№ 370
гр. София, 26.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Стефан Илиев
Членове:Иванка Шкодрова
Калинка Георгиева
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
в присъствието на прокурора Стойчо Тодоров Ненков (АП-София)
като разгледа докладваното от Стефан Илиев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20211000600230 по описа за 2021 година
в публично съдебно заседание, проведено на 25.06. 2021г., при секретар
Ирена Милкова и с участието на прокурор С.Н. от АП - София, разгледа
ВНОХД № 230/2021г., по описа на Апелативен съд - София, докладвано от
съдия Илиев.
Съобразно изискванията на чл. 339 НПК, Софийският апелативен съд
намери следното:
С присъда №260009 от 22 януари 2021 година постановена по НОХД №
4052 по описа за 2020 г., Софийският градски съд е признал подсъдимия Д. С.
Г., за ВИНОВЕН в това, че:
На 12.12.2019 г., около 16:30 ч., в гр. ***. ж.к. „Люлин", до бл. 329 в
съучастие като извършител с неустановено до момента лице, при условията
на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи на обща стойност 735.00
1
лева. от владението на К. К. К. с намерение противозаконно да ги присвои,
като употребил за това сила - нанесъл удар с ръка в областта на главата на К.
К. К., след което нанесъл удари с ръце и крака в областта на главата и тялото
на К., поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 198, ал. 1,
във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а" и чл. 54 от НК го ОСЪДИЛ
на ШЕСТ години ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗИНЗС му ОПРЕДЕЛИЛ
първоначален СТРОГ режим за изтърпяване на наложеното наказание
лишаване от свобода.
На основание чл. 59 от НК, първоинстанционният съд е ЗАЧЕЛ
предварителното задържане на подсъдимия Д. С. Г. за времето от 13.01.2020
г. до 14.09.2020 г.
Подсъдимият Г. е ОСЪДЕН да заплати направените на досъдебното
производство разноски в размер на 201,30 лв. в полза на републиканския
бюджет по сметка на МВР.
Така постановената присъда не е влязла в сила.
Преди изтичане на срока за обжалване е била депозирана жалба от адв.
А.Н. - защитник на подс. Д.Г..
В жалбата на защитата се твърди , че присъда е неправилна ,
незаконосъобразна и несправедлива, постановена е в противоречие на
доказателствата, материално правните и процесуални правила.
На съдебните прения пред въззивния съд страните излагат доводи със
следното кратко съдържание:
Прокурорът от Апелативна прокуратура - София намира присъдата на
СГС за правилна и законосъобразна, а жалбата – неоснователна. Счита, че
2
изводите, описани подробно в мотивите към присъдата, кореспондират
изцяло с приложените по делото доказателства. Видът и размерът на
наложеното наказание съответстват е предвиденото в съответната законова
норма и с данните за личността на дееца. Моли първоинстанционната
присъдада бъде потвърдена изцяло.
Защитникът на подсъдимия адв. Н. отправя молба да бъде постановен
съдебен акт, с който да бъде отменена осъдителната присъда изцяло и
подсъдимшят - признат за невиновен и оправдан. Счита, че авторството на
деяниетоне е доказано Сочи, че видно от проведеното съдебно следствие пред
първоинстанционния съд и от разпитите на свидетел-очевидец, който има
преки и непосредствени впечатления за извършеното деяние, извършител на
деянието не е Д.Г... Моли подсъдимият да бъде оправдан.
В лична защита подсъдимият заявява, че поддържа заявеното от
защитника му.
В последната си дума подсъдимият моли да бъде оправдан.
Софийския апелативен съд провери изцяло правилността на присъдата
и за да се произнесе взе предвид, че Софийският градски съд е приел следната
фактическата обстановка:
На 12.12.2019 г. около 16:15 часа пострадалият - свидетелят К. К. К.
излязъл от дома си в град ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. Б, ет. 5, ап. 35. Ползвал
с автомобила си. Паркирал в близост до бл. 329 в гр. София, ж.к „Люлин“ до
паметника на загиналите полицаи на кооперативния пазар. Когато паркирал,
пред неговия автомобил спрял лек автомобил „Опел Астра“. Св. К. излязъл от
автомобила си и казал на двамата мъже в „Астрата“, че ще излиза след малко.
Подсъдимият Г. излязъл от автомобила, приближил се до пострадалия К. и го
ударил в лицето в областта на лявото око, от което последният паднал на
колене. В това време от автомобила „Опел Астра“ излязъл и неустановеният
съучастник на подс. Г.. Двамата започнали да ритат св. К. с крака и да го
удрят с юмруци в областта на главата. Неустановеният съучастник измъкнал
от през рамото на К. зелена, платнена, мъжка чантичка е размери около 15/20
см. с два джоба и капак с лепенка. След това подс. Г. и неустановеният му
съучастник се качили в автомобила „Опел Астра“ и потеглили в посока
„Люлин“. В чантичката, която му била отнета, св. К. имал следните вещи -
сумата от 370 лева, 1 бр. мобилен телефон марка “Huawei” модел “Р10lite”, 2
бр. външни батерии за телефон, ключове и една бяла коронка с излят зъб с
метален щифт.
На 14.01.2019 г. е проведено разпознаване по фотоалбум от св. К. К.,
който категорично разпознал подс. Г. под снимка номер „1“ като един от
извършителите на грабежа на 12.12.2019 г. Разпознал го по чертите на лицето
- формата на скули, нос, брада.
3
По делото е изготвена съдебномедицинска експертиза, от заключението
на която на св. К. сапричинени следните травматични увреждания:
кръвонасядане на челото вдясно; обширно кръвонасядане и драскотини в
областта на дясната половина на челото, обхващащо горен и долен клепач на
дясното око и дясна скула; обширно кръвонасядане и драскотини на лявата
половина на челото, обхващащо клепача на лявото око и лява скула; оток на
горната устна; кръвонасядания на лигавицата на долната и горната устна;
кръвонасядане по страничната повърхност на дясното коляно; оток и
кръвонасядане на дясната длан. Установените травматични увреждания са
били получени по механизма на удар е или върху твърди, тъпи предмети, като
за драскотините в областта на лицето - и такива с неравна контактуваща
повърхност и са могли да се получат по времето и начина, съобщени от
пострадалия.Травматичните увреждания реализират медико-биологичния
признак болка и страдание.
Назначена е и е изготвена съдебно-оценителна експертиза, от
заключението на която се установява, че общата стойност на отнетите от К.
вещи възлиза на 735.00 /седемстотин тридесет и пет/ лева.
В хода на въззивното производство бе възобновено съдебното
следствие, тъй като пред първоинстанционният съд не е проведено
изслушване на вещите лица, а техните заключения са залегнали в
доказателствената маса, приета в мотивите на присъдата. След огласяването
на заключенията и изслушването на вещите лица бяха приети
съдебномедицинската и съдебно-оценителната експертиза. Те бяха
потвърдени без оспорвания от страните.
Така промяна във фактическата обстановка, приета от
първоинстанционния съд, няма съществена промяна и настоящата инстанция
не прие наличието на доказателства обуславящи такава.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената от първоинстанционният съд фактическа обстановка се
установява от всички събрани по делото доказателства по един категоричен
начин. Съдът подробно е обосновал приетата от него фактическа обстановка,
която се подкрепя от наличните гласни и писмени доказателства, както и от
заключението на експертизите.
Съдът задълбочено е анализирал всички доказателства по делото и
правилно е дал вяра най-вече на показанията на пострадалия св. К.. Той
подробно е описал случилото се с него и категорично е разпознал в
подсъдимия единия от нападателите му. Обосновано съдът е аргументирал
защо е дал вяра на разпознаването по снимки, а не с личното участие на
подсъдимия, предвид отказа на последния да участва в такова следствено
действие. Това е негово лично право да организира по този начин защитата
си, но именно за подобни случаи в закона е предвидена възможността за
разпознаване по снимки. Показанията на пострадалия се подкрепят и от
констатираните непосредствено след деянието негови телесни увреждания,
които по своето естество и начин на причиняване съответстват на
показанията му относно начина на извършеното срещу него нападение и
нанесените му удари.
Съдът е обсъдил и показанията на другите свидетели по делото.
Обосновано е констатирал, че показанията на свидетелката Д. следва да
бъдат кредитирани, тъй като са логични, последователни ,непротиворечиви и
кореспондират с показанията на свидетеля К..
Подробно са обсъдени и анализирани показанията на св. М. М..
4
Правилно е отчетено, че той сочи основно различаващи се белези на лицата
извършили нападението над св. К.. При тези негови взаимо изключващи се
твърдения обосновано е преценено, че тези показания са колебливи, със
съществени противоречия и поради това правилно не са кредитирани с
доверие от основния съд.
Съдът е обсъдил и проверил задълбочено теза подсъдимият по време на
деянието е бил на друго място. Обясненията на подсъдимия правилно са били
възприети като негова защитна позиция, след като аргументирано и с
основание са отхвърлени твърденията на свидетелите С. А., К. А. и П. А..
Соченото от тях, че те са били с подс. Г. в ИСУЛ на 12. 12. 2019 г. след обед
по повод на оказването на медицинска помощ на лицето К. А. са опровергани
по категоричен начин. Видно от приложените писмени доказателства на
12.12.2019 г. в здравното заведение свидетелят К. А. не е постъпвал за
лечение.Приложени са медицински документи - лист за преглед на пациента в
„Спешно отделение“ № 000591, от който се установява, че св. А. е постъпил в
болницата на 09.01.2020 г., а не на 12.12.2019 г., както твърди тази група
свидетели. Като се има предвид очевидно приятелските отношения на тези
свидетели с подсъдимия и посоченото явно несъответствие за времето на
лечението на А. правилно тези показания са били отхвърлени и не им е била
дадена вяра.
Поради изложеното въззивната инстанция счете, че делото е напълно
изяснено от фактическа страна и по несъмнен начин е доказано участието на
подсъдимия в деянието и това дава възможност да се направят съответните
правни изводи.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Въз основа на приетите за установени фактически обстоятелства
първоинстанционният съд е направил законосъобразни изводи за правната
оценка на деянието, извършено от подсъдимия. Присъдата е правно
обоснована. Основният съд е анализирал всички събрани доказателства и е
направил верни изводи. Налице са достатъчно доказателства, които са дали
възможност на съда да оформи правилно вътрешно убеждение, което е
отразено в мотивите. В мотивите си първоинстанционният съд е изложил
какви фактически положения е приел за установени и защо е сторил това, дал
е отговор на възраженията на защитата и е направил законосъобразни правни
изводи. Несъмнено подсъдимият, заедно снеустановеното лице е упражнил
насилие спрямо св.К. и са отнели чантата му с описаните вещи. При
наличието на съучастническата им дейност участието на подс. Г. се е изразило
в активните действия посредством нанасянето на удари на пострадалия в
сломяването на съпротивата му, което е дало възможност неговият
съучастник да отнеме чантата на К.. С оглед на обремененото съдебно минало
на подсъдимия съдът е приложил правилно закона относно наличието на
опасен рецидив и правната квалификация на деянието на подсъдимия като
5
престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 198, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал.
2, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а" от НК.
ПО ЖАЛБАТА на защитника на подсъдимия:
Изложените в жалбите на защитника и пледоарията пред въззивната
инстанция доводи се отнасят за наличието на алиби на подсъдимия, което по
същество е оплакване за необоснованост на съдебния акт. Това твърдение, че
по време на извършване на деянието се е намирал на друго място, а именно
със свидетелите С. А., К. А. и П. А. в болница ИСУЛ по повод лечението на
травма на К А.. Видно от приложените по делото справка това не отговаря на
истината, тъй като К. А. не е бил на инкриминираната дата в тази болница, а
много по-късно следващия месец и година. В подкрепа на обвинителната теза
се явяват подробните и последователни обяснения на св. К., разпознал
подсъдимия като един от нападналите го две лица, които са го ограбили. Тези
твърдения са подкрепени и от показанията на св. Д.. По изложените причини
въззивният съд се солидаризира с извода на първоинстанционния съд за
наличието на достатъчно доказателства, които обуславят доказаноста на
участието на подсъдимия в извършване на престъплението по несъмнен
начин.
Поради тези причини жалбата е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
Съдът счете, че определеното на подсъдимия наказание е справедливо с
оглед на правната квалификация на деянието и е съобразено с тежестта на
извършеното от него и неговите характеристични данни.
При служебната проверка на присъдата не бяха установени нарушения
на процесуалните правила, които дават основание за нейната отмяна.
Тъй като не са налице основания за отменяване или изменяне на
присъдата, тя следва да бъде потвърдена изцяло.
6
Водим от изложеното и на основание чл. 338 от НПК, Софийски
апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №260009 от 22 януари 2021 година по
НОХД № 4052 по описа за 2020 г. на Софийския градски съд.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано и протестирано пред Върховен
касационен съд в петнадесетдневен срок от съобщаване на страните, че е
изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7