Присъда по дело №95/2022 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 30
Дата: 28 февруари 2022 г. (в сила от 16 март 2022 г.)
Съдия: Ивайло Асенов Йорданов
Дело: 20224520200095
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 18 януари 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 30
гр. Русе, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ивайло Ас. Йорданов
при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева
като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Наказателно дело
частен характер № 20224520200095 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата М. Н. Н. - родена на **** г. в гр. Русе, общ.
Русе, обл. Русе, български гражданин, българка, живуща в *****, неомъжена,
със средно образование, работи, ЕГН: **********, неосъждана за НЕВИННА
в това, че на 16.12.2021г., в град Русе, чрез социална мрежа „Фейсбук“, в
група за споделяне: Русе „Аз помагам на животни в беда“, казала нещо
унизително за честта и достойнството на ПЛ. ЦВ. ТР., а именно „идиот“, като
обидата е разпространена по друг начин – чрез социална мрежа „Фейсбук“,
поради което и на основание чл. 304 НПК я ОПРАВДАВА по повдигнатото й
с тъжбата обвинение за извършено престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 2, вр. чл.
146, ал. 1 НК.

ПРИЗНАВА подсъдимата М. Н. Н. - родена на **** г. в гр. Русе, общ.
Русе, обл. Русе, български гражданин, българка, живуща в *****, неомъжена,
със средно образование, работи, ЕГН: **********, неосъждана за НЕВИННА
в това, че на 16.12.2021г, в град Русе, чрез социална мрежа „Фейсбук“, в
група за споделяне: Русе „Аз помагам на животни в беда“, е разгласила
неистински позорни обстоятелства за личността на частната тъжителка ПЛ.
1
ЦВ. ТР., а именно „че е изчезнало без следа животно, което е предадено под
нейн надзор като лице, доброволно осъществяващо дейност, свързана с
полагане на грижи за бездомни животни“, поради което и на основание чл.
304 НПК я ОПРАВДАВА по повдигнатото й с тъжбата обвинение за
извършено престъпление чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 147, ал. 1 НК.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от ПЛ. ЦВ. ТР. , ЕГН: **********, с адрес
град Русе, ***** срещу подсъдимата М. Н. Н., ЕГН: **********, с адрес
***** граждански иск, с правно основание чл. 45 ЗЗД, за сумата в размер на
3500 лева (три хиляди и петстотин лева), представляваща обезщетение за
претърпени в резултат на деянието по чл. 148, ал. 1, т. 2, вр. чл. 146, ал. 1 НК,
за което е предадена на съд подсъдимата неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от датата на деликта 16.12.2021г. до окончателното
изплащане на сумата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от ПЛ. ЦВ. ТР. , ЕГН: **********, с адрес
град Русе, ***** срещу подсъдимата М. Н. Н., ЕГН: **********, с адрес
***** граждански иск, с правно основание чл. 45 ЗЗД, за сумата в размер на
3500 лева (три хиляди и петстотин лева), представляваща обезщетение за
претърпени в резултат на деянието по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 147,
ал. 1 НК, за което е предадена на съд подсъдимата неимуществени вреди,
ведно със законната лихва, считано от датата на деликта 16.12.2021г. до
окончателното изплащане на сумата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА, на основание чл. 190, ал. 1 НПК, частната тъжителка ПЛ.
ЦВ. ТР., ЕГН: **********, с адрес град Русе, ***** ДА ЗАПЛАТИ на
подсъдимата М. Н. Н., ЕГН: **********, с адрес ***** СУМАТА в размер
на 1200 лева (хиляда и двеста лева), представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от
днес пред Окръжен съд - Русе.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ по НЧХД № 95/2022г. на Районен съд – Русе, ІХ н.с.

Производството е образувано въз основа на тъжба, подадена от ПЛ. ЦВ.
ТР., с която е повдигнала обвинениe и е предала на съд подсъдимата М. Н. Н.,
за престъпление с правна квалификация по чл. 148, ал. 1, т. 2, вр. чл. 146, ал. 1
НК и фактически рамки на това повдигнато срещу подсъдимата М. Н. Н.
обвинение, че на 16.12.2021г., в град Русе, чрез социална мрежа „Фейсбук“, в
група за споделяне: Русе „Аз помагам на животни в беда“, казала нещо
унизително за честта и достойнството на ПЛ. ЦВ. ТР., а именно „идиот“, като
обидата е разпространена по друг начин – чрез социална мрежа „Фейсбук“ и
за престъпление с правна квалификация по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл.
147, ал. 1 НК и фактически рамки на това повдигнато срещу подсъдимата М.
Н. Н. обвинение, че на 16.12.2021г, в град Русе, чрез социална мрежа
„Фейсбук“, в група за споделяне: Русе „Аз помагам на животни в беда“, е
разгласила неистински позорни обстоятелства за личността на частната
тъжителка ПЛ. ЦВ. ТР., а именно „че е изчезнало без следа животно, което е
предадено под нейн надзор като лице, доброволно осъществяващо дейност,
свързана с полагане на грижи за бездомни животни“
Преди даване ход на съдебното следствие, съдът прие за съвместно
разглеждане в наказателния процес, предявени от частната тъжителка ПЛ.
ЦВ. ТР., ЕГН: **********, с адрес **** срещу подсъдимата М. Н. Н., ЕГН:
**********, с адрес ****** граждански иск, с правно основание чл. 45 ЗЗД, за
сумата в размер на 3500 лева (три хиляди и петстотин лева), представляваща
обезщетение за претърпени в резултат на деянието по чл. 148, ал. 1, т. 2, вр.
чл. 146, ал. 1 НК, за което е предадена на съд подсъдимата неимуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на деликта 16.12.2021г.
до окончателното изплащане на сумата и граждански иск, с правно основание
чл. 45 ЗЗД, за сумата в размер на 3500 лева (три хиляди и петстотин лева),
представляваща обезщетение за претърпени в резултат на деянието по чл.
148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 147, ал. 1 НК, за което е предадена на съд
подсъдимата неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
датата на деликта 16.12.2021г. до окончателното изплащане на сумата.
По реда на съдебните прения частната тъжителка, чрез повереника си,
поддържа повдигнатите срещу подсъдимата обвинения при същите факти и
правна квалификация на всяко едно от деянията, както изложените в тъжбата.
Релевира доводи за доказаност на обвинителната теза и предявените
граждански искове. Претендират се разноски.
Защитникът на подсъдимия по реда на съдебните прения моли да бъде
постановено оправдателна присъда. В подкрепа на това си искане, релевира
фактически и правни доводи, за недоказаност на авторството и
несъставомерност на деянията. Моли се да бъде постановена присъда, с която
подсъдимата да бъде призната за невинна и оправдана по обвиненията, за
които е предадена на съд и да бъдат отхвърлени предявените срещу нея
граждански искове като неоснователни и недоказани. Претендират се
разноски
1
Упражнявайки правото си на лична защита, подсъдимата заявява, че
поддържа казаното от защитника й.
Упражнявайки правото си на последна дума подсъдимата заявява, че не
смята, че е извършила престъпление и моли да бъде оправдана.
Съдът, като извърши оценка на събраните в хода на производството по
реда на съдебното следствие, гласни и писмени доказателства, приобщени по
реда на НПК, чрез гласни и писмени доказателствени средства и като обсъди
фактическите и правни доводи инвокирани от страните по реда на съдебните
прения, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимата М. Н. Н. е родена на **** г. в гр. Русе, общ. Русе, обл.
Русе, български гражданин, българка, живуща в ******, неомъжена, със
средно образование, работи, ЕГН: **********, неосъждана.

На 18.11.2021г. в група Русе „Аз помагам на животни в беда“ във
„Фейсбук“, частната тъжителка видяла на пост публикуван от профил с имена
М.Н., в който последната молела да се намери дом за три безпризорни
котенца.
Частната тъжителка се свързала с подателя на поста, чрез „месинджър“
и последната й предоставила телефонен номер на човека, при когото били
котенцата. След това частната тъжителка се свързала с него, той й изпратил
координати на мястото, където били котенцата, частната тъжителка отишла с
личния си автомобил и се погрижила за котенце, което било там като го
занесла на ветеринар, където било прегледано и обезпаразитено. Тъй като
племенника на частната тъжителка харесал котенцето, същото било
осиновено от неговото семейство.
На 22.11.2021 г. профилът на частната тъжителка във „Фейсбук“ бил
дезактивиран служебно, тъй като бил станал обект на хакерска атака, във
връзка, с което частната тъжителка подала жалба в ОДМВР – Русе, откъдето й
било обяснено, че докато тече проверката, профилът й ще остане блокиран
като от този момент нататък частната тъжителка не е имала достъп до
профила си в социалната мрежа „Фейсбук“.
На 17.12.2021г., малко след полунощ, частната тъжителка получила
съобщение по „Вайбър“ от нейна приятелка – свидетелката Д. Г., че във
„Фейсбук“ група Русе „Аз помагам на животни в беда“ имало пост от М.Н., в
който била снимката на частната тъжителка, който пост бил озаглавен „Дадох
коте на тази жена. След месец бях блокирана“ Ако някой я познава, моля
помогнете !“. Тъй като частната тъжителка не знаела, с какво е свързан и
каква е темата на този пост, след проведен разговор със свидетелката Г.,
последната й изпратила на „Вайбър“ няколко скрийншота от поста. В единия
от скрийншотовете частната тъжителка видяла пост, в който като автор била
посочена М.Н. със съдържание „Л. И. как да помагаш на животни като не
знаеш кой идиот ще ги вземе“, което частната тъжителка възприела, че
2
визира именно нея.
Частната тъжителка разговаряла със свидетелката Г. дълго време по
телефона, като в разговора обсъждали коментарите на участниците в групата
и помолила свидетелката Г. да поиска телефон за връзка с автора на поста,
тъй като частната тъжителка нямала възможност да се свърже, чрез
„Фейсбук“. Свидетелката Г., чрез „месинджър“ изпратила съобщение на
профила „М.Н.“ и се представила, че е приятелка на П.Т., която моли да й
бъде предоставен телефон за връзка. След като и било върнато съобщение с
телефонен номер, свидетелката Г. го предоставила на частната тъжителка.
На 17.12.2021г. частната тъжителка се свързала със свидетелката Н. А. и
след като се срещнали в офиса на последната, свидетелката присъствала на
телефонен разговор между частната тъжителка и лице, за което частната
тъжителка й е казала, че е автора на поста „М.Н.“, като свидетелката
възприемала само казаното от частната тъжителка и не е възприемала
казаното от другата страна.
На 17.12.2021г. постът в групата бил възприет и от свидетелката М. Д.,
която също се свързала с частната тъжителка и я попитала за поста като
последната й казала, че знае за него от свидетелката Д. Г..
Тъй като частната тъжителка се чувствала зле след поста, същата
посетила личния си лекар, който я насочил към психиатър, който от своя
страна й предписал медикаментозно лечение.
Горната фактическа обстановка, съдът прие за несъмнено установена
въз основа на събраните в хода на наказателното производство гласни и
писмени и веществени доказателства и доказателствени средства –
показанията на свидетелите Дора Георгиева Г., Н. А. Н. и М. Н. Н., както и
писмените и веществени доказателства – разпечатка от 16.12.2021г. на пост в
група Русе „Аз помагам на животни в беда“, ветеринарен паспорт на коте,
медицински направления, рецепта и касови бонове и справка за съдимост на
подсъдимата.
Не са налице, каквито и да е противоречия в информационните
изявления, съдържащи се в приобщените по делото доказателства, което от
своя страна да налага, съгласно изискването на чл. 305, ал. 3 НПК да бъдат
излагани подробни мотиви, кои доказателства съдът кредитира и кои
отхвърля, доколкото всички доказателствени източници, се намират в
корелативно единство и безспорно установяват и подкрепят приетата за
установена от съда фактическа обстановка.

Анализът на възприетата от съда доказателствено обезпечена
фактология и извършената оценка на доказателствените източници налага да
бъдат изведени следните изводи

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

По отношение състава на престъплението с правна квалификация по чл.
148, ал. 1, т. 2, вр. чл. 146, ал. 1 НК и фактически рамки на това повдигнато
3
срещу подсъдимата М. Н. Н. обвинение, че на 16.12.2021г., в град Русе, чрез
социална мрежа „Фейсбук“, в група за споделяне: Русе „Аз помагам на
животни в беда“, казала нещо унизително за честта и достойнството на ПЛ.
ЦВ. ТР., а именно „идиот“, като обидата е разпространена по друг начин –
чрез социална мрежа „Фейсбук“, съдът намира, че същото е несъставомерно,
както от обективна, така и от субективна страна и е недоказано, с оглед
авторството на деянието.
В правната теория и съдебна практика безспорно и категорично е
прието, че за да бъде състовомерна обидната проява, трябва недвусмислено
да е насочена към личността на конкретно физическо лице, а не да бъде в
неопределена и абстрактна форма. При обидата пострадал може да бъде само
конкретно физическо лице и няма състав на престъплението обида, ако
същата се отнася към определена категория хора, а не към точно определена
личност.
В настоящия случай инкриминираният израз „идиот“ в контекста, в
който е употребен, а именно „Л. И. как да помагаш на животни като не знае
кой идиот ще ги вземе“ се отнася до неограничен кръг лица, а не сочи пряко
частната тъжителка и не се свърза с нейната личност. Не представлява такава
пряка връзка обстоятелството, че същият е употребен в пост, в заглавието на
който е посочено името и снимката на частната тъжителка. В случая частната
тъжителка инкримира именно личния си прочит на посочения пост и влага в
същия съдържание, каквото обективно не се съдържа в него.
Доказателства за това, че в този случай употребената дума „идиот“,
която е обидна по своята същност не представлява обида към частната
тъжителка е и това, че свидетелката М. Л. Д. в своите показания посочва, че
след като е възприела коментарът как да помага на животни, като не знае кой
идиот ще ги вземе, не знае какво е визирал авторът на този коментар
От субективна страна, за да е съставомерна обидата в съзнанието на
дееца трябва да са налице представи, че изречените обидни думи по
отношение на лице, към което са насочени могат да бъдат възприети от това
лице и във волево отношение, именно това се цели с оправянето на същите. В
конкретния случай от доказателствата по делото не може да се обоснове
извод, че в пост, в който подсъдимата търси връзка с частната тъжителка от
субективна страна в съзнанието на същата са били налице представи, че тези
думи ще бъдат възприети от частната тъжителка, а още по-малко да бъде
обоснован извод, че авторът на този пост да е съзнавал и е целял този израз да
достигне до знанието на частната тъжителка.
На последно място, но не и по значение, за да бъде признато едно лице
за виновно в извършването на престъпление е необходимо безспорно и без
всякакво съмнение да бъде доказано авторството на деянието. В настоящия
случай липсват категорични доказателства, че именно подсъдимата е автор на
този пост, както и че именно тя, а не друго лице, използващо нейният профил
е написал инкриминираната обида.
По изложените мотиви съдът призна подсъдимата за невинна и я
4
оправда по обвинението за престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 2, вр. чл. 146, ал.
1 НК

По отношение на престъплението по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл.
147, ал. 1 НК и фактически рамки на това повдигнато срещу подсъдимата М.
Н. Н. обвинение, че на 16.12.2021г, в град Русе, чрез социална мрежа
„Фейсбук“, в група за споделяне: Русе „Аз помагам на животни в беда“, е
разгласила неистински позорни обстоятелства за личността на частната
тъжителка ПЛ. ЦВ. ТР., а именно „че е изчезнало без следа животно, което е
предадено под нейн надзор като лице, доброволно осъществяващо дейност,
свързана с полагане на грижи за бездомни животни“, съдът намира, че същото
е несъставомерно, както от обективна, така и от субективна страна, и
недоказано с оглед авторството на деянието.
В съдебната практика и правната теория е прието, че предмет на
престъплението по чл. 147 НК могат да бъдат твърдения с конкретно
съдържание, които носят информация за точно определено обстоятелство или
явление, както и че е необходимо то да е позорно, укоримо, недостойно от
гледна точка на общоприетите морални разбирания и да предизвиква
еднозначна отрицателна оценка на обществото, а не да представлява
оценъчно съждение, което се извежда чрез предположения, интерпретации
или други форми на субективна психическа дейност. - Решение № 272 от
28.08.2015 г. на ВКС по н. д. № 596/2015 г., III н. о., НК. В същия смисъл са и
Решение № 75 от 12.03.2012 г. на ВКС по н. д. № 3142/2011 г., II н. о., НК и
Решение № 80 от 9.03.1998 г. на ВКС по н. д. № 766/1997 г., II н. о.
В конкретния случай изложените от частната тъжителка обстоятелства,
които според нея са твърдения на подсъдимата, които осъществят състав на
престъплението клевета са „че е изчезнало без следа животно, което е
предадено под нейн надзор като лице, доброволно осъществяващо дейност,
свързана с полагане на грижи за бездомни животни“.
Такива твърдения в публикацията в групата Русе „Аз помагам на
животни в беда“ няма.
Безспорно е установено и доказано по делото, че в тази група има пост,
който се посочва, че е от М.Н., в който е била снимката на частната
тъжителка, който пост бил озаглавен „Дадох коте на тази жена. След месец
бях блокирана“ Ако някой я познава, моля помогнете !“.
Както в заглавието, така и в самият пост липсват твърдения за
осъществили се факти от обективната действителност с изложеното в тъжбата
съдържание, а тези инкриминирани изрази представляват само и единствено
собствени изводи. Изводите, които някой си прави от прочетено или чуто не
са клевета, защото по своята същност не представляват конкретни твърдения
и не подлежат на доказване, тъй като са част от един субективен оценъчен
процес.
Освен, че обективно съдържащите се в поста факти, въз основа на които
частната тъжителка е направила извод, че представляват разгласяване на
5
позорни обстоятелства, не са обективно такива, тъй като изразът „Дадох коте
на тази жена. След месец бях блокирана“ Ако някой я познава, моля
помогнете !“ обективно не съдържа позорящи обстоятелства за личността на
частната тъжителка, тези изложени факти са обективно верни. Няма спор, че
именно от профила на подсъдимата е била осъществена връзка с частната
тъжителка, в резултат на което последната се е отзовала, като е помогнала и
спасила едно бездомно коте. Безспорно се установи и доказа, че в
действителност профилът на частната тъжителка във „Фейсбук“ е бил
служебно блокиран и изнесеното, че след като котето е било спасено М.Н. не
е имала връзка с частната тъжителка, за да разбере, как е животното също е
обективно вярно. А последното изречение съдържа само и единствено молба,
а не твърдение. С оглед изложеното, всичко в заглавието на поста е истина и
касае обстоятелства, които обективно са се осъществили, а не се касае за
факти, които са неистински, а още по-малко позорящи личността на частната
тъжителка.
Не е осъществен състава на това престъпление и от субективна страна,
защото с оглед събраните в хода на производството доказателства,
подсъдимата, дори и тя да е лицето създало поста, обективно не е знаела, че
профилът на частната тъжителка във „Фейсбук“ е бил блокиран и че именно
това е причината да няма връзка с нея.
На последно място и по отношение на това престъпление не е безспорно
установено и доказано авторството на деянието и липсват категорични
доказателства, че именно подсъдимата е автор на този пост, както и че именно
тя, а не друго лице, използващо нейният профил е създал същия и е писал от
него.
По изложените мотиви съдът призна подсъдимата за невинна и я
оправда по обвинението за престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 2, вр. чл. 147, ал.
1 НК
Предвид това, че в хода на производството не беше доказано,
подсъдимата да е осъществила състав на непозволеното увреждане по чл. 45
ЗЗД, то и предявените от частната тъжителка срещу подсъдимата граждански
иск, с правно основание чл. 45 ЗЗД, за сумата в размер на 3500 лева (три
хиляди и петстотин лева), представляваща обезщетение за претърпени в
резултат на деянието по чл. 148, ал. 1, т. 2, вр. чл. 146, ал. 1 НК, за което е
предадена на съд подсъдимата неимуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от датата на деликта 16.12.2021г. до окончателното изплащане
на сумата и граждански иск, с правно основание чл. 45 ЗЗД, за сумата в
размер на 3500 лева (три хиляди и петстотин лева), представляваща
обезщетение за претърпени в резултат на деянието по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1,
т. 2, вр. чл. 147, ал. 1 НК, за което е предадена на съд подсъдимата
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на
деликта 16.12.2021г. до окончателното изплащане на сумата бяха отхвърлени
като неоснователни и недоказани.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 190, ал. 1 НПК, в тежест на
6
частната тъжителка бяха възложени и направените от подсъдимата разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева.
По гореизложените мотиви, съдът постанови своята присъда.



РАЙОНЕН СЪДИЯ:
7
Съобщи за изтекли лични данни