Р Е Ш Е Н И
Е
№ 261824 / 31.12.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
четиринадесети състав, гражданско отделение в открито
съдебно заседание, проведено на трети ноември две хиляди и двадесета година
в състав:
Районен съдия: Даниела Павлова
при участието на секретаря Кичка
Иванова като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 19582 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с
пр.осн.чл.422 ГПК за установяване на вземането на кредитора „****“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:*** от длъжника
по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.13639/19 г. на ВРС с която е разпоредено
длъжникът Й.Д.Ф., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на кредитора “****” АД, ЕИК ****сумата от 1252,48 лв.
(хиляда двеста петдесет и два лв. и четиридесет и осем стотинки) представляваща
дължима сума за доставена и незаплатена електроенергия, за периода от
13.03.2019г. до 10.06.2019г., по фактура № **** издадена на 13.06.2019 г., за
обект находящ се в гр.Варна, кв. ****, офис – по
приключено МП, с абонатен № **** и клиентски № ****, ведно със законната лихва
от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК –
28.08.2019г. до окончателното изплащане на задължението, обезщетение за забава
в размер на 16,01 лв. (шестнадесет лева и една стотинка) считано от датата на
падежа на задължението по фактурата - 24.06.2019 г. до 09.08.2019 г., като
задълженията са начислени по партидата на ****– заличен търговец, както и направените по делото разноски в размер на
75,00 лв. (седемдесет и пет лева), представляващи внесена държавна такса от
25,00 лв. и юрисконсултско възнаграждение от 50,00
лв.
Твърденията в молбата от
които ищецът черпи права са, че вземането му произтича от задължения на
ответника за доставена, неплатена електроенергия за периода от 13.03.2019г. до
10.06.2019г., по фактура № **** издадена на 13.06.2019 г., за обект находящ се в гр.Варна, кв. "****", бл.98, офис –
по приключено МП, с абонатен № **** и клиентски № ****, като задълженията са
начислени по партидата на ****– заличен търговец.
В
срока за отговор ответникът изразява становище, че предявеният иск е допустим, но изцяло неоснователен. Оспорват
се твърденията за задължения към ищеца за ел.енергия за посочения обект във
фактурата. Направени са възражения срещу иска, че ответницата в качеството си
на представляващ ЕТ е подписала договор за наем с ТПК „Мултиарт“,
по силата на който е предоставено за временно и възмездно ползване на
помещението на адрес - гр. Варна, ж.к. „****“, подлез „Варна“, в който
впоследствие е бил офисът на ЗК „****“. Договорът е подписан за определен срок
– до 20.04.2002 год. Тя е била задължена да заплаща консумативите за ток и вода
на съответните доставчици, като наемател и е подписала договор с „Електроразпределение
– Варна“. С изтичането на договора той не е бил подновяван и са отпаднали
задълженията на наемателя, т.е. от 20.04.2002 год. няма никакви договорни
отношения с „Електроразпределение – Варна“ и с правоприемниците му. Търговецът
е заличен на основания параграф 5 от ПЗР на
Закона за Търговския регистър. Твърди, че не дължи претендираните
и уважени със заповедта суми и моли за отхвърляне на предявеният иск.
За установяване наличието на правен интерес
от предявеният иск ищецът сочи, че ответникът е възразил по реда на чл.414 ГПК срещу издадената в негова полза заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.410 ГПК и заповедният съд му е указал да предяви
иск.
В
съдебно заседание страните чрез
процесуални представители поддържат становищата си.
Съдът
след преценка на събраните в производството доказателства както поотделно, така
и в тяхната съвкупност намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Предвид вида на
предявения специален установителен иск за установяване съществуването на
вземането на кредитора по издадена против длъжника заповед за изпълнение и разпределението на доказателствената тежест в
настоящото производство, тежестта на доказване
за установяване съществуването на вземането е върху ищеца, който следва да установи по пътя
на главно и пълно доказване предпоставките, довели до дължимост на
претендираната сума и наличието на
задължението, а в тежест на ответника е да докаже изпълнение на
задълженията си или други правно релевантни факти и обстоятелства по възраженията си, водещи до
неоснователност на исковата претенция.
От
изисканото и приобщено ч.гр.д.№ 13639/19 г. на ВРС се установява, че в полза на
„****“ АД е издадена заповед № 6660 от 29.8.2019
г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК срещу ответника по иска за
заплащане на процесната сума.
Посочено е, че вземането произтича
от задължения на ответника за доставена,
неплатена електроенергия за периода от
13.03.2019г. до 10.06.2019г., по фактура № **** издадена на 13.06.2019 г., за
обект, находящ се в гр.Варна, кв. "****",
бл.98, офис – по приключено МП, с абонатен № **** и клиентски № ****, като
задълженията са начислени по партидата на ****– заличен търговец.
От
представено от ищеца извлечение от
сметка към 21.06.2019 г. се установява, че на името на ЕТ „Либра –Й.Ф.“ е издадена фактура № ****г. с падеж 24.6.2019 г. на стойност 1252.48
лева. Периода на задължението е от
13.03.25019 г. до 10.06.2019 г. Издател
на фактурата е ищцовото дружество „ЕРП Север“ АД.
От КП
№ **** от 10.06.2019 г. се установява, че на същата дата е извършена техническа
проверка от служители на ответното дружество на електромер с фабричен № ****,
обслужващ обект на потребител ЕТ „Либра Й.Ф.“*** и проверката е установено наличието на извършено
неправомерно присъединяване към ел.разпределителната мрежа. Същото е отстранено
и ел.таблото е пломбирано с пломба № ЕК 01/4275Т. Протоколът е подписан от
служителите на ЕРП и от един свидетел.
Съставена е справка за корекция на
неизмерена, неправилно или неточно измерена ел.енергия от 11.06.2019 г. на
осн.чл.50, ал.2 и 3 от ПИКЕЕ за 90 дни за периода от 13.03.2019 г. до
19.08.2019 г.
Издадената от ищцовото
дружество фактура № ********** от 13.06.2019 г. е на стойност 1282.48 лева и включва следните стоки и услуги: НН
Технологичен разход 6336.00 квтч, ед.цена 0.07682 лв/квтч на стойност 486.73 лева, Задължения към обществото 6336.00 квтч, ед.цена 0.03675 лв/квтч на стойност 232.85 лева, Пренос /високо напрежение/ 6336.00 квтч,
ед.цена 0.00845 лв/квтч на
стойност 53.54 лева, Достъп/високо напрежение/ 6336.00 квтч,
ед.цена 0.00139 лв/квтч на
стойност 8.81 лева, Пренос /ниско
напрежение/, 6336.00 квтч, ед.цена 0.03278 лв/квтч на стойност 207.69 лева, Достъп
/средно/ниско напрежение/ 6336.00 квтч, ед.цена 0.00854
лв/квтч на стойност 54.11
лева.
Представена е справка за потреблението през
последните 12/24/36 месеца към 01.11.2019 г.
По делото липсват доказателства за получаване
на уведомление от абоната за извършената проверка на 10.06.2019 г.
В подкрепа на възраженията си ответницата е
представила удостоверение по фирмено
дело № 1325/1999 г. на Окръжен съд Варна от което се установява, че на
осн.пар.5, ал.1 от ПЗР на ЗТР едноличен търговец Й.Д.Ф. с ЕГН ********** с
фирма „Либра-Й.Ф.“ със седалище *** се счита заличен към 1 януари 2012 г.
Съгласно договор за наем от 01.07.1999 г. ЕТ „Либра-Й.Ф.“
е имал качеството наемател на „****, гр.София
за обект - търговско помещение в гр.Варна, кв.“****“, подлез „Варна“, обект № 8
със застроена площ от 51.30 кв.м. Срокът на договора е до 20.04.2002 г.
От удостоверение от 21.10.2020 г. по
фирмено дело № 6575/1991 г. на СГС се
установява, че наемодателят „**** е заличен, считано от 31.01.2017 г.
От заключението на СТЕ, което съдът
цени като пълно, ясно, обосновано и компетентно дадено се установява, че изчислената
ел.енергия за доплащане от 6263 квтч плюс отчетената
от 48 квтч или общо 6384 квтч
за период от 90 дни, в обект с аб.№ **** е в рамките
на допустимата и може да бъде доставена. Същото не е оспорено от страните. В
съдебно заседание вещото лице дава обяснения, че електромерът не е манипулиран, а е направена допълнителна връзка, която
заобикаля електромера и по този проводник няма отчитане на потребената
ел. енергия като се променя схемата на
свързване на обекта с електрозахранващата мрежа. Знае, че обекта се намира в централния подлез срещу стадиона в жк.“****“, сега там
няма никакви обекти. След като е
започнал строежа на стадиона обектите са
освободени.
От събраните гласни
доказателства се установява, че свидетелят
Ж.Я. е служител на ищеца. Същият е участвал в проверката по КП от 10.6.2019 г.
и е съставил КП. Обяснява местонахождението
на обекта, който се намира пред
новостроящият се стадион „Варна“ в подлеза в кв. „****“. Самото табло е на
подлеза, почти на булеварда. При проверката обекта се е стопанисвал от „Бул Инс“. Таблото е извън подлеза, срещу стадиона откъм
кв. „****“. Електромерите, които са много се намират извън подлеза в самото табло, изходящите кабели влизат под
земята и минават някъде из подлеза. След това излизат в обектите, които са от
страната на кв. „****“, където се е намирал
офиса на „Бул Инс“ и кабела влизал там. Поискали съдействие от
служителка, която ги пуснала до таблото в офиса. Същата разписала протокола. При проверката не са
замервали електромера с техническо средство, тъй като кабела е преди електромера и влиза директно в
имота. В тези случай служителите отстраняват
неправомерно присъединения проводник и възстановяват правилната схема на
захранване. Таблото било заключено, но не било пломбирано.
Свидетелката ****Ф. е дъщеря на
ответницата. Същата обяснява
местонахождението на обекта, който е стопанисван от ЕТ, чийто собственик е била
майка й. Заявява, че ответника няма никаква връзка с обекта, който е посочен
в исковата молба с адрес гр. Варна, кв.
„****“, обект №8 и със ЗК „****“. ЕТ „****“
е бил наемател до изтичането на договора
за наем на 20.04.2002 год., след тази дата фирмата изобщо не е ползвала нито
друго помещение за търговската си дейност, нито изобщо е упражнявала търговска
дейност до заличаването си от ТР. През периода
от месец септември 1999 год. до месец септември 2002 год. свидетелката е била управител на ЕТ и заявява, че търговеца е извършвал
търговска дейност в помещение № 8 в подлеза на стадион „Варна“, в кв. „****“. Обекта се намира срещу стадиона и когато се
застане с лице към стадиона е вдясно, в самия вход, в началото на подлеза.
Подлезът се намира точно срещу входа на стадион „Варна“ в кв. „****“, посока към „Бризовете“. Подлеза излиза точно
на самата спирка. След изтичането на договора за наем през м.април 2002 г. обекта
е напуснат. Свидетелката е посетила
лично адреса, който е посочен в исковата молба и в заявлението - бл.98 в кв. „****“ след като е получена
исковата молба. На този адрес се намира нова
жилищна сграда с контролиран достъп. Блок 98 в жк „****“ не се
намира близко до подлеза, има други
жилищни сгради, които са по-близко по местонахождение. В момента
помещението се ползва от „Бул Инс“.
При така установеното от фактическа страна,
съдът направи следните правни изводи:
В производството по предявения иск с правно
основание чл.422 ГПК в тежест на ищеца е да установи, че съществува субективно относително право на кредитора към
длъжника, признато с издадената в негова
полза заповед за изпълнение. Следователно ищецът следва да установи наличието
на договорни отношения с ответника, по силата на които е изпълнил своето
задължение да достави ел.енергия за
битови нужди на ответника за обекта, който държи и ползва в посоченото
количество. В настоящият случай съдът
намира, че ищцовото дружество не е установило в
производството наличието на облигационно
правоотношение с ответника - заличен търговец във връзка ас договор за доставка
и пренос на ел.енергия. не се уустанови обекта на потребление и неговото точно
местонахождение.
От събраните доказателства се установи, че ЕТ „****“ е заличен към 01.01.2012
г., което обстоятелство се установява от удостоверението, издадено от Окръжен
съд Варна по фирменото дело на търговеца. От доказателствата се установи, че
търговецът е напуснал обекта през м.април 2002 г., когато е изтекъл договора му
за наем на помещението. Към момента същото се стопанисва от друг търговец, а именено „Бул инс“ АД, което се установи, както от разпитаните свидетели, включително и водения свидетел от
ищеца, така и от обясненията на вещото лице, изготвило заключението по СТЕ. От
изложеното, съдът намира, че не е установено качеството на потребител за процесния период на ответницата Ф. като собственик на заличения
търговец. Същият е заличен преди началната
дата на периода, посочен във фактура № ********** от 13.06.2019 г.
Анализа
на доказателствата води до извод, че ищцовото
дружество не е установило твърденията в молбата, че същото има изискуемо и ликвидно вземане от
ответника. Заявлението по чл.410 ГПК е
подадено в РС Варна на 28.08.2019 г. от заявител „****“ АД, с ЕИК ****за
вземане по фактура № ********** от 13.06.2019 г. Исковата молба е подадена от ищец „****“ АД, с
ЕИК ****. Двете дружества са различни
юридически лица, с различен ЕИК, като в молбата
няма твърдения и не се представят
доказателства за правоприемство, сливане, вливане и
т.н. Такива обстоятелства не се установяват и от извършената справка в
Търговския регистър. От изложеното следва, че заявителя „****“ АД, с ЕИК ****не
е имал подлежащо на изпълнение по реда на чл.410 ГПК вземане от длъжника за уважените суми с издадената заповед за
изпълнение на парично задължение. Фактурата не е представена в заповедното
производство и по този начин заявителят е заблудил съда, че има вземане от
посочения длъжник за цена на доставена ел.енергия. Тъй като не е било страна в
заповедното производство, ищцовото дружество ЕРП
Север АД няма вземане от длъжника за уважените със заповедта суми.
Освен
изложеното следва да се отбележи, че
издадената фактура стойността 1282.48 лева включва следните стоки и услуги: НН
Технологичен разход 6336.00 квтч, ед.цена 0.07682 лв/квтч на стойност 486.73
лева, Задължения към обществото 6336.00
квтч, ед.цена 0.03675 лв/квтч на стойност 232.85 лева, Пренос /високо напрежение/
6336.00 квтч, ед.цена 0.00845 лв/квтч на стойност 53.54 лева, Достъп/високо напрежение/
6336.00 квтч, ед.цена 0.00139 лв/квтч на стойност 8.81 лева,
Пренос /ниско напрежение/, 6336.00 квтч,
ед.цена 0.03278 лв/квтч на
стойност 207.69 лева, Достъп /средно/ниско напрежение/ 6336.00 квтч, ед.цена 0.00854 лв/квтч на стойност 54.11 лева. Налице е неяснота за начина по
който е формирана крайната сума за плащане, като не се установява например по
перо „задължения към обществото“ за какво задължение се отнася начислената
сума, на какво законово основание и има ли право ищецът да събира такива суми,
доколкото не е държавен или общински орган по приходите.
От
изложеното, съдът намира, че в хода на производството не е установено качеството на потребител на ел. енергия на ответника по
иска, както и че заповедта по чл.410 ГПК е в полза на трето за спора лице, а не
в полза на ищеца, също така не е
установено самото вземане както по основание, така и по размер. Съдът намира за
безспорно установено, че ответницата няма
задължение към ищцовото дружество да му заплаща начислената
сума за ел.енергия в издадената от същото фактура от 13.06.2019 г. Следователно
тя не е обвързана от общите условия на
ищеца, които са действали към отчетния период да заплаща стойността на
ел.енергия в определените в тях срокове
и начини, както и последиците при
неизпълнение.
От изложеното следва, че не е налице
задължение за ответника да заплати на ищеца начислената цена на ел.енергия в
съставената от него фактура, представена с исковата молба по количество и период съгласно правилата за продажбата по чл.200 ззд в изпълнение на
договорни задължения от страните - чл.79 ЗЗД.
Предявеният установителен иск е неоснователен и следва да се отхвърли.
По
въпроса за разноските:
Ответницата е направила искане за заплащане на
възнаграждение на процесуалния й представител адв.Бл.Г.,
определено на осн.чл.38, ал.2, вр.ал.1
от ЗА. Съдът като съобрази представените
доказателства на листи 88-90, както и липсата на доказателство за заплатено
възнаграждение на упълномощения от
ответницата адвокат, намира молбата за
основателна, поради което същата следва
да се уважи. Изчислено в минимален размер по
чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 2004 г. за МРАВ, изм. и доп. ДВ. бр.68
от 31 юли 2020 г. възнаграждението на адв.Г. следва
да се определи на 318.79 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ
предявен иск от „****“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление:*** срещу Й.Д.Ф., ЕГН **********, с адрес *** за установяване на вземане по заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.13639/19 г. на РС Варна за заплащане
на сумата 1252,48 лв. (хиляда двеста
петдесет и два лв. и четиридесет и осем стотинки) представляваща дължима сума
за доставена и незаплатена електроенергия, за периода от 13.03.2019г. до
10.06.2019г., по фактура № ****, издадена на 13.06.2019 г., за обект находящ се в гр.Варна, кв. ****, офис – по приключено МП, с
абонатен № **** и клиентски № ****, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК – 28.08.2019г.
до окончателното изплащане на задължението и сумата 16,01 лв. (шестнадесет лева
и една стотинка), представляваща обезщетение
за забава, считано от датата на падежа на задължението по фактурата -
24.06.2019 г. до 09.08.2019 г., като задълженията са начислени по партидата на ****–
заличен търговец, на осн.чл.422 ГПК.
ОСЪЖДА „****“ АД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление:*** да заплати на адв.Б.С.Г.,
адрес ***, офис 5 възнаграждение за процесуално
представителство за производството пред РС Варна в размер на 318.79 /триста и осемнадесет лева и 79
ст./ лева, на
осн. чл.78, ал.3 от ГПК, вр.чл.38,
ал.2 ЗА.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС Варна в двуседмичен
срок, считано от връчване на съобщението
до страните.
Районен
съдия: