Р Е Ш
Е Н И Е № 776
05.11.2018г., гр.Хасково
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Хасковският административен съд, пети състав, в открито съдебно заседание на втори октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
при секретаря Ангелина Латунова
и в присъствието на прокурора Николай Гугушев
изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА и. адм.д. №197 по описа на съда за 2018г.
Производството е по реда на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, вр. с чл.203 от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по предявен от Д.Ю.Д. ЕГН **********, с посочен адрес: ***. Даскалови, област Стара Загора, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София,
бул.„Н. Столетов“ №21, иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за
присъждане на обезщетение в размер на 65 000 (шестдесет
и пет хиляди) лева за претърпени неимуществени вреди за
периода от 26.07.2015 г. до 16.02.2016 г.
В исковата молба се твърди, че от 26.07.2015г. до 16.02.2016г. ищецът бил задържан в Ареста – гр. Хасково. През този период
претърпял вреди от неимуществен характер, които били следствие на
незаконосъобразни действия и бездействия на затворническата администрация на
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Същите се изразили в това, че
администрацията на ГД „Изпълнение на наказанията“ не му осигурила нормални
условия на живот, тъй като в Ареста Хасково било пренаселено, липсвал минимум
на жилищна площ, полагаща се на всеки лишен от свобода, бил настанен в килия
без прозорец и без достъп до слънчева светлина, без санитарен възел. Липсвала топла вода през работните дни, не били спазени
изискванията на чл.151, т.3 и т.4 и чл.151, ал.2 от ЗИНЗС (в исковата молба
неправилно се сочи ал.3, ал.4 и ал.4, т.2). В килията светела постоянно
луминесцентна лампа и било постоянно сумрачно. Бил
принуден да използва за уриниране
туба от безалкохолно. Нямали престой на открито, същият се провеждал в помещение, където се
събирали около 8-10 арестанти.
Освен това липсвали постелъчни принадлежности. От задържането си на 26.07.2015г. не бил получавал постелъчно бельо. Бил принуден да спи и лежи на несменян с години дюшек, от което получил инфекция от мръсотията на средния пръст на дясната ръка. Била му направена хирургическа интервенция в МБАЛ Хасково. Не били спазени и изсикванията на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, в частта, в която била визирана липса на достатъчно жилищна площ, отопление, проветряване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване. В резултат на тези действия и бездействия на администрацията на ГД „Изпълнение на наказанията“ в Ареста гр. Хасково ищецът преживял психически стрес, надвишаващ неизбежното ниво, присъщо на МН „Задържане под стража“.
Ответникът по иска, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
гр.София, чрез процесуалния си представител по делото заема становище за
неоснователност и недоказаност на исковата претенция. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Алтернативно, в случай, че бъде постановено решение, с което се
уважава иска, моли да бъде редуциран размерът на претендираното обезщетение.
Съгласно изразеното становище от представителя на Окръжна прокуратура – Хасково, се приема, че от събраните по делото
доказателства можело да се направи категоричен извод, че ищецът претърпял
неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразните действия от страна на
администрацията, но в същото време се счита, че претендираният от ищеца размер
на тези претърпени вреди бил завишен и следвало съдът да го определи по
справедливост.
Административен съд – Хасково, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото се представя Справка рег. №562 от 17.04.2018г., издадена от Началника на
РС „ИН“ гр. Хасково, от която е видно, че Д. Ю. Д. пребивавал в арест Хасково за времето от 27.07.2015г. до 02.02.2016г., след което бил изпратен в затвора –
Стара Загора. За времето си на престой в ареста Хасково лицето било настанявано
в килии с №№13, 15, 17, 18 и 20. Килия №13 била обща площ 12.18 кв.м.; с четири
легла, една маса и две табуретки. Имала неотваряем прозорец на външната стена
за осигуряване на слънчева светлина и отваряем на вратата на килията към коридора за осигуряване на свеж въздух.
Отоплението на килията било посредством радиатор на централно отопление. Над
вратата на килията били монтирани две луминесцентни тела за дневно осветление и
лампа с жълта светлина за нощно осветление. В килията имало въздуховоди от
вентилационна система, осигуряваща постоянна циркулация на въздуха. Килия №15 била
с големина 8.06 кв.м. и оборудвана с три легла, една маса и две табуретки.
Имала неотваряем прозорец на външната стена за осигуряване на слънчева светлина
и отваряем на вратата на килията към коридора за осигуряване на свеж въздух.
Отоплението в килията била посредством радиатор на централно отопление. Над
вратата на килията били монтирани две луминесцентни тела за дневно осветление и
лампа с жълта светлина за нощно осветление. В килията имало въздуховоди от
вентилационна система, осигуряваща постоянна циркулация на въздуха. Килия №17 била
с големина 8.37 кв. м. и оборудвана с три легла, една маса и две табуретки. Имала
неотваряем прозорец на външната стена за осигуряване на слънчева светлина и
отваряем на вратата на килията към коридора за осигуряване на свеж въздух.
Отоплението в килията било посредством радиатор на централно отопление. Над
вратата на килията били монтирани две луминесцентни тела за дневно осветление и
лампа с жълта светлина за нощно осветление. В килията имало въздуховоди от
вентилационна система, осигуряваща постоянна циркулация на въздуха. Килия №18 била
с големина 8.06 кв.м. и оборудвана с три легла, една маса и две табуретки. Имала
неотваряем прозорец на външната стена за осигуряване на слънчева светлина и
отваряем на вратата на килията към коридора за осигуряване на свеж въздух.
Отоплението в килията било посредством радиатор на централно отопление. Над
вратата на килията били монтирани две луминесцентни тела за дневно осветление и
лампа с жълта светлина за нощно осветление. В килията имало въздуховоди от
вентилационна система, осигуряваща постоянна циркулация на въздуха. Килия №20 била
с големина 8.06 кв. м. и оборудвана с три легла, една маса и две табуретки. Имала
неотваряем прозорец на външната стена за осигуряване на слънчева светлина и
отваряем на вратата на килията към коридора за осигуряване на свеж въздух.
Отоплението в килията било посредством радиатор на централно отопление. Над
вратата на килията били монтирани две луминесцентни тела за дневно осветление и
лампа с жълта светлина за нощно осветление. В килията имало въздуховоди от
вентилационна система, осигуряваща постоянна циркулация на въздуха.
По време на
престоя си Д. бил настаняван, както следва: от 27.07.2015г. до 29.07.2015г. в килия №18 с още две
лица, от 30.07.2015г. (в справката неправилно е посочено 2018г. ) до
02.08.2015г. в килия №17 сам, от 03.08.2015г. до 23.08.2015г. в килия №17 с още
1 лице, на 24.08.2015г. в килия №17 с още 2 лица, на 25.08.2015г. в килия №17 с
още 1 лице, от 26.08.2015г. до 19.09.2015г. в килия №17 с още 2 лица, от
20.09.2015г. до 04.10.2015г. в килия №13 с още 2 лица, на 05.10.2015г. в килия
№13 с още 1 лице, от 06.10.2015г. до 09.10.2015г. в килия №13 с още 2 лица, от
10.10.2015г. до 11.10.2015г. в килия №13 с още 1 лице, на 12.10.2015г. в килия
№13 с още 2 лица, на 13.10.2015г. в килия №13 с още 1 лице, от 14.10.2015г. до
20.10.2015г. в килия №13 с още 2 лица, от 21.10.2015г. до 22.10.2015г. в килия
№20 с още 1 лице, от 23.10.2015г. до 25.10.2015г. в килия №20 с още 2 лица, от
26.10.2015г. до 01.11.2015г. в килия №20 с още едно лице, на 02.11.2015г. в
килия №20 сам, от 03.11.2015г. до 11.11.2015г. в килия №20 с още 1 лице, на
12.11.2015г. в килия №15 с още 2 лица, от 13.11.2015г. до 16.11.2015г. в килия
№15 сам, от 17.11.2015г. до 19.11.2015г. в килия №15 с още 1 лице, от
20.11.2015г. до 03.12.2015г. в килия №15 с още 2 лица, от 04.12.2015г. до
06.12.2015г. в килия №15 с още 1 лице, от 07.12.2015г. до 10.12.2015г. в килия №15 с още 2 лица, от 11.12.2015г. до
14.12.2015г. в килия №15 сам, от 15.12.2015г. до 28.01.2016г. в килия №15 с още
1 лице, от 29.01.2016г. до 02.02.2016г. в килия №15 с още 2 лица.
В справката
се сочи още, че помещенията в арест Хасково не разполагали със санитарен възел
и течаща вода. Достъпът на задържаните лица до общия санитарен възел се осъществявал по утвърден график в ареста – от 06.00ч. до 08.00 ч. –
личен тоалет, почистване и подреждане на килиите и закуска, от 17.30ч. до 22.00
ч. – вечеря, личен тоалет, хигиенизиране и почистване на помещенията; когато
със задържаните лица не се извършвали ПСД времето от 08.30 ч. до 17.00ч. се
ползвало от тях за лично време, тоалет, свиждане и работа по поддържане на
чистотата и хигиената в ареста; при заявено жалание по всяко време на
денонощието – съгласно т.20.1 от Заповед №JI-4102/06.10.2016г. за
вътрешния ред в арестите на Главния директор на ГД „ИН“. Поради факта, че
същият бил общ и се ползвал от всички задържани лица, понякога било невъзможно
да се изпълни незабавно желанието на задържаното лице за извеждане до
санитарния възел. Към справката се прилагат копия на фактури за закупени хигиенни материали, почистващи препарати и
извършени дезинфекционни дейности.
По делото
се представя Справка рег. №781 от 04.06.2018г., издадена от Началника на
РС „ИН“ гр. Хасково, от която е видно, че Д. Ю. Д. пребивавал в арест Хасково за времето от 27.07.2015г. до 02.02.2016г., след което бил изпратен в затвора –
Стара Загора. Задържаният бил извеждан до хирургичен кабинет на: 17.08.2015г.;
18.08.2015г.; 20.08.2015г. Освен това бил извеждан за медицински прегледи на
03.09.2015г. до ЦСМП в МБАЛ Хасково; на 24.11.2015г. за стоматологично лечение;
на 30.12.2015г. в ДКЦ „Св. Георги“ Хасково при д-р В. – личен лекар. В
справката се сочи още, че съгласно т.26.1 от Заповед №Л-4102/06.10.2016г. за
вътрешния ред в арестите на ГДИН хигиената в помещенията и местата за общо
ползване се поддържа от задържаните лица ежедневно под контрола на командира на
отделение, дежурния по арест, а медицинският специалист към ареста извършвал
контрол чрез проверка и давал предписания, които отразявал в дневника за
извършени проверки, преписания и контрол. Съгласно т.26.2 на същата заповед
килиите и общите помещения се дезинфекцирали два пъти годишно или при
необходимост под наблюдението и контрола на мединския специалист в съответния
арест. Всички общи арестни помещения се миели всеки ден с вода и дезинфекционни
препарати. Задържаните лица сами поддържали личната си хигиена, както и
хигиената и чистотата на килиите. За целта им се осигурявали ежедневно и
седмично часове за хигиенизиране, къпане и личен тоалет в рамките на
разпределение на времето по раздел IV от Заповед
№Л-4102/06.10.2016г. за вътрешния ред в арестите на ГДИН. При това им се
предоставят разтвори с хигиенни материали. В Ареста в Хасково с оглед
осигуряване на хигиена били извършвани неколкократно: дезинфекции, дезинсекции
и пране на постелъчния инвентар. Хигиенните материали в процесния период били
закупувани от службата. Видът им се вписвал във всяка издадена фактура.
Хигиенните материали се предоставяли за съхранение на Младши инструктора по
охраната. На задържаните лица, изявили желание да почистват извън
задължителните седмични такива мероприятия, описани в т.4, получавали приготвен
разтвор за почистване /приготвя разтвора за почистване под ръководството и
контрола на служител от НОС/. Съотношението на вода/дезинфекционен препарат се
определяло от медицинското лице към ареста. Практиката била наложила препарати
и уреди за почистване да не се предоставят на задържаните лица от съображения
за безопасност и сигурност на тяхното здраве. Към справката се прилагат копия
на заповеди за конвоиране и медицински документи.
По делото пред съда се събраха и гласни доказателства
чрез разпита на свидетелите И.Т.К. и Д.С.Д..
Свидетелят К. заяви, че познавал ищеца от Ареста в гр.
Хасково от 2015 г. С него били заедно около три седмици в една килия,
юли-август месец на 2015г. Били общо трима човека в килията. Килията била № 18.
За тези три седмици съвместен престой необичайното било, че след като ищецът се
преместил в килия № 17, пръстът му се надул от мръсотията в ареста. Той имал
някаква раничка на пръста и тя се инфектирала. Били с ищеца три седмици в килия
№ 18, след което ищеца го преместили в килия № 17 и след като го преместили в
килия № 17 свидетелят разбрал, че той получил тази инфекция на ръката. Това го
разбрал, тъй като заедно излизали с него на така нареченото каре. Инфекцията била
подуване на пръста на лявата ръка. Около 15-20 дена, може и повече, не го
изкарвали на лекар и след като най-накрая го изкарали на лекар, се наложила
хирургическа интервенция. Той (ищецът) казал, че тази инфекция се получила в
следствие на мръсотията от дюшеците в ареста. За това си говорили на карето,
когато се виждали. Летният период се изпотявали, на дюшеците нямало чаршафи и
при лягането това нещо се получило. Свидетелят
предполага, че той /ищецът/ бил леко
порязан или имал някаква раничка и тя се замърсила, и в следствие на това се
получила инфекцията. Лично свидетелят не бил виждал това външно нараняване, но
предполага, че така се получила инфекцията.
Сочи още, че условията в ареста
към онзи момент били под всяка критика. Стените били мръсни, нямало достъп до
чист въздух, нямало достъп до дневна светлина, имало един прозорец на външната
стена, свидетелят лично го мерил и бил две педи широк, на него имало решетка,
около 25-30 см. имало свободно пространство и чак тогава бил прозореца, но от
него не можело да влезе никаква светлина. Осветеността в килията била
посредством една луминисцентна лампа и една обикновена крушка, която се включвала
след 22 часа. Луминисцентната лампа се изключвала в 22 часа, а обикновената се
включвала. Прозорецът не се отварял, пускали аспирация, за да издуха мръсния
въздух, но тя не вършела никаква работа, тоест имало въздухоотвод, който бил за
изсмукване на мръсния въздух, но не вършел никаква работа, тъй като бил
запушен. Стените в килиите били мръсни, имало храчки и други човешки секрети,
гасени били фасове и т.н. В килиите нямало постелъчен материал. Дюшекът бил
може би от преди 20 години. Нямало смяна на дюшеците, свидетелят бил седем
месеца там, но те не били сменяни. Можело да се сменят дюшеците единствено, ако
например от трета килия докарат в осемнадесета килия, това била размяната на
дюшеците. Тоалетна в килиите нямало. За да ползват тоалетна, чукали и чакали да
им отворят. Топла вода нямало нито летния период, нито зимния. Само събота и
неделя имало топла вода, защото тогава се извършвала банята на задържаните
лица.
Относно здравословния проблем,
който възникнал за ищеца, около две седмици на него не му обръщали внимание, а
той търсел съдействие от завеждащия медицинска служба и от служителите на
охраната. Да му се обърне внимание се наложило, тъй като, доколкото свидетелят знаел,
ищецът обявил гладна стачка, което обаче не било документирано. След като обявил
гладна стачка, се наложило след обяд, може би било към 14:00 часа, да го
изведат навън и му цепили пръста. Не им давали спално бельо въобще, дори и при
постъпването в ареста. Свидетелят сочи, че те не си осигурявали спално бельо,
нито той, нито ищецът, нито третия човек, който бил с тях. Не се извършвало
пране на дрехите им. Техните дрехи се перели събота или неделя, зависи кога били
на баня. В банята си перели дрехите. Препарати за пране нямало. Тяхната лична
хигиенизация била да се изкъпят колкото се може по бързо, тъй като имало още тридесет
човека, които чакали.
Свидетелят твърди, че не били
запознати с вътрешния ред на арестите. При постъпването в ареста давали някакви
документи да подпишат, но не се предоставяла възможност същите да бъдат
прочетени. Така било за всеки арестант. Всеки подписвал документите, без да му
се дава възможност да прочете това, което подписва. Сами си почиствали килиите,
ако имало гел за миене на чинии, го ползвали. Това им го давал служителят от
надзорния състав и само събота или неделя. Тоест когато били на баня, преди
банята си миели килиите и тогава отивали на баня. Там каре нямало, тоест карето
било на закрито, а не било на открито място. Нищо не можело да се види навън,
също имало решетки пред стъклата. Карето се правело в сградата. Това било една
килия за един човек, покрай нея минавал коридор и стената на килията била
избита и била направена за каре. Свидетелят твърди, че мерил стаята, която била
четири негови крачки дължина, три крачки ширина, тоест около 2 метра. В това
каре били минимум 8 човека. Продължителността на карето била около час, някой
път била и по-малко. Всеки ден били на каре. Не били на каре само когато ги
конвоирали за затвора или когато имали дело. В килиите имало три легла, едното било
единично, другото било двойно. Освен леглата имало маса и една табуретка, а
другата табуретка била изкъртена и от полицаите знаел, че била изкъртена от
преди 7-8 години. Масата била с размер около педя и половина широка и около
един метър дълга.
След спирането на свидетеля като
чистач, изкарали ищеца и според твърденията на свидетеля, той постоянно бил
малтретиран психически. Карали го да чисти, да мие тоалетната и т.н. Него го
принуждавали да чисти. Свидетелят знаел, че това водело до психически стрес за
него, тъй като разговарял с него на карето. Фактът, че бил принуждаван да
извършва това чистене, го натоварвал психически. Свидетелят не знаел на кого било
задължение да почиства общите помещения, но смята, че не би трябвало това да било
задължение на арестанта. Не можело един арестант да се разкарва надолу по
стълбите, да се качва горе в кабинета на началника, в кабинетите на старшините.
Ищецът бил принуждаван да хигиенизира помещенията на администрацията и общите
коридори. Свидетелят чувал, когато старшините му викали „Хайде бе манго,
излизай“ и други подобни приказки. Ако той откажел да излезе и кажел, че нещо бил
болен, имало един такъв период, те му викали: „Ей сега ще вземем лекарството и
ще те излекуваме, виж го там къде е закачено на стената“, а на стената била
закачена една черна дебела палка. Такова поведение имало и към предния чистач,
преди свидетеля, и на свидетеля, и на ищеца, сигурно и на сегашния чистач.
Човекът, който чистел, го определяли старшините и те го залъгвали с едно
безалкохолно и някое и друго пакетче кафе 3 в 1. Тоест те давали това като
отплата, както и за да си мълчиш, затова давали тези неща. Ищецът приемал тези
бонуси, но не винаги.
След като била извършена
манипулацията на ищеца, според свидетеля, му били предписвани някакви
лекарства, но не можел да каже дали той ги приемал и дали му били предоставяни.
Ищецът престоял в килия № 18 около три седмици, от деня на задържането му до
август месец. Свидетелят мисли, че било 25-ти или 28-ми юли, когато го намерил
в килията и от тази дата някъде било около три седмици, може и по-малко да били, не можел да каже точно. През тези 2-3
седмици той бил в тази килия. За инцидента с пръста свидетелят знаел от него.
Септември месец го извели за интервенцията на пръста. Свидетелят имал тази
информация от него, виждали се на карето с него. Един ден, ако не го видел на
карето, на следващия го виждал. Преместили го в друга килия август месец, но на
коя дата свидетелят не можел да каже. Преместили го в 17-та килия. В килията се
пушело. Свидетелят лично чистил стените на килията, както и решетката. Вратата била
плътна до половината, а отгоре над половината била една ламарина, която била
нарязана на едни квадратчета /осем реда нагоре и осем реда настрани/. Това, че
го преместили от килия № 18 в килия № 17 свидетелят мисли, че било по негово
желание, но не бил сигурен, може и нещо да било свързано със старшините, не знаел.
В килия № 17 нямало нищо по-различно. Свидетелят като чистач чистил абсолютно
всички килии и знаел, че си била същата мръсотия, същите легла – едно двойно
легло и едно единично, единствената разлика била, че в килия № 17 имало два
стола пред масата, а в килия № 18 имало един стол. В килия № 17 около може би
20 дена, ако не и месец, ищецът бил сам. Той бил сам там, докато при него не
закарали едно момче на име Росен.
Свидетелят Д.С.Д. заяви, че познавал
ищеца от повече от 2-3 години, от един квартал били и от там го познавал. В
ареста в Хасково били заедно, в една килия били с него. Свидетелят излежавал
присъда в Черна гора през 2015 г. Познавал ищеца и от ареста в Хасково, 12-13
декември 2015 г. свидетелят го привели в ареста. Ищецът бил там, свидетелят го заварил
в килия № 14, не си спомнял точно в кой номер килия били, но твърди, че с ищеца
били в една килия три месеца, до края на февруари. В тази килия били само
двамата. Там било мизерия, мръсно било, имало хлебарки, пикаели в туби. Чукали
на вратата да ги пуснат по голяма нужда, а старшините им викали и най-вече на
него (ищеца). Старшините се отнасяли към ищеца с викане, не му отваряли, заяждали
се с него. Като ги пускали за тоалет, карали го да чисти, без ръкавици бъркал
по техните боклуци. Свидетелят бил очевидец. Той бил принуждаван да почиства
боклуците в умивалното, където се миели, без ръкавици, без нищо. Принуждавали
го с лошо отношение, стресиращо отношение. Свидетелят твърди, че и на него да му
викали така, и той щял да чисти. Викали му: „Демире, излез да чистиш“. Той като
не искал да чисти, почвали да се държат с него агресивно и поради тази причина,
за да не го бият и да не го тормозят, той чистел. Когато излизали от тоалета,
на свидетеля не му казвали: „Д., давай по-бързо“ или да го обиждат „Циганин“
или нещо друго, а към него (ищеца) постоянно били тези думи. Това свидетелят го
виждал през цялото време на съвместния им престой. Не знаел каква била
причината за това отношение към него, но той на никого нищо не бил правил и с
никого не се държал агресивно в ареста. Само към него (ищеца) имало такова
отношение от страна на администрацията на ареста. Стените в килията били
изцапани с кръв от хлебарки, пикня върху тях, гасени фасове, много мизерно.
Само Д. бил единственият човек в ареста, който почиствал килиите. Давали му
един мръсен парцал с вода и го карали да чисти стени, пикни, кофи – всичко той
хвърлял. Когато постъпвали в ареста, не им казвали кой трябва да почиства
помещенията, никой нищо не им казвал. Свидетелят приемал, че него (ищеца) го принуждавали
да почиства. Пускали ги на каре – нито осветление имало, нито нищо. На едно
каре се нуждаели от въздух и от осветление. Там го нямало това нещо. Свидетелят
виждал как се чувства Д., били заедно 3 месеца. Той се чувствал много зле –
карали го да чисти, пръстът му се инфектирал от порязване от боклуците. Като
били заедно, пръстът му бил надут и свидетелят го попитал „Демире, какво става
с пръста ти бе?“. Той му обяснявал „Брат, карат ме да чистя. За да не ме бият –
чистя, какво да правя!?“. По време на съвместния им престой пръстът му се
инфектирал един път, май. Д. се чувствал психически унизен. На свидетелят казал
„Д., карат ме да чистя, като откажа да чистя – на другия ден започват да се
дразнят с мен и поради тази причина ме е страх да не ми направят нещо и чистя.
Аз съм за първи път и ми е стреснато тука“. При влизането на свидетеля в ареста
не му предоставяли нищо, всичко там било мизерно. По време на престоя нищо не
сменяли. С тези въшкарници, тези одеяла като легнел, не можел да спи, мръсотия.
С Д. си говорели постоянно. В ареста свидетелят не познавал никого, освен него.
Говорили си за общи приятели, за вънка, за Гърция. Всеки ден били на каре по 20
минути, а другите си седели по един час на каре. Свидетелят си имал часовник и
гледал, че било 20 минути. Не можело другите да седят по един час на каре, като
чукнат, да ги пуснат до тоалетна, да не ги притесняват и да казват „Давай
по-бързо“. Като отидел по голяма нужда, нямало и секунда и започвали да викат,
това било стресиращо положение. Грубите думи към Д. били: „Давай бе, мангал,
циганин мръсен“. Това било постоянно отношението специално към него. Винаги
отношението и обръщението към него било такова от почти всички лица в
администрацията. И само по отношение на Д. било такова. Специално към свидетеля
никой не се обръщал така грубо, но покрай него (ищеца) и свидетеля го нагрубявали
„Давай, Д., по-бързо“ и се прибирал, какво да прави. От страна на Д. нямало
конфликти, но от страна на служителите – да. От негова страна (на ищеца) не било
предизвиквано такова отношение. Имали право на лични чаршафи. Свидетелят си имал
чаршаф, но Д. нямал. Той поискал 2-3 пъти от служителите, но те викали „Добре,
ще видим“ и така си оставало. Никой не обръщал внимание за нищо. Свидетелят
участвал в почистването на спалните помещения. Не бил видял друг освен Д. да
почиства коридора. Нямало график, графикът бил той да излиза да чисти всяка
смяна, това бил графикът, друг график не виждал свидетеля. 2-3 пъти и свидетеля
го изкарвали, заради ищеца и свидетеля изкарвали. Виждал ищеца как чисти – един
път бос, един път с обувки. Влизали да се къпят, вътре в банята имало
изхвърлени стари самобръсначки, без да почистват, без нищо, много мизерно.
По делото
се представя писмо изх. №590/03.08.2018г. на Център за спешна медицинска помощ
– Хасково, видно от което, в ЦСМП – Хасково имало регистрирано само едно спешно
повикване за лицето Д.Д. 20 год., от дата 03.09.2015г. в 13:40 часа на ул.
„Атон“ 2А с оплаквания от болки в корема и слабините. Повикването било регистрирано
под №190717. Изпълнено било от спешен екип в състав: мед. фелдшер В.С. Р. М. –
К.и шофьор Д. И. К.. Поставена диагноза: Съмнение за остър апендицит. Лицето Д.Д.
било транспортирано за диагностично уточняване и лечение в СПО на МБАЛ Хасково
(същото било отделно лечебно заведение от ЦСМП – Хасково). Предадено било на
дежурен лекар д-р Д.. В писмото се сочи също, че в информационния масив на ЦСМП
– Хасково нямало регистрирани други повиквания за оказване на медицинска помощ
на посоченото лице за други дати. Приложени са копия на съставената медицинска
документация.
По делото се
представя и Справка рег. №1348/27.09.2018г., издадена от Началника на
РС „ИН“ гр. Хасково, от която е видно
кои лица са пребивавали заедно с ищеца в процесния период в ареста в гр.
Хасково и в кои килии.
Въз основа на така
установените обстоятелства, съдът прави следните правни изводи:
Относно
задължителната преценка за допустимостта на исковата молба: Съгласно
българското законодателство и в частност чл.1, ал.1 от Закона за отговорността
на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ държавата и общините отговарят за
вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като тази
отговорност се реализира по реда на чл.203 и сл. от АПК.
Конкретният иск е за присъждане на обезщетение
за неимуществени вреди, като е предявен от лице, което твърди, че в периода 26.07.2015 г. до 16.02.2016 г. е
търпяло въпросните вреди, явяващи се резултат на незаконосъобразна
административна дейност, изразена чрез бездействието на длъжностни лица от
администрацията на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията".
Последната е юридическо лице към Министъра на правосъдието, с териториални
служби - в т.ч. областните служби "Изпълнение на наказанията", които
през исковия период ръководят и контролират и дейността на Арестите /чл.16, ал.1 от ЗИНЗС, ДВ бр.
103/2012г./. Твърдяната като
незаконосъобразна дейност на служители от ответника има административен
характер, защото изпълняваните в сектор "арести" дейности, вкл. по
изпълнение на наложени мерки за неотклонение "задържане под стража"
обхващат и такива по обезпечаване и осигуряване упражняването на права от
задържаните лица и изпълнението на техните задължения, извън тези, които
наложената мярка изключва. Ето защо съдът приема, че предявеният срещу ГД“ИН“
иск от Д.Ю.Д. за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди, настъпването на които вреди се обосновава с твърдението за
незаконосъобразни бездействия при или по повод изпълнение на служебни
задължения при осъществяване на административна дейност от служители на
ответника, е процесуално допустим.
С оглед установената допустимост на иска, съдът следва да прецени същия по същество.
Искът е предявен след измененията на ЗИНЗС с ДВ
бр.13/07.02.2017г., в сила от същата дата, когато е приета новата ЧАСТ СЕДМА „ОТГОВОРНОСТ ЗА ДЕЙНОСТ НА СПЕЦИАЛИЗИРАНИТЕ ОРГАНИ ПО
ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА“. Съгласно §47 от ПЗР на ЗИД на ЗИЗС „лишените от свобода или
задържаните под стража, които са били освободени до 6 месеца преди влизането в
сила на този закон, може да предявят иск по чл.284, ал.1.“ Установено е по делото, че към момента на
предявяване на иска ищеца не е освободен, а има качеството на „лишен ото свобода“, тъй като изтърпява присъда в Затвора Стара Загора. Съобразно
натова установяване и съгласно Решение №1134 от 25.01.2018г. на ВАС по адм. д.
№8073/2017г., III отд., приложение следва да намирят коментираните
разпоредби на ЗИНЗС.
Ищецът навежда твърдения за заявения от него
процесен период, че е бил
задържан в РС“ИН“ Хасково, като
през този период, служители от администрацията на ответника са допуснали нарушение на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС чрез
бездействията си /визират
се и отделни действия/, като сочи и конкретните техни измерения в исковата молба.
Производството по чл.284 и сл. от ЗИНЗС е
различно от това по предишно провеждания процесуален ред на обезвреда /този по
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ/. Изрично в чл.284, ал.2 от ЗИНЗС се сочи, че в случаите на твърдяно нарушение на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС „за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и друг и подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство за страх, незащитеност или малоценност“. Именно такива
неблагоприятни аспекти на средата в арестанското помещение в град Хасково се навежда да са били по отношение на ищеца при престоя му там, като съдът е длъжен да вземе в
предвид кумулативното въздействие върху лицето на същите, продължителността им,
както и други обстоятелства от значение за правилното решаване на спора.
Съгласно чл.284, ал.5 от ЗИНЗС „в случаите по ал.1 настъпването на неимуществените вреди се предполага до доказване на противното“. Т.е. за разлика от предишният процесуален ред на разглеждане на споровете, като този, тук тежестта да обори твърденията за извършени нарушения на чл.3, ал.2, вр. с ал.1 от ЗИНЗС е на ответника.
Конкретно
ищецът твърди, че е настаняван в арестански помещения през целия период на задържането му в обстановка на
пренаселеност, без да му е осигурявано през цялото денонощие възможност на достъп да тоалетна и течаща вода, без да му е осигурявана
реална възможност за престой на открито /т.нар. „каре“/, без пряк достъп на
естествена светлина в помещението, без да се почиства арестанското помещение,
без да се дезинфекцира, липса на проветрение и отопление през зимните месеци.
Твърди се и обстоятелството, че поради неосигуряване през цялото денонощие на
възможността да се ползва тоалетна, същият е принуждаван да удовлетворява
естествените си нужди в шишета. Навеждат се и твърдения за отправяне на обидни фрази на основа неговата
етническа принадлежност от служители при ответника, както и настъпването на
инфакция, застрашила здравето му, следствие на нехигиенните условия в
арестанските помещения и принуждаването на ищеца да чисти същите без да му се
осигуряват помощни предпазни средства за това.
В част четвърта на ЗИНЗС законодателят
регламентира реда за изпълнение на мярката за неотклонение "задържане под
стража". Според
чл.240, ал.1 от ЗИНЗС, приложими
спрямо изпълнението на тази мярка са разпоредбите относно осъдените на лишаване
от свобода и доколкото друго не е изрично предвидено.
В част втора-Изпълнение на наказанието лишаване от свобода, гл.
осма-Места за лишаване от свобода, р.І от закона се установява следното:
съгласно чл.40, ал.2, т.1- поправителното въздействие върху затворниците се
осъществява чрез осигуряване на условия за поддържане на физическото и
психическото здраве, и за уважаване на човешкото достойнство на осъдените. В
чл.43, ал.2-4 от закона се уреждат материалните условия, на които трябва да
отговарят местата за лишаване от свобода. Според тези законови постановки: ал.
(2) Всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите
жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие,
а арестите - за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване
човешкото достойнство на задържаните лица;
ал. 4, (предишна ал.3) Минималната жилищна площ за един лишен от свобода не
може да бъде по-малка от
Тези разпоредби се доразвиват в ППЗИНЗС, където в чл.20, ал.2 се установява, че в спалните помещения следва да има осигурен пряк достъп на дневна светлина и проветряване и че количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване се определя в зависимост от изискванията на съответните стандарти за обществени сгради. Член 20, ал.3 от ППЗИНЗС /в приложимата редакция/ гласи, че на лишените от свобода следва да се осигури постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. Член 21, ал.1 /в приложимата редакция/ гласи, че спалните помещения на лишените от свобода трябва да имат отделни легла за всяко лице и същите да са снабдени със спално бельо, шкафчета за лични вещи, маса, столове, осветителни и отоплителни тела.
Изискванията за осигуряване на минимална жилищна
площ /4 кв.м/, има своята регламентация
в чл.43, ал.3 от ЗИНЗС още с редакция на нормата от ДВ бр.103/2012г.
Нейното действие е отложено от законодателя за след 01.01.2019 г. /съгласно §13
от ПЗР на закона/, поради което от формална гледна точка тя не би следвало да
се приема за част действащото българско пенитециарно право през исковия период.
С изменението на ЗИНЗС от бр.13 на ДВ от 07.02.2017г., чл.43, ал.3 е отменен,
като е създадена нова ал.4 с идентично съдържание, което изменение е в сила от
07.02.2017г.
Въпреки това настоящият съдебен състав в своите досегашни актове винаги приема, че за затворническата администрация задължението да осигурява на всеки затворник /съотв. арестант/ минимум 4 кв.м. жилищна площ е налице въпреки §13 от ПЗР на закона. Съгласно чл.29, ал.1 от Конституцията на Р.България от 1991 година никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унизително отношение. Според чл.5, ал.2 от Конституцията нейните разпоредби имат непосредствено действие, т.е. конституционните норми имат пряко приложение и няма нужда от опосредстваща норма за прякото прилагане на Конституцията / в този смисъл Решение №10 от 6.10. 1994г. по к.д. №4/1994г на КС/. Действащата българска конституция от 1991 година в чл.5, ал.4 предвижда, че международните договори, които са ратифицирани по реда, предвиден в Конституцията, са обнародвани и са влезли в сила по отношение на България са част от вътрешното право и имат предимство пред каквито и да било противоречащи разпоредби на вътрешното законодателство. Според чл.7 от Конституцията Държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи или длъжностни лица.
Ето защо дори формално през
процесния период да е в действие §13 от ПЗР на закона именно на основание, установеното в чл.29, ал.1 от Конституцията, както и забраната за изтезания, която се регламентира в чл.3 от КЗПЧОС /акт по чл.5,
ал.4 от Конституцията/, е налице задължение за изпълнение на разпореденото в
чл.43, ал.3 от закона /сега ал.4/ относно минималната жилищна площ.
Върху
това акцентира в своята искова молба и ищецът, като твърди, че през целия
период на задържането му в арестанското помещение към ареста в град
Хасково на него не му е осигурявана
минимално необходимата жилищна площ от 4 кв. м. Видно от доказателството на л.19-20, това твърдение се потвържадава само донякъде, както и донякъде се опровергава от страна на самия ответник.
Видно е,
че от пролежаните общо 189
дни, 11 дни
от тях Д. пролежава сам в килиите, в които е настанеяван. Въпросните килии №№17, 20 и 15, са съотв. с
/квадратури от 8,06 /килия №15 и №20/ и от 8,37 кв.м. /килия №17/ . Дори
и да се отчете фактът на налични мебели в тези помещения, едно двойно и едно единично
легло и др., то за настаненото самостоятелно лице в това помещение безспорно е
спазено изискването на закона за осигуряване на
минимум 4 кв.м. жилищна площ. Същото според съда се отнася и за дните, когато ищецът е настаняван с още
едно лице в килия №13, която е с площ 12,18 кв.м. Тези дни са общо четири и
тогава безспорно разполагаемата се жилищна площ е над минимално установените в
закона.
Не такава
е обаче ситуацията в
останалите дни /174/, в които Д. е настаняван съвместно още едно или други две лица, но в помещения, които са или с по-малка квадратура и в които има мебели,
или макар и квадратурата да е по-голяма, там са настанени вече три лица. В тези ситуации, то изискването за минимум жилищна площ не е налице, било защот чисто аритметически това не
е така, било защото не е налице чиста разполагаема се жилищна площ на помещенията. Отчитайки наличието на
посочените вече мебели, несъмнено реално разполагаемата се площ за едно лице,
настанено там в тези
периоди е под 4 кв.м. Още по-сериозно
е нарушението в дните, когато Д. е настаняван заедно с три лица, когато и отчитайки наличието на мебели, разполагаемата се
площ на всеки арестант е под критичния минимум от 3 кв.м.
Необходимо е да се подчертае обстоятелството, че тези 4 кв.м. жилищна площ, които се приемат от българския законодател за минимален стандарт при настаняване в обща килия, не съответстват на този, възприет от Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание, който е 7 кв.м. /виж "Стандарти на КПИ" - КПИ/Инф/Е (2002) 1 - Обзор 2006, § 43 ("The CPT Standards" - CPT/Inf/E (2002) 1 - Rev. 2006, § 43). В редицата свои решения ЕСПЧ приема, че липсата на финансови възможности за изпълнение на задължението да се осигури минимум 4 кв.м. жилищна площ на задържано лице, не оправдава отговорните държавни органи за неизпълнението й, доколкото основният аргумент на държавата за неизпълнение на това й задължение се обвързва с финансови затруднения.
Съдът отчита и приема за безспорно удостоверен по делото чрез писмото от
ответната страна, както и чрез показанията на свидетелите фактът на
наличие на мебели в помещенията, поради което и извършва редукция на минимално разполагаемата се в тези помещения жилищна площ на един
задържан и на това основание приема, че тя става още по-минимална и под
изискуемите се 4 кв.м. и то в един по-голям период от периода на задържане.
Според Комисията за предотвратяване на изтезанията /КПИ/, ако затворниците
/арестантите/ имат на разположение по-малко от три квадратни метра жилищна площ, пренаселеността се определя като
толкова тежка, че сама по себе си следва да се определя, като водеща до
нарушение на чл.3 от Конвенцията, дори и без да се отчитат и независимо от
другите фактори. /вж. решение на
ЕСПЧ от 27.01.2015г. по делото Нешков и др. против България./.
Ето защо и отчитайки приетото в решението на ЕСПЧ по делото Нешков
против България, така установената жилищна площ, при която е поставян да
пребивава през по-голяма част от периода на задържане на ищеца, следва да се
възприеме, като водеща до тежка пренаселеност. Безспорно при това
положение остатъчната жилищна площ на килията не дава възможност на задържаното
лице свободно да се движи в помещението или същото е изключително ограничено.
Това мотивира съда да счита, че тези условия на пребиваване на ищеца,
при неспазване на законовото изискване за жилищна площ или пребиваване при
условията на изключително минимални размери на жилищната площ, през почти цялата част от заявения период,
безспорно причиняват не само значителни затруднения и дискомфорт, но същите
следва да се определят като изключително тежки. Те несъмнено са резултат от
бездействието на затворническата администрация.
Другият довод, чрез който се претендира настъпване на неимуществени
вреди, е липсата на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. Този
факт е признат от ответника в представената по делото справка /л.19-20/, а и се потвърждава и от
показанията на свидетелите,
поради което съдът ги намира също за безспорно проявени по време на целия период на задържане на
ищеца и несъмнено оказвали негативно влияние върху него. Този факт безспорно е
и причина естествените нужди, които са възниквали за задържаните лица извън
регламентираното време за ползване на тоалетна /вж. показанията на свидетеля Д.Д./, да са се извършвали по
начина, който се сочи в показанията на свидетеля, а именно в туби пред погледа на другите
намиращи се в помещението лица. Разбира се негативния ефект на това не е така
силен в дните, когато Д. е
настаняван сам, но това не отменя извода за неспазване на законовото задължение
да осигуряване на постоянен достът до тоалетна и течаща вода.
С оглед обърнатата тежест на доказване /вж. чл.284, ал.5 от ЗИНЗС/ и
липсата на оборване на това твърдение на ищеца, което той доказва чрез
показанията на свидетеля Д., съдът приема, че през целия период на задържане на Д. в помещенията от следствения арест в град Хасково, същият, при необходимост да
облекчава естествени физиологични нужди, е принуден да върши това в туби и пред погледите на други
задържани лица, намиращи се в същото помещение.
Многократно в своята практика ЕСПЧ приема, че достъпът до правилно оборудвани и хигиенични санитарни помещения е от изключително значение за запазване на чувството на задържаните лица за лично достойнство. Така в пилотното решение на ЕСПЧ по делото Нешков и др. против България се сочи, че „хуманна среда не е възможна без непосредствен достъп до тоалетни помещения ..”. В решението по делото Йовчев против България СПЧ в §134 съдът сочи, че „..подлагането на задържано лице на срама да се облекчава в кофа в присъствието на неговите съкилийници, както и да присъства, когато същата кофа е използвана от тях …. не може да бъде възприето, като необходимост, освен в особени ситуации, когато разрешаване ползването на санитарни помещения би предизвикало конкретни и сериозни рискове за сигурността.”. Такива рискове обаче не се доказват от ответната страна, нито се визират като факти. Освен това и според изразена в редица решения практика на ЕСПЧ, това нарушение само по себе си се възприема, като унижаващо и причинявашо неудобство, надхвърляща в значителна степен това, което нормално произтича от естеството на ограничителния режим, свързан с наказанието лишаване от свобода, поради което се следва правният извод, че на ищеца е нанесена неимуществена вреда.
Следващите доводи, обосноваващи нарушение на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС, се свързват с твърдения за неосигуряване на престой на открито и за разходки на открито на задържаните лица, за липса на достъп до естествена слънчева светлина и проветрение, изключително лоши хигиенни условия в килиите.
Съдът приема, че отново по безспорен начин се установява допуснато от
ответника нарушение на изискването за осигуряване на едночасов престой на
открито на задържаните лица, тъй като чрез справката на л.19-20 от делото това
обстоятелство не се удостоверява да е изпълнявано стриктно. На съда е служебно
известно от редицата други дела със същия предмет, водени пред този съд, че в
ареста в град Хасково няма обособено такова място. Самият факт се удостоверява
и чрез показанията на свидетелите, които
подробно описват
ситуацията, като сочат, че „престоят на открито“ в ареста в град Хасково се извършва в
приспособено помещение в самата сграда, а не на открито. Т.е. отново безспорно
се следва извод за допуснато нарушение на чл.86, ал.1, т.1 от ЗИНЗС и то също е
в пряка връзка с допуснато бездействие от администрацията на ответника, поради
което следва да се възприеме за нарушение по см. на чл.3, ал.2 от закона, в
насока неосигуряване на двигателна активност. Нарушението е през целия заявен
като процесен период от ищеца.
По същия начин следва да се приема за доказан от ищеца и доводът му,
че през целия период на престоя му в ареста в град Хасково на него не му е
осигуряван достъп до естествена слънчева светлина. Чрез
справката на л.19-20 се удостоверява, че някои
от арестанските помещения притежават неотваряем прозорец, но осветеността и
проветрението става чрез находящ се на вратата на помещението /килията/ към
коридора
отвор, т.е. несъмнено достъпът на слънчева светлина и свеж въздух не е пряк и
няма осигурена възможност за такъв. Ето
защо, несъмнено при престоя на Д. на същия реално не е
осигуряван адекватен приток на слънчева светлина, съответно
липсва реална
възможност и за
адекватно
осигуряване на свеж въздух, т.е. за проветряване.
По тази причина, съдът приема, че е налице доказаност на твърдяното нарушение на друг
аспект на условията на жилищната среда, съгласно чл.3, ал.2, вр. с ал.1 от ЗИНЗС. Според чл.96, ал.2 ППЗИНЗС, помещенията,
устроени като наказателни килии /каквито се явяват арестанските помещения/,
трябва да отговарят на всички хигиенни и здравни изисквания - да нямат влага, да имат пряк достъп на дневна светлина,
да се заключват добре, да се отопляват,
да имат условия за проветряване и обезопасено легло.
Безспорно установените липса на постоянен
достъп до санитарен възел и течаща вода в арестантското помещение, възможността за двигателна активност, за
естествено проветрение и пряк достъп на естествена слънчева светлина, както и
ситуацията на пренаселеност в значителна част от процесния период означава, че
ищецът е поставян в условия, които не са отговаряли на здравните и хигиенни
изисквания, въведени от българския законодател в ЗИНЗС. С поставянето при
такива условия съдът приема, че не само се превишава нормалния праг на тежест
/строгост/, присъщ на мярката – задържане под стража, а и на условия, които
сочат на значително затруднение при удовлетворяването на естествени човешки
потребности, каквито са потребностите от светлина, въздух, физиологичните
потребности, двигателна въможност чрез престой на открито и чрез минимум
жилищна площ на арестанското помещение.
Като съобрази практиката на ЕСПЧ, съдът приема,
че не само е налице доказаност на извършено нарушение от страна на
администрацията на ответника на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС, но е и налице доказаност
на твръдението на ищеца, че всичко това разгледано в съвкупност му е
причинявало неудобства и дискомфорт, надхвърлящи нормалните такива, свързани с
прилагането на режима на тази ограничителна мярка.
Според ЕСПЧ
"безчовечно или унижаващо отношение" предполага страдание или
унижение, достигащи отвъд неизбежния елемент на страдание и унижение, свързан с
дадена форма на легитимно третиране или наказание. Съгласно Решение на ЕСПЧ от
02.02.2006 г. по делото Йовчев срещу България "мерките за лишаване от
свобода могат често да съдържат такъв елемент, като държавата трябва да осигури
на лишеното от свобода лице условия, които са съвместими с уважението към
човешкото достойнство, така че начинът и метода на изпълнение на мярката не го
подлагат на стрес и трудности с интензивност, която надминава неизбежното ниво
на страданието, свързано със задържането и че като се имат предвид
практическите нужди на лишаването от свобода, здравето и доброто му състояние
са адекватно осигурени".
Липсата на
свеж въздух и адекватно осветление в арестанското помещение при изрично
заложени законови критерии за тяхното наличие, следва да се определят като
неадекватни и нереципрочни на заложените в принудителната мярка такива, а лице,
поставено в такива условия е в значителна степен лишено от адекватни и нормални
здравословни условия на живот. Ето защо, следва да се възприема доводът, че ищецът
по време на престоя му в ареста в град Хасково макар и да не доказва, че търпи
някакви изключителни интензивни по степен негативни за неговото физическо и
психическо здраве страдания от тези неблагоприятни условия, то несъмнено същите
са унижаващи и създаващи трудности за нормалното съществуване на човешкия
индивид.
Съдът
приема за верни твърденията за изключително мизерното състояние на всички
арестански помещени, в които е настаняван ищецът. В тази насока са и
показанията и на двамата свидетели. Приложените от ответника копия на фактури
за закупуване на почистващи препарати и
средства за почистване, не могат да опровергаят показанията за нехигиенните
условия на арестнските помещения. На първо място, въпросните средства за
хигиена са основно за подово почистване, а оплакванията са за мизерия по
стените, т.е. и на други част от арестанското помещение, а там не се установява
да са предприемани каквито и да е действия от страна на администрацията при
ответника, напр. полагане на нова боя и др. такива.
По същият
начин стоят и твърденията за липса на хигиена на постелъчния материал, в
частност на дюшеците и липсата на чисти чаршафи. В тази насока от ответника не
се представят нито писмени доказателства напр. за закупуване на такива, нито за
периода на хигиенизиране на този постелъчен материал. Ето защо съдът приема за
несъменено твърдението на ищеца, че през целия период на пребиваване в ареста в
град Хасково е настаняван в о нехигиенни помещения, без постелъчен материал или
изключително нехигиенни такива.
Що се
отнася до твърдението на ищеца, че в следствие на тези нехигиенни условия и
конкретно поради това, че е е задължаван да почиства помещенията в ареста в
град Хасково и следтвие на това получава инфекция на единия от пръстите на
ръката си, то съдът, като събрази в тяхната съвкупност събрания доказателствен
материал, намир, че то не се доказва. Да, показанията и на двамата свидетели на
ищеца сочат на такава инфекция и че тя се явявала резултат на нехигиеннати условия
и работа на ищеца, както и поради неосигуряването му на предпазни средства.
По делото
обаче другите писмени доказателства /л.64-73/ сочат на предоставяне на здравни
услуги от ответника при възникнали нужди за това на арестанта по време
нанеговия престой в ареста. Именно на това има право всеки лишен от свобода
/съотв. арестант/, съгласно гл. десета, раздел първи на ЗИНЗС. Единственият
спешен случай на конвоиране на ищеца до ЦСМП Хасково е от дата 03.09.2015г.,
когато обаче поводът е болки в корема и за което отново се представят данни за
оказана медицинска помощ.
В заключение съдът приема за
доказани, като проявени почти всички твърдяни отделни неблагоприятни аспекти на конкретните условия, при които е
поставян и е пребивавал ищеца в ареста в град Хасково, които се явяват пряк
резултат на проявена незаконосъобразна
административна дейност под формата на бездействие от страна на администрацията
на ответника. Резултат от тази
незаконосъобразна дейност е извършването на нарушение на по см. на чл.3, ал.1
от ЗИНЗС, което подлежи на репариране чрез иска по чл.284, ал.1 от с.з.
Съгласно чл.284, ал.2 от ЗИНЗС „съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора. Т.е. за определяне размера на дължимото се обезщетение от значение са редица обстоятелства, като интензитета на търпените негативни емоционални състояния, продължителността на търпене на неблагоприятните условия на пребиваване в ареста и др.
Според редицата решения, постановени от ЕСПЧ в Страсбург против България, Съдът дът винаги отбелязва, че следва да се извършва глобална преценка дали така визираните от търсещия обезщетението аспекти на условията, при които е изтърпявано наказанието „лишаване от свобода”, водят до нарушение на първо място на разпоредбата на чл.3 от ЕКПЧОС /наричана по-долу Конвенцията/, която съгласно чл.5, ал.4 от Конституция има предимство пред законовите норми на вътрешното право, ако последните му противоречат. Така в решението от 05.10.2017г. по делото Кормев против България, СЕПЧ приема, че „….основният въпрос, който трябва да разгледа …., е дали всички аспекти на материалните условия на задържането на жалбоподателя, взети заедно с условията на изпълнение на ……присъдата му лишаване от свобода, преминават прага на суровост, който се изисква за прилагането на чл. 3 от Конвенцията.“
В случая от твърдените
неблагоприятни аспекти на средата на пребиваване, доказване на такива има
проведено по отношение на почти всички тях, като относно аспекта „пренаселеност“ се установява, че
за една много малка част от пролежаните дни в килиите Д. не е поставян в такива
неблагоприятни условия, както и че не
се доказва отказ от медицинско обслужване или твърдяната инфекция на пръста да
е резултата на нехигиенните условия в помещенията.
Установява се обаче, че в повечето дни на престой в килиите той е постяван в условия на
пренаселеност и дори на тежка такава, когато е настаняван с още едно или две лица, в условия на лоша осветеност и проветрение, при
липса на адекватно изпълнение на задължението за ежедневна разходка на открито
и в изключително мизерни помещения, при липса на постоянен достъп до тоалетна и
течаща вода.
В решение на СЕПЧ по делото Атанасов и Апостолов се приема, че критериите по чл.284, ал.2-5 от ЗИНЗС „изглежда са изцяло в съответствие с принципите, произтичащи от съдебната практика на Съда по чл.3 от Конвенцията /ЕКПЧ/, вкл. че условията на задържане и техният ефект върху лишения от свобода трябва да се оценяват като цяло и да се разглеждат като постоянно положение, а не като редица несвързани действия и бездействия – и че трябва да се предполага, че лошите условия на задържане причиняват неимуществени вреди на лицата, държани в такива условия. Въпреки това в т.64 от същото решение на Съда се отбелязва, че „единствен неразрешен въпрос изглежда е размерът на обезщетението.".
Действително и дори след изменението си ЗИНЗС не предвижда нито механизъм
за определянето на такова, нито някаква скала за сумите, които следва да се
присъждат по този род дела. Въпреки това, ЕСПЧ в това свое решение /делото
Апостолов и Атанасов/ отбелязва, че българските съдилища не трябва да определят
ниво на обезщетението, „неразумно в сравнение със справедливото обезщетение,
присъждано от съда по чл.41 от Конвенцията в подобни дела….“ и че „трябва да
внимават да ги прилагат в съответствие с конвенцията и практиката на
Съда“.
Като съобрази конкретиката на спора този състав приема, че установеността
на болшинството от твърдените от ищеца неблагоприятни аспекти от условията, при
които е поставян в периода, заявен като процесен, доказва неминуемо причиняване
на дискомфорт и страдание, които надвишават строгостта, присъща за този вид
мярка за неотклонение. Особено що се отнася до аспекта „пренаселеност“ в
периода, когато Д. престоява с друго лице/лица в килия. Периодът на престой в
такива неблагоприятни или изключително тежки условия /на пренаселеност/ е 174 дни,
от общо прлолежаните 198, като няма данни ищецът да е изтърпявал преди това
друго наказание „лишаване от свобода“ или да е бил задържан. Т.е. тук от
значение е и отчитане на първоначалният период на привикване на лицето към
условията, при които той е поставен в ареста в Хасково, тъй като през този
адаптивен начален период от време влиянието на неблагоприятните условия в
затвора е по-интензивно върху психиката на задържаното лице.
Този съд обаче приема, че ищецът е страната, която носи тежестта да докаже, какъв е интензитета на влияние върху него на
неблагоприятните условия на затворническата среда, съотв. чрез тях и да
обоснове и претендирания размер на обезвредата, с оглед степента на интензитет
на търпените неимуществени вреди, следствие на неизпълнение на въпросното
задължение, като съдът въз основа на това и отчитайки и периода на търпене на
тези вреди, следва да извърши преценката си кое е справедливото за този случай
обезщетение.
Според съда, всички наведени аспекти в своята съвкупност, безспорно имат
негативно влияние върху психиката на задържаното лице, т.е. то е търпяло
неимуществени вреди, изразяващи се в психическо и физическо страдание,
дискомфорт, който дори по отношение на посочения акпект „пренаселеност“ е надхвърлящ
рамките на нормалното за този вид ограничения и като такъв следва да се възприеме за особено тежък като въздествие
върху задържания. Въпреки това от страна на ищеца няма доказване на някакъв
висок или изключителен интензитет на емоционални страдания. Единствено и с
оглед установената изключителна степен на интензитет на аспекта „пренаселеност“
през повечето дни на задържане, съдът приема, че само той оправдава извод за
изключително тежкото му въздейстие въху психиката на Д., съобразявайки
практиката на СЕПЧ /вж. по-горе/ и обосноваващ определяне на едно по-високо по
размер обезщетение.
Съдът, като съобрази приложената от ответника справка на л.19, приема че
периодът на търпене на тези неимуществени вреди обаче е от 27.07.2015г. до
02.02.2016г., като претенцията за обевреда на вреди за 26.07.2015г. и от 03.02
-16.02.2016г. следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.
Като съобрази горепосоченото, съдът обосновава извод, че от съвкупното
въдействие на всички установени неблагоприятни аспекти на средата в следствения
арест в град Хасково върху Д., нему се следва обезщетение от 800 лева, като за
разликата от 800 до претендираните 65 000 лева искът следва да се
отхвърли, като неоснователен и недоказан.
Страните не правят своевременни искания за присъждане на разноски по
делото, поради което съдът не дължи произнасяне по тях.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” да
заплати на Д. Ю. Д., ЕГН ********** изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в ЗОЗТ „Черна Гора“ при Затвора
в град Стара Загора сумата от 800 /осемстотин/ лева, заедно със
законната лихва от датата на предявяване на претенцията – 20.02.2018г. до
окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за претърпени в периода
от 27.07.2015г. до 02.02.2016г.
неимуществени вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на
затворническата администрация, като ОТХВЪРЛЯ исковата молба като неоснователна
в останалата й част над 800 лева до пълния претендиран размер от 65 000 лева.
ОТВЪРЛЯ като неоснователна претенцията на Д. Ю. Д., ЕГН ********** изтърпяващ наказание
„лишаване от свобода“ в ЗОЗТ „Черна Гора“ при Затвора в гра Стара Загора за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за дата 26.07.2015г. и периода от 03.02
до 16.02.2016г. като недоказана и неоснователна.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: