Р Е Ш Е Н И Е
№………… 03.01.2020 г. ГР. П Л Е В Е Н
П.СКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ІІ въззивен граждански състав,
на
единадесети декември две хиляди и деветнадесета година,
в открито
заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
РЕНИ СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ
Секретар: ДАФИНКА БОРИСОВА
като
разгледа докладваното от съдията САХАТЧИЕВА
В.ГР.Д. № 777 по описа за 2019 година,за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 1417/23.07.2019 г., Пл.РС по
гр. дело № 2252/2019 г. по описа на същия съд е отхвърлил предявения иск
от Л.Ц.Ш., ЕГН **********, чрез адв.
В. П. *** против ОДМВР- П., с правно
основание чл.178,ал.1,т.3 от ЗМВР вр. с чл.179, ал.1 от ЗМВР, чл. 187, ал. 5,т.2, вр. с чл. 179,ал.2 от ЗМВР с
цена на иска 2637 лв. като
главница ,представляваща трудово
възнаграждение за положен 402,688 часа извънреден труд,вследствие на преобразуване на
нощен към дневен труд, за периода от 10.04.2016г. - 31.03.2019г., ведно със
законната лихва, считано от датата на исковата молба - 10.04.2019г. до
окончателното й изплащане,като неоснователен.Със същото решение Пл.РС е
отхвърлил предявения иск от Л.Ц.Ш., ЕГН **********, против ОДМВР- П., с
цена на иска 389лв, представляваща лихва за забава върху неизплатената главница за
периода от 10.04.2016г. до 31.03.2019г.,като
неоснователен.
Осъдил е на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, Л.Ц.Ш., ЕГН **********,да
заплати на ОД на МВР – П.,деловодни разноски
в размер на 150лв. –юрк.възнаграждение.Осъдил е Л.Ц.Ш., ЕГН **********, да заплати в полза на Пл.РС, направените по делото разноски за държавна
такса в размер на 50 лв. и
възнаграждение на вещо лице размер на
100 лв.
Постъпила е въззивна жалба от Л.Ц.Ш., ЕГН **********, чрез адв.П.
от Пл.АК против горепосоченото решение на Пл.РС,като в жалбата се излагат
доводи за неправилност и незаконосъобразност на същото.Твърди се,че ищецът не е
предявил иск за положен от него труд извън редовното му работно време,а претендираният
от ищеца извънреден труд е в рамките на РЕДОВНОТО РАБОТНО ВРЕМЕ за всяка
смяна,вследствие преобразуване на нощен към дневен труд по реда на
НСОРЗ,касаеща държавните служители.В тази връзка така формираният извънреден
труд следва да се заплаща по реда на чл.187,ал.3 от ЗМВР или при часова ставка,нормалната
за полагане на труд в установеното работно време при спазване на увеличението
съгл.чл.262 от КТ.При съпоставка на разпоредбите на чл.262,ал.1,т.4 от КТ и
чл.187,ал.6 от ЗМВР е видно,че спрямо служителите на МВР е възприет подхода за
заплащане на извънредния труд с увеличение 50%,което съответства на общото
трудово законодателство и при спазване на това условие са направени изчисленията
и от вещото лице.
Неправилен е изводът на Пл.РС,че за служителите на МВР е неприложима
НСОРЗ,тъй като по отношение на тях е действала друга наредба,в която липсва
изрична норма ,допускаща трансформация на нощните часове в дневни с коефициент.
Въззивникът твърди,че предвид празнотата в наредбите от 2015г. и 2016г. относно
нормата на чл.31,ал.2 от Наредбата от 2014г.,то следва да се приложи
субсидиарно чл.9,ал.2 от НСОРЗ,която гласи,че при сумарно изчисляване на
работното време,нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време,или коефициент 1,143. Обратното разбиране би поставило в неравностойно
положение държавните служители в МВР спрямо работниците по трудови
правоотношения и тези на служителите по ЗДСл.,чиито правоотношения се регулират
от КТ и ЗДСл.
В жалбата се
излагат и доводи за процесуални нарушения от страна на РС при постановяване на
обжалваното решение,липса на ясно и конкретно изложени мотиви по см. на
чл.236,ал.2 от ГПК.Моли окръжния съд да отмени обжалваното решение,като по
съществото на спора постанови друго,с което да уважи предявените искове и
присъди направените деловодни разноски за двете инстанции.
Постъпил е писмен
отговор от ОД на МВР – П.,
представлявана от Директора К. Н. чрез гл.юрк.П. Ф.,в който се излагат доводи за
неоснователност на подадената жалба.Въззиваемата страна моли окръжния съд да
потвърди обжалваното решение като правилно.
В съдебно заседание
пред въззивната инстанция не са се явили страните или техни процесуални
представители.Депозирано е писмено становище от въззивника Л.Ц.Ш., ЕГН **********, чрез адв.
В. П. от Пл.АК,в което се посочва,че се поддържа подадената въззивна жалба.Представени са
писмени бележки и Списък на разноските
по чл.80 от ГПК за въззивната инстанция-претендира се адв.хонорар в размер на
200лв.
Представено е писмено
становище от ОД на МВР-П. ,в което се
излага алтернативно искане в
случай, че не се възприемат изложените доводи за правилност на обжалваното
решение относно недължимост изцяло на претендираните суми от ищцовата страна,то
да бъде потвърдено решението на Пл.РС в частта му,в която исковата претенция е
отхвърлена за периода 01.01.2018 г. –
30.06.2018г., за който период извънредният труд следва да се отчита без
превръщане на нощните часове в дневни, съгласно нормата на чл.9г от Наредбата
за работното време, почивките и отпуските,а именно:главница в размер на
459,31лв., както и мораторни лихви на основание чл.86 от ЗЗД,изчислени съгласно
заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза. Претендират
се съдебни разноски.Представен е Списък на разноските по чл.80 от ГПК- юрк.възнаграждение
в размер на 200лв.Прави се възражение за прекомерност на адв.възнаграждение на
пълномощника на ищеца и въззивник Л.Ш..
Окръжният
съд, като прецени доводите, изложени в жалбата,писмения отговор и доказателствата по делото, намира за
установено следното от фактическа страна:
Въззивната
жалба е частично основателна.
Не се спори по делото, че ищецът Л.Ц.Ш. за процесния
период 10.04.2016г.- 31.03.2019 г. е работил на длъжност „***“ в РУ-Н..Трудовата
си дейност ищецът е осъществявал по утвърдени графици и протоколи,при режим на
труд на смени/дневна и нощна/ от 22.00-06.00ч.,с продължителност 12 часа,при
сумарно изчисляване на работното време съгл.чл.187,ал.3 от ЗМВР.
В исковата си
молба, ищецът твърди, че за процесния период е положил нощен труд, както
следва: за 2016г.-752 часа,за 2017 г. – 824 часа нощен труд, за 2018 г. –1024 часа нощен труд и за 2019 г. – 216 часа нощен
труд. Общо положените 2816часа нощен
труд ищецът твърди, че следва да бъдат преизчислени с коефициент от 1,143,
съгласно чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата за преобразуване на нощния труд към дневен труд, което води до разлика
от 402,688 часа, представляващи извънреден труд. Този труд следва да бъде
заплатен от работодателя допълнително- в размер на 2 818,82лв. като
главница/съгласно първоначалната претенция по ИМ/, ведно със съответната лихва
за забава в размер на 400лв. за периода 10.04.2016г.-31.03.2019г., ведно със законната
лихва върху главницата,считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата.
В съдебно заседание на 18.07.2019г. е
допуснато изменение на предявените искове относно техния размер на осн.чл.214
,ал.1 от ГПК и съгласно заключението на вещото лице по назначената
съдебно-икономическа експертиза,като главният иск е с цена 2637лв.,а искът за мораторни
лихви-в размер на 389лв.
За да отхвърли изцяло предявените
искове ,Пл.РС е приел,че НСОРЗ не следва да се прилага
за служители на МВР, тъй като по отношение на тях в процесния период е
действала друга наредба, а именно
Наредба № 8121 з –776 / 29. 07. 2016 г, в която липсва изрична норма,
допускаща трансформация на нощните часове положен труд в дневни с определен
коефициент. Приел е,че е налице специална нормативна уредба по отношение отчитането и заплащането на нощния труд в МВР
и следователно не са приложими
разпоредбите на НСОРЗ. За да се твърди,
че е налице положен извънреден труд, който не е заплатен от ответника, следва
ищецът действително да е работил извън установеното за него работно време по
график, а всеки положен от него час труд своевременно му е заплащан ежемесечно,
видно от платежните бележки.РС е приел,че от въпросите към ВЛ е видно, че ищецът не
е полагал нощен труд извън рамките на установеното за него работно
време. Превръщането на нощните часове положен труд с коефициент 1,143 е установено с цел увеличаване
заплащането за положен нощен труд с допълнително възнаграждение от 0,25 лв, а
не за генериране и заплащане на извънреден труд. В МВР е разрешено полагане на 8 нощен труд,
за разлика от другите държавни служители, на които е разрешено полагането на 7
часа нощен труд. Това води до неприложимост на посочения коефициент, тъй като
същият се получава от съотношението на 8 ч. дневен труд към 7 ч. нощен труд.
Ако се извърши заместване по посоченото съотношение, за служители на МВР същото ще е 8 ч. дневен труд към 8 ч. нощен труд, при
което се получава коефициент 1. В такъв
случай, ответникът вече е изпълнил задължението си и е изплатил
изцяло и своевременно положения от ищеца нощен труд.
Тези изводи
на първоинстанционния съд по основателността на предявените искове ,са
неправилни и незаконосъобразни.
Безспорно
е,че за процесния период са действали различни наредби , уреждащи организацията
и разпределяне на работното време, неговото отчитане,за компенсиране на
работата извън редовното работно време,режима на дежурство,отдих и почивки на
държавните служители в МВР,а именно Наредба№8121з-407/11.08.2014г.,Наредба № 8121з-592/25.05.2015г., впоследствие
отменена с решение на ВАС на РБ от 11.07.2016г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.,издавани от
министъра на вътрешните работи. Съгласно тези наредби при работа на смени е
възможно полагането на труд през нощта между 22,00 часа и 06,00 часа, като
работните смени не трябва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.В
Наредбата от 11.08.2014г. е предвидено изрично,че при сумарно отчитане на
отработеното време,общият брой часове положен труд между 22.00ч. и 06,00ч. се
умножава по 0,143 и полученото число се сумира с общия брой отработени часове
за отчетния период. Този алгоритъм е отпаднал с
приетата Наредба от 25.05.2015г.,която от своя страна е отменена с решение на
ВАС от 11.07.2016г. по АХД№5450/2016г.Също така следва да се отбележи, че в
Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. липсва
изрична разпоредба, съответстваща на чл.31,ал.2 от Наредба№8121з-407/11.08.2014г.Липсата
на такава норма не следва да се възприема като законова забрана за
преизчисляване на положените часове нощен труд от служителите на МВР в дневен
такъв. При наличие на непълнота в специалната уредба, касаеща служителите на
МВР, следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата /обн. ДВ от 26.01.2007 г./, в която е предвидено в чл.9
ал.2 от същата, при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове да
се превръщат в дневни с коефициент 1,143, равен на отношението между
минималната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място. По отношение
на държавните служители, работещи в структурите на МВР следва да намери
приложение чл.9 ал.2 от горепосочената Наредба,тъй като в противен случай
служителите на МВР биха се поставили в по-неблагоприятно положение от другите
държавни служители, досежно заплащането на допълнителни възнаграждения.
В
хода на съдебното дирене пред РС са събрани писмени доказателства, както и е
допусната и назначена съдебно-икономическа експертиза. Изготвено е заключение
от вещото лице П. В.. От заключението на вещото лице се установява, че с оглед
характера на заеманата длъжност, през процесния период ищецът е полагал труд на
12 часови смени,посочени в изготвена таблица по месец и тримесечие.Разпоредбата
на чл.187,ал.3 от ЗМВР регламентира,че работното време на държавните служители
се изчислява в работни дни- подневно,а за работещите на 8-,12- или 24-часови
смени-сумирано за тримесечен период.Вещото лице е извършило преизчисляване на
нощните часове към дневни, с коефициент 1,143, съобразно чл.9 ал.2 от Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата. При извършените изчисления
вещото лице е дало заключение, че неизплатената сума за извънреден труд за
процесния период е 2 637,00лв.Изплатената сума за нощен труд е
704,00лв.Разликата между дължимата сума след преобразуване на нощния труд в
дневен и изплатената сума като нощен труд/0,25лв. на час/ ,е в размер на
1933,00лвЛихвата за забава върху изчислените суми за всяко тримесечие за
периода от изискуемостта до датата на подаване на исковата молба е в размер на 389,00лв.
Въззивната инстанция счита,че в случая следва да бъде
приложен чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата, като разпоредбите на тази Наредба следва да бъдат приложени по
аналогия и по отношение на лицата със служебно правоотношение в МВР, поради
празнота в правната уредба. Независимо от обстоятелството, че липсва изрична
регламентация в специалната уредба, положеният от ищеца в рамките на дежурство
нощен труд следва да бъде приравнен на дневно работно време със съответния
коефициент от 1,143.
Съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно
възнаграждение на държавните служители, работещи в МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Допълнителното
възнаграждение и неговото заплащане изрично е предвидено в чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР. Съгласно чл.143 от КТ извънреден е трудът, който се полага по
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на
съответния ръководител от работника или служителя, извън установеното за него
работно време. В чл.144 от КТ е предвидено, че по изключение се допуска
полагането на извънреден труд в изрично определени случаи, като т.2 на чл.144
от КТ позволява полагането на извънреден труд от служители на МВР при изрично
посочени случаи. Нормалната продължителност на работното време от държавните
служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица
– чл.187 ал.1 от ЗМВР. Работното време на държавните служители се изчислява в
работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени –
сумарно за тримесечен период. При работа на смени е възможно полагане на труд и
през нощта между 22,00 часа и 06,00 часа, като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Работата извън редовното
работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден
труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи
на смени, чрез заплащане на 50/100 увеличение върху основното месечно
възнаграждение – чл.187 ал.5 т.2 от ЗМВР.
Както се посочва във въззивната жалба, за процесния
период по исковата молба са действали няколко наредби, като в чл.3 ал.3 от
Наредбата от 25.05.2015 г., Наредбата от 11.08.2014 г. и Наредбата от
29.07.2016 г., които са аналогични, се предвижда, че за държавните служители в
МВР е възможно полагането на труд през нощта за периода от 22,00 часа до 06,00
часа, като в две от наредбите липсва изрично правило, аналогично на чл.31 ал.2
от Наредбата от 11.08.2014 г., съгласно което при сумарно отчитане на
отработеното време, общия брой часове положен нощен труд следва да се умножи по
0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за
отчетния период, т.е. часовете положен нощен труд се преизчисляват с коефициент
1,143.
При липсата на специално правило, което да определя
методологията за превръщането на отработените нощни часове в дневни, при
сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в
МВР, нормативната празнота следва да се преодолее чрез субсидиарно приложение
на чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Въззивната инстанция счита, че въззивната жалба е частично
основателна досежно размера на дължимите суми, като обезщетение за положен
извънреден труд от страна на ищеца като главница и лихва за забава, тъй като за
периода от 01.01.2018 г. до 17.07.2018 г. е действала разпоредбата на чл.9Г от
Наредбата за работното време, почивките и отпуските. На 01.01.2018г. е влязла в
сила горепосочената норма, съгласно която отработените часове от работника или
служителя, които в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване
на работното време са повече от часовете, определени съгласно чл.9Б от
Наредбата, се отчитат за извънреден труд по реда на чл.149 от КТ пред
Инспекцията по труда, без превръщане на нощните часове в дневни.
Следователно, за периода на действие на правилото на чл.9Г от НРВПО
извънредният труд се отчита без превръщане на нощните часове в дневни. В случая
се касае за две тримесечия от процесния период, а именно от 01.01.2018 г. до
31.03.2018 г. и от 01.04.2018 г. до 30.06.2018 г., когато следва да намери
приложение разпоредбата на чл.9Г от НРВПО. Същата разпоредба не следва да
намери приложение за периода от 01.07.2018 г. до 17.07.2018 г., тъй като тези
дни и съответно положените часове нощен труд не попадат в отчетния период,
предвид сумарното отчитане на работното време на тримесечен период.
Горепосочените доводи водят до намаляване на дължимите
суми, като главница и лихви, съобразно заключението на вещото лице по
назначената съдебно-икономическа експертиза, като за периода от 01.01.2018 г.
до 30.06.2018 г. следва да бъдат приспаднати сумите, получени от вещото лице
чрез преизчисляване на нощния труд към дневен с коефициент от 1,143, като
предявеният иск с правно основание чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР вр. чл.179 ал.1 от ЗМВР и чл.143 от КТ се явява неоснователен и недоказан за сумата над 2177,69
лв. до 2637 лв. /за сумата като главница в размер на 459,31 лв./ и правилно е
отхвърлен в тази му част.
По отношение на претенцията за лихва за забава, същата
се явява основателна и доказана за сумата от 321,24лв., като за разликата до
389лв. /за сумата в размер на 67,76лв./ ,искът
се явява неоснователен и правилно е отхвърлен от първоинстанционния съд.
Предвид изложеното предявеният иск с правно основание чл.178 ,ал.1 ,т.3 от ЗМВР
вр. чл.179 ,ал.1 от ЗМВР се явява основателен и доказан за сумата от 2177,69лв., представляваща дължимо и неизплатено допълнително
възнаграждение за извънреден труд за периода от 10.04.2016г.-31.03.2019г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба –
10.04.2019г. до окончателното изплащане на сумата.Тази сума се получава след
приспадане от получената стойност от вещото лице като неизплатена сума за
извънреден труд за процесния период в размер на 2 637,00лв.,на сумата в размер на
459,31лв. ,получена от в.лице чрез преизчисляване на нощния труд към дневен с
коефициент от 1,143, за периода от
01.01.2018 г. до 30.06.2018 г. В този смисъл са неоснователни доводите на
ответника и въззиваем ОД на МВР,че на ищеца му е заплатено възнаграждение за
нощен труд по 0,25лв. и то следва да бъде приспаднато от общо дължимата
сума.Такова възнаграждение е изплащано,но то е на друго основание и не касае
исковата претенция.
Предявеният иск с правно основание чл.86 от ЗЗД се явява
основателен и доказан за сумата от 321,24лв. и в този размер следва да бъде
уважен.
Предвид изложеното следва да бъде
отменено обжалваното решение на Пл.РС в частта му, в която са отхвърлени като неоснователни предявените
искове от Л.Ц.Ш., ЕГН ********** против ОД на МВР- П., с правно основание чл.178,ал.1,т.3
от ЗМВР вр. с чл.179, ал.1 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД,за сумата 2 177,69лв. като главница,представляваща
дължимо и неизплатено допълнително възнаграждение
за извънреден труд, получен чрез преизчисляване с коефициент от 1,143 към
дневен труд за периода 10.04.2016г. -31.03.2019 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба-10.04.2019г. до окончателното й
изплащане,за сумата от 321,24лв. - лихва
за забава върху неизплатената главница от 2 177,69лв. за периода от 10.04.2016г.-31.03.2019
г.,както и в частта му относно присъдените деловодни разноски на страните и
разноски за вещо лице и ДТ,като вместо него и по съществото на правния спор,
следва да бъде осъдена ОД на МВР – П. да
заплати на осн.чл178 ,ал.1 ,т.3 от ЗМВР вр. чл.179 ,ал.1 от ЗМВР на Л.Ц.Ш.,***, ЕГН ********** , сумата
от 2 177,69лв. като главница,
представляваща дължимо и
неизплатено допълнително възнаграждение
за извънреден труд, получен чрез преизчисляване с коефициент от 1,143 към
дневен труд за периода 10.04.2016г. -31.03.2019 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба-10.04.2019г., до окончателното й
изплащане.
Следва да бъде осъдена е ОД на МВР –П. да заплати на осн.чл.86 от ЗЗД на Л.Ц.Ш.,***, ЕГН ********** ,сумата от 321,24 лв.,
представляваща лихва за забава върху неизплатената главница за
периода от 10.04.2016г. до 31.03.2019г.
При този
изход на делото ОД на МВР –П. следва да
заплати на ищеца направените деловодни
разноски за първата инстанция в размер на 271,58лв. ,по компенсация и съобразно
представените от страните Списъци на разноските по чл.80 от ГПК,както и за
настоящата инстанция по компенсация деловодни разноски в размер на 130,32лв.Окръжният
съд намира,че направените възражения за прекомерност на адв.възнаграждения на
пълномощника на ищеца и въззивник за всяка една инстанция са неоснователни,тъй
като претендираните възнаграждения са към минимума по Наредба №1/2004г. за минималните
размери на адв.възнаграждения.
Следва
да бъде осъдена ОД на МВР –П. да заплати по сметка на Пл.ОС ДТ върху уважените
искове в размер на 87,11лв. за главния иск и 50лв. за иска по чл.86 от ЗЗД, на основание чл.78, ал.6 ГПК ,както и 100лв. за вещо лице.
Следва
да бъде потвърдено решението на П.ски районен съд в останалата му обжалвана
част,като правилно.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА Решение № 1417/23.07.2019г.
на П.ски районен съд, постановено по гр.д. № 2252/2019 г. по описа на същия съд
в частта му, в която са отхвърлени като
неоснователни предявените искове от Л.Ц.Ш., ЕГН ********** против ОД на МВР- П., с правно основание
чл.178,ал.1,т.3 от ЗМВР вр. с чл.179, ал.1 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД ,за сумата в размер на 2 177,69лв. като главница,
представляваща дължимо и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд, получен чрез
преизчисляване с коефициент от 1,143 към дневен труд за периода 10.04.2016г.
-31.03.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба-10.04.2019г. до окончателното й изплащане,за сумата в размер на 321,24лв.
,представляваща лихва за забава върху
неизплатената главница от 2 177,69лв. за периода от
10.04.2016г.-31.03.2019 г.,както и в частта му относно присъдените деловодни
разноски на страните , разноски за вещо лице и ДТ ,като
вместо него и на основание чл.271 от ГПК, ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ОД на МВР – П. ДА
ЗАПЛАТИ на осн.чл178 ,ал.1 ,т.3 от ЗМВР вр. чл.179 ,ал.1 от ЗМВР на Л.Ц.Ш.,***, ЕГН ********** , сумата от 2 177,69лв.
като главница, представляваща дължимо
и неизплатено допълнително възнаграждение
за извънреден труд, получен чрез преизчисляване с коефициент от 1,143 към
дневен труд за периода 10.04.2016г. -31.03.2019 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба-10.04.2019г., до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА ОД на МВР –П. ДА
ЗАПЛАТИ на осн.чл.86 от ЗЗД на Л.Ц.Ш.,***, ЕГН ********** ,сумата от 321,24 лв.,
представляваща лихва за забава върху неизплатената главница в размер на
2 177,69лв., за периода от
10.04.2016г. до 31.03.2019г.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК
ОД на МВР –гр. П. да заплати направените деловодни разноски по компенсация от Л.Ц.Ш. за първата инстанция в размер на 271,58лв., както и
за въззивната инстанция в размер на 130,32 лв., съобразно
уважената и отхвърлена част от предявените искове и представените от страните
Списъци на разноските по чл.80 от ГПК.
ОСЪЖДА на основание чл.78,ал.6 от ГПК
ОД на МВР –ГР.П. да заплати по сметка на
Пл.ОС ДТ върху уважените искове в размер на 87,11лв. за главния иск и 50лв. за
иска по чл.86 от ЗЗД, както и 100лв. възнаграждение за вещо лице.
ПОТВЪРЖДАВА горепосоченото решение на П.ски
районен съд в останалата му обжалвана част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на обжалване на основание чл.280 ал.3 т.3
от ГПК.
ПРЕДСЕДЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: