Решение по дело №75/2015 на Районен съд - Панагюрище

Номер на акта: 163
Дата: 23 декември 2015 г. (в сила от 29 януари 2016 г.)
Съдия: Диана Симеонова Стателова
Дело: 20155230100075
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 февруари 2015 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

163

 

23.12.2015 г.

 

   ПАНАГЮРИЩЕ

 
 


          Номер                 Година                                           Град                                   

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПАНАГЮРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

 

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

 
 


                                                                                                                 

 

Двадесет и шести ноември

 

2015

 
                

на                                                                             Година                                      

 

в публично заседание в следния състав:

ДИАНА  СТАТЕЛОВА

 
                                                                    

                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ:                                            

                                                                                                                      

НЕНКА ИВАНОВА

 
 

Секретар                                                         

 

като разгледа докладваното от                                                                                

съдия СТАТЕЛОВА

 

75

 

2015

 
 


                                          гр.д.№                       по описа за                   год.,

 

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по смисъла на чл.127, ал.2 от Семейния кодекс.

          В исковата молба, предявена от И.В.В., със съдебен адрес:***, кантора 15- адвокат Л.С. от Пазарджишка адвокатска колегия, срещу Т.Д. ***«Найден Муховски» №8, твърди, че с ответницата са били във фактическо съжителство през периода 2007-2013г., в дома му в град Панагюрище. По време на съжителството им са родени двете  им малолетни деца Ивайло Илиянов В. и Димитър Илиянов В.. В исковата молба се твърди, че през последните две години от съвместното съжителство с Е. е било извънредно сложно, поради липсата от страна на ответницата на отговорно и адекватно отношение към семейството, небрежното й изпълнение на родителските задължения и некоректно отношение към ищеца В.. Ищецът твърди, че през този период ответницата е създала няколко паралелни интимни връзки, което довело до разрив в отношенията им през 2012г. и напускане на  дома им от страна на Е.. В. твърди, че по негово изключително настояване страните по делото са се опитали да заживеят отново заедно, но този опит продължил по- малко от година, поради липса на промяна в поведението на Е.. И.В. сочи в исковата молба, че през месец март 2013г. ответницата Т.Е. се настанила да живее в дома на баба си в село Бъта, което й дало възможност да се отдаде изцяло на харесвания от нея начин на живот- постоянни купони, спонтанни пътувания, безразборни контакти и забавления. Ищецът твърди, че ответницата има непостоянна работа като сервитьорка в различни заведения в град Панагюрище, на смени, до късно през нощта, в почивни и празнични дни, което налага почти редовно пренощуване при приятели, познати и непознати, но не и при децата й. В. сочи, че Е. почти напълно се е дезинтересирала от грижите за децата си, които са оставени напълно на грижите на тяхната прабаба, която е в напреднала възраст, с влошено здравословно състояние и не е в състояние да упражнява контрол върху децата в неговата цялост. Според ищеца, ответницата, децата, братът на Е. и баба им, съжителстват в една стая, което е кухня, спалня и място за игри на синовете им. И.В. твърди, че ответницата Е., а под нейно давление и баба й, възпрепятстват връзките на ищеца със синовете му, системно не го допускат до тях и методично настройват децата срещу него. Сочи, че формална причина за това е фактът, че В. не заплаща на ответницата дължимата за децата издръжка. Сочи, че използва различни поводи, за да закупува на децата необходими вещи, като им предоставя такива и чрез своя брат и съпругата му, които имат много силна връзка с децата и не са ограничени в контактите си с тях. Твърди, че с ответницата не може да постигне каквото и да било съгласие относно начина на упражняване на родителските права и тъй като на Ивайло В. предстои да стане ученик, се предполагат нови по-високи изисквания и потребности. Твърди, че по-нататъшното отглеждане и възпитание, както и осигуряването на издръжка на малолетните Ивайло и Димитър Влахови, осигурявани от ответницата Е., не са достатъчни и не способстват за правилното и нормално физическо, умствено, нравствено и социално развитие, като не е в техен интерес начинът на отглеждане, който е избран за тях от ответницата. Ищецът сочи, че живее в самостоятелен апартамент под наем в гр.Панагюрище, като притежава и собствен апартамент в с.Панагюрски колонии. Твърди, че живее на семейни начала в жилището в гр.Панагюрище с настоящата му партньорка, която изразява готовност да окаже пълнс съдействие в грижата за отглеждането, издръжката, възпитанието и обучението на малолетните Ивайло и Димитър Влахови. В исковата молба се сочи, че в жилището на ищеца има самостоятелна стая, която може незабавно да се оборудва за обитаване от двете деца. Сочи, че помощ при отглеждането на малолетните му синове може да оказва при необходимост неговата майка, братята на И.В. и семействата им. Ищецът сочи, че работи в строителството и получава месечни трудови доходи в размер на 500-600лв., а настоящата му партньорка също е трудово ангажирана и има финансов принос в домакинството.

И.В.В. моли съда, да постанови решение, с което упражняването на родителските права над малолетните Ивайло Илиянов В. и Димитър Илиянов В. да бъде възложено на него, за да може децата да се отглеждат в родителска и семейна среда, като за местоживеене на децата бъде определено местоживеенето на техния баща И.В.В.. Моли да бъде определен режим на лични контакти с тяхната майка., както и размер на дължимата от ответницата Е. издръжка, съгласно практиката на Районен съд Панагюрище.

Моли да му бъдат допуснати трима души свидетели при режим на довеждане в открито съдебно заседание, които ще установяват различни обстоятелства, предмет на твърденията в исковата молба.

Моли да бъде задължена ответницата Т.Д.Е. да представи удостоверение за своите доходи за една година назад, считано от датата на предявяване на исковата молба – 17.02.2015г.

          Представя следните писмени доказателства в копие: Удостоверение за раждане, издадено на 09.02.2015г. от Община Панагюрище, въз основа на Акт за раждане № 107 от 08.07.2008г. - за Ивайло Илиянов В.; Удостоверение за раждане, издадено на 09.02.2015г. от Община Панагюрище, въз основа на Акт за раждане № 128 от 21.10.2010г. - за Димитър Илиянов В.; Декларация от ищеца И.В. от 16.02.2015г.

В законоустановения срок ответницата Т.Д.Е. представя писмен отговор на исковата молба, в който сочи, че оспорва допустимостта на предявените искове, тъй като въз основа на съдебна спогодба, постигната по гр.дело № 288/2013г. по описа на Панагюрския районен съд, между Т.Д.Е. и И.В.В., на 03.10.2013г.,упражняването на родителските права върху малолетните деца Ивайло и Димитър Влахови е възложено на тяхната майка и законен представител Т.Е., като е определен и размерът на дължимата месечна издръжка от страна на ищеца В.-  по 80,00лв. за всяко едно от децата, считано от 15.05.2013г. до настъпване на обстоятелства за изменение или прекратяване на издръжката. Твърди, че на основание чл.299, ал.2 от ГПК следва производството по настоящото гражданско дело да бъде прекратено, тъй като между същите страни за същото искане и със същото основание има влязла в сила спогодба по смисъла на чл.298, ал.1 от ГПК. Алтернативно, ответницата оспорва основателността на предявените от В. искове, като неоснователни, като твърди, че изложената в исковата молба фактическа обстановка и твърдения не отговарят на истината. Т.Д.Е. сочи, че с ищеца И.В. са живели на съпружески начала от месец март 2007г. до месец март 2013г., когато се разделили за последен път и по време на съжителството им са се родили двете малолетни деца. Е. сочи, че последните две години от съвместния им живот с В. са били сложни и напрегнати, но това не е поради нехайно и небрежно изпълнение на родителските и семейни задължения от страна на Е.. Сочи, че са обидни и безпочвени твъренията на В. за многобройни и безразборни интимни връзки на ответницата, както и, че е оставила отглеждането на двете деца изцяло на своята баба. Твърди още, че ищецът В. никога не е бил лишен от възможността да общува с Ивайло и Димитър Влахови, нито е бил възпрепятстван по какъвто и да било начин. В отговора на исковата молба се твърди, че В. е този, който не търси синовете си и изцяло се е дезинтересирал от тях. Ответницата счита за абсурдно твърдението на И.В., че не заплаща издръжката за децата поради факта, че парите се превеждат по сметка на Е. и имайки предвид начина й на живот, тези пари няма да достигнат до синовете му. Ответницата счита, че една чужда жена, в лицето на новата партньорка на ищеца, може да се справи по-добре от родната майка на двете деца, с тяхното отглеждане и възпитание. Ответницата Е.  твърди, че в постигнатата съдебна спогодба съдът е предоставил упражняването на родителските права над малолетните Ивайло и Димитър Влахови на тяхната майка, като е задължил ищеца В. да заплаща месечна издръжка в размер на 80,00лв. за всяко едно от децата. Според ответницата, от тогава тя изпълнява изцяло съдебната спогодба, полага необходимите родителски грижи за двете деца, като единствено тя осигурява тяхната издръжка и е активно подпомагана в това от своите родители. Според Е. не са настъпили обстоятелства, които да налагат промяна на влязлата в сила спогодба, за да се постанови решение за промяна на тези обстоятелства.

Моли да й бъдат допуснати двама души свидетели при режим на довеждане в открито съдебно заседание, които ще установяват твърдените в писмения отговор на исковата молба обстоятелства.

Моли да бъде задължен ищецът И.В.В. да представи удостоверение за размера на доходите си за една година назад, считано от датата на предявяване на исковата молба – 17.02.2015г.

Не възразява да бъдат приети представените от ищеца писмени доказателства.

Представя следните писмени доказателства в копие: Протокол от открито съдебно заседание, проведено на 03.10.2013г. по гр.дело № 288/2013г. по описа на Панагюрския районен съд.

В съдебно заседаниередовно призован, ищецът  И.В.В. не се явява. Вместо него се явява процесуалният му  представител- адвокат Л.С. от ПзАК. Поддържа исковата молба така, както е предявена.

          Ответницата Т.Д.Е., редовно призована не се явява. Вместо нея се явява процесуалният й представител – адвокат К.К. от Пазарджишка адвокатска колегия

По делото са разпитани свидетелите Никола Ангелов Маринов, Павел Иванов Иванов, Куна Г. Алкесандрова и Танка Цветкова Чардакова.

Видно от приложените по делото Удостоверение за раждане, издадено на 09.02.2015г. от Община Панагюрище, въз основа на Акт за раждане № 107 от 08.07.2008г. - за Ивайло Илиянов В. и Удостоверение за раждане, издадено на 09.02.2015г. от Община Панагюрище, въз основа на Акт за раждане № 128 от 21.10.2010г. - за Димитър Илиянов В. е, че малолетните към датата на завеждане на делото деца са синове на Т.Д.Е.- майка и И.В.В.- баща.

От приложена Декларация, изготвена на 16.02.2015 г., се констатира, че И.В. получава брутен месечен доход в размер на 500-600 лева на лице, занимаващо се със строителство.

От приложения по делото протокол от открито съдебно заседание, проведено на 03.10.2013 г. по гр.д. № 288/2013 г. по описа на Панагюрския РС се констатира, че Т.Д.Е. и И.В.В. са постигнали споразумение, съгласно което упражняването на родителските права по отглеждането и възпитанието на малолетните Ивайло Илиянов В. и Димитър Илиянов В. е възложено на Т.Д.Е., при режим на лични контакти на И.В.В. с малолетните деца- всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00 часа в съботния ден до 16,00 часа в неделния ден с преспиване, като И.В.В. се е задължил да заплаща за малолетния си син Ивайло Илиянов В. и за малолетния си син Димитър Илиянов В. месечна издръжка в размер на 80,00 лв. за всяко едно от децата.

Съдът счита, че не следва да цени представената по делото декларация-съгласие на Моника Г. Хаджисимеонова, в която същата изразява съгласието си да съдейства изцяло на И.В.В. при изпълнение на родителските му задължения по отношение на малолетните Ивайло и Димитър Влахови в случай на предоставяне на родителските права, тъй като подобна декларация се явява неотносима към предмета на спора.

Видно от приложеното по делото Удостоверение № 25, издадено на 15.07.2015 г. от ЕТ „Хектор-Недялко К.”*** е, че нетното възнаграждение на Т.Е. възлиза на сумата от 344,92 лв. средно месечно през периода м.юли 2014 г. – м. юни 2015 г.

По делото е представен Социален доклад изх. № ЗД05-11/0107 от 17.07.2015 г., изготвен от Дирекция „Социално подпомагане”- Панагюрище, от който се установява, че децата контактуват с баба си и дядо си по майчина линия, както и с баба си и дядо си по бащина линия, с вуйчо си по майчина линия, с когото съжителстват в едно домакинство, както и с чичо си по бащина линия и прабаба си по майчина линия, като през м. септември 2015 г. малолетният Ивайло В. е започнал училище в първи клас на ОУ „Проф. Марин Дринов” град Панагюрище. На срещата проведена в Отдел „Закрила на детето” при Дирекция „Социално подпомагане” Панагюрище, двете деца са били спокойни и са заявили на социалните работници, че майка им купува всичко и нищо не им липсва. При посещение в жилището, където се отглеждат малолетните деца, социалните работници са констатирали, че ответницата Е. живее заедно със своите родители и с брат си  като жилището е собственост на бащата на Е.- Димитър Ненков Ендаров и представлява едноетажна къща с подземен етаж. Съгласно социалния доклад, жилищният етаж, който обитават Т.Е. и двете малолетни деца се състои от четири стаи и коридор, като в стаята, където спят малолетните Ивайло и Димитър са разположени две отделни легла, телевизор и части от секция, при задоволителна битова хигиена, като банята и тоалетната се намират в пристройка извън къщата. При посещение в жилището, където живее ищецът И.В. се установява, че същото представлява апартамент под наем, състоящ се от стая и кухня с коридор, като в кухнята има единично легло и кухненски шкафове, печка, пералня и хладилник, а холът е обзаведен с холова гарнитура, холна масичка, секция, телевизор и много живи цветя.

От показанията на свидетеля Никола Ангелов Маринов, които съдът цени отчасти, тъй като същият води дела с ответницата Т.Е., се констатира, че същият има впечатления от начина на отглеждане и възпитание на малолетните Ивайло и Димитър Влахови през периода 2013 г. и началото на  2014г. Сочи, че децата живеят предимно в село Бъта, в къща, където животът е много скучен. Описва жилището, в което се отглеждат малолетните деца като една стаичка с две легла, където спят двете деца, ответницата Т.Е., баба й по бащина линия и брата на Е., като всички спят на двете легла. Сочи, че децата много рядко ходят в голямата къща, като там живее бащата на ответницата Т.Е.. Свидетелят установява, че майка й живее в друга къща, защото са разведени с бащата на Е.. Според свидетеля Маринов, докато Т.Е. ходи по приятелки, барове и дискотеки, децата се отглеждат от нейната баба и често тя ги държи гладни. Свидетелят установява, че през 2013 г., докато е бил в една компания с ответницата Т.Е., по телефона е позвънила бабата на ответницата и й съобщила, че едното дете е болно и е с повишена телесна температура, около 39-40 градуса. Свидетелят Маринов твърди, че тогава Т.Е. дала инструкции на баба си да го лекува с Парацетамол, след което затворила телефона. Твърди, че веднъж е нощувал в дома на ответницата Е. и около 08,30-09,00 часа ответницата го изпратила да й купи кафе и цигари, но свидетелят не е установил дали децата са закусвали и дали изобщо имат закуска. Твърди, че при отглеждането на децата Е. държи предимно да има кафе и цигари, а после се интересува дали децата имат храна.

От показанията на свидетеля Павел Иванов Иванов, които съдът цени отчасти, тъй като същият е брат на ищеца И.В., се установява, че същият посещава дома на ответницата Е. около 3-4 пъти месечно, като е установил, че през време на всичките си посещения децата са мръсни, със скъсани дрехи, ходят боси по двора, газят в калта, играят си с ножове, тесли, брадви и всякакви други инструменти, които намират в двора. Сочи, че при своите посещения е заварвал Е. при децата един или два пъти, а през останалото време децата се отглеждат от тяхната прабаба. Сочи, че бабата на децата и майка на ответницата живее в друго жилище, същата е пенсионерка по болест. Установява, че децата живеят в една стая, в която има три легла и която служи за хол, спалня, кухня и всичко останало. Твърди, че по време на съжителството между ищеца и ответницата, И.В. се е грижил за децата наравно със своята партньорка и майка на тези деца. Сега сочи, че децата спят при прабаба им, понеже Т.Е. *** и остава през нощта, без да се връща при децата си.

От показанията на свидетелката Куна Г. Александрова, които съдът цени изцяло, тъй като същата не е роднина и не води съдебни дела с никоя от страните по делото, се установява, че на рождения ден на едно от децата, И.В. не е посетил сина си на купона, който се е провел дни преди съдебното заседание, в което свидетелката е разпитана. На въпроса на Александрова към рожденика „Татко ти идва ли?”, малолетното дете отговорило: „О, не бабо. Той не знае, че ни има”. Свидетелката установява, че жилището, в което се отглеждат малолетните Ивайло и Димитър Влахови се състои от четири стаи, като тоалетната и банята са извън къщата. Сочи, че децата посещават занятията на детската градина в село Бъта. Не е виждала децата мръсни, със скъсани дрехи, тъй като всяка вечер след игра, двете момченца се къпят и обличат с прани дрешки. Установява, че дядото на децата по майчина линия е готвач, а Т.Е. е сервитьорка.

От свидетелските показания на Танка Цвяткова Чардакова, които съдът цени изцяло, тъй като същата не е роднина на страните по делото и живее в непосредствена близост до жилището, в което се отглеждат малолетните деца, се установява, че когато Т.Е. е на работа, децата се отглеждат и възпитават от нейната баба, а когато тя е в къщи – гледа децата. Установява, че децата не са привързани към ищеца В., защото въпреки, че Т.Е. изпраща синовете си при баща им, те не желаят да го посещават, отдръпнали са се и липсват контакти между В. и синовете му.  Установява още, че на рожден ден на едно от децата бащата не е присъствал с довода, че няма пари.

По делото е приложено Постановление вх. № 590 от 09.10.2015 г. на Районна прокуратура Панагюрище, от което се констатира, че по Прокурорска преписка вх. № 590/2015 г. е постановен отказ да се образува наказателно производство за престъпление от общ характер срещу ответницата Т.Е., като преписката е образувана по повод жалба на Никола Ангелов Маринов от гр. Панагюрище. Сочи, че в жалбата са изложени обстоятелства за поведение на Т.Е., при което същата е ударила свидетеля Никола Маринов с юмрук в лицето и го е напсувала. Районната прокуратура е стигнала до извода, че макар с действията си ответницата да е предизвикала болка у свидетеля по настоящото  дело Никола Маринов, липсват доказателства за хулигански подбуди у Е.. Скандалът между Маринов и Е. е възникнал в резултат на показанията, дадени от свидетеля Маринов по настоящото гражданско дело.

По делото е приложено и Постановление № 2657 от 05.11.2015 г., постановено по Прокурорска преписка № 2657/2015 г. по описа на Окръжна прокуратура град Пазарджик, от което се констатира, че окръжният прокурор е разпоредил образуването на досъдебно производство и започване на разследване срещу ответницата Т.Е. за престъпление по смисъла на чл. 131, ал.1, т.12, във връзка с чл. 130 от Наказателния кодекс.

От изслушването на социалния работник, изготвил приложения по делото социален доклад - Марина Д. Гиздова, се установява, че същата не е познавала страните по делото преди да й бъде възложено изготвянето на социален доклад.  Сочи, че посещения в домовете на страните по делото са осъществени от друг социален работник, който е изготвил вътрешен протокол за направените констатации от онова, което социалните работници са видели в жилищата на страните по делото. Сочи, че адресът на ищеца В. *** е посетен лично от нея, а протоколът за жилищните условия е съставен в дома на ищеца.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, безспорно се установи, че от съвместното съжителство, на страните по делото И.В.В. и Т.Д.Е., има родени две малолетни деца – Ивайло Илиянов В. и Димитър Илиянов В., като страните са постигнали споразумение по гр.д. № 288/2013 г., съгласно което упражняването на родителските права при отглеждането и възпитанието на малолетните деца да се осъществява от Т.Д.Е..

По делото безспорно се установи, че децата се отглеждат в село Бъта, където е постоянното местоживеене на тяхната майка Т.Е., която работи като сервитьорка и живее в дома на баща си. Установи се, че при отглеждането на малолетните деца Т.Е. е подпомагана от своята баба по бащина линия, която е пенсионерка, от своя баща, който е готвач и от брат си, който също живее в това жилище.

От представения по делото социален доклад се установи, че липсва промяна в битовите условия, при които се отглеждат децата от 2013 г. насам, когато е бил изготвен социален доклад във връзка с гр.д. № 288/2013 г. по описа на Районен съд Панагюрище. Установи се също, че Т.Е. и отглежданите от нея деца съжителстват в четиристайно жилище, плюс друга стая, в която има две легла и ползват външна баня и тоалетна, заедно с бащата на Е., баба й по бащина линия и брат й. В тази връзка, съдът приема за абсурдни твърденията на свидетеля Никола Маринов, че в една стая с две легла могат да спят възрастна жена, Т.Е., нейният брат и двете деца на ответницата. Тези показания влизат в пряко противоречие с изготвения и приет по делото социален доклад, както и с показанията на останалите разпитани по делото свидетели, включително и с показанията на свидетеля Павел Иванов Иванов, който сочи, че е посещавал жилището на Е. по три-четири пъти в месеца.

Съдът констатира явни противоречия между показанията на двамата свидетели на ищцовата страна, макар показанията на Никола Маринов да отразяват впечатления натрупани през периода 2013 г.-началото на 2014 г., докато показанията на Павел Иванов претендират да са с по-голяма актуалност.От една страна Никола Маринов сочи, че децата спят в една стая с всички възрастни, които ги отглеждат и подпомагат майката при отглеждането и възпитанието им, както и, че същите са лишавани от храна, но не сочи да е забелязал те да са с лош външен вид, зле облечени или с лоша хигиена. От друга страна Павел Иванов Иванов изяснява, че при посещенията си у ответницата Е. е констатирал, че децата са мръсни, със скъсани дрехи, ходят боси в калта на градината, играят си с ножове, тесли, брадви и др.инструменти от двора, но сочи, че децата винаги са били нахранени и не спят в една стая с още трима възрастни. Иванов установява в показанията си, че децата живеят постоянно в стая с три легла, която ползват за спалня, хол и кухня, но не сочи, че те спят заедно с всички възрастни, които ги отглеждат. От друга страна съдът констатира, че в показанията си свидетелките Куна Г. Александрова и Танка Цвяткова Чардакова, които имат преки и ежедневни контакти с децата и постоянен поглед върху външния им вид, установяват, че децата посещават детска градина, същите винаги са чисти, с добра лична хигиена и добре облечени, съобразно със сезона.

Съдът счита, че следва да приеме представените по делото постановление на Районна прокуратура Панагюрище и на Окръжна прокуратура Пазарджик като неотносими по настоящото дело, тъй като същите се отнасят до поведението на Т.Е. по отношение на свидетеля Никола Маринов във връзка с неговите показания, дадени по настоящото гражданско дело. Съдът приема, че включването на тези постановления като част от доказателствения материал и цененето на същите на настоящия етап от развитието на прокурорската преписка, преди издаване на окончателно постановление или обвинителен акт, който Районната прокуратура следва да изготви, ще се окаже предрешаване на разследване, което не е относимо към настоящия спор.

В социалния доклад е изрично посочено, че децата не са споделили нещо да им липсва, същите са били добре облечени, съгласно сезона и с добра хигиена.

Съдът счита, че въпреки готовността, изрично декларирана с нотариално заверена декларация-съгласие от страна на съжителстващата с ищеца И.В. Моника Г. Хаджисимеонова, тази декларация-съгласие не бива да бъде вземана под внимание, понеже каквито и грижи да полага съжителстващата с бащата чужда жена, тя не може да замени грижите, които би положила спрямо малолетните деца тяхната майка. Съдът взема предвид факта, че децата са в особената възраст на подрастващи, формиращи своя кръг от лица, на които имат доверие и на които разчитат и една чужда жена няма как да замени, въпреки всички свои усилия, доверието, което децата изпитват и желанието за грижи, които те биха отправили спрямо своята майка. От друга страна съдът констатира, че в социалния доклад е посочено, че жилището на ищеца И.В. се състои от хол и кухня, с коридор и санитарни помещения, което означава, че И.В. и съжителстващата с него жена няма как да предоставят достатъчно пространство и безопасна среда за отглеждането на подрастващите Ивайло и Димитър Влахови, нито да осигурят собствен кът за учение и самостоятелна работа на първокласника Ивайло В..

От събраните по делото доказателства, безспорно и категорично се установи, че не са настъпили каквито и да било съществени промени в обстоятелствата, при които се отглеждат и възпитават малолетните деца така, че предявеният от И.В.В. иск по смисъла на чл. 127, ал.2 от СК да бъде уважен като основателен. По делото не се събраха достатъчно доказателства, от които да е видно какво е състоянието на децата и при какви условия се отглеждат те извън периода, през който е наблюдавал тяхното отглеждане свидетелят Никола Маринов, а именно през 2013г. началото на 2014 г. Не се събраха достатъчно доказателства, че Т.Е. и подпомагащият я семеен кръг не полагат достатъчно грижи или полагат некачествени грижи при отглеждането и възпитанието на малолетните деца. Обратно, установи се, че двете деца са дезинтересирани и отдалечени от личността на баща им И.В.. Същите не желаят да се срещат с него и макар да приемат присъствието на неговия брат, те не се стремят към контакти с бащата Съдът счита, че след като липсва привързаност и доверие у децата към техния баща, възлагането на родителските права за упражняване от ищеца И.В. ще доведе до сериозен стрес в съзнанието на подрастващите Ивайло и Димитър Влахови, а промяната на средата, при която те се отглеждат и възпитават, може да нанесе непоправими вреди върху техните възприятия и социални връзки с обществото, които се формират в настоящия момент у тях.

Съдът счита, че следва да остави без уважение предявеният по смисъла на чл. 127 ал.2 от ГПК иск за промяна в упражняването на родителските права при отглеждането и възпитанието на малолетните Ивайло и Димитър Влахови от И.В.В. срещу Т.Д.Е., като неоснователен и недоказан.

С оглед изхода от делото, на основание чл.78, ал. 3 от ГПК, следва да бъде осъден ищеца И.В.В. да заплати на ответницата Т.Д.Е. сторените от нея съдебно-деловодни разноски в размер на 400,00лв.- за адвокатско възнаграждение.

Следва да бъде осъден ищеца И.В.В. да заплати в полза на Държавата по бюджета на Съдебната власт и по сметка на Районен съд гр.Панагюрище държавна такса в размер на 50,00 лв. за постановяване на решението.

Поради изложеното и на основание чл.127, ал.2 от СК, Панагюрският районен съд,

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от И.В.В., с ЕГН- **********,***«Цар Самуил» №28, кантора 15 - адвокат Л.С. от Пазарджишка адвокатска колегия, срещу Т.Д.Е., с ЕГН- **********,***, иск за възлагане упражняването на родителските права по отглеждането и възпитанието на малолетните Ивайло Илиянов В. с ЕГН- ********** и Димитър Илиянов В. с ЕГН -**********.

ОСЪЖДА И.В.В., с ЕГН- **********,***«Цар Самуил» №28, кантора 15 - адвокат Л.С. от Пазарджишка адвокатска колегия, да заплати на Т.Д.Е., с ЕГН- **********,***, сторените от нея съдебно-деловодни разноски в размер на 400,00лв.(четиристотин лева), представляваща адвокатско възнаграждение .

ОСЪЖДА И.В.В., с ЕГН - **********,***«Цар Самуил» №28, кантора 15 - адвокат Л.С. от Пазарджишка адвокатска колегия, да заплати в полза на Държавата по бюджета на Съдебната власт и по сметка на Районен съд гр.Панагюрище държавна такса в размер на 50,00лв.(петдесет лева).

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от датата на получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено с мотивите.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: