Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 21.03.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски
градски съд, Наказателно отделение, XVI въззивен състав, в публично съдебно заседание на
тринадесети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНИ ЗАХАРИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА
АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА
при
участието на секретар Цветкова и прокурор Маринов, като разгледа докладваното
от младши съдия Дончева в.н.о.х.д. № 340 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
двадесет и първа на НПК.
Образувано е по повод въззивна жалба и допълнение на въззивна
жалба, подадени от защитника на подсъдимия М.М.И.,
срещу присъда № 536233 от 15.11.2018 г. по н.о.х.д. № 6902/2018 г. на Софийски
районен съд, Наказателно отделение, 11-ти състав, с която подсъдимият е признат
за виновен в това, че на 23.04.2016 г. в гр. *****, в апартамент № 8 причинил
лека телесна повреда на В.С.Г., като деянието е извършено по хулигански
подбуди, поради което по отношение на подсъдимия е наложено ефективно наказание
лишаване от свобода за срок от девет месеца. Със същата присъда подсъдимият И.
е оправдан по възведеното обвинение за това на 23.04.2016 г. на посоченото
по-горе място да е причинил умишлено кръвонасядане в
дясната хълбочна област, кръвонасядане под дясната конюктива, както и кръвонасядане
и отоци в долните половини на двете орбитални области на пострадалия В.С.Г.. На
основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият И. е осъден да заплати по сметка на
СДВР сумата от 96.60 лева, както и да заплати по сметка на СГС сумата от 420.00
лева, представляващи направени деловодни разноски.
В жалбата са наведени доводи за
неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като
се твърди, че присъдата е постановена при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон, което
от своя страна довело до несправедливост на наложеното наказание. В подкрепа на
това се твърди, че районният съд е извършил неправилен доказателствен
анализ, което от своя страна довело до несъответстващи с действителността
фактически констатации. При анализа на гласните доказателствени
източници, районният съд не взел предвид обстоятелството, че свидетелите В.С. и
С.С. са заинтересувани от изхода на делото, както и
че съдържащата се в тях информация относно осъществилото се в действителността
е противоречива и силно преувеличена в ущърб на подсъдимия. Твърди се, че
делото е попълнено с необходимия за установяване на истината доказателствен материал, анализът на който не може да подкрепи
извод за основателност на обвинителната теза. По тези съображения се поддържа,
че законосъобразен би бил единствено съдебен акт, по силата на който М.И. да
бъде признат за невиновен и оправдан.
Освен горното, според жалбоподателя,
районният съд е формирал неправилен извод относно съдебното минало на
подсъдимия, който следвало да бъде третиран като неосъждан предвид настъпилата
по отношение на предходните му осъждания реабилитация. С оглед на това първоинстанционният съд допуснал нарушение на закона, тъй
като не приложил институтът на освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание, въпреки наличието на изискуемите от
материалния закон предпоставки за това. Вместо това, в нарушение на закона, по
отношение на подсъдимия било наложено наказание от системата на наказанията по
чл. 37 от НК, а именно лишаване от свобода за срок от девет месеца при
ефективно изтърпяване.
По изложените съображения е направено
искане за отмяна на първоинстанционната присъда и за
постановяване на присъда, с която подсъдимият М.И. да бъде признат за невиновен
и оправдан по повдигнатото обвинение или спрямо същия да бъде приложен
институтът на чл. 78а от НК и да му бъде определено административно наказание в
минимален размер. Не са направени доказателствени
искания и е изразено становище за това, че по делото са събрани достатъчно
доказателства за установяване на обективната истина.
Препис от жалбата и допълнението са
изпратени на прокурора и на частния обвинител, но писмено възражение не е
подадено.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд подсъдимият М.И. поддържа въззивната
жалба и направените искания. Моли за отмяна на първоинстанционната
присъда.
Защитникът изразява становище за това,
че в случая е налице настъпила относно предходните осъждания на подсъдимия
реабилитация, поради което спрямо същия следвало да бъде приложен чл. 78а от НК. Представя медицински документ за преглед, извършен на 07.03.2019 г., приет
като писмено доказателство по делото.
Представителят на Софийска градска
прокуратура изразява становище за това, че са налице предпоставките по чл. 78а
от НК.
Софийски градски съд, като взе предвид въззивната жалба и направеното допълнение на същата, въз
основа на събраните по делото доказателства и закона, приема за установено от
фактическа страна следното:
Към 23.04.2016 г. подсъдимият М.М.И. и пострадалият В.С.Г. живеели в съседни апартаменти в
жилищна сграда находяща се в гр. София, ь. к. „*****,
като М.И. обитавал наетия от него апартамент на ет. 7, а В.Г., заедно с баща си
С.Г. и сина си Г.С., обитавал апартамент на ет. 6, който се намирал точно под
апартамента на И.. На 23.06.2016 г., около 17.00 часа М.И. слушал силно музика
в апартамента си, което смущавало В.Г. и неговия баща. Поради това, В.Г. отишъл
до намиращия се на горния етаж апартамент на М.И. и продължително позвънил на
входната врата, но никой не му отворил, след което се прибрал в дома си. След
известно време, около 17.20 часа на същата дата се позвънило на входната врата
на апартамента, в който се намирали В.Г. и неговият баща. В.Г. отворил входната
врата, пред която стоял подсъдимият М.И., който се скарал с пострадалия и влязъл
в хола на жилището, крещейки, че ще прави каквото си иска, след което с юмрук
нанесъл удар в лицето на В.Г.. В резултат от нанесения удар, В.Г. паднал,
държейки подсъдимия И., поради което последният паднал върху пострадалия и се
опитал да му бръкне в очите. В този момент в хола влязъл бащата на пострадалия
– свидетелят С.Г., който видял, че подсъдимият е притиснал сина му към земята,
крещейки, че ще го убие. За да ги разтърве, свидетелят С.Г. взел от намиращия
се в близост килер един бастун и с него ударил веднъж подсъдимия по гърба. Като
реакция на това последвал удар от страна на подсъдимия, който ударил с ръка
свидетеля С.Г. в бъбреците, при което очилата на последния отхвръкнали встрани.
В това време пострадалият В.Г. молил подсъдимия да си тръгне, което в крайна
сметка било сторено и М.И. напуснал жилището на пострадалия. Веднага след това
пострадалият и баща му се обадили на тел. 112 и на другия син на С.Г., който
уведомил С.С. - племенник на В.Г. за случилото се. С.С. живеел в близост, поради което веднага тръгнал към
жилището на чичо си В.Г.. Щом стигнал до бл. 205, С.С.
позвънил на чичо си да слезе, за да му отвори входната врата на блока. В
момента, в който В.Г. слязъл и отворил входната врата на блока, зад гърба му се
появил подсъдимият И., който ударил с дървена пръчка В.Г. по гърба и се
развикал, че щял да прави каквото си иска.
В резултат от нанесения удар от
подсъдимия М.И. с юмрук в лицето на В.Г., на Г. били причинени следните телесни
увреждания – разкъсно-контузна рана в областта на
преходната гънка на горната устна, избиване на първи горен десен зъб и избиване
на трети долен десен зъб, които травматични увреждания довели до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
Подсъдимият М.М.И.
е българин, с българско гражданство, със средно образование неженен, без данни
за трудова ангажираност. Към датата на извършване на деянието същият е
неосъждан.
Гореописаната фактическа обстановка е
изводима при съпоставката и анализа на следните гласни доказателствени
източници: свидетелски показания на В.Г. /л. 54-55 н.о.х.д./, включително
приобщените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т.
1 и т. 2 от НПК /л. 3 ДП/; свидетелски показания на С.С.
/л. 56 н.о.х.д./, включително приобщените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК /л. 6 ДП/; приобщените по
реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 4, пр. 2 от НПК
показания на С.Г. – починал в хода на производството по делото /л. 5 ДП/;
показанията на свидетелката Т.С./л. 70 н.о.х.д./; обяснения на подсъдимия М.И.
/л. 72-73 н.о.х.д./. Част от доказателствената
съвкупност, въз основа на която съдът гради изводите си по фактите са и
приетите съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) /л. 9 ДП/; СМЕ по писмени данни
/л. 13 ДП/, допълнителна СМЕ /л. 61-67 н.о.х.д./, приобщените по реда на чл.
283 от НПК протоколи и други документи от досъдебното производство, сред които медицински
документи /л. 20-48 ДП/, както и справка за съдимост /л. 22-24 н.о.х.д./;
справка от Министерство на правосъдието – Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ /л. 37-38 н.о.х.д./, амбулаторен лист /л. 40 н.о.х.д./, етапна епикриза /л. 41 н.о.х.д./, амбулаторен лист /л. 42
н.о.х.д./ и медицински документ за извършен на 07.03.2019 г. преглед на
подсъдимия.
Показанията на свидетелите В.Г., С.С. и приобщените от досъдебното производство показания на
свидетеля С.Г. се възприемат като обективно отражение на възприетите от
свидетелите факти и обстоятелства, свързани с деянието, представляващо част от
предмета на делото. Този извод на съда остава непроменен при отчитане факта, че
свидетелят В.Г. е и пострадал от престъпното посегателство, тъй като по делото липсва
достоверна информация, която да опровергава заявеното от пострадалия. Същото се
отнася и то показанията на свидетелите С.Г. и С.С.,
които макар да са близки роднини на пострадалия, възпроизвеждат по обективен
начин своите възприятия за случилото се. Освен това, съдът намира свидетелите Г.
и С. за притежаващи свидетелска годност към провеждането на разпитите. Редом с
това следва да се има предвид, че показанията на Г. относно време, място и
начин на извършване на деянието се подкрепят, както от показанията на
свидетелите С.С. и С.Г., така и от тези на свидетелката
Т.С.и от заключенията на трите СМЕ по делото. От показанията на В.Г. се
установява, че на горепосочената дата, в хола на апартамента, в който Г.
живеел, подсъдимият И. му нанесъл един удар с юмрук в областта на лицето, с
което му били избити два зъба. Съдът няма основание да се съмнява в описания от
пострадалия механизъм на деянието, още повече, че даденото описание на
действията в хронологическа последователност се подкрепя от показанията на С.Г.,
които са приобщени по реда на чл. 281, ал. 5 от НПК. Тази информация се
потвърждава и от назначените в досъдебното производство СМЕ, съгласно
заключенията на които избиването на първи горен десен и трети долен десен зъб
отговаря да е в резултат на въздействие на твърди, тъпи предмети при удар с или
върху такива и може да се получи при удар с ръка в конфигурация на юмрук в
областта на устата. По въпроса за това избити ли са в резултат на удара зъби на
пострадалия, въззивният съд кредитира становището на
вещите лица в досъдебното производство, тъй като тези експертни изследвания са
извършени в кратък период от време след процесното
посегателство спрямо личността на Г. и дават обективен и професионален отговор
на поставените въпроси. Съгласно заключението по извършената въз основа на
личен преглед и медицинска документация СМЕ в досъдебното производство, както и
въз основа на назначената в хода на съдебното производство допълнителна СМЕ, се
установява, че при пострадалия са констатирани избиване на първи горен десен зъб и трети
долен десен зъб; оток и кръвонасядания по долните
клепачи и подочичната област на двете очи; кръвоизлив
под конюктивата на дясно около; кръвонасядане
в дясна хълбочна област; генерализирана пародонтоза
на наличните зъби, които са с кариозни изменения;
силно редуцирано съзъбие на горна и долна челюст, като при горна челюст е
установена липса на всички зъби, които увреждания са с характер да причинят
временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Според експертното
заключение, травматичното избиване на зъби, само по себе си, в случая
обосновава извод за временно разстройство на здравето, неопасно за живота, тъй
като се касае за липсваща към момента на деянието дъвкателна
функция на зъбите, съответно не може да става въпрос за нарушаване на тази
функция. В подкрепа на изводимия от горните доказателствени
източници факт, че с осъщественото спрямо пострадалия на 23.04.2016 г. са му
избити два зъба – първи горен десен зъб и трети долен десен зъб, са и
показанията на свидетелката Т.С.– стоматолог, при който пострадалият се е
лекувал през пролетта на 2016 г. Освен тази информация, въз основа на СМЕ и
показанията на свидетелите С.и Г. се установява несъмнено, че в резултат от
осъщественото на 23.04.2016 г. от подсъдимия, на пострадалия Г. е причинена и разкъсно-контузна рана с дефект на тъканите в областта на вестибулума-срединно на венечната
лигавица на горната челюст в дясно. Освен това, въз основа на медицинските
експертни заключения може категорично да се заключи, че описаните от вещите
лица травматични увреждания съответстват да са получени по времето и начина,
който пострадалият съобщава и които са предмет на повдигнатото държавно
обвинение. Производен източник на информация в подкрепа на обвинителната теза
са и показанията на свидетеля С.С., който при
пристигането си на адреса в ж. л. „Младост – 2“, бил информиран за случилото се
непосредствено преди това в апартамента на пострадалия Г..
Въз основа на експертните заключения и
посредством приложената по делото медицинска документация се установява, че към
23.04.2016 г. В.Г. е страдал от хронично заболяване на зъбозадържащия
апарат /пародонт/, при напреднала форма на пародонтоза, което е довело до липса на дъвкателна
функция на зъбите, които имал и които му били избити с нанесения от страна на
подсъдимия удар с юмрук в лицето.
Въз основа на приетите медицински
документи се установява, че в резултат от извършеното спрямо неговата личност
посегателство, на 23.04.2016 г. пострадалият Г. е преживял остра реакция на стрес.
Въз основа на приетата по делото
справка за съдимост се установява, че към 23.04.2016 г. подсъдимият М.М.И. е бил неосъждан, тъй като по отношение на предходни
осъждания спрямо него – по н.о.х.д. № 1216/2010 г. на Районен съд – Казанлък и
по н.о.х.д. № 19869/2011 г. на Софийски районен съд, към 23.04.2016 г. е
настъпила реабилитация по право.
При установената въз основа анализа на
описаните доказателствени източници фактическа
обстановка, въззивният съдебен състав приема за
установено от правна страна, следното:
Подадената от името на подсъдимия М.М.И. въззивна жалба и допълнение
към нея, срещу присъда № 536233 от 15.11.2018 г. по н.о.х.д. № 6902/2018 г. на
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 11-ти състав е частично
основателна.
Според въззивния
съд, подведени под съответната правна норма, установените по делото факти несъмнено сочат към това, че
с извършеното на 23.04.2016 г. деяние, подсъдимият М.М.И.
е осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл. 131, ал. 1,
т. 12 от НК, като причинил на В.Г. лека телесна повреда, изразяваща се в
избиване на първи горен десен зъб, избиване на трети долен десен зъб и разкъсно-контузна рана в областта на преходната гънка на
горната устна, които травматични увреждания станали причина за временно
разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия. Доколкото по
делото е установено категорично, че пострадалият е страдал от напреднала форма
на пародонтоза, поради която избитите с деянието на
23.04.2016 г. зъби не са изпълнявали своята дъвкателна
функция, то и с оглед телесното увреждане реализираното деяние не може да бъде
подведено под състава на по-тежко наказуемо престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, тъй като съгласно разясненията, дадени в
Постановление № 3 от 27.09.1979 г. на Пленума на ВС, несъставомерна
по този законов текст последица е избиването на разрушени, силно разклатени или
неизлечимо болни зъби, които не са изпълнявали предназначението си за дъвчене
или говорене. Същевременно, по делото се установява по несъмнен начин, че
описаните по-горе телесни увреждания са довели до временно разстройство на
здравето, неопасно за живота на пострадалия, което съответства на лека телесна
повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК.
От субективна страна, конкретното
престъпление е извършено при форма на вина – умисъл, тъй като деецът е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и е
целял тъкмо тяхното реализиране в действителността. Същевременно, фактите по
делото обосновават несъмнен извод за това, че подсъдимият е реализирал
престъплението, воден от хулигански подбуди. Този извод не се разколебава по
никакъв начин от факта, че извършването на деянието се предхожда от
междусъседски конфликт, свързан със слушане на силна музика в апартамента на
подсъдимия. Това обстоятелство не е от такова естество, че да изключи
възможността процесното деяние да е извършено по
хулигански подбуди, още повече, че последните са явно изразени в случая. По
делото е несъмнено, че към момента на извършване на деянието, а и след това –
когато подсъдимият е ударил пострадалия Г. пред входа на блока, подсъдимият И.
е заявил, че ще прави каквото си иска. Подобно
изявление, само по себе си, сочи несъмнено, че се касае за личност с установена
нагласа към неспазване и нарушаване на установените в обществото правила.
Поради това категорично следва да се приеме, че става въпрос за престъпно
деяние срещу личността на пострадалия, реализирано поради хулигански мотиви. Още
повече, че по делото не се установява между подсъдимия И. и пострадалия Г. да
са били установени конфликтни отношения по някакъв повод. От показанията на
свидетеля С.Г. се установява, че във връзка със сходен случай преди 23.04.2015
г., свидетелят С.Г. се е качвал до жилището на подсъдимия, за да моли
намаляване на силна музика, но няма каквато и да е информация в подобен спор да
е участвал пострадалият В.Г.. Самият свидетел С.Г. потвърждава, че след
въпросното му посещение, нито той, нито синът му са имали разговори с
подсъдимия И.. Ето защо, данните за наличие на предходни конфликтни отношения
между съседите по повод създаван от подсъдимия шум, не изключват наличието на
квалифициращия признак по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК, тъй като не може да се
приеме, че спрямо пострадалия подсъдимият е формирал личен мотив за нанасяне на
телесната повреда. В допълнение следва да се посочи, че дори да бъде установен
личен мотив, то това не винаги изключва квалифицирането на деянието като
престъпление, извършено по хулигански подбуди. В тази насока е и практиката на
върховната съдебна инстанция, според която наличието на личен мотив за
извършване на дадено деяние не винаги изключва определянето на подбудите като
„хулигански” – в този смисъл е решение № 255 от 03.07.2015 г. по н. д. № 544 от
2015 г., ВКС, I н.о. Възприето е разбирането, че съчетаването на
личния мотив с „хулиганските подбуди” по смисъла на чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК, не само е възможно от психологическа гледна точка, но е свързано и с
евентуалния умисъл за престъпното хулиганство, който е възможен, вкл. според
даденото тълкуване с ППВС № 2/1974 година, т. 3 (в този смисъл вж. и ППВС №
2/1957 година, т. 19, р. № 65/2010 година на ВКС, І НО, р. № 441/2011 година на
ВКС, І НО и др.). Установените в конкретния случай факти разкриват, че
причината за възникване на конфликта не се ограничава единствено до битова
основа, тъй като от обективните действия на подсъдимия, включително отправените
изрази, че ще прави каквото си иска, сочат към наличие на мотив за
несъобразяване с установените правила и демонстративно нарушаване на установения
в страната правов ред. Същевременно, осъществените от подсъдимия действия силно
възмутили, както пострадалия Г., така неговия баща и племенника му - свидетеля С.С..
С осъществените на 23.04.2015 г.
действия, М.И. виновно е реализирал престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК, тъй като е нанесъл телесна повреда на пострадалия Г., воден от хулигански
подбуди да демонстрира безнаказаност, демонстративно пренебрежение на
установения правопорядък и ярко незачитане на чуждите
достойнство и телесен интегритет. Единствено за пълнота на изложението следва
да се посочи, че въззивният съд намира първоинстанционната присъда за правилна в частта, с която
подсъдимият И. е оправдан по повдгинатото му
обвинение за това да е реализирал престъплението посредством умишлено
причиняване на кръвонасядане в дясната хълбочна
област, кръвонасядане под дясната конюктива,
както и кръвонасядане и отоци в долните половини на
двете орбитални области, тъй като в тази част обвинителната теза на прокурора
не е доказано да е основателна.
Досежно въпроса за
предходната съдимост на подсъдимия, въззивният съд
намира изводът на районния съд за това, че подсъдимият е с обременено съдебно
минало за неправилен.
От свидетелството за съдимост на
подсъдимия М.М.И. се установява, че наказателната му
отговорност е ангажирана по следния начин:
С определение на Районен съд – Казанлък
по н.о.х.д. № 1216/2010 г. за одобряване на споразумение - в сила от 18.10.2010
г., подсъдимият е признат за виновен в това, че на 23.06.2010 г. е извършил
престъпление по чл. 234, ал. 2, т. 2 и т. 3, вр. ал.
234, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 54, ал. 1 от НК му е наложено
наказание от три години лишаване от свобода, изпълнението на което на основание
чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от пет години.
С присъда по н.о.х.д. № 19869/2011 г. на
Софийски районен съд - в сила от 26.04.2012 г., подсъдимият И. е признат за
виновен в това, че на 10.09.2011 г. е извършил престъпление по чл. 343б, ал. 1
от НК, поради което му е наложено наказание пробация
за срок от една година и шест месеца, както и лишаване от право да управлява
МПС за срок от една година и шест месеца.
По делото е приета справка от ГД
„Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието, от която се
установява, че изпълнението на горепосоченото наказание пробация
е започнало на 25.09.2012 г. в гр. София, Сектор „Пробация“
– ГДИН, както и че същото е приключило на 25.03.2014 г. поради изтърпяване.
При горната информация, следва
единствено възможният извод за това, че към датата на процесното
престъпление, а именно към 23.04.2016 г. подсъдимият М.М.И.
е реабилитиран по предходните осъждания и като такъв следва да бъде третиран
като неосъждан.
Това е така, тъй като съгласно чл. 86,
ал. 1, т. 1 от НК реабилитацията настъпва по право когато лицето е осъдено
условно, ако в изпитателния срок не е извършило друго престъпление, поради
което следва да изтърпи отложеното наказание. Конкретният случай е именно
такъв, тъй като, макар престъплението, за което И. е признат за виновен и
осъден по н.о.х.д. № 19869/2011 г. на Софийски районен съд да е извършено в
изпитателния срок по предходното осъждане по н.о.х.д. № 1216/2010 г. Районен
съд – Казанлък, това не е активирало ефективно изпълнение на наказанието на
основание чл. 68, ал. 1 от НК, тъй като за извършеното в изпитателния срок
престъпление, подсъдимият е санкциониран с наказание пробация,
а не с лишаване от свобода. Ето защо, с изтичане на тригодишния изпитателен
срок, считано от 18.10.2010 г., е настъпила реабилитация по право по смисъла на
чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК.
Същевременно, предвид обстоятелството,
че наложеното спрямо подсъдимия наказание пробация по
н.о.х.д. № 19869/2011 г. на Софийски районен съд е изтърпяно на 25.03.2014 г.,
то на 25.03.2016 г. е настъпила т. нар. безусловна реабилитация по чл. 88а, ал.
1, вр. чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК, при която с
изтичане на две години от изтърпяване на наказанието, в които подсъдимият не е
извършил ново умишлено престъпление от общ характер, за което да се предвижда
наказание лишаване от свобода, осъждането и последиците му се заличават
независимо от предвиденото в друг закон или указ. Следва да се отбележи, че
правилото на чл. 86, ал. 2 от НК, съгласно което реабилитацията по право не
настъпва за престъпление, извършено от пълнолетно лице, което е било веднъж
реабилитирано, не намира приложение за случаите, попадащи в обхвата на чл. 88а
от НК. Ето защо, в настоящия случай следва да бъде взето предвид
обстоятелството, за което съдът служебно следи, че към 23.04.2016 г.
подсъдимият М.М.И. е реабилитиран по право и като
такъв се счита неосъждан.
Изводът, че към датата на процесното престъпление подсъдимият се счита неосъждан обуславя
задължително приложение на чл. 78а, ал. 1 от НК, тъй като съгласно чл. 131, ал.
1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 от НК, към датата на
извършване на процесното престъпление, предвиденото в
закона наказание е до три години лишаване от свобода, а и в резултат от
престъплението не са причинени имуществени вреди. При кумулативно наличие на
изискуемите в императивната норма на чл. 78а от материалния наказателен закон
предпоставки за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание, съдът е ангажиран с приложението на този
правен институт, което не зависи от волята и усмотрението на участващите в
производството по делото страни. Поради това, като не е приложил императивната
норма на чл. 78а от НК, първоинстанционният съд е
допуснал нарушение на материалния закон. В допълнение следва да се отбележи, че
конкретният случай не попада в обхвата на чл. 78а, ал. 7 от НК, изключващ
приложението на чл. 78а, ал. 1-6 от НК. Ето защо, обжалваната присъда следва на
основание чл. 337, ал. 1, т. 4 от НПК да бъде изменена, като спрямо подсъдимия И.
бъде приложен чл. 78а от НК.
Съгласно чл. 78а, ал. 1 от НК, при
освобождаване на пълнолетно лице от наказателна отговорност, спрямо същото
следва да бъде наложено административно наказание от хиляда до пет хиляди лева.
При индивидуализация на наказанието, въззивният съд намира, че следва да бъде отчетен фактът, че
подсъдимият е извършил конкретното престъпление в дома на пострадалия Г. и в
присъствието на възрастния му баща, както и че се касае за личност с установена
нагласа към нарушаване на обществения ред. Освен това следва да бъде отчетен
самият механизъм на извършване на деянието и насочеността на инкриминирания
удар в областта на главата на пострадалия, което действие, само по себе си,
застрашава сериозно здравето на човек. Не може да остане извън вниманието на
съда при индивидуализация на наказанието и установеното по делото поведение на
подсъдимия, реализирано непосредствено след процесното
престъпление, при което до входа на жилищната сграда, подсъдимият е нанесъл още
един удар в гърба на пострадалия Г.. Всички тези данни съставляват отегчаващи
вината на подсъдимия обстоятелства и описват личност със завишена обществена
опасност. Същевременно, въззивният съд не намира
основание да цени като смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства някои от
установените по делото, включително чистото съдебно минало на подсъдимия,
доколкото това обстоятелство предопределя приложението на чл. 78а от НК. При
установените отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства и при липсата на
смекчаващи такива, с оглед постигане на поправителен и възпиращ ефект на
наказанието, въззивният съд намира, че спрямо
подсъдимия М.И. следва да бъде определено административно наказание в размер от
2500 /две хиляди и петстотин/ лева. В този размер административното наказание е
справедливо и съответства на обществената опасност, както на подсъдимия, така и
на извършеното от него на 23.04.2016 г. престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 от НК.
По тези мотиви и на основание чл. 337,
т. 4, вр. чл. 334, т. 3 от НПК, Софийски градски съд,
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ присъда № 536233 от 15.11.2018
г. по н.о.х.д. № 6902/2018 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение,
11-ти състав, като на основание чл. 334, т. 3, вр.
чл. 337, т. 4, вр. чл. 78а от НК ОСВОБОЖДАВА ОТ
НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ подсъдимия М.М.И., ЕГН: **********,
и му НАЛАГА административно наказание в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/
лева.
Потвърждава присъдата в останалата
част.
Решението не подлежи на касационно
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.