Р Е Ш Е Н И Е
№ ……… 19.12.2018г. град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД VІІІ ГРАЖДАНСКИ състав
На шести ноември 2018 година
В публично заседание в следния
състав:
Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА
Секретар:
ТЕОДОР ПЕТКОВ
като
разгледа докладваното от СЪДИЯ АНТОНИЯ
ТОНЕВА
гр.дело №2661 по описа за 2018 година и за да се произнесе, съобрази:
Предявени са искове с правно основание чл.55
ал.1 пр.1 ЗЗД.
Ищецът П.В.П. твърди в
исковата си молба, че на 13.07.2015г. посетил офис на ответното
дружество в град Стара Загора, където бил консултиран от кредитен експерт -
Симеон Кръстев Симеонов и между него и ответника бил сключен типов Договор за
потребителски кредит Стандарт №********** от 13.07.2015г., по силата на който му
била отпусната сумата от 1700 лева. Според параметрите на кредита: Уговореният
срок на кредита бил 24 месеца, размер на вноската 105.10 лева, ГПР (%) 49,91 %,
годишен лихвен процент 41,17 %; лихвения процент на ден бил 0,11, дължимата
сума - 2522.40 лева.
За
да бъде отпусната тази сума и да бъде сключен договорът за кредит, кредитният
експерт - Симеон Кръстев Симеонов накарал ищеца да подпише заедно с договора за
кредит и Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги. П.П. не
искал да сключи това споразумение, но кредитния експерт Симеон Симеонов му казал,
че ако не го подпише, то от дружеството няма да му отпуснат искания кредит и
изобщо няма да бъде сключен никакъв договор за кредит. Ищецът нямал намерение
да се обвързва по това споразумение и да ползва допълнителни услуги, но
единствено, за да получи желания от него кредит бил принуден да подпише и
споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги. Това
споразумение на практика било част от договора за кредит, като на гърба на
страницата на това споразумение започвали общите условия на Профи Кредит
България ЕООД към договор за потребителски кредит.
В
параметри на кредита, фигурирали и параметрите по споразумението за
допълнителни услуги, като било записано, че възнаграждението за закупен пакет
от допълнителни услуги е в размер на 1274,88 лева, а размерът на допълнителната
вноска по закупения пакет от допълнителни услуги е в размер на 53.12 лева. Отново
в параметрите на договора било записано, че общото задължение по кредита и по
пакета от допълнителни услуги е в общ размер на 3797,28 лв. а общата дължима
вноска е в размер на 158.22 лева. Така вноската по така нар. „допълнително
споразумение" била част от анюитетната месечна вноска и се дължала всеки
месец наред с другата вноска.
Към
договора за потребителски кредит бил налице и погасителен план, като изрично
било записано, че той е и към споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги. В него били посочени размера на вноската по кредита,
размера на вноската по закупен пакет допълнителни услуги и общ размер на
месечната вноска, където са обединени двете задължения.
Ищецът
заявява, че заплатил 28 погасителни вноски, в общ размер 3265.00 лева, като
подробно посочва в исковата молба извършените от него плащани по дати.
Уточнява, че сумата, която е изтеглена по договора за кредит е 1700 лева, а той
заплатил общо 3265.00 лева, или с 1565 лева, повече от сумата която е получил.
Ищецът
счита, че при сключването на процесния договор не са съобразени редица
императивни разпоредби от ЗПК, което води до недействителност на сключения
договор.
Прави
следните възражения: Възражение за нищожност на Споразумение за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги от 13.07.2015г към договор за потребителски кредит Стандарт - ********** от
13.07.2015г. на основание чл. 26 ал. 2. предложение 2 ЗЗД, поради липса на
съгласие; На основание чл.26 ал.1 от ЗЗД възражение за нищожност на Договор за
потребителски кредит Стандарт №********** от 13.07.2015г и на Споразумението
към него за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 13.07.2015г., поради противоречие със закона, както и поради
заобикаляне на закона и конкретно поради заобикаляне на
императивната разпоредба на чл.19 ал.4 от ЗПК, също като противоречащ на добрите нрави; Възражение
за недействителност на Договор за потребителски кредит Стандарт № ********** от
13.07.2015г. и на Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги
от 13.07.2015г към договор за потребителски кредит Стандарт - ********** от
13.07.2015г. на основание чл. 22 във връзка с чл. 10а, ал.1, чл.11,ал.1, т.9,
т.10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Ищецът
прави също така и възражение за неравноправност на Договор за потребителски
кредит Стандарт - ********** от
13.07.2015г и Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от
13.07.2015г към договора, поради заобикаляне на императивната разпоредба на
чл.21 ал.1 от ЗПК във връзка с чл.143 от ЗЗП и възражение за
неравноправност на раздел Декларация - букви В, Г и Д от Договор за
потребителски кредит Стандарт № ********** от 13.07.2015г. и на Споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 13.07.2015г към него по смисъла
на чл.143 т.16 предл. посл. от ЗЗП. Подробни съображения във
връзка с така направените възражение с позоваване на съдебна практика ищецът
излага в исковата молба.
В
заключение счита, че сумата в размер на 1565 лв., представляваща разликата от
изтеглената сума 1700 лв. и върната от ищеца сума 3625 лв., е заплатена от
същия без основание на "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, тъй като:
Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуга от 13.07.2015г на
основание чл.26 ал.2 предл. 2 е нищожно поради липса на съгласие; Договор за
потребителски кредит Стандарт - ********** от 13.07.2015г и Споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 13.07.2015г към договора са
нищожни на основание чл. 26, ал. 1, пред. 1,2
и 3 от ЗЗД, поради противоречие със закона, заобикаляне на закона и
противоречие с добрите нрави; Договор за потребителски кредит Стандарт -
********** от 13.07.2015г. и Споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги от 13.07.2015г към договора са недействителни на основание
чл.19 ал. 4 ЗПК вр. чл. 26 ЗЗД; Договор за потребителски кредит Стандарт —
********** от 13.07.2015ги Споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги от 13.07.2015г към договора са недействителни на основания
чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 10а, ал. 1; чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК.
Моли
съда да постанови решение, с което да осъди ответника „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ”
ЕООД София да заплати на ищеца П.В.П. сумата от 1565,00 лв.,
представляваща сума заплатена без основание, ведно със законна лихва от
завеждане на исковата молба до окончателното плащане.
Ответникът „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ” ЕООД София представя
писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, в който взема становище, че оспорва
изцяло предявения иск.
Не оспорва, че сключил с
ищеца договор за потребителски кредит (ДПК) № **********,
като заявява, че това е вторият пореден договор за кредит, който ищецът сключва
с ответника по иска, което обстоятелство само по себе било достатъчна индикация
за неверността на изложените в исковата молба обстоятелства. Процесният договор
бил сключен на 13.07.2015 г. за сумата от 1700 лева, като с част от тази сума,
а именно в размер на 491.88 лева, ищецът е поискал и да погаси свое задължение
към друг кредитор /раздел V „Допълнителни възможности за клиента" от
процесния договор/. След сключване на процесния договор, ищецът изплащал
кредита със забава още от първата вноска, което забавено изпълнение достигало
до 255 дни /видно от представеното към настоящия договор извлечение по сметка/.
Оспорва
твърденията на ищеца в исковата молба, че не му е предоставена по пълен и
разбираем начин преддоговорна информация под формата на стандартен европейски
формуляр (СЕФ) и поради това не е могъл да изрази своето информирано съгласие
относно съдържанието на процесния договор за кредит, като заявява, че такава му
е предоставена още към 10.07.2015г.
Оспорва
твърденията на ищеца в исковата молба, че в договора били използвани редица
съкращения, като ДПК, ОУ, КЛ, СД, КР и др., които обърквали и въвеждали в
заблуждение нормалния потребител относно съдържанието на договора, тъй като
договора бил сключен при общи условия, които са неразделна част от същия и всички използвани от кредитора
съкращения са посочени с пълните им наименования, на първата страница в общите
условия към договора за потребителски кредит.
Оспорва
твърденията на ищеца в исковата молба, че не е получил стандартен европейски
формуляр, съответно разяснения на съпътстващите сключването на договора задължения,
разяснения по пакета от допълнителни услуги и не му била предоставена цялата
задължителна по закон договорна и преддоговорна информация, включително
последиците в случай на просрочени плащания, свързани с дадения договор и във
връзка с това раздел Декларации - букви В, Г и Д от ДПК и на Споразумението за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги, били неравноправни, като заявява,
че ищецът е подписал лично всички
документи.
Счита
за неоснователни твърденията на ищеца за нищожност на споразумението за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги и заявява, че сключения договор и
споразумението отговарят на всички законови изисквания и по отношение на същите
не е налице основанието за нищожност по чл.26 ал.2 ЗЗД – липса на съгласие.
Оспорва
твърдението, че подписването на споразумението било условие за сключване на
договора за кредит и заявява, че възможността за сключване на споразумение за
закупуване на пакет от допълнителни услуги е изборна и зависи от волята на
потребителя. позовава се на т.15 „Допълнителни услуги” от ОУ и раздел V от
договора.
Оспорва
твърдението на ищеца за нищожност на договора за потребителски кредит и
споразумението към него на основание чл.26 ал.1 предл.І във вр. с чл.19 ал.4 от ЗПК и чл.10а ал.2 ЗПК; за
неравноправност на договор за потребителски кредит и
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги към договора,
поради заобикаляне на закона и поради накърняване на добрите нрави. Счита
всички възражения за неоснователни. Подробни съображения във
връзка с направените оспорвания излага в писмения отговор. Моли съда да
отхвърли предявения иск. Претендира направените по делото разноски.
Съдът като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и
като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена
следната фактическа обстановка:
По делото
не се спори и се установява от представените писмени доказателства, че на 13.07.2015г.
между ищеца П.В.П. и ответника
„ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ” ЕООД София е сключен Договор за потребителски
кредит Стандарт №********** от 13.07.2015г., по силата на който ответникът
е предоставил на ищеца заем в размер на 1700лв. срещу задължението на последния
да го върне в срок от 24 месеца с размер на вноската 105,10лв. на месец, при
ГПР 49,91% и годишен лихвен процент 41,17%, като общо дължимата сума възлиза на
2522,40лв. В т.VI от договора страните са уговорили по избран и закупен пакет
от допълнителни услуги възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в
размер на 1274,88лв., платимо на месечни вноски от по 53,12лв. Така общото
задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги възлиза на 3797,28лв.,
пратимо на равни месечни вноски от по 158,22лв. Към договора са приложени
Погасителен план, Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити от 10.07.2015г.,
Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити от 13.07.2015г., Допълнителна преддоговорна информация,
предстатвляваща приложение към Стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити от
10.07.2015г. и от 13.07.2015г., Искане за отпускане на потребителски кредит от
10.07.2015г., Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, Общи
условия на ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД към договор за потребителски кредит,
всички подписани от ищеца.
По
делото не се спори също и се установява от представените вносни бележки и
извлечение по сметка към Договор за потребителски кредит Стандарт №**********
от 13.07.2015г. и сключено Споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги към 25.07.2018г., че по сключените между страните договор и
споразумение ищецът е заплатил общо сумата от 3265,00лв.
Ищецът
счита, че Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги,
представляващо неразделна част от Договор за потребителски кредит Стандарт, е
нищожно поради липса на съгласие, поради противоречие със закона и добрите
нрави, поради заобикаляне на закона и на основание чл.22 ЗПК, поради неспазване
на изискванията на чл. 10а ал.1, чл.11 ал.1 т.9, т.10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
По възражението за нищожност на споразумението
на основание чл.26 ал.2 ЗЗД: Съгласно
разпоредбата на чл.26 ал.2 ЗЗД нищожни са договорите, при които липсва
съгласие. „Липсата на съгласие” по смисъла на чл.26 ал.2 ЗЗД е налице, ако няма
две насрещни, противоположни по съдържание волеизявления, ако те не се отнасят
за един и същ предмет и др. В настоящия случай по делото не е спорно, че ищецът
е отправил до
ответника искане за сключване на договор за потребителски кредит и е подписал
всички свързани с това документи в т.ч. и Споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги, поради което не може да се приеме, че е налице
предвидено в чл.26 ал.2 пр.ІІ от ЗЗД
основание за нищожност – липса на съгласие.
По възражението за
нищожност на договора и споразумението на основание чл.26 ал.1 предл.І ЗЗД във
вр. с чл.19 ал.4 ЗПК: Твърдението на ищеца е, че уговореното възнаграждение по
допълнителното споразумение е скрита възнаградителна лихва и е в противоречие с
чл.19 ал.4 ЗПК. Съгласно посочената разпоредба годишния процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в лева и
валута, определена с постановление на МС. В настоящия случай видно от
представения договор ГПР е в размер на 49,91% и същата не надвишава
регламентирания в чл.19 ал.4 ЗПК размер. Възнаграждението, уговорено в
споразумението е за предоставяне на допълнителни услуги, посочени в същото, а
не за възнаградителна лихва. С оглед на това съдът намира възражението за
неоснователно.
По възражението за
нищожност на основание чл.26 ал.1 предл.І ЗЗД във вр. с чл.10а ЗПК: Видно от представеното
към договора Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги
заплащането на уговореното в раздел VІ на договора за потребителски кредит възнаграждение
в размер на 1274,88 лева се дължи при предоставяне от кредитора по искане на
клиента и при изпълнението на посочените в ОУ изисквания на една или всички от
посочените услуги – приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски
кредит; възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност
за намаляване на определен брой погасителни вноски; възможност за смяна на дата
на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.
Разпоредбата на чл.10а ал.1 от ЗПК предвижда възможност
кредитора да събира такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с
договора за потребителски кредит. В ал.2 обаче се въвежда забрана заплащането
на такси и комисиони да се изсква от кредитора за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. Също така кредиторът не може да събира
повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие /ал.3/, а видът,
размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да
бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит /ал.4/.
В
случая от формулировката в споразумението за допълнителни услуги е видно, че по
т.1 предоставената услуга касае действия по предоставяне на кредита, а по т.2,
т.3 и т.4 няма предоставена услуга, а възможност за предоставяне на такава,
т.е. заплаща се предварително цена за услуга, която не е предоставена, без да е
уговорено, че цената ще се плати при предоставяне на услугата, а по т.5 също не
става въпрос за предоставена услуга, а за условия по евентуално бъдещо
кредитиране на клиента.
Не
са направени твърдения и не са представени доказателства за реално извършване
на услуги, които да попадат в приложното поле на чл.10а ал.1 ЗПК. При анализ на
текста на споразумението и общите условия съдът намира, че посочените по-горе
услуги в споразумението, озаглавени като "допълнителни", нямат
характер на такива, доколкото същите са пряко свързани със самото задължение по
кредита, вкл. и отлагане плащане на погасителна вноска. Допълнителни са такива
услуги, които нямат пряко отношение към насрещните престации на страните
/предоставяне на парична сума и връщането й/, като например издаването на удостоверения,
различни референции и т.н. При така уговорените услуги, съдът приема, че не се
касае за допълнителни такива, поради което и уговореното за тези услуги
възнаграждение всъщност представлява такса за действия, свързани с управлението
на кредита по смисъла на чл.10а ал.2 ЗПК. Събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с усвояването и
управлението на кредита обаче е изрично забранено с нормата на чл.10а ал.2 ЗПК,
с оглед на което споразумението се явява нищожно поради противоречие с
императивна правна норма.
Също
така в противоречие на императивното правило на чл.10 ал.4 от ЗПК в процесния
договор за различните видове допълнителни услуги е определено общо
възнаграждение в размер на 1274,88лв. / близко по стойност с размера на
отпуснатия кредит 1700лв./ без да е уточнено всяка от услугите на каква
конкретна стойност е. Заплащането на това възнаграждение от потребителя е предварително
и е дължимо само за „възможността за предоставянето" на изброените по-горе
услуги, както е посочено и в самото Споразумение, като е без
значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на
сключения между страните договор. В случая кредитополучателя
заплаща цена на тези услуги при подписване на договора, но на практика
поучаването зависи от волята на кредитора като реално, ако услугите не бъдат
ползвани, това няма да бъде обвързано с неплащане и намаляване на цената на
този пакет услуги. В този смисъл уговореното възнаграждение за пакет от
допълнителни услуги противоречи и на добрите нрави, тъй като се дължи и в
хипотеза на непредоставена насрещна еквивалентна на възнаграждението престация
от кредитора. Освен това както беше посочено по-горе възнаграждението за
допълнителни услуги е в размер близък с размера на кредита, което поставя в
неравноправно положение потребителя и с това съдът намира тази уговорка за
противоречаща на добрите нрави, като самостоятелно основание за нищожност. С
оглед на изложеното съдът намира, че споразумението е и неравноправно по
смисъла на чл.143 от ЗЗП.
Предвид
горното съдът намира, че споразумението за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги е нищожно, поради противоречие с императивна правна норма –
чл.10а ЗПК.
По
възражението за нищожност по чл.22 ЗПК във вр. с чл.11 ал.1 т.9 и т.10 от ЗПК: Ищецът
твърди, че лихвения процент по кредита и годишния лихвен процент на разходите
не са посочени правилно в договора, но не ангажира доказателства в подкрепа на
твърдението си, поради което съдът намира това възражение за неоснователно.
Неоснователно
е и възражението за нищожност на договора и споразумението на основание чл.26
ал.1 предл.І ЗЗД, поради
непредоставяне на ищеца на необходимата преддоговорна информация, тъй като от
представените по делото от ответника и неоспорени от ищеца писмени
доказателства е видно, че същия е удостоверил с подписа си получаването на Стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити от
10.07.2015г., Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити от 13.07.2015г., Допълнителна преддоговорна информация,
предстатвляваща приложение към
Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити от 10.07.2015г. и от 13.07.2015г.
Съгласно
разпоредбата на чл.55 ал.1 ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед
на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. В тежест на
ищеца е да докаже факта на плащането, /факт, който не е спорен по делото/, а
задължение на ответника е да установи, че е налице правнозначимо основание за
получаването на сумата, респ. за задържането й. Предвид установената по делото
нищожност на споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги
съдът намира, че за ответника не е налице основание за задържане на платената
от ищеца сума за възнаграждение по споразумението в размер на 1274,88лв.,
поради което искът се явява основателен и доказан до този размер. В останалата
част до претендирания размер искът следва да бъде отхвърлен.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК вр. с на чл.1 от Тарифа за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на Държавата по Бюджета на съдебната
власт сумата от 50,99 лв. държавна такса.
Водим от
горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ”ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД СОФИЯ,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.СОФИЯ, РАЙОН Средец,
ж.к.Мотописта, бул.България 49 бл.53Е вх.В ет.7, представлявано от С. Н.Н., Д.Х.,
И.Х.Г.и О. Л. да заплати на П.В.П., ЕГН **********,***, сумата от 1274,88 лв., представляваща възнаграждение,
платено без основание по нищожно Споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги от 13.07.2015г., платено без основание, ведно със законната лихва от завеждане на
исковата молба – 28.05.2018г. до окончателното плащане, като отхвърля иска вм
останалата част до претендирания размер, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ”ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД
СОФИЯ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.СОФИЯ, РАЙОН
Средец, ж.к.Мотописта, бул.България 49 бл.53Е вх.В ет.7, представлявано от С. Н.Н.,
Д.Х., И.Х.Г.и О. Л, да
заплати в полза на Държавата по Бюджета на съдебната власт сумата от 50,99 лв.
държавна такса.
Решението подлежи на
въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред
Старозагорски Окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :