Р
Е Ш Е
Н И Е
№………
гр.
Ловеч, ......2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД ЛОВЕЧ, въззивен граждански състав, в публично заседание на двайсет и първи
февруари през две хиляди и двайсета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА,
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА,
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА,
при секретаря ЦВЕТОМИРА
БАЕВА, като разгледа в.гр.д.№ 684/2019г.,
за да се произнесе, съобрази:
Производство по чл.258 и сл.от ГПК, вр.с чл.422 от ГПК.
С Решение № 379/18.10.2019г.,пост.по
гр.д.№1151/2017г. РС-Троян е отхвърлил предявения от "***"ЕАД с ЕИК ******,
с адрес гр.С., район „О.",
ул. „М."№**, представлявана от В.М.С.-главен изпълнителен директор и Д.Н.Н.-Изпълнителен
директор, против Т.Х.Х., с ЕГН ********** и М.С.Ц.,
ЕГН **********, искове за признаване за установено по отношение
на ответниците, че дължат на ищеца сумите- 7595.69лв.-дължима главница по Договор за кредит за текущо потребление,
сключен на 19.07.2007г., ведно със законната лихва, считано от 23.05.2017г. до
окончателното изплащане на сумата, 3 101.84лв.- представляваща договорна лихва
за периода от 11.02.2015г. до 22.05.2017г., сумата 437.48лв.- представляваща
мораторна лихва за периода от 18.03.2015г. до 22.05.2017г., сумата 190лв.-
представляваща заемни такси и сумата 226.50лв.- разноски по делото за платена
държавна такса, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417,т.2 от ГПК № 237/26.05.2017г. по
ч.гр.д.№464/2017г. на РС-Троян, като неоснователни и недоказани. „***"
ЕАД е осъдена да заплати на М.С.Ц. сумата от 1092лв.-разноски,
съразмерно с отхвърлената част от иска, съобразно приложения по реда на чл.80
от ГПК списък
Постъпила е въззивна жалба от „***” с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. С., ул.„М."
№ **, представлявана от пълномощника В.Т.- гл.юрисконсулт на "***"
ЕАД, Регионален център- Плевен, съгласно с пълномощно с peг.№11996/20.10.2011г.,със
съдебен адрес ***, срещу решението. Счита,че е неправилно, незаконосъобразно,
постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, със събраните по
делото доказателства,поради което счита,че следва да бъде отменено.
Излага,че от всички представени и приети
доказателства по делото, а именно: подписан Договор за потребителски кредит от
19.07.2007г. между „Банка „Д."ЕАД и Т.Х.Х., обезпечен с Договор за
поръчителство с М.С.Ц., както и подписани и приети Общи условия към него,
Извлечение от кредитна сметка 11/14272733 с титуляр Т.Х.Х. и представено и
прието заключение за извършена съдебно - икономическа експертиза по делото,
изготвена от вещото лице след преглед и анализ на доказателствения материал в
кориците на делото и след посещение на место в „***”ЕАД, категорично се
доказва, че между ищеца и ответника Т.Х.Х. е подписан Договор за потребителски
кредит от 19.07.2007г., както и приети Общи условия към него на 19.07.2007г. Договореният
между страните кредит в размер на 10 000 лв. и е предоставен на
кредитополучателя. Поради затруднения с изплащането на кредита от страна на
кредитополучателя е сключено Допълнително споразумение от 01.02.2010г., с което
кредитът е преструктуриран като е предоставен гратисен период от 6 месеца за
издължаване, в който се плаща 50 % от лихвата и е удължен срокът за
погасяването (до 01.02.2020г.). Сключен е и нов договор за поръчителство с М.С.Ц..
Твърди,че след получаване на сумата кредитополучателят не е изпълнил задължението
си да внася погасителните си вноски на 30-то число на съответния месец.
Последната погасителна вноска е внесена на 11.02.2015г.
Не се съгласява с извода на първоинстанционният
съд,че липсата на погасителни планове към договора за кредит и допълнителното
споразумение към него, води до невъзможност да се определи размерът на
непогасения остатък от сумата по главница и дължимите лихви, както и че не е
доказан размерът на паричната сума, кога и как и дали е предоставена на
кредитополучателя. Сочи,че от материалите по делото и назначената
съдебно-счетоводна експертиза, се установява безспорно, че Т.Х.Х. е усвоила
изцяло предоставения кредит по договора, с което Банката като изправната страна
е изпълнила задълженията си, произтичащи от сключения договор за предоставяне на
договорената сума от 10 000 лв., която е усвоена на 19.07.2011г. Изготвената ССчЕ е отговорила на поставените задачи, а
именно: усвоен ли е и на коя дата кредита от кредитополучателят, има ли
непогасени дължими суми за лихва, колко на брой и в какъв размер са, съответно
колко дни е забавата в плащанията по кредита, какъв е размерът на дължимия
остатък към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение и ЗИ, какъв е размерът на дължимата лихва върху главницата.
Съдебната експертиза установява също и размерите на непогасените суми по
кредита, така както са посочени и в договора. Счита, че искът е основателен и
доказан за размера на претендираните суми съобразно събраните по делото
доказателства, включително и от заключението на вещото лице. Заявява, че ще се
ползва изцяло с всички аргументи посочени в исковата молба и в приложените
писмени бележки по делото.
Твърди,че кредитополучателят е нарушила условията по
Договора, като е допуснала забава на плащанията по главница и лихви над 90 (деветдесет)
дни, поради което, съгласно раздел VII, „Отговорности и санкции"-чл.19,т.2
от Общите условия към него и Общите условия от Допълнителни споразумения от
01.02.20110г.- неразделна част от договор за потребителски кредит от
19.07.2007г., за Банката е възникнало основание да предприеме действия по
обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Към 23.05.2017г. дължимите 24 броя
погасителни вноски не са били погасени. Съгласно чл. 20а от ЗЗД сключеният
между страните договор има силата на закон, за тези които са го сключили. В
разпоредбата на чл.19.2 от Общите условия се съдържа правило, че при допусната
забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни целият остатък от
кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. Сочи,че кредитът е
отнесен в просрочие на 02.03.2017г., след като и двамата солидарни длъжници са
уведомени с нотариални покани.
Неизпълнението на задължението по договора, с оглед
на разпоредбата на чл. 20а ЗЗД, дава основание да се приеме, че това
неизпълнение е съществено и е достатъчно основание, съгласно договореностите
между страните, Банката да обяви предсрочната изискуемост. Клаузата за
обявяване на предсрочна изискуемост на вземането по договора за кредит
позволява на потребителя да прецени напълно икономическите последици и рискове
от договора и след забава над 90 дни от страна на кредитополучателя е
предоставено правото на кредитора да обяви настъпването на тази изискуемост.
Счита,че е налице е съгласие между страните по размера на цената на кредита и
по правните последици от определена забава на длъжника, вкл. и условията за
настъпване на предсрочна изискуемост. Уговорката е в допустимо отклонение и от
специалния диспозитивен ред по чл.432,ал.2 от ТЗ. Предсрочната изискуемост е
общ институт и общата му уредба е в чл.71 на ЗЗД, а негови конкретни проявления
са регламентирани в чл.432 от ТЗ във връзка с договора за кредит. Обяснява,че с
възможността да иска изпълнение преди срока разполага всеки кредитор на срочно
задължение, а не само този по договор за кредит, стига да са налице
предпоставките за това, като тази възможност не променя характера на плащанията
по договора. Така на първо място, предсрочната изискуемост не се отнася до
станалите дължими до настъпването, съответно обявяването й вземания, чиито
падеж е настъпил. Напротив, именно неплащането на вече станали изискуеми вноски
е най-често срещаната хипотеза, при която се стига до предсрочна изискуемост на
останалите вземания с ненастъпил падеж. На следващо място, фактът че кредиторът
придобива възможността да претендира преди уговорените срокове, останалите
дължими по договора вноски, не променя техния характер на периодични
задължения, доколкото предсрочната изискуемост е обусловена от настъпването на
допълнителни юридически факти.
Сочи,че всякакви плащания от страна на Т.Х.Х., са
преустановени на 11.02.2015г. Предвид, че същата е уведомена надлежно за
настъпилата предсрочна изискуемост, счита че съдът неправилно е отхвърлил
изцяло исковата претенция на „***"ЕАД. Съдебният състав е следвало при
подаването на иска да отчете, че преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, дори и да не е настъпила предсрочна изискуемост на
цялото вземане, то със сигурност е настъпила изискуемост по отношение на
падежираните и непогасени вноски, включени в извлечението от счетоводните книги
и да присъди частично вземането по отношение на тези вноски. В подкрепа на
твърдението е Решение №139 от 05.11.2014г. по т.д.№57/2012г.на ВКС ТК, I
отделение. В същата насока е и постановеното на 02.04.2019г. TP №8/2017 г. на
ОСГТК на ВКС, по което е прието, че длъжникът - ответник по иска дължи
изпълнение, макар и само за онази част от дълга, по отношение на която е
настъпил падежът, договорен между страните. Дори когато в производството не
бъде доказано, че претендираното вземане е изцяло изискуемо поради предявената
предсрочна изискуемост, то не може изцяло да се отрече съществуването на
вземането и да бъде изцяло отхвърлен искът при безспорно установено
неизпълнение на същото това вземане по отношение на вече падежиралите вноски.
Доказването на настъпила предсрочна изискуемост на договора за кредит е
определящо единствено за размера, в който ще бъде признато вземането на
кредитора.
Заключава,че доколкото предметът на делото по
установителния иск е вземането по представения документ по чл.417,т.2 ГПК -
извлечение от счетоводните книги, в които може да се съдържат и данни за
неплатени от длъжника погасителни вноски по кредита към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, то няма пречка вземането да
се признае за съществуващо в размер на тези вноски.. Видно от самото извлечение
от счетоводните книги има данни за точния размер на дължимите и незаплатени
месечни вноски и такива данни се съдържат и в исковата молба.
Алтернативно моли, ако се счете, че искът срещу
поръчителя М.С.Ц. е преклудиран съгласно чл.147 от ЗЗД, ако се приеме, че
изискуемостта на вземането не е настъпила на 02.03.2017г., моли да се приеме,
че вземането на „***”ЕАД е станало изискуемо срещу главния длъжник и се приеме
за установено, че „***” ЕАД има изискуемо вземане срещу длъжника Т.Х.Х.
съгласно исковата молба и се постанови решение, с което се уважи подаденият иск
частично срещу кредитоискателя Т.Х.Х..
Моли в случай, че решение на първоинстанционния съд
бъде оставено в сила, да се намали
размерът на претендирания адвокатски хонорар от ответника, като прекомерен, ако
надвишава минималния размер по Тарифа за адвокатските възнаграждения.
Постъпил е отговор от особения представител на
ответника-Т.Х.Х.-адв.Р.Г.-ЛАК. Счита
въззивната жалба за неоснователна и недоказана,а обжалваното решение за
правилно, законосъобразно и обосновано, поради което следва да се остави в
сила. излага хронологията на правоотношенията между страните и твърди,че искът
е неоснователен и недоказан. Сочи,че Договорът за кредит от 19.07.2007г. е
изготвен от „***"ЕАД-Клон Троян в нарушение на Закона за потребителя, като
не е вписано и пояснено на какво основание се формира оскъпяването на
кредитната сума, т.е. не съдържа задължителна информация по чл.11, т.9 и т.10
от Закона. Допуснати са и други нарушения при сключването и подписването на
Договора за кредит от 19.07.2007г. и на допълнителните Споразумения към него,
също и нарушения в осчетоводяването на кредита. Твърди,че Банката неправомерно
е капитализирала към главницата на кредита просрочените редовни лихви, вкл.и
наказателните лихви, което е недопустимо по Европейските директиви и
Българското законодателство. Не се допуска капитализация на лихва върху лихви,
върху главница. Така неправилно се формира ново много по-голямо задължение,
нова главница, която отново подлежи на олихвяване. Капитализация и то само на
редовни лихви, се допуска, единствено ако е договорено между Банката и
кредитополучателя, а такова липсва Договора за кредит от 19.07.2007г. и в
допълнителните Споразумения към него, сключени между „***"ЕАД и Т.Х.Х..Този
факт се доказва от заключението на съдебно-счетоводната експертиза от
03.04.2019г. - в т 9 , прието като доказателство по делото.
Твърди,че процесният Договор е незаконосъобразен и
недействителен, тъй като по делото липсват каквито и да е доказателства за
постъпили парични суми по разплащателна сметка № ***** с титуляр Т.Х.Х. или по
разплащателна сметка № **********, открита в „***" ЕАД-Клон Троян. Ищецът
дори не е представил доказателства, че такива сметки са открити в „***"
ЕАД-Клон Троян.
Съгласно заключението на ССчЕ са допуснати съществени
нарушения на договора- ищецът не представя некакви първични счетоводни
документи (нареждане, разписка,платежно нареждане или др.документ), както и
погасителни планове, във връзка със сключения Договор за кредит от 19.07.2007г.
Съгласно допълнителната експертиза от 29.08.2019г., от направения анализ на
предоставените банкови извлечения от кредитна сметка № ****** за периода от
19.07.2007г. 21.02.2019г., се установяват постъпления на суми с текст „плащане
на заем" от кредитополучателя Т.Х.Х., но не може да се установи дали
размерът, периодичността, датите на погасителните вноски,както и общият размер
на тези плащания съответства на уговорените в Договора за кредит и
Допълнителното споразумение условия. Експертизата не може да установи каква
част от одобрения кредит е получен от Т.Х., тъй като не се предоставят от ищеца
първични документи, от които да се констатира каква сума е усвоена от нея от разрешения
банков кредит и на коя дата. Не може да отговори как е станало предаването,
респ.получаването на сумата от кредитополучателя,тъй като липсват първични
счетоводни документи, доказващи получаването на сумата. Експертизата не може да
установи дали предаването на сумата е извършено в брой или по банков път. Също
дали размерът,периодичността, датите на погасителните вноски,общият размер на
тези плащания съответства на уговореното,тъй като липсват Погасителни
планове,от които да се направи съпоставка. Експертизата не може да установи от
хронологията на Кредитна сметка № ****** за периода от 19.07.2007г.
21.02.2019г. дали кредиторът е начислявал 50 % лихва в 6-месечния гратисен
период, уговорен в т.13. от Допълнителното споразумение от 01.02.2010г. към
Договора за кредит, поради липса на предоставени първични документи и
Погасителен план. Не може да се установи какъв е размерът на тази лихва за
периода от време, за който е трябвало да бъде начислена и дали такава е
платена. Не може да установи дали кредиторът е начислил лихва,различна от
уговорената, каква част от лихвата е платена към 27.02.2015г. Не може да
изчисли също какъв е размерът на непогасена главница към сочената дата,тъй като
няма данни за усвояване на кредита. Експертизата установява, че отпуснатият
кредит по Договора от 19.07.2007г., в размер на 10 000 лв., е усвоен от Т.Х.Х.
еднократно на 19.07.2011г. – т.е. четири години след сключване на договора.
Твърди,че безспорно е доказано, че предсрочната
изискуемост на кредита е настъпила на 24.02.2015г. Оттогава- от 27.02.2015г., Т. Х.Х. не обслужва кредита. Едва на
02.03.2017г. „Банка”Д.”ЕАД повторно, обявява целия остатък от кредита за
предсрочно изискуем, след като вече веднъж го е обявила за такъв на
27.02.2015г., което определя за недопустимо. Позовава се на т.2 от ТРеш.№3 от
27.03.2019г., пост.по т.д.№3/2017г. на ОСГТК на ВКС,съгласно която – размерът
на вземането на при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да
се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената парична
сума (главница) и законната лихва от
датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. След
отразената хронология на действията на „***" ЕАД след датата 02.03.2017г.,
когато повторно е обявила целия остатък от кредита за предсрочно изискуем, тя е
предявила иска по настоящето дело в посочения общ размер 11 325.01 лева.
Заключава,че процесният договор е незаконосъобразен
и недействителен, поради което искът
следва да се отхвърли,като неоснователен и недоказан,със законните
последици.Моли да се постанови решение, с което обжалваното решение се остави в
сила.
Постъпил е отговор и от въззиваемия М.С.Ц.,чрез адв.В.Г. ***. Счита обжалваното решение за
правилно и законосъобразно, постановено в съответствие със закона и с
константната съдебна практика, както и със събраните по делото доказателства,
поради което въззивната жалба, подадена от „***" ЕАД, е напълно
неоснователна. Смята, че твърденията във въззивната жалба на жалбоподателя „***"
ЕАД не кореспондират с доказателствения материал по делото, като голяма част от
фактите и доказателствата удобно се премълчават.
Обяснява,че по делото са приложени като доказателства
ч.гр.д. №173/2015г. по описа на РС-Троян и ч.гр.д.№464/2017г. по описа на РС-Троян.
Излага хронологията на отношенията на страните и сочи,че по делото не са представени погасителни
планове, няма такива за размера на усвоения кредит от кредитополучателя, на коя
дата е станало. Липсват каквито и да е доказателства за постъпили парични суми
по разплащателна сметка № ******* с титуляр Т.Х.Х. или по разплащателна сметка
№ ********, открита в „***" ЕАД. Това би могло да бъде банково извлечение
за движението на сумите по тези сметки за период, например от 19.07.2007г. до
23.05.2017г. Ищецът дори не е представил доказателство, че такива сметки има
открити в „***" ЕАД. По делото липсват каквито и да е доказателства за
постъпили парични суми по други разплащателни сметки с титуляр Т.Х.Х. открити в
„***" ЕАД или други банки.
В назначената допълнителна съдебно-счетоводна
експертиза, вещото лице отговаря, че „експертизата не може да установи каква
част от одобрения банков заем е получен от Т.Х.Х., тъй като не се предоставят
първични документи, от които да се констатира каква сума е усвоена от
разрешения банков кредит и на коя дата. Експертизата не може да отговори как е
станало предаването, респективно получаването на сумата от кредитополучателя Т.Х.Х.,тъй
като липсват първични документи (нареждане, разписка, платежно нареждане или
друг документ), доказващи получаването на сумата по разрешения банков кредит.
Експертизата не може да установи предаването на сумата дали е извършено в брой
или по банков път. Вещото лице сочи,че „ От предоставената хронология на
кредитна сметка № ****** за периода от 19.07.2007г. до 21.02.2019г. с титуляр Т.Х.Х.,
експертизата установи, че отпуснатият кредит по Договор от 19.07.2007г. в
размер на 10 000 лв. е усвоен еднократно на 19.07.2011г.-т.е. четири години
след сключване на договора.”
По делото не е представено извлечение от кредитна
сметка № ****** за периода от 19.07.2007г. до 21.02.2019г. с титуляр Т.Х.Х.. От
заключението на вещото лице излиза, че кредитът е усвоен четири години след
сключването на договора за кредит. В сключения между страните Договор за кредит
на 19.07.2007г. изрично е Уговорено че ще бъде в размер на 10 000лв.и следва да
се усвои еднократно, чрез разплащателна сметка № ******* с титуляр Т.Х.Х., и да
се погасява чрез същата сметка на кредитополучателя с месечни вноски, съгласно
погасителен план (Приложение №1) Такъв не е представен от ищеца по делото, а на
01.02.2010г., че дължимите месечни вноски ще се събират служебно на падежната
дата от Кредитора от авоара по разплащателна сметка № ****** открита в клон
Троян. В този смисъл ищецът не представя никакви доказателства.
Акцентира,че в последното съдебно заседание,
проведено на 12.04.2019г., вещото лице отговаря, че не му е било предоставено
извлечение от разплащателната сметка на кредитополучателя, а извлечение от
кредитната сметка, по която се води кредита на Т.Х., като в записването на
кредитната сметка, която лично вещото лице е проверило в „***" ЕАД и са му
дали извлечение (което не е представено по делото), дори няма обяснителен
текст, от който да се установи дали това е размерът на одобрената сума по
договора или е действително усвоената.
Твърди,че от събраните по делото доказателства и от
заключението на назначеното по делото вещо лице по безспорен начин се доказа,
че не е възможно да се определи размерът на непогасения остатък парична сума
(главницата) по сключения на 19.07.2007г. между ответника и ищеца Договор за
кредит към 24.02.2015г.- датата на която кредитът е станал предсрочно изискуем,
защото ищецът не е доказал каква (в какъв размер) парична сума и кога е предоставил
на ответника Т.Х.Х..
От назначената по делото съдебно-счетоводна
експертиза се установява,че :
1.Т.Х.Х. е внесла по кредитна сметка № ****** за
периода от 19.07.2007 г. до 21.02.2019г.-
12 528.67 лв.;
2.Не може да се установи дали размерът,
периодичността, датите на погасителните вноски, както и общият размер на тези
плащания съответстват на уговорените условия с Договора за кредит;
З.Не може да се установи от хронологията на кредитна
сметка № ****** за периода от 19.07.2007 г. до 21.02.2019 г. дали кредиторът е
начислявал 50 % лихва в шест месечния гратисен период, не може да се установи
какъв е размерът на тази лихва за периода от време, за който е трябвало да бъде
начислена и дали такава е платена:
4.Не може да установи дали „***" ЕАД в
предоставената хронология от счетоводната си система е начислила лихва различна
от уговорената, тъй като липсват погасителни планове или първични документи, за
да се проверят и анализират записванията в системата на банката;
5.Не може да даде заключение за това каква част от
договорената лихва е платена и каква част от нея е неплатена към датата, на
която кредитът е станал предсрочно изискуем.
б.Не може да даде заключение и за размера на
непогасената главница към датата на която кредитът е станал предсрочно
изискуем.
Обяснява,че на 24.02.2015г. Т.Х.Х. е уведомена с
нотариална покана от Нотариус Б.К. с per.№ 337 на Нотариалната камара, че „***"
ЕАД е обявила кредита за предсрочно изискуем, като от датата на уведомяване-
24.02.2015г., цялата непогасена главница по договора за кредит става дължима и
върху нея се начислява лихва в размер на договорения лихвен процент, увеличен с
предвидената в договора надбавка за забава. В уведомлението е посочено, че ако
в рамките на 7 дни от получаването му Т.Х.Х. не погаси просрочените си
задължения, „***" ЕАД ще пристъпи към събиране на вземането си по съдебен
ред.
На 03.02.2015г. М.С.Ц. е уведомен с писмо с обратна
разписка, че „***" ЕАД е обявила кредита за предсрочно изискуем.
На 18.03.2015г. „***" ЕАД е подала до Районен
съд Троян Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК с
длъжници Т.Х.Х. и М.С.Ц.. Образувано е ч. гр. д.№173/2015 г. по описа на РС-Троян.
По делото са издадени Заповед №84/20.03.2015г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист. По
изпълнителен лист от 20.03.2015г. по ч.гр.д.№173/2015г. по описа на РС-Троян с
образувано изп.д.№ ****** при ЧСИ с per.№879 В.П.,с взискател „***" ЕАД и
длъжници Т.Х.Х. и М.С.Ц.. Т.Х.Х. е получила покана за доброволно изпълнение с
изх. №06860/03.06.2015г. лично на 09.06.2015г. М.С.Ц. е получил покана за
доброволно изпълнение с изх.№ 06877/04.06.2015г.- лично на 18.06.2015г. И
двамата длъжници са възразили в законоустановения срок, че не дължат изпълнение
на вземането по издадената заповед за изпълнение № 84/20.03.2015г. Възражение
по ч.гр.д.№173/2015г. от Т.Х.Х. *** на 12.06.2015г.,а възражението от М.С.Ц. -с вх. № 4044 на 24.06.2015г. С
разпореждане №1187/17.07.2015г. по ч.гр.д.№173/2015г. РС-Троян е разпоредил, че
„***" ЕАД може да предяви иск относно вземането си, предмет на заявлението
в едномесечен срок от получаване на съобщението, като при не представяне на
доказателства по настоящото дело за предявения от заявителя иск в посочения
срок, издадената Заповед № 84/20.03.2015г. по описа ТРС ще бъде обезсилена, а
производството по делото прекратено. Съобщението, че срещу издадената Заповед
за изпълнение е подадено в срок възражение от длъжника е получено от „***"
ЕАД на 23.07.2015г. С Определение №330/23.09.2015г. производството по
ч.гр.д.№173/2015г. по описа на РС-Троян е прекратено, а Заповед за изпълнение
на парично задължение № 84/20.03.2015г. и изпълнителният лист, издаден в полза
на кредитора „***"ЕАД срещу солидарните длъжници Т.Х.Х. в качеството на
кредитополучател и М.С.Ц.- като поръчител, са обезсилени. Определението е
получено от „***" ЕАД на 24.09.2015г. и не е обжалвано.
В съдебно заседание по гр.д.№1151/2017г., проведено
на 12.04.2019г. процесуалният представител на ищеца признава- „Да, признаваме и не е спорно по делото, че
за първи път кредитът е станал предсрочно изискуем през 2015г. Признаваме, че
въз основа на Определение № 330 от 23.09.2015г., Банката е обявила кредита за
предсрочно изискуем, но поради не подаване на установителен иск срещу двамата
длъжници по повод на тяхното възражение срещу заповед за изпълнение, съдът с
Определение №330 от 23.09.2015г. по ч гр.д №173/2015 г. обезсилва издадения
изпълнителен лист срещу двамата длъжници. В банката суми не са постъпваш, нито
от длъжника нито от поръчителя, кредитът продължава да не се обслужва. Въз
основа на това определение в счетоводните си регистри Банката сторнира
съответните суми, всички, които са: лихви за забава, начислени след настъпване
на тази предсрочна изискуемост след 2015г., договорни лихви, наказателни лихви,
такса предсрочна изискуемост, всички съдебни разноски Кредита е върнат в редовност,
като наново Банката предприема да се уведомят двамата длъжници за настъпила
предсрочна изискуемост, тъй като никакви суми не са постъпвали по кредита. Така
е в системата, наново трябва да се обяви предсрочна изискуемост, няма как да
стои кредита от
Сочи,че от „***"ЕАД не е доказана документалната
обоснованост на счетоводния запис в счетоводството й, с който кредитът,
осчетоводен като предсрочно изискуем на 27.02.2015г., сторниран е (заличен) и е осчетоводен отново
като редовен. Обяснява,че представеният по делото от ищеца документ, наименуван
„20 Нареждане за други корекции или промени по заемни сметки" не е
първичен счетоводен документ по смисъла на чл.3,ал.3 от Закона за
счетоводството и банката е извършила счетоводен запис без да е налице
документална обоснованост. Заключава,че ако ищецът е организирал текущото си
счетоводно отчитане по реда на Закона за счетоводството при спазване на
неговите разпоредби, то в извлечението от счетоводните книги за сметка №
14272733 по Договор за кредит от 19/07/2007 с длъжник Т.Х.Х. и поръчител М.С.Ц.,
ще е посочено и осчетоводено, че
предсрочната изискуемост на кредита е настъпила на 24.02.2015г., а не на
02.03.2017г.
Твърди,че кредитът е станал предсрочно изискуем на
24.02.2015г., защото точно на тази дата Т.Х.Х. е уведомена с нотариална покана
от Нотариус Б.К. с per. № 337 на Нотариалната камара, че „***" ЕАД е
обявила кредита за предсрочно изискуем, като в уведомлението е посочено, че от
датата на уведомяване- 24.02.2015г., цялата непогасена главница по договора за
кредит става дължима и върху нея ще се начислява лихва в размер на договорения
лихвен процент, увеличен с предвидената в договора надбавка за забава. Посочено
е още, че ако в рамките на 7 дни от получаването му Т.Х.Х. не погаси
просрочените си задължения, „***" ЕАД ще пристъпи към събиране на
вземането си по съдебен ред. Това е удостоверено от Нотариуса на 25.02.2015г.,
а документът е представен от ищеца по ч.гр.д.№173/2015г. по описа на РС-Троян.
Заключава,че на основание чл. 147 от ЗЗД Договорът за
поръчителство, сключен между ответника М.С.Ц. и ищеца „***" ЕАД, с който
се обезпечава изпълнението на задълженията на Т. Х. Х.
по Договор за кредит за текущо потребление от 19.07.2007г. и Анекс към него от
01.02.2010г., е прекратен на 25.07.2015г. поради изтичане на шестмесечния срок,
считано от 24.02.2015 г., датата на обявяване на кредита за предсрочно
изискуем.
Съгласно т.4б от ТРеш.№4/18.06.2014г. пост.по
т.д.№4/2013г.на ОСГТК на ВКС не са налице основания за издаване на заповед за
незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК срещу поръчителя, ако съдът констатира,че
към датата на подаването му е изтекъл срокът по чл.147,ал.1 от ЗЗД, тъй като
същият е преклузивен и за спазването му се следи служебно от съда. Излага,че
срокът по чл.147,ал.1 от ЗЗД е краен и преклузивен. За разлика от погасителната
давност с изтичането му не се погасява възможността за принудително изпълнение,
а се прекратява самото поръчителство. Преклузивните срокове, за разлика от
давностните (чл.120 ЗЗД) се прилагат от съда служебно. В този смисъл изтичането
на посочения срок към датата на подаване на заявлението е абсолютно основание
за отхвърляне на същото, доколкото по силата на чл.7,ал. 1 ГПК съдът има служебното
задължение да следи за допустимостта на извършваните от страните процесуални
действия.
Позовава се и на Решение № 44/05.06.2017г.пост.по
гр.д.№60073/2016г., III Г О на ВКС- „Уговорената в договора за банков кредит
възможност за банката да обяви, при настъпване на определени предпоставки, за
предсрочно изискуеми погасителните вноски с иенастъпил падеж представлява
установено в полза на банката потестативно право, което се упражнява с
едностранно изявление, отправено до длъжника и реализирането на което има за
последица едностранна промяна в сключения договор за кредит, изразяваща се в
отнемане преимуществото на уговорения в полза на длъжника срок за изпълнение и
пораждане на възможност за кредитора да иска плащане от кредитополучателя и на
вноските с ненастъпил падеж. Касае се за възможност, която кредиторът би могъл
да реализира ако желае, по негова преценка. В случай, че банката е реализирала
това свое право и е обявила кредита за предсрочно изискуем, то от обявяването
на предсрочната изискуемост започва да тече срокът по чл. 147. ал. 1 ЗЗД за
всички непадежирали вноски, тъй като от този момент настъпва изискуемостта за
целия дължим остатък от кредита с ненастьпил падеж и за кредитора възниква
възможност да иска плащането щ от длъжника, както и от поръчителя. Ако в
шестмесечния срок кредиторът не предяви иск срещу длъжника за непадежиралите
вноски, то отговорността на поръчителите за задължението на длъжника за тези
вноски отпада, поради прекратяване на договора за поръчителство.
Обявяването
на кредита за предсрочно изискуем не лишава банката от възможността, след
настъпване на датите, представляващи уговорени падежи на обявените за
предсрочно изискуемите погасителни вноски, да претендира плащането им от
поръчителя, но само ако договорът за поръчителство не е бил прекратен на
основание чл. 147. ал. 1 ЗЗД, поради непредявяване на иск от банката срещу
кредитополучателя за всички предсрочно изискуеми непадежирали вноски в
шестмесечен срок, считано от настъпване на предсрочната изискуемост на кредита.
Относно дължимите
вноски с настъпил падеж към датата на обявяване на предсрочна изискуемост
срокът по чл. 147,ал.1 от ЗЗД тече от падежа /изискуемостта/ на всяка
погасителна вноска."
Освен това, съгласно чл. 20а от ЗЗД Договорите имат
сила на закон за тези, които са ги сключили, като могат да бъдат изменени,
прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие на страните или на
основания, предвидени в закона. Съгласно чл.44 от ЗЗД правилата относно
договорите намират съответно приложение към едностранните волеизявления в
случаите, в които законът допуска те да пораждат, изменят или прекратяват права
и задължения. Съгласно чл.13 от ЗЗД предложителят е обвързан с предложението до
изтичането на срока, който е определен в него или е обикновено нужен според
обстоятелствата, за да пристигне приемането. Тази обвързаност на предложителя е
необходима, за да е възможно сключването на договора,когато пристигне
приемането. Оттеглянето на предложението е възможно,но направеното предложение
губи действието си, ако съобщението за оттеглянето пристигне преди или
най-късно едновременно с предложението. Тези правила обаче намират съответно
приложение към едностранните волеизявления в случаите, в които законът допуска
те да пораждат изменят или прекратяват права и задължения. Независимо от това
дали възникването на правните последици на едностранните сделки е обусловено от
достигането на волеизявлението до определен адресат (за изменение, разваляне
или прекратяване на договор), или не е обусловено от такова достигане (за
приемане или отказ от наследство), те установяват окончателни правни последици
и не могат да бъдат оттегляни, след като са породили действието си.
Едностранното волеизявление също може да бъде оттеглено преди да е породило
действието си, но след това то става неоттегляемо.
На 06.02.2017г. Т.Х.Х. е уведомена с нотариална
покана с изходящ № 08-20-00147/31.01.2017г. от „***" ЕАД чрез Нотариус Б.К.
с per.№337 на НК, че „***"ЕАД е обявила кредита за предсрочно изискуем,
като от датата на уведомяване- 06.02.2017г., цялата непогасена главница по
договора за кредит става дължима и върху нея се начислява лихва в размер на
договорения лихвен процент, увеличен с предвидената в договора надбавка за
забава. В уведомлението е посочено, че „***"ЕАД ще пристъпи към събиране
на вземането си по съдебен ред.
На 13.02.2017г. М.С.Ц. е уведомен с нотариална покана
с изходящ №08-20-00146/31.01.2017г. от „***" ЕАД чрез Нотариус Б.К. с
peг.№ 337 на НК, че „***" ЕАД е обявила кредита за предсрочно изискуем,
като от датата на уведомяване- 13.02.2017г. цялата непогасена главница по
договора за кредит става дължима и върху нея се начислява лихва в размер на
договорения лихвен процент, увеличен с предвидената в договора надбавка за
забава. В уведомлението е посочено, че „***" ЕАД ще пристъпи към събиране
на вземането си по съдебен ред.
Счита,че на основание чл.26,ал.1 и ал.2 от ЗЗД-
поради липса на предмет (невъзможен предмет), поради противоречие на закона и
заобикаляне на закона, нотариалните покани с изходящи номера на „***" ЕАД-
№ 08-20-00147/31.01.2017г. и № 08-20-00146/31.01.2017г., с които „***"ЕАД
уведомява повторно ответниците по настоящото дело Т.Х.Х.- като кредитополучател
и М.С.Ц.-поръчител, че Банката обявява кредита за предсрочно изискуем, са
недействителни.
Твърди,че кредитът е станал предсрочно изискуем на
24.02.2015г. Едностранното волеизявление на „***"ЕАД е породило действието
си и е станало неоттегляемо, защото на 24.02.2015г. Т.Х.Х. с уведомена с
нотариална покана от Нотариус Б.К. с per. № 337 на НК, че „***"ЕАД е
обявила кредита за предсрочно изискуем. От тази дата цялата непогасена главница
по договора за кредит с станала дължима и изискуема. Липсват погасителни вноски
с ненастъпил падеж, които могат да бъдат обявени за предсрочно изискуеми.
Всички вноски са станали предсрочно изискуеми на 24.02.2015г. Позовава се на
т.2 на ТРеш.№3/27.03.2019г.,пост.по т.д.№3/2017г., ОСГТК на ВКС- „размерът на вземането на кредитора при
предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит, следва да се определи в размер само на непогасения остатък
от предоставената парична сума(главница) и законната лихва от датата на
настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. За периода до
настъпване на предсрочна изискуемост размерът на вземането се определя по
действалия до този момент погасителен план, съответно според клаузите на
договора преди изменението му.”
Излага,че регламентацията на договора за банков
кредит се съдържа в Търговския закон и в Закона за кредитните институции/ЗКИ/.
Съгласно легалното определение в чл.430,ал.1 ТЗ с този договор банката се
задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел при уговорени
условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно
уговореното и да я върне след изтичане на срока. По своята правна
характеристика договорът за банков кредит е двустранен, възмезден, консенсуален
и формален, при който целта, за която се отпуска сумата по кредита, е
релевантна за съществуването на самия договор. В изпълнение на вече сключен
договор за банков кредит, за банката възниква задължение за отпускане на
уговорената с договора парична сума, чрез превод по посочена разплащателна
сметка, в рамките на уговорения между страните срок за усвояване на кредита.
Съгласно общите правила за изпълнение по търговски сделки (чл.305 ТЗ) при
безкасово плащане, релевантно за завършването му е заверяването на сметката на
кредитополучателя със съответната сума по кредита, или чрез изплащане в
наличност сумата на задължението на кредитора. За доказване изпълнението на
задължението на банката за отпускане на сумата по кредита, е достатъчно да се
докаже надлежно заверяване на сметката на кредитополучателя съгласно
съответните записвания в електронната система на банката. Именно със заверяване
на разплащателната сметка с цялата сума по кредита, последната следва да се
счита за усвоена/предоставена на кредитополучателя.
Излага,че съгласно чл.182 от ГПК вписванията в
счетоводни книги се преценяват от съда според тяхната редовност и с оглед на
другите обстоятелства по делото. Те могат да служат като доказателство на
лицето или организацията, които са водили книгите. Вписванията в счетоводните
книги могат да служат като доказателство единствено, ако се установи тяхната
редовност в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и
кумулативно винаги с оглед на другите обстоятелства, установени в хода на
производството. Също съгласно чл.55,ал.1 от ТЗ- редовно водените търговски
книги и записванията в тях могат да се приемат като доказателство между
търговци за установяване на търговски сделки. Водените в нарушение на
изискванията на този закон (ТЗ) и на Закона за счетоводството търговски книги
не могат да служат като доказателство в полза на тези, които са задължени да ги
водят (чл.55,ал.2 от ТЗ).
Заявява,че твърдението на ищеца, че ответниците
дължат главница в размер на 7 595.69 лв. не се подкрепя от доказателствата,
представени от самия него по делото-Извлечения от счетоводни книги за сметка №
14272733 по Договор от 19.07.2007г. В него е посочена главница 7 595.69 лв. и
последна погасителна вноска: 11.02.2015г. В назначената по делото
съдебно-счетоводна експертиза вещото лице на стр. 4 от Приложение № 1 към
експертизата, на ред 97 е отразено, че „***" ЕАД е осчетоводила по
кредитната сметка № 14272733, сума в размер на 73.08 лв. представляваща
погасена главница- погасителна вноска с дата 20.08.2014г., както и на ред 99 е
отразено, че Банката е осчетоводила по кредитната сметка сума в размер на
64.66лв. представляваща погасена главница- последна погасителна вноска с дата
11.02.2015г. Поставя въпроса как така главницата преди тези две вноски да бъдат
записани по кредитната сметка от Банката и след като вече са записани
продължава да бъде една и съща в размер на 7 595.69 лв.? Дори и да се изключи
вноската от 20.08.2014г., то остава последната от 11.02.2015г.
Счита твърдението на „***" ЕАД, че ответниците
дължат договорна лихва в размер на 3 101.84лв. за периода от 11.02.2015г. до
22.05.2017г. за неоснователно и недоказано. Позовава се на т.2 на
ТРеш.№3/27.03.2019г.пост.по т.д.№3/2017г.на ОСГТК на ВКС, за периода до
настъпване на предсрочната изискуемост размерът на вземането се определя по
действалия до този момент погасителен план, съответно според клаузите на
договора преди изменението му. Следователно, ищецът може да претендира
договорна лихва само до 24.02.2015г., датата на която кредитът е станал
предсрочно изискуем, а след 24.02.2015г., само законна лихва до датата на
плащането. Процесуалният представител на ищеца не е оспорил заключението на
съдебно-счетоводните експертизи и в последното съдебно заседание заявява, че
няма доказателствени искания.
Заключава,че от събраните доказателства по никакъв
начин не може да се определи размерът на главницата и договорната лихва към
24.02.2015г., датата на която кредитът е станал предсрочно изискуем, още
повече, че към претендиралата от ищеца главница има и капитализирани без
основание лихви, посочено от вещото лице на стр.12 при отговор на въпрос № 9 от
съдебно- счетоводната експертиза.
Счита за неоснователно искането във въззивната жалба
за намаляване на размера на претендиралия адвокатски хонорар от ответника като
прекомерен. Срокът за предявяване на
искане по чл.78,ал.5 от ГПК е до приключване на устните състезания пред
първоинстанционния съд. Такова искане не е направено от въззивника в
установения преклузивен срок, а едва с предявената въззивна жалба. Поради това счита,че
възражението е закъсняло и напълно неоснователно и следва да бъде оставено без
уважение. Освен това на основание чл.2,ал.5 от Наредба № 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално
представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се
определят съобразно вида и броя на предявените искове за всеки един от тях
поотделно. Минималният размер на адвокатското възнаграждение по
гр.д.№1151/2017г. на РС-Троян следва да се определи в размер на 1756.91 лв.,
защото „***" ЕАД е предявила четири иска: за главница в размер на 7595.69
лв.; за договорна лихва в размер на 3101.84 лв.; за мораторна лихва в размер на
437.48 лв. и за заемни такси в размер на 190.00 лв. По първия иск за главница
възнаграждението следва да се определи съгласно чл.7,ал.2,т.3 от Наредбата в
размер на 709.78лв. По втория иск за договорна лихва възнаграждението следва да
се определи съгласно чл.7,ал.2,т.2 от Наредбата в размер на 447.13лв. По третия
иск за мораторна лихва възнаграждението следва да се определи съгласно
чл.7,ал.2,т.1 от Наредбата в размер на 300лв. По четвъртия иск за заемни такси
възнаграждението следва да се определи съгласно чл.7,ал.2,т.1 от Наредбата в
размер на 300лв. Освен това конкретното дело е с голям по обем доказателствен
материал. Налице е фактическа и правна сложност на делото.
Въпреки това възнаграждението за един адвокат по
гр.д.№1151/2017г. на РС-Троян в производството пред първата инстанция е
уговорено, определено и заплатено в размер на 1000лв. - под минималния размер
определен по Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Моли да се остави без уважение
подадената от „***" ЕАД въззивна жалба, като напълно неоснователна и се
постанови решение, с което се потвърди като правилно, законосъобразно и
обосновано обжалваното Решение № 379/18.10.2019г. на РС-Троян, постановено по
гр.д.№1151/2017г. по описа на РС-Троян. Моли да се присъдят и направените
съдебно- деловодни разноски във въззивното производство.
Поради обективна невъзможност на
адв.Р.Г.-ЛАК-особен представител на Т.Х.,е заменена с адв.В.Н.-ЛАК.
Въззивникът не изпраща представител в съдебно заседание
съдебно заседание.От пълномощника юрисконсулт Т. е изразено съгласие делото да
се гледа в нейно отсъствие.По същество моли да се уважи въззивната жалба,отмени
обжалваното решение и присъдят направените разноски и полагащото се
юрисконсултско възнаграждение.
Адвокат В.Н.-особен представител на Т.Х.,
представя писмени бележки.
В съдебно заседание се явява
пълномощникът на въззиваемия М.Ц.-адв.Г. и поддържа отговора на въззивната
жалба.Моли да се отхвърли възражението за прекомерност на адвокатския му
хонорар,тъй като възражението е направено несвоевременно-едва пред въззивната
инстанция,а също хонорарът му е съобразен с Наредба №1/2004г.на ВАС.
От събраните по делото доказателства-
приложените по гр.д.1151/2017г. по описа на РС-Троян,ч.гр.д.№464/2017г.на РС-Троян
и ч.гр.д.№173/2015г.на РС-Троян, преценени поотделно и в съвкупност, съдът
приема за установено следното:
По допустимостта на въззивното производство съдът се
произнесе с определението си по чл.267 от ГПК,като прие,че е налице,при
съобразяване реквизитите на въззивната жалба и отговор.
При проверката си по реда на
чл.270 от ГПК въззивната инстанция не
открива пороци, водещи до нищожност и недопустимост.
По същество.
На 19.07.2007г. „***“ ЕАД и ответника Т.Х.Х. сключват Договор
за кредит за текущо потребление. Договорено е да се предостави сумата 10 000лв.,
за срок от 96м., считано от датата на усвояване на кредита. Предвидено е кредитът да се усвои еднократно, по разплащателна
сметка № 02-14258613 с титуляр Т.Х.Х., по която и ще се погасява с месечни
вноски, съгласно погасителен план. Падежната дата е 30-то число на месеца. Съгласно
чл.7 договорната лихва е 6.69% за
първите 6 месеца,а за останалия срок на кредита ще се формира от базовия лихвен
процент за този вид кредити,определян периодично от кредитора и надбавка, която
също може да бъде променяна. Към сключване на договора базовият лихвен процент
на Банката е 4.69%,а надбавката е 8.01% или лихвеният процент е 12.70%.
Предвидено е годишният процент на разходите да е 13.87%,с уговорка,че може да
бъде променян при предпоставките от Общите условия.
Кредитът е обезпечен с Договор за поръчителство, сключен на 19.07.2007г., между „***" ЕАД и ответника М.С.Ц..
С него е обезпечено изпълнението на задълженията на кредитополучателя Т.Х. .
На 01.02.2010г. между Т.Х. и „***"ЕАД
се сключва Допълнително споразумение към договора за кредит за текущо
потребление от 19.07.2007г., с което е прието,че остатъкът на дълга е в размер
на 10 006лв.,от който главница-8564.96лв.,дължима редовна
лихва-1090.69лв., дължима наказателна лихва-421.02лв.,заемни такси-35лв. Изменен
е размерът на договорната лихва на 14.95%.,а срокът за издължаване е удължен от
96м.на 120м.,с въведен 6-месечен гратисен период,в който се дължи 50% от
лихвата. Крайната падежна дата за окончателно издължаване е определена на
01.02.2020г. Страните са се съгласили, че остатъкът от кредита, включващ
главница и дължимата текущо начислена лихва към 01.02.2010г., ще се издължава с
равни вноски по главница и съответната месечна лихва отразени в индивидуален
погасителен план. Предвидено е, че размерът на месечната вноска кредиторът ще
определи в първия работен ден, следващ падежната дата след подписването на допълнителното
споразумение, за което ще предостави на кредитополучателя нов погасителен план.
Дължимите месечни вноски ще се събират
служебно на падежната дата от кредитора от авоара по разплащателна сметка №******,
открита в клон Троян. Годишният процент на разходите е посочен в размер на
16.44%. Остава обезпечението на кредита,като е сключен и нарочен Договор за поръчителство от 01.02.2010г. с М.С.Ц.,с поет
ангажимент за обезпечаване изпълнението на задълженията на Т.Х. и съгласно
измененията с Допълнителното споразумение.
На 24.02.2015г. Т.Х.Х. е
уведомена с нотариална покана от
Нотариус Б.К. с per. № 337 в НК, че „***"ЕАД
е обявила кредита за предсрочно изискуем поради забава в погасяване на
задълженията й. Посочено е,че от датата на получаване на уведомлението цялата
непогасена главница става дължима, заедно с договорната лихва и предвидената
наказателна надбавка върху нея. Даден е 7-дневен срок за изпълнение преди
Банката да предприеме събиране на вземането си по съдебен ред.
Поръчителят М.Ц. е уведомен с идентично писмо,връчено
с обратна разписка на 03.02.2015г.
На 18.03.2015г. „***" ЕАД е подава до РС-Троян заявление
за издаване на Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК с длъжници Т.Х.Х. и М.С.Ц..
По образуваното ч.гр.д. №173/2015г. на РС-Троян са издадени Заповед №84/20.03.2015г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и Изпълнителен
лист от 24.03.2015г. Със заповедта е разпоредено на Т.Х. и М.Ц. солидарно за
заплатят на „***”ЕАД сумата 7
595.69лв.- главница по Договор за кредит за текущо потребление от 19.07.2007г. и
Допълнително споразумение от 01.02.2010г. и Договор за поръчителство, ведно със законната лихва, считано
от 18.03.2015г. до окончателното изплащане на сумата, 625.70лв.- договорна
лихва за периода от 20.08.2014г. до 17.03.2015г., сумата 48.05лв.- мораторна
лихва за периода от 27.09.2014г. до 17.03.2015г., сумата 120лв- заемни такси и 167.79лв.-
разноски по делото за платена държавна такса. В представеното Извлечение от
счетоводните книги е посочено,че предсрочната изискуемост е настъпила на
27.02.2015г.,при наличие на 3 просрочени вноски, последната погасителна вноска
е направена на 20.08.2014г.
Кредиторът образува изп.д.№619/2015г.по описа на ЧСИ
с №879 в КЧСИ и район на действие ОС-Ловеч,по което на длъжниците са изпратени
покани за доброволно изпълнение- на Т.Х. с изх. №06860/03.06.2015г.-връчена
лично на 09.06.2015г.,а на М.Ц. с изх. № 06877/04.06.2015г.-връчена лично на
18.06.2015г.
В срок и двамата длъжници подават пред РС-Троян
възражения, че не дължат изпълнение на вземането по издадената Заповед за
изпълнение №84/20.03.2015г. С Разпореждане №1187/17.07.2015г. по ч.гр.д.№173/2015г.
РС-Троян дава указания на заявителя „***" ЕАД за възможността да предяви
иск за установяване на вземането си по реда на чл.415 от ГПК,с предупреждение
за последиците по чл.415,ал.5 от ГПК. Уведомлението е получено от заявителя на
23.07.2015г.,но не са представени доказателства за предявяване на иска по
чл.422 от ГПК.Затова с Определение №330/23.09.2015г. РС-Троян е обезсилил
издадените Заповед по чл.417о т ГПК и Изпълнителен лист и прекратил
производството по ч.гр.д.№173/2015г. по описа на съда. Определението е получено
от „***" ЕАД на 24.09.2015г., не е обжалвано и е влязло в законна сила.
От приложеното ч.гр.д.№464/2017г.но РС-Троян става
ясно,че на 23.05.2017г. „***”ЕАД подава отново заявление по чл.417 от ГПК срещу
Т.Х.-като кредитополучател и М.Ц.-поръчител,за отново за вземане по Договор за кредит
за текущо потребление, сключен на 19.07.2007г. Претенцията е за главница от 7 595.69лв.,
дължима по Договор за кредит за текущо потребление от 19.07.2007г., ведно със
законната лихва, считано от 23.05.2017г. до окончателното изплащане на сумата,
3 101.84лв.-договорна лихва за периода от 11.02.2015г. до 22.05.2017г., сумата
437.48лв.- мораторна лихва за периода от 18.03.2015г. до 22.05.2017г., сумата
190лв.-заемни такси и 226.50лв.- разноски по делото за платена държавна такса.
Заявлението е уважено,като РС-Троян издава Заповед за незабавно
изпълнение №237/26.05.2017г. по чл.417 от ГПК и Изпълнителен лист от 29.05.2017г.,
с които задължава Т.Х. и М.Ц. солидарно да заплатят
на "***"ЕАД претендираните суми. В представеното Извлечение от
счетоводните книги е посочено,че предсрочната изискуемост е настъпила на
02.03.2017г., при наличие на 24 просрочени вноски, последната погасителна
вноска е направена на 11.02.2015г.
Образувано е изп.д.№1357/2017г.пред
ЧСИ с рег.№ 879 в КЧСИ и район на
действие-ОС-Ловеч, срещу Т.Х. и М.Ц. за сумите по изпълнителния лист. Връчени са
покани за доброволно изпълнение,а длъжниците подават своевременно възражения по
чл.414 от ГПК пред заповедния съд. С Разпореждане № 2268/23.10.2017г. РС-Троян указва на
„***"ЕАД за възможността да предяви иск по чл.422 от ГПК. Видно
е,че заявителят е предявил иска и е уведомил заповедния съд.
Пред първата инстанция е
допусната СИЕ с в.л.М.И., която е изготвила първоначалното си заключение въз
основа на представените от Банката счетоводни записвания по кредитната сметка.
Констатациите й потвърждават изнесеното от Банката по отношение хронологията на
кредитното правоотношение. Експертът установява,че сумата по процесния Договор
за кредит от 19.07.2007г.,е усвоена на
19.07.2011г. в пълен размер. Кредитополучателят е извършила погасявания общо в
размер на 12 528.67лв.,с която са погасени- главница от 4251.18лв.,лихви-7 927.18лв.,санкционни
лихви върху главницата- 35.31лв. и такси-305лв. Т. е погасявала редовно
вноските си до 29.06.2009г.,а след това до 01.02.2010г. не е внасяла. Това е
наложило преструктуриране на кредита със Допълнителното споразумение от
01.02.2010г. Поради забава на плащанията към 01.02.2010г.е осчетоводено
капитализиране на лихви и такси в общ размер на 1 813.06 лв.,които са увеличили
първоначално сумата по кредита. В резултат на това първоначалната сума по
кредита е намалена с погасена главница към 01.02.2010г. в размер на
1 495.04лв. и същевременно е увеличена с капитализираната сума на редовните лихви в размер на
1046.58лв., капитализираната сума на таксите за закъснение в размер на
394.46лв., отложени лихви поради 6-месечен гратисен период-372.02лв. и начална
такса за предсрочна изискуемост в размер на 60лв.,което към подписване на
Допълнителното споразумение от 01.02.2010г. формира главницата по кредита в
размер на 8 564.96лв. Последната направена от кредитополучателя вноска е на
20.08.2014г. Отразена е и вноска от
11.02.2015г. Към приетата от Банката дата на предсрочна
изискуемост-27.02.2015г. са просрочени 3 месечни вноски.
Експертът установява,че на 01.03.2015г.
Банката е променила статута на кредита-с просрочие,като задбалансово са
отчетени сумите 584.69лв.-договорна лихва и 41.01лв.-наказателна лихва.
На 02.03.2017г. Банката отново е
променила статута на кредита,като просрочен и е обявила предсрочна изискуемост,
с 24 просрочени вноски (за периода от 11.03.2015г. до 11.01.2017г.). За периода
от 05.03.2015г.(вписването на кредита като просрочен), до 23.05.2017г.(дата на
подаване на заявлението по ч.гр.д.№464/2017г.РС-Троян),е осчетоводено просрочие
от 811 дни. След обезсилване на ЗНИ и ИЛ по ч.гр.д.№173/2015г.на РС-Троян Банката
е сторнирала следните суми- 584.69лв.-договорна лихва, 41.01лв.-наказателна
лихва, 46.42лв.-лихва за забава и 120лв.-такса за предсрочна изискуемост.
При представяне на заключението в
съдебното заседание на 12.04.2019г. вещото лице
обяснява,че е изготвила
експертизата единствено на база на предоставените й от Банката хронология на
счетоводните записвания в кредитната сметка,без да се е запознала с първични
счетоводни документи. Установила е,че след сторниране на лихвите кредитът е
отразен в системата като редовен,а през 2017г.е въведен отново като просрочен.
В съдебното заседание
пълномощникът на „***”ЕАД-юрисконсулт Т. признава,че след обезсилване на ЗНИ и
ИЛ по ч.гр.д.№173/2015г. на РС-Троян,от Банката е извършено сторниране на
лихвите,начислени с оглед предсрочната изискуемост през 2015г.,кредитът е
„върнат в редовност”,като не са постъпвали никакви суми за погасяване на
задължението. Пълномощникът заявява,че „Кредитът е счетен за редовен въз основа на
санкцията,че изпълнителният лист е обезсилен срещу двамата длъжници.Последица
от това ,че Банката не е предявила
установителен иск..”
С оглед на това признание е
изискано от ищеца да представи доказателства за извършената счетоводна операция
по сторниране. Представен е документ, озаглавен
„Нареждане за други корекции или промени по заемни сметки”, с който е
разяснено указание от гл.юрисконсулт за преизчисляване на дълга от
17.07.2015г.,като разноските в размер на 377.79лв. да се отпишат за сметка на
провизиите на Банката.
С оглед на данните за липса на
първични счетоводни документи,е възложена задача на вещото лице да изготви
заключението си на база представените по делото писмени доказателства. В това заключение
експертът сочи,че хронологията на кредита е по сметка с № ****** с титуляр Т.Х.,по
която на 19.07.2007г. е отразено записване на сумата 10000лв.,но от него не
може категорично да се отговори дали това е вписване на одобрената сума по
кредита или представлява счетоводно записване на усвояване на тези средства. Експертът
не е установила наличие на преводна разписка или нареждане за превод-като
първичен документ,за предоставяне и усвояване на сумата по одобрения кредит.Не
са открити и погасителни планове,както към основния договор,така и към
сключеното през 2010г. допълнително споразумение. Без погасителни планове вещото
лице заявява,че не може да извърши проверка дали размерът на внесените
погасителни вноски съответства на договореното. Потвърждава общият размер на
извършени погасявания-12 528.67лв.,но от наличните записвания в
счетоводната програма експертът отново не може да установи дали внесените суми
съответстват на предварително уговорените в погасителния план. От записванията
в счетоводната система не може да установи дали начислените лихви съответстват
на уговорените в погасителните планове. В заключение е посочено,че експертизата
не може да даде констатация за размера на непогасената главница към
27.02.2015г.,тъй като няма първични документи, които да сочат каква част от
разрешения кредит е бил усвоен.
Съдът приема основното и
допълнително заключение на експертизата като обективно и компетентно и гради
изводите си на нея.
При така установената фактическа обстановка,съдът приема,че е
сезиран с иск с правно
основание чл.422,във вр.с чл.415,ал.1,т.12 ГПК,във вр.с чл.147 от ЗЗД- за установяване съществуването на вземане,за което по
ч.гр.д.№464/2017г.на РС-Троян е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.417 от ГПК и Изпълнителен лист. Вземането е предявено срещу
кредитополучателя и срещу поръчителя,с основание настъпила предсрочна
изискуемост на кредита.
Съставът намира,че претенцията е неоснователна и
недоказана по няколко съображения.
Макар да не се оспорва,че страните са били обвързани във
валидно облигационно отношение по повод предоставяне на банков
кредит-ищецът,като кредитор, отв.Т.Х.-като кредитополучател,а отв.М.Ц.-като
поръчител на задължението й, по делото не са представени категорични и
убедителни доказателства,въз основа на които да се определи и приеме за доказан
размерът на вземането,което Банката предявява срещу длъжниците по кредита.
Претенцията на „***”ЕАД се състои от главница по
Договора за 7 595.69 лв.,ведно
със законната лихва, считано от 23.05.2017г. до окончателното изплащане на
сумата. Видно е,че главницата е в непроменен размер от
предходното заповедно производство по ч.гр.д.№173/2015г.по описа на РС-Троян, когато
вземането е било предявено за първи път.
Претендират се също и договорна лихва за периода от
11.02.2015г. до 22.05.2017г.-в размер на 3 101.84лв., мораторна лихва за
периода от 18.03.2015г. до 22.05.2017г.-437.48лв., заемни такси-190лв. и 226.50лв.-
разноски по делото за платена държавна такса.
При
преценката доказани ли са тези вземания на първо място следва да се отговори на
въпроса кога е настъпила предсрочната изискуемост на кредита. Ищецът твърди,че
това е станало на 02.03.2017г.,при наличие на 24 просрочени вноски.
Съдът не
се съгласява с това твърдение.
Неправилно
ищецът определя датата на предсрочна изискуемост на кредита, като игнорира
развилото се заповедно производство по ч.гр.д. №173/2015г.по описа на РС-Троян
и изявленията му в него. От приложеното заповедно производство става ясно,че
още през 2015г. кредиторът е упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем и последиците от това-възможността да получи установяване на вземането
по реда на заповедното производство. С нотариална покана,връчена на длъжника на
24.02.2015г., Банката е уведомила,че поради настъпили просрочия,упражнява
правото си и обявява кредита за предсрочно изискуем. Последиците от това
изявление са промяна на срока за изпълнение, като договорът
от срочен става безсрочен. Известно е,че с волеизявлението за обявяване на
предсрочна изискуемост кредиторът търси
изпълнение веднага на основното задължение по кредита-за връщане на заетата
сума и поставя длъжника в забава. Дължим е непогасеният остатък и законната
лихва от датата на предсрочната изискуемост.(т.2 от ТРеш. №3/2017г. от
27.03.2019г.,пост.по т.д.№3/2017г.на ОСГТК на ВКС). Кредитното правоотношение остава
да съществува в тези договорни граници,освен ако страните не предоговорят
ангажиментите си и с оглед договорната свобода не подновят кредитното
правоотношение.
Данни за такова предоговаряне в случая–няма. Напротив-кредиторът
се е възползвал от облекчената процедура на заповедното производство и е заявил
вземането си по реда на чл.417 от ГПК. Искането му е уважено и са издадени ЗНИ
и Изпълнителен лист. С оглед постъпилите възражения по чл.414 от ГПК, Банката е
следвало своевременно да предяви вземането си за установяване по реда на чл.422
от ГПК. Това не е сторено,поради което заповедният съд е обезсилил ЗНИ и ИЛ.
Представянето на претенцията като актуална -
„редовна”, чрез извършеното счетоводно повторно вписване не може да има
последица възстановяване на договора в уговорените преди обявената предсрочна
изискуемост параметри. Не може да се сподели тезата за продължаване на кредита със съществувалите ангажименти. С
обявената предсрочна изискуемост договорът на практика е прекратен в клаузите
за предварително уговорена срочност на изпълнение на задължението за
погасяване,на дължима договорна, наказателна лихва, такси и т.н. След
предсрочната изискуемост е налице дълг като обща сума,формирана от непогасеният
остатък на главница, падежираните до предсрочната изискуемост задължения за
лихви,уговорени в договора -в т.см. т.2 от ТРеш.3/2017г. от
27.03.2019г.,пост.по т.д.№3/2017г.на ОСГТК на ВКС. При неизпълнение от длъжника
след настъпване на падежа на безсрочното (вече) задължение,по правилото на
чл.86,ал.1 от ЗЗД има право само на законната лихва върху главницата до
окончателното изплащане на претенцията. С оглед настъпилата трансформация на
договора отпадат уговорените в него договорни ангажименти-в случая не се дължи
договорна лихва, лихва за забава и съответните такси за времето след падежа на
задължението.
С оглед на това съдът намира,че претендираните
договорна и мораторна лихва, както и заемни такси не се дължат след
24.02.2015г.,когато е обявена предсрочната изискуемост на кредита.
Не може да се сподели тезата,че бездействието на
страните-на кредитора да предяви иска по чл.422 от ГПК и на длъжниците да
погасят задължението, е довело до
„възстановяване” на договора,съотв.е основание да се претендира изпълнение на
ангажиментите за договорна и мораторна лихва и да се обявява отново предсрочна
изискуемост. С оглед правните си последици изявлението за предсрочна
изискуемост е неоттегляемо и „възстановяване” на правоотношението е възможно
само при съгласие на всички страни (каквото по делото не е твърдяно,а няма и
доказателства да е обективирано).
По изложените аргументи съдът приема,че меродавно е
единствено обявяването на предсрочната изискуемост станало през 2015г. Съдът
приема датата 24.02.2015г. за момент на обявяване на предсрочната
изискуемост,при съобразяване,че тогава едностранното изявление на Банката е
достигнало до длъжника. С оглед на това претендираните договорна лихва в размер
на 3 101.84лв. за периода от 11.02.2015 до 22.05.2017г., мораторна
лихва за периода от 18.03.2015г. до
22.05.2017г.-в размер на 437.48лв. и заемни такси в размер на 190лв., не са
дължими и в тази част претенцията е недоказана.
Следващ довод за неоснователност на претенциите на
Банката,е установената по делото липсата на категорични данни за извършените преводи
по кредитното правоотношение. С оглед оспорването от страна на ответниците на
претенцията на ищеца,последният следва да докаже изпълнението на договорните си
ангажименти по категоричен начин. В тази насока ангажирането единствено на счетоводните
записвания на Банката по хронологията по кредитната сметка,се явява
недостатъчно,тъй като се касае за съставени от самата страна документи. Това е
и причината в първата инстанция да се възложи задача на експерта да съобрази
ангажираните от страните доказателства и документалната им обоснованост. При проверката
си експертът е категоричен,че от Банката не му е предоставено преводно
нареждане или друг документ,от който да може да установи на коя дата и какъв е
размерът на усвоения кредит. На следващо място липсват Погасителни планове както към първоначалния договор от
19.07.2007г.,така и към сключеното по-късно Допълнително споразумение от
01.02.2010г. Значението на тези документи е съществено,тъй като единствено въз
основа на тях може да се съобрази дали плащанията по кредитната сметка са
извършвани съобразно уговореното.Това е така както по отношение на
ангажиментите на длъжника-редовно ли е погасявал предварително уговорените
вноски,в уговорения ли размер и падеж, така и по отношение на кредитора-дали правилно
е отнасял внесената сума,съобразно уговорения ред за погасяване, има ли
просрочие и основание да се твърди,че са налице предпоставките за обявяване на
предсрочната изискуемост. Експертът сочи,че от представените банкови извлечения
от сметка,макар да се установяват постъпления, са записани като „плащане на
заем”, което при липса на погасителен план води до невъзможност да се прецени дали
размерът,периодичността,датите на погасителните вноски съответстват на
уговорените. Не може да се провери и дали Банката е съобразила уговореният с
Допълнителното споразумение от 01.02.2010г. гратисен период от
Поредно несъответствие в кредитното правоотношение е
различието в уговорената банкова сметка,***е извършват погасяванията- №
02-14258613 и сметката, по която експертът установява,че е извършвано
отчитането на кредита- №000000014272733,без да се открива допълнително
уговаряне между страните в този смисъл.
При така установените неясноти, липса на документална
обоснованост на изпълнението на съществени ангажименти на страните по договора,
първоинстанционният съд правилно е приел,че не може да се определи по
категоричен начин какъв е размерът на непогасения и дължим остатък от
главницата.
Съдът се съгласява и с довода на адв.Р.Г. за наличие
на неправомерно капитализиране на просрочени редовни и наказателните към
главницата по кредита, извършено с Допълнителното споразумение от 01.02.2010г.
Касае се за типичен пример на „анатоцизъм” по
см.на чл.10,ал.3 от ЗЗД, който е допустим единствено при наличие на
уговорки между търговци (по арг.от чл.294 от ТЗ). Тук длъжниците- кредитополучател
и поръчител са физически лица-потребители,поради което подобно преструктуриране
на дълга е нищожно на основание чл.26,ал.4 от ЗЗД,доколкото не е предвидено
като възможност в наредбите на БНБ.
Съставът се съгласява изцяло и с мотива за отхвърляне
на претенцията по отношение на отв.М.Ц.. Както се посочи по-горе-падежът на главното задължение е на
24.02.2015г., когато надлежно е обявена предсрочната изискуемост на кредита. От
този момент започва да тече 6-месечният срок преклузивен срок за предявяване на
претенцията спрямо поръчителя. Дори и да се приеме спиране на този срок по
арг.от чл.115,ал.1, б.”ж” от ЗЗД по време на заповедното производство по
ч.гр.д.№173/2015г. на РС-Троян, за времето от образуването му на 18.03.2015г. и
до влизане в сила на Определение №330/23.09.2015г.,с което са обезсилени ЗНИ и
ИЛ-15.10.2015г., то към момента на подаване на заявлението по
ч.гр.д.№464/2017г.на РС-Троян, този срок отдавна е изтекъл. Известно е,че
последицата от това бездействие на кредитора води до прекратяване на
поръчителството и това е абсолютно основание за отхвърляне на претенцията
спрямо М.Ц. (в т.см.т.4б от ТРеш.№3/2013г. от 18.06.2014г.,пост.по т.д.№4/2013г.на
ОСГТК на ВКС).
По изложените
съображения съставът приема,че правилно РС-Троян е отхвърлил,като неоснователна
и недоказана претенцията на „***”ЕАД срещу отв.Т.Х. и отв.М.Ц.. Обжалваното
Решение №379/18.10.2019г.,пост.по гр.д.№1151/2017г. на РС-Троян следва да се
потвърди, като правилно и законосъобразно.
По разноските.
С оглед изхода на
спора въззиваемите имат право на възстановяване на направените разноски.
Такива е направил
само М.Ц..Пълномощникът му представя списък по чл.80от ГПК с обявени разноски
от 1000лв.-адвокатски хонорар. Като доказателства за изплащане представя
Договор за правна защита и съдействие с отразено плащане в брой на сумата при
подписване на договора, в съответствие с т.1 от ТРеш.№6/2012г. от
06.11.2013г.,пост.по т.д.№6/2012г.на ОСГТК на ВКС.
От въззивника се
прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Съдът намира,че
възражението е неоснователно.Съгласно чл.7,ал.2, т.4 от Наредба №1/2004г.,с
оглед цената на претенциите, минималният хонорар е в размер на 869лв.,но в
случая следва да се съобрази,че спорът е
с фактическа и правна сложност,с оглед необходимостта да се съобрази
хронологията на кредитните правоотношения и множеството правни доводи, заявени
от страна на пълномощника на въззиваемия. Затова съставът приема,че хонорарът
от 1000лв. не е прекомерен и следва да се присъди в тежест на „***”ЕАД изцяло.
По изложените съображения и на
осн.чл.272 от ГПК ОС-Ловеч
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 379/18.10.2019г.,пост.по
гр.д.№ 1151/2017г. на РС-Троян, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА "***"
ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление в гр.С.,р-н „О.",ул.„М."№**,
представлявана от В.М.С.- главен изпълнителен директор и Д.Н.Н.-изпълнителен
директор, да заплати на М.С.Ц. С ЕГН
**********, сумата от 1000
(хиляда) лева, представляващи разноски на основание чл.78,ал.3 ГПК.
Решението може да се обжалва пред ВКС
при наличие на предпоставките на чл.280 и сл.от ГПК,в 1-мечесен срок от
уведомяването на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.