№ 20919
гр. София, 19.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. И.
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20241110143045 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба, подадена от П. Д. П., чрез адв. А. И.,
срещу "Уиз Еър Унгария" Црт, действащо чрез клона на търговеца в Република
България - "Уиз Еър Унгария" Црт. – клон България, ЕИК ., АД, с която е предявен
иск по чл. 7, §1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 за сумата 250 евро с
равностойност в лева 488,96 лева, представляваща обезщетение за закъснението на
полет № W64416 по маршрут Ница – София с повече от три часа на 16.04.20243 г.,
както и законна лихва от 26.04.2024 г. до окончателното плащане, за която сума по
ч.гр.д. № 27033/2024 г. по описа на СРС, 41 с-в е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника договор за въздушен превоз за
посочения полет по направление Ница - София на 16.04.2024 г. Твърди, че същият
е изпълнен с допуснато от ответника закъснение, с оглед което е достигнала
крайната дестинация с повече от 5 часа над предвиденото. Сочи, че е предявила
претенцията си за изплащане на обезщетение до ответника извънсъдебно още на
25.04.2024 г. (девет дни след полета), като към същата е било приложено
пълномощно в полза на адв. И. да представлява ищцата. Била е посочена и банкова
сметка, по която обезщетението да бъде заплатено от превозвача. В същия ден е
получен отговор, с който ответникът е бил уведомен, че този клиент вече е подал
официален иск за същия полет и резервация, посредством друга правна
институция. Ищцата поддържа, че не е упълномощавала други лица да я
представляват по случая, като на 26.04.2024 г. на ответника е било указано, че адв.
И. е единственият надлежен представител на П., а при липса на доброволно
изпълнение на задължението същото ще бъде предявено по съдебен ред. Оспорва
да е налице плащане в нейна полза с правопогасяващ вземането ефект. Счита, че
ответникът й дължи сумите по издадената заповед за изпълнение с оглед
1
фиксирания размер на обезщетението по Регламента и разстоянията между двете
летища. Моли за уважаване на предявения иск и за присъждане на разноски за
исковото производство.
Ответникът не е подал отговор в срока по чл. 131 ГПК, но е депозирал
възражение в срока по чл. 414, ал. 1 ГПК, с което е оспорил да дължи изпълнение
навземането за обезщетение, за което е издадена заповед за изпълнение. Поддържа,
че такова е било заплатено в полза на ищцата на 15.05.2024 г. по банкова сметка на
С. във връзка с извънсъдебна претенция, отправено до въздушния превозвач.
С молба от 13.08.2024 г., подадена по заповедното дело, длъжникът заявява,
че е погасил съдебните разноски за заповедното производство и обезщетение за
забава в размер на сумата 4 лева по банкова сметка на АС „М. и И.“.
Ищецът, чрез адв. И., в проведеното по делото на 07.11.2024 г. открито
съдебно заседание е заявил, че разноските за заповедното производство са
заплатени, както и част от обезщетенито за забава.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи по предявения иск:
По предявения иск в тежест на ищцовата страна е да докаже наличието на
валидно облигационно правоотношение между страните, възникнало по силата на
сключен договор за въздушен превоз, по който ответникът се е задължил на
съответната дата да изпълни уговорения полет до съответната дестинация, размера
на обезщетението, дължимо от превозвача.
При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да
установи: точно и навременно изпълнение на облигационното задължение по
извършване на полета; че неизпълнението му се дължи на извънредни
обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори при вземане на всички
разумни мерки, респ. погасяване на претендираното вземане чрез плащане на
обезщетение. В тежест на ответника е да установи възражението си, заявено с
възражението по чл. 414 ГПК, а именно, че е заплатил дължимото на ищцата
обезщетение във връзка със закъснението на полета на надлежно овластен от нея
представител, респ. че кредиторът се е възползвал от плащането, за които
обстоятелства съдът е указал на страната, че в настоящото производство не е
ангажирал доказателства.
С доклада по делото съдът е обявил за безспорни всички обстоятелства,
възложени за установяване от страна на ищеца. Ответникът не оспорва наличието
на забавено изпълнение по договора, а с оглед твърденията за изплащане на
обезщетение, съдът намира, че признава допуснатото правнорелевантно
закъснение.
Въз основа на приетата по делото писмена кореспонденция, разменена
между страните, настоящата инстанция намира, че във връзка с извънсъдебно
предявено от ищцата до ответника искане за изплащане на обезщетение за
закъснението на процесния полет ответникът е уведомил ищеца, че в системите на
дружеството този клиент вече е подал официален иск за същия полет и резервация
посредством друга правна институция, поради което счита, предявената втора
претенция за „затворена“. В отговор с писмо от 26.04.2024 г. адв. И. като
пълномощник на ищеца е оспорил, претенцията да се явява последващо заведена и
е уведомил ответника, че пътникът не е упълномощавал друг правен субект да го
представлява пред превозвача. С оглед отказа да бъде изплатено обезщетение е
2
уведомил, че ще пристъпи към принудително събиране на вземането.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено в СРС на
26.04.2024 г., а заповедта за изпълнение е издадена на 28.05.2024 г.
Ответникът е представил документ за плащане, извършено на 15.05.2024 г.,
на сума в размер на 250 евро в полза на бенефициер Sky Refund с основание за
плащане WCO3C70CL MCJ28Y Compensation EC261 compansation01
DelayMCJ28Y W64416 P..
Не е спорно, че по банкова сметка, посочена от ищеца, на 30.07.2024 г. е
постъпила сума в размер на 219,33 евро (428,97 лева). Съобразно изявленията на
страните съдът приема, че със същата са погасени сумата 425 лева – разноски
съгласно заповедта за изпълнение, а с остатъка в размер на 3,97 лева – законна
лихва за забава върху главницата за периода от подаване на заявлението до датата
на плащането.
Спорният между страните въпрос е налице ли е валидно погасяване чрез
плащане на дължимото на ищеца обезщетение в размер на сумата 250 евро, която
ответникът твърди да е била заплатена в полза на трето за спора лице, явяващо се
представител на ищеца.
Съгласно чл. 75, ал. 1 ЗЗД изпълнението на задължението трябва да бъде
направено на кредитора или на овластено от него, от съда или от закона лице . В
противен случай то е действително само ако кредиторът го е потвърдил или се е
възползувал от него. Ал. 2 пък предвижда, че длъжникът се освобождава, ако
добросъвестно е изпълнил задължението си към лице, което, въз основа на
недвусмислени обстоятелства, се е явило овластено да получи изпълнението.
В случая ответникът, чиято бе тежестта да установи това в производството,
не ангажира доказателства за твърденията си, че е заплатил обезщетение в полза на
овластено от кредитора да получи плащането лице, макар на страната да са дадени
изрични указания, че не сочи доказателства за този факт. Не се твърди също да е
налице хипотезата, разписана в разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ГПК. Следователно и
ответникът не е установил надлежно да е погасил вземането на ищеца, с оглед
което съдът приема, че искът е доказан по основание и размер и следва да бъде
уважен.
При съобразяване на правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД съдът намира, че е
погасено вземането за законна лихва по заповедта за изпълнение за периода
26.04.2024 г. – 15.05.2024 вкл., когато по банкова сметка на АД „М. и И.“ освен
разноските за заповедното производство е била заплатена и сума в размер на 3,97
лева. Ето защо и следва да се признае за установено, че законна лихва върху
главницата в размер на 250 евро, е дължима за периода, следващ плащането, а
именно от 16.05.2024 г. до окончателното погасяване на задължението.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски за исковото
производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК възниква за ищеца, като съобразно
представените доказателства съдът приема за реално сторени разноските за
заплатени държавни такса и адвокатско възнаграждение в общ размер на 425,60
лева.
Разноските за заповедното производство са погасени чрез плащане съгласно
изявленията на страните, направени пред настоящата инстанция.
3
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 7,
§ 1, б. "а" от Регламент (ЕО) 261/2004 на Европейския парламент и Съвета от
11.02.2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на
пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети,
че „Уиз еър Унгария Црт.“ чрез КЧТ „Уиз еър Унгария Црт. – клон България“, ЕИК
., със съдебен адрес: гр. София, ул. „Л., дължи на П. Д. П. с ЕГН: **********,
съдебен адрес: гр. София, ул. „С., сумата 250,00 евро (двеста и петдесет евро), с
равностойност 488,96 лева, представляваща обезщетение за закъснението на полет
W64416 по маршрут Ница – София на 16.04.2024 г., ведно със законна лихва за
период от 16.05.2024 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение № 15606 по чл. 410 ГПК от
28.05.2024 г. по ч. гр. д. № 27033/2024 г. по описа на СРС, 41 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Уиз еър Унгария Црт.“ чрез КЧТ
„Уиз еър Унгария Црт. – клон България“, ЕИК ., със съдебен адрес: гр. София, ул.
„Л., да заплати на П. Д. П. с ЕГН: **********, съдебен адрес: гр. София, ул. „С.,
сумата от 425,60 лева, представляваща разноски в исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните чрез процесуалните им
представители.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4