Р Е
Ш Е Н
И Е № 172
гр.Сливен, 13.02.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенски
районен съд, гражданско отделение, трети състав в публично заседание на тридесети
януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВИЛЕНА ДАВЧЕВА
при секретаря Марияна Семкова, като разгледа докладваното
от районния съдия гр.д.№ 3655 по
описа за 2018г., за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е бързо и се
движи по реда на Глава ХХV ГПК.
Предмет на разглеждане са предявени обективно
кумулативно съединени претенции с правно основание чл.344, ал.1 ,т.1, 2 и 3,
вр.чл.225 КТ, както и чл.224, ал.1 КТ.
Предявени са обективно съединени искове с правното основание в чл.344, ал.1, т.1 и т. 2 и чл. 344, ал.1, т.3, вр. чл. 225 от КТ за признаване на уволнението, извършено
със Заповед № 41/04.07.2018 г. на работодателя за незаконно и за неговата
отмяна, за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност и за
осъждане на работодателя за заплащане на обезщетение за времето, през което
работника е останал без работа, поради незаконното уволнение.
Ищецът твърди, че на
25.10.1972г. постъпил на работа в "ЗММ - Сливен" АД на длъжност
шлосер. Целият си трудов стаж до м.07.2018г. прекарал в същото предприятие -
"ЗММ - Сливен" АД. През
Твърди, че на 05.07.2018г. бил повикан
в управлението на предприятието и му била връчена Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение № 41/04.07.2018г. на
осн. чл.325, ал.1, т.9 по КТ. Било му разяснено, че, съгласно Кодекса на
труда и за да може да получи обезщетение, трябва да разпише няколко
предварително подготвени документа. Бил абсолютно неподготвен и стресиран от
решението на ръководството, тъй като е
прекарал целият си трудов стаж и живот в това предприятие и до момента на
връчване на документите за прекратяване на трудовото правоотношение е нямало
никакви предпоставки за такова развитие на нещата - не е получавал забележки
или предупреждения от страна на ръководството, напротив до последно му били
възлагани текущи задачи и се е справял с всички от тях.
След като работодателят категорично му
заявил, че едностранно и окончателно е решил да прекрати трудовото му
правоотношение, той бидейки в шок и стрес решил да не усложнява повече
ситуацията и подписал всички поднесени му за подпис документи. Веднага след това
му била връчена предварително подготвена и вече подписана от страна на
"ЗММ - Сливен" АД Заповед № 41/04.07.2018г., с която трудовият му
договор бил прекратен на осн. чл.325, ал.1, т.9 по КТ.
Счита, че заболяването му, вкл. и за
периода след Решение на ТЕЛК № 3112 от 30.06.2017 г. следвало да го лишава от
възможност да изпълнява възложената му трудова функция, определена чрез
длъжността характеристика. Видно от подновеното през 2018г. Експертно решение
№2396 от 087 от 17.05.2018г., обаче, състоянието му не само не се е влошило, а
напротив, същото било вече стабилно и съотв. решението е подновено за нов 3
годишен срок.
Иска се от съда признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна и възстановяване
на заеманата преди него длъжност, както и заплащане на обезщетение за
оставането му без работа вследствие на незаконното уволнение в размер на
3947.40 лева за периода 05.07.2018 год.-05.01.2019 год. Посочва банкова сметка.
***.
В срока по чл.131 ГПК отговор от ответното дружество
е депозиран. С него се оспорват исковете, като недопустими и неоснователни. Ищецът бил дългогодишен работник в управляваното от тях
дружество и е факт, че не са имали възражения към работата, която е изпълнявал
до трудоустрояването му.
След представянето на протокола за
инвалидизацията му още пред 2012 година, с негово съгласие и след оценка на
риска за неговото здраве и живот бил назначен на подходяща за състоянието му
длъжност „контрольор". През годините от инвалидизацията му досега са
проследявали неговото състояние и като негов ръководител, както и ведно с
прекия му ръководител Добри Дочев, са правили всичко възможно да облекчаване
състоянието му, да са съпричастни към страданията, които изпитва, пренебрегвали
сме колективните интереси и това на дружеството в името на неговото здраве.
Обаче това не означавало, че през тези
години нещата са били изрядни. Например ищецът нееднократно е получавал
припадъци, като един от тях бил видян от повечето от работниците в завода, тъй
като това станало през обедната почивка на стълбището на столовата за хранене.
Нееднократно прекият му ръководител в
устна форма, тъй като работодателят му изрично е отказвал да му представят
писмени докладни, се е оплаквал, че ищецът си е направил легло в стаята, където
е работното му помещение. Наскоро помещението било разчистено от легло, завивки
и възглавници, тъй като независимо от състоянието на работещите и тяхната
инвалидизация, никъде не е законоустановено да имат място за лежане по време на
изпълнение на трудовите му задължения
Посочва,
че договорът бил срочен, сключен
на основание Допълнително споразумение №2/04.01.2018 год. за шест месеца, не е
продължаван, ищецът лично подал молба, с която желаел да му бъде прекратен
трудовия до.говор, поради здравословни причини признавайки, че не е в добра
здравословна форма, че е в невъзможност да изпълнява целодневно трудовите си
задължения, без това да уврежда допълнително здравето, му. Не се е явявал на
работа след изтичането на този срок.
Независимо от експертното решение,
което му давало право на работа и подходящата работа, която са му осигурил, той
не се чувствал добре. три пъти седмично за по няколко часа бил на хемодиализа.
Уверенията на ищеца ги въвели в заблуждение относно неговото здравословно
състояние, което, въпреки твърденията в исковата молба, че се било
стабилизирало, считат, че е крайно влошено Освен основната диагноза поставена
от ТЕЛК, ищецът имал заболяване остър перикардит, което допълнително влошавало
бездруго влошеното му здравословно състояние.
С цел защита на имуществените му
интереси, направили всичко необходимо, за да е удовлетворен, да му бъдат
изплатени всички обезщетения, които се полагат в такива случаи.
ЗММ-Сливен било предприятие за тежко
машиностроене и длъжности като тази, заемана от ищеца, не били много независимо
от големия брой персонал. Видно от Протокол от 31.01.2017 година, на основание
чл.2, ал.2 от Наредбата за трудоустрояване на лица с намалена трудоспособност и
в съответствие с чл. 315 от КТ били определени, в съответствие и с щатното
разписание, работните места, подходящи за трудоустроени лица с намалена
работоспособност. Съобразно квалификацията възможностите му, решението на ТЕЛК,
на ищеца била предложена и той приел да работи на длъжност контрольор ОТКК.
Това било възможно най - подходящата работа, която да отговаря на
здравословното му състояние, и която отговаряла на изискванията за образование,
стаж, квалификация. Наличните длъжности за трудоустроени работници са били
ограничени на брой, макар и съобразени с нормативните изисквания, но това не
означавало, че има възможност да се лежи по време на работния процес. Всички
места за работници с решение на ТЕЛК в момента били заети. Не счита също така,
че предприятието е място за платен отдих.
Преценил са, че молбата на ищеца за
прекратяване на трудовия договор е напълно основателна. Преценили са също така,
че условията на труд, които му предоставя дружеството, колкото и да са
подходящи за него, са непосилни за състоянието, в което е. Друга подходяща за
ищеца работа просто не можела да се намери, защото, както нееднократно вече са
казали, това е машиностроителен завод, за тежко машиностроене. Понякога,
намирайки се около някоя машина, и в случай на припадък, това би довело до
непредсказуеми утежнения.
Като работодател нямат задължение да
организират дейността на завода по начин, че да съответства на нуждите на
трудоустроения, извън законоустановените, които са спазили напълно. Не били
длъжни да му осигуряват легло или специална стая за отдих. Твърде много и
продължителни болнични са се ползвали от ищеца, което се отразявало на работния
процес.
В решението на здравния орган не било
посочено конкретно работата, която би могъл ищецът да извършва. Но му била
предложена подходяща работа, която той е изпълнявал пряко силите си и с огромни
компромиси от страна на ръководството на управляваното от тях дружество.
Иска се от съда отхвърляне на
предявените искове. Претендират се деловодни разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и след анализ на събраните в хода
на производството писмени доказателства и писмени доказателствени средства прие
за установено от фактическа страна следното:
На 03.12.1973 год.. ищецът Н. бил назначен в ответното дружество на
длъжност "фрезист". Трудовия си стаж до месец юли 2018г. прекарал в ответното
предприятие - "ЗММ - Сливен" АД. С Решение на ТЕЛК от 27.09.2012 год.
бил трудоустроен с оценка на трудоспособността „84 % т.н.р. без чужда
помощ.". В последствие с решение на ТЕЛК от 01.07.2013 год. му била
поставена оценка на работоспособността 72 % т.н.р. без чужда помощ. На
30.06.2017 год. с решение на ТЕЛК му била поставена оценка на
работоспособността 100% т.н.р. без чужда помощ. С решение на ТЕЛК от 17.05.2018
год. му била поставена оценка на работоспособността 100: т.н.р. без чужда
помощ. Във всяко едно от цитираните експертни решения, включително и
последното, лекарската комисия е установила , че изпълняваната професия /към
17.05.2018 год. "контрольор"/ не е противопоказна за заболяванията, при спазване на противопоказните
условия на труд, които към 17.05.2018 год. били „тежък физически труд, нервно-психическо пренапрежение, работа при лоши
микроклиматични условия, работа свързана с натоварване на долните крайници,
работа на смени." Видно от приложената производствената характеристика от 29.06.2017 год. при оценката на риска
изготвена за заеманата от ищеца длъжност "контрольор" всички рискове
са били оценени като „първа степен - незначителен".
В хода на осъществяване на трудовата си дейност в
ответното предприятие страните многократно са сключвали редица допълнителни трудови споразумения помежду си. Едно
от последните е от 13.01.2017 год., когато с допълнително споразумение към
трудов договор от 06.12.1976 год. сключено
между страните на основание чл. 67, ал.1, т.1 от КТ срокът на договора на ищеца е определен като такъв за неопределено
време. На 06.07.2017 год. отново е сключено допълнително трудово споразумение
към трудов договор от 06.12.1976 год., с отразено основание чл. 68, ал.1, т.1
от КТ, в което се посочва, че се сключва за определен срок - шест месеца,
считано от 05.07.2017 год., във връзка с експертно решение от 30.06.2017 год.
на ТЕЛК и след съгласие на ищеца да продължи да работи на посочената длъжност -
декларация от 06.07.2017 год. На
04.01.2018 год. между страните е подписано друго допълнително споразумение с
посочено основание отново чл. 68, ал.1, т.1 от КТ, като на ищеца е определен
отново срок на трудовото правоотношение - шест месеца, считано от 05.01.2018
год.
С протоколи от 31.01.2017 год. и 31.07.2018 год. в
ответното дружество са определени работни места, подходящи за трудоустрояване
на лица с намалена работоспособност.
На 01.07.2013 год. между ответното дружество и
представители на "КНСБ" и КТ "Подкрепа" е сключен
колективен трудов договор. Видно от чл.19, ал.2 на същия, работодателят не може
да съкрати работник или служител, на който остават шест месеца до пенсиониране.
На 04.07.2018 год. ищецът подал молба до изпълнителния
директор на ответното дружество за освобождаване от заеманата от него длъжност,
считано от 05.07.2018 год. с посочено основание - здравословни причини. Цитираната
молба е с поставен вх. № 355 от 04.07.2018 год. На същата дата - 04.07.2018 год. е издадена заповед № 41/04.07.2018
год. за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца с посочено цифром
правно основание чл. 325, ал.1, т.9 от КТ и чл. 327, ал.1, т.1 и текстово -
невъзможност на работника да изпълнява възложената му работа, поради болест
довела до трайно намалена работоспособност на основание експертно решение 2396
от 087/17.05.2018 год. - 100%. Заповедта
е връчена на ищеца на 05.07.2018 год.
В хода на производството са дадени обяснения от ищеца, които съдът не
следва да кредитира, тъй като от една страна се твърдят изгодни за ищеца факти,
неподкрепени от останалите събрани доказателства - относно подписването на
документите, а от друга страна макар и допуснати, доказателственото искане е
направено далеч след изтичане на визирания в чл.312, ал.2 от ГПК преклузивния
срок за това.
Исковата молба е подадена на 27.07.2018 год.
Горната фактическа обстановка
съдът прие за безспорно установена, въз основа на събраните по делото писмени доказателства,
които съдът кредитира изцяло. Съдът кредитира изцяло заключението на вещото
лице по изслушаната съдебно икономическа експертиза, като неоспорено от
страните и изготвено от лице, разполагащо със специални знания в икономическата
област.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявените искове за
признаване на уволнението за незаконно и за неговата отмяна, за възстановяване
на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност и присъждане на обезщетение за
времето, през което е останал без работа поради уволнението- чл.344, ал.1, т.1 ,
т.2 и т.3 КТ са допустими.
Разгледан по същество главният
иск за признаване уволнението, извършено със Заповед № 41/04.07.2018г. на изпълнителния
директор на "ЗММ Сливен" АД за незаконно и неговата отмяна е неоснователен
и като такъв следва да се отхвърли.
На първо
място, въпреки противното твърдение от ответната страна, съдът счита, че между
страните е налице безсрочен трудов договор. Това е така, въпреки че в
допълнително споразумение от 04.01.2018 год. към трудов договор е определен
срок на трудовото правоотношение - шест месеца, считано от 05.01.2018 год. В
конкретния случай, клаузата за срочност на договора е недействителна, тъй като
противоречи на императивната разпоредба на чл. 68, ал.4 от КТ, която не може да
се дерогира от страните дори по изрична тяхна обща воля. Общата хипотеза, в
която е допустимо трудовият договор да бъде сключен за определен срок, е
уредена в чл. 68, ал. 3 КТ и се отнася за работи с
временен, сезонен или краткотраен характер или при постъпване на служители в предприятия,
чиято дейност се прекратява и с оглед извършване на действията по
прекратяването. Извън тази хипотеза, чл. 68, ал. 4 КТ допуска само по изключение
сключване на трудови договори за определен срок до 1 година, като изключението
е дефинирано в пар.1 т.8 ДР КТ
- конкретни обективни причини, съществуващи към момента на сключване на
трудовия договор, описани в него и обуславящи срочността му. При сключването на
допълнително споразумение към трудов договор от 06.07.2017 год. не е била налице
хипотезата на чл. 68, ал.3, тъй като не се отнася за работи с временен, сезонен
или краткотраен характер, не е налице и постъпване на служител в предприятието,
чиято дейност се прекратява. В цитираното споразумение изрично е посочено, че
се сключва във връзка с издадено експертно решение от 30.06.2017 год. на ТЕЛК и
след съгласие на ищеца да продължи да работи на посочената длъжност. Тоест то е
сключено при условията на чл. 68, ал.4 от КТ. Срочният трудов договор по чл. 68, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 КТ със същия работник или
служител за същата работа обаче може да се сключи повторно само веднъж и то за
срок най- малко една година. Ето защо, със сключеното допълнително споразумение
от 04.01.2018 год., което се явява повторно такова, за срок от шест месеца са
нарушени изискванията на чл. 68, ал. 4
КТ, поради което и
договорът между страните следва да се счита за сключен за неопределено време на осн. чл. 68, ал. 5 КТ. /в този смисъл решение № 168
от 02.07.2018 г. по гр. д. № 4558 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 4-то
гр. отделение, решение № 145
от 29.06.2016 г. по гр. д. № 593 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр.
отделение/.
Въпреки
изложеното, съдът счита, че трудовият договор между страните действително е
прекратен и то към 04.07.2018 год. И това е така, поради писмено декларираното волеизявление на
ищеца за прекратяване на трудовите му правоотношения с работодателя - ответник
с молба с вх. № 355/04.07.2018 год.. В хода на процеса ищецът не отрече да е
подписал процесната молба. В процеса не се събраха доказателства за наведените
с исковата молба обстоятелства, че ищецът е бил в шок и стрес и е подписал
всички поднесени му документи, не се установи, че процесната молба е била сред
тях, още повече че ищецът твърди, че е бил извикан на 05.07.2018 год. в
предприятието, а молбата е от дата 04.07.2018 год. Не се събраха доказателства,
че и молбата е подписана от ищеца именно в състояние на стрес и неподготвеност,
каквото указание е дадено от ищеца на съда при разпределение на
доказателствената тежест. Още повече, че за ищеца е съществувала възможността да
депозира при работодателя си отказ или оттегляне на тази молба..
Съгласно
разпоредбата на чл. 335, ал.2, т.3 от КТ трудовият договор се прекратява от
момента на получаване на писменото изявление за прекратяване на договора, тоест
трудовото правоотношение се прекратява едностранно с изявлението на работника
до работодателя, като заповедта за прекратяването му има само констативен
характер. Писменото изявление на ищеца за прекратяване на трудовото му
правоотношение автоматично е довело до прекратяване на трудовото правоотношение,
независимо дали са налице посочените в изявлението основания. Видно от входящия
номер на процесната молба, изявлението за прекратяване на трудовото
правоотношение е достигнало до знанието на работодателя на 04.07.2018 год. При
издаване на процесната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на
основание чл. 325, ал.1, т.9 от КТ с № 41/04.07.2018 год. работодателят се е
позовал и на нея.. Тоест, в конкретния случая, издадената заповед е последваща
едностранното прекратяване на трудовия договор, поради което тя не може да
породи правно действие поради несъществуване на трудовото правоотношение. /в
този смисъл решение № 193 от 29.06.2012 год. по гр.д. № 559/2011 на ВКС,
определение 71 от 21.01.2016 год. по гр.дело 6076/2015 год. на ВКС, определение
№ 654 от 15.05.2014 год. по гр.дело 533/2014 год., определение № 307/03.02.2012
год. по гр.дело 123/2012 год. на ВКС/. Ето защо и главния иск за признаване за незакосъобразно
прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца на основание чл. 325, ал.1,
т.9 от КТ следва да се остави без уважение.
Неоснователността на
главния иск води до неоснователност и на обусловените искове за възстановяване
на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност, както и присъждане на
обезщетение за времето, през което е останал без работа. Ето защо съдът следва
да отхвърли и тези претенции.
С оглед изхода на спора ищецът следва да заплати
на ответника деловодни разноски в размер на 300.00 лева, платено адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 04.12.2018 год.
Разноските за дължима държавна
такса и вещо лице, следва да останат в тежест на бюджета на съдебната власт,
доколкото ищеца по право е освободен от заплащане на такива и предвид
обстоятелството, че претенциите се отхвърлят, като неоснователни.
Ръководен от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ, предявените в условията на
обективно кумулативно съединение Х.Г.Н.,
ЕГН ********** *** против "ЗММ Сливен" АД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр.Сливен, ул.”Банско шосе” № 16, представлявано от
изпълнителния директор Георги Добрев Г. искове с правно основание
чл.344, ал.1, т.1 КТ признаване на уволнението на основание чл.
325, ал.1, т.9 от КТ за незаконно и неговата отмяна, с правно основание чл.
344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на предишната работа -
"контрольор" в "ЗММ Сливен" АД и с правно основание чл.
344, ал.1, т.3, вр. чл. 225 от КТ в размер на 3947.40 лева обезщетение за
времето, през което е останал без работа, поради уволнението за периода
05.07.2018 год. до 05.01.2019 год., като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК Х.Г.Н., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на "ЗММ Сливен" АД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Сливен, ул.”Банско шосе” №
16, представлявано от изпълнителния директор Георги Добрев Г., сума в размер на 300.00 лв. / триста лева/,
деловодни разноски.
Решението може да
бъде обжалвано от страните пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от
днес, 13.02.2019 год. / дата, обявена в открито съдебно заседание/.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, чрез
пълномощниците им.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: