Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№                                               31.01.2020  г.                       гр.Белоградчик

 

                                       В  ИМЕТО  НА   НАРОДА

Белоградчишкият  районен съд                                               втори състав

На  осми януари                                     две хиляди  и двадесета година

В публичното заседание в  следния състав: 

                                                                        Районен съдия : Антон Антов

Секретаря Жанета Еленкова,

като разгледа докладваното от съдия Антов

гр.дело № 19 по описа за 2015 година, 

и за да се произнесе съдът взе предвид следното:

                     Предявеният иск е  ревандикационен с пр. осн. чл. 108 ЗС – за установяване правото на собственост и предаване на владение в/у недвижим имот.

       В исковата молба, предявена от Министерство на земеделието и храните се излага:  На 26.02.2009г. е бил сключен договор № 1/2009г. м/у между директора на ОДЗ Видин като пълномощник на Министъра на Земеделието и храните и Л. А. П. за покупко - продажба на пет недвижими имота, представляващи земи-стопански дворове на организации по § 12 и § 29 от ПЗР на ЗСПЗЗ, вписан в службата по вписвания при РС Белоградчик на 20.03.2009 г.  в това число и имот № 147011, представляващ стопански двор с площ 23376 кв. м. в м."Стоп. двор" в земл. на с. Г.., обл. В., при посочени съседи .

            Имота е държавна собственост по силата на чл. 10б и чл. 24 ЗСПЗЗ като бивш стопански двор на организации по § 12 и § 29 от ПЗР на ЗСПЗЗ, негоден за земеделско ползване и представляващ земя, неподлежаща на възстановяване.

            Сделката е нищожна поради противоречие със закона - чл. 27, ал. 6 и ал. 8 ЗСПЗЗ, чл. 45а и сл., чл. 47, ал. 1 ППЗСПЗЗ и чл. 90 ППЗДС и не е породила правни последици, защото :

- разпореждането със земи държавна собственост, част от държавния поземлен фонд се извършва от Министъра на Земеделието и храните, като относно процесните имоти съгласно чл. 27, ал. 8 от ЗСПЗЗ това става само чрез търг при условия и ред, определени в ППЗСПЗЗ  

- процесните четири имота като стопански дворове, към датата на сключване на договора не са били заети със сгради и съоръжения и не представляват прилежащ терен към такива, поради което и единственият способ за продажбата им съгласно чл. 27, ал. 8 от ЗСПЗЗ е бил чрез търг, при условия и ред, определени в ППЗСПЗЗ, какъвто не е провеждан. Отразеното в договора обстоятелство, че са застроени, не отговаря на обективна действителност, съответно Л. А. П. не е била оправомощено лице по смисъла на чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ .

- Продажбата на земя държавна собственост е сложен фактически състав, включващ административноправен елемент - заповед за продажба, оценка и провеждане на търг, заповед за определяне на лицето спечелило търга и гражданскоправен елемент - сключване на писмен договор и вписването му, като при сключване на договора от 26.02.2009 г. липсва административноправният елемент от сделката и в двете хипотези на чл. 27, ал. 6 и ал. 8 от ЗСПЗЗ

- цените на имотите, предмет на сделката са определени под данъчната оценка на имотите, увеличена с 20 % .

            Л. А. П. е разделила имот № 147011 на няколко имота в т. число и имот № 147019 с площ от 5 529кв.м.

            Чрез сделка извършена с нот. акт № .. , т. .., рег. № .., д. № ..  Л. А. П. е дарила имота на С.Н.С. , който е продал имота на ответника “Ел Консулт Инвест” ООД - София, чрез сделка обективирана в нот. акт № .., т…, рег. № .., вписан в СВ при БРС с вх. № 1873/15.09.2011г., акт № .., т. .., дело ../2011г.

Тъй като нищожна е първата сделка с купувач Л. А. П., правото на собственост не е преминало в нейния патримониум и следващите приобретатели също не са ги придобили в собственост

 

Ответника владее имота на ищеца без правно основание.

Моли се да бъде установено, че правото на собственост в/у имот №  147019 с площ от 5 529кв.м. в земл. на с. Г.., обл. В. принадлежи на ищеца и бъде осъден ответника да  предаде владението върху  този недвижим имот.

Навежда доводи и представя писм. доказателства в подкрепа на иска, претендира разноски.

 

            Ответника е оспорил предявения иск.

- Оспорва правопораждащи факти на правата на ищеца - Държавата не е собственик на процесния имот, поради липса на издадени при спазване съответните разпоредби на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ решение на ОСЗ, защото правото на собственост на държавата върху стопански дворове на организации по § 12 и § 29 от ПЗР на ЗСПЗЗ не се придобива по силата на закона

- Брани се с  правни доводи - Предмет на договора са имоти, които не са държавна собственост, поради което и по отношение на продажбата им не са приложими съответните разпоредби на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ за продажба на държавни имоти, респ. Ответника е собственик на проц. недв. имот на осн. договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № .., т…, рег. № .. на нот. Р. К.

Осъществява материално-правна защита като предявява свои права в/у имота  - собственик е на проц. недв. имоти на осн. договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № /15.09.2011г., т…, рег. № .. , дело № ../2011г. на нот. Р. .

 

- Осъществява материално-правна защита като предявява свои права с/у ищеца – предявява вземане за извършени подобрения с пр. осн. чл. 72 ал.1 ЗС – като добросъвестен владелец

- Излага правоотлагащо възражение – за право на задържане в/у имота до заплащане на стойността на извършените в качеството на добросъвестен владелец подобрения

Представя писм. доказателства, претендира разноски. Посочен е и е разпитан св. Д. Й. Я.

              Вещите лица по допуснатите от съда СТЕ са представили заключения по поставените задачи. Заключенията не са оспорени и са приети като доказателства по делото.

             Съдът като взе предвид изложеното в исковата  молба, събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключения по допуснати експертизи, преценени по отделно  и в тяхната съвкупност, доводите и становищата на страните,  приема за установено следното:

             От фактическа  страна 

                    На 26.02.2009г. е бил сключен договор № 1/2009г. м/у между директора на ОДЗ Видин като пълномощник на Министъра на Земеделието и храните и Л. А. П. за покупко - продажба на пет недвижими имота, представляващи земи-стопански дворове на организации по § 12 и § 29 от ПЗР на ЗСПЗЗ, вписан в службата по вписвания при РС Белоградчик на 20.03.2009 г.  в това число и имот № 147011, представляващ стопански двор с площ 23376 кв. м. в м."Стоп. двор" в земл. на с. Г.., обл. В..

Л. А. П. е разделила имот № 147011 на няколко имота в т. число и имот № 147019 с площ от 5 529кв.м.

Чрез сделка извършена с нот. акт № . , т. ., рег. № ., д. № .  Л. А. П. е дарила имота на С.Н.С. , който е продал имота на ответника “Ел Консулт Инвест” ООД - София, чрез сделка обективирана в нот. акт № ., т..., рег. № .., вписан в СВ при БРС с вх. № 1873/15.09.2011г., акт № .., т. .., дело ../2011г.

             С решение № 43/06.02.2015г. по гр.д. № 77/2014г. на ОС Монтана, потвърдено с Решение № 540/08.03.2017г. по в.гр.д. № 5057/2015г. на САС и влязло в законна сила на 12.12.2017г. е признат за нищожен на осн. чл. 26 ал.1 ЗЗД поради противоречие със закона договор от 26.02.2009 г. за покупко-продажба на недвижими имоти, частна държавна собственост, с който Министърът на земеделието и храните, представляван от инж. Николай Ц. Тодоров, директор на ОД “Земеделие” - Видин прехвърля на Л. А. П. правото на собственост върху недвижим имот № 147011, представляващ стопански двор с площ 23376 кв.м. в м."Стоп. двор" в земл. на с. Г.., обл. В.

Ответника признава, че владее процесния недвижим имот

            От заключението на в. лице Г. Г. и показанията на св. Д. Я. се установява, че ответното дружество е изградило ФВЕЦ в имота, състояща се от фотоволтаични модули, инвертори, КТП с трансформатор, метално-алуминиеви конструкции, кабели и други ел. приспособления за присъединяване към елекроразпределителната мрежа на “ЧЕЗ Разпределение Бъгария” АД.

             Съдът като взе  предвид изложеното в исковата молба, доводите на страните и след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема за установено следното :

             От правна страна

             Съгл. чл. 108 ЗС „Собственикът може да иска своята вещ   от  всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това”. За да се уважи искът по чл. 108 от ЗС  необходимо е ищеца да докаже кумулативното наличие на следните предпоставки: - че е собственик на вещта;  - че ответника владее или държи вещта

Искът за собственост по чл. 108 ЗС, като иск на "невладеещият собственик срещу владеещия несобственик или държател", които упражняват тази фактическа власт, без да имат основание за това, предполага установяването по положителен начин на легитимацията на ищеца като собственик.

В постоянната си и непротиворечива съдебна практика ВКС приема, че за да се уважи ревандикацията на определена вещ или имот, в производството по чл. 108 ЗС е необходимо да се установи по безспорен начин, че ищецът е собственик на спорната вещ /имот/, че ответникът го владее и че това владение е без основание. Доказателствената тежест за тези предпоставки се разпределя между насрещните страни в процеса като ищецът следва да докаже правото си на собственост и фактът на владение от страна на ответника, а последният следва да докаже основанието си да упражнява фактическа власт върху вещта. Ищецът не е длъжен да доказва по какъв начин и защо ответникът е установил владението или държането върху вещта. /така Решение № 152/13.09.2011 г. на ВКС по т. д. № 950/2009 г., II т.о./

            Съдът приема, че ищеца е безспорен собственик на проц. недвижим имот.

Договора за покупко-продажба от 26.02.2009г., с който е прехвърлен  на Л. А. П. имот № 147011 представляващ стопански двор от 23376 кв.м. в земл. на с. Гюргич., обл. Видин, част от който е и проценият недв. имот - № 147019 с площ от 5 529кв.м. е обявен за нищожен с Решение от 06.02.2015 г. по гр. д. № 77/2014 г. на ОС – Монтана. Нищожните сделки не пораждат правни последици. Правото на собственост не е преминало в патримониума на купувача Л. А. П.. Следователно и последващите приобретатели/ надарен и купувач/ в т. число и ответника не са придобили правото на собственост в/у процесния недвижим имот. Извършената продажба с купувач ответника няма вещнотранслативно действие.

Недопустим е довода на ответника, изложен едва в писм. защита относно това, че Решение от 06.02.2015 г. по гр. д. № 77/2014 г. на ОС – Монтана не е вписано.

Това обстоятелство не е своевременно въведено в процеса чрез възражение в отговора на иск. молба, нито до приключване устните състезания и затова това обстоятелство не е разпределяно за доказване в тежест на ищеца. Дори да се приема, че е налице хипотезата на чл. 147 т.1 ГПК, то липсват твърдения, не се сочат, а и не са представени доказателства, че ответника не е могъл да узнае и посочи това своевременно.

В съответствие с идеята на реформата за ускоряване на съдопроизводството, новият ГПК въвежда редица преклузии за извършване на съдопроизводствени действия от страните. Трайната практика на ВКС относно преклудирането на незаявените с отговора възражения по съществото на спора е еднообразна и безпротиворечива. След изтичане на срока по чл. 131 ал.1 ГПК, ответника може да ги релевира само ако докаже, че пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. Такива не се твърдят от ответника и доказателства за тях не се представят. Ответника е подал отговор на иск. молба, не е изложил това възражение и правото му да въведе това възражение за разглеждане в процеса е преклудирано.

ГПК от 2008г. съдържа легалната възможност страните да развиват правните си тези в писмени защити (чл. 149, ал.3 ГПК), но с това се изчерпва ролята на последните в процеса. В писмените защити е недопустимо да се отправят нови искания, възражения и доводи, особено като се вземе предвид силното преклузивно начало в новия кодекс. След приключване на устните състезания никоя от страните не може да изтъква нови факти, да представя нови доказателства или да изнася нови фактически или правни  доводи.

             Един от спорните по делото въпроси е придобила ли е държавата право на собственост върху имот № 147011, предмет на договора за покупко-продажба от 26.02.2009г., част от който е и проценият недв. имот - № 147019, чиято недействителност е обявена с Решение от 06.02.2015 г. по гр. д. № 77/2014 г. на ОС – Монтана., от отговора на който зависи приложими ли са специалните разпоредби на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ относно реда за продажба на имоти частна държавна собственост, част от ДПФ .

Спорът между страните е правен и е свързан с това дали държавата придобива право на собственост по силата на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ върху земи, представляващи стопански двор на организации по § 12 и § 29 от ПЗР на ЗСПЗЗ, незаети от сгради и съоръжения, негодни за земеделско ползване и не подлежащи на възстановяване или за това е необходимо издаване на съответен административен акт - акт за държавна собственост или решение на ОбСЗ, за да се легитимира като собственик.

След като в чл. 10б, ал. 5 във връзка с ал.1 ЗСПЗЗ и чл. 45, ал.10  ППЗСПЗЗ изрично е предвидено, че държавна собственост са земите, стопански дворове на организации по § 12 и § 29 от ПЗР на ЗСПЗЗ, незаети със сгради и съоръжения, негодни за земедеслко ползване и неподлежащи на възстановяване, какъвто безспорно е процесния имот № 147019, то следва да се приеме, че по силата на горепосочените разпоредби държавата е придобила правото на собственост върху него . Актът за държавна собственост има единствено констативно действие и удостоверява, съгласно чл. 5, ал.1 ЗДС, придобито на някакво основание от държавата право на собственост, като изрично в чл. 5, ал. 3 ЗДС е предвидено, че актът за държавна собственост няма правопораждащо действие, поради което и липсата на съставен акт за държавна собственост относно имота не се отразява на придобито по силата на закона право на собственост на държавата .

Поради изложеното, съдът приема за неоснователни оспорванията на ответника относно правопораждащи факти на правата на ищеца, изложените правни доводи и твърдението, че е собственик е на проц. недв. имот на осн. договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № ./..., т… рег. № .. , дело № ... на нот. Р. К..

            Ответника признава, че владее процесния недвижим имот.

            Поради изложеното, съдът према, че предявеният ревандикационен иск с пр. осн. чл. 108 ЗС е основателен и като такъв, го уважава.

 

             По възражението с пр. осн. чл. 72 ал. 1 ЗС и с пр. осн. чл. 72 ал.3 ЗС

             От фактическа страна

             Чрез сделка извършена с нот. акт № . , т. ., рег. № .., д. № ../..г.  Л. А. П. е дарила имота на С.Н.С. , който е продал имота на ответника “Ел Консулт Инвест” ООД - София, чрез сделка обективирана в нот. акт № …., т…, рег. № .., дело № ... на нот. Р. К.., вписан в СВ при БРС с вх. № …., акт № .., т. .., дело ...

             От събраните гласни доказателства и заключенията на  в. лица по СТЕ се установява, че  ответното дружество е изградило ФВЕЦ в имота, състояща се от фотоволтаични модули, инвертори, КТП с трансформатор, метално-алуминиеви конструкции, кабели и други ел. приспособления за присъединяване към елекроразпределителната мрежа на “ЧЕЗ Разпределение Бъгария” АД и че изградената ФВЕЦ  прездставлява законно строителство по смисъла на всички законови изисквания за този вид дейност.

Стойността на направените разходи за претендираните подобрения е 447 067.00лв., увеличената стойност на имота вследствие  на тези подобрения е 439 087.50лв., т.е. стойността на имота се е увеличила с 98.22% от стойността на направените разходи.

              От правна страна

              Ищеца твърди и ответното дружество признава, че владее недвижим имот № 147019 с площ от 5 529кв.м. в земл. на с. Г., обл. В.

              Съгл. чл. 70 ал.1 ЗС владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена.

Съдът приема, че ответното дружество е добросъвестен владелец, той като чрез сделка обективирана в нот. акт № ..., т…, рег. № .., дело № …. на нот. Р. К. ответника “Ел Консулт Инвест” ООД – София е закупил от С.Н.С. имота, без да знае, че последния не е собственик на същия имот.

                     Сред правата на владелеца по чл. 72 ЗС е и правото на вземане за извършените подобрения.

Според чл. 72 ал.1 ЗС „добросъвестния владелец може да иска за подобренията, които е направил, сумата с която се е увеличила стойността на вещта вследствие на тези подобрения.”

Закона указва ясно как ще се определи размера на увеличената стойност. Нейната сума е разликата м/у стойността на имота по пазарни цени към момента на разглеждане на спора и  постановяване на решение по него и стойността на същия имот към същата дата  ако подобренията не бяха направени/без подобренията/

            Ответника претендира заплащане на 331 000.00 лв. Увеличената стойност на имота вследствие всички претендирани подобрения е 439 087.50лв.

           Подобренията са такива промени в недвижимия имот, които водят до увеличаване на неговата стойност и които не могат да бъдат премахнати без съществено да го увредят. Когато във владения недвижим имот са прикрепени движимости, които могат да бъдат отделени от него без съществено да се промени имотът, не е налице подобрение.

Съдът приема, че всички части на изградената ФВЕЦ представляват подобрения, които не могат да бъдат отделени без да се разруши тяхната цялост с изключение на фотоволтаичните модули, които могат да бъдат демонтирани без съществено да се увредят и поставените в обекта пожарогасители. Несъмнено основната част от съоръжение представлява соларни модули - фотоволтаични панели, които са подвижни и могат да бъдат демонтирани. Очевидно премахването на съоръжението няма да промени съществено имота, доколкото същият е съставлявал земя, негодна за земеделско ползване. Дали при демонтажа на фотоволтаични модули ще се наруши целостта и предназначението на ФВЕЦ и при последващ транспорт могат да бъдат увредени е без значение за спора.

Увеличената стойност на имота вследствие извършените СМР, които съдът приема, че представляват подобрения е 164 151.00лв. /331 000.00лв. - /447 067.00лв. - 279 768.00лв. – 450.00лв. //             

             Поради изложеното, съдът приема, че възражението с пр. осн. чл. 72 ал.1 ЗС е основателно и доказано частично и ищеца следва да заплати на ответника сумата 164 151.00лв. - увеличената стойност на имота вследствие извършените в същия от ответника подобрения. В разликата до 331 000.00лв., възражението е неоснователно.

                     Правото по чл. 72, ал. 3 ЗС е потестативно по своя характер и дава възможност на добросъвестния владелец, да задържи вещта до заплащането на дължимото му се обезщетение за разноските и подобренията.

Добросъвестно е владението по смисъла на чл. 70 ЗС, когато владелецът е придобил вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или когато формата на сделката е опорочена. В процесния случай ответното дружество отговаря на първото изискване и се явява добросъвестен владелец. Отговорността на собственика към владелеца подобрител на имота е в размер на 164 151.00лв. и в полза на ответника-подобрител следва да се признае правото на задържане на имота до плащането на сумата 164 151.00лв.

           

      Предвид уважаването на иска по чл. 108 ЗС, но и на насрещното възражение за право на задържане, разноските следва да останат така, както са направени от страните. / така Решение № 101/14.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 891/2015 г., II г.о./

                 На основание чл. 10 от Тарифата за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати сумата от 6 566.04лв. държавна такса за признатото право на задържане.

 

                              Водим от горното, съдът

 

                                          Р Е Ш И :

 

       Приема за установено по отношение на “Ел Консулт Инвест” ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,  район “Студентски” ул. “Академик Стефан Младенов” № 80, офис № 5 по предявеният от  Министерството на земеделието, храните и горите – гр. София , бул. “Христо Ботев “ № 55, с адрес за призоваване гр. Видин, ул. “Рибарска” № 12, ет.2 срещу  “Ел Консулт Инвест” ООД ЕИК ********* иск с пр. осн. чл. 108 ЗС, че  Министерството на земеделието, храните и горите е собственик на следния недвижим имот : имот № 147019 с площ от 5 529кв.м. в м."Стоп. двор" в земл. на с. Г.., обл. В. – имот с идентификатор 1848.147.19, при граници и съседи : имот № 147018/с идентификатор 18486.147.18/, имот № 000461/с идентификатор 18486.145.461/, имот № 000426/с идентификатор 18486.145.426/, имот № 146001/ с идентификатор 18486.147.1/, имот № 147012/ с идентификатор 18486.147.12/, имот № 147006/ с идентификатор 18486.147.6/ и имот № 147017/ с идентификатор  18486.147.17/

                    Осъжда  “Ел Консулт Инвест” ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,  район “Студентски” ул. “Академик Стефан Младенов” № 80, офис № 5 да предаде на Министерството на земеделието, храните и горите с адрес за призоваване гр. Видин, ул. “Рибарска” № 12, ет.2  владението върху следния недвижим имот : имот № 147019 с площ от 5 529кв.м. в м."Стоп. двор" в земл. на с. Г.., обл. В. – имот с идентификатор 1848.147.19, при граници и съседи : имот № 147018/с идентификатор 18486.147.18/, имот № 000461/с идентификатор 18486.145.461/, имот № 000426/с идентификатор 18486.145.426/, имот № 146001/ с идентификатор 18486.147.1/, имот № 147012/ с идентификатор 18486.147.12/, имот № 147006/ с идентификатор 18486.147.6/ и имот № 147017/ с идентификатор  18486.147.17/

        Дава на основание чл. 115 ал.2 ЗС, на ищеца Министерството на земеделието, храните и горите с адрес за призоваване гр. Видин, ул. “Рибарска” № 12, ет.2 шестмесечен срок за вписване на решението за установяване на собствеността и предаване на владението на имота.

 

               Признава право на задържане на осн. чл. 72 ал.3 ЗС в полза на “Ел Консулт Инвест” ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,  район “Студентски” ул. “Академик Стефан Младенов” № 80, офис № 5 върху имот имот № 147019 с площ от 5 529кв.м. в м."Стоп. двор" в земл. на с. Г.., обл. В. – имот с идентификатор 1848.147.19, при граници и съседи : имот № 147018/с идентификатор 18486.147.18/, имот № 000461/с идентификатор 18486.145.461/, имот № 000426/с идентификатор 18486.145.426/, имот № 146001/ с идентификатор 18486.147.1/, имот № 147012/ с идентификатор 18486.147.12/, имот № 147006/ с идентификатор 18486.147.6/ и имот № 147017/ с идентификатор  18486.147.17/

до заплащане от Министерството на земеделието, храните и горите с адрес за призоваване гр. Видин, ул. “Рибарска” № 12, ет.2   на сумата 164 151.00лв., представляваща стойност на извършени от ответното дружество в качеството му на добросъвестен владелец в имот № 147019 с площ от 5 529кв.м. в м."Стоп. двор" в земл. на с. Г.., обл. В. – имот с идентификатор 1848.147.19 подобрения.

              В полза на ищеца Министерството на земеделието, храните и горите с адрес за призоваване гр. Видин, ул. “Рибарска” № 12, ет.2   може да се издаде изпълнителен лист за предаване владението на имота след представяне на доказателство за заплащане на сумата на подобренията в полза на ответника “Ел Консулт Инвест” ООД ЕИК *********, съгласно. чл. 418, ал. 3 ГПК.

          

              Оставя без уважение искането на  Министерството на земеделието, храните и горите с адрес за призоваване гр. Видин, ул. “Рибарска” № 12, ет.2  за заплащане на направени по делото разноски в размер на 311.60лв. - държавна такса, 500.00лв. – възнаграждение за вещо лице и 450.00лв. – юрисконсултско възнаграждение

              Оставя без уважение искането на   “Ел Консулт Инвест” ООД ЕИК ********* за заплащане на направени по делото разноски в размер на 1 173.34лв. – възнаграждение за вещо лице и 300.00лв. – адвокатско възнаграждение.

              Осъжда  “Ел Консулт Инвест” ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,  район “Студентски” ул. “Академик Стефан Младенов” № 80, офис № 5 да заплати по сметка на БРС държавна такса за признатото право на задържане в размер на 6 566.04лв.

                Решението може да се обжалва пред ОС Видин в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                         Районен съдия :