Решение по дело №5817/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 6 декември 2022 г.
Съдия: Марина Владимирова Манолова Кънева
Дело: 20221110205817
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 май 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 4686
гр. София, 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА

КЪНЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. МАРТИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20221110205817 по описа за 2022
година
и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на Д. Д., ЛНЧ ********, срещу наказателно
постановление /НП/ № НП-36/25.03.2022 г., издадено от изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „********“ /ИА „МН“/ - гр. София, с
което на основание чл. 220, ал. 2 от Закона за здравето /ЗЗдр/ на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
500 /петстотин/ лева за нарушение на чл. 89, ал. 1, вр. чл. 88, ал. 1 от ЗЗдр.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление и се моли за неговата отмяна. Поддържа се, че
актът за установяване на административно нарушение /АУАН/ е съставен
извън срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Твърди се още, че незаконосъобразно е
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя в
качеството му на лекуващ лекар, работещ като началник Отделение по
ортопедия и травматология към „*****“ АД, гр. София. Във връзка с това се
сочи, че процесната декларация за информирано съгласие представлява
бланка, изготвена от лечебното заведение и задължителна за ползване от
жалбоподателя в качеството му на служител на „*****“ АД.
В съдебно заседание жалбоподателят Д. Д. - редовно призован не се
явява, представлява се от адв. С., надлежно упълномощен. Същият моли за
отмяна на атакуваното наказателно постановление по изложените в жалбата
аргументи, като твърди, че жалбоподателят не е извършил вмененото му
1
административно нарушение, тъй като не е изготвил бланката за
информирано съгласие, а същата е дело на неговия работодател, към който е
следвало да бъде отправено предупреждение. Претендира присъждане на
разноски по делото.
Въззиваемата страна - директорът на Изпълнителна агенция „********“
- гр. София - редовно призована, се представлява от юрк. Т. с представено
пълномощно, който моли обжалваното наказателно постановление да бъде
потвърдено като законосъобразно. Счита, че са спазени изискванията на чл.
42, т. 5 и т. 7 от ЗАНН, както и давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН.
Намира, че извършеното нарушение е безспорно доказано. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните
доказателства и доказателствени средства, като обсъди доводите и
възраженията на страните, прие за установено следното от фактическа
страна:
На 21.10.2021 г. в Министерство на здравеопазването, дирекция
„Защита на правата на пациентите” постъпила жалба с вх. № 96-00-
847/21.10.2021 г. от И.Й.В., съдържаща твърдения за некомпетентно
поведение от страна на лекар и допусната лекарска грешка. Жалбата била
препратена по компетентност до Изпълнителна агенция „********“. По повод
постъпилата жалба и на основание Заповед № РД 13-985 от 01.11.2021 г. на
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „********“ в периода от
01.11.2021 г. до 05.11.2021 г. била извършена проверка на лечебно заведение
„*********е“ АД, находящо се в гр. София, ул. „Фридрих Грюнангер“ № 2 от
комисия, в състава на която бил включен и свидетелят д-р К. Г. Г. - директор
на дирекция „************“ при ИА „МН“.
Проверката била извършена на място в лечебното заведение въз основа
на предоставена медицинска и друга документация.
В хода на проверката било установено, че на 05.10.2021 г. в 16:10 часа
пациентът И.Й.В. е посетила кабинета на д-р Д. Д., за което бил издаден
амбулаторен лист № 1500/05.10.2021 г. На пациента била поставена основна
диагноза: Травма на няколко структури на коляното, била снета анамнеза -
„пациентка след битова травма преди около една седмица, с болки и
ограничен обем движения в дясна кс”. Съгласно отразеното в амбулаторния
лист обективното състояние на В. се изразявало в „палпаторни болки от лат и
мед страна на дясна кс, наличие на оток, ограничен обем движения поради
болката. В графа „Терапия“ в амбулаторния лист било записано „с мнение за
оперативно лечение“.
На следващия ден - 06.10.2021 г. И.Й.В. била прегледана в КДБ/СО на
„*****“ АД от д-р Ч., който издал лист за преглед на пациент в КДБ/СО №
194/06.10.2021 г. с час на постъпване 08:46 и час на напускане 08:56. В графи
„Основна диагноза“, „Анамнеза“ и „Обективно състояние“ от листа за
преглед били отразени данни, идентични на тези в съставения амбулаторен
лист № 1500 от 05.10.2021 г., като в графа „Терапия“ било посочено „за
оперативно лечение. Заплануван за планова хоспитализация на 06.10.21 г.“.
На 06.10.2021 г., в 10:12 часа пациентът И.Й.В. била хоспитализирана в
Отделение по ортопедия и травматология на „*****“ АД, гр. София с
приемащ лекар д-р К. Ч. и служебно назначен лекуващ лекар д-р Д. Д., като
била създадена История на заболяване № 4642/2021 с предварителна диагноза
2
„Травма на няколко структури на коляното“. На същия ден за времето от
17:15 часа до 18:00 часа на пациента В. била осъществена оперативна
интервенция артроскопия на ляво коляно от оперативен екип в състав д-р Д.
Д. /оператор/, д-р А.Ц.Ф. /първи асистент/, д-р Е.С.Н. /втори асистент/, д-р А.
Г.а Б. - С. /анестезиолог/, В.Д.Р. /ан. сестра/ и Е.Г. /хир.
сестра/инструментатор/. Оперативната интервенция била отразена в
Оперативен протокол № 770 от 06.10.2021 г. На 07.10.2021 г. пациентът
И.Й.В. била изписана от лечебното заведение с окончателна диагноза „травма
на няколко структури на коляното“.
В хода на проверката било констатирано, че пациентът И.Й.В. е
попълнила бланка на декларация за информирано съгласие, в която
фигурирали единствено името, ЕГН и положен подпис на пациента. В
декларацията било записано: „Беше ми разяснено и аз напълно разбрах
необходимостта, естеството и последствията от предстоящите диагностични
изследвания, процедури и лечение. Бяха ми обяснени подробно възможните
рискове и усложнения, с които се съгласявам. Ако хода на лечението
възникнат непредвидени състояния, неизвестни на горепосочените лекари,
преди началото на лечението, и те изискват допълнителни или други
терапевтични действия, аз упълномощавам тях или посочени от тях
специалисти да постъпят според тяхната професионална преценка. Известно
ми е, че медицината не е точна наука и знам, че не бих могъл/ла да изискам
гаранции относно резултата от лечението. Прочетох гореизложеното и
напълно разбрах съдържанието му. Упълномощавам горепосоченият лекарски
екип да извърши всички необходими диагностични изследвания и процедури
и проведе лечението на заболяването ми върху мен“. В посочения документ,
озаглавен декларация за информирано съгласие не била посочена диагноза;
лекарски екип; име на лекуващия лекар, информирал пациента;
потенциалните рискове, свързани с предлаганите диагностично-лечебни
методи; видът на оперативната интервенция и дата на декларацията.
Като установил тези обстоятелства свидетелят К. Г. Г. счел, че на
06.10.2021 г. жалбоподателят д-р Д. Д., в качеството си на лекуващ лекар на
пациента И.Й.В. в Отделение по ортопедия и травматология на „*****“ АД -
гр. София, е извършил хирургична интервенция на пациента И.Й.В., без да е
предоставил на пациента информацията по чл. 88 от ЗЗдр в писмена форма и
без информираното му съгласие да е получено в такава форма, с което е
нарушил разпоредбите на чл. 89, ал. 1, вр. чл. 88, ал. 1 от ЗЗдр. Поради това
на 11.01.2022 г. в присъствието на жалбоподателя и на един свидетел,
присъствал при установяване на нарушението, свидетелят К. Г. Г. съставил
срещу Д. Д. акт за установяване на административно нарушение № А-
4/11.01.2022 г. Актът бил предявен за запознаване на жалбоподателя Д., който
го подписал и вписал в него, че има възражения. Такива не постъпили в срока
по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН на 25.03.2022 г. изпълнителният
директор на Изпълнителна агенция „********“ - гр. София издал
обжалваното наказателно постановление, с което наложил на Д. Д.
административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева за извършено
нарушение на чл. 89, ал. 1, вр. чл. 88, ал. 1 от ЗЗдр. На 18.04.2022 г. била
подадена и жалбата срещу него.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след
анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства и
3
доказателствени средства - показанията на свидетеля К. Г. Г., заповед № РД-
13-985/01.11.2021 г. на изпълнителния директор на ИА „МН“, амбулаторен
лист № 1500/ 05.10.2021 г., лист за преглед на пациент в КДБ/СО №
194/06.10.2021 г., история на заболяването № 4642/2021, предоперативна
епикриза, наблюдение на болния, оперативен протокол № 770/06.10.2021 г.,
декларация за информирано съгласие, епикриза, становище от д-р Д. Д.,
заповед № РД-01-147/26.10.2021 г. на изпълнителния директор на ИА „МН“,
разписка за връчване на АУАН.
Съдът кредитира показанията на свидетеля К. Г. Г., тъй като същите са
обективни, информативни и добросъвестно депозирани. Свидетелят подробно
изложи пред съда личните си възприятия относно извършената проверка в
„*****“ АД - гр. София и направените констатации. Същият въз основа на
представената медицинска документация е установил, че подписаната от
пациента И.Й.В. декларация за информирано съгласие съдържала единствено
имена, ЕГН и подпис на пациента, но не и останалите задължителни
реквизити, посочени в чл. 88, ал. 1 от ЗЗдр, а именно диагноза; лекарски екип;
име на лекуващия лекар, информирал пациента; потенциалните рискове,
свързани с предлаганите диагностично-лечебни методи; видът на
оперативната интервенция и дата на декларацията. Изложеното от свидетеля
се потвърждава изцяло от писмените доказателства по делото, в т. ч. и
подписаната от пациента декларация за информирано съгласие.
Съдът кредитира изцяло и писмените доказателства, приобщени по реда
на чл. 283 от НПК, които са обективни и съществено допринасят за
изясняване на релевантната фактология - от тях се установяват
обстоятелствата, свързани с извършената хирургична интервенция на
пациента И.Й.В., както и съдържанието на подписаната от последната
декларация за информирано съгласие. От приложената заповед № РД-01-
147/26.10.2021 г. на изпълнителния директор на ИА „МН“ съдът извлече
данни за компетентността на актосъставителя.
При така установената фактическа обстановка съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради
което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
В настоящото производство районният съд следва да провери
законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и
НП са издадени от компетентни за това административни органи. Свидетелят
К. Г. Г., заемащ длъжността директор на дирекция „************“ при ИА
„МН“, е бил компетентен да състави процесния АУАН, тъй като същият е
длъжностно лице, определено със заповед № РД-01-147/26.10.2021 г. на
изпълнителния директор на ИА „МН“ да съставя актове за установяване на
административни нарушения на Закона за здравето, с което е спазено
правилото на чл. 233а от ЗЗдр. Оспорваното НП е издадено от изпълнителния
директор на ИА „МН“, с което е спазено изискването на чл. 233а от ЗЗдр.
При съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати нарушения
4
на давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН - АУАН е съставен
около два месеца след откриване на нарушителя, а НП е издадено около два
месеца след съставяне на АУАН. Процесното административно нарушение е
установено на 05.11.2021 г., в резултат на извършената от комисията,
определена със заповед № РД-13-985/01.11.2021 г. на изпълнителния директор
на ИА „МН“, проверка на „*****“ АД - гр. София и представената от
лечебното заведение медицинска документация, с оглед на което съдът
намира довода на жалбоподателя за неспазване на срока по чл. 34, ал. 1 от
ЗАНН за неоснователен.
На следващо място АУАН и НП съдържат всички реквизити, посочени
съответно в чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, като при издаването им не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Нарушението е
описано ясно, точно и недвусмислено, посочени са датата и мястото на
неговото извършване, като му е дадена съответстваща на фактическото
описание правна квалификация. Спазена е и процедурата по съставяне на
АУАН, доколкото същият е съставен в присъствието на нарушителя и на един
свидетел, който е бил част от комисията, извършила проверката на „*****“
АД - гр. София, и е присъствал при установяване на нарушението. АУАН е
подписан от актосъставителя, свидетеля и нарушителя, като на последния е
връчен екземпляр от акта.
Разпоредбата на чл. 89, ал. 1 от ЗЗдр предвижда, че при хирургични
интервенции, обща анестезия, инвазивни и други диагностични и
терапевтични методи, които водят до повишен риск за живота и здравето на
пациента или до временна промяна в съзнанието му, информацията по чл. 88
и информираното съгласие се предоставят в писмена форма.
Разпоредбата на чл. 88, ал. 1 от ЗЗдр изисква за получаване на
информирано съгласие лекуващият лекар да уведомява пациента, съответно
неговия родител, настойник или попечител, лицето по чл. 87, ал. 5,
дирекцията по чл. 87, ал. 6, както и лицата по чл. 162, ал. 3, относно: 1.
диагнозата и характера на заболяването; 2. описание на целите и естеството на
лечението, разумните алтернативи, очакваните резултати и прогнозата; 3.
потенциалните рискове, свързани с предлаганите диагностично-лечебни
методи, включително страничните ефекти и нежеланите лекарствени реакции,
болка и други неудобства; 4. вероятността за благоприятно повлияване, риска
за здравето при прилагане на други методи на лечение или при отказ от
лечение.
От наличната по делото доказателствена съвкупност безспорно се
установи, че на 06.10.2021 г. пациентът И.Й.В. е била хоспитализирана в
Отделение по ортопедия и травматология на „*****“ АД, гр. София, като
неин лекуващ лекар бил жалбоподателят д-р Д. Д.. На същата дата на
пациента В. била осъществена хирургическа интервенция - артроскопия на
ляво коляно, за извършването на която е било необходимо писмено
информирано съгласие на пациента. Обемът на информацията, която
лекуващият лекар следва да предостави на пациента, за да бъде съгласието
информирано, е посочен в чл. 88 от ЗЗдр. В случая пациентът е подписал
документи, озаглавен „декларация за информирано съгласие“ с попълнени
негови лични данни - име и ЕГН, като същата е приложена като писмено
доказателство по делото. От последната е видно, че тя не съдържа
изискуемата от разпоредбата на чл. 88, ал. 1 от ЗЗдр и посочена по-горе
информация в писмена форма, както и не съдържа име и подпис на лекуващия
5
лекар, информирал пациента, вида на оперативната интервенция и дата на
декларацията.
За да е валидно изразеното информирано съгласие законът изисква на
пациента да бъде предоставен един минимум информация и тази информация
да обхваща не само ползите за пациента от извършване на интервенцията, а и
потенциалните рискове. В случая в подписаната от пациента декларация за
информирано съгласие не е посочено дори името на лекуващия лекар, който е
дал на пациента необходимата информация. Освен това от приложената
декларация не става ясно дали лекуващият лекар е отговорил в подходящия
обем и форма на всички въпроси на пациента, за да бъде последният в
състояние да прецени предимствата и недостатъците от операцията и
евентуалния риск, даващи му възможност за свобода на избора на лечение, и
въз основа на получените адекватни знания да даде съгласието си за
предложената оперативна интервенция. В процесния документ липсват
конкретни и ясни данни относно диагнозата и характера на заболяването на
И.Й.В., липсват и данни относно следните законоустановени реквизити:
описание на целите и естеството на лечението, разумните алтернативи,
очакваните резултати и прогнозата; потенциалните рискове, свързани с
предлаганите диагностично-лечебни методи, включително страничните
ефекти и нежеланите лекарствени реакции, болка и други неудобства;
вероятността за благоприятно повлияване, риска за здравето при прилагане на
други методи на лечение или при отказ от лечение. Фактът, че пациентът е
положил подпис върху декларацията, установява единствено, че той е дал
съгласие, но последното в никакъв случай не може да бъде прието от съда за
информирано поради изложените съображения.
Субектът на нарушението по чл. 89, ал. 1, вр. чл. 88, ал. 1 от ЗЗдр е ясно
посочен и това е лекуващият лекар, като в закона не е предвидено изискване
информацията по чл. 88 от ЗЗдр и информираното съгласие да се предоставят
чрез конкретна бланка за информирано съгласие, а единственото изискване е
пациентът да бъде уведомен в писмена форма. Във връзка с това съдът
намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че не е извършил
вмененото му нарушение, доколкото бланката за информирано съгласие била
изготвена от работодателя му.
С оглед на изложеното дотук и въз основа на събраните доказателства
по делото настоящият съдебен състав приема за безспорно установено, че на
06.10.2021 г. в гр. София, на ул. „Фридрих Грюнангер“ № 2, в Отделение по
ортопедия и травматология на „*****“ АД, жалбоподателят д-р Д. Д., в
качеството си на лекуващ лекар на пациента И.Й.В., е осъществил
хирургическа интервенция на пациента без да му е предоставил в изискуемата
писмена форма информацията по чл. 88 от ЗЗдр, с което е осъществил състава
на нарушението по чл. 89, ал. 1, вр. чл. 88, ал. 1 от ЗЗдр.
От субективна страна административното нарушение е извършено
виновно, при форма на вината пряк умисъл. Жалбоподателят д-р Д. Д. е
съзнавал, че преди извършване на хирургичната интервенция е следвало да
получи писмено информирано съгласие от пациента, съзнавал е
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпване на
общественоопасните последици - извършване на хирургичната интервенция
без пациентът да е предоставил писмено информираното си съгласие за нея,
като въпреки това е пристъпил и извършил посочената интервенция.
Съобразно санкционната разпоредба на чл. 220, ал. 2 от ЗЗдр лице,
6
което окаже медицинска помощ без информирано съгласие на пациента или в
нарушение на изискванията за даване на информирано съгласие от пациента,
се наказва с глоба от 500 до 1500 лева, а при повторно нарушение - с
лишаване от правото да упражнява медицинска професия за срок от 6 месеца
до 1 година. В случая наложената от административнонаказващия орган глоба
е в минимален размер от 500 лева, поради което въпрос за нейното изменение
не може да се поставя. Съдът намира, че същата е справедлива, обоснована от
данните за липса на извършени други административни нарушения от
жалбоподателя, като същата ще допринесе за постигане целите на
административното наказание по чл. 12 от ЗАНН.
Съставът на съда счита, че извършеното нарушение не се отличава с по
- ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните нарушения
от този вид, а разкрива типичната такава, взета предвид от законодателя при
определяне състава на административното нарушение. Извършеното
нарушение, макар и формално по своя характер, е с висока степен на
обществена опасност, касае значими обществени отношения, регулирани със
Закона за здравето, установени между пациент и лекар, поради
необходимостта от осведоменост за специфичната медицинска материя.
Поради това извършеното от жалбоподателя Д. Д. административно
нарушение на чл. 89, ал. 1, вр. чл. 88, ал. 1 от ЗЗдр не може да се квалифицира
като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
В обобщение на изложеното съдът намира, че при съставяне на АУАН и
издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, ограничили правото на защита на наказаното лице. Извършеното
нарушение е безспорно доказано, а наложената глоба е обоснована и
справедлива, поради което атакуваното наказателно постановление следва да
се потвърди.
С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане от страна
на представителя на въззиваемата страна съдът следва да присъди в полза на
Изпълнителна агенция „********“ разноски за юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр.
чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 80
/осемдесет/ лева, съобразявайки фактическата и правна сложност на делото,
вида и количеството на извършената от процесуалния представител дейност.
Що се касае до искането на процесуалния представител на жалбоподателя за
присъждане на разноски по делото, същото следва да бъде оставено без
уважение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, вр. ал. 9 от ЗАНН и чл.
63д, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗАНН Софийски районен съд, НО, 108 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № НП-36/25.03.2022 г.,
издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „********“ -
гр. София, с което на основание чл. 220, ал. 2 от Закона за здравето на
жалбоподателя Д. Д. с ЛНЧ ******** е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл. 89, ал. 1, вр. чл.
88, ал. 1 от ЗЗдр.
ОСЪЖДА Д. Д. с ЛНЧ ******** да заплати на Изпълнителна агенция
7
„********“ юрисконсултско възнаграждение в размер от 80 /осемдесет/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХІІ от
АПК пред Административния съд – София - град в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8