О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр. ЛОВЕЧ, 15.02.2019 г.
ЛОВЕШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, граждански състав, в закрито заседание на петнадесети февруари през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
КРИСТИАН ГЮРЧЕВ-мл.съдия
като
разгледа докладваното от мл. съдия Гюрчев в.ч.гр.д. № 54 по описа за 2019 г. на
Окръжен съд - Ловеч, и за да се произнесе съобрази:
Производството
е по чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 279 във вр. с чл. 278, ал. 1 и сл. от ГПК.
Образувано
е по частна жалба от „Агенция за контрол на просрочените задължения“ ЕООД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3, представлявано от Т.К., депозирана чрез процесуалния
представител на дружеството юрисконсулт Д.А., срещу Разпореждане № 1149 от 12.11.2018 г. на Районен съд – Луковит, постановено по ч.гр.д. № 669 по описа на съда за 2018 г., с което първоинстанционният съд оставил
без уважение Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в
частта относно претендираното вземане за такси и комисонни за допълнителни
услуги по договор за потребителски заем.
Според
жалбоподателя заповедното производство е
специално уредено производство за създаване на изпълнително основание за
вземане, което не се оспорва. С оглед посоченото съдът е следвало единствено да
извърши проверка на формалната редовност от външна страна на заявлението и
наличието на задължителните реквизити на същото, като всички останали въпроси е
следвало да бъдат обект на изследване в едно евентуално исково производство по реда
на чл. 422 от ГПК. Счита, че съдът неправилно е приел, че клаузата, на база
която е начислена сумата за такси и комисионни за допълнителни услуги, противоречи
на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК и поради това се явява нищожна. В тази насока се
мотивира, че начисляването на процесната такса „кредит у дома“ е допустима с
оглед на факта, че страните са се договорили доброволно за това, както и с
оглед на разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Сочи, че длъжникът е извършил
плащания в размер на 65 лв., което доказва, че сумата по кредита му е била
предоставена, което предполага и дължимост на договорена между страните такса
„кредит у дома“. Акцентира, че въпросът дали една клауза е нищожна поради
неравноправие следва да бъде изяснен в един бъдещ исков процес, като се вземат
предвид всички обстоятелства, а не в настоящото производство, доколкото в същото
не е налице задължение за заявителя да доказва претенцията си.
Моли обжалваното разпореждане да
бъде отменено и съдът да се произнесе по същество, като уважи заявлението и
издаде заповед за изпълнение за сумата, за която районният съд се е прозинесъл с
отхвърлителен диспозитив.
Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок-разпореждането
е получено от заявителя на 05.12.2018 г., а жалбата е подадена на 10.12.2018 г.
/видно от п. кл., намиращо се на л. 8 от делото/, против подлежащ на обжалване
съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване (чл. 413,
ал. 2 от ГПК).
Настоящата инстанция, като
съобрази оплакванията в жалбата и приложеното ч.гр.д. № 669/2018г. по описа на
Районен съд – Луковит, намира за установено следното:
Със заявление за издаване на
заповед за изпълние по чл. 410 от ГПК, по което е образувано
производството пред първоинстанционния съд, заявителят „Агенция за контрол на
просрочените задължения“ ЕООД е претендирал, че П.И.А. дължи заплащане на следните
суми: 826,37 лв., представляваща главница; 157,36 лв. - договорна лихва за времето
от 29.04.2017 г. до 16.06.2018 г.; 783,23 лв. – такси и комисионни за
допълнителни услуги; 70,45 лв. – законна лихва за времето от 17.06. до 17.10.2018
г. и законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането. В
обстоятелствената част на заявлението е посочено, че вземанията прозитичат от
Договор за потребителски кредит с № 2855690/20.04.2017 г., сключен между
„Провидент Файненшъл България“ ООД и П.А., като с договор за цесия от
01.07.2017 г. вземанията са били прехвърлени на „Изи Асет Мениджмънт“ АД. С
Приложение № 1 към Рамков договор за прехвърляне на парични задължнения /цесия/
„Изи Асет Мениджмънт“ АД вземанията са били прехвърлени на настоящия заявител в
качеството му на цесионер. В заявлението се излагат твърдения, че длъжникът е
бил уведомен по реда на чл. 99 от ЗЗД за извършената продажба на вземането на
06.07.2018 г. от цедента посредством писмо с обратна разписка.
С
Разпореждане № 1149 от 12.11.2018 г., постановено по делото, районният съд е уважил
заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх. № 4488/23.10.2018
г. на „Агенция за
контрол на просрочените задължения“ ООД за следните суми:
826,37 лв., представляваща главница; 157,36 лв. - договорна лихва за времето от
29.04.2017 г. до 16.06.2018 г.; 70,45 лв. – законна лихва за времето от 17.06.
до 17.10.2018 г. и законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на
вземането и присъдил съдебо-деловодни разноски в размер на 25 лв. – държавна
такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение, като по отношение на сумата в
размер на 783,23 лв., представляваща такси и комисионни за допълнителни услуги
го оставил без уважение.
В мотивите си районният съд е приел, че клаузата,
на база която е начислена претенцията, противоречи на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, тъй като
не представлява допълнителни услуга по смисъла на закона, а дейност по
управление на кредита, поради което същата се явява и нищожна.
Настоящата съдебна инстанция
изцяло се солидаризира с мотивите на районния съд, поради което разгледана по
същество жалбата се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Въззивната
инстанция счита, че районният съд правилно е приел, че спрямо договорът за
паричен заем, във връзка с който е възникнало процесното вземане, обект на
заповедта за изпълнение, е приложим Законът за потребителския кредит /ЗПК/. В
чл. 33, ал. 1 от ЗПК е предвидено, че при забава на
кредитополучателя-потребител кредиторът има право единствено на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата. В настоящата хипотеза с
клаузата, на база която е начислена процесната „такса и разноски за допълнителни
услуги“, се цели именно заобикаляне на горепосоченото нормативно предвидено
ограничение. Така при едно евентуално уважаване на заявлението в обжалваната
част би се стигнало до оскъпяване на кредита и неоснователно обогатяване на
кредитора, което безспорно е в нарушение и на добрите нрави. Неоснователно е
направеното от жалбоподателя възражение, че такса „кредит у дома“
представлява допълнителна услуга, свързана с договора, и с оглед на
разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК начисляването й се явява законосъобразно.
Настоящата инстанция приема, че на практика дейностите във връзка с които е
начислена процесната такса, не са допълнителни услуги, а са дейности по усвояването
и управлението на кредита. В тази насока следва да се посочи, че в чл. чл. 10а,
ал. 2 от ЗПК законодателят е предвидил изрична забрана относно начисляването на
такси и комисионни, свързани с усвояването и управлението на кредита, поради
което е верен и извода на проверяваната инстанция, че същата се явява нищожна. Изложеното
се потвърждава и от последната практика на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК, отразена в Решение № 345/9.01.2019
г. по т.д. №1768/18 г.
С
оглед изводите за нищожност на уговорката за начисляване на такси и комисионни
за допълнителни услуги, конкретизирана в жалбата като такса „кредит у дома“, поради
противоречие на закона, съдът намира, че за произтичащото вземане следва да се
откаже издаване на заповед за изпълнение (чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК). Съдът в
заповедното производство е длъжен и без възражение по чл. 414 ГПК
от длъжника-потребител да извърши служебно проверка за това дали предявеното
със заявлението вземане не произтича от нищожна клауза и ако такава клауза бъде
констатирана, той следва да отхвърли заявлението. В този случай заявителят има
възможност да претендира вземането си чрез осъдителен иск в общото исково
производство, гарантиращо състезателност и равнопоставеност на страните. Ето
защо позоваването на нищожността на клаузите от договора в заповедното
производство от първоинстанционния съд е законосъобразно. При тази преценка
заповедният съд правилно и в съответствие с чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК е
отказал издаване на заповед за изпълнение за вземането за такси и комисионни за
допълнителни услуги. В този смисъл обжалваното разпореждане е правилно и следва
да се потвърди.
Водим
от гореизложеното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
Разпореждане № 1149 от 12.11.2018 г. на Районен съд – Луковит,
постановено по ч.гр.д. № 669 по описа на съда за 2018 г.
Определението не подлежи на касационен контрол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………………………..
ЧЛЕНОВЕ:
1………………………….
2………………………….