М О Т И В
И
на
Присъда, постановена на 09.02.2017г.
по НОХД № 3783 от 2016 г.
по описа на Старозагорския
Районен съд
С обвинителен акт, въз основа на който
е образувано настоящото съдебно производство, Районна прокуратура– град Стара
Загора обвинява подсъдимия Ж.Г.М., роден на *** ***, българин, български
гражданин, със завършен 3-ти клас, неженен, неосъждан/реабилитиран/,
безработен, ЕГН **********, в това че:
На 14.02.2016г. в
с.Ястребово, общ.Опан, обл.Стара Загора, управлявал моторно превозно средство -
лек автомобил марка “Пежо 307“ с рег.№ СТ 5339 ВР, без съответно свидетелство
за управление на моторно превозно средство, като деянието е извършено в
едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на
моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление, с
Наказателно постановление № 15-1228-002157 от 30.06.2015г., издадено от
Началник-група в Сектор “Пътна полиция“ към Областна Дирекция на МВР – гр.Стара
Загора, връчено на 01.02.2016г., влязло в сила на 09.02.2016г.- престъпление
по чл.343в, ал.2 от НК.
Представителят на Районна прокуратура –град Стара Загора поддържа изцяло
предявеното обвинение по отношение на подсъдимия. Пледира на същия да бъде
наложено административно наказание по реда на чл.78а от НК, предвид наличието
на изискуемите предпоставки за прилагане на този институт.
Подсъдимият
участва лично в производството. Признава изцяло фактите от обстоятелствената част
на обвинителния акт, като поиска разглеждането на делото при условията на
чл.371, т.2 от НПК. Моли, съдът да го освободи от наказателна отговорност и да
му наложи административно наказание- глоба.
Защитникът поддържа искането на подсъдимия за
разглеждане на делото по посочената диференцирана съдебна процедура, по реда на
Глава 27-ма от НПК, като пледира при наличие предпоставките на чл.78а от НК
подзащитният й да бъде освободен от наказателна отговорност, с налагане на
административно наказание в минималния възможен размер.
От събраните в хода на наказателното
производство писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено следното:
Ф А К Т И Ч Е С К А О Б С Т А Н О В К А:
Подсъдимият Ж.Г.М.
не е правоспособен водач на МПС. Към датата на деянието, предмет на настоящото
дело- 14.02.2016г. не му било издавано свидетелство за управление на моторно
превозно средство /МПС/.
С наказателно постановление № 15-1228-002157 от 30.06.2015г. на
Началник Група “Пътна полиция“ към ОД на МВР-Стара Загора, връчено на
01.02.2016г., влязло в законна сила от
09.02.2016г., на подсъдимия Ж.Г.М. било наложено административното наказание „глоба” в размер на
200лв.,
за нарушение на чл.150 от ЗДвП, а именно,за
това, че на 11.06.2015 г. в 16:50ч. в с.Загоре, общ.Стара Загора, на източният
вход-изход на селото управлявал лек автомобил марка “Рено“,
с рег.№ СТ 9618 СН, без съответно свидетелство за
управление. Наказателното постановление било връчено на М. на 01.02.2016г., не било
обжалвано и е влязло в сила на 09.02.2016г. Очевидно, от тази дата до времето на деянието предмет
на настоящото производство- 14.02.2016г., изтекъл срок по – кратък от една
година.
Въпреки наложеното му административно наказание, на 14.02.2016г. около 05:20ч. в
с.Ястребово, Община-с.Опан, подсъдимият Ж.Г.М. управлявал моторно превозно
средство – лек автомобил
марка “Пежо 307“, с рег.№СТ 5339 ВР по път I-5. Автомобилът му бил спрян за проверка от св.М. И. К., младши автоконтрольори в сектор“Пътна
полиция“ при ОД на МВР-Стара Загора и св.Н. Г. Х., старши полицаи в група “Охрана
на обществения ред“ –ОД на МВР- гр.Стара Загора. При проверката водачът М. не представил свидетелство за
управление на моторно превозно средство, а само личната си карта, от която те
установили самоличността му- Ж.Г.М., ЕГН **********. След справка с дежурния в ОДЧ на МВР- гр.Стара
Загора служителите установили, че подсъдимият Ж.Г.М. към 14.02.2016г. не притежава свидетелство за управление
на МПС и е неправоспособен водач на МПС. След това св. Митко Иванов Костов съставил на М. акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/, серия Г, бл.№
068929/14.02.2016г., за констатираното нарушение по чл.150 от ЗДвП. Подсъди-мият
М. подписал акта без възражения.
От изисканата и
приложена по делото справка от ОД на МВР
– Ст. Загора /л.7 от материалите от ДП/ е видно, че Ж.Г.М. е неправоспособен водач и към датата на изготвяне на справката- 15.02.2016г.
на негово име не било издавано свидетелство за управление на МПС.
Подсъдимият е осъждан, както следва:
По НОХД № 632 от 2008г. на РС-Стара Загора, за
престъпление по чл.195, ал.1, т.3, предл.2 и т.5, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20,
ал.2, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК, с наказание „пробация”, включващо двете задължителни пробационни мерки по
чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК, всяка от които за срок от една година. Съдебният
акт е в сила от 28.05.2008г.
По НОХД № 1836 от 2010г. по описа на РС-Стара Загора,
за престъпление по чл.343в, ал.2, вр. ал.1 от НК, с наказание „пробация”, включващо двете задължителни
пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК, всяка от които за срок от
една година и два месеца. Съдебният акт е в сила от 24.11.2010г. На съдебният
състав е служебно известно, предвид информацията включена в регистрите на съда,
че последното наложено наказание пробация било приведено в изпълнение, като се
зачита начало на наказанието 03.12.2010г., с място на изпълнение -Областна
служба „Изпълнение на наказанията” при МП- гр.София, Сектор „Пробация”-
гр.Стара Загора. Видно от писмо с вх.№ 4336 от 16.02.2012г. на РП-гр.Стара
Загора, приложено по това дело, наказанието „пробация” в размер на една година
и два месеца било изтърпяно на 13.02.2012г.
Горната фактическа обстановка се възприе за безспорно
установена на основание чл.373, ал.3 от НПК, като съдът прие, че направените от
подсъдимия самопризнания се подкрепят от събраните доказателства, приложени по бързо
производство № 1228 зм 59/2016г. по описа на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – гр. Стара Загора както следва:
Уведомление на основание чл.356, ал.2 от НПК от 15.02.2016г.; Акт за
установяване на административно нарушение с бл. № 068929 от 14.02.2016г.;
Наказателно постановление № 15-1228-002157 от 30.06.2015г.; Акт за установяване
на административно нарушение с бл.№ 949528 от 11.06.2015г.; Справка за
нарушител/водач от 15.02.2016г.; Протокол за разпит на свидетеля Г. от
15.02.2016г.; Протокол за разпит на свидетеля М. от 15.02.2016г.; Протокол за
разпит на свидетеля Н. от 16.02.2016г.; Постановление за привличане на обвиняем
и вземане на мярка за неотклонение от 22.02.2016г.; Уведомление на основание
чл.60, ал.2 от НПК от 22.02.2016г.; Протокол за разпит на обвиняем от
22.02.2016г.; Справка за съдимост на Ж.Г.М. с рег. № 493 от 15.02.2016г.;
Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на Ж.Г.М. от
22.02.2016г., както и приетата по делото актуална справка за съдимост на
лицето, с рег.№ 398 от 07.02.2017г.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО
Предвид гореизложеното, Съдът счита за
безспорно установено, че подсъдимият осъществил от обективна и субективна страна,
състава на престъпление, както следва:
На 14.02.2016г. в с.Ястребово,
общ.Опан, обл.Стара Загора, управлявал моторно превозно средство - лек
автомобил марка “Пежо 307“ с рег.№ СТ 5339 ВР, без съответно свидетелство за
управление на моторно превозно средство, като деянието е извършено в
едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на
моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление, с
Наказателно постановление № 15-1228-002157 от 30.06.2015г., издадено от
Началник-група в Сектор “Пътна полиция“ към Областна Дирекция на МВР – гр.Стара
Загора, връчено на 01.02.2016г., влязло в сила на 09.02.2016г- престъпление по чл.343в, ал.2 от НК.
От субективна страна, деянието е извършено
от подсъдимия виновно, при форма на вината- пряк умисъл, тъй като деецът
съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал неговите общественоопасни
последици и е целял настъп-ването им. Подсъдимият е съзнавал, че няма
правоспособност да управлява МПС и в едногодишен срок от наказването му по
административен ред за такова нарушение отново осъществил деяние от същия вид.
За целите на настоящото производство
следва да се обсъди съдебното минало на дееца, предвид упоменатите му по-горе
осъждания на пробация. Както вече бе посочено, последното наложено наказание
„пробация” по НОХД № 1836 от 2010г. на РС-Стара Загора било изтърпяно на
13.02.2012г. За предходното му осъждане по НОХД № 632 от 2008г. на РС-Стара
Загора също с наказание „пробация” не би могло да настъпи реабилитиране по
право, на основание чл.86, ал.1, т.2 от НК., с оглед времето на влизане в сила
на съдебният акт по първото дело- 28.05.2008г. и датата на деянието, предмет на
следващото наказателно дело- 01.07.2010г., тъй като не биха могли фактически да
изтекат три години от изтърпяване на първото наказание. При това положение,
следва да се обсъди възможността за реабилитиране по реда на чл.88а от НК, за
който институт, наред с реабилитирането по право по чл.86 от НК, съдът следи
служебно. Понеже са били наложени две наказания пробация, а последното
изтърпяно наказание е приключило на 13.02.2012г., считано от тази дата започва
да тече срокът, съгласно чл.88а, ал.1, вр. чл.82, ал.1, т.5 от НК, т.е. в
размер на две години. Следователно, на 13.02.2014г. с изтичане на упоменатия
двугодишен срок от изтърпяване на наказанието пробация по НОХД № 1836 от 2010г.
по описа на РС-Стара Загора, настъпила реабилитация именно въз основа на
института по чл.88а от НК. При това положение, извършеното на 14.02.2016г.
деяние, предмет на разглеждане по настоящото дело е осъществено след като
деецът бил реабилитиран, съответно се счита за неосъждан по настоящото
производство.
Съгласно ПП
на ВС № 7 от 4.11.1985г., институтът за освобождаване от наказателна
отговорност, с налагане на административно наказание е приложим и когато лицето
е осъждано, но било реабилитирано. Този институт не е прилаган спрямо
подсъдимия след реабилитирането му, нито са налице отрицателни предпоставки за
прилагането му, визирани в нормата на чл.78а, ал.7 от НК. Напротив, налице са
всички изискуеми в тяхната кумулативност положителни предпоставки за прилагане на чл.78а, ал.1 от НК за
деянието извършено от подсъдимия на 14.02.2016г. Деянието е умишлено по своя
характер, горната граница на предвиденото наказание лишаване от свобода е в
диапазона до три години, от престъплението не са настъпили имуществени вреди,
което да налага тяхното възстановяване, а деецът не е осъждан /реабилитиран/,
респективно не е освобождаван преди това от наказателна отговорност по този
ред.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
При определяне вида и размера на
наказанието съдът се съобрази с двата принципа в наказателноправната ни
система- ПРИНЦИПА на ЗАКОНОУСТА-НОВЕНОСТ и ПРИНЦИПА на ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯ на
наказанието.
Съгласно първият принцип в специалния
текст на НК се предвижда наказание „лишаване от свобода” от една до три години
и глоба от 500 до 1200 лева.
Съгласно вторият принцип, Съдът обсъди
обществената опасност на деянието, личността на подсъдимия, както и всички
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл. 54 от НК.
Смекчаващи отговорността обстоятелства са младата възраст на
дееца, изразеното съжаление за извършеното деяние, тежкото му имотно състояние
и липсата на данни за други противообществени прояви, съответно чистото съдебно
минало.
Отегчаващо обстоятелство не е налице.
При съвкупния анализ на събраните по
делото доказателства, като отчете наличието на изброените по-горе смекчаващи
отговорността обстоятелства, съдът прие, че на подсъдимия следва да се определи
административно наказание „глоба” в
минималния предвиден в закона размер. Не се събраха данни обуславящи извода, че
извършителят е с имотно състояние, което би обосновало по-висок размер на
наложената санкция, предвид социалния му статус, поради което съдът намира, че
същото следва да бъде в размер на 1000.00 /хиляда/ лева. С посочения
размер на административното наказание, съдът намира, че ще бъдат постигнати
целите на наказанието, а именно да се поправи и превъзпита дееца към спазване
на законите и добрите нрави, да му се въздейства предупредително, като му се
отнеме възможността да върши престъпления занапред и да се въздейства
предупредително спрямо другите членове на обществото.
При този вид и размер на наказанието, Съдът
намира, че ще се осъществят целите на генералната и специалната превенция,
визирани в чл.36 от НК.
По делото не са направени разноски, което да налага тяхното присъждане.
Водим от горните мотиви, Съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: