Р Е Ш Е Н И Е
№ 1785
Гр. П., 07.01.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – П., Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание, проведено на
седми ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА
при участието на секретаря Капка Станчева,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 02886/2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са от С.Ж.С. *** АД кумулативно
обективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за
признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на
ответното дружество сумата от 1 229,56 лв., представляваща неплатена
стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2009 г. до
30.04.2011 г. до топлоснабден имот, находящ се в гр. ***и сумата от 280,34 лв., представляваща
законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.06.2009 г. до
23.11.2012 г. и присъдените разноски, за които суми по ч. гр. дело № 9412/2012 г. по
описа на Районен съд – П. е издаден изпълнителен лист от 30.01.2013 г., поради
новонастъпило обстоятелство – погасяване на вземанията по давност.
Ищецът твърди, че с изпълнителен лист, издаден
по ч. гр. дело № 9412/2012 г. по описа на Районен съд – П. въз основа на
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, е осъден
да заплати на ответното дружество сумите, предмет на исковите му претенции.
Твърди, че въз основа на изпълнителния лист и за събиране на удостоверените в
него парични вземания първоначално е образувано изпълнително дело № ***г. по описа на ЧСИ С.Б.по
молба на взискателя от 22.07.2013 г. Заявява, че същото следва да се счита за
прекратено по силата на закона – на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, тъй
като от първото изпълнително действие до последното такова – молба на
„Топлофикация-П.“ АД от 16.06.2015 г. са изтекли две години. Поддържа, че
процесните вземания са недължими поради погасяването им по давност към момента
на депозиране на исковата молба. Счита за приложим тригодишния давностен срок
по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, с оглед характера им на периодични плащания. Не са
налице действия, довели до прекъсване или спиране на давностния срок. С тези
съображения се обуславя допустимостта на исковите претенции и се отправя искане
за уважаването им.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен
отговор ответникът „Топлофикация – П.“ АД оспорва предявените искове с
твърдението, че вземанията не са погасени по давност. Поддържа, че не е изтекъл
приложимият петгодишен давностен срок, доколкото се касае за вземания,
удостоверени в заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, придобила стабилитет. С
образуването на процесното изпълнително дело давността следва да се счита за
прекъсната на основание чл. 115, ал. 1,
б. „ж“ ЗЗД и нова такава е започнала да тече от 26.06.2015 г. С тези доводи
отправя искане за отхвърляне на иска
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
Между
страните не спори, а и от приетите по делото писмени доказателства, респ. приложени материали се установява, че в
хода на производството по ч. гр. дело № 9412/2012 г. по
описа на Районен съд – П. в полза на ответното дружество „Топлофикация – П.“ АД
и срещу ищцата С.Ж.С. е издадена Заповед
№ 7160/19.12.2012 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с
която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора сумата от 1 229,56
лв., представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2009 г. до 30.04.2011 г. до топлоснабедн имот, находящ се в гр. ***и
сумата от 280,34 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните
плащания за периода от 30.06.2009 г. до 23.11.2012 г., законната лихва върху
главницата, считано от 18.12.2012 г. /датата на подаване на заявлението/ до
окончателното изплащане на вземането и разноски в размер от 330,20 лв. Изяснява
се, че препис от заповедта за изпълнение е връчен лично на длъжника на 10.01.2019
г., както и, че по разпореждане на съда от 30.01.2013 г., след като е прието,
че заповедта е влязла в сила за сумите, присъдени със същата, е издаден
изпълнителен лист.
Не
е спорно между страните, а и се установява, че въз основа на този изпълнителен
лист и за събиране на материализираните в него вземания по молба на „Топлофикация
– П.“ АД с вх. № 7514/22.07.2013 г. и по разпореждане на съдебния изпълнител от
24.07.2013 г. е образувано изпълнително дело № ******г. по описа на ЧСИ С.Б.с
рег. №***и с район на действие Окръжен съд – П.. От съдържанието на молбата
/приета като част от завереното копие на изпълнителното дело/ се изяснява, че
дружеството – взискател е поискало да бъде извършена продан на движими вещи на
длъжника, респ. изпълнение върху недвижими такива.
От
съдържащите се в изпълнителното дело материали се установява, че на длъжника х.е
връчена покана за доброволно изпълнение считано от изтичане на двуседмичения
срок от залепване на уведомлението по чл. 47 ГПК от 26.01.2014 г.
Изпратено
е запорно съобщение от съдебния изпълнител от 02.08.2013 г. до третото за
процеса лице РУ „Социално осигуряване“ – гр. П. за налагане на запор върху
получаваната от длъжника С.пенсия. Съобщението е получено от адресата на
08.08.2013 г. В отговор е постъпило писмо от РУ СО – гр. П., с което уведомява
съдебния изпълнител, че запорът не може да бъде наложен, тъй като получаваната
от длъжника пенсия е в размер по-малък от минималната работна заплата за страна
и представлява по характера си несеквестируемо вземане.
С
молба с вх. № 6674/16.06.2015 г. /посочена и в исковата молба/ ответното
дружество – взискател „Топлофикация – П.“ АД е поисало от ЧСИ да бъдат
извършени справки в ТД на НОИ относно получавана от длъжника пенсия ибли
трудово възнаграждение и при наличието на такива да бъде наложен запор върху
вземанията. Поискано да се извърши справка и за декларирано от длъжника
недвижимо имущество и при наличие на такова върху същото да бъде вписана
възбрана, да бъде оценено и изнесено на публична продан за удовлетворяване на
процесните вземания.
Други
относими доказателства не са приобщени по делото.
При така приетата
за установена фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Предявени
са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, при
които в тежест на ищцата е да установи правния си интерес от търсената защита –
отричане на вземанията, като докаже наличието на твърдяната форма на
извънпроцесуално поведение на ответното дружество, свързана с претендиране на
същите, както и периода – начален и краен момент на давността. При установяване
тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че претендираните от
него и оспорени от ищцата вземания съществуват.
Съдът
намира, че процесните искови претенции са предявени при наличието на съществуващ
правен интерес за ищцата от търсената защита, поради което се явяват и
процесуално допустими. Както беше изяснено, за исковите суми в хода на
производството по ч. гр. дело № 9412/2012 г. по описа на Районен съд – П. в
полза на ответното дружество и срещу ищцата е издаден изпълнителен лист от 30.01.2013
г. По делото не се твърди и не се установява сумите по него да са били
изплатени от длъжника, да е била призната тяхната недължимост с влязъл в сила
съдебен акт, нито изпълнителният лист да е бил обезсилен. Съществуването на
този годен изпълнителен титул в полза на ответното дружество дава възможност на
същото като кредитор във всеки един момент да инициира изпълнително
производство за принудително събиране на сумите, което от своя страна обуславя
интереса на задълженото лице – ищцата С. да оспори съществуването им въз основа
на твърдяното от нея обстоятелство – погасяване на притезанията по давност,
започнала да тече след издаването на изпълнителния лист и изтекла към момента
на образуване на настоящото производство /в този см. Определение № 410 от
20.09.2018 г. по ч. гр. дело № 3172/2018 г., IV-то
г.о. ВКС, Определение № 775 от 06.11.2018 г. по в. ч. гр. дело № 551/2018 г. по
описа на Окръжен съд – П./.
В
настоящия случай ищцата оспорва вземанията с твърдението за погасяването им по
давност, започнала да тече след издаване на процесния изпълнителен лист и
изтекла към момента на образуване на настоящото производство.
От
систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 110 и чл. 118 ЗЗД следва
изводът, че погасителната давност е законоустановен период от време, през който
носителят на едно вземане бездейства и с изтичането на който последният губи
възможността да получи защита на правото си чрез средствата на държавната
принуда.
По
делото се изясни, че процесните вземания са удостоверени в изпълнителен лист,
издаден по реда на чл. 416 ГПК – въз основа на влязла в сила заповед за
изпълнение на парично задължение.
Уредено
като строго формално заповедното производство по чл. 410 и сл. ГПК има за цел
да установи дали едно парично вземане е спорно и в случаите, при които е
останало неоспорено от длъжника да даде по-бърза защита на кредитора чрез
издаване на изпълнително основание – заповед за изпълнение /арг. чл. 404, т. 1,
предл. 3 ГПК/, която да послужи да принудително изпълнение на притезанието по реда
на чл. 442 и сл. ГПК.
От
систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 423, чл. 424 и чл. 439 ГПК
следва изводът, че влязлата в сила по реда на чл. 416 ГПК – като неоспорена в
срок от длъжника заповед за изпълнение на парично задължение има правни последици,
аналогични на влязлото в законна сила съдебно решение. Безспорно същата се
ползва с изпълнителната сила, присъща на осъдителните решения и представлява
съдебно изпълнително основание за удостоверените в нея парични вземания.
Същевременно, заповедта за изпълнение има установително действие в отношенията
между страните, като влизането ѝ в сила препятства оспорването на
вземанията въз основа на обстоятелства или доказателства, които са били
известни на длъжника и с които е разполагал или е можел да се снабди до
изтичането на срока за възражение – арг. чл. 424 ГПК.
Вземането,
установено с влязлата в сила заповед за изпълнение, може да бъде оспорено
единствено по реда на чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, които по характера си представляват
извънредни хипотези, с ограничено във времето приложение. Същевременно и в
заповедното производство, в хода на което е издадено изпълнителното основание,
допустима форма на защита е искът по чл. 439 ГПК, който обаче може да се
основава само на факти, настъпили след изтичането на срока за подаване на
възражение – арг. чл. 439, ал. 2 ГПК.
Всичко
изложено дотук дава основание на съда да приеме, че влязлата в сила заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК има присъщото на съдебните
решения установително действие в отношенията между страните, поради което
спрямо удостоверените в същата вземания от влизането ѝ в сила става
приложим петгодишният давностен срок съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ГПК. В този смисъл са и мотивите, изложени в Определение № 214 от 15.05.2018 г.
по гр. дело 1528/2018 г. по описа на ВКС, IV
гр. о., постановено в производство по реда на чл. 288 ГПК, в които е отразено,
че влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и
установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на
изтичането на срока за подаване на възражение, в който смисъл са и Определение
№ 443 от 30.07.2015 г. по ч. търг. дело № 1366/2015 г., II т. о., ТК на ВКС,
така също и Определение № 576 от 16.09.2015 г. по ч. гр. дело № 4647/2015 г., IV
г. о., ГК на ВКС.
Следователно,
спрямо процесните, оспорени от ищцата вземания, за които по ч. гр. дело № 9412/2012
г. по описа на Районен съд – П. е издадена Заповед за изпълнение на парични
задължения по чл. 410 ГПК, влязла в законна сила на основание чл. 416, ал. 1 ГПК, е приложим петгодишният давностен срок – арг. чл. 117, ал. 2 ЗЗД, започнал
да тече от момента на влизане в сила на заповедта за изпълнение.
Установи
се, че препис от тази заповед е получен от длъжника на 10.01.2013 г.
Следователно, същата е влязла в законна сила и се е стабилизирала на 25.01.2013
г. – след изтичане на двуседмичния срок за подаване на възражение по чл. 414 ГПК. Предвид това, считано от този момент петгодишната давност за
удостоверените в заповедта и листа вземания поначало изтича на 25.01.2018 г.
При
извършване на преценката погасени ли са по давност процесните вземания от
значение е не само изтичането на предвидения срок, но и бездействието на
кредитора през този период, което да има за последица погасяване на правото му
за принудително събиране на паричните притезания.
По
делото се изясни, че въз основа на процесния изпълнителен лист срещу длъжника
по него и по молба на ответника от 22.07.2013 г. е образувано изпълнително
дело № ***г.
по описа на ЧСИ С.Б., както и, че с тази молба взискателят „Топлофикация – П.“
АД е посочило изпълнителни действия, които да бъдат извършени за събиране на
процесните вземания. Съдът, съобразявайки и задължителните разяснения, дадени в
мотивите на т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, счита, че тази молба на ответното дружество, в
качеството му на кредитор по изпълнителния лист, обективираща искане за
прилагане на конкретни изпълнителни действия и която е била приета от органа по
принудителното изпълнение като редовна такава, е първото действие, което е
довело до прекъсване на давността по отношение на процесните вземания и нова
такава е започнала да тече на основание чл. 117, ал. 2, вр. ал. 1 ЗЗД, считано
от следващия ден – 23.07.2013 г.
Съдът
намира, че тази молба е довела и до спиране на давностния срок за вземането на основание
чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД, през време на изпълнителното производство,
съобразявайки разясненията, дадени в Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на
Пленума на ВС, като нова давност е започнала да тече от момента на отмяната на
тълкуването на правната норма, дадено с това постановление на ВС, извършена с
т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС. В мотивите на постановлението изрично е прието, че след
образуване на изпълнителното дело при висящност на изпълнителния процес
прекъснатата вече давност се спира, тъй като изпълнителният процес е също
съдебен процес, част от гражданския процес, каквато част е и предшестващото го
исково производство, в хода на което давност не тече докато трае процесът. Този
акт на върховната съдебна инстанция е отменен с тълкувателното решение от
26.06.2015 г., която отмяна има действие занапред, а новото тълкуване на
правната норма започва да се прилага именно от момента на постановяването на
новия тълкувателен акт. /в този смисъл Решение № 170 от 17.09.2018 г. по гр.
дело № 2382/2017 г. ГК, ІV г. о. на ВКС,
както и Решение № 363 от 12.11.2018 г. по в. гр. дело № 489/2018 г. по описа на
Окръжен съд – П./.
Предвид
изложеното, съдът намира, че давността за вземанията по процесния изпълнителен
лист е спряла да тече с образуването на изпълнителното производство. Действието
на спирането е преустановено с влизане в сила на тълкувателното решение,
отменящо постановлението на Пленума на ВС от 18.11.1980 г. и първоначално
даденото с него тълкуване или от 26.06.2015 г., от който момент давностният
срок е продължил да тече и който поначало изтича на 26.06.2020 г.
Съдът
намира за неоснователно твърдението на ищцата за прекратяване на производството
по изпълнителното дело преди този момент, обосновано с проявено от взискателя
бездействие в продължение на повече от две години, считано от образуване на
изпълнителния процес.
Съгласно
разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК едно от основанията за прекратяване на
изпълнителното производство е бездействието на взискателя, изразяващо се в
това, че в продължение на две години същият не е поискал извършването на
изпълнителни действия и водещо до осуетяване реализацията на правата му. Действително
процесното прекратително основание настъпва ex lege – по силата на закона,
считано от момента на изтичане на две години от последното действие, в който
смисъл са и задължителните за съда разяснения, дадени в т. 10 от Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В
случая обаче в рамките на тези две години, считано от 23.07.2013 г. от страна
на взискателя е депозирана молба от 16.06.2015 г., с която същият е посочил
конкретни изпълнителни действия, които за бъдат предприети от съдебния
изпълнител. Тази молба, обективираща съответните искания, следва да бъде взета
предвид, макар производството по делото да е спряно по силата на закона, тъй
като е израз на продължаващото активно поведение на взискателя.
Ето
защо, съдът приема, че приложимият към вземанията давностен срок не е изтекъл
нито към момента на образуване на настоящото производство по искова молба от 30.04.2019 г., нито към момента на
приключване на устните състезания – 07.11.2019 г., поради което и предявените
искови претенции, основани на твърдението за недължимост на вземанията за
главница и лихва за забава поради погасяването им по давност, се явяват неоснователни
и като такива следва да бъдат отхвърлени.
По отговорността
за разноски:
При този изход на спора – неоснователност на исковите
претенции право на разноски има само ответникът. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК
в полза на дружеството следва да бъде присъдена сумата от 100 лв. – разноски за
юрисконсултско възнаграждение. Съдът определи последното в минималния
му размер на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл.
37 от Закон за правната помощ и чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, като съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалния
представител на ищеца, както и конкретната фактическа и правна сложност на
делото, в частност приключването му в рамките на едно съдебно заседание.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С.Ж.С.,
с ЕГН: **********, с адрес: *** срещу „Топлофикация – П.“ АД, с ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. П., кв. „Мошино“ обективно съединени отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за
установено в отношенията между страните, че С.Ж.С. не дължи на „Топлофикация – П.“
АД сумата от 1 229,56 лв.,
представляваща неплатена стойност на доставена топлинна енергия за периода от
01.05.2009 г. до 30.04.2011 г. до топлоснабден имот, находящ се в гр. ***и
сумата от 280,34 лв., представляваща
законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.06.2009 г. до
23.11.2012 г. и присъдените разноски, за които суми по ч. гр. дело № 9412/2012
г. по описа на Районен съд – П. е издаден изпълнителен лист от 30.01.2013 г.,
поради новонастъпило обстоятелство – погасяване на вземанията по давност.
ОСЪЖДА С.Ж.С.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, ул. „***, на основание чл. 78,
ал. 3 и ал. 8 ГПК, да заплати на „Топлофикация – П.“ АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление:
гр. П., кв. „Мошино“ сумата от 100 лв., представляваща сторени
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд – П., в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
При
влизане в сила на решението, ч.
гр. дело № 9412/2012 г. по описа на Районен съд – П., да се върне в Служба
„Архив“ на съда.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ