Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 25.10.2018 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
публично съдебно заседание на осми октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Таня Стоянова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 2849 по описа на СГС за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 637, ал. 3, т. 1 ТЗ вр. с чл.
79, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че по силата на договор за продажба на
билети от 15.11.2010 г. между него и ответника и последващ Анекс от 15.11.2010
г. „М.Б.“ ООД се явява Билетна каса на „И..БГ“ ООД и извършва продажба на
билети за различни културни събития от името и за сметка на „И..БГ“ ООД,
респективно на организатора или което и да е друго лице, включило своите билети
за продажба в „електронната система“ за продажба на билети, поддържана и
оперирана от „И..БГ“ ООД. Посочва, че по договора ответникът е длъжен да плаща
стойността на продадените билети за съответния период на отчитане за дадено
събитие, в тридневен срок от получаване на Отчета за продадени билети, изпратен
от „И..БГ“ ООД. Твърди, че при забава, съгласно подписания анекс, ответникът
дължи неустойка на ищеца в размер на 0,5 % от стойността на неизплатената сума
за всеки просрочен ден. Сочи, че към 15.03.2013 г. ответникът дължи
56 277,58 лева, представляваща дължима сума от стойността на продадените билети.
Предвид изложеното иска да се постанови решение, с което да се осъди ответникът
да заплати на ищеца сумата 56 277,56 лева, ведно със законната лихва от
датата на исковата молба до окончателното изплащане, както и обезщетение за
забава за всеки просрочен ден за периода от 28.06.2012 г. до 15.03.2013 г. в
размер на 67 316,74 лева. Претендира разноски. След завеждане на иска
ищецът заявява, че не претендира заплащане на неустойка по договора. Уточнява,
че претенцията за главница представлява неизплатени суми по отчети за продадени
билети, намалена с дължимата на ответника комисионна 50 на сто от таксата за
предварителната продажба.
Ответникът „М.Б.“ ООД /в несъстоятелност/ оспорва
изцяло предявения иск като счита същият за недопустим и неоснователен. Твърди,
че не са проведени събитията, за които се претендират сумите. Оспорва броя на
продадените билети, периодите, цената им и направените отчисления за
комисионна. Претендира разноски.
Синдикът В. А.Р. оспорва иска като неоснователен.
Съдът като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
С решение № 1562 от 13.10.2014 г., постановено по т.д.
№ 8391/2012 г. по описа на СГС, ТО, VІ-19 състав, е открито производство по
несъстоятелност на „М.Б.“ ООД. Решението е обявено в търговския регистър на
17.10.2014 г.
С определение от 12.11.2014 г., на основание чл. 637,
ал. 1 ТЗ, настоящото производство е спряно, поради открито производство по
несъстоятелност на ответника „М.Б.“ ООД.
В допълнителен списък № 2 на неприети от синдика
вземания на кредиторите на „М.Б.“ ООД, изготвен на 24.01.2015 г., вземането на
„И..БГ“ ООД в размер на 56 277,56 лева – главница, заедно със законната
лихва върху главницата за периода от 25.03.2013 г. до окончателното изплащане,
претендирано на основание договор за продажба на билети от 15.11.2012 г. и
анекс от 15.11.2012 г., не е прието като вземане в производството по
несъстоятелност.
С определение от 28.06.2017 г. по т.д. № 8391/2012 г.
на СГС, ТО, VІ-19 състав съдът по несъстоятелността е постановил определение по
чл. 692, ал. 4 ТЗ за одобряване на списъка на приетите от синдика вземания.
С определение от 18.10.2017 г. по настоящото дело
производството е възобновено, предвид включване на процесното вземане на „И..БГ“
ООД срещу „М.Б.“ ООД /в несъстоятелност/ в списъка с неприети вземания.
В хипотезата на чл. 637, ал. 3, т. 1 ТЗ възобновяването
и развитието на производството е предпоставено от предявяване по делото по
несъстоятелност на вземането на кредитора преди изтичане на сроковете по чл.
685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ, тъй като вземането е възникнало преди
откриване на производството по несъстоятелност. В разглеждания случай вземането
е предявено от ищеца пред съда по несъстоятелността и е включено в
горепосочения списък с неприети вземания. Ако предявеното от кредитора по чл.
637, ал. 1 ТЗ в производството по несъстоятелност вземане не бъде включено от
синдика в списъка на приетите вземания, спряното по чл. 637, ал. 1 ТЗ исково
производство се възобновява на основание чл. 637, ал. 3, т. 1 ТЗ, за което не е
необходимо кредиторът да подава възражение, и продължава с участието на
синдика. Такава е и практиката на Върховния касационен съд, застъпена в решение
№ 53 от 16.07.2015 г. по т.д. № 3170/2013 г. на ВКС, І Т.О., постановено по
реда на чл. 290 ГПК. С оглед изложеното възражението на ответника, че
производството е недопустимо, тъй като след съставения от синдика списък в
производството по несъстоятелност, в който вземането на ищеца не е прието, „И..БГ“
ООД не е направило възражение, е изцяло неоснователно и спорът подлежи на
разглеждане по същество.
При съобразяване изложените твърдения в исковата молба
и направените уточнения в хода на производството, предмет на разглеждане е осъдителен
иск, с който „И..БГ“ ООД претендира от „М.Б.“ ООД заплащане на сумата
56 277,56 лева, представляваща дължима сума от стойността на продадени
билети, заедно със законната лихва за забава от датата на предявяване на иска
до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че страните са били
обвързани от договор за продажба на билети от 15.11.2010 г. и анекс към него от
същата дата, съгласно които ответникът е билетна каса на ищеца и извършва
продажба на билети за различни културни събития от името и за сметка на „И..БГ“
ООД, респективно на организатори и други лица, включително своите билети за
продажба в електронната система за продажба на билети, поддържана и оперирана
от ищеца. Ищецът претендира, че по договора ответникът е длъжен да плаща
стойността на продадените билети за съответния период на отчитане за дадено
събитие, в тридневен срок от получаване на отчета за продадени билети, изпратен
от „И..БГ“ООД.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва изцяло
дължимостта на претендираната сума, като заявява, че не са проведени събитията,
за които се претендира тя, броя на продадените билети, периодите, цената им и
направените отчисления за комисионна. Във връзка с дадени с определение от
01.03.2018 г. указания от съда, ответникът излага твърдения, че ищецът не е
изпълнил нито едно от задълженията си по процесния договор. Оспорва също така
изпращането от ищеца и получаване от ответника на отчетите за продадени билети,
както и автентичността на представения договор от 15.11.2010 г. и анекс към
него.
С изготвения на 01.03.2018 г. проекто-доклад по
делото, който впоследствие е обявен за окончателен, настоящият съдебен състав
изрично разпредели, че в доказателствена тежест на ищеца е да установи наличие
на свое вземане, предявено в производството по несъстоятелност по валидно
сключен между страните договор за продажба на билети от 15.11.2010 г. и анекс
към него, както и възникване на задължение на ответника за заплащане на
процесната сума и нейния размер.
Във връзка със заявеното оспорване от ответника, в
първото по делото съдебно заседание, проведено на 14.05.2018 г., съдът допусна
изслушване на съдебно-счетоводна експертиза по задачи, поставени от ищеца с
допълнителната искова молба и задължи ищеца на основание чл. 183 ГПК да
представи в оригинал договор от 15.11.2010 г. и анекс към него, като указа на
същия, че при непредставяне на документите в оригинал, същите ще бъдат
изключени от доказателствения материал по делото. Указанията на съда са
надлежно връчени на ищеца на 02.07.2018 г. на вписания в търговския регистър
адрес на управление на лицето А.М., офис мениджър. Дружеството не изпълни дадените
му указания до провеждане на съдебното заседание на 08.10.2018 г., като
представител на ищеца не се яви.
С протоколно определение от 08.10.2018 г. съдът заличи
допусната съдебно-счетоводна експертиза и изключи на основание чл. 183 ГПК от
доказателствения материал по делото представения към исковата молба договор от
15.11.2010 г. и анекс към него от същата дата.
Ищецът, с оглед правилото на чл. 154 ГПК, следваше да
установи при условията на пълно и главно доказване, че между страните е
възникнало валидно правоотношение по договор от 15.11.2010 г. и анекс към него;
че е изпълнил задълженията си по договора и че ответникът е останал задължен за
претендираната с исковата молба сума. Въпреки предоставената му възможност и допуснатото
събиране на доказателства, ищецът не ангажира такива, а представеният към
исковата молба договор и анекс към него съдът изключи от доказателствания
материал по делото по реда на чл. 183 ГПК. При тези данни съдът намира за
недоказано твърдението на ищеца, че между страните на 15.11.2010 г. са
възникнали договорни отношения със съдържанието, посочено в исковата молба.
Недоказани по делото са и заявените от „И..БГ“ ООД обстоятелства, че в
процесния период са проведени събития, за които са продадени определен брой
билети и за които ищецът е предоставил на ответника отчети, както и че му се
дължи процесната сума.
Предвид всичко изложеното и с оглед процесуалното
поведение на ищеца, който въпреки предоставената му възможност, във връзка със
заявеното оспорване от ответника, не внесе определения от съда депозит по
поисканата от него експертиза и не изпълни задължението си по чл. 183 ГПК да
представи в оригинал процесния договор и анекс към него, което като последица
доведе до изключване на доказателствата, съдът намира, че искът е изцяло
недоказан по основание и размер, поради което следва да се отхвърли.
При този изход на спора право на разноски има
ответникът. От негова страна са извършени разноски в размер на 2 218,32
лева за адвокатско възнаграждение, които следва да се възложат в тежест на
ищеца.
Така
мотивиран Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „И..БГ“ ООД, с ЕИК:*********, с адрес:
гр. София, ул. „*********, срещу „М.Б.“
ООД /в несъстоятелност/, с ЕИК: *********, с адрес: гр. София, ул. „*********,
иск за заплащане от „М.Б.“ ООД на „И..БГ“
ООД сумата 56 277,56 лева /петдесет и шест хиляди двеста седемдесет и
седем лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща дължима сума от
стойността на продадените билети, ведно със законната лихва от датата на
исковата молба до окончателното изплащане, като недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, И..БГ“
ООД, с
ЕИК:*********, с адрес: гр. София, ул. „*********, да заплати
на „М.Б.“ ООД /в несъстоятелност/, с ЕИК: *********, с адрес:
гр. София, ул. „*********, сума в размер на 2 218,32 лева /две
хиляди двеста и осемнадесет лева и тридесет и две стотинки/, представляваща
разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: