Решение по дело №564/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е № 260137

гр.Пловдив, 07.05.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

      Пловдивският окръжен съд, наказателно отделение, в публично заседание на тринадесети април две хиляди двадесет и първа година, в състав                      

      ПРЕДСЕДАТЕЛ :ХРИСТО СИМИДЧИЕВ

                                           ЧЛЕНОВЕ :       СИЛВИЯ ЦАНКОВА

                                                                        ЕКАТЕРИНА РОГЛЕКОВА                                                                                                     

 

при секретаря Величка Илиева и прокурора Галина Андреева-Минчева, като разгледа докладваното от съдията СИЛВИЯ ЦАНКОВА  ВНОХД № 564 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

  С присъда № 260017 от 22.01.2021 г. по НОХД № 7171/2020г., Районен съд-Пловдив, 20 н.с. е признал подсъдимия М.И.Ю. за виновен в извършване на престъпление по чл.196, ал.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.а и б от НК, като на основание чл.58а, ал.1, вр. чл.54 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от две години, което да се изтърпи при първоначален строг режим. Съдът е приложил разпоредбата на чл.59 от НК и се е произнесъл по направените разноски и веществените доказателства по делото.

Срещу присъдата е депозирана жалба от подсъдимия, с която без излагане на конкретни аргументи се отправя претенция за намаляване размера на наложеното наказание.

При въззивните прения представителят на Окръжна прокуратура-Пловдив изрази мнение, че жалбата на подсъдимия е неоснователна, а присъдата като правилна подлежи на потвърждаване.

Защитникът на подсъдимия-адв.С. поддържа жалбата, като мотивира оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание. Подзащитният му се присъедини към изложените от него доводи и искане. Изрази съжаление за стореното и помоли за намаляване на определената му от районния съд санкция.   

Пловдивският окръжен съд като въззивна инстанция, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите и съображенията на страните, поотделно и в тяхната съвкупност, прие жалбата на подсъдимия за допустима, а разгледана по същество-същата е основателна. 

Производството по делото е било проведено по реда на глава XXVII от  НПК, в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК. Подсъдимият Ю. е обявил признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и съгласие да не се събират доказателства за тях.

По делото не са били предявени за съвместно разглеждане с наказателния процес граждански искове срещу подсъдимия от страна на правоимащите лица. Пострадалите не са пожелали и конституиране в процесуалното качество на частни обвинители.

Въз основа на събраните по делото по реда и със средствата, предвидени в НПК, доказателствени материали- показанията на свидетелите В. М., А.М., както и В. Н. /в кредитираните от първостепенния съд части/, приложените в хода на досъдебното производство писмени доказателства и доказателствени средства, приобщени по реда на чл.283 от НПК-протокол за оглед на местопроизшествие с фотоалбум, справка за съдимост, протокл за оглед на веществено доказателствено средство, първата инстанция е направила следните фактически констатации:

Подсъдимият М.И.Ю. е роден на *** ***, живее в същия град. Той е българин, български гражданин, не е женен, има основно образование, безработен е, осъждан. Има ЕГН: **********.

Подсъдимият Ю. е осъждан нееднократно, като три от осъжданията му, обстойно обсъдени и изброени от първостепенния съд, влияят на правната квалификация на деянието, предмет на настоящия обвинителен акт, квалифицирайки го като такова, извършено при условията на „опасен рецидив“ по смисъла на чл.29, ал.1, б.“А“ и „Б“ от НК.

Свидетелите А. М. и В. М., живеели на ул. „Г. Р. Д.“ № *** в гр. Пловдив. На етажа имало три апартамента и всички се ползвали само от семейството на М. До етажа можело да се достигне, както с асансьор, така и по стълбище. По тази причина с оглед гарантиране на сигурността на имуществото си М. били монтирали камера за видеонаблюдение на етажната площадка, която реагирала на движение и изпращала сигнал на мобилните телефони на М.. На етажната площадка свидетелите М. държали на етажерки ползваните от тях обувки от различен вид, а именно 1 чифт бели на цвят кецове на дупчици и сребърни капси с неустановена марка; 1 чифт бели чехли с надпис “Н“; 1 чифт кецове със сребърна подметка с неустановена марка; 1 чифт черни кожени чехли с неустановена марка; 1 чифт бели на цвят кецове марка „Гес“ и 1 чифт черни кожени сандали с неустановена марка, всички собственост на свид. В. М., а така също и 1 чифт черни на цвят маратонки марка „Найк“, 1 чифт бели на цвят кожени маратонки марка „Зара“ и 1 чифт мокасини марка „Поло“, собственост на свид. А. М.

На 14.08.2020 г. свидетелите А. и В. М. били в дома си. Както обикновено, на етажната площадка на етаж осми същите били оставили ползваните от тях обувки.

Около 16:49 ч. на 14.08.2020 г. подсъдимият  Ю. ***. Същият забелязал, че входната врата на жилищната кооперация била отворена и решил да провери за някакви вещи, които може да вземе. В изпълнение на плана си Ю. се качил на осмия етаж, където се намирали апартаментите на семейство М. и видял разположените на етажерката обувки от различен вид, които решил да отнеме. Подсъдимият Ю. приклекнал като държал с лявата си ръка вратата на асансьора, а с другата започнал да взема от обувките от етажерката и да ги поставя в асансьора, след което ги прибрал в чанта и напуснал жилищната кооперация.

Около 16:55 ч. видеозаписващата техника изпратила сигнал за констатирано движение на етажната площадка на мобилните телефони на свидетелите В. и А. М.. Свид.А. М. веднага отворил вратата на апартамента, но не установил човешко присъствие на етажа. Вместо това заедно със свид.В. М. констатирали липсата на въпросните обувки. След подаден сигнал до 06 РУ към ОДМВР Пловдив било образувано досъдебно производство.

Междувременно подсъдимият Ю. се разпоредил по неустановен по делото начин с взетите от етажерката обувки.

Видно от заключението на назначената по делото стоково-оценъчна експертиза, стойността на отнетите вещи, възлиза, както следва: 1 чифт бели на цвят кецове на дупчици и сребърни капси с неустановена марка на стойност 15,00 лв; 1 чифт бели чехли с надпис “Н“ на стойност 10,00 лв.; 1 чифт кецове със сребърна подметка с неустановена марка на стойност 25,00 лв.; 1 чифт черни кожени чехли с неустановена марка на стойност 10,00 лв.; 1 чифт бели на цвят кецове марка „Гес“ на стойност 35 лв.,1 чифт черни кожени сандали с неустановена марка на стойност 15,00 лв., 1 чифт черни на цвят маратонки марка „Найк“ на стойност 20,00 лв.; 1 чифт бели на цвят кожени маратонки марка „Зара“ на стойност 25,00 лв. и 1 чифт мокасини марка „Поло“ на стойност 20,00 лв. или всички вещи на обща стойност 175,00 лева.

*

За да възприеме тази, описана и в обвинителния акт фактология на инкриминираното събитие, решаващият съд е изложил доказателствен анализ, отговарящ точно на правилата на обективната логика, бил е ясен кои доказателствени средства кредитира и поради какви причини, не се е позовал на доказателства, които не се намират към делото, не е изопачил съдържанието на наличните. Споделимо е заключението му, че между досъдебните доказателствени данни не се откриват противоречия относно релевантните обстоятелства по чл.102 от НПК, респ. изводът, че направеното по реда на т.2 на чл.371 от НПК от подсъдимия признание на фактите по обвинението се подкрепя от тези данни, се явява обоснован. Правилно е окачествено като изложено обективно и добросъвестно и поради това кредитируемо заключението на стоково-оценъчната експертиза. То не се и оспорва от защитата. 

С оглед на тази фактология на инкриминираното събитие е правилен материалноправният извод на решаващия съд, че с поведението си на инкриминираната дата подсъдимият Ю. е осъществил обективните и субективни елементи на престъплението „кражба“, и то, представляваща „опасен рецидив“, по смисъла на чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1 с чл.29, ал.1, б. „а“ и б. „б“ от НК.

Изпълнителното деяние е извършено с действие. То се е изразило в прекъсване от страна на подсъдимия на фактическата власт на пострадалите върху описаните по-горе вещи и установяване от негова страна на трайна фактическа власт върху същите. По този начин пострадалите са били лишени от възможността да владеят инкриминираното имущество. Това се е случило без съгласието им.

Налице е квалифициращото отговорността обстоятелство по чл.196, ал.1, т.1 от НК, а именно „кражба, представляваща опасен рецидив“, понеже

процесното престъпление е извършено от подс.Ю., след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК и след като е бил осъждан повече от два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК. Правилно първостепенният съд е отчел, че по отношение на три от осъжданията на Ю. не е налице отрицателната предпоставка, визирана в чл.30 от НК.

ПОС се солидаризира с изводите на ПРС досежно субективната съставомерност на стореното от подсъдимия Ю.. От субективна страна процесното престъпление е извършено при форма на вината пряк умисъл като е съзнавал общественоопасния характер на своята деятелност, предвиждал е настъпването на общественоопасните й последици и е желаел настъпването им. Налице е и допълнителният специален съставомерен признак на престъплението „кражба“ /елемент от основния състав на престъплението/-намерението противозаконно да се присвои отнеманата вещ. Така в съзнанието на подсъдимия Ю. отнемането и своенето са се отразили ясно като безвъзмездни и незаслужени, а не срещу заплащане.

При индивидуализацията на наказанието обаче съдът се е отклонил от критериите за определянето му по чл.54 от НК. Правилно са видени и отчетени смекчаващите отговорността обстоятелства-изразеното от подсъдимия искрено разкаяние за стореното още в хода на досъдебното производство, а също и ниската стойност на инкриминираните вещи.  Изложеното не противоречи на ТР№1/2009г., доколкото  признанието на подсъдимия Ю. не само е послужило за провеждане на съкратено съдебно следствие, но и е „елемент на цялостно, обективно проявено при досъдебното разследване процесуално поведение“[1]. Отегчаващи отговорността обстоятелства са осъжданията на дееца, все за престъпления против собствеността, извън тези, отчетени при квалифициране на деянието, както и краткият период от време, изтекъл между последния му престой в пенитенциарно заведение и осъществяването на процесното деяние. Осъжданията на дееца, обуславящи по-тежката правна квалификация на процесното престъпление, коректно не са взети предвид от районния съд като утежняващи отговорността обстоятелства, понеже същите са отчетени от закона при определяне на съответното престъпление[2]. 

Коректна и споделима е и преценката на ПРС, че по делото нито са налице многобройни, нито е налице изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, които да обосновават становище, че и най- лекото, предвидено в закона наказание /в случая от две години лишаване от свобода/, да е несъразмерно тежко. В този ред на мисли, настоящият състав се солидаризира с първостепенния съд относно неприложимост на чл.55 от НК, поради което правилно наказанието на подсъдимия е определено при условията на чл.54 от НК.

Въпросната неправилност на санкционирането се изразява в преувеличаване значението на отегчаващите обстоятелства, чието влияние, преценено заедно с обратното влияние на смекчаващите, обосновава намаляване на определеното от ПРС наказание близо до специалния минимум, предвиден в закона за наказанието лишаване от свобода, но малко над този минимум, а именно в размер от две години и три месеца. След редукцията по чл.58а, ал.1 от НК, приложима на основание чл.373, ал.3 от НПК, на изпълнение ще подлежат две трети от посочения размер, т.е. ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА. Това точно е наказанието, което отговаря и на двата критерия по чл.54 от НК – съобразяване със степента на обществена опасност на деянието и отчитане личността на дееца, включая обществената й опасност.

Така определеното наказание, подсъдимият ще следва да търпи реално при първоначален „строг режим“, както правилно е приела и първата инстанция. Възможност за приложение разпоредбата на чл.66 от НК в конкретния случай не съществува, поради липса на кумулативно предвидените в закона предпоставки, обуславящи „условното осъждане“. Подсъдимият Ю. е осъждан нееднократно на лишаване от свобода, а и целите на наказателната превенция биха били постижими единствено с реалното изтърпяване на наложеното наказание.

Ето защо обжалваната присъда ще следва да се измени с корекция относно размера на наложеното на подсъдимия наказание в посочения по-горе смисъл, поради посочената по-горе явна несправедливост на определената от ПРС санкция. Присъдата ще се потвърди в останалата й част.

            Правилно, ненуждаещо се от коментар и неатакувано е решението на първата инстанция и по въпроса за разноските, веществените доказателствени средства, както и относно приложението на чл.59 от НК.

По изложените съображения и на основание чл.334,т.3 вр.чл.337,ал.1,т.1 и чл.334, т.6, вр. чл.338  от НПК Пловдивският окръжен съд

 

Р          Е         Ш        И         :

 

ИЗМЕНЯ присъда № 260017 от 22.01.2021 г. по НОХД № 7171/2020г., Районен съд-Пловдив, 20 н.с. в частта относно размера на наложеното наказание, като ГО НАМАЛЯВА от две години лишаване от свобода на ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

                                  

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ :

                                                              

           

ЧЛЕНОВЕ :