Р Е Ш Е Н И Е
№ 1394
гр.Плевен, 27,09,2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански състав, в публично съдебно заседание на тринадесети
септември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕРА НАЙДЕНОВА
при секретаря П.И., като разгледа
докладваното от съдията НАЙДЕНОВА
гр.дело №2126 по описа на съда за 2016
г., на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по искове с правно
основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 вр.чл.225, ал.1 от КТ.
Настоящото
гражданско дело е образувано по искова молба от Ц.П.С., ЕГН **********, чрез
адв.А.Д. от ПАК, против РС ***. В молбата се твърди, че ищцата е работила в
ответния съд първоначално като съдебен деловодител, а считано от 07,05,2014 г.
– като административен секретар, до 29,01,2016 г., когато й е наложено
наказание – дисциплинарно уволнение със Заповед №РД-14-1/29,01,2016 г., а със Заповед
№РД-14-2/29,01,2016 г. ТПО е прекратено. Сочи се, че наложеното наказание е
незаконосъобразно, като моли съда да го отмени. Твърди се, че не е спазена
процедурата и не е изискано предварително разрешение на основание чл.333, ал.1,
т.5а от КТ. Сочи се, че дори и разгледани по същество заповедите са
незаконосъобразни. Сочи се, че е изтекла давността за търсене на отговорност на
служителката за нарушения, извършени 2007-2015 г. В с.з. процесуалният
представител на ищцата моли съда да уважи исковете. В писмена защита,
депозирана в дадения от съда срок се излагат подробни съображения в подкрепа на
исковете, подобни на изложените в ИМ.
В
срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който сочи, че
исковата молба е нередовна. Алтернативно се сочи, че исковете са неоснователни,
а издадените заповеди – законосъобразни. В с.з. процесуалният представител на
ответника моли съда да уважи исковете. В писмена защита, депозирана в дадения
от съда срок, се сочи, че атакуваните заповеди за законосъобразни, което е
установено от събраните по делото доказателства, а твърдяната защита на ищцата
по чл.333, ал.1, т.5а от КТ не е налице, тъй като същата не е валидно избрана
за представител на работниците.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните,
намира за установено следното:
Не
се спори по делото, че ищцата е работила при ответника на длъжност
„административен секретар“ до 29,01,2016 г., когато със заповед №РД-14-1 от
29,01,2016 г. на Административния ръководител на РС *** на ищцата е наложено
наказание „дисциплинарно уволнение“, а с последваща заповед №РД-14-2/29,01,2016
г. е прекратено ТПО с ищцата.
Спори се е дали издадените заповеди са
законосъобразни и следва ли да бъдат отменени, следва ли да бъде възстановена
ищцата на длъжността, заемана преди уволнението, както и дължи ли ответника на
ищцата обезщетение за оставане без работа на основание чл.225, ал.1 от КТ и в
какъв размер.
За да отговори на този
въпрос, съдът съобрази следното:
На първо място следва да бъде
разгледана твърдяната незаконност на уволнението на ищцата, поради неспазване
изискването за предварително съгласие на инспекцията по труда в хипотезата на чл.333,
ал.1, т.5а от КТ, тъй като съгласно разпоредбата на чл.344, ал.3 от КТ
заповедта за уволнение и съответно заповедта за прекратяване на ТПО подлежат на отмяна само на това основание, без
да се разглежда трудовият спор по същество.
Разпоредбата на чл.333,
ал.1, т.5а от КТ предвижда, че в случая по чл.330, ал.2, т.6 от КТ /какъвто е
процесния/ работодателят може да уволни само с предварително разрешение на
инспекцията по труда за всеки отделен случай работник или служител, който е
избран за представител на работещите по безопасност и здраве при работа от
общото събрание или от събранието на пълномощниците по реда на чл.6, за
времето, докато има такова качество.
Закрилата предхожда
уволнението, затова се нарича предварителна закрила. Разрешението за нея следва
да бъде поискано писмено и дадено писмено за всеки отделен случай, което
разрешение за уволнението на работника се дава от Инспекцията по труда.
Основният спор в случая е дали ищцата е имала към момента
на уволнението си това качество, тъй като се установи, че разрешение от
инспекцията по труда работодателят не е искал и получавал.
За някои от обстоятелствата, обуславящи приложимостта на
предварителната закрила спрямо определен работник или служител, работодателят винаги разполага с информация. В тези
случаи изобщо не може да се поставя въпросът дали работодателят е знаел или не,
че лицето попада в съответната категория. Такива са например трудоустроените
работници и служители, работници и служители, започнали ползването на разрешен
им отпуск, различните категории работнически представители /какъвто е и
процесния случай/. Ищцата обосновава закрилата си по чл.333, ал.1, т.5а от КТ
на протокол №1/24,04,2015 г. от проведено общо събрание на работещите в РС ***,
на което е избрана за представител на работниците и служителите по безопасност
и здраве в ГУТ. Безспорно ответникът следва да е бил запознат с горецитирания
протокол, най-малкото защото същият се е съхранявал при него и е представен в
оригинал по делото именно от него.
В с.з. ответникът е поискал откриване на производство по
чл.193 от ГПК, като е оспорил съдържанието на процесния протокол. Съдът счита,
че НЕПРАВИЛНО е открил изрично такова производство, тъй като се касае за
подписан частен диспозитивен документ и оспорващият не навежда твърдения, че
той не е подписан от лицето, посочено за негов автор, което е единствената хипотеза на неистинност на
частния диспозитивен документ. Във
всички останали случаи, когато се оспорва верността на съдържанието на такъв
документ, не се допуска откриване на производство по проверка на истинността му,
а тя се преценява с оглед на всички останали
доказателства по делото.
По
отношение заявеното оспорване на съдържанието на процесния протокол от
24,04,2015 г. съдът счита, че същото няма как да бъде заявено едва в настоящото
производство, а е следвало да стане по реда за атакуване на решения на общото
събрание на работниците и служителите, поради което съдът не следва да обсъжда
събраните в тази насока доказателства. Да се приеме обратното и едва към
настоящия момент да се установи неистинност на съдържанието и респективно –
липса на представителна власт на ищцата като представител на работниците по
безопасност и здраве, би означавало да се поставят под съмнение всички действия
извършвани от ищцата като представител, да се дискредитират всички взети в този
период с нейно участие и съгласие решения, и така да се изложат на риск
интересите на останалите работници и служители, ползващи се от тях, което
противоречи на целите на КТ и търсената с него пълна и засилена закрила на
работника в отношенията му с работодателя.
С оглед изложеното, съдът приема, че цитирания протокол №1
от 24,04,2015 г. легитимира ищцата като представител на работниците и
служителите по безопасност и здраве в ГУТ, и като такава – като лице, ползващо
закрилата по чл.333, ал.1, т.5а от КТ, която разписва задължително
предварително получаване на съгласието на инспекцията по труда. Липсата на
такова прави уволнението й незаконно и
налага неговата отмяна на процесуално основание, без да се изследват по
същество останалите въпроси, свързани със извършени нарушения на трудовата
дисциплина, представляващи материалноправното основание за прекратяване на
трудовото правоотношение.
За пълнота следва да се отбележи, че не се оспорва от
ответника, че ищцата на практика е изпълнявала функциите на орган и представител
на работниците по безопасност и здраве, а това обстоятелство се установява и от
приложените протоколи от заседания на ГУТ от м.юли и м.октомври 2015 г. /л.562
и л.563 от делото – том II/, поради което същата следва да се ползва от
засилената закрила на чл.333, ал.1, т.5а от КТ.
По иска за
възстановяването на ищцата на предишната работа
Искът по
чл.344, ал.1, т.2 от КТ се явява акцесорен по отношение основния иск - този за
отмяната на уволнението, и следва неговата съдба, поради което съдът намира, че
претенцията на ищцата за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност
се явява основателна и следва да бъде уважена.
По иска
с правно основание чл.344, ал.1, т.3 вр.чл.225, ал.1 и ал.2 от КТ
Основателността на този, също
акцесорен, осъдителен иск се намира в зависимост от наличието на две
кумулативно предвидени предпоставки, а именно: уволнението да бъде признато за
незаконно по установения ред и поради него работникът или служителят да е
останал без работа, претърпявайки по този начин имуществени вреди. В настоящия
случай е безспорно, че заповеди №РД-14-1/29,01,2016 г. и №РД-14-2/29,01,2016 г.
са незаконосъобразни. Установява се от извършената констатация в трудовата
книжка на ищцата и приложените ТД, че след уволението ищцата не е работила по
трудово правоотношение с изключение на периода 01,02,2016 г. – 17,02,2016 г. и
периода 18,04,2016 г. – 29,07,2016 г., и не е получавал доходи от трудова
дейност. С оглед на това, следва да бъде уважен и искът с правно основание
чл.344, ал.1, т.3 вр.чл.225, ал.1 и ал.2 от КТ за присъждане на обезщетение за
времето, през което ищцата е останала без работа в следствие на
незаконното уволнение и за времето, в
което е работила по ТПО, но е получавала по-ниско ТВ, което съгласно
заключението на ВЛ е в размер на 7076,76 лева. Следва да се отбележи, че за
периода 29,01,2016 г. – 31,01,2016 г. ответника наведе доводи, че ищцата е
получила ТВ, поради което не й се дължи обезщетение, но доказателства за това
обстоятелство не бяха представени.
С
оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищцата направените от нея разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1500,00 лева.
На
основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на ПлРС държавна такса в размер на 383,07 лева /определена на основание чл.1 от Тарифата за ДТ, които се събират от
съдилищата по ГПК - по 50,00 лева за първите два иска и 283,07 лева за третия
иск/, както и направените разноски за вещо лице в размер на 80,00 лева.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ като незаконосъобразни заповеди
№РД-14-1/29,01,2016 г. и №РД-14-2/29,01,2016 г. на Председателя на РС ***, с
които на Ц.П.С., ЕГН **********,***, е наложено наложено наказание
„дисциплинарно уволнение“ и е прекратено трудовото й правоотношение.
ВЪЗСТАНОВЯВА
на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ Ц.П.С.,
ЕГН **********,***, на заеманата преди уволнението
длъжност “административен секретар” в Районен съд ***.
ОСЪЖДА на основание чл.344,
ал.1, т.3 вр.чл.225, ал.1 от КТ Районен съд ***, ЕИК *********, представлявано от административния ръководител – Председател на РС *** В.Н.,
ДА ЗАПЛАТИ на Ц.П.С., ЕГН **********,***, сумата от 3249,72 лева,
представляваща обезщетение за оставането й без работа за периода от 29,01,2016 г.
– 31,01,2016 г. и за периода 18,02,2016 г. – 17,04,2016 г.
ОСЪЖДА
на основание чл.344, ал.1, т.3 вр.чл.225, ал.2 от КТ Районен съд ***, ЕИК *********, представлявано от административния
ръководител – Председател на РС *** В.Н., ДА ЗАПЛАТИ на Ц.П.С., ЕГН **********,***,
сумата от 3827,04 лева, представляваща
обезщетение за времето, през което е работила на по-нископлатена работа, за
периода от 01,02,2016 г. – 17,02,2016 г. и за периода 18,04,2016 г. – 29,07,2016
г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК
“ Районен съд ***, ЕИК *********, представлявано от
административния ръководител – Председател на РС *** В.Н., ДА ЗАПЛАТИ на Ц.П.С., ЕГН **********,***, направените деловодни разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 1500,00 лева.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.6 от ГПК Районен
съд ***, ЕИК *********, представлявано от административния ръководител –
Председател на РС *** В.Н., ДА ЗАПЛАТИ
по сметка на Плевенския районен съд държавна такса върху уважените искове в
размер на 383,07 лева и направените разноски за вещо лице в размер на 80,00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от обявяването му – 27,09,2016 г., на
основание чл.315, ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: