ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер ІV-2176 07.11.2018 г. Град Бургас
Бургаският
окръжен съд, гражданско отделение, ІV въззивен състав,
На седми
ноември, две хиляди и осемнадесета година,
В закрито
съдебно заседание на осн. чл. 267 от ГПК, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Недялка Пенева
ЧЛЕНОВЕ: Таня Евтимова
Димана Кирязова-Вълкова
като разгледа възз.гр.д. № 1645 по описа за 2018 г.,
докладвано от съдията-докладчик Д. Кирязова-Вълкова, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по повод въззивната жалба на С.Ж.Д., З.М.Д. и С.М.Д. против Решение № 1651/ 26.07.2018 г., постановено по гр.д. № 46/2018 г. по описа на PC-Бургас, с което е признато за установено по отношение на Българската държава, че въззивниците не са собственици на следния недвижим имот: 32,48/195 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 07079.613.364 по КККР на гр. Бургас, с административен адрес: гр. Бургас, ул. „Христо Ботев“ № 36, с площ – 647 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10 м.), за които са се снабдили с констативен нотариален акт № 159 от 12.04.2017 г., том I, рег. № 2350, нот. дело № 140/2017 г. на нотариус Бинка Кирова, както и въззивниците са осъдени да заплатят на Българската държава 352 лв. – разноски по делото и 150 лв. – ЮК възнаграждение. В жалбата се твърди, че решението на БРС е незаконосъобразно и неправилно, постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Според въззивниците БРС не е изпълнил задълженията си да обсъди всички събрани по делото доказателства и да изложи мотиви по всички възражения и доводи на страните, включително не се е произнесъл по направеното от тях с отговора на исковата молба оспорване правото на собственост на ищеца, респ. правния му интерес от предявяването на иска. Считат също така, че неправилно съдът е възложил единствено на ответниците да доказват отричаното от ищеца право на собственост, а ищецът е бил освободен от това да доказва наличието на свое защитимо право, като в решението си съдът дори не е посочил дали счита ищеца за собственик и на какво основание. Заявяват, че съдът е игнорирал доводите им относно разпределението на доказателствената тежест в процеса и в противоречие с практиката на ВКС е обърнал тежестта на доказване. Горното според ищците представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. На следващо място в жалбата се твърди, че въззивниците са съсобствениците с държавата в УПИ VII-303 в кв. 132, част от който е процесния имот, тъй като за него не е извършвана делба, въпреки че по кадастралната карта той е разделен. Според въззивниците е неправилен изводът на районния съд, че липсата на проведена процедура по чл. 135, ал. 1 от ЗУТ, вр. чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ не се отразява на собствеността върху процесния имот, като съдът е следвало да съобрази решението си с действащия регулационен план за процесния имот. Твърдят също така, че към настоящия момент кадастралната карта не отразява действителното фактическо положение, а именно, че ответниците са съсобственици в имота, т.е. касае се за грешно заснемане, при неосъществен фактически състав на процедурата по разделяне на имота, като съдът неправилно и в противоречие с материалния закон е приел, че няма пречка процедурата по разделяне на УПИ да бъде извършена и впоследствие. Моли се обжалваното решение да бъде отменено и вместо него въззивният съд да постанови ново решение по съществото на спора, както и на въззивниците да бъдат присъдени направените от тях разноски в двете инстанции.
Към въззивната жалба не са приложени писмени доказателства, не са направени доказателствени искания.
При проверката, извършена на
осн. чл. 267, ал. 1 от ГПК, съдът установи, че въззивната жалба е редовна и
допустима, като подадена в срока по чл. 259 от ГПК и от лица, които имат правен
интерес от обжалване на първоинстанционното решение.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна – Българската държава, представлявана от МРРБ, е подала отговор, в който се твърди, че не са налице посочените във въззивната жалба пороци на първоинстанционното решение, поради което липсват основания за неговата отмяна. Оспорени са като неверни твърденията на въззивниците за допуснати от районния съд процесуални нарушения при разпределянето на доказателствената тежест, събирането и обсъждане на доказателствата по делото и на твърденията и възраженията на страните. Изложени са доводи по съществото на спора, като се твърди, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, поради което се моли то да бъде потвърдено и на въззиваемата страна да бъде присъдено ЮК възнаграждение.
Към отговора не са приложени писмени доказателства, не са направени доказателствени искания.
ОПРЕДЕЛИ:
ВНАСЯ възз.гр.д. № 1645/2018 г.
по описа на Бургаски окръжен съд в съдебно заседание за разглеждане и решаване,
определено с Разпореждане от 01.11.2018 г. - на 10.12.2018 г. от 14:50 ч.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните на посочените от тях адреси и/или съдебни адреси, в т.ч. при необходимост - и по телефона, ако страните или техните процесуални представители са заявили телефонните си номера по делото или същите са служебно известни на съда.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на въззивника ДА СЕ ВРЪЧИ и препис от постъпилия по делото отговор на въззивната жалба.
УКАЗВА на процесуалните представители – адвокати, задължението, вменено им с разпоредбата на чл. 40, ал. 7 от Закон за адвокатурата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.