О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№

гр.Русе, 20.07.2018г.

 

 

Административен съд Русе, 5 състав, в закрито заседание на 20 юли,през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                         Съдия: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА 

 

като разгледа докладваното от съдията административно дело № 336  по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази:

         Производството е по чл.135, ал.2 от АПК.

Производството е образувано по жалба на С.Б.М. ***, срещу допълването и изменението на съставения Акт за раждане № 0007/04.09.2017г. на детето Боян Асенов, с което като баща е вписан Гюнай Бейтула Бейтула.

Претендира се отмяната на акта за раждане в тази част.

        Съдът, като съобрази обстоятелствата на които се основава жалбата и формулирания петитум, приема следното:

   Съгласно разпоредбите на чл.1, ал.1 от Закон за гражданската регистрация /ЗГР/ този закон урежда условията и реда за гражданската регистрация на физическите лица в Република България.

Ал. /2/ Гражданска регистрация е вписване на събитията раждане, брак и смърт в регистрите на актовете за гражданско състояние и вписване на лицата в регистъра на населението.

Ал. /3/ Гражданската регистрация включва съвкупност от данни за едно лице, които го отличават от другите лица в обществото и в семейството му в качеството на носител на субективни права, като име, гражданство, семейно положение, родство, постоянен адрес и др.

Правната норма на чл.2, ал.2 от ЗГР регламентира, че гражданската регистрация на физическите лица в Република България се основава на данните в актовете за тяхното гражданско състояние и на данните в други актове, посочени в закон.

Ал. /2/ Актовете за гражданско състояние са официални писмени документи. В тях по законов ред длъжностните лица по гражданското състояние регистрират събитията раждане, брак и смърт.

         От анализа на цитираните правни норми следва изводът, че ЗГР е специален закон, който дава правна регламентация на условията и реда за гражданската регистрация на физическите лица в Република България, включително и на актовете за гражданско състояние.

   Съгласно чл.34, ал.1 от ЗГР актовете за гражданско състояние на лицата са: акт за раждане, акт за сключване на граждански брак и акт за смърт.

Нормата на чл.34, ал.2 от ЗГР регламентира, че актовете за гражданско състояние, съставени по установен в този закон ред, имат доказателствена сила за отразените в тях данни до доказване на тяхната неистинност.

         Възможността да бъде установено по съдебен ред, че вписаните данни в съответния акт за гражданско състояние са неверни е предвидена в чл. 38, ал. 4 от ЗГР. Данните, които се имат пред вид са изброени в чл. 25 от същия закон и съгласно т. 9 - такива данни в акт за раждане са съответно – номер, дата и място на съставяне в Република България, по т.18 баща – ЕГН или дата на раждане, име, постоянен адрес, гражданство, а за починалите – номер, дата и място на съставяне на акта за смърт.

Понятието данни е дефинирано в чл. 2 от Закона за защита на личните данни  като -"всяка информация, отнасяща се до физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано". Неверни са данните, които не отговарят на действителното фактическо положение.

         В конкретния случай оспорващият претендира установяване на вписани неверни данни в акт за гражданско състояние – акт за раждане, поради което е предявен установителен иск, с правно основание чл.38, ал.4 от ЗГР.

Установяването, че в издаден акт за гражданско състояние са вписани неверни данни, се осъществява с предявен иск по чл.38, ал.4 от ЗГР, по общите правила за доказване, като са допустими всички предвидени в ГПК доказателствени средства.

В този смисъл е и решение № 108/11.05.2011г. на ВКС по гр.д. № 885/2010г., ІІІо., ГК, определение № 69/18.07.2012г. по адм.д. № 31/2012г. на смесен петчленен състав на ВАС и ВКС.

         Специалният закон – ЗГР е регламентирал правно в разпоредбата на чл.38, ал.4 възможността да бъде установено по съдебен ред, че вписаните данни в съответния акт за гражданско състояние са неверни, поради което в конкретната хипотеза е неприложима исковата защита по чл.128, ал.1, т.8 от АПК, който е общ закон по отношение на ЗГР.

Актът за раждане по своята правна същност е официален свидетелстващ писмен документ и оспорването на неговото съдържание не може да стане по административен ред. За да има индивидуален административен акт по легалната дефиниция на чл. 21, ал. 2 и ал. 3 от АПК, трябва да е налице волеизявление за деклариране или констатиране на вече възникнали права или задължения /ал. 2/ или волеизявление за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения и отказът да се издаде такъв документ /ал. 3/. А според чл. 128, ал. 1, т. 8 от АПК на административния съд е подсъден иск за установяване неистинност на административен акт, но не и иск за установяване неистинност на официален свидетелстващ документ.

От гледна точка на процеса административните актове представляват диспозитивни официални писмени документи, поради което притежават формална, но не и материална доказателствена сила, каквато имат свидетелстващите документи. Затова тези актове могат да бъдат валидни или невалидни, но не и верни и неверни.

Съгласно чл. 34, ал. 2 от ЗГР актовете за гражданско състояние, съставени по установения в закона ред, имат доказателствена сила за отразените в тях данни до доказване на тяхната неистинност. Възможността да бъде установено по съдебен ред, че вписаните данни в съответния акт за гражданско състояние са неверни, е предвидена в  чл.38, ал. 4 от ЗГР. Неверни са данните, които не отговарят на действителното фактическо положение. Доказване на тяхната неистинност става по съдебен ред по реда на чл. 547 от ГПК. Именно това е приложимият ред за защита, а не този по оспорване като административен акт на акта за раждане.

От обстоятелствената част на жалбата е видно, че се оспорва материалната доказателствена сила на удостоверение за раждане, а не се оспорва волеизявлението за издаването на свидетелстващ писмен документ.

         Съобразно изложеното в конкретния случай компетентния съд е Русенски районен съд.

По изложените съображения и на основание чл.135, ал.2 от АПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на С.Б.М. ***, срещу допълването и изменението на съставения Акт за раждане № 0007/04.09.2017г. на детето Боян Асенов, с което като баща е вписан Гюнай Бейтула Бейтула.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 336/2018 г. по описа на Административен съд - Русе.

ИЗПРАЩА делото на Русенски районен съд по подсъдност.

         Определението не подлежи на обжалване.

Препис от определението да се изпрати на страните.

 

                               СЪДИЯ: