Р Е Ш
Е Н И Е
Номер
53., 24.07.2019 г. , град КОТЕЛ
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД КОТЕЛ, граждански състав, на двадесет и пети юни през две
хиляди и деветнадесета година, в публично съдебно заседание в следния състав :
СЪДИЯ : ЙОВКА
БЪЧВАРОВА
Секретар Нелли Митева, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 218 по описа за 2018 год., за да се произнесе,
съобрази следното:
Ищецът
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД моли съда да признае за установено в
отношения с ответницата В.Г.Р., че ответницата дължи на ищеца вземането, за
което в полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение № 86/09.03.2018 г.
по ЧГД № 114/2018 г. на РС Котел за следните парични суми : 1767.53 лева,
представляващи част от просрочена главница, дължима за периода от 21.01.2017 г.
до 21.02.2018 г. по договор за потребителски кредит № 2130006/15.01.2016 г., сключен
между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, кредитор, и длъжника Р., потребител,
2085.21 лева, представляващи възнаградителна лихва за периода от 21.01.2017 г.
до 21.08.2017 г., 198.75 лева, представляващи обезщетение за забава за периода
от 21.01.2017 г. до 06.03.2018 г., законната лихва, считано от подаване на
заявлението на 07.03.2018 г. до окончателното изпълнение на задължението, като
вземането по договора за кредит е било цедирано в полза на настоящия заявител с
договор за цесия от 21.08.2017 г., и разноски в размер 131.03 лева – 81.03 лева държавна такса и 50.00 лева
юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта
била оспорена от ответницата по реда на чл.414 от ГПК с твърдение за наличие на
неравноправни клаузи в договора за кредит. В срока по чл.415, ал.1 от ГПК
ищецът е предявил искове за установяване на оспореното вземане.
Твърди
се, че на 15.01.2016 г. между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, от една
страна, и ответницата, от друга, бил сключен договор за потребителски паричен
кредит № 2130006, за сума в размер на 25 750.00 лева, от които 25 000.00
лева главница и 750.00 лева такса за разглеждане на кредита. Била сключена и
застраховка с месечна застрахователна премия в размер на 23.10 лева, включена в
размера на месечните погасителни вноски, съгласно погасителния план. Общият
размер на застрахователната премия бил 2772.00 лева. Главницата по кредита била
преведена на 15.01.2016 г. по посочена от ответницата банкова сметка.
***
начисляване на годишна възнаградителна лихва в размер на 12.99 процента,
възлизаща в размер на 20 304.94 лева за целия срок на договора.
Общата
дължима за връщане сума възлизала на 48 826.94 лева, платима на 120
месечни вноски, всяка от които в размер на 406.89 лева. Размерът на всяка от
вноските включвал съответната част от главницата, договорната лихва и
застрахователната премия.
Падежът
на първата вноска бил на 21.01.2016 г., а на последната – на 21.12.2025г.
Неразделна
част от сключения договор били Общите условия, с които длъжникът се запознал и
ги е приел.
Твърди
се, че длъжникът преустановил плащанията по кредита. До подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК (на 07.03.2018 г.) погасената част от задълженията по кредита
била 4981.07 лева.
Твърди
се, че поради неизпълнение на задължението за плащане в срок на погасителните
вноски, кредитът бил обявен за предсрочно изискуем на основание чл.13, ал.2,
б.“а“ от Общите условия, вкл. за изтекли и непогасени вноски, остатъчна
главница и остатъчни лихви, лихви за забава, такси и комисионни, тъй като не са
били платени две последователни вноски по кредита.
На
21.08.2017 г. между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, цедент, и ищецът
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, цесионер, бил сключен договор за цесия,
по силата на която цедентът прехвърил на цесионера всички вземания, произтичащи
от описания договор за кредит, вкл. лихви, такси, комисионни, разноски и пр.
Цедентът упълномощил цесионера да уведоми длъжника за договора за цесия.
С
уведомление, получено лично от ответницата на 30.08.2017 г., ù било
съобщено както за цесията, така и за предсрочната изискуемост на задълженията
по договора за кредит.
Позовава
се, в условията на алтернативност, на връчване на уведомлението за извършена
цесия, приложено към исковата молба, в рамките на образуваното съдебно
производство. Цитира съдебни актове на ВКС, постановени по реда на чл.290 от ГПК.
Моли
съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между
страните, че ответницата дължи на ищеца сумите, за които в полза на ищеца е
издадена заповед за изпълнение. Моли за присъждане на разноските по заповедното
и по настоящото производства.
Искът
с цена 1767.53 лева е с правна квалификация чл.286, ал.1 вр. чл.287 от ТЗ вр.
чл.240, ал.1 от ЗЗД вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.422 от ГПК, а останалите два
иска са с правна квалификация чл.286, ал.1 вр. чл.287 от ТЗ вр. чл.240, ал.2 от ЗЗД вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.422 от ГПК.
В
условията на евентуалност, ако установителните искове бъдат отхвърлени, ищецът
предявява срещу ответницата осъдителни искове, както следва : 1767.53 лева,
представляващи част от просрочена главница, дължима за периода от 21.01.2017 г.
до 21.02.2018 г. по договор за потребителски кредит № 2130006/15.01.2016 г., сключен
между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, кредитодател, и длъжника Р.,
кредитополучател; 2085.21 лева, представляващи възнаградителна лихва за периода
от 21.01.2017 г. до 21.08.2017 г.; 198.75 лева, представляващи обезщетение за
забава за периода от 21.01.2017 г. до 20.05.2018 г.; законната лихва, считано
от подаване на исковата молба на 21.05.2018 г. до окончателното изпълнение на
задължението, като вземанията по договора за кредит са били прехвърлени в полза
на настоящия ищец с договор за цесия от 21.08.2017 г., както и направените по
настоящото дело разноски.
Искът
с цена 1767.53 лева е с правна квалификация чл.286, ал.1 вр. чл.287 от ТЗ вр.
чл.240, ал.1 от ЗЗД вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, а останалите два иска са с правна
квалификация чл.286, ал.1 вр. чл.287 от ТЗ вр. чл.240, ал.2 от ЗЗД вр. чл.79,
ал.1 от ЗЗД.
В
срока по чл.131 от ГПК ответницата не е подала отговор срещу исковата молба.
Следва да се вземе предвид възражението за наличие на неравноправни клаузи,
направено във възражението, подадено по реда на чл.414 от ГПК срещу заповедта
за изпълнение (ТР № 4/2013г. от 18.06.2014 г. на ВКС по тълкувателно дело №
4/2013 г., ОСГТК, т.11, б“б“).
В съдебно заседание за ищеца не се явява представител. Предявените искове се поддържат
чрез писмени становища. Претендират се разноските,
направени по установителното и по заповедното производства, съобразно
представения списък.
Ответницата не се явява и не изпраща представител. Не се заявява становище по искове.
От
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа
страна:
На 15.01.2016 г. в град Сливен между
„Уникредит кънсюмър файненсинг“ ЕАД, от една страна, и ответницата В.Р., от
друга, бил сключен договор за потребителски паричен кредит № 2130006. В абзац
„Характеристики и условия “ е посочено следното : чиста сума на кредита
25000.00 лева; такса за разглеждане на кретина 750.00 лева; вид на
застраховка – месечна; застрахователна премия – 23.10 лева; общ размер на
кредита (главница) 25750.00 лева; фиксиран годишен лихвен процент 12.99 %;
годишен процент на разходите 16.40 %; обща сума, дължима от потребителя,
48826.94 лева; брой месечни вноски – 120; месечна сума 406.89 лева; падежна дата
21 число; първа вноска на 21.01.2016г; начин на усвояване – превод по сметка на
клиента; начин на погасяване – от сметка на клиента. Неразделна
част от договора са общите условия и погасителния план.
На
20.12.2016г. между „Уникредит кънсюмър файненсинг“ ЕАД и ищеца
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД бил сключен рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания, по силата на който цедентът се задължил ежемесечно,
чрез отделни договори за цесия, да прехвърля възмездно срещу възнаграждение
портфейл от свои просрочени вземания, произхождащи от договори за потребителски
парични и стокови кредити, сключени от цедента с физически лица, които не се
погасяват редовно, заедно със съпътстващите гаранции, привилегии, обезпечения и
другите принадлежности на цесионера, определени и индивидуализирани, съгласно
приложение № 1 към всеки отделен месечен договор за цесия. Продажбата
и прехвърлянето на вземанията от цедента на цесионера има действие за страните
от датата на влизане в сила на всеки отделен договор. На
датата на прехвърляне цесионерът придобива всички права върху продадените и
прехвърлени вземания. В т.4.3 е посочено, че
цесионерът е изрично упълномощен за уведомяване на длъжниците, чиито вземания
се прехвърлят. Цесионерът се е задължил сам да извърши
уведомяването от името на цедента и за своя сметка.
На 20.12.2016 г. изпълнителният
директор на „Уникредит кънсюмър файненсинг“ ЕАД упълномощил ищеца да уведомява,
съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД, от името на цедента всички длъжници по всички
цедираните в полза на ищеца вземания, съгласно рамковия договор, вкл. и да преупълномощава трети лица с тези права.
На
21.08.2017г. между „Уникредит кънсюмър файненсинг“ ЕАД и ищеца
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, на основание рамковия договор, бил
сключен индивидуален договор за цесия, по силата на който цедентът прехвърлил и
продал необслужени над 180 дни вземания, произтичащи от договори за
потребителски кредити с физически лица, описани в приложение № 1. Представено е
препис-извлечение от Приложение № 1 към договора за цесия от 21.08.2017г., в
т.103 от което е посочен процесният договор - 24207.71 лева дължима главница и
2113.89 лева дължими лихви.
Изпълнителният директор на
„Уникредит кънсюмър файненсинг“ ЕАД упълномощил ищеца да уведомява, съгласно
чл.99, ал.3 от ЗЗД, от името на цедента всички длъжници по цедираните в полза
на ищеца вземания, съгласно договора за цесия от 21.08.2017г., с посочване на
данните на цедираните длъжници, вкл. и това на
настоящата ответница.
На
28.08.2017г. „Уникредит
кънсюмър файненсинг“ ЕАД, чрез „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, отправил до ответницата уведомително писмо изх. № УПЦ-П-УКФ/2130006, с което ù съобщил за договора за цесия.
Посочено е, че размерът на задължението към 28.08.2017г.
възлиза на 26321.60 лева. Отправена
е покана за плащане с посочване на банковата сметка, по която да се извърши
плащането.
На гърба на
съобщението за цесия е материализрано и уведомление до ответницата за
настъпване на предсрочна изискуемост на целия размер на кредита, поради
просрочие и неплащане на погасителните вноски по договора.
Двете
съобщения за били получени лично от ответницата на 30.08.2017г.
На
07.03.2087 г. “Агенция за събиране на вземания” ЕАД подало до РС Котел
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против
ответника В.Р., въз основа на което било образувано частно гражданско дело №
114/2018г., по което на 09.03.2018 г. е постановено разпореждане № 231, с което
е разпоредено да се издаде заповед за изпълнение срещу длъжницата за сумите : 1767.53 лева,
представляващи част от просрочена главница, дължима по договор за потребителски
кредит № 2130006/15.01.2016 г., 2085.21 лева, представляващи възнаградителна
лихва за периода от 21.01.2017 г. до 21.08.2017 г., 198.75 лева, представляващи
обезщетение за забава за периода от 21.01.2017 г. до 06.03.2018 г., законната
лихва, считано от подаване на заявлението на 07.03.2018 г. до окончателното
изпълнение на задължението, като вземането по договора за кредит е било
цедирано в полза на настоящия завител с договор за цесия от 21.08.2017 г., и
разноски в размер 131.03 лева.
Съобщението за издадената заповед е връчено на длъжницата на 20.03.2018 г.
В
двуседмичен срок по чл.414 от ГПК – на 04.04.2018г.,
длъжницата е подала възражение за недължимост на сумите по нея, поради наличие
на неравноправни клаузи.
С разпореждане от 05.04.2018 г. съдът е приел
възражението и е указал на заявителя да предяви иск за установяване на
оспореното вземане.
На 21.05.2018 г. - в едномесечния срок от
съобщаването, заявителят “Агенция за събиране на вземания” ЕАД е предявил
исковете за установяване на оспореното вземане.
В съдебносчетоводната експертиза се
поддържат следните изводи : Сумата по кредита е била
преведена по банковата сметка на ответницата на 15.01.2016г. Ответницата е направила
следните плащания : 1542.49 лева главница, 2777.59
лева възнаградителна лихва, 2777.20 лева задължителна застраховка и 1.46 лева
наказателна лихва. Последното плащане по кредита е извършено на 23.01.2017г., с което са платени задълженията към месец
декември 2016г. Размерът на непогасената главница за периода
от 21.01.2017г. до 21.02.2018г. е 1767.53 лева. Размерът на непогасената
договорна лихва за периода от 21.01.2017г. до
21.08.2017г. е 2085.22 лева. Размерът
на мораторната лихва върху главницата за периода от 21.01.2017г. до 06.03.2018г. е 2750.26 лева, а
за периода от 21.08.2017г. до 06.03.2018г. – 1264.18
лева.
В съдебнотехническата експертиза, имаща за задача да
изследва оригинала на договора за кредит, се поддържа, че текстът е изработен на
компютър и отпечатан на шест листа двустранно и на един лист едностранно, общо
13 страници. Първата
страница е компютърно генерирана с бар код и номер, като попълването е
извършено срещу съответния текст над подчертаните редове. Видът на шрифта е най-близък до Arial Narrow. Както попълненият (предимно с главни
букви), така и цифровият текст са
отпечатани в 10 размер на шрифта, но с по-малко тегло (чернота), по-малка
относителна ширина на знаците и по-малко междуредово разстояние на два
последователни печатни реда (по-малка междуредова разредка), отколкото в
стандартния шрифт Arial Narrow. На страници от 2 до 5 текстът е
отпечатан на същия вид шрифт, но с размер 11.50. Текстът,
отпечатан в двете карета в края на стр.5, са в същия шрифт с размер 10. Тексът, отпечатан в погасителния план, също е в размер 10. Вещото лице е посочило, че
използваният шрифт е разновидност на шрифта Arial Narrow. В съдебно заседание вещото
лице разясни, че най-вероятно тази версия е разработена специално за целите на
кредитора.
Писмените доказателства съдът кредитира, съобразно
доказателствената сила, която им придава ГПК. Към доказателствения материал съдът
приобщи експертните заключения на вещите лица К.Г. и инж. С.В., след като ги прецени за компетентни, изчерпателни и даващи
отговори на поставените въпроси. Страните не направиха
някакви възражения срещу безпристрастността на вещите лица, като съдът, при
извършената служебна проверка, не установи да са налице такива данни.
От
приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни
изводи:
Не е
спорно между страните, че „Уникредит кънсюмър файненсинг“ ЕАД и ответницата са сключили договор за потребителски
паричен кредит, по силата на който на отв. Р. е
предоставена парична сума срещу задължението за връщането ù с изрично
уговорено оскъпяване, имащо характер на възнаградителна лихва. Сделката е търговска по смисъла на чл.286, ал.1 от ТЗ, тъй като е
сключена от търговец и е свързана с упражняваното от него занятие. Разпоредбите за търговските сделки се прилагат и за двете страни по
сделката – чл.287 от ТЗ. В ТЗ липсва специална уредба на договора за
кредит, поради което се прилагат правилата на чл.240-241 от ЗЗД, както и на
Закона за потребителския кредит (ЗПК), тъй като ответницата има качеството на
потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК, а „Уникредит
кънсюмър файненсинг“ ЕАД – на кредитор (чл.9, ал.4 от ЗПК).
След сключване на договора за
потребителски кредит, вземанията по него са били валидно прехвърлени на
настоящия ищец "Агенция за събиране на вземания " ЕАД по силата на
договор за цесия от 21.08.2017 г., ведно с приложение № 1 към него. Спрямо ответницата цесията има действие от
деня, в който ù е била съобщена, като това следва от нормата на чл.99,
ал.4 от ЗЗД. От представените по делото доказателства се установява, че
цедентът е упълномощил цесионера да уведомява длъжниците по всички вземания,
цедирани с договора от 21.08.2017г.
Задължение на цедента е да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне
за вземането, което уведомяването има за цел да защити длъжника срещу
ненадлежно изпълнение на неговото задължение. Доколкото прехвърленото вземане е
възникнало от правоотношение между длъжника и стария кредитор (цедента),
законодателят е въвел изискването именно старият кредитор да съобщи за
прехвърляне на вземането. Новият кредитор, действащ като представител на
цедента, е изпратил съобщение до длъжницата за извършената цесия, получено от
нея на 30.08.2017г. С получаване на съобщението прехвърлянето на вземането е
породило действие и за длъжницата.
Възраженията на ответницата срещу
договора се свеждат до това, че са налице неравноправни клаузи, но съдът, при
извършената служебна проверка дали договорът не протоворечи и на някои от
останалите императивни разпоредби на ЗПК, установи отклонение от стандарта по
чл.10, ал.1 от ЗПК, съгласно който договорът за потребителски кредит се сключва
в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин,
като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт – не по-малък от 12, в два
екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Съгласно чл.22 от ЗПК,
когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7- 12 и т.20,
чл.12, ал.1, т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен
и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на
тази недействителност.
Съдът
служебно предприе изясняване на въпроса за големината на шрифта, доколкото
изследваното нарушение на императивна норма е очевидно. Тъй като изброените норми са от публичен ред и установени в
обществен интерес, съдът дължи проверка за спазването им, независимо от
позицията на страните и релевираните от тях твърдения и възражения.
Посредством
съдебнотехническата експертиза се установи, че договорът е написан на шрифт
по-малък от 12, с различна вариативност, поради което и на това основание съдът
приема, че договорът е недействителен. Доколкото е налице най-тежкият порок, водещ до недействителност, е
безпредметно да се изследва дали са налице неравноправни клаузи.
В чл.23 от ЗПК е уредена последицата
от обявяване на договора за недействителен, свеждаща се до задължение за
потребителя да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита. Правното основание да се претендира това вземане е
неоснователно обогатяване, а в настоящото производство вземането се претендира
на договорно основание. Предвид това, настоящият състав приема, че доколкото
исковете са с правна квалификация – първия по чл.286, ал.1 вр. чл.287 от ТЗ вр.
чл.240, ал.1 от ЗЗД вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.422 ог ГПК, а останалите два
иска са с правна квалификация чл.286, ал.1 вр. чл.287 от ТЗ вр. чл.240, ал.2 от ЗЗД вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.422 от ГПК, то е недопустимо присъждане на
претендираната сума на друго основание, различно от търсеното. Това е така,
защото установителните искове следва да са идентични на претенциите, заявени в
заповедното производство, по основание, размер и период. Ако съдът признае
установителният иск за главницата за основателен до размера на невърнатата
сума, след влизане на решението в сила се дължи издаване на изпълнителен лист
по заповедното производство, по което е постановена заповед за изпълнение,
съобразно заявлението – че е налице неизпълнение на задължението, произтичащо
от договора, за връщане на главницата. След като договорът е недействителен,
задължението не може да произтича от него, тъй като между страните не е било
създадено валидно облигационно отношение, което да е обвързало страните, съобразно
уговорените клаузи. Сумите се претендират на договорно основание като
изпълнение с оглед действителен договор за кредит, за което е била издадена и
заповедта за изпълнение, а не на основание чл.23 от ЗПК, като дадено по
недействително правоотношение.
Разпоредбата на чл.23 от ЗПК е
аналогична на тази по чл.34 от ЗЗД и се
базира на института на неоснователното обогатяване – когато договорът бъде
признат за нищожен или бъде унищожен, всяка от страните трябва да върне на
другата страна всичко, което е получила от нея. По прилагането на чл.34 от ЗЗД
е постановено решение № 1503/10.02.2009г. на ВКС по гр. дело № 5819/2006г., ІV
г.о., което настоящият състав възприема изцяло и счита, че разрешението в него
следва да намери приложение и в обсъжданата хипотеза. В решението на ВКС се
поддържа, че само констатацията в мотивите, че договорът е нищожен, без този
въпрос да е бил въведен като предмет на делото и по него да е постановен
изричен диспозитив, не дава основание за прилагане на реституционната норма на чл.34
от ЗЗД, защото мотивите не формират сила на присъдено нещо по него.
Изложеното
води до пълна неоснователност на всички предявени искове, което пък предпоставя
разглеждане на евентуалните осъдителни искове. Тъй като основанието на осъдителните исове също е неизпълнение на
процесния договор, който съдът прие, че е недействителен, то и евентуалните
искове се явяват неоснователни и подлежат на отхвърляне.
Претенцията за
разноски по настоящото дело, съобразно списъка (801.03 лева, от които 81.03
лева държавна такса, 350.00 лева юрисконсултско възнаграждение и 370.00 лева за
възнаграждение на вещите лица) и по заповедното производство (131.03 лева, от
които 81.03 лева платени за държавна такса и 50.00 лева юрисконсултско
възнаграждение) също подлежи на отхвърляне.
Ръководен от гореизложените
съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
исковете - първият с правно основание чл.286, ал.1 вр. чл.287 от ТЗ вр. чл.240,
ал.1 от ЗЗД вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.422 от ГПК, а останалите два иска са
с правно основание чл.286, ал.1 вр. чл.287 от ТЗ вр. чл.240, ал.2 от ЗЗД вр.
чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.422 от ГПК, предявени от „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК *********, седалище град София, бул. Д-р Петър Дертлиев 25,
офис сграда Лабиринт, етаж 2, офис 4, срещу В.Г.Р., ЕГН **********,***, да се
признае за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на
ищеца сумите : 1767.53 лева, представляващи просрочена главница за периода от
21.01.2017г. до 21.02.2018г, дължима по договор за потребителски кредит №
2130006/15.01.2016 г., сключен между „Уникредит кънсюмър файненсинг“ ЕАД и
ответницата, 2085.21 лева, представляващи възнаградителна лихва за периода от
21.01.2017 г. до 21.08.2017 г., 198.75 лева, представляващи обезщетение за
забава за периода от 21.01.2017 г. до 06.03.2018 г., законната лихва от
07.03.2018 г. до окончателното изпълнение на задължението, като вземането по
договора за кредит е било цедирано в полза на ищеца с договор за цесия от
21.08.2017 г., за които в полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение
по реда на чл.410 от ГПК № 86/09.03.2018 г. по частно гражданско дело №
114/2018г. на РС Котел.
ОТХВЪРЛЯ
евентуално съединените искове – първият с правно основание квалификация чл.286,
ал.1 вр. чл.287 от ТЗ вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, а
останалите два иска са с правно основание чл.286, ал.1 вр. чл.287 от ТЗ вр.
чл.240, ал.2 от ЗЗД вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, предявени от „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД, с посочени данни, срещу В.Г.Р., с посочени данни, да бъде
осъдена ответницата да заплати на ищеца сумите : 1767.53 лева, представляващи
просрочена главница за периода от 21.01.2017г. до 21.02.2018г, дължима по договор
за потребителски кредит № 2130006/15.01.2016 г., сключен между „Уникредит
кънсюмър файненсинг“ ЕАД и ответницата, 2085.21 лева, представляващи
възнаградителна лихва за периода от 21.01.2017 г. до 21.08.2017 г., 198.75
лева, представляващи обезщетение за забава за периода от 21.01.2017 г. до
06.03.2018 г., законната лихва от 07.03.2018 г. до окончателното изпълнение на
задължението, като вземането по договора за кредит е било цедирано в полза на
ищеца с договор за цесия от 21.08.2017 г.
ОТХВЪРЛЯ
искането с правно основание чл.78, ал.1 от ГПК на „Агенция за събиране
вземания“ ЕАД ответницата да бъде осъдена да му заплати сумата 801.03
лева, представляващи разноски по
настоящото производство, както и сумата 131.03 лева,
представляващи разноски по частно гражданско дело № 114/2018г. на РС Котел.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ОС Сливен с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
С
Ъ Д И Я :