Р Е Ш Е Н И Е № 1

гр. Сливен, 01.03.2022  год.

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,   в публичното заседание на девети февруари

през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СЛАВ БАКАЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА

ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА

 

при секретаря                Николинка Йорданова                                            и с участието на прокурора       Красимир Маринов                                                           като разгледа докладваното от   председателя                                              КАД № 431        по описа за 2021 година, за да се произнесе съобрази:

 

Производството е касационно и намира основанието си в § 19 ал.1 ЗИД АПК във вр. с чл.208 и сл. от АПК и чл.37и ал.8 ЗСПЗЗ.

С решение № 485/27.09.2021 г. по гражданско дело № 20202230102597/2020 г. на Районен съд – Сливен е отменен Протокол от 02.04.2020 г. на Комисия, назначена със Заповед № РД-13-130/18.03.2020 г. на Кмета на Община Котел в състав: п.- Д.Н. – гл. ю. и ч.: Д.К. – с.  „СС“ и Г.Н. – с. „СС“, в частта му по т. 11, с която е извършено разпределението на пасищата, мерите и ливадите в землището на с. Г., Община Котел за стопанската 2020/2021 г. и е върната преписката на Комисията за ново произнасяне при съобразяване с указанията по тълкуването и прилагането на закона, като е осъдена Община Котел, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Котел, пл. „Възраждане“ № 1, да заплати на Ж.Ч.Р., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 600.00 лева, представляваща направените по делото разноски.

Против решението е подадена касационна жалба от Комисия назначена със Заповед № РД-13-130/18.03.2020 г. на Кмета на Община Котел и от Община Котел, като се обжалва решението в неговата цялост. В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд - Сливен е неправилно като материално и процесуално необосновано. Твърди, че са необосновани изводите на съда, че липсват мотиви при издаването на оспорения административен акт. Заявява, че неправилно е приложен материалния закон. Моли съда да отмени обжалваното решение.

В с.з. касаторите Община Котел и Комисията по чл.37и, ал.6 от ЗСПЗЗ, назначена със Заповед № РД-13-130/18.03.2020 г. на Кмета на Община Котел, чрез п. си адв.Р. в писмено становище поддържат жалбата. Претендират за направените по делото разноски..

Ответникът по касацията – Ж.Ч.Р., чрез п. си адв. А.С. ***, счита решението на РС Сливен за правилно и законосъобразно. Правилно било преценено правото на доверителката й да участва в разпределението на общинските пасища и мери, и правилно било установено, че в обжалвания протокол за разпределението на пасищата в землището на с. Г. е следвало да бъде разгледано заявлението й, която своевременно подадено в общината. Без никакви мотиви комисията, определена със заповед на кмета, не е разгледала заявлението, въпреки че имала право и не й е разпределила за ползване пасища и мери от общинския поземлен фонд. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира да бъдат присъдени направените по делото разноски.

 Заинтересованите страни – А.С.А., И.С.С. и „Елит Милк“ЕООД, гр. К., редовно призовани, не се явяват и не се представляват.

Представителят на Окръжна прокуратура Сливен изразява становище, че решението е законосъобразно и обосновано. Налице били условия да бъде оставено в сила, като намира, че жалбата е неоснователна.

Обжалваното решение е съобщено на касаторите на 28.09.2021 г. Касационната жалба е подадена по пощата на 12.10.2021 г., поради което е в срок. Подадена е от надлежни страни в първоинстанционното производство и е процесуално допустима.

От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На основание чл.37и и 37о от ЗСПЗЗ, Общински съвет Котел определил със свое  решение  № 57/28.02.2020г. пасищата, мерите и ливадите за общо и индивидуално ползване. Списъкът на имотите за индивидуално ползване с категории бил обявени в общината и кметствата и публикуван на интернет страницата на общината в срок до 1 март 2020 г.

Ответникът по касационната жалба Ж.Ч.Р. е подала Заявление с вх. № 94Ж-00-41/10.03.2020 г. за участие в процедурата по разпределението на пасищата, мерите и ливадите в землището на с. Г., общ. Котел. Към заявлението е приложена справка за животни в ОЕЗ №593065 , издадена на 10.03.2020 г., от която се установява, че в землището на с. Г., същата има регистриран животновъден обект Пасище с № ********** (стар 8990-0017) с общо 38 животински единици (ЖЕ).

С искания да им бъдат разпределени имоти в землището на с. Г., общ. Котел са подали заявления заинтересованите страни А.С.А., И.С.С. и „Елит Милк“ЕООД, гр. К.

Със Заповед на Кмета на Община Котел № РД-13-130/18.03.2020 г. по реда на чл.37и, ал.6 ЗСПЗЗ е назначена комисия, която да определи необходимата за всеки кандидат площ по реда на ал. 4 и разпределя имотите за всяко землище. Съставът на комисията съответства на изискването на чл.100 ал.1 изр.първо от ППЗСПЗЗ.

Комисията съставила протокол от 02.04.2020 г. за разпределение на имотите по реда на чл.37и ал.8  от ЗСПЗЗ, който е обявен в кметствата на съответните землища и публикуван на интернет страницата на общината на 24.04.2020 г.

Видно от т. 11 на оспорения протокол, жалбоподателката липсва в разпределението, заявлението и не е разгледано и няма разпределени площи, като площите в землището на с. Г. са разпределени за заявителите А.С.А., И.С.С. и „ЕЛИТ МИЛК" ЕООД.

С протокол от 14.04.2020 г. комисията назначена със Заповед на Кмета на Община Котел № РД-13-130/18.03.2020 г. е извършила допълнително разпределение в землища, където е установен недостиг на пасищата, мерите и ливадите на основание чл.37и ал.7 от ЗСПЗЗ, като на Ж.Ч.Р. са разпределени допълнително земи, но във връзка с подадено заявление за землището на с.М., като отново липсва произнасяне относно заявлението за землището на с.Г.. Протоколът е публикуван на интернет страницата на общината на 24.04.2020 г.

С писмо изх.№ 91-00-87 от 24.04.2020 г. Кмета на Община Котел е изпратил на Ж.Ч.Р. извлечение от протокола в частта, относно подадените от нея заявления, но липсват данни за връчването му.

На 08.05.2020 г. Ж.Ч.Р., е подала по пощата до Котелския районен съд жалба против Протокол от 02.04.2020 г. на Комисия, назначена със Заповед № РД-13-130/18.03.2020 г. на Кмета на Община Котел, във връзка с която е постановено първоинстанционното решение.

РС Сливен е допуснал съдебно-техническа експертиза с вещо лице геодезист, от чието заключението се установява, че за своята работа Комисията, назначена със Заповед № РД 13-130/18.03.2020 г. на Кмета на Община Котел, е изготвила протокол, в който правилно е описала подадените заявления за разпределение на пасища, мери и ливади от ОПФ на Община Котел. За всяко землище е записано дали има възможност да се осигурят животните с необходимата им площ, определена в чл. 37 и, ал. 4 от ЗСПЗЗ. В протокола не е определен и записан коефициент за намаление на разпределяните площи при установен недостиг. От извършеното разпределение е видно, че не е ползван коефициент. Стига се до драстични неточности при разпределянето на площите. Така например в землището на с. Г., на И.С. С. при заявени 42 ЖЕ, от тях 30 за месо и налични 31,747 дка, с протокола са разпределени 611,353 дка, а на „Елит милк" ЕООД при заявени 185 ЖЕ, от които 119 за месо и налични 314,163 дка са разпределени 493,830 дка. В случая е видно, че за около 4 пъти повече ЖЕ е разпределена по-малка площ. Никъде в протокола не е извършено приравняване на площите към VIII-X категория, работи се едновременно с двете категории, което води до неточно и неправилно разпределение. Не се прави разделяне на ЖЕ на две категории: животни предназначени за мляко и животни за месо и автохронни.

В подадените от Ж.Ч.Р. 2 заявления, са описани и декларирани 2 животновъдни обекта: Животновъден обект № ********** (стар № 8987-058) - същият се намира в землището на с. М. (справка № 585378/10.03.2020 г) и Животновъден обект № ********** (стар № 8990- 0017) - същият се намира в землището на с. Г. (справка № 593065/10.03.2020 г).

Декларираните животновъдни обекти са регистрирани по реда на Закона за ветеринарномедицинската дейност. Видно от приложените документи по делото за тях са издадени справки от Интегрираната информационна система на БАБХ, същите отговарят на изискванията по § 2 в, т. 2 от Допълнителните разпоредби на ЗСПЗЗ.

Вещото лице е посочило, че независимо от това, че Ж.Ч.Р. е подала заявление с вх. № 94Ж-00-41/10.03.2020 г., посочено в табл. № 5 от заключението, тя не фигурира в протокола за разпределение на пасища, мери и ливади от Общинския поземлен фонд за землището на с. Г.. В землището на с. Г. тя няма разпределени площи.

Заявените животински единици и декларираните разполагаеми площи не съответстват на разпределените с протокола площи. При вярно разпределение и ползване на коефициент на редукция, на Ж.Ч.Р. е следвало да бъдат разпределени както следва: В землището на с. М. - 1342,347 дка; В землището на с. Г. - 131,488 дка.

По делото е изслушана и съдебна ветеринарно-медицинска експертиза, от чието заключение се установява, че в качеството си на з. п. Ж.Ч.Р. *** е заявила животновъден обект с регистрационен № 8990-0017, регистриран в информационната система на БАБХ ВетИС, като пасище на основание представен документ за собственост на 44,798 декара използваема ливада в м. К., в землището на с. Г., общ. Котел. Издадено е Удостоверение за регистрация на животновъден обект № 3888/08.10.2020 г., с капацитет 20 бр.

Към заключението е представено Постановление за възлагане на недвижим имот, с което в собственост на „5 - КОВ - 2005" ЕООД, с у. Ж.Ч.Р., е възложена използваема ливада с площ 44,798 дка в землището на с. Г., общ. Котел, м. К.

При тази фактическа обстановка РС Сливен е приел, че налице е основанието по чл. 146, т. 2 АПК, тъй като обжалвания протокол е немотивиран в оспорената му част, а немотивираността на административния акт по своята същност е издаване на акта при неспазване на установената в закона форма.

Съгласно чл. 59, ал. 2, т, 4 АПК административният акт трябва да има за съдържание фактическите и правни основания за издаването му. Това изискване се отнасяло към формата на административния акт, тъй като не съдържа административнопроизводствени правила, регламентиращи действията на административния орган и страните, целящи издаването на законосъобразен административен акт. Изискването административният акт да съдържа мотиви нито било обвързано с предходно, нито предпоставяло последващо действие на органа при водене на административното производство по издаване на акта. Изискването за форма на административния акт, що се отнасяло до посочване в същия на фактически и правни основания за издаването му, в съдебната практика трайно се приемало за изключително важно. Само при наличието на такива посочени основания адресатът на акта можел да осъществи гарантираното му от закона право на защита, респективно съдът можел да осъществи контрол за законосъобразност на административния акт.

В случая липсвали каквито и да било мотиви защо при подадено заявление от ответницата по касацията, същата не е допусната до разпределението на пасища, мери и ливади в землището на с. Г., общ. Котел. В оспорения административен акт не били посочени фактическите основания за извършеното разпределение по чл. 37и, ал. 4 ЗСПЗЗ. Липсата на фактически основания за извършеното разпределение било пречка да се извърши проверка за съответствие на разпределението с материалноправната разпоредба на чл. 37и, ал. 4 от ЗСПЗЗ. Следвало да се отбележи, че фактическите основания можели да се съдържат както в самия административен акт, така и в доказателствата към административната преписка, на които обаче административният орган следвало изрично да се е позовал при постановяване на акта си или изрично да е препратил. Мотивите били от съществено значение както за адресатите на административния акт, така и за съда. Непосочването на фактически основания за издаване на оспорения административен акт правила невъзможна съдебната проверка, както за материалната му законосъобразност, така и за съответствието му с целта на закона.

При тези мотиви СлРС приел, че протоколът в обжалваната част е незаконосъобразен, поради което го отменил.

Въз основа на тази фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Съгласно чл.37и ал.1 изр.първо от ЗСПЗЗ пасищата, мерите и ливадите от държавния и общинския поземлен фонд се отдават под наем или аренда по реда на чл. 24а, ал. 2 на собственици или ползватели на животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни, регистрирани в Интегрираната информационна система на БАБХ, съобразно броя и вида на регистрираните животни, по цена, определена по пазарен механизъм. Пасищата, мерите и ливадите се разпределят между правоимащите, които имат регистрирани животновъдни обекти в съответното землище, съобразно броя и вида на регистрираните пасищни селскостопански животни, като за целта лицата подават заявление по образец до кмета на общината в срок до 10 март, към което прилагат документи, определени в правилника за прилагането на закона. (чл.37и ал.4 и 5 от ЗСПЗЗ).

Съгласно чл.24а ал.2 т.6 от ЗСПЗЗ Земеделските земи от Държавния поземлен фонд могат да се отдават под наем или аренда без търг или конкурс на собственици или ползватели на животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни, регистрирани в Интегрираната информационна система на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), когато земите са пасища, мери или ливади.

В разпоредбата на §2в от ДР на ЗСПЗЗ  е дадено определение на   "Пасищни селскостопански животни", както и на "Животновъден обект", който е обект, регистриран по реда на Закона за ветеринарномедицинската дейност, в който постоянно се отглеждат пасищни селскостопански животни, с изключение на регистрирани обекти върху имоти с начин на трайно ползване пасища и мери.

Според чл.37и ал.5 от ЗСПЗЗ лицата подават заявление по образец до кмета на общината в срок до 10 март, към което прилагат документи, определени в правилника за прилагането на закона. Заявленията се подават лично или по пощата и се регистрират в общинската администрация. Отказът за регистрация подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред областния управител по местонахождението на имота.

Кметът на общината назначава комисия, която определя необходимата за всеки кандидат площ по реда на ал. 4 и разпределя имотите за всяко землище. Комисията съставя протокол за окончателното разпределение на имотите при наличие на необходимите площи в срок до 1 май. (чл.37и ал.6 от ЗСПЗЗ)

Протоколът се обявява в кметството и се публикува на интернет страницата на общината и може да се обжалва по отношение на площта на разпределените имоти в 14-дневен срок пред районния съд. Обжалването не спира изпълнението на протокола, освен ако съдът разпореди друго. (чл.37и ал.8 ЗСПЗЗ)

 От горецитираните правни норми става ясно, че процедурата по чл. 37и от ЗСПЗЗ доразвита в разпоредбите на чл. 98-100 от ППЗСПЗЗ е специална. Касае предоставяне под наем или аренда на пасища, мери и ливади от ДПФ и ОПФ без търг или конкурс на правоимащите лица по чл. 37и, ал.1 от ЗСПЗЗ. Осъществява се в един предварителен и два основни етапа. В предварителния етап лицата подават заявление по образец до кмета на общината в срок до 10 март, към което прилагат документи, определени в правилника за прилагането на закона. Заявленията се регистрират в общинската администрация и в случай на отказ за регистрация, същият  подлежи на обжалване пред областния управител по местонахождението на имота. През първият основен етап Комисията по  чл. 37и, ал.6 от ЗСПЗЗ определя необходимата за всеки кандидат площ по реда на ал.4 от закона и извършва разпределение на имотите за всяко землище. Етапът завършва с изготвяне на протокола на Комисията. Съгласно чл. 37и, ал.8 от ЗСПЗЗ протоколът подлежи на съдебно обжалване по отношение площта на разпределените имоти. Вторият етап касае сключване на договора за наем или аренда от кмета на общината, съответно директора на ОДЗ с правоимащите лица въз основа на протокола на Комисията. В случая по делото, процедурата по отношение на ответника по касацията Ж.Ч.Р. е преминала предварителния етап, доколкото нейното заявление вх. № 94Ж-00-41/10.03.2020 г., е регистрирано в общинска администрация Котел по реда на чл.37и ал.5 от ЗСПЗЗ, видно от писмо изх.№ 11-00-20 от 07.01.2022 г. на Община Котел, но същото не е разгледано в първия основен етап, който е приключил без да има произнасяне на комисията по него. По правна същност решението на органа представлява мълчалив отказ за разпределение на пасищата, мерите и ливадите от държавния и общинския поземлен фонд по реда на чл.37и ал.1 изр.първо от ЗСПЗЗ, въпреки, че заявителят с регистрацията на заявлението му се счита допуснат до извършеното разпределение на имотите от ОбщПФ. Съгласно чл. 58 ал.1 от АПК непроизнасянето на административния орган в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде актът. Отказът носи белезите на индивидуален административен акт по см. на легалната дефиниция на чл. 21, ал.1 от АПК – издаден е от орган с административни правомощия, овластен въз основа на закон (§1, т.1 от ДР на АПК) и засяга по негативен начин правото на заявителя за участие в разпределението на площите, като отрича това право.

От гореизложеното става ясно, че СлРС правилно е определил характера на спора, с който е сезиран и се е произнесъл по подадената жалба против индивидуален административен акт.

Касационната инстанция споделя изводите на СлРС за неправилност на обжалвания административен акт, но по различни мотиви, доколкото се касае за мълчалив отказ, тъй като липсва произнасяне по подаденото от ответника по касацията заявление. Липсата на мотиви е характерна особеност на мълчаливия отказ, доколкото липсва каквото и да е произнасяне по подаденото заявление.  Доколкото липсва отказ на общинска администрация Котел от регистрация по смисъла на чл.37и, ал.5 от ЗСПЗЗ на заявлението подадено от ответника по касацията, то е следвало да извърши разпределението на имотите с участието на Ж.Ч.Р.. При анализа на относимите към административната процедура разпоредбите на ЗСПЗЗ се налага извод, че органът по чл.37и ал.6 от ЗСПЗЗ дължи мотивирано писмено произнасяне по заявленията на допуснатите до участие в процедурата лица. Този извод се потвърждава от изричната разпоредба на чл.37и ал.6 от ЗСПЗЗ, изискваща определяне необходимата за всеки кандидат площ по реда на ал. 4 и разпределяне имотите за всяко землище, както и чл. 37и ал.8 и ал.11 от същия закон, въвеждащи изисквания за форма и съдържание на административното решение и реда за съобщаването му. Налице е законов императив за писмено произнасяне по заявлението, включително и при отказ. Непроизнасянето по заявлението, представляващо оспореният пред първоинстанционния съд мълчалив отказ, е в нарушение на ЗСПЗЗ и подлежи на отмяна.

Предвид изложеното правилни са изводите на СлРС, че обжалваният протокол в частта му относно землището на село Г. е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Тези изводи изцяло се споделят и от настоящата инстанция.

Предвид гореизложеното решението на СлРС, с което е отменен Протокол от 02.04.2020 г. на Комисия, назначена със Заповед № РД-13-130/18.03.2020 г. на Кмета на Община Котел в състав: п. - Д.Н. – гл. ю. и ч.: Д.К. – с.  „СС“ и Г.Н. – с. „СС“, в частта му по т. 11, с която е извършено разпределението на пасищата, мерите и ливадите в землището на с. Г., Община Котел за стопанската 2020/2021 г. и е върната преписката на Комисията за ново произнасяне при съобразяване с указанията по тълкуването и прилагането на закона, е обосновано и законосъобразно, поради  което следва да бъде оставено в сила.

Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение в тази му част с материалния закон, но не констатира пороци на същото водещи до отмяната му. По изложените по-горе съображения Административен съд Сливен намира, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено в тази част, като допустимо, обосновано и законосъобразно.

 Решението на СлРС е правилно и в частта относно присъдените разноски. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен

акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Административният орган (в случая - комисията по чл.37и, ал.6 от ЗСПЗЗ) няма собствен бюджет. Бюджет има юридическото лице, в чиято структура е съответният административен орган, поради което разноските правилно са възложени на Община Котел.

При този изход на спора се явява основателно искането за присъждане на разноски за настоящото производство на Ж.Ч.Р., в размер 600 лв. адвокатски хонорар, които следва да бъдат заплатени от Община Котел. Искането на касаторите Община Котел и комисията по чл.37и, ал.6 от ЗСПЗЗ, назначена със заповед № № РД-13-130/18.03.2020 г. на Кмета на Община Котел за присъждане на разноски е неоснователно.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ в сила Решение № 485/27.09.2021 г. по гражданско дело № 20202230102597/2020 г. на Районен съд – Сливен.

ОСЪЖДА Община Котел да заплати на Ж.Ч.Р., ЕГН: **********, с адрес *** сумата от 600,00 лв.(шестстотин лева), представляващи направени по делото разноски.

Решението не подлежи на обжалване.

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

2.