№ 22935
гр. София, 17.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20241110126196 по описа за 2024 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 150908/09.05.2024г. на СРС,
подадена от „**********“ АД срещу А. А. М., уточнена с Молба, вх. № 166189/22.05.2024г.
на СРС, депозирана във връзка със Заповед № 34478/18.11.2024г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 60905/2023г. на
СРС. С Определение № 17703/24.04.2024г. по ч.гр.д. № 60905/2023г. на СРС незабавното
изпълнение на заповедта е спряно на основание чл. 420 ГПК при условията на внесена от
длъжника гаранция в пари.
С Определение № 22327/30.05.2024г. /влязло в сила/ производството по делото е
частично прекратено.
Ищецът „**********“ АД чрез юрк. Дж.И. е предявил срещу ответника А. А. М.
искове с правно основание по чл. 422 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 4 ЗПКр /отм./, чл. 9, ал. 1
ЗПКр, чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за
установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва:
9500,00 лева просрочена главница по Договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна
сметка № 51РКО-Б-7545/29.08.2007г.;
11244,19 лева възнаградителна лихва за периода 19.07.2017г.-25.06.2023г.;
447,85 лева законна лихва за периода 26.06.2023г.-02.11.2023г.;
39,00 лева такса за поддръжка на кредитна карта от 2016г.
Основателността на исковете си ищецът обосновава с обстоятелството, че сключил с
ответника в качеството си на заемодател Договор за издаване на револвираща международна
кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка №
***********/29.08.2007г. Към него били сключени анекси от 07.09.2010г. и 02.10.2014г., с
които първоначално определения лимит от 8000,00 лева бил променен на 11000,00 лева,
съответно 9500,00 лева. В исковата молба подробно са описани датите, на които е ползван
предоставеният овърдрафт, съответно погасяванията по същия. Според клауза в договора
1
той се подновявал автоматично след изтичане на срока му. При непогасяване до датата на
падежа на пълния размер на дебитното салдо се дължала лихва от 13% годишно за плащания
на ПОС терминал и от 15% за останалите транзакции. При неплащане на месечна
погасителна вноска се дължала наказателна лихва в размер на договорения лихвен процент
+ 12%. Кредитът бил в просрочие, считано от 19.08.2017г. /общо 2267 дни, броени до
02.11.2023г., вкл./. Заявените сумите останали неплатени и дължими, поради което
ответникът следвало да ги заплати. В насрочените по делото публични съдебни заседания
ищецът се представлява от юрк. С. П., а в последното заседание – и от юрк. М.Г..
Предявените искове се поддържат, включително в хода на устните състезания.
Допълнителни съображения се излагат в Писмени бележки, вх. № 400833/10.12.2024г. на
СРС.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът А. А. М. чрез адв. Р. П. – АК-София, е
подал Отговор на исковата молба, вх. № 245032/29.07.2024г. на СРС, с който оспорва
предявените искове като неоснователни. Твърди, че договорът за кредит е недействителен,
тъй като е сключен в противоречие с чл. 6, чл. 7 и чл. 10 ЗПКр /отм./ - потребителят не бил
уведомен предварително какви суми ще дължи по договора, липсвало изискуемо негово
съдържание по чл. 7, не били спазени императивните изисквания по чл. 10. Банката
едностранно и субективно имала право да променя базовия лихвен процент, а оттам и
всички останали лихви по договора, в който, както и в общите условия, липсвали обективни
методика и процедура за изменяне на лихвените проценти, нито базовият процент бил
обвързан към точни, ясни и конкретни променливи фактори. Договорът не отговарял на
изискванията на чл. 58 ЗКИ. Обосновава се, че голяма част от клаузите на договора имали
неравноправен характер, включая тази за автоматичното му подновяване, която се оспорва
като нищожна. При това се подчертава, че от 2016г. банковата карта на ответника била
блокирана и върната на банката, с което банката престанала да престира каквато и да било
услуга по договора. Налице били клаузи, предвиждащи анатоцизъм посредством
капитализиране на лихвите, което противоречало на закона и добросъвестността.
Обосновава се, че претендираните от банката вземания са погасени по давност, като
началният срок, от който следвало да се брои тя, не била датата, посочена от банката –
26.06.2023г., а много по рано: изтичането на първоначалния срок на договора през 2009г.,
евентуално 01.11.2014г. с подадено от ответника предизвестие за прекратяване на договора
във връзка със сключено между страните споразумение, евентуално от последното теглене
на средства през 2016г. При посещение в офис на банката през 2021г. му било обяснено, че
не дължи нищо, дори имал по сметката си 120,00 лева. С погасяването на главницата се
погасили и вземанията за лихви. Оспорва се М. да е правил погасяване на задължения през
2018г., както твърди ищецът. В насрочените по делото публични съдебни заседания
ответникът се явява лично и с адв. П.. Предявените искове се оспорват, включително в хода
на устните състезания. Допълнителни съображения излага в Писмени бележки, вх. №
400493/09.12.2024г. на СРС.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявените с нея искове и поведението на ответника, съобразявайки събраните по
делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното
си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес, а обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по
същество. Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или
решение при признание на иска.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по исковете с
правно основание чл. 422 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 4 ЗПКр /отм./, чл. 9, ал. 1 ЗПКр, чл.
430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД е за ищеца. Същият следва да
2
установи при условията на пълно и главно доказване, че между страните е възникнало
валидно правоотношение по договор за кредит, предоставянето на съответната сума по
уговорения от страните начин и задължаване на ответника да я върне, както и възникване на
задължения за извършване на свързани с това плащания от страна на заемополучателя, в
това число и възникването на задължения за заплащане на лихви. В тежест на ищеца е да
докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на предварителна информация на
потребителя, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора. В тежест на
ищеца е да докаже, че клаузите на сключения между страните договор не са неравноправни,
както и че ответникът е бил наясно с клаузите на договора, т.е. не е въведен в заблуждение.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на
паричното си задължение. В тежест на всяка от страните е да установи фактите и
обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Видно от представеното по делото заверено копие, между „**********“ АД и А. А.
М. е сключен Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и
предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № 51РКО-Б-7545/29.08.2007г., по
силата на който ищецът като заемодател е приел да открие и води на ответника картова
разплащателна сметка, както и е отпуснал на ответника като заемател банков кредит
овърдрафт по същата в размер на 8000,00 лева. Срокът за ползване на овърдрафта е до
29.08.2009г., като договорът се подновява автоматично при условията и реда, предвидени в
Общите условия на банката. Заемателят ползва гратисен период от 45 дни, в който може да
погаси задълженията си. Ако не стори това, след изтичане на три отчетни периода се
заплаща годишна лихва 13 или 15%, в зависимост от начина на плащане, а при неплащане на
месечна погасителна вноска се плаща наказателна лихва в размер на договорения лихвен
процент плюс 12%. Кредитът е обезпечен със залог върху вземания. С Анекс от 07.09.2010г.
разполагаемият кредитен лимит е увеличен до 11000 лева, като кредитът е обезпечен и с
поръчителство. Предоговорен е начинът за начисляване на лихвите, както и наказателната
надбавка при забава. По делото е представено Споразумение от 12.09.2014г., с което
страните по делото са уредили отношенията си във връзка със задължения на ответника по
договори за кредит. Във връзка с процесния такъв е предвидено /л. 72/ да бъде занижен
лимитът по него. С Анекс от 02.10.2014г. кредитният лимит е намален до 9500,00 лева.
Ответникът, в чиято тежест бе това, не доказа заплащането на тези суми. Видно от
представеното по делото заверено копие, ответникът А. М. е подал предизвестие за
прекратяване на договор за издаване на карта /и овърдрафт по картова разплащателна
сметка/. Със същото ответникът е уведомил банката, че прекратява договорните отношения
във връзка с издадената банкова карта по банковата сметка по чл. 1 от Договора. Като
причина е посочено, че картата не се използва.
Револвиращият кредит, какъвто по естеството си е процесният, е автоматично
възобновяем, т.е. в рамките на определен интервал от време, едновременно с погасяването
на част от кредита, банката предоставя на клиента сума до определения размер (лимит) на
самия кредит, т.е. позволява се да се теглят непрекъснато средства до определен размер при
изпълнението на определени условия до настъпване падежа за пълно издължаване на
главницата по кредита. В тази връзка не са налице сочените в исковата молба нарушения на
ЗПотрКр и ЗЗПотр. Действително предвидената в общите условия капитализация на лихвата
съставлява анатоцизъм, който е позволен само между търговци /р.60091/27.09.2021г.-
т.д.1345/2019г.-ВКС,2т.о./, но по делото не е по несъмнен начин установено извършването на
подобно действие по отношение на формирането на претендираните за главница 9500,00
лева. Договорът ясно посочва задълженията на страните и начинът, по който се формира
размерът на дължимите суми и свързаните с това плащания. Доколкото не се установи
едностранна промяна на договорната лихва от размерите, установени между страните в
договора и анексите към него, то липсва необходимост съдът да излага съображения
досежно оплакванията в тази насока, съдържащи се в отговора на исковата молба.
3
По делото е установено, че последната усвоена по кредита сума е на 22.06.2016г.
Следователно най-късно след 2016г. ответникът-длъжник не е ползвал сумите по кредита, а
последното му плащане е през 2017г. Следователно от тези дати и при наличието на
неплащане в посочените в договора периоди, за банката е било налице основание както да
прекрати договора за кредит поради неизпълнение, така и да търси удовлетворение на
вземанията си – по съдебен ред или чрез служебно събиране от други сметки на длъжника в
банката /т. 10, т. 13, т. 15 и т.19.2.2.б/. За началото на давностния срок няма значение кога
банката е решила, че ще обяви кредита за предсрочно изискуем. Давността, съгласно чл. 114
ЗЗД, започва да тече от падежа на задължението с настъпил падеж, а не от датата, на която е
обявена предсрочната изискуемост – арг. ТР 3/2023-2024-ОСГТК. Така при условие, че най-
късно към 2016г. е съществувало задължение, то същото е станало изискуемо през 2016г.,
съответно поради бездействието на кредитора то е погасено с изтичане на пет години на
основание чл. 110 ЗЗД през 2021г. Дори и да се приеме, че давността е започнала да тече от
2017г., когато ответникът е заплатил сумата от 250,00 лева, т.е. може да се аргументира
позиция, че така е признал задълженията си, то давността пак е изтекла, но вече през 2022г.
Съдът не приема, че плащането на 29.01.2018г. на сумата от 1500,00 лева прекъсва
давността, доколкото е извършено от трето лице. Но, дори и да се приеме обратното, тъй
като това плащане е направено на 29.01.2018г., дори при отчитане на периода, през който
давността е била спряна по силата на чл. 3, ал. 1, т. 2 ЗМДВИПОРНПП и §13 ПРЗ на
ЗИДЗЗдр, обн. ДВ, бр. 44 от 2020г., към датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение /03.11.2023г./ петгодишният давностен срок отново е бил изтекъл. С
погасяването на главното вземане са се погасили и всички акцесорни към него вземания /чл.
119 ЗЗД/, независимо от това дали давността за тях е изтекла или не.
Предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода на делото право на разноски има само
ответникът, който своевременно е заявил претенция в тази насока. Съдът следва да се
произнесе и по разноските в заповедното производство.
Ответникът не е доказал сторени лично разноски в заповедното производство, поради
което такива не му се следват.
Доколкото в заповедното производство ответникът-длъжник е представляван
безплатно от адв. П., в нейна полза следва да се присъди възнаграждение по чл. 38, ал. 2
ЗАдв. Съдът отчита, че възражението срещу заповедта за изпълнение се подава по утвърден
образец и аргументирането му не е задължително, като съставлява действие с елементарна
професионална и правна сложност. В същото време от страна на адв. П. са предприети
действия по чл. 420 ГПК, свързани с осигуряване спирането на изпълнението на издадената
заповед за изпълнение. Поради това дължимото ú възнаграждение следва да се определи в
размер на кореспондиращото на професионалната и правна сложност на участието на
длъжника в заповедното производство в конкретния случай възнаграждение от 300,00 лева.
Ответникът не е доказал сторени лично разноски и за първоинстанционното исково
производство. Доколкото той и в него е представляван безплатно от адв. П. по реда на чл.
38, ал. 1 ЗАдв, то в нейна полза и на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв следва да се присъди
възнаграждение, което съдът, като взе предвид естеството на делото от фактическа, правна и
процесуална гледна точка, защитавания по него материален интерес и необходимия
интензитет на професионалната активност, определя на 2300,00 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
4
ОТХВЪРЛЯ предявените от „**********“ АД, ЕИК ***********, със седалище в
град София, срещу А. А. М., ЕГН **********, от град София, искове с правно основание по
чл. 422 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 4 ЗПКр /отм./, чл. 9, ал. 1 ЗПКр, чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ,
чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумите, както следва:
9500,00 лева просрочена главница по Договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна
сметка № 51РКО-Б-7545/29.08.2007г.;
11244,19 лева възнаградителна лихва за периода 19.07.2017г.-25.06.2023г.;
447,85 лева законна лихва за периода 26.06.2023г.-02.11.2023г.;
39,00 лева такса за поддръжка на кредитна карта от 2016г.
ОСЪЖДА „**********“ АД, ЕИК ***********, със седалище в град София, да
заплати на адв. Р. Е. П. – АК-София, л. № **********, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв,
сумата от 300,00 лева, представляваща хонорар за предоставена на длъжника А. А. М.
безплатна правна помощ в заповедното производство /ч.гр.д. № 60905/2023г. на СРС/, както
и сумата от 2300,00 лева, представляваща хонорар за предоставена на ответника А. А. М.
безплатна правна помощ в първоинстанционното исково производство /гр.д. № 26196/2024г.
на СРС/.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан
електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/,поради което не носи саморъчен
подпис на съдията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5