Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 24.09.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-А състав в
публично съдебно заседание на десети декември двехиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА
ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
МАРИНА ГЮРОВА
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр.
дело № 7289 по
описа за 2018
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на ответника „Н.Е.П.“
ЕООД срещу решение от 12.03.2018г. на СРС, ГО, 140 състав по гр.д.№ 57440/2017г., с което е признато за
установено, по предявените от Х.И.Е., действащ в качеството на ЕТ „Х. – Х.Е.“
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл.
266, ал.1 вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД, че дружеството – жалбоподател дължи на ищеца
сумата 1950 лв., представляваща незаплатена цена за изработването на рекламно
съоръжение – светеща кутия, съгласно фактура № **********/29.03.2016г., ведно
със законната лихва от 09.06.2017г. до окончателното изплащане; сумата 236. 77
лв. – лихва за забава върху главницата за периода 30.03.2016г. – 08.06.2017г.,
за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 37700/2017г. по описа на
СРС, 140 с-в. С решението е отхвърлен иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено дължимост на лихва за
забава за 29.03.2016г. и са отхвърлени
предявените насрещни искове с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 3 и чл. 86 ЗЗД
за сумата 1950 лв. – главница, ведно със законната лихва от 26.10.2017г. до
погасяването, представляваща платено възнаграждение по договор за изработка на
светеща кутия, сключен между страните, съгласно фактура
**********/29.03.2016г., развален от възложителя, поради неизпълнение на задължението
на изпълнителя да изработи поръчаното и за заплащане на сумата 315. 85 лв.,
представляваща лихва за забава за периода 12.03.2016г. – 26.10.2017г. върху
главницата в размер на 1950 лв. и са присъдени разноски съобразно изхода на
спора.
Въззивникът – ответник и ищец по
насрещните искове обжалва решението в частта за уважаване на първоначалните и
отхвърляне на насрещните искове, с оплаквания за неправилност и необоснованост.
Твърди, че по делото не е доказано предаването на процесната светеща кутия както
с представения приемо-предавателен протокол от 29.03.2016г., така и със
събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Ц. и М.. Поддържа,
че не е заплатил остатъка по процесната фактура в размер на 1 950 лв. поради неизпълнение
на ответната страна да предаде уговорената светеща кутия. Твърди, че не е
налице хипотезата на чл. 301 ТЗ, тъй като осчетоводяването на процесната
фактура не означава приемане на поръчаната работа. Моли съда да отмени
решението и да отхвърли първоначално предявените искове и уважи насрещните
искове, с присъждане на разноски.
Въззиваемият Х.И.Е., действащ в
качеството на ЕТ „Х. – Х.Е.“, е депозирал писмен отговор, с който оспорва жалбата
като неоснователна. Поддържа, че СРС правилно е приел хипотезата на чл. 301 ТЗ,
при правилно разпределена доказателствена тежест досежно оспорения протокол №
114/29.03.2016г., като е приел за момент на узнаване и приемане на работата –
осчетоводяването на процесната фактура в ответното дружество. Сочи, че
първоинстанционният съд не се е мотивирал чрез преценка на събраните гласни
доказателства, поради което доводите в тази връзка в жалбата са неотносими.
Моли съда да потвърди решението, като му присъди разноски.
Софийски градски съд,
като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл. 235,
ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба, с която е сезиран
настоящият съд, е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално
допустима.
При
извършената проверка по реда на чл. 269,
предл.1 от ГПК, настоящият
съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Във връзка с доводите
по въззивната жалба,
следва да се отбележи следното:
По
исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 266, ал.1 вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД:
По делото е отделено за безспорно с
доклада от първоинстанционния съд, че страните са обвързани от договор за
изработка на рекламно съоръжение – светеща кутия, срещу уговорено възнаграждение
в размер на 3 900 лв., като е заплатена авансово от ответното дружество сумата
1 950 лв. по фактура № **********/29.03.2016г. Съгласно представен протокол №
114/29.03.2016г., ищецът ЕТ е предал на ответното дружество процесната светеща
кутия, като е издадена фактура № **********/29.03.2016г. за останалата част от
възнаграждението по договора в размер на 1950 лв., предмет на делото. Фактурата
е осчетоводена при ответното дружество, като е включена в дневника за покупките
за м. март 2016г., начислен е ДДС в размер на 325 лв. и е подадена справка –
декларация в ТД на НАП № 2210-2740374/14.04.2016г. /съгласно заключението на
приетата ССчЕ/, т.е. ответникът е ползвал данъчен кредит. Приемо – предавателният
протокол е оспорен досежно представителната власт на лицето П.Л., подписало
същия за ответника, като не са ангажирани доказателства в тази връзка по
делото.
За да уважи
иска за главницата, СРС е приел, че ответникът – възложител е узнал и приел
работата с осчетоводяването на процесната фактура, не се е противопоставил и е
налице хипотезата на чл. 301 ТЗ досежно подписването на протокола от
29.03.2016г.
Съгласно
константната практика на ВКС,
обективирана в решение № 42 от
19.04.2010г. по т.д.№ 593/2009г.
на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 23 от 07.02.2011г. по т.д.№ 588/2010г. на ВКС, ТК, ІІ
ТО, решение № 71 от 08.09.2014г. по
т.д.№ 1598/2013г.
на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 228/07.01.2015г.
по т.д.№ 3597/2013г.
на ВКС, І ТО, осчетоводяването на фактурата от ответника, включването й в
дневника за покупки и в дневника за продажби по ЗДДС, отразяването на
стойността й в справките-декларации по ЗДДС и ползването на данъчен кредит по
нея представляват недвусмислено извънсъдебно признание на длъжника за
съществуване на отразеното в съдържанието й задължение. С оглед гореизложеното, правилно и обосновано
първоинстанционният съд е приел, че приемането
на фактурата чрез нейното осчетоводяване
представлява извънсъдебно признание на ответника за наличие на валидно
задължение за сумата по фактурата
и доказва съществуването й. Предвид изложеното, доводите в жалбата за липса на
доказано
облигационно правоотношение между страните и за липса на доказано изпълнение, са неоснователни. С факта на осчетоводяване на
процесната фактура от ответника е налице приемане на работата, както правилно е
приел СРС.
Поради изложеното, доводите в жалбата досежно
липсата на представителна власт на лицето П.Л., подписало приемо-предавателния
потокол, са неотносими, отделно не се твърди и доказва ответникът да се е
противопоставил на неговите действия, а напротив - фактурата е осчетоводена веднага при
ответното дружество. Ето защо всички доводи в тази връзка в жалбата са изцяло
неоснователни.
Извън горното, в първоинстанционното
производство са представени доказателства за наличие на предходни неформални
търговски отношения между страните, съгласно фактури, подписани от същото лице,
както и потвърдително писмо от 31.12.2016г., изходящо от отвеника, с което е
потвърдено приемането на работата и размера на задължението по фактура № № **********/29.03.2016г.
Поради изложеното, оплакването в
жалбата досежно събраните гласни доказателства е без значение за крайния извод,
тъй като СРС въобще не ги е обсъждал.
Предвид изложеното, исковете са
основателни и доказани. По отношение на претенцията за лихва не са релевирани
конкретни възражения, по които въззивният съд да дължи произнасяне.
По насрещните искове с правно
основание чл. 55, ал.1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
С оглед горните изводи, не са налице
предпоставките на чл. 55, ал.1 ЗЗД за връщане на авансово заплатената сума от
1950 лв. от ответника по насрещните искове, тъй като същият е изправна страна
по договора и не са налице предпоставките за развалянето му, респ. за връщане
на дадено по договора.
Други оплаквания не са релевирани в жалбата.
При така изложените съображения и поради
съвпадане на изводите на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд, въззивната
жалба следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение - потвърдено.
С оглед изхода на спора, на въззиваемия ЕТ
„Х. – Х.Е.“ следва да се присъдят претендираните и доказани разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв.
С оглед цената на иска, решението не
подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 12.03.2018г. на СРС, ГО, 140 състав по гр.д.№ 57440/2017г. в обжалваната част.
ОСЪЖДА
„Н.Е.П.“ ЕООД, ЕИК ******** да заплати на Х.И.Е., действащ в качеството на ЕТ „Х.
– Х.Е.“, ЕИК ********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 350 лв.
Решението не подлежи на касационно
обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.