№ 137
гр. К., 11.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ІІІ-ТИ НАКАЗАТЕЛНИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Гюрай Ал. Мурадов
при участието на секретаря Маргарита Ст. Тянчева
като разгледа докладваното от Гюрай Ал. Мурадов Административно
наказателно дело № 20225320200253 по описа за 2022 година
Установи следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 4/11.03.2022 г. на Кмета на с.К.,
община К., обл.П. на Т. И. Ф., ЕГН ********** от гр.Х., ул. „И.В.” ***, обл.П.
на основание чл.40, ал.1, т.2 от ЗОСИ му е наложено административно
наказание глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл.35, ал.1 от ЗОСИ.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят
Т. И. Ф. и е депозирал жалба срещу него пред КРС в законоустановения 14-
дневен срок. В съдебно заседание, жалбоподателя редовно призован, не се
явява, а се представлява от адв.Р., който поддържа жалбата, излага доводи с
искане към съда да отмени наказателното постановление. Претендира
разноски.
Ответната по жалбата страна – с.К., община К., обл.П., се представлява
от кмета Ч., която взема становище за неоснователност на жалбата и моли
наказателното постановление да бъде потвърдено.
Карловски районен съд, като прецени процесуалните предпоставки за
допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите на страните, намери следното:
1
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт.
Разгледана от съда е основателна.
След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез
разпита като свидетели на актосъставителя М. Х., свидетелите по акта П. Б. и
Д. Х. и разпитания по почин на адв.Р. - св. И. Ф. и приложените и приети
писмени такива, съдът намира за установено следното:
На 15.09.2021 г. свидетелят М. Х. съставил акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № 15/ 15.09.2021 г., в който отразил, че
жалбоподателят Т. И. Ф., на 28.08.2021г. около 17.00ч. в с.К., обл.П.,
допуснал стадото му с животни – 12бр. овце да преминат през чужди земи
засадени със селскостопански култури – люцерна в имоти с №293, 294, 296 в
масив №6 в местността „*****“ в землището на с.К., обл.П., собственост на П.
Д. Б. от с.К., обл.П. с което нарушил чл.35, ал.1 от ЗОСИ.
Въз основа на така съставения акт, компетентният за това орган
съгласно чл. 44 от ЗОСИ е издал обжалваното наказателно постановление, в
което обаче не е посочено да са причинени имуществени вреди.
Като въззивна инстанция, настоящият съдебен състав следва да провери
изцяло обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата
законосъобразност.
Фактите, отразени в акта не са били възприети лично от
актосъставителя М. Х., а от свидетелите П. Б. и Д. Х., които на 28.08.2021г.
около 17.00ч. видели овцете на жалбоподателя да пашуват в имота на П. Б.,
който представлявал 13 дка земеделска земя засадена с различни култури,
включително една част с люцерна. П. Б. прогонил животните и съобщил за
случилото се на Кмета на с.К., община К., обл.П. - Сл. Ч. и на полицейския
инспектор отговарящ за селото – св. М. Х.. Последния съставил посочения по-
горе АУАН.
Акта е връчен на нарушителя, който го подписал с възражения, като Ф.
вписал в него, че животните му в този ден били затворени.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните
изводи от правна страна:
2
В наказателното постановление са преповторени констатациите от
съставеният АУАН, но не е посочено да са причинени имуществени вреди.
Така описаните факти в НП не очертават състав на административно
нарушение, такъв какъвто е описан в закона в посочената като нарушена
правна норма и в съответстващата й санкционна разпоредба. Посочената като
нарушена правна норма чл.35, ал.1 от ЗОСИ въвежда забрана за преминаване
през чужди земи, засадени със селскостопански култури, освен при
установено право на преминаване. Нарушаването на тази забрана само по себе
си не реализира все още състав на административно нарушение. Това е така,
защото санкционната разпоредба въз основа на която е наложена санкцията –
чл.40, ал.1, т.2 от ЗОСИ предвижда, че се наказва лице, което влиза или
преминава, или пуска животни през селскостопански земи с посеви, трайни
или цветни насаждения, без да има право, като с това причинява вреди на
селскостопанско имущество. Т.е. задължителен елемент от състава на така
очертаното административно нарушение е, че влизането, преминаването на
субекта и пускането на животни през насажденията трябва да води до
причиняване на вреди на селскостопанското имущество. Само при наличието
на установени вреди състава на административното нарушение ще е пълен и
съответно същото ще е реализирано. В НП обаче не е описан този
задължителен обективен елемент от състава на нарушението, а именно
причиняването на вреди на чуждото селскостопанско имущество, което води
до непълен фактически състав, поради което и описаното деяние не
съставлява административно нарушение. В случая, реално установени и
оценени вреди не са описани нито в АУАН, нито в НП, а в НП дори не е
налице и бланкетно твърдение за нанесени щети. Установяването на
причинените вреди е във връзка с установяването и на друг елемент от
състава на нарушението - вида на засегнатото селскостопанско имущество,
тъй като безспорно има значение какви насаждения са увредени, на какъв
етап от развитието си са били те към момента на извършване на нарушението
и каква е степента на увреждането. Установяване и посочване размера на
причинените вреди е от значение и за конституирането на пострадалото лице
в съдебното административно-наказателно производство и възможността му
да претендира заплащане на обезщетение за причинените му щети
/императивно изискване по чл.57, ал.1, т.12 от ЗАНН/.
При това положение съдът намира, че в НП е налице порок в
3
съдържанието му, засягащ неговите основни и задължителни реквизити по
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН - не е описано в пълнота административното
нарушение, за което се налага санкцията с всички елементи от неговия състав,
който порок в съдържанието е самостоятелно и достатъчно основание за
отмяна.
Ето защо наказателното постановление, като издадено при съществени
нарушения на административно-производствените правила се явява
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
С оглед изхода на делото в полза на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени направените по делото разноски в размер на 350 лв.
Поради гореизложеното и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
1. ОТМЕНЯ наказателно постановление № 4/11.03.2022 г. на Кмета на
с.К., община К., обл.П., с което на Т. И. Ф., ЕГН ********** от гр.Х., ул.
„И.В.” ***, обл.П., на основание чл.40, ал.1, т.2 от ЗОСИ му е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл.35,
ал.1 от ЗОСИ.
2.ОСЪЖДА Кмета на с.К., община К., обл.П., да заплати на Т. И. Ф.,
ЕГН ********** от гр.Х., ул. „И.В.” ***, обл. П. направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 350.00 (триста и петдесет)
лева.
3.РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд - П. в
14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
4