Р Е Ш Е Н И Е  №

     гр. Враца, 27.04.2015 год.

 

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав, в публично заседание на десет и първи април през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

   РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА ДОНКОВА

 

при секретаря Н.Г., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4372 по описа на съда за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод постъпила искова молба от Ц.Н.И., в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Н.П. П. против П.П.П. за изменение размера на присъдена издръжка, поради настъпило изменение на обстоятелствата.

В исковата молба ищцата Ц.И. твърди, че с ответника са били съпрузи. Бракът им бил прекратен с влязло в сила решение по гр.д.№ 2291/2013 г. по описа на ВрРС, по силата на което родителските права върху малолетното дете Н. били предоставени за упражняване от нея, като ответникът бил осъден да заплаща за детето месечна издръжка в размер на 100,00 лева до навършване на пълнолетие или настъпване на обстоятелства, погасяващи това задължение. Ищцата поддържа, че от определянето на издръжката по гр.д.№ 2291/2013 г. по описа на ВрРС е изминал значителен период от време и разходите необходими за отглеждане и възпитание на детето са се увеличили. Излага се още, че детето има здравословни проблеми и непрекъсната нужда от допълнтелни средства за лечение. Иска съда да постанови решение, с което да се увеличи размера на издръжката, като за в бъдеще ответникът да заплаща на малолетното дете по 200,00 лева месечна издръжка.

Ответникът, в депозиран по делото отговор чрез назначения му в хипотезата на чл.47, ал.6 ГПК особен представител – адв.Т.М., оспорва предявените искове по размер. Счита, че от одобряване на споразумението по гр.д.№ 2291/2013 г. по описа на ВрРС е изтекъл период от време, който не е продължителен, за да се приеме, че е налице промяна в нуждата за издръжка. Поддържа, че в исковата молба са изложени единствено твърдения, които не са подкрепени с доказателства.

Врачанският районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от представеното удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № 260/15.09.2003 г. на Община Бяла Слатина е, че Ц.Н. П., ЕГН ********** и П.П.П., ЕГН ********** са родители на детето Н.П. П., ЕГН **********, роден на *** г.

От приложеното към настоящото дело гр.д.№ 2291/2013 г. по описа на ВрРС се установява, че брака между родителите е бил прекратен с решение № 900 от 11.11.2013 г., постановено в производство по чл.50 СК. С решението е одобрено споразумение между родителите по силата, на което родителските права са предоставени за упражняване на майката, а бащата е осъден да заплаща на роденото от брака дете в издръжка размер на 100,00 лева месечно.

По делото е представена служебна бележка, издадена от Факултет по дентална медицина – София, Катедра по Ортодонтия на 14.10.2014 г., в която е отразено, че Н.П. П. е техен пациент, с диагноза „ЗЧД с малпозиция на постоянните зъби, вроден синдром с липса на ставна главичка на долна челюст в дясно, латерогнетия”, като същият се нуждае от продължително лечение и чести посещения във ФДМ – гр.София.

Представен е фискален бон за сумата от 40,00 лева за извършена манипулация във ФДМ – гр.София.

По делото е представено становище от Д „СП” – гр.Враца, от което се установява, че детето Н. има ЕР на ТЕЛК № 4399/05.11.2012 г., с водеща диагноза: „Други вродени аномалии на ухото”, с определени 78 % ВСУ с чужда помощ. Към настоящия момент детето е ученик в СОУ „Св.Св.Кирил и Методий” – гр.К., като с него работи ресурсен учител. Видно още от доклада е, че към настоящия момент за детето се грижи неговата баба по майчина линия – Г.П.П. която е споделила, че майката на детето се намира извън границите на Република България, с цел трудова заетост. Същата е споделила, че за период от около две години, Н. е претърпял шест операции, от които четири са лицево-челюстни и често пътуват до гр.София за консултации.

Изслушано в съдебно заседание детето Н. разказва, че се е родил с малформация. Правили са му вече шест операции на лицето и по тази причина често пътуват до гр.София. Разказва още, че майка му и баща му са заминали за Чехия, за да си търсят работа. Майка му в момента не работи, но му изпраща пари и говори с нея по телефона. Твърди, че баща му не не му праща пари и не се обажда. 

Присъстващият в съдебно заседание при изслушване на детето социален работник, изразява становище, че детето е разбирало правилно зададените му въпроси, като е отговаряло смислено и адекватно.

Други допустими и относими доказателства по делото не са представени.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Предявеният иск е с правна квалификация чл.150 СК.

По делото е установено, че страните се намират в родствена връзка син – баща, т.е. те са материалноправно легитимирани да търсят издръжка, респективно да отговарят по иска за издръжка.

С влязло в законна сила съдебно решение ответникът е осъден да заплаща на детото си Н. П. месечна издръжка в размер на 100,00 лв., считано от 11.11.2013 г.

От постановяване на съдебното решение до датата на приключване на съдебното дирене по делото е изминал период от почти две години. Детето Н. е на 11 години и е ученик в пети клас, при което несъмнено нуждите му от издръжка са нараснали. Безспорно е, че с израстване на децата, те се нуждаят както от повече средства за храна и облекло, така и за задоволяване на образователни потребности - учебници и помагала.

В конкретният случай обаче безспорно се установи, че детето освен горните потребности, има нужда от медикаменти и чести медицински услуги, предвид здравословното му състояние и признати 78 % инвалидност с чужда помощ. От събраните по делото доказателства се установява, че детето се нуждае от продължително лечение във Факултет по дентална медицина – София, Катедра Ортодонтия, което налага и чести посещения и пътувания до гр.София. Макар по делото да не са представени доказателства дали лечението се заплаща от пациента или се поема от държавата, чрез съответните й органи, то следва да се има предвид, че само разходите по пътуването от с. Галатин, където живее детето до гр.София за прегледи и консултации, изисква значителни финансови средства.

В рамките на периода след присъждане на издръжката е налице и промяна в икономическите условия в страната, която също следва да бъде отчетена. Категоричен показател в тази насока е размерът на минималната работна заплата в страната, с който законодателят е обвързал и минималния размер на издръжката за едно дете. Към настоящия момент минималната работна заплата в страната е 360,00 лева, а към 2013  /началният момент на присъждане на издръжката за детето/, е бил в размер на 310,00 лв.

Съгласно разпоредбата на чл.142, ал.1 СК размерът на дължимата издръжка се определя от една страна според нуждите на лицето, което има право на издръжка, а от друга – от възможностите на лицето, което я дължи. Съдът следва да прецени нуждите на детето, като потребностите се ограничават до обикновените условия на живот. Другият критерий са възможностите на родителя. При определяне на конкретния размер, съдът отчита и размера на собствената издръжка на задълженото лице, както и дали има задължение към други лица. В настоящият случай  бащата е млад и работоспособен човек, няма задължения за издръжка към други лица. Действително, по делото не се събраха доказатества за регистриран трудов договор в Република България, но това не го освобождава от задължението му  да издържа детето си така, както майката, която  живее и работи в условията на финансова криза, полага неимоверни усилия, за да издържа сина   си и да осигури лечението му. Определеният със съдебното решение размер на издръжката от 100,00 лева месечно, действително понастоящем не е адекватен на нарасналите нужди на детето   и променената икономическа ситуация в страната. Ето защо, съдът приема, че размер на издръжката от 150,00 лева е реален, с оглед възрастта и обичайните потребности на дете на 11 годишна възраст, както и специфичните му нужди, свързани със заболяването му. В този размер иска се явяват основателен и следва да бъде уважен, а в останалата  част като недоказан, ще следва да бъдат отхвърлен, тъй като по делото не са налице  категорични доказателства,  че е във възможностите на ответника да плаща издръжка над посочения по-горе размер.

По разноските

С оглед изхода на делото ответника следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски в размер на 225,00 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска.

На база сбора от тригодишните платежи върху присъдената сума за увеличение, съдът определя дължимата държавна такса, в размер на 72,00 лв., която следва да се заплати в полза на РС Враца от ответника. Тъй като ищцата е освободена от внасяне на такси и разноски в производството /чл.83, ал.1, т.2 ГПК/, то ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВрРС и заплатеното от бюджета на съда възнаграждение за назначения му особен представител в размер на 100,00 лева.

Така мотивиран, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ИЗМЕНЯ размера на постановената с решение № 900 от 11.11.2013 г. по гр.д.№ 2291/2013 г. по описа на Районен съд – гр.Враца издръжка за детето Н.П. П., ЕГН **********, като я увеличава от 100,00 на 150,00 лева, поради което:

ОСЪЖДА П.П.П., ЕГН ********** да заплаща на Ц.Н.И., ЕГН **********, като майка и законен представител на малолетния Н.П. П., ЕГН **********, издръжка в размер на 150,00 /сто и петдесет/ лева, считано от 24.10.2014 г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска от деня на падежа й до окончателното заплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до 200,00 лева.

ОСЪЖДА П.П.П., ЕГН ********** да заплати на Ц.Н.И., ЕГН ********** сумата от 225,00 лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството, съразмерно с уважената част от иска.

ОСЪЖДА П.П.П., ЕГН **********  да заплати в полза на Районен съд – гр.Враца сумите от – 72,00 лева държавна такса на основание чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и 100,00 лева -  направени разноски за възнаграждение за особен представител в хипотезата на чл.47, ал. 6 ГПК.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Врачанския окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: