Определение по дело №128/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.166, ал.4 от АПК.

С молба с.д. № 3068/01.03.2024г. подадена от Е. С., чрез адвокат А. А., е направено искане за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б."б" от ЗДвП № 23-0445-000225/21.12.2023г. на Началник група към ОД на МВР гр. Варна, РУ Аксаково.

За да се произнесе по направеното искане за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед, съдът взе предвид следното:

Съгласно чл.166, ал.4 от АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на закон, какъвто е настоящия казус, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на чл.166, ал.2 от АПК. Съгласно последната разпоредба съдът може да спре предварителното изпълнение, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Когато с изрична законова разпоредба се предвижда предварително изпълнение на определена категория административни актове, се презумира наличието на една, повече или на всички предпоставки визирани в чл.60, ал.1 от АПК, регламентиращ необходимостта да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, както и при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта, или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда.

В настоящия случай, за да постанови спиране на изпълнение на заповед, съдът следва да констатира наличието на противопоставим за лицето, чиято правна сфера е засегната с издаването на заповедта интерес, който по степен на важност е от категорията на изброените в разпоредбата на чл.60, ал.1 от АПК, като доказателствената тежест за установяването му лежи изцяло върху жалбоподателя. За да обоснове такива вреди жалбоподателят сочи, че предварителното изпълнение на заповедта за прилагане на принудителна административна мярка ще доведе до трудно поправима вреда за жалбоподателя, а именно да упражнява гарантираното му от чл.48 от Конституцията на Република България право на труд. Освен това се позовава и на липсата към настоящия момент на извършено изследване и наличието на ясни резултати на кръвната проба, взета на 20.12.2023г. от жалбоподателката, както и на обстоятелството, че не може да управлява личното си МПС и не може да изпълнява трудовите си функции. Представя три броя молби до ВМА – МБАЛ Варна и до РП-Варна.

С оглед изложеното, съдът приема, че не се установяват факти, които да обосноват извод за евентуалното настъпване на значителна или трудно поправима вреда, конкретно твърдяна от жалбоподателката, като резултат от предварителното изпълнение. Обстоятелството, че със заповедта оспорващият е лишен от правото да ползва лекия си автомобил, не обосновава настъпването на значителни или трудно поправими вреди във връзка с допуснатото предварително изпълнение на акта. Временната невъзможност на адресата на акта да управлява превозното средство представлява съдържанието на конкретната принудителна мярка, приложена с цел преустановяване на констатираното нарушение и предотвратяване на други подобни нарушения. Законодателят е преценил, че конкретната принудителна административна мярка е съизмерима с високата обществена опасност на конкретното нарушение.

Отнемането на СУМПС на водач, който управлява МПС след употреба на наркотични вещества и/или техните аналози, в случая е установено въз основа на тест за употреба на наркотични вещества или техните аналози с техническо средство Дрегер Дръг тест. Водачът е изпълнил предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване, за което не е изготвен резултат към момента на издаване на издаване на заповедта. Дали са налице основанията за издаване на принудителната административна мярка по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, е въпрос по същество при обжалване на заповедта за прилагане на принудителната административна мярка. При положение, че официалната експертиза е отрицателна и се отмени заповедта за прилагане на принудителната административна мярка, жалбоподателят може да претендира обезщетение. При положение, че официалната експертиза е положителна, то било е опасно да управлява МПС, в какъвто обществен интерес е допуснато по силата на закона предварително изпълнение на приложената принудителна административна мярка.

Предвид изложеното и на основание чл.166 от АПК, Административен съд гр. Варна, пети състав

О П Р Е Д Е Л И:

ОТХВЪРЛЯ искането на Е. Д. С., [ЕГН], от гр. Игнатиево, [улица], за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б."б" от ЗДвП № 23-0445-000225/21.12.2023г. на Началник група към ОД на МВР гр. Варна, РУ Аксаково.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.