Решение по дело №164/2018 на Районен съд - Царево

Номер на акта: 17
Дата: 19 февруари 2019 г. (в сила от 4 октомври 2021 г.)
Съдия: Минчо Танев Танев
Дело: 20182180100164
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 април 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                                              19.02.2019 год.                                  Град  Царево

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Царевският районен съд                                                                  граждански състав

на двадесет и осми януари                                  две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в следния състав:                      Председател: Минчо Танев                                                            Секретар: Петранка Бъкларова

 

като разгледа докладваното от съдия Минчо Танев

гражданско дело № 164 по описа на съда за 2018 год. за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от адв. А.М.- САК, упълномощен представител на М.А.Д., ЕГН ********** ***, С.Т.М., ЕГН ********** ***, Б.Т.М., ЕГН ********** ***, М.Т.М., ЕГН ********** *** всички със съдебен адрес:***, срещу: „***" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя и едноличен собственик В.И. С-А, с която се иска от съда, да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати сумите както следва:

На М.А.Д. сумата от 70 000,00 лв. /седемдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди от смъртта на нейния съпруг Т.М.Д., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от датата на злополуката- 11.04.2017 г. до окончателното му изплащане;

На С.Т.М., Б.Т.М. и М.Т.М. сумите от по 50 000,00 лв. /петдесет хиляди лева/ за всяка от тях, представляващи обезщетения за причинените им неимуществени вреди от смъртта на техния баща Т.М.Д., ведно със законната лихва върху обезщетенията, считано от датата на злополуката- 11.04.2017 г. до окончателното им изплащане;

Да осъди ответника, да заплати на ищците и направените по делото деловодни разноски.

С разпореждане от 25.04.2018 год. съдът е приел исковата молба и е постановил да се изпрати препис от исковата молба и доказателствата на ответника.

Ответника е получил съобщението и е депозиран писмен отговор в срок

С исковата молба са представени писмени доказателства. Направено е искане за ангажиране и на допълнителни такива, както и на гласни доказателства.

С отговора на исковата молба, ответника счита предявените искове за неоснователни. Навежда доводи, с които оспорва наличието на валидно възникнало трудово правоотношение. Оспорва истинността на представените документи. Счита иска за завишен като размер. С отговора на исковата молба са представени писмени доказателства. Направено е искане за ангажиране и на допълнителни такива, на гласни доказателства както и на експертизи.

С исковата молба се твърди, че Т.М.Д., е бил работник при ответното дружество, който е пострадал при трудова злополука. Според ищеца, Д. е бил назначен на длъжност „шпакловчик“ в ответното дружество, по силата на трудов договор № ***с 8 часов работен ден и място на работа: обект „***" гр. Созопол. Ищеца твърди, че на 11.04.2017 г. на Тодор Д. и на други двама работници- Т.М.К.и М.А.К.- е било възложено да шпакловат таваните на стълбището в лявата кула „А1“ на строителен обект „Увеселителен парк с водни атракции, четири бара и заведения за обществено хранене" в УПИ ***, намиращ се в местността „Соленки" в землището на гр. Созопол, обл. Бургаска. Според ищеца, около 14,30 часа, Д. е бил на третия етаж на ръба на не обезопасена строителна площадка, на стълбището на кула „А1“ от която паднал от височина 5 метра върху бетонов под, след което е бил приет за лечение в УМБАЛ- Бургас, с травматичен шок и комбинирана черепно-мозъчна и гръдна травми. Твърди се, че вследствие на така получените от падането травми Д. същата вечер е починал. Според исковата молба, инцидента е бил регистриран в Териториално поделение на НОИ- гр. Бургас с Декларация за трудова злополука вх. № ***подадена от ответника и със заповед от 12.04.2016 г. на ръководителя на ТП на НОИ гр. Бургас, на основание чл. 58, ал .1 от КСО, е било извършено разследване на злополуката, като резултатите и основните причини за възникване на злополуката са обобщени и изложени в Протокол № ***. В него е посочено, че необезопасявайки работната площадка, работодателят е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 61 от Наредба № 2/ 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи. Твърди се, че на база събраните при разследването доказателства, ТП на НОИ- гр. Бургас се произнася по случая с Разпореждане № ***с което приема злополуката за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. Според исковата молба, ищците С.Т.М., Б.Т.М. и М.Т.М. са дъщери на починалия при трудова злополука Т.М.Д., а М.А.Д. е негова съпруга. Твърди се, че в следствие на злополуката те търпят неимуществени вреди, изразяващи се в търпени от тях болки и страдания от загубата на техния съпруг и баща, който е бил на 52 години, здрав и работоспособен. Бил е любящ и грижовен съпруг, който основно е осигурявал издръжката на семейството си. Дъщерите му, макар и да живеят в отделни домакинства, са били на съседни улици и често са се виждали и чували с баща си. Между всички тях е била изградена особена връзка на взаимна обич, привързаност и подкрепа.

С отговора на исковата молба, ответника счита предявените искове за неоснователни, както по основание, така и алтернативно по размер.

Според отговора на исковата молба, на първо място ответника оспорва наличието на валидно възникнало трудово правоотношение между него и пострадалото лице. Според ответника цитирания трудов договор № ***който квалифицира спорното правоотношение като трудово, не е породил целените последици, тъй като липсата на подписан договор обосновава липса на валидно възникнало трудово правоотношение- такъв неподписан договор е нищожен и поради липса на изразена воля. Според ответника, дружеството е било в преговори с починалото лице за сключване на трудов договор и започване на работа, но тези преговори не са били завършени и не са приключили с подписването на трудов договор. Според отговора на исковата молба, от името на ответника не е било възлагано на починалото лице, да изпълнява посочената в исковата молба работа, в посочения от ищците обект. Ответника твърди, че по своя инициатива, с цел да демонстрира трудовите си умения, починалото лице е отишло на обекта и само е започнало да работи, без да е налице подобно негово задължение, което да му е вменено от ответника. Според отговора на исковата молба, поради липса на подписан трудов договор, починалото лице не е имало нито правото, нито задължението да работи на обект „***“ гр. Созопол, като в тази връзка ответника твърди, че на конкретната дата на смъртта, на конкретния подобект, на който е станала злополуката, не е работил нито един от работниците на ответното дружество. Твърди се, че ответника не осъществявал охраната на обекта където е станала злополуката, до колкото същият не е негов главен изпълнител, а само подизпълнител на част от СМР. С отговора на исковата молба се твърди също така, че към момента на смъртта, наред с починалото лице, на обекта са се намирали и трети, абсолютно непознати на ответника лица, с които последният няма никакви, дори и преддоговорни отношения. Ответника твърди, че именно защото починалото лице не е било в трудово правоотношение, към момента на смъртта си, то не е преминало обучение и инструктаж по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, не е получило работно облекло и защитни пособия и др. съобразно трудовото законодателство. Твърди се, че към датата на смъртта, на този обект изобщо не е било предвидено да се извършват каквито и да било СМР от ответното дружество, поради което и на обекта не е присъствал нито управителят на дружеството, нито техническият ръководител, нито който и да било от служителите на ответника, комуто да е било възложено изпълняването на каквато и да било работа на този обект. Алтернативно, в исковата молба се твърди, че са налице предпоставките за съществено намаляване на отговорността на ответника в хипотезата на чл. 201 от ГПК, тъй като настъпването на смъртта, е в резултат на действията на самото починало лице, осъществени при условията на груба небрежност, тъй като починалият, без да има трудов договор, без да има възлагане и без да има право, самоволно е отишъл на обекта и е започнал да работи, без на този обект да присъства техническия ръководител или което и да било друго лице- представител или работник на ответника, като самоволно се е качил на конкретната площадка като сам, без ничии указания е решил да извършва строителни дейности на тази площадка, чиято височина е определяща за степента на уврежданията му при падането от нея. Ответника заявява, че починалият е започнал работа самоволно, без преди това да бъде инструктиран, без да е получил работно облекло и предпазни пособия, включващи работна каска и съответно предпазен колан, въпреки че в качеството си на шпакловчик би следвало да знае какви са условията за безопасност на труда. Според ответника, починалият не е взел дори елементарни мерки за безопасност- такива, които и без необходимия инструктаж, всеки би взел при конкретната фактическа обстановка, като е стъпил върху изцяло необезопасена, видимо незакрепена стабилно греда, която дори не е предвидена за стъпване или преминаване и при това е била разположена на необезопасена площадка, на значителна височина. На следващо място, при условията на евентуалност, ответника оспорва и размера на претендираното обезщетение, като прекомерно.

В съдебно заседание, ищците се представлява от упълномощен представител- адвокат. Пледира се за уважаване на иска. Ангажират писмени и гласни доказателства.  

В съдебно заседание, ответника се представлява от упълномощен представител- адвокат. Пледира се за отхвърляне на иска. Ангажира гласни, писмени доказателства и експертизи.

След цялостна, поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът намери за установено от фактическа страна следното:

Предявен е иск с правно основание в чл. 200 от КТ.

По допустимостта на исковете:

Исковете са предявени от правно легитимирано лице, имащо интерес от тяхното предявяване, срещу надлежен ответник, в законоустановения срок, поради което и се явяват процесуално допустими.

По основателността на исковете:

Така предявен, на основание чл. 200 от КТ, иска е неоснователен, по следните съображения:

Съгласно нормата на чл. 200, ал. 1 от КТ, за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им.         

При това, за да бъде уважен предявения иск с основание в чл. 200 от КТ, е необходимо да бъдат налице, следните предпоставки: към датата на злополуката, работника да е бил във валидно трудово правоотношение с ответника, да е настъпила трудова злополука на въпросната дата, час и място, работника да е получил временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт, които да са в резултат от трудовата злополука, доказване на размера на обезщетението за претърпените от наследниците неимуществени вреди. В този смисъл отговорността на работодателя по  чл. 200, ал. 1 КТ е обективна.

За установяване на първата предпоставка, за уважаване на иск по чл. 200 от КТ в настоящия спор, по делото е представено копие от трудов договор № ***Видно от същия обаче, договора не е подписан нито от работника- пострадалия Т.М.Д.- нито от страна на работодателя- ответника „***" ЕООД, ЕИК ***, т.е. същия не е породил валидно, трудово правоотношение, поради липса на изразена воля, която да е обективирана с полагане на подпис от страните по договора. По делото е представено и копие от уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ до ТД на НАП, Изх. № ***. което обаче- видно от отбелязания на същото час- е било подадено в 15,47 часа т.е. няколко часа след злополуката с Т.М.Д.. Че липсва валиден, трудов договор между Д. от една страна и ответника от друга, свидетелства и посоченото в представения по делото протокол на НОИ- Териториално поделение Бургас № 5103-02-13 /19.07.2017 г. в който протокол, на страница втора, т. IV, абз. 4, разследващата комисия изрично е отбелязала констатацията при извършената проверка, че трудов договор № ***не е подписан.

Съгласно трайната, константна и безпротиворечива съдебна практика /Решение № 470 от 28.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 671/ 2009 г./  основната предпоставка, за ангажиране отговорността на работодателя по чл. 200 от КТ е наличие на валидно, трудово правоотношение, а за да е налице такова, между работника и работодателя, следва да има сключен валиден трудов договор. Разпоредбите на КТ, въвеждат изискване, трудовият договор да бъде сключен в писмена форма, която е условие за неговата валидност.

В настоящия казус, предвид обстоятелството, че липсва валидно сключен, писмен трудов договор между Д. и ответното дружество, не е възникнало трудово правоотношение с ответника и ответното дружество, не се явява работодател на пострадалото лице, поради което и ответника не следва да отговаря по реда на чл. 200 от КТ, за причинените му вреди от злополуката- която в случая не може да се квалифицира като трудова- щом като не съществува такова правоотношение. При това положение и при липса на валидно сключен, писмен трудов договор, спора не може да се определи като трудов по критериите на чл. 357 от КТ, защото такъв е спорът между работника и работодателя относно възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения, а при липса на действителен трудов договор между страните такова правоотношение въобще не е възникнало.

Ето защо, настоящия състав счита, че така предявени- на основание чл. 200 от КТ- исковете се явяват неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени изцяло.

На основание чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК и чл. 359 от КТ, работниците не заплащат такси и разноски в производството по трудови дела, в това число и държавни такси по делото, свързани с направени от другата страна разходи, дори и при отхвърляне на иска, като в този случай направените разходи остават за нейна сметка или се поемат от държавния бюджет, като разноските за вещи лица например. Безплатността не се разпростира единствено за платените разноски за адвокатско възнаграждение на насрещната страна, когато решението е постановено в нейна полза По настоящото дело обаче, липсват доказателства такива разноски за адвокатско възнаграждение да са направени, както и доказателства за техния размер.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен, предявения иск от М.А.Д., ЕГН ********** ***, С.Т.М., ЕГН ********** ***, Б.Т.М., ЕГН ********** ***, М.Т.М., ЕГН ********** ***, срещу: „***" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от В.И. С-А, с който се иска от съда, да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищците сумите както следва:

На М.А.Д. сумата от 70 000,00 лв. /седемдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди от смъртта на нейния съпруг Т.М.Д., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от датата на злополуката- 11.04.2017 г. до окончателното му изплащане;

На С.Т.М., Б.Т.М. и М.Т.М. сумите от по 50 000,00 лв. /петдесет хиляди лева/ за всяка от тях, представляващи обезщетения за причинените им неимуществени вреди от смъртта на техния баща Т.М.Д., ведно със законната лихва върху обезщетенията, считано от датата на злополуката- 11.04.2017 г. до окончателното им изплащане;

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, пред Бургаски окръжен съд.

 

        

 

 

 

СЪДИЯ: