№ 2
гр. , 12.02.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на дванадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Надежда И. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка А. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско
дело № 20205001000528 по описа за 2020 година
за да се произнесе,взе предвид следното:
Производство по чл.248 от ГПК.
Постъпила е молба от „К.“,представлявано от управителя адвокат
П.Х.К.,АК С.З.,пълномощник на въззиваемия Н.В.Б.,с която е поискано да
бъде изменено и в условията на евентуалност-да бъде допълнено решение
№270 от 27.11.2020 г.,постановено по настоящото дело,в частта за
разноските,като се присъди в полза на посоченото адвокатско дружество
възнаграждение по чл.38 от ЗА в размер на 5760 лв. с вкл. ДДС,от
които:“4920 лв. с вкл. ДДС,представляващи възнаграждение за отхвърляне на
въззивната жалба срещу решението за присъдено обезщетение за
неимуществени вреди и 840 лв. с вкл. ДДС,представляващи възнаграждение
за отхвърляне на въззивната жалба срещу решението за присъдено
обезщетение за имуществени вреди“.
В молбата са изложени аргументи срещу приетия в решението извод
на съда,че липсват доказателства за уговорена безплатна правна защита на
въззиваемия от страна на адвокатското дружество пред въззивната
1
инстанция,като се сочи,че такава уговорка е налице и тя се съдържа в договор
за правна защита и процесуално представителство от 16.01.2019 г.,сключен
между адвокатското дружество и Н.Б. и представен още пред първата
инстанция с допълнителната искова молба.
На основание чл.248,ал.2 от ГПК препис от горната молба е изпратен и
редовно връчен на насрещната страна-жалбоподателят „Д.“АД-гр.С. с ЕИК
***,който чрез процесуалния си пълномощник-юрисконсулт В.Т. е подал в
законния срок писмен отговор на молбата и е взел становище,че същата е
неоснователна,а съдът правилно е приложил закона и решението не страда от
сочените в молбата пороци при определяне на разноските на страните.
Пловдивският апелативен съд,като прецени данните по делото във
връзка с горната молба,както и изложените в нея обстоятелства,приема
следното:
Молбата по чл.248 от ГПК е подадена в законния срок и е процесуално
допустима,поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество,молбата е основателна.
С решение №270 от 27.11.2020 г.,постановено по настоящото
дело,въззивният съд се е произнесъл по съществото на спора и въззивната
жалба на „Д.“АД с ЕИК ***,като е потвърдил решение №126 от 03.04.2020
г.,постановено по т.д.№41/2019 г. по описа на ОС-С.З. във всичките му
обжалвани части.В мотивите на решението от 27.11.2020 г.,в частта за
разноските пред въззивната инстанция,съдът е приел,че не следва да бъде
уважено направеното в отговора на въззивната жалба искане да се присъди на
„К.“ възнаграждение по чл.38 от ЗА за осъществена адвокатска защита на
въззиваемия Н.Б. пред въззивната инстанция,тъй като не са представени
доказателства за уговорена безплатна правна защита на въззиваемия от
посоченото адвокатско дружество пред въззивната инстанция и то на
основание някоя от хипотезите по чл.38,ал.1 от ЗА.Тази преценка на съда
обаче е грешна,тъй като още в първоинстанционното производство,с
подадената от Н.Б. допълнителна искова молба,е представен договор за
правна помощ и процесуално представителство от 16.01.2019 г.,сключен
между ищеца Б. и „К.“-гр.С.З.,с който е постигната уговорка за оказване на
безплатна адвокатска защита на Б. от адвокатското дружество пред всички
2
инстанции във връзка с процесния правен спор,като от съдържанието на чл.2
от договора следва,че уговорката за безплатна адвокатска защита е основана
на чл.38,ал.1,т.2 от ЗА.Въззивният съд в решението си от 27.11.2020 г. не е
отчел договора от 16.01.2019 г.,но той подлежи на съобразяване,тъй като с
него е уговорена адвокатска защита на Б. от адвокатското дружество пред
всички инстанции,в това число и пред въззивната инстанция.С оглед на това и
предвид изхода от спора пред настоящата въззивна инстанция,приключил с
потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваните от „Д.“АД
части,а и предвид наличието на изрична уговорка за безплатна правна помощ
на въззиваемия от горното адвокатско дружество пред всички
инстанции,както и с оглед на обстоятелството,че уговорената правна помощ и
процесуалното представителство са реално извършени от адвокатското
дружество в производството по настоящото дело,то следва да бъде
присъдено в полза на същото дружество адвокатско възнаграждение на
основание чл.38,ал.2 във вр. с ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата.
Размера на дължимото на адвокатското дружество-процесуален
представител на въззиваемия пред настоящата инстанция,следва да бъде
определен съгласно чл.38,ал.2,изр. второ във вр. с чл.36,ал.2 от ЗА и във вр. с
чл.7,ал.2,т.3 и т.5 от Наредба №1/09.07.2004 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и във вр. с §2а от ДР на същата наредба,като за
основа се вземе предвид обжалваемият интерес по всеки един от двата
разгледани иска-за неимуществени и имуществени вреди.При съобразяване на
изложеното,общият дължим размер на възнаграждението,което следва да се
присъди на адвокатско дружество,„К.“ за защита на въззиваемия пред
въззивната инстанция,възлиза на сумата от 5649 лв. /с вкл. ДДС/ и
заплащането на тази сума с оглед изхода на делото пред настоящата
инстанция следва да бъде възложено в тежест на жалбоподателя „Д.“АД.
С оглед на всичко изложено по-горе,като краен резултат,решение
№270 от 27.11.2020 г.,постановено по настоящото дело,следва да бъде
изменено в частта за разноските,като бъде осъдено дружеството-
застраховател да заплати на упълномощеното от въззиваемия адвокатско
дружество възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗА в размер на 5649 лв.
Мотивиран от горното съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ решение №270 от 27.11.2020 г.,постановепо по възз.т.д.№528/2020
г. по описа на Апелативен съд-Пловдив,в частта за разноските,както следва:
ОСЪЖДА „Д.“АД с ЕИК ***,със седалище и адрес на управление
гр.С.,бул.“К.“№68 да заплати на „К.“,представлявано от управителя адвокат
П.Х.К. от АК С.З.,сумата от 5649 лв. /пет хиляди шестстотин четиридесет и
девет лева/,представляваща адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 във вр. с
ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата за адвокатска защита на въззиваемия Н.В.Б.
в производството по въззивно т.д.№ 528/2020 г. по описа на Апелативен съд-
Пловдив.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4