№ 3932
гр. Варна, 20.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Радостин Г. Петров
Ралица Ц. Райкова
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100502177 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.278 във вр. чл.413, ал. 2 и чл.418, ал.4 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от ТИ БИ АЙ Банк ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Лозенец, ул. Димитър
Хаджикоцев № 52-54, срещу разпореждане №31244/29.08.22г., постановено по ч.гр.д.
№10210 по описа за 2022 година на ВРС, в частта, в която е отхвърлено подадено заявление
на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл.417 от ГПК и изп.лист срещу длъжника Д. А. Н. от гр.Варна за сумата
893,51лв, представляваща обезщетение за забава върху главницата при лихвен процент от
35% за периода 05.06.21г. - 12.05.22г.
В частната жалба се твърди, че разпореждането е неправилно и
незаконосъобразно. Излага, че съгласно договора за кредит било уредено прилагането на
обезщетение за забава по чл.9.4 и чл.15.1 от същия. Сочи, че за срока на забавата банката е
начислила допълнително възнаграждение в размер на договорната лихва върху
просрочената главница и обезщетение за забавено плащане върху просроченото задължение,
което възлизало на 35%. Сочи, че допълн.възнаграждение и обезщетението за забава били
представени в извлечението в общ размер. Моли да бъде отменено разпореждането и да се
постанови издаването на претендираните заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез надлежния
й пълномощник, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради
което и същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните
съображения:
1
Производството по ч.гр.д. №10210/2022г. на Варненски районен съд, е
образувано по заявление на ТИ БИ АЙ Банк ЕАД, ЕИК *********, за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника Д. А. Н. от гр.Варна, за
следните суми: 4162,56лв- главница по договор за потр.кредит от 31.01.20г.; 890,54лв –
догов.лихва от 05.06.21г. до 05.02.22г., 893,51лв-обезщетение за забава от 05.06.21г. до
12.05.22г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до
изплащане на вземането.
За да откаже издаване на заповед за незабавно изпълнение в обжалваната част
районният съд е приел, че начисленото обезщетение се отклонява от нормата на чл.33, ал.2
ЗПК, тъй като дължимото обезщетение за забава било под претендирания размер.
Преценявайки основателността на подаденото заявление съдът на първо
място прави проверка за неговата редовност от външна страна, ръководейки се както от
положителните предпоставки, визирани в чл.410, ал.1 ГПК, така и следи за липсата на
отрицателните такива, предвидени в чл.411, ал.2 ГПК, като такава преценка се прави и
когато е подадено заявление за издаване заповед за изпълнение за вземане, основаващо се на
документ, предвиден в чл.417 ГПК.
В случая със заявлението е заявена и претенция за сумата от 893,51лв,
представляваща обезщетение за забава върху главницата. Макар и заявителят в подадената
пред ВРС уточн.молба да се позовава на клаузите на чл.9.4 и чл.15.1 от договора за кредит,
същият претендира обезщетение за забава в общ размер, което като лихвен процент възлиза
на 35%. Същевременно разпоредбата на чл.33, ал.2 от ЗПК, която е императивна по своя
характер, ограничава размера на дължимото обезщетение за забава при забавени плащания
по потребителски кредити до размера на законната лихва. Предвид това и доколкото
търсеното допълнително плащане е свързано изцяло със забавата на длъжника, то следва да
се приеме, че със същото се заобикаля забраната, установена в чл.33 от ЗПК, при забава на
дължимите от потребителя плащания кредиторът да получи единствено обезщетението за
забава в размер не по-висок от законната лихва върху неплатената в срок сума за времето на
забавата.
При тези фактически и правни констатации съдът заключава, че искането в
частта му относно сумата 893,51лв, съставляваща обезщетение за забава върху главницата
при лихвен процент от 35% за периода 05.06.21г. - 12.05.22г., противоречи на закона, поради
което и на основание чл.411, ал.2, т.2 от ГПК заповед за изпълнение на това парично
задължение не може да бъде издадена.
По тези съображения съставът на въззивния съд приема, че обжалваното
разпореждане е законосъобразно и правилно и следва да бъде потвърдено.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №31244/29.08.22г., постановено по ч.гр.д.
№10210 по описа за 2022 година на ВРС, в частта, с която е отхвърлено заявление, подадено
от ТИ БИ АЙ Банк ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-
н Лозенец, ул.Димитър Хаджикоцев № 52-54, за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изп.лист срещу Д. А. Н. от
гр.Варна за сумата 893,51лв, представляваща обезщетение за забава върху главницата при
лихвен процент от 35% за периода 05.06.21г. - 12.05.22г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3