Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
Номер 25.02.2021г., град
Дупница
IV, г.о.
Районен съд
– Дупница състав
16.02. 2021
на Година
Миглена Кавалова
В
открито заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Юлия Вукова
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за
разглеждане докладваното от
гражданско 1752 2020
дело
№ по
описа за
г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба, депозирана от И.Г.Ц., ЕГН ********** чрез З.И.И., ЕГН **********,
с адрес: *** в качеството й на майка и законен представител чрез адв. Г.С., с
адрес *** срещу Г.Ц.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, с която искова молба е
предявен иск с правно основание чл. 150 СК.
В исковата молба се твърди, че с
решение, постановено по гр.д. № 141/2020 г. на РС – Дупница е осъден да заплаща
издръжка на детето си И.Г.Ц., ЕГН ********** в размер на 152, 50 лева месечно,
като се сочи, че майката З.И.И., ЕГН ********** единствена се грижи за дъщеря
си, която видно от представена епикриза с исковата молба на специализирана
болница за активно лечение по детски болести „проф. Иван Митев“ ЕАД – гр. София
е диагностицирана с инсулинозависим захарен диабет от месец август 2015г., като
е предписана терапия с инсулиново лечение до живот, майката е изправена пред
изключително трудно ежедневие, без помощ от съпруга си, а в случая предходната
издръжка на детето е била определена без да се вземе предвид реалната
обстановка съпътстваща ежедневието на детето и постоянната растяща необходимост
от медикаментозно лечение. Неминуемо е настъпило изменение в нуждите на детето,
както с оглед на възрастта му, така и с оглед на икономическата обстановка в
страната - нараснали са нуждите му от специална храна, облекло и други текущи
разходи, необходими са вече и средства за учебни помагала и пособия, предвид че
ще е ученичка на специален режим. С оглед на необходимостта от социализация на
детето, то посещава редица извън класни занимания естествено без физическо
натоварване, което твърди, че е достатъчно основание за изменение на
определената по-рано издръжка, която е в абсолютния минимален размер.
Същевременно, с оглед отчитане спецификата на всеки отделен случай следва да се
отбележи, че И.Ц. е често боледуващо дете, в подкрепа на което представя етапни
епикризи, които показват във времето развитието на заболяването и растящата
необходимост от повече средства с цел осигуряване на модерно европейско лечение
на детето, което да му даде възможност за водене на един абсолютно нормален
живот. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което на основание чл.
150 от СК измени издръжката на И.Ц., като увеличи същата от 152, 50 лева на
250, 00 лв. месечно.
В законоустановения едномесечен срок
по реда на чл. 131 ГПК, по делото е
постъпил писмен отговор от ответника, в който се изразява становище за
неоснователност на предявения иск.
Съдът като взе предвид събраните по делото
доказателства, ведно с доводите и твърденията на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
Между
страните не е спорно, а и от събраните по делото писмени доказателства (акт за
раждане на И.Г.Ц., ЕГН **********,***) се
установява, че ищцата И.Г.Ц., ЕГН **********, родена на ***г*** е дете на ответника в процеса, на
което дете видно от приложените към исковата молба многобройни писмени
доказателства е поставена диагноза „инсулинозависим захарен диабет без
усложнения”, състоянието на който диабет е проследяван и контролиран от
компетентните здравни органи във времето, за
ежемесечното лечение на който са необходими около 350 – 360 лева месечно.
С решение, постановено на
01.06.2020г. по гр.д. № 141/2020 год. по описа на РС - Дупница, ответникът е осъден да заплаща на
дъщеря си – ищцата в настоящото производство месечна издръжка в размер на 152,
50 лева месечно.
Видно от удостоверение изх. № I 39/15.09.2020г.,
издадено от Дом за стари хора гр. Кочериново майката на ищцата получава нетен
месечен доход от около 600 лева.
Видно от приложеното към отговора
на исковата молба копие на трудовата книжка на ответника и извършената
констатация на същата в проведеното по делото открито съдебно заседание на
12.01.2021г., към тази дата ответникът не е в трудово правоотношение след
прекратяването на предходното му такова на 06.07.2020г.
Приети са писмени документи, удостоверяващи
договорни задължения на ответника към банкова институция и мобилен оператор,
които са ирелевантни към алиментното задължение на ответника към ищцата,
доколкото същото е безусловно по смисъла на СК.
Видно от удостоверение, издадено
Дирекция „Социално подпомагане“ – Благоевград майката на ищцата получава помощи/добавки
по чл. 8д, т. 1 от ЗСПД месечно в размер на 450 лева.
От приетото уведомление за приемане
на справка – декларация за ДДС се вижда, че за периода август 2020 – декември
2020г. „ГИВ 2021“ ЕООД, на което едноличен собственик на капитала е ответникът,
не е реализирало печалба.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно
основание чл. 150 СК.
Съобразно разпределението на доказателствената тежест, ищецът следва да
докаже фактите, от които извежда своите твърдения, а именно: че са налице
предпоставките на закона, при които се следва изменение на първоначално
определената й издръжка, дължима от ответника в производството и че ответникът
разполага с доходи, от които да заплаща претендирания размер на месечна
издръжка.
Ответникът следва да докаже фактите,
от които извежда своите възражения – правоизключващи, правоотлагащи,
правопогасяващи, правопогасяващи.
Съгласно даденото в чл. 143, ал. 2
от СК разрешение родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие
деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си, т. е. правото на получаване на издръжката в тази хипотеза е
безусловно, доколкото същото не е предпоставено от каквито и да е допълнителни
предпоставки, извън наличие на качеството „ненавършило пълнолетие дете” и на
нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по друг начин - например чрез
получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение, пенсия, доходи от
имоти, семейни добавки и други такива (в този см. т. 2 от ПП № 5 от 16.11.1970
г. на ВС). Същевременно в разпоредбата на чл. 150 от СК е установена
възможността за последващо изменение размера на първоначално определената
издръжка посредством нейното увеличаване, респ. намаляване при изменение на
обстоятелствата. В тази връзка за успешното провеждане на предявен по реда на
чл. 150, във вр. с чл. 143, ал. 2 от СК иск в тежест на ищеца е, съобразно
правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, при условията на пълно и главно доказване
да установи, че ответникът се явява задължено да заплаща издръжка лице, както и
че за периода от определяне на първоначалния размер на издръжката до момента на
приключване на устните състезания пред настоящата инстанция е настъпила трайна
промяна на нуждите на детето. При определяне на необходимия размер от издръжка
на ненавършило пълнолетие дете съдът съобразява нуждите на детето и
възможностите на родителите, а при иск за изменение на определена от съда
издръжка по чл. 150 СК, следва да е налице трайно съществено изменение на
нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на
задълженото лице (т. 19 от ППВС № 5/16.11.1970 г.; Р 154 от 16.07.2012г. по гр.
дело 1435/2012г., трето г.о, постановено по реда на чл. 290 ГПК). Не е
необходимо кумулативно да са се изменили всички обстоятелства, които са били
взети предвид при определяне на издръжката, чието изменение се иска.
Изменението може да засяга едни или други обстоятелства от значение за
определяне на издръжката преди предявения иск по чл. 150 от СК (В този смисъл
Решение 1046/1976 г. на II г.о.). Възможно е да е настъпило изменение само
досежно нуждите на този, който търси издръжка, и това да се дължи на различни
причини, или само изменение досежно възможностите на онзи, който дължи издръжката,
за да е налице основание по чл. 150 от
СК. Размерът на издръжката следва да се определи съобразно реалните нужди на
детето и доходите на родителите. Нуждите на децата се определят съобразно
обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта,
здравословното състояние и др. Нуждите - това са потребностите, остойностени
като средство за отглеждане на детето, неговото възпитание и изграждане на
личността му и следва да се преценят към момента на постановяване на решението
(Р 90-1969г на II г. о). Възможностите на родителя, който дължи издръжка, е
обективен показател за размера й и се определя от доходите му, обстоятелството
дали има други деца, за които също е длъжен да се грижи и др.
В разглеждания случай безспорно
установено по делото се явява обстоятелството, че ответникът в производството
има качеството „родител” на малолетното към момента на депозиране на исковата
молба дете И.Г.Ц., ЕГН **********, както и че с постановено на 01.06.2020г. по
гр.д. № 141/2020 год. по описа на РС -
Дупница решение, ответникът е осъден да заплаща на дъщеря си месечна
издръжка в размер на 152, 50 лева месечно. На следващо място съдебният състав
приема, че съвкупната преценка на събраните в хода на производството
доказателства е в състояние да мотивира извода, че за времето от датата на
влизане в сила на решението, с което е определен размер на издръжката, дължима
от ответника до датата на приключване на устните състезания пред настоящата
инстанция, не е настъпило такова съществено изменение на обстоятелствата, което
да е поставило ищеца в състояние, което да обективира изменение на първоначално
определената издръжка с искания размер. С оглед на това, че от датата на
определяне на издръжката в първоначалния й размер е изминал период няколко
месеца - през този период, съществено не се е променила и обективната
икономическа обстановка - цените на основните стоки за бита - храна, облекло,
електричество, отопление, вода, транспорт, съдът счита, че са налице
предпоставките за изменяване на първоначално определената издръжка само до
минимално определения от закона ( СК) размер – 162, 50 лева.
По
делото е безспорно установено кой от двамата родители е
с по - висок доход. Възможността на родителите за издръжка зависи предимно от
размера на получаваните доходи, но и от образованието, квалификацията,
професията им, от имущественото им състояние. Съдът счита, че ответникът може и
следва да заплаща на дъщеря си издръжка в размер на минимално определения
законов такъв - 162, 50 лева месечно, доколкото майката на детето упражнява
преките и непосредствени грижи за същото, но към момента на приключване на
устните състезания пред настоящата инстанция реализира трудов доход, за разлика
от ответника, който обаче от своя страна е в трудосопособна възраст и не са
ангажирани доказателства за обстоятелства, изключващи възможността му да полага
труд, при което съдът приема, че е в състояние да реализира месечен доход,
равняващ се на поне минималната работна заплата за страната. Не са налице доказателства
за други алиментни задължения на ответника и съгласно разпоредбите на СК и
размерът на МРЗ са страната от 01.01.2021г., минимално определената издръжка за
непълнолетно дете от 01.01.2021г. е в размер на 162, 50 лева месечно. Съдът
освен посоченото взема предвид възрастта на ищцата и събраните по делото
писмени доказателства, а именно, че ответникът няма алиментни задължения към други
малолетни деца, но е безработен към
момента на приключване на устните състезания пред настоящия състав, при което съдът
счита, че така определената месечна издръжка за ищцата от страна на ответника
кореспондира с установения по делото доказателствен материал.
С
оглед изложеното, настоящият състав намира, че искът – предмет на настоящото
производство с правно основание чл. 150, вр. чл. 143, ал. 2 СК следва да бъде уважен частично
– да бъде увеличена първоначално определената издръжка с 10, 00 лева, а до
пълния претендиран размер от 250, 00 лева месечна издръжка, искът следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода от делото и доколкото страните не са
претендирали разноски, ответникътна основание чл. 78, ал. 6 ГПК следва да бъде
осъден да внесе по сметка на РС - Дупница държавна такса върху увеличения
размер на издръжката, на основание чл. 83, ал. 1, т. 2 ГПК и чл. 1 от Тарифата
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК в размер на 50, 00
лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ размера на първоначално определената издръжка с решение по гр.д. № 141/2020 год. по описа на РС - Дупница, с
което Г.Ц.Ц., ЕГН **********,
с адрес: *** е осъден да заплаща на дъщеря си И.Г.Ц., ЕГН **********
чрез нейната майка и законен представител З.И.И., ЕГН **********, с адрес: *** месечна издръжка в
размер на 152, 50 лева, като увеличава размера на издръжката с 10, 00 лева, като
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 2 СК Г.Ц.Ц., ЕГН **********, с адрес: *** да
заплаща на дъщеря си И.Г.Ц., ЕГН **********
чрез нейната майка и законен представител З.И.И., ЕГН **********, с адрес: ***
месечна издръжка в размер на 162, 50 лева месечно, считано от 19.10.2020г. - датата на депозиране на исковата молба в съда до настъпване на
причини, обуславящи нейното изменение или прекратяване, като ОТХВЪРЛЯ иска над този размер до
пълния му предявен такъв от 250, 00 лв. месечно, като неоснователен.
ОСЪЖДА Г.Ц.Ц., ЕГН **********, с адрес: *** на основание чл.
78, ал. 6 ГПК да внесе по сметка на РС – Дупница сумата от 50, 00 (петдесет лева), която сума
представлява държавна такса върху увеличения размер на издръжката, на основание чл. 83, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК във вр. с чл. 1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред ОС – Кюстендил в двуседмичен срок, считано от
02.03.2021г., съгласно разпоредбата на чл. 315, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: