя като монтажни помещения - първото за сглобяване на
крайните продукти /със съответна финишна обработка/,
второто за напрягане на елементи /оборудване със стяги
за напрягане на дървени елементи/. По същество и трите помещения представляват
части от един общ процес - разбичване на дървен
материал до получаване на дъски /гатерно/, напрягане
на част от елементите при необходимост, сглобяване на крайните продукти и
окончателна обработка. Общо всички помещения могат да бъдат определени като
един обект, представляващ "Дърводелска работилница".
На л.55 по делото се намира писмо от
1995г. от Кмета на с.Труд до председателя на ВК "Св. Власий"
- с.Труд. В него се описват два навеса, построени в дворно място, притежавано
от Кооперация "Св. Власий" с н.а. №161,
T.VIII, нотариално дело №1862/1947г. Единият е "навес в северната страна/в
дъното/ на двора, който съществува и сега, но приспособен по-късно от ТПК
"Единство" на дърводелска работилница"» очевидно кореспондира с
процесната сграда №4 по КК по местоположение. Другият навес е "навес юг -
север, построен през 1956г. - 1958г., по -късно превърнат в работилница, но не
от "Единство", а от ООД "Изгрев - 66". Процесната сграда
действително е разположена север - юг, но описанието е твърде неясно, за да
бъде категорично определено, че под "работилници" се има предвид
точно процесната масивна сграда №1 по КК.
Вещото
лице посочва, че от прегледа на наличните планове за територията на процесния
строеж, описани по-горе в експертизата се установява, че сграда №1 по КК с
процесното помещение в северната й страна е много стара, строена преди 1928г. с
предназначение "работилница". Тя е изпълнена в парцел /УПИ/ с
предназначение "За кооперативни цели", по-късно променен на УПИ I-ТПК
"Обединение" и отразена като съществуваща в КРП за с.Труд, одобрен с
Указ233/1928г. за улична регулация и Указ №1350/1928г. за дворищна регулация.
Към настоящия момент, 92 години по-късно, не може да се установи построената
сграда за работилница какви конкретни функции е изпълнявала, какви точно видове
дейности са се извършвали в нея така, че сградата да бъде още първоначално
определена като "работилница". От писмото на Кмета на с.Труд до
председателя на ВК "Св. Власий" - с.Труд от
1995г., приложено по делото на л.66 е видно, че във времето повечето сгради в
имота са претърпели промяна на конкретната дейност, извършвана в тях: мандра,
дърводелска работилница, склад за зеленчуци и т.н. От приложеното на л.64,65 по
делото Решение на Пловдивски окръжен съд от 13.03.2002г. по гр.д. №2805/1997г.
със скица от вещото лице по делото на л.9 е видно, че в сградата /там под №3/ е
съществувало и гатерно помещение, както и помещение
за плетени мрежи. Тези налични писмени доказателства свидетелстват за извършвани
промени в конкретните функции на сградите в имота или на части от тези сгради
като отделни помещения. Пряка връзка с процесното помещение има Решението на
ПОС от 13.03.2002г. с текста: "Северната част от сградата, разположена в
западната частна имота със застроена площ 358 кв.м., състояща се от гатерно помещение, помещение за
плетени мрежи и покрит западен вход, обозначена под №3 и колорирана
в синьо.". От цялата налична информация може да се направи извода, че
сградата е строена преди 1928г. за работилница, помещения от нея са променяни
във времето като конкретна функция, но към 1997г., т.е. преди 31.03.2001г., в
едно помещение от сградата със сигурност е вече установено съществуването на
"Гатерно помещение", т.е. помещение, в
което се извършва рязане и обработка на дървен материал. Сграда №4 по КК в
плана от 1928г. не е във вида си към момента, а много по-малка и надписана като
"склад". Пристрояването й от запад, където се намират две от процесните
помещения е изпълнено след 1928г., но преди 198бг., в кадастралната основа на
който сграда №4 е свързана със сграда №1. От приложеното на л.64,65 по делото
Решение на Пловдивски окръжен съд от 13.03.2002г. по гр.д. №2805/1997г. със
скица от вещото лице по делото на л.9 е видно, че в сградата /там под №2/ е представлявала
"работилница с лаково помещение и отделение за ръчно производство".
От наличните писмени доказателства може да се направи извода, че целият
процесен строеж, включващ 3 помещения е разположен в сгради, построени преди
1986г. и че функцията на работилница за обработка на дърво с различни помещения
е съществувала преди 31.03.2001г.
Сградата "работилница" /сега
сграда №1 по КК/ е отразена като съществуваща още в КРП, одобрен с Указ
№233/1928г. за улична регулация и Указ №1350/1928г. за дворищна регулация. Там
е отразена като съществуваща и сграда "склад", представляваща част от
сега вписаната в КК сграда №4. С следващия КРП, одобрен със Заповед
№ИК-1238/30.07.1986г. сграда №1 по КК също е отразена като съществуваща едноетажна
масивна сграда, а сграда №4 по КК е вече с размери, които включват процесния
строеж. По плана от 1928г. сграда №1 е разположена на две улични регулационни
линии - от запад и от север /Приложение №6 към СТЕ / и представлява основно
застрояване в парцела /УПИ/. По същия план сградата, част от сграда №4 е
разположена по северната улична регулационна линия. Предназначението на парцела
допуска основното застрояване в него да е за сгради с предназначение
"работилница" и "склад", доколкото отреждането "За
кооперативни цели" има предвид точно работилници, складове и други
производствени дейности, съвместими с дейностите на трудово-производителните
кооперации през тези години. Експертизата не откри нормативен документ, налагащ
санитарни изисквания към производствените сгради за годините преди 1928г.
Изводът от направените констатации е, че
към годината на построяване на сградите, те са били допустими по действащия ПУП
и действащите правила и нормативи.
Тъй като "гатерно
помещение" и "работилница- лаково помещение и отделение за ръчно
производство" очевидно са съществували през 1997г., може да се разгледа и
допустимостта на строежа към тази година и предходните.
Действащ ПУП е КРП, одобрен със Заповед
№ИК-1238/30.07.198бг. и изм. със Заповед №РД-09-144/09.04.1996г. /Приложение №3
към СТЕ. Този план е действащ и към настоящия момент. В него сградите са
отразени като съществуващи едноетажни масивни сгради и представляват основно
застрояване в УПИ И-КОО и зеленина от кв.92 по плана на с.Труд. С
местоположението си те са допустими по ПУП, намират се в средната част на УПИ и
имат за северна граница уличната регулационна линия от север.
Към 1997г. е в сила
"Наредба №7 на МЗ, обн. ДВ, бр.46 от
04.06.1992г. за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната
среда" /отм./, с която са наложени хигиенни защитни зони за различните
видове производства. Процесният вид производство - производство на дърводелски
изделия с от 2 до 6 работни места е класифицирано в раздел VII, т.237а и
хигиенно-защитната зона е 50м. Съгласно чл.2, ал.2 от наредбата,
"Хигиенно-защитна зона за обектите, разположени в жилищната зона на
населените места, е територията между източника на вредност в околната среда
(обекти, съоръжения, инсталации) и конкретният обект, подлежащ на здравна
защита (жилищна, здравна, учебна, детска или обществена сграда, терен за отдих
и спорт и други аналогични)". От местоположението на сградите и процесиите
помещения в тях е видно, че изискуемите 50м. разстояние са налични до най-близката
жилищна сграда така, както тя е показана в плана, действащ към тази година.
Относно предходна нормативна уредба:
Цитираната "Наредба №7 от 1992г." на МЗ е отменила "Наредба
№6/1983г. на МНЗ, обн. ДВ, бр.67 от 1983г. за
хигиенните изисквания за производствените и обслужващите дейности и минималните
хигиенно-защитни зони. В тази наредба от 1983г. хигиенно-защитната зона за вида
производство като това в процесните помещения е също 50м. Още по-стара е
отменената "Санитарна класификация на производствените дейности и
необходимите за тях минимални санитарно-защитни зони № 01, обн.
ДВ, бр.18 от 1972г.
От горното следва,
че към годината на построяване на сградите като "работилница" и към
годините, за които се установява функцията на процесните помещения като части
от съществуващите сгради, то е било допустимо като местоположение и
предназначение.
Относно допустимостта по подробни
устройствени планове и правила и нормативи, действащи към момента вещото лице
посочва, че сградите, в които се намират процесните помещения са допустими по
действащия ПУП, одобрен със Заповед №ИК-1238/30.07.1986г. и изм. със Заповед
№РД-09-144/09.04.1996г. "Наредба №7 на МЗ, обн.
ДВ, бр.46 от 04.06.1992г. за хигиенните изисквания за здравна защита на
селищната среда" /отм./ е отменена с §25 от ЗР на Наредба за изменение на
"Наредба № 36/21.07.2009г. за условията и реда за упражняване на държавен
здравен контрол", обн. ДВ, бр.63 от
07.08.2009г., като отмяната е обнародвана в ДВ, бр.38 от 17.05.2011 г.и е в
сила от 17.05.2011г. Тя не е заменена с нов подобен нормативен документ и няма
определени нормативно хигиенно-защитни зони с конкретни отстояния. В момента
оценката за съответствието на обект с нормативните изисквания се извършва
индивидуално, по реда на "Наредба за условията и реда за извършване на
оценка на въздействието върху околната среда, обн.
ДВ. бр.25/18.03.2003г. от компетентните органи по ЗООС, в случая РИОСВ -
Пловдив.
Вещото лице посочва, че към настоящия
момент помещенията, части от съществуващи сгради, са допустими като
местоположение и предназначение след провеждане на предвидените съгласувателни процедури по ЗООС и наредбите към него.
Вещото лице посочва, че сградите, в
които са разположени процесните помещения,
са производствени, за дървообработващо производство и възможните работни места
в тях са по-малко от 50 броя. Съгласно чл.137, ал.1, т.5 от ЗУТ процесният
строеж представлява строеж от Пета категория. Като строеж от Пета категория е
определен той и по чл.10, ал.2 от "Наредба №1/30.07.2003г. за
номенклатурата на видовете строежи".
С оглед на установеното от фактическа
страна, Съдът формира следните правни изводи:
В мотивите на оспорената заповед е посочено
нарушение на чл. 178, ал.1 от ЗУТ. Съгласно
чл. 178, ал. 1 ЗУТ, не се разрешава да се ползват строежи или части от тях
преди да са въведени в експлоатация от компетентния орган по чл. 177. При
нарушение на тази забрана, компетентният орган въз основа на констативен акт
забранява с мотивирана заповед ползването на строежите, съгласно ал. 6 от
същата разпоредба.
Релевантните факти за издаването на
заповед с такова правно основание се извеждат от тези два текста и те са: 1. Да
е налице строеж, който да подлежи на приемане, а такива съгласно чл. 137, ал. 1 ЗУТ са всички строежи от първа до пета категория включително, 2. строежът да се
ползва към датата на съставяне на констативния акт, 3. строежът да не е въведен
в експлоатация, въз основа на издадено от ДНСК разрешение за ползване - за
строежите от първа до трета категория и удостоверение за въвеждане в
експлоатация от органа, издал разрешението за строеж - за строежите от четвърта
и пета категория - чл. 177, ал. 2 и ал. 3 ЗУТ.
Съгласно § 5, т. 38 от ДР на
ЗУТ, "строежи" са надземни, полуподземни,
подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки..., както и
техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със или без промяна на
предназначението и съгласно направените констатации в съставения Констативен
акт № 36/15.04.2019г., обектът съответства на дадената в посочената разпоредба
дефиниция за строеж.
В чл. 137 от ЗУТ са регламентирани
категориите на строежите. Като пета категория са определени следните строежи:
б. "а"/ жилищни и смесени сгради с ниско застрояване, вилни сгради, сгради и съоръжения за обществено обслужване с разгъната
застроена площ до 1000 кв. м. или капацитет до 100 места за посетители; б.
"б"/производствени сгради, инсталации, съоръжения, прилежаща
инфраструктура и др. с капацитет до 50 работни места; б. "в"/ строежи
от допълващо застрояване, извън тези по шеста категория.
Съгласно чл. 137, ал.1, т.5 от ЗУТ и чл. 10, ал.2 от Наредба №1/30.07.2003г. за
номенклатурата на видовете строежи, процесният строеж е пета категория.
Следователно оспорената заповед е
издадена от компетентен орган на
основание разпоредбата на чл.178, ал.6
от ЗУТ /в сила от 26.11.2012 г./, според която при нарушения на ал. 1 и 4 на
строежи от четвърта и пета категория кметът на общината или упълномощено от
него длъжностно лице въз основа на съставен констативен акт забранява с
мотивирана заповед ползването на строежите и разпорежда тяхното освобождаване,
прекъсване на захранването им с електрическа и топлинна енергия, с вода, газ,
телефон и други. Разпореждането е задължително за доставчиците и се изпълнява
незабавно. В случая изпълняващият длъжността кмет на Община „Марица",
съгласно предоставените му правомощия със заповед № РД-09-764/27.05.2019 г., е
издал оспорения административен акт.
Съгласно чл. 178, ал. 6 от ЗУТ, заповедите за забрана
ползването на строежи от четвърта и пета категория се издават от кмета на
общината, на територията на която е изпълнен строежът. В настоящия случай,
заповедта за забрана на ползването и достъпа е издадена от кмета на Община
„Марица“, на територията на която е изпълнен процесният строеж от пета
категория. С оглед изложеното, съдът преценява, че оспореният административен
акт е издаден от материално и териториално компетентен орган.
При преценка законосъобразността на
заповедта, съдът намира, че в случая Констативния акт е редовно съставен,
подписан е от извършилите проверката, съобщен е по надлежния ред. Констативният
акт е императивна процесуална предпоставка за законосъобразен фактически състав
на крайния акт на процедурата по ЗУТ - заповедта за забрана на ползването на
строеж, която в случая е изпълнена. Издаденият констативен акт е бил надлежно
съобщен на жалбоподателя. Депозирани са
възражения срещу КА, които са обсъдени в мотивите на оспорената заповед и не са
приети.
Съдът установи обаче, че в мотивите на
оспорената заповед, административният орган изрично посочва, че е установен
строеж, който не се ползва по предназначение, в нарушение на чл. 178, ал.1 от ЗУТ. Релевантният факт за приложимостта на посочената правна норма- чл. 178, ал.1 от ЗУТ е ползването на строеж, без да е въведен в експлоатация по нормативно
установеният ред.
В случая в оспорената заповед не са
изложени мотиви, че процесният строеж не е въведен в експлоатация по нормативно
установения ред. Изложените мотиви противоречат на посоченото правно основание.
Установено е и са изложени мотиви от
административния орган, че строежът се ползва не по предназначението му за
селскостопанска сграда, а за дърводелска работилница.
Това фактическо състояние е относимо към
друго правно основание, а именно на чл. 178, ал. 4 ЗУТ, а не към посоченото
такова в обжалваната заповед- чл. 178, ал. 1 ЗУТ. Поради това релевантният факт
за издаване на административен акт със съдържание и правно основание като
оспорения не е осъществен, тъй като не е налице ползване на строеж, невъведен в
експлоатация, а е посочено ползване на строеж не по предназначението му. В този
смисъл обжалваната заповед е материалнонезаконосъобразна.
Само за пълнота следва да се посочи, че
административният орган не е изложил мотиви относно търпимост на процесния
строеж.
Съгласно
§ 16, ал.1 ПЗР ЗУТ и § 127, ал.1 ПЗР ЗИД ЗУТ търпимите по смисъла на тези норми
строежи не подлежат на забрана за ползване. В конкретния случай от
административния орган не са изследвани обстоятелствата относно търпимостта на
процесната сграда, а в настоящото производство безспорно се установи
приложението на § 16, ал.1 ПЗР ЗУТ по отношение на сочената в заповедта
„дърводелска работилница“.
От приетата СТЕ и от писмените доказателства по делото се
установи, че целият процесен строеж,
включващ 3 помещения, е разположен в сгради, построени преди 1986г. и че
функцията на работилница за обработка на дърво с различни помещения е
съществувала преди 31.03.2001г.
Сградата "работилница" /сега
сграда №1 по КК/ е отразена като съществуваща още в КРП, одобрен с Указ
№233/1928г. за улична регулация и Указ №1350/1928г. за дворищна регулация. Там
е отразена като съществуваща и сграда "склад", представляваща част от
сега вписаната в КК сграда №4. С следващия КРП, одобрен със Заповед №ИК-1238/30.07.1986г.
сграда №1 по КК също е отразена като съществуваща едноетажна масивна сграда, а
сграда №4 по КК е вече с размери, които включват процесния строеж. По плана от
1928г. сграда №1 е разположена на две улични регулационни линии - от запад и от
север / видно от Приложение №6 към СТЕ / и представлява основно застрояване в
парцела. По същия план сградата, част от сграда №4 е разположена по северната
улична регулационна линия. Предназначението на парцела допуска основното
застрояване в него да е за сгради с предназначение "работилница" и
"склад", доколкото отреждането "За кооперативни цели" има
предвид точно работилници, складове и други производствени дейности, съвместими
с дейностите на трудово-производителните кооперации през тези години. Към
годината на построяване на сградите, те са били допустими по действащия ПУП и
действащите правила и нормативи, което се установи от приетата СТЕ.
Съгласно приетата СТЕ действащ ПУП е
КРП, одобрен със Заповед №ИК-1238/30.07.198бг. и изменен със Заповед
№РД-09-144/09.04.1996г. Този план е
действащ и към настоящия момент. В него сградите са отразени като съществуващи
едноетажни масивни сгради и представляват основно застрояване в УПИ II-КОО и зеленина от кв.92 по плана на с.Труд. С местоположението
си те са допустими по ПУП, намират се в средната част на УПИ и имат за северна
граница уличната регулационна линия от север.
Следователно
като се е доверил на данните единствено на КККР, административният орган е
допуснал съществено процесуално нарушение, без да изследва всички обстоятелства
около вида на сградата и нейното предназначение.
Така мотивиран Съдът намира жалбата за
основателна, а оспореният акт за незаконосъобразен.
С оглед изхода на делото и направеното
искане от процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски,
същите следва да му се присъдят. Такива се констатират в размер на 1330 лв., в
т.ч.50 лв. ДТ, 480 лв. депозит за вещо лице и 800 лв. адвокатско възнаграждение.
Съдът не уважава възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, направено от процесуалния
представител на ответника, тъй като делото се отличава с фактическа и правна
сложност, който извод се подкрепя и от назначената по делото СТЕ.
Воден от гореизложеното и на основание
чл.172, ал.2 и чл.143, ал.4 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІХ
състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед №
РД-09-809/04.06.2019 г., издадена от и.д. кмет на община „Марица" .
ОСЪЖДА Община Марица да
заплати на „Всестранна кооперация Свети Власий",
с ЕИК *********, със седалище: ***, представлявана от председателя В.Г., сумата
от 1330 лв. /хиляда триста и тридесет лева/ разноски до делото.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /П/