№ 2042
гр. с., 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря Р.Д.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20211110160417 по описа за 2021 година
Предявен са от „Д.З.“ АД срещу ЗД „Б.И.“ АД обективно и кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 368,14 лева, представляваща невъзстановена част от изплатено
от ищеца застрахователно обезщетение по щета № *********, ведно с обичайните
(ликвидационни) разноски по определянето му и сумата от 112,19 лева, представляваща
мораторна лихва за забава за периода от 21.10.2018 г. – 21.10.2021 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане
на вземането. Ищецът твърди, че на 30.09.2016 г. е настъпило ПТП в гр. с. на бул. *** на
паркинга на *** между МПС „О.З.“, с рег. № ***, застрахован при него по застраховка
„Каско“, и „О.А.“, с рег. № ***, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност“. Виновен за настъпилото ПТП бил водачът на „О.А.“, с рег. № ***. След
настъпване на застрахователното събитие при ищеца било подадено искане за оценка на
причинените вреди и била образувана преписка по щета № *********. Експертите при
дружеството на ищеца извършили оглед, изготвили опис и оценка на щетите, които били
оценени на 1 241,18 лв. с включено ДДС и били начислени още 15 лева ликвидационни
разноски. Ищецът изплатил застрахователно обезщетение в размер на 991,48 лв. (след
приспадане на дължимата вноска от застрахователната премия) на собственика на
увреденото МПС. До ответника била изпратена регресна покана и същият извършил
частично плащане в размер на 888,04 лева, но към днешна дата оставала непогасена
разликата от 368,14 лева. С оглед забавата в плащането се претендира и мораторна лихва.
Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът не оспорва
наличието на застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на МПС „О.А.“, с рег. №
***, механизма на ПТП, вината за настъпилото ПТП, както и причинно[1]следствената
връзка между щетите по МПС „О.З.“, с рег. № *** и настъпилото ПТП, а също така и че
ищецът е направил 15 лв. ликвидационни разноски за обработка на щетата. Оспорва се иска
по размер, като се излагат съображения в насока, че претенцията е силно завишена и не
отговаря на действителния размер на щетите. Сочи се още, че увреденият автомобил не е
бил в добро състояние и без щети преди настъпване на ПТП, както и че претендираните
1
вреди се дължат предимно на амортизационни процеси. Искането към съда е да отхвърли
предявените искове. Претендира разноски.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност, до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да
е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения
автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована
при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение
на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди. В случая посочените предпоставки са
налице.
За безспорни и ненуждаещи се от доказване са обявени всички изложени в исковата
молба твърдения, с изключение на размера на ищцовата претенция.
По делото е приета САТЕ от заключението на която се установява, че размерът на
щетите нанесени на процесното МПС О.З. с рег. № № *** към датата на ПТП, възлиза на
1442,38 лв., а с включени 15,00 лв. ликвидационни разноски – 1457,38 лв. Отразено е в
експертизата, че от техническа гледна точка и при представените по делото документи,
щетите, нанесени при ПТП на процесното МПС Пежо 208, рег.№ СА 5206 ХН. се намират в
причинно-следствена връзка с механизма на произшествието, настъпило на 30.09.2018 г.
Не е предмет на спор и факта, че гражданската отговорност на делинквента е покрита
по силата на сключен между ответното дружество и собственика на управляваното от
делинквента МПС, договор за застраховка „Гражданска отговорност”, с който е покрита
гражданската му отговорност.
Суброгационното право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което
застрахователят е платил на застрахования, и от размера на обезщетението, което третото
лице като делинквент дължи съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД на застрахования, а в случаите на чл.
411 КЗ – и от размера на застрахователната сума, предвидена в договора за застраховка
“Гражданска отговорност”. Дължимото обезщетение е равно на вредата към деня на
настъпване на застрахователното събитие, което не може да надвишава действителната
стойност на увреденото МПС. Съдът като взе предвид заплатената от ответното дружество
сума, изчисли че остатъкът възлиза на 554,34лв., което прави предявения иск основателен до
пълния му размер.
По отношение на иска с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД.
Регресното вземане по чл. 411 от КЗ възниква като безсрочно. За да бъде поставен
длъжникът по него в забава, е необходимо да е бил поканен от ищеца да плати (чл. 84, ал. 2
от ЗЗД). По делото като начална дата на претенцията за лихва за забава ищецът посочва –
21.10.2018г. до датата на исковата молба 21.10.2021г. Размерът й изчислен с онлайн
приложение за изчисляване на законна лихва е равен на 112,19лв., което го прави
основателен до до пълния предявен размер.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има само ищцовата страна.
Ищецът претендира сумата от 600лв. – разноски по делото – 300лв. депозит САТЕ, 100
лв. – държавна такса, 200 лв. юрисконсултско възнаграждение възнаграждение. При
своевременно направено възражение за прекомерност и с оглед разпоредбата на чл. 78,ал.8
ГПК съдът намалява същото на 100лв..
2
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** да
заплати на„Д.З.“АД, ЕИК ***, с адрес: *** на основание чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД
сумата 368,14 лева, представляваща незаплатено регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка "Каско" за вреди на лек
автомобил „О.З.“ с рег. № ***, причинени от пътнотранспортно произшествие, настъпило
на 30.09.2018 г. в гр. с., заедно със законната лихва от 21.10.2021г. до погасяване на
задължението, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 112,19лв. – лихва за забава за периода
от 21.10.2018г. до 21.10.2021г. и на основание чл.78,ал.1 ГПК сумата от 500лв. разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от същото на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3