О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 58
13.10.2020г.,
гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в закрито
съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: Хайгухи
Бодикян
Членове: Пенка Костова
Росица Чиркалева
като разгледа докладваното от съдия Чиркалева частно
КАД № 837 по описа на съда за 2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава тринадесета от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
Образувано
е по касационна частна жалба от К. К. К. от гр.Д., с адрес на призоваване гр.Х.,
бул.“Б.“ №.., вх.., офис . против Разпореждане №260007 от 17.08.2020г.,
постановено по АНД №266 по описа на Районен съд – Димитровград за 2020г.
Касационният
жалбоподател счита разпореждането за незаконосъобразно. Изложените в него
мотиви били неправилни, противоречиви и необосновани. Неправилно съдът приел,
че производството не можело да се разглежда по реда на §19 от ПЗР на ЗИД на
АПК, след като преди това отбелязал, че заповедта на кмета на общината се
явявал индивидуален административен акт по Закона за собствеността и ползването
на земеделските земи и непосредствено с
нея се засягали права и законни интереси. Твърди се, че сключеният между общината
и жалбоподателя договор представлявал административен такъв по смисъла на АПК,
тъй като се предхождал от заповед на кмета на община Д., която също била
индивидуален административен акт, пораждащ права и задължения за страните.
Съответно, прекратяването на договора било извършено с такава заповед, предмет
на производството пред РС. В случая отношенията между страните не били само
гражданско-правни, а съдържали и административен елемент, поради което
жалбоподателят разполагал с правото на административен ред за защита. По
изложените съображения се иска отмяна, на оспореното разпореждане.
Ответната
страна – кмет на община Димитровград, не ангажира становище по делото.
Съдът, като прецени доводите на жалбоподателя
и провери законосъобразността на обжалваното разпореждане, приема частната
жалба за допустима, тъй като е
подадена от надлежна страна и в законоустановения срок. Разгледана по същество
е и основателна.
С
обжалваното Разпореждане № 260007/17.08.2020г., постановено по анд № 266/2020г.,
Районен съд - Димитровград е прекратил съдебното производство по посоченото
дело, образувано по жалба на К. К. К. против Заповед № РД 06-1057/05.07.2019г.
на кмета на община Димитровград, с която е разпоредено да се прекрати Договор рег.
№ ОС-475 от 23.06.2016г., сключен на 08.04.2016г. между Община Д. и К. К. К. за
разпределение на общински мери и пасища от общинския поземлен фонд на с.Я.,
считано от 01.10.2019г.
За да постанови
акта си районният съд, като взел предвид разпоредбите на § 19 от ПЗР на ЗИД на
АПК, чл.21, ал.1 от АПК и чл.37и, ал.12 от Закона за собствеността и ползването
на земеделските земи (ЗСПЗЗ), посочил, че от външна страна заповедта на кмета
на общината се явявала индивидуален административен акт, който съобразно
описаното в нея и в договора за наем, бил такъв по ЗСПЗЗ и непосредствено с него
се засягали права и законни интереси на отделен гражданин. Изхождайки от обстоятелството,
че отношенията между Община Димитровград - представлявана от кмета на общината,
и К.К.били уредени с договор за наем от 08.04.2016г., подчертал, че отношенията
при сключването на договора и при действието на същия, както и при евентуалното
му разтрогване, били при равнопоставеност на страните, а не при действието на
властнически компетенци на една от тях.
В тази връзка приел, че издадената заповед по-скоро имала вътрешноведомствен
характер, без да била насочена пряко към наемателя по договора, като дори в
самата заповед било описано, че е насочена към заместник-кмета, а не към
наемателя по договора. Заповедта отговаряла на буквата на закона за
определянето ѝ като индивидуален административен акт, но не и на духа на
закона. В случая не били приложими разпоредбите за индивидуални административни
актове, а на практика същата цел - прекратяване на наемния договор, щяла да
бъде постигната и без изрична заповед. Според съда, обжалването на
заповедта и евентуалната ѝ отмяна, не променяла по никакъв начин
прекратяването на наемния договор с уведомителното писмо до наемателя,
доколкото нямала пряко действие спрямо страната по договора, а опосредствено
такова, предвид необходимостта от последващи действия на заместник-кмета.
Приема се, че взаимоотношенията в случая били плоскостта на гражданско-правните
отношения, произтичащи от договор, при които липсвали властнически правомощия,
поради което и обжалването на заповедта не можело да бъде разгледано по този
ред и в това административно-наказателно производство. Жалбата не можело да
бъде препратена по компетентност на АдмС -Хасково, поради посочените по-горе
причини. Съдът посочил още, че при наличие на правен интерес, жалбоподателят
следвало да изготви и подаде съответната искова молба по реда на Закона за
задълженията и договорите.
Настоящият
състав на касационната инстанция приема проверяваното разпореждане за неправилно.
Не се
споделя изводът на съда, че Заповед №РД-06.1057/05.07.2019г. на кмета на община
Димитровград има вътрешноведомствен характер, както и този, че същата не е
насочена пряко към наемателя по договора, а към заместник-кмета на община Д.
Заповедта представлява индивидуален административен акт по смисъла на АПК,
който в случая по неблагоприятен начин пряко засяга правната сфера на
касационния жалбоподател. Именно по силата на тази заповед се преустановява
ползването на наетите недвижими имоти, чрез прекратяването на Договор с рег. №
ОС-475 от 23.06.2016г., сключен на 08.04.216г. между Община Д и К. К. К. за
разпределение на общински мери и пасища от общинския поземлен фонд на с.Я,
считано от 01.10.2019г.
Самият
договор от своя страна притежава белезите на административен такъв, по смисъла
на АПК. Същият е бил сключен на основание чл.37и, ал.12 от Закона за собствеността
и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ). Тази законов текст гласи, че „въз
основа на протоколите на комисиите по ал. 6 и 10 кметът на общината, съответно
директорът на областната дирекция „Земеделие“, сключва договори за наем или
аренда по цена, определена по пазарен механизъм. Минималният срок на договорите
е 5 стопански години. Договорите съдържат данните по ал. 1, 4, 6 и 7 и се
регистрират в общинската служба по земеделие.
Заповед №
РД 06-1057/05.07.2019г. на кмета на община Д. за прекратяване на Договор №
ОС-475 от 23.06.2016г. е издадена на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА и раздел IV, т.15 от
договора. Касае се за прекратяване на договор за наем на земеделска земя – мери и
пасища, сключен по реда на ЗСПЗЗ, а спорът е свързан с реда на отдаване под
наем или аренда на земи - общинска собственост, изпълнение на договорни
задължения и др. Следователно, заповедта е акт по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, поради
което жалбата срещу нея следва да бъде разгледана по реда на §19 от ПЗР на ЗИД
на АПК (ДВ, бр. 39 от 2011г., изм., бр. 58 от 2017г., в сила от 18.07.2017г.). При
това положение, с оглед разпоредбите на АПК и ЗСПЗЗ, жалбата срещу тази заповед
следва да се подаде пред Районен съд – Димитровград, който от своя страна разполага
с право на собствена преценка - дали да разгледа жалбата по същество като първа
инстанция или следва да прекрати делото и да го изпрати на компетентния според
него съд. Последното налага отмяна на оспореното разпореждане и връщане на
делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Водим от горното, Административен съд - Хасково
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Разпореждане №260007 от
17.08.2020г., постановено по АНД №266 по описа на Районен съд – Димитровград за
2020г.
ВРЪЩА делото на Районен съд –
Димитровград за продължаване на съдопроизводствените действия от същия състав
на съда.
Определението
е окончателно.
Председател: Членове:
1.
2.