№ 1171
гр. София, 07.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20231110213676 по описа за 2023
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на Н. Г. Р., ЕГН **********, против
Наказателно постановление № 23-4332-018932/04.09.2023 г., издадено от
Началник сектор в отдел "Пътна полиция" в СДВР, с което на основание чл.
180 ал. 1 т. 1 пр. 2 ЗДвП за нарушение на чл. 95 ал. 1 ЗДвП на жалбоподателя
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100, 00 /сто/ лева.
С жалбата се претендира отмяна на наказателното постановление
поради съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно
приложение на материалния закон. Оспорва се фактическата обстановка,
приета в АУАН и НП, като се навежда, че жалбоподателят не е оставил
вратата на управляваното от него ППС отворена за продължителен период от
време, а я е отворил само за да се качи в пътното превозно средство и да
потегли, за което е сигнализирал на намиращия се зад него автобус на
градския транспорт. Изтъква се и че жалбоподателят е отворил вратата, след
като се е уверил, че няма да създаде опасност за останалите участници в
движението. Твърди се, че при издаване на обжалваното наказателно
постановление е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,
тъй като наказващият орган не е обсъдил възможността за приложението на
чл. 28 ЗАНН и не е преценил и анализирал тежестта на нарушението при
определяне размера на наложеното административно наказание. По
изложените съображения се претендира обжалваното наказателно
1
постановление да бъде отменено. Алтернативно се прави искане размера на
наложеното административно наказание да бъде намален до минимума по чл.
180 ал. 1 ЗДвП.
В съдебно заседание жалбоподателят Н. Р., редовно призован, се явява
лично и с процесуалния си представител адв. М. Д. от АК - Ямбол.
Жалбоподателят прави искане да бъде отменена наложената му глоба. В
съдебните прения и в писмени бележки адв. Д. поддържа аргументите и
исканията във въззивната жалба.
Наказващият орган - Началник - сектор в ОПП, СДВР, редовно
уведомен, не изпраща представител и не изразява становище по
основателността на жалбата. Със съпроводителното писмо, с което
материалите по административнонаказателната преписка са изпратени в съда,
подписано от Началник на 03 сектор "Административно обслужване" в ОПП -
СДВР, е направено възражение за прекомерност на претендирано адвокатско
възнаграждение.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от санкционираното физическо лице, против
подлежащо на обжалване наказателно постановление и в срока по чл. 59 ал. 2
ЗАНН (видно от разписката на гърба на наказателното постановление,
същото е връчено лично на жалбоподателя на 08.09.2023 г., а жалбата е
подадена на 18.09.2023 г.), поради което е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното
наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл.
84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят Н. Г. Р. е правоспособен водач на ППС с придобити
категории "С", "В", "АМ", "ТКТ", като му било издадено СУМПС №
*********, издадено на 07.08.2020 г. от СДВР със срок на валидност до
07.08.2025 г.
На 07.08.2023 г. около 09:20 часа жалбоподателят Н. Р. управлявал
специален автомобил, осъществяващ дейност по сметосъбиране и
сметоизвозване на територията на Столична община, марка "Скания", модел
"Г 360" с рег. № хххххххххххх, собственост на "хххххххххххххххххх" ООД,
ЕИК ххххххххххх, на територията на град София, като се движел по бул.
"ххххххххх" с посока на движение от бул. "Цар Борис III" към ул.
"хххххххххх". Управляваният от жалбоподателя автомобил спрял за престой
пред № 52 на бул. "ххххххххх", за да извърши дейност по сметосъбиране. В
2
този пътен участък платното за движение се състояло от три пътни ленти в
посока към ул. "хххххххххх", като крайна дясна лента била заета от
паркирани автомобили и автомобили, спрели за престой, и движението се
осъществявало в две активни ленти. Тъй като крайната дясна лента била заета
от паркирани и спрели за престой автомобили автомобили, за да извърши
сметосъбирането, жалбоподателят спрял автомобила за престой в средната
лента. В крайната дясна лента преди мястото, където жалбоподателят бил
спрял автомобила за сметосъбиране, в посока ул. "хххххххххх", имало спирка
на масовия градски транспорт. Жалбоподателят Н. Р. слязъл от автомобила,
като затворил предната лява врата, за да помоли водачите на спрелите за
престой автомобили да ги преместят, така че да се осъществи
сметосъбирането. Междувременно по бул. "Н. Петков" с посока на движение
ж.к. "Люлин" се движел автобус на масовия градски транспорт марка "БМЦ",
модел 320" с рег. № хххххххххххх, с водач свидетелят С. С., като автобусът
се движел в посока към спирката на масовия градски транспорт, намираща се
в района на бул. "ххххххххх" № 52. Докато автобусът преминавал от лявата
страна на спрелия автомобил на сметосъбирането марка "Скания", модел "Г
360" с рег. № хххххххххххх, жалбоподателят Р. отворил предната лява врата
на автомобила и започнал да се качва по стъпалата, водещи до шофьорската
кабина, при което настъпило съприкосновение между отворената лява врата
на управлявания от жалбоподателя автомобил със специално предназначение
марка "Скания", модел "Г 360" с рег. № хххххххххххх и попътно
преминаващия автобус, обслужващ линиите на масовия градски транспорт,
марка "БМЦ", модел 320" с рег. № хххххххххххх, с водач свидетелят С. С.,
при което били причинени материални щети в областта на лявата врата на
управлявания от жалбоподателя автомобил и в областта на дясна странична
част на управлявания от свидетеля С. автобус на градския транспорт. На
мястото били изпратени служители на ОПП - СДВР - свидетелите А. Г. и К.
С.. Двамата разговаряли с водачите на двамата автомобила, установили
щетите по всеки от тях, всеки от водачите на автомобилите, участвали в
пътнотранспортното произшествие, попълнил саморъчна декларация, в която
посочил причините за настъпване на ПТП и обстоятелствата, при които е
настъпило. На същата дата - 07.08.2023 г. свидетелят К. С. - младши
автоконтрольор при ОПП - СДВР, съставил протокол за ПТП бл. №
1851736/07.08.2023 г. /рег. № 9301/, а свидетелят А. Г. съставил и скица към
3
протокола. Свидетелят А. Г. - младши автоконтрольор в ОПП - СДВР,
съставил АУАН серия "GA", бл. № 998457/07.08.2023 г., с който повдигнал
против въззивника Р. административнонаказателно обвинение за нарушение
на чл. 95 ал. 1 ЗДвП - затова, че жалбоподателят като водач на спрелия
специален автомобил марка "Скания", модел "Г 360" с рег. № хххххххххххх,
поради това, че отваря и оставя отворена предна лява врата на кабината, става
причина и участник в ПТП с попътно преминаващия от лявата му страна
автобус. АУАН бил съставен в присъствието на свидетеля К. С. и на
жалбоподателя Р. и бил предявен на последния, който го подписал без
възражения. Такива не постъпили и в срока по чл. 44 ал. 1 ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН на 04.09.2023 г. Д.Д. - началник на 03
сектор "Административно обслужване" в ОПП - СДВР, издала обжалваното
наказателно постановление № 23-4332-018932/04.09.2023 г., с което при
възприета идентична фактическа обстановка на основание чл. 180 ал. 1 т. 1 пр.
2 ЗДвП за нарушение на чл. 95 ал. 1 ЗДвП наложила на жалбоподателя Н. Р.
административно наказание „глоба“ в размер на 100, 00 /сто/ лева.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства и доказателствени
средства: гласни – обясненията на жалбоподателя Н. Р. - частично,
показанията на свидетелите А. Г., К. С. и С. С., както и писмените
доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК – справка - картон на
водача, заповед № 8121к-13318/23.10.2019 г. на Министъра на вътрешните
работи, акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019 г., заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, заповед № 513з-
5073/21.07.2015 г. на Директора на СДВР, протокол за ПТП бл. №
1851736/07.08.2023 г. /рег. № 9301/, ведно със скица на пътното транспортно
произшествие, 2 броя декларации от 07.08.2023 г., АУАН серия "GA", бл. №
998457/07.08.2023 г., наказателно постановление № 23-4332-
018932/04.09.2023 г.
Съдът даде вяра на показанията на свидетелите Г., С. и С., които са
еднопосочни, последователни и кореспондират на писмените доказателства.
Свидетелите Г. и С. не са очевидци на настъпилото ПТП, но са посетили
мястото по подадения сигнал, като показанията им са доказателство за
пътната обстановка на мястото и местоположението на пътните превозни
средства - участници в настъпилото ПТП, на платното за движение, както и за
причината за настъпилото ПТП - отворената лява врата на автомобила за
сметосъбиране. Съдът се довери на показанията на свидетеля С. С., които са
източник на преки доказателства за причините и механизма на настъпилото
ПТП, тъй като този свидетел е водач на автобуса, обслужващ линия на
градския транспорт, участник в ПТП. Показанията на свидетеля С. напълно
кореспондират на показанията на свидетелите Г. и С., както и на писмените
4
доказателства. Свидетелят С. е категоричен, че когато е преминавал с
автобуса покрай автомобила за сметосъбиране водачът на последния е
отворил шофьорската врата, в резултат на което е настъпило пътното
транспортно произшествие. Също толкова категорични показания свидетелят
С. дава и по отношение на обстоятелството, че когато е започнал да заобикаля
автомобила, осъществяващ дейност по сметосъбиране, шофьорската врата не
е била отворена. Обясненията на въззивника Р. съдът цени като годно
доказателствено средство в онези части, в които те не се оборват от гласните
доказателствени средства и от писмените доказателства, а в останалата им
част съдът прецени обясненията му като средство за защита. Така съдът не
даде вяра на обясненията на жалбоподателя, че когато е започнал да отваря
вратата на шофьорската кабина, автобусът на градския транспорт не е бил в
близост, тъй като тези негови обяснения се опровергават от показанията на
свидетеля С., който заявява, че въззивникът е отворил вратата, когато
автобусът на градския транспорт вече е заобикалял автомобила,
осъществяващ дейност по сметосъбиране.
Съдът кредитира писмените доказателства по делото като ги оцени
като последователни, взаимокореспондиращи си и съответни на гласните
доказателствени средства. Въз основа на писмените доказателства съдът
изгради изводите си за компетентност на актосъставителя и на наказващия
орган, както и за организацията на движението в участъка, където е
настъпило пътното транспортно произшествие.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
АУАН и НП са издадени от компетентни административни органи,
видно от писмените доказателства по делото. Видно от заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г., издадена от Министъра на вътрешните работи,
полицейските органи, заемащи длъжност "младши автоконтрольор" в СДВР,
са оправомощени да осъществяват контролна дейност по ЗДвП и да съставят
актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП. От приетата
като писмено доказателство заповед № 513з-5073/21.07.2015 г. на Директора
на СДВР се установява заеманата от свидетеля А. Г. длъжност - "младши
автоконтрольор" II степен в 01 група "Пътен контрол" на 01 сектор
"Организация и контрол на пътното движение". Ето защо съставилият АУАН
А. Г., заемащ длъжност "младши автоконтрольор" в СДВР, ОПП, разполага с
материална и териториална компетентност да състави АУАН за извършено
нарушение на ЗДвП. Отново от приетата като писмено доказателство заповед
№ 8121з-1632/02.12.2021 г., издадена от Министъра на вътрешните работи, се
установява, че началникът на сектор "Административно обслужване" към
ОПП - СДВР, е оправомощен да издава наказателни постановления за
5
нарушения на ЗДвП на обслужваната територия. От акт за встъпване в
длъжност от 29.10.2019 г. и заповед № 8121к-13318/23.10.2019 г. на
Министъра на вътрешните работи се установява, че издалата наказателното
постановление старши инспектор Д.Д. заема длъжност началник на 03 сектор
"Административно обслужване" към ОПП, СДВР, поради което и разполага с
материална и териториална компетентност да издаде обжалваното
наказателно постановление.
АУАН и НП са издадени и при спазване на давностните срокове по чл.
34 ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
При съставяне на АУАН не са били допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. При съставяне на АУАН са спазени изискванията
на чл. 40 и чл. 43 ЗАНН, като АУАН е съставен в присъствието на свидетеля
К. С., който е присъствал при установяване на нарушението, и на
жалбоподателя, подписан е от актосъставителя, свидетеля и въззивника,
предявен е на последния, за да се запознае със съдържанието му, и му е
връчен препис.
Както в АУАН, така и в НП, при това при пълна идентичност, са
посочени всички признаци от състава на нарушението, посочени са
обстоятелствата по извършването му, в това число и времето и мястото на
извършването му, посочена и е нарушената разпоредба от ЗДвП.
Действително, в наказателното постановление не са изложени
конкретните съображения на наказващия орган, поради което е счел, че не са
налице основания за приложението на чл. 28 ЗАНН. Липсата на мотиви в тази
насока обаче не представлява съществено процесуално нарушение. Съгласно
чл. 53 ал. 1 ЗАНН наказващият орган издава наказателно постановление, с
което налага на нарушителя съответно административно наказание, когато
установи по несъмнен начин факта на извършеното нарушение,
самоличността на лицето, което го е извършило, и неговата вина, ако не са
налице основания за прилагането на чл. 28 ЗАНН, т.е. издаването на
наказателно постановление обективира преценката на наказващия орган, че
не са налице основанията за приложение на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. На
следващо място в разпоредбата на чл. 57 ал. 1 ЗАНН, където са уредени
задължителните реквизити на наказателното постановление, не са посочени и
мотивите на наказващия орган да откаже да приложи разпоредбата на чл. 28
6
ЗАНН, поради което липсата им в обжалваното наказателно постановление не
може да се преценява като съществено процесуално нарушение. Най-сетне,
неизлагането на мотиви в обжалваното наказателно постановление по
отношение приложимостта на чл. 28 ЗАНН, по никакъв начин не ограничава
правото на защита на въззивника, тъй като преценката за маловажност
подлежи на съдебен контрол /Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на
ВКС по н. д. № 1/2007 г., ОСНК/ и в производството по Глава III, раздел V от
ЗАНН, съдът в случай, че намери, че са били налице предпоставките за
квалифициране на случая като маловажен, но наказващият орган не е
приложил чл. 28 ЗАНН, следва да упражни правомощието си по чл. 63 ал. 2 т.
2 ЗАНН, като отмени наказателното постановление и предупреди
нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от
същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от
влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде
наложено административно наказание.
Съгласно чл. 57 ал. 1 т. 8 ЗАНН в наказателното постановление следва
да се посочат и отегчаващите и смекчаващи обстоятелства и другите
обстоятелства, взети предвид при определяне вида и размера на наказанието.
В обжалваното наказателно постановление наказващият орган е нарушил
разпоредбата на чл. 57 ал. 1 т. 8 ЗАНН, като не е посочил кои обстоятелства е
взел предвид при индивидуализация на наказанието, което следва да се
наложи на въззивника. Коментираното нарушение обаче не е съществено, тъй
като по никакъв начин не е препятствало въззивника да разбере за
извършването на какво административно нарушение, е ангажирана
административнонаказателната му отговорност. Още повече, че преценката
на наказващия орган по отношение индивидуализация на наказанието също
подлежи на съдебен контрол и в случай, че прецени, че наложеното наказание
е несъответно на обществената опасност на нарушението, съдът разполага с
възможността да го намали.
При преценка на събраните по делото писмени доказателства и гласни
доказателствени средства, съдът намери, че се установява, че жалбоподателят
Н. Р. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението
по чл. 95 ал. 1 ЗДвП. Цитираната разпоредба предвижда задължение за
водачите на пътно превозно средство, спряно за престой или паркирано, да
отварят врата, да я оставят отворена, да се качват и да слизат от превозното
7
средство, след като се уверят, че няма да създадат опасност за останалите
участници в движението. В случая на посочените в АУАН и НП дата и място
жалбоподателят е спрял за престой управляваното от него пътно превозно
средство марка "Скания", модел "Г 360" с рег. № хххххххххххх, собственост
на "хххххххххххххххххх" ООД, ЕИК ххххххххххх, в средната лента за
движение на бул. "ххххххххх" с посока на движение от бул. "Цар Борис III"
към ул. "хххххххххх", пред № 52, като за да се качи в шофьорската кабина, е
отворил предната лява врата, без да се съобразява със заобикалящия го в
същото време от лявата му страна попътно движещ се автобус на масовия
градски транспорт, с което от обективна страна е нарушил разпоредбата на
чл. 95 ал. 1 ЗДвП. В резултат на действията на жалбоподателя е настъпило
ПТП между двата автомобила и са им били причинени материални щети,
описани в протокола за настъпилото ПТП. Нарушението се установява от
показанията на свидетеля С., който е категоричен че вратата на спрелия
автомобил, извършващ сметосъбирането, се е отворила по времето когато
автобусът, управляван от свидетеля С., е преминавал покрай спрелия
автомобил, управляван от жалбоподателя. Обясненията на жалбоподателя, че
първо е отворил предната лява врата и то в момент, когато не е имало други
попътно движещи се пътни превозни средства, и след това покрай него е
преминал автобусът на градския транспорт, не намират подкрепа в други
доказателствени източници по делото, явяват се изолирани, поради което и
съдът не им даде вяра. Обясненията на въззивника, че бил помахал на водача
на автобуса, за да сигнализира намерението си да се качи в пътното превозно
средство, също се оборват от показанията на свидетеля С., но дори и да бъдат
кредитирани, обстоятелството, че въззивникът е сигнализирал с ръка за
намерението си да се качи в шофьорската кабината, не го освобождава от
задължението по чл. 95 ал. 1 ЗДвП да отвори вратата само ако няма да
създаде опасност за останалите участници в движението, нито пък създава за
тях задължение да се съобразят с него и да го изчакат.
Не се споделят и възраженията на въззивника, че в случая не се касае
за оставяне на вратата отворена за продължителен период от време, а за
отварянето й с цел качване с шофьорската кабина. Разпоредбата на чл. 95 ал.
1 ЗДвП предвижда, че водачите на пътни превозни средства, паркирани или
спрени за престой, са длъжни да се уверят, че няма да създадат опасност за
останалите участници в движението, както преди да отворят вратата на
8
пътното превозно средство, така и преди да я оставят отворена без значение
за колко време. Ето защо дори и да се касае за кратковременно отваряне на
вратата с цел слизане или качване, това не води до отпадане на
административнонаказателната отговорност на въззивника. Още повече, че в
случая и от обясненията на жалбоподателя се установява, че вратата е
престояла отворена, докато същият се качи по стълбите до шофьорската
кабина, т.е. за по - продължителен период от време.
Нарушението по чл. 95 ал. 1 ЗДвП е резултатно, като съставомерният
резултат е създадената опасност за останалите участници в движението. За да
е осъществен състава на нарушението по чл. 95 ал. 1 ЗДвП, не е необходимо
защитимите обществени отношения да са действително накърнени, а само да
е създадена опасност за тяхното засягане. В случая от доказателствата по
делото се установява и че създадената опасност за останалите участници в
движението е била реализирана, като е настъпило ПТП с попътно движещия
се автобус на градския транспорт. Настъпилото ПТП е допълнителен признак,
който следва да бъде отчитан при индивидуализацията на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя като
отегчаващо отговорността обстоятелство.
Съдът намира, че въззивникът Р. е осъществил нарушението при
евентуален умисъл като форма на вината, тъй като не е целял настъпването на
общественоопасните последици - създаването на опасност за останалите
участници в движението, но преследвайки друга, правомерна цел - да се качи
в шофьорската кабина на автомобила и да го приведе в движение, е допускал
настъпването на общественоопасните последици - създаването на опасност за
останалите участници в движението и се е отнасял безразлично към тях.
Наказващият орган правилно не е приложил разпоредбата на чл. 28
ЗАНН, тъй като съгласно чл. 189з ЗДвП (в сила от 23.12.2021 г.) за
нарушенията по ЗДвП чл. 28 ЗАНН не се прилага.
Съгласно разпоредбата на чл. 180 ал. 1 т. 1 пр. 2 ЗДвП за нарушението
по чл. 95 ал. 1 ЗДвП се предвижда налагане на административно наказание
"глоба" в размер от 20, 00 до 150, 00 лева. В случая на въззивника е наложено
наказание глоба, индивидуализирано в размер над средния, а именно - 100, 00
лева. Съдът намери, че така определеното наказание е съответно на
критериите по чл. 27 ал. 2 ЗАНН и е от естество да постигне целите на
9
административното наказание по чл. 12 ЗАНН. Като смекчаващо
отговорността обстоятелство следва да бъде съобразен интензивния трафик,
който е създавал затруднения при осъществяване дейността на
сметосъбиращия автомобил. Като отегчаващи отговорността обстоятелства
съдът преценява обстоятелствата, че в резултат на извършеното от
въззивника нарушение на чл. 95 ал. 1 ЗДвП е настъпило ПТП, при това с
автобус от линиите на градския транспорт, което неминуемо е довело до
нарушения в графика на градския транспорт. Наред с това от справката -
картон на водача се установява, че жалбоподателят е многократно
санкциониран за нарушения на ЗДвП, което го характеризира като личност с
по-висока степен на лична обществена опасност като водач на ППС, което
също следва да се преценява като отегчаващо отговорността обстоятелство.
Предвид коментираните смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства съдът намери, че административното наказание, което следва
да се наложи на въззивника, следва да се определи при лек превес на
отегчаващите отговорността обстоятелства, поради което и прецени
наложеното наказание - глоба в размер на 100, 00 /сто/ лева като адекватно на
обществената опасност както на нарушението, така и на дееца.
Предвид всичко гореизложено, съдът намери, че жалбата не е
основателна и обжалваното наказателно постановление следва да се
потвърди.
При извода за неоснователност на жалбата право на разноски има
наказващият орган, който обаче не претендира такива.
Така мотивиран и на основание чл. 63 ал. 2 т. 5 вр. ал. 9 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-4332-
018932/04.09.2023 г., издадено от Началник сектор в отдел "Пътна полиция"
в СДВР, с което на основание чл. 180 ал. 1 т. 1 пр. 2 ЗДвП за нарушение на
чл. 95 ал. 1 ЗДвП на Н. Г. Р., ЕГН **********, е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 100, 00 /сто/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд – София - град на основанията, предвидени в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
10
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11